Интервю с митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф

Мили наши сънародници, които сте в диоцеза на митрополит Йосиф, когато ви домилее за България, отивайте в православната църква:


Най-хубавото място на света е родината, защото в нея са въздухът, водата, хлябът и родът, без които не можем. Така само в едно изречение митрополит Йосиф успява да даде най-образното определение за родината.

"Макар и материално да сме задоволени повече, отколкото ако бяхме останали в България, духовно всички страдаме. Нещастни сме, защото всеки има някого в родината, за когото да му е мило. Особено в Ню Йорк има стотици самотни хора като мен, но аз съм монах, такава ми е мисията. Другите са оставили жена и деца, близки. В крайна сметка всички сме нещастни, защото страдаме. Гледаме да съберем някой долар и да се върнем при семействата си, в родината. Затова казвам, че сме нещастни, защото не само с пари се живее. Не само с богатства и удобства човек преживява дните си."

Дълбоко в сърцата си българите в Америка, Канада и Австралия копнеят за духовната връзка с родината, твърди дядо Йосиф.

"Има нещо съкровено, особено за хората, които идват в църквата. И ние ги предразполагаме, защото освен тяло има душа, има сърце и за да има баланс, всеки човек трябва да задоволява и духовните нужди, тези на сърцето, на душата. А те са точно тези - религиозните, емоционалните, битовите, задушевните, които зад граница, в чужбина не може да намериш. Освен това има и вяра, език, традиции, обичаите, роднините, близките хора, дори и любимите национални гозби; това са все неща, които направо размекват душата."


Цялото интервю тук:

[url:1sg01oz3]www.dveri.bg...w/4123/29/[/url]

ЛИЯ wrote:

когато ви домилее за България, отивайте в православната църква:

Христос воскресе,

Значи ли това, че ако ми домилее за Швейцария трябва да отида в старокатолическата Църква /респ. в католическата, в реформираната/? Не излиза ли от този призив това, че първо трябва да ониваме на Църква само ако и когато ни домилее за България. И в Църквата ние можем да заситим носталгията си? Ако дядо Йосиф говореше за отиване на Църква заради причастяването с Христос - да го разбера, ама той говори за отиването на Църква като вид народен български събор - "събрахме се!"
Това не ми харесва!

Не че намирам някаква прилика, но като видях израза "когато ви домилее за България, отивайте в православната църква" се сетих за един брадат виц от времето на социализЪма:

P P Заради носталгията...Замъчи ли ме носталгия, поглеждам го и ми минава... P P

hanna wrote:

Не излиза ли от този призив това, че първо трябва да ониваме на Църква само ако и когато ни домилее за България. И в Църквата ние можем да заситим носталгията си? Ако дядо Йосиф говореше за отиване на Църква заради причастяването с Христос - да го разбера, ама той говори за отиването на Църква като вид народен български събор - "събрахме се!"
Това не ми харесва!

Воистину воскресе!

hanna, говориш като човек, който не е живял по-дълго време от времето за една командировка в чужбина. Знаеш ли какво е да си в католическа държава много месеци и да предстои Великден? И да няма български храм? Отиваш в гръцки, в руски, гледаш общества от познати помежду си.

Защо намирам в думите ти упрек към митрополит Йосиф?! Първо хората да познаят пътя към храма, а после може и да се въцърковят. Важно е българите в чужбина да живеят обединени, единни, да си помагат. Италианци, гърци, руснаци, китайци са много задружни, а славата на българите е: "всяка коза за своя крак", отчуждение, егоизъм, завист, мръсни номера. Ако това изчистят от себе си, може и да познаят Христос. Защото с едно сърце и една уста трябва да хвалим Господа. Прав е митрополит Йосиф - първо да се съберат и опознаят, а после и ще се въцърковят като единно общество от вярващи, каквото е еклесията.

Поздрави!

...

Теофил, здравей!

И аз харесвам византийското клиросно пеене и предпочитам храмовете, в които не пее хор по руски обичай, а клиросни певци.

Спокойна съм за въцърковените българи, защото са под благодатта. Христос ги е докоснал и със средствата на православната църква те вървят по Пътя. Грижата за невъцърковените е грижа на всеки митрополит.

Разбира се, че смисъла на общото събрание на вярващите е Евхаристията. Но за да стигнат до там много хора трябва да извървят своя път на катехизирани, оглашени. За това иде реч. А къде може да стане това в чужбина - в общността на храма. А след като опознаят вярата ни, толкова е естествено да се уповават на Господа, че сами ще търсят храма.

Имам братовчеди в Южна Африка, които отидоха там още през 1991 г. Казват, че има около 100 000 българи в онези ширини. И си нямат храм, около който да се сплотяват. По 2-3 семейства си общуват по светски, а липсва духовната съпричастност.

Поздрави!

Лек и хубав ден!

ЛИЯ wrote:

hanna, говориш като човек, който не е живял по-дълго време от времето за една командировка в чужбина. Знаеш ли какво е да си в католическа държава много месеци и да предстои Великден? И да няма български храм? Отиваш в гръцки, в руски, гледаш общества от познати помежду си.

Защо си мислиш че не зная какво е? Не знаеш ли че цели 9 месеца в Берн се мъчих с литургия на 2 седмици веднъж и то с недоброто /отначало/ отношение на сърбите към мен? И като споменах Литургия - ти чувала ли си сръбското осмогласие - истински кошмар! Та това нещо ми се струваше ангелско пеене само защото знаех, че следващата Литургия ще е чак след 1 седмица /а най-често след 2!/ и в останалото време няма къде да се помоля в храм.
Лия, моля те първом да се осведомяваш как стоят нещата и тогава да пишеш къде и за колко съм била! Много ти благодаря!