Мобилно меню

Православието и Католицизмът днес

More
31 Авг 2005 10:25 #8087 by hanna
След Втория Ватикански събор /1962-1965/ Римокатолическата Църква преразгледа своите учения по различни въпроси като св. Причастие и възможността миряните да се причастяват и с Христовата кръв, извършването на Елеосвещението над всички болни и възможността дяконите да са женени. Тези решения й дадоха възможност да започне завръщането си към древните Църковни установления и практики.
Посещението на папа Йоан-Павел ІІ в България и в частност неговото слово в Рилската св. обител ми направи голямо впечатление. В своето слово той освен, че спомни делото на св. Йоан Рилски постави акцент на темата за исихазма. Освен доброто му познаване на теорията и практиката на исихазма папата спомена бележитата фигура на защитника на исихазма – св. Григорий Палама и призна неговия принос за утвърждаване на православното учение за божествените енергии. Йоан Павел ІІ оцени исихазма като положителен мистичен опит и изтъкна, че това учение е същината на Православието.
Това движение на Католицизма и този негов интерес към Православието не трябва да ни поставя в пасивната ситуация на наблюдатели. Този интерес на католиците към нашето учение и практики ни провокират и задължават. Провокират ни първо самите ние да научим за същината на исихазма - позабравеното учение за обожението и нетварните енергии, отхвърляно доскоро като ерес /благодарение на комунистическия режим/ дори в някои православни богословски енциклопедии, книги и списания. Ние не можем да продължим да проявяваме немарливост в катехизацията на оглашените. Ще илюстрирам думите си с един пример. Когато в България някой възрастен пожелае да приеме св. Кръщение никой не изисква от него да познава поне основните истини на православната вяра. Докато в Унгария напр., възрастните, които желаят да приемат католицизма биват оглашавани и дори полагат изпит върху катехизиса! Друг един проблем в България е все още слабото участие на Църквата в проблемите на обществото. Вярно е, че нейната мисия бе препятствана по време на периода на т. нар. развит социализъм и в годините на разкола. Сега обаче за нейната мисия няма никакви пречки. Крайно време е тя да заеме подобаващата си роля на просветителка на нашия народ каквато тя безспорно е била през миналите векове. Надяваме се, че Св. Синод, архиереите и изобщо цялата плерома /пълнота/ на Църквата в България активно ще поемат своята мисия за просвета, привличане и преобразяване на нови членове на Църквата както и на нейните чада.
Интересът на католиците към Православието ни задължава – задължава ни ние след като сме изучили и познаваме истините на нашата вяра да свидетелстваме на католиците за тези истини, което е и апостолска заповед: „бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда,”/1 Петр. 3:15/, а не да стоим пасивни и безучастни към техния интерес избягвайки всякакъв диалог с тях. Диалогът не е компромис с истините на нашата вяра, напротив той е единственото средство света, който в по-голямата си част е католически да се докосне до същината на св. Православие и докосвайки се да го опознае. А само опознавайки го може да го приеме!
Някои изказват опасения, че интересът на Католицизма към Православието е политика за привличане на православните към Католицизма и следователно това е заплаха. Не, единствената заплаха за нас е собственото ни нерадение към запознаване и следване на истините на православната вяра, предадена ни от апостолите. Ние, православните няма от какво да се плашим ако здраво се държим докрай в Христовото учение и се подвизаваме „...за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите” /Иуда 1:3/

Автор: Михаела Божидарова

נר לרגלי דברך

Светило за нозете ми е Твоето слово /Пс. 119/118:105/

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
31 Авг 2005 13:07 #8092 by Levskar
Според мен интереса на католицизма към Православието, в институционализирания му вариант, се изпарява в момента в който откажем да признаем "върховенството" и прочие дитирамби за папата. А католик, чийто интерес към Православието не се изпари при тези обстоятелства, почти неизбежно става православен. Ако имаме "мисионерски" обязаности, то е именно към такива хора, към тях трябва да насочим "с кротост и боязън" свидетелството за нашата вяра.

А инститиционализираният диалог е излишен и дори, струва ми се, контрапродуктивен, именно защото пречи на евентуалната увереност, с която свидетелстваме пред заинтересования от Православието католик. Затова той (институционализирания диалог) не трябва да надхвърля рамките на естествената любезност и уважение, което дължим не само на католика, но и на протестанта, и на евреина, и на мюсюлманина, и на будиста. Т.е., ако дойде, например, папата, ще го посрещне патриарха с греяна ракийка, ще си разменят подходящи подаръци, ще се разговорят за нещата от живота, и по живо, по здраво, кой от къде е.

P.S. Любопитно ми е коя е въпросната г-жа/г-ца Михаела Божидарова. Понякога за смисъла на даден текст говори не само написаното, но и кой го е писал, не че предварително мисля нещо лошо за нея. Ако може (и е подходящо) да дадете някаква информация.

Please Вход to join the conversation.

More
31 Авг 2005 14:02 #8096 by hanna

Ортодоскията не е кошница с домати, а живот в Христа, който се случва. Константинопол не е пропуснал в 15 век да забележи, че в Хусистката Църква ортодоксията се е случила и да я признае, и да й се зарадва

.

Съгласна съм с теб, че ортодоксията е начин на живот и затова считам и лично приемам св. Франциск Асизки за свят. Защото той просто толкова е възлюбил Христа, че е носил Неговите рани! Едва ли е знаел какво е Filioque, а е живеел с Христа, а за мен точно това последното е особено важно... Съжалявам ако с приемането си на Франциск за свят съблазнявам някои православни мои събратя и съсестри.

נר לרגלי דברך

Светило за нозете ми е Твоето слово /Пс. 119/118:105/

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
31 Авг 2005 14:06 #8097 by Levskar

А ти, Левскар, когато говориш за папата, не забравяй, че той седи на апостолска катедра.


Това какво доказва? На катедрата на св. Атанасий, например, е седял злия еретик, разбойник и убиец Диоскор. И ти сам отбелязваш, че на Петровата катедра са седели Борджии, измежду другите.

Това е един хубав повод да разкажа един случай от древната монашеска практика (който прочетох някъде, и забравих къде). Един послушник много обичал да се хвали със стареца си - колко просветен бил в Писанията, какви постнически подвизи имал и т.н. Докато на един от другите старци не му досадило и подхвърлил: "Странно е, как от добри дървета понякога израстват горчиви плодове". Послушникът разбрал за кого става дума, и от тогава избягвал да се хвали толкова със стареца си. Това по повод на хвалбите на папите, че наследили катедрата на св. ап. Петър.

А ти, Левскар, когато говориш за папата, не забравяй, че той седи на апостолска катедра. Не забравяй св. Папа Мартин, например, и папа Йоан Павел Втори не забравяй. Защото Римската курия не е само Борджиите, нали знаеш??


Не се съмнявай, Портос, аз дълбоко почитам православните светци - а св. Мартин, папа Римски, е един от най-великите такива.
Що се отнася за Йоан Павел II, нека се изразя така: за мене той е "господин Никой" (и това само защото скоро си отиде човека, иначе и друго бих казал).

Please Вход to join the conversation.

More
31 Авг 2005 14:07 #8098 by hanna
Replied by hanna on topic Михаела

P.S. Любопитно ми е коя е въпросната г-жа/г-ца Михаела Божидарова. Понякога за смисъла на даден текст говори не само написаното, но и кой го е писал, не че предварително мисля нещо лошо за нея. Ако може (и е подходящо) да дадете някаква информация.


Тя е завършила богословие, но не желае да се афишира и да се знае коя е. Именно затова чрез мен изказва своите мнение. Смятам, че тя има право на тази позиция /а именно да остане само като име/ защото зная мотивите й.

נר לרגלי דברך

Светило за нозете ми е Твоето слово /Пс. 119/118:105/

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
31 Авг 2005 14:40 #8099 by Levskar

Когато говоря за "междуконфесиално мисиониране", аз предпочитам израза приемане в литургично общение, а не "да доведеш някого при себе си и да го направиш православен", защото в един момент може да се окаже, че техните кардинали, епископи и архиепископи, воглаве с папата преподават "вярно словото на Божията истина". Тогава какво правим? Предлагаме им чин на отречение и Вселенската или Руската Патриаршии решават кой да остане пастир сред тях и кой не ли??


Ако техните кардинали, архиепископи и т.н., воглаве с папата преподават "вярно словото на Божията истина", ставаме католици, Портос. Поне аз веднага, и то с удоволствие. Но ние сме православни именно защото вярваме, че Православието преподава "вярно словото на Божията истина", нали?
Затова и не е редно да влизаме в литургично общение с някой, който не го прави, или си харесва част от Божията истина, пък друга не му е по вкуса. Демек, този събор правилно решил определен въпрос, разсъждава хипотетичния инославен, ама другия събор не ми харесва, не ми се струва прав. Хубаво си разсъждава човека, става така дохалкидонец или протестант, но ние вярваме, че решенията на 7-те Вселенски събора изразяват съборната воля на Църквата, но и на Св. Дух. НАИСТИНА ВЯРВАМЕ, че израза "угодно бе на Св. Дух и нам" отците не са го притурили за авторитет. Вярваме, че ТОВА е Божията истина. Ако някой вярва друго - да си вярва. Но ние нямаме право да поощряваме заблуждението му.

Please Вход to join the conversation.

  • ЛИЯ
  • Visitor
  • Visitor
31 Авг 2005 23:53 #8111 by ЛИЯ
Привет, hanna!

Споделям мнението на Михаела, че върху интересът на католиците към Православието подобава да се обърне внимание. Четох, че католико-православната комисия по филиокве е възобновила дейността си.

Прочетох от наша информационна агенция, а предполагам е взето от броя на немския вестник на 23 или 24 август, което споделих и в клуб Православие на dir.bg:


Бенедикт ХVІ премахна от герба на Ватикана изображението на тиарата, която векове наред е символизирала претенциите на папите за световно господство. Това е жест към православната църква, която е най-близка до католическата по богословските въпроси, с изключение на догмата за непогрешимост на папата.

В Германия под думата “икуменизъм” преди всичко се разбира помирението на католиците и протестантите, но за Бенедикт ХVІ това е преди всичко помирението с православните църкви. За него те са особено привлекателни заради тайнството на литургията, съхранена от православието през вековете, докато западната меса според него се е приспособила към съвременните вкусове.

И понеже папа Бенедикт ХVІ не е поляк, който е виновен за разпадането на съветската система, той най-вероятно ще посети Москва, нещо което бе отказано на неговия предшественик. (Ди Цайт)

Please Вход to join the conversation.

More
01 Сеп 2005 00:15 #8112 by Kosio

Що се отнася за Йоан Павел II, нека се изразя така: за мене той е "господин Никой" (и това само защото скоро си отиде човека, иначе и друго бих казал).

Левскар, от доста време ти се чудя. Прави ми впечатление, че си симпатичен и нормален човек, с когото с удоволствие бих си пил бирата. Но спомене ли се в твое присъствие думата "католик", започва да излиза пяна от устата ти, готов си да скачаш срещу част владиците ни и да ги обвиняваш в предателства и отстъпления, лепиш етикети 'икуменист" на най-авторитетните ни богослови, ставаш подозрителен, гневен и ядосан на всички около теб, губиш всякакво чувство за такт и граници, свързани с нормалното поведение на възпитания човек, демонстрираш неуравновесеност, и най-важното сякаш направо се опияняваш от арогантното си отношение към клира на католическата църква.

Има нещо ненормално в цялата тази работа! Защо така? Да нямаш за съсед в блока някой католик, с когото се караш защото кучето му ти лае нощем, или момичето, в което си бил влюбен е избягало в Италия и се оженило за туземец? :-)

С такова отношение (без капчица симпатия и разбиране) можеш да отблъснеш всеки католик от православието. Ще постигнеш обратния ефект! Искам да ти разкажа един много поучителен случай, става въпрос за св. Силуан Атонски и за една негова известна беседа с млад архимандрит, мисионерстващ сред католиците:

Младият монах се оплакал, че не успява да постигне нищо. Тогава старецът го запитал как се обръща към хората, сред които е изпратен.

Мисионерът казал, че им тълкува, какви извращения и ереси имат в догматите. Монахаът споделил, че за него вярата на католиците е "блуд", всичко в католицизма е извратено, няма спасение за тях, ако не се покаят.

Старецът го попитал - "обърна ли се някой". Отговорът бил "не, никой не се обърна, само спорят"

Старецът започнал да разпитва: вярват ли в Христа, почитат ли Божията майка, светиите и т.н. След това преподобният дал следният съвет:

"Душата им знае, че те правят добре, като вярват в Иисуса Христа, като почитат Божията майка и се молят Светиите, добре правят, че дават милостиня на бедните, така че, когато казвате, че тяхната вяра е блуд, те няма да Ви послушат, защото душата им знае, че това не е така.

Но ако им кажете: "добре правите, че вярвате в Иисуса Христа, че почитате Божията майка и светиите, че давате милостиня на бедните" и започнете да говорите за това, което не им достига, те ще Ви чуят! Давайте им това, което им липсва, преподавайки им православното вероучение с любов.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
01 Сеп 2005 12:40 #8121 by Levskar
Трябва ли да призная папата за полубог, за да не обидя някой католик? И с какво по-този начин насърчавам вярата му в Христа, ако от моето поведение зависи въобще нещо? Да насърчавам заблуди, не влиза в разбирането ми за отговорност към "другия".
Срещу католическия клир наистина имам много неща против и, неведнъж, по конкретен повод, съм го изказвал. Едно от тях е, че съвсем реално всяват смут, чрез определени действия, в църковния ни живот. Разказвал съм и конкретен случай с владиката Дометиан и папския нунций, по този повод, на който бях свидетел (тогава спестих името на владиката). В аналогична ситуация, дядо Николай е реагирал много по-адекватно (не съм присъствал на този случай, но ми го разказаха). И други конкретни истории знам, понеже имам някои връзки :D .
Целта на Римокатолическата Църква в институционализирания диалог с Православието, е да ни направи нещо като униати. Защо това да ме удовлетворява? Затова и протестирам и срещу представители на нашата Църква, които било поради простодушно доверие, било поради друго (знам ли кво?) подкрепят и участват в такъв институционализиран диалог.
И това не е само у нас. Поинтересувай се от ситуацията в Украйна, например, за да видиш как братята католици стигнаха и до убийства и насилствено превземане на православни храмове (за това обвинявам директно висшия католически клир, не искрения католик от Мексико или Испания).
Трябва да си пазиме вярата. И един личен момент има в позициите ми. Аз съм влязъл в Църквата с книгите на архим. Серафим (Алексиев), включително и с тази му срещу икуменизма (със съавтор един, който после стана старостилец). Затова светогледът на дядо Серафим ми е много близък, включително и обоснованата му антиикуменическата позиция.
И не за да се оправдавам , а за да стане по-ясна позицията ми - ПРИЗНАВАМ: от всички други конфесии, признавам католиците за най-близки верово до нас. Подкрепям тяхната църква в често необоснованите нападки, които получава в западното общество и от протестантски общности, ценя дълбоко уважението, което имат католиците към Св. Богородица и към светите мъже и жени, към светоотческото наследство.
При все това правя ПРОГНОЗА: всичко това, заради което ценя католиците, все повече ще се обезличава, и нещата, които ни сближават - ще стават все по-малко.

P.S. От кой квартал си, Косьо? Може да се окажем съседи и да изпием заедно по 2-3 бири. Ще се убедиш, че пяна на устата ми се появява само когато пия бира, и тя е от бирата :wink: . И денят ми не започва с чаша кръв, източена от млади католици :D .

Please Вход to join the conversation.

More
01 Сеп 2005 13:33 #8122 by Kosio

P.S. От кой квартал си, Косьо? Може да се окажем съседи и да изпием заедно по 2-3 бири. Ще се убедиш, че пяна на устата ми се появява само когато пия бира, и тя е от бирата :wink: . И денят ми не започва с чаша кръв, източена от млади католици :D .

От по-източните - живея в Младост 3 :) А иначе това, че не пиеш кръв от католици не се и съмнявам, но не оставяй такова впечатление в самите католици, защото те няма откъде да знаят, че не си такъв човек. :)

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
01 Сеп 2005 14:02 #8123 by Levskar

От по-източните - живея в Младост 3


Е, значи сме почти съседи.
Аз живея в "Мусaгеница" - нa 5 минути пеша от Младостите. Освен, ако това "Младост" 3 не е някъде отвъд "Дружбите" - как са ги номерирали архитектите навремето - само те си знаят :D .
В Младост не-знам-си-кой номер има една хубава кръчма, собственост на един богослов и псалт, който строи нова църква в близост. Ако случайно я знаеш, и твойта "Младост" не е много далече, може да се видим там някой път, за по бира - в полуцърковна обстановка :D .

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
02 Сеп 2005 19:18 #8140 by Levskar
Портос, хвърляш ме направо в тъч с последния си постинг, честно :D .

Виж сега, г-н Левскар,
Много говори и пак малко каза. Каква беше тоя контра-аргумент:

Трябва ли да призная папата за полубог, за да не обидя някой католик?


Кой те кара? Ти изобщо чуваш ли се какви ги редиш?!


Портос, чети, помисли, и тогава се чуди.
Този контрааргумент е от разговора ми с друг човек, който цитира мнението ми за Йоан Павел II, и от този цитат взе повод да развие определена теза. Понеже не се съгласих с изложената теза, в отговор изложих контрааргументи, включително този, съвсем вписващ се в тезата ми.

Кой те кара? Ти изобщо чуваш ли се какви ги редиш?! Когато папския представител изложил разбирането на Римския епископ на Събора в Никея (ако не се лъжа), отците възкликнали - "Така говори Петър! Това е апостолската вяра, вярата Петрова!".

За такова уважение ти говоря.


Съгласен. Тотално.
Но.... вярата на днешните папи НЕ Е "вярата Петрова", мисля аз.


А това пък какво беше:

Що се отнася за Йоан Павел II, нека се изразя така: за мене той е "господин Никой" (и това само защото скоро си отиде човека, иначе и друго бих казал).



Господиновци Никои сме ти и аз. Мисли, чие име спрягаш, човече Божий.


В "голямата" политика, в масонските среди, сред модерните интелектуалци и прочие подобни папа Йоан Павел II може да е всьо и вся, но, понеже нито принадлежа към тези среди, нито мнението им особено ме интересува, по въпросите, важни за мен - въпросния папа е "Господин Никой". И понеже аз високо ценя светите мъже и жени (до страхопочитание) - щом го казвам с такава лекота, си имам дълбоко убеждение по този повод. И обърни внимание в цитата казвам ЗА МЕНЕ - ако на някой му се нрави активната комсомолска дейност, развивана от покойния папа , или "антикомунизма" му - не бих осъдил такъв, нито бих се опитвал да променя мнението му - негова си работа.

А твоя св. Франциск е един от основоположниците на западното направление в мистицизма и пораженията му и заедно с доведената до крайност томистка схоластика още сковават и задръстват множество искрени умове, които истински търсят Бога и Волята Му.


Тука съм тотално в тъч и те поздравявам с най-новата песен на Анна (за да не я издирваш - "Грешиш тотално" се казва :D ).
"Моят" св. Франциск? НЕ ТВЪРДЯ, че "свети" Франциск е светец, доколкото виждам това прави една жена по-горе, предполагам затова си се объркал. Аз почитам ПРАВОСЛАВНИТЕ светци.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
03 Сеп 2005 19:19 #8158 by Smilen
Изцяло подкрепям изказаното мнение в първия постинг. Къде видяхте призив за литургично общение? Михаела говори за диалог, който, ако съм разбрал правилно, означава според нея СВДЕТЕЛСТВО за съкровищата на православието пред католиците. Въпросът е обаче, че, за да свидетелстваме за съкровищата на православието, ние трябва поне малко да сме вкусили от тях, или, ако личният ни опит е твърде недагав, поне теоретично да знаем за тях. Именно тук Михаела вижда сериозен проблем - ние не познаваме православието. И с нашето невежество, вместо негови защитници, ставаме негови хулители.

Ето например аз каква грешка направих в един разговор за св. Франциск. Говорихме си с една възрастна католичка за него. Тя, естествено, много ентусиазирано се позоваваше на неговия мистически опит, свързан със стигматизацията. Аз казах: "Моите уважения към св. Франциск, но в православната мистика стигматизация няма. Това не е случайно." Отговорът, който поличух беше: "Да, но в исихазма (забележете примера) има друг тип мистически опит, например съзерцаване на нетварната светлина. Явно става дума за различни пътища, които не се изключват взаимно". Аз, естествено не се съгласих, защото може да има различни пътища, но православният все пак би трябвало да е по-правият. Какво беше обаче учудването ми, когато узнах, че стагматизацията въобще не патент само на католиците, че я има и в православието, само дето при нас се мълчи за нея. Дълбоко съжалявам, защото поради невежество, аз съм представил православието пред тази жева не "право", а "криво". Такива "издънки" има предвид, мисля, Михаела, когато говори за необходимостта от диалог и подготовка за такъв диалог.

Между другото, въпросната католичка познава Светото Писание изключително задълбочено, и е, меко казано, "в час" с догматиката, както на католицизма, така и на православието. И не е никакъв богослов. Е, кажете ми, при най-добро желание от моя страна, как мога аз да мисионерствам, след като по ерудиция, а и по духовен опит, не мога да й стъпя на малкия пръст. Аз, разбира се, съм невежа и съм в буквалния смисъл никой. Има, не се съмнявам, много православни, които действително са на интелектуалното и духовно ниво на въпросната католичка. Но Михаела, изглежда, има предвид някои наши висши църковни йерарси и богослови, които, когато трябва да свидетелстват за православието или пък да правят църковно политика, ... пеят тропари.

Що се отнася до личността на Йоан Павел Втори, тя в случая няма нищо общо. Още по-малко, пък са релевантни на темата хипотезите дали той е свят или не.

Някой каза, че политиката на Католическата църква била твърде подмолна. Може и да е така. Но смятате ли, че адекватен отговор на една подмолна политика са срещите, на които се говорят сладки приказки за живота, пие се ракия и се пеят тропари? Аз никак не съм убеден, че това е правилниата реакция на една подмолна политика. Някой беш казал, че, ако една църква не мисионерства в други църкви, другите църкви ще мисионерстват в нея.

Съвсем не можах да разбера паралела между св. Франциск и схоластиката. За каква схоластика при Фанциск става дума, след като той не е и помирисвал университет?

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
03 Сеп 2005 22:17 #8161 by Levskar

Изцяло подкрепям изказаното мнение в първия постинг. Къде видяхте призив за литургично общение? Михаела говори за диалог, който, ако съм разбрал правилно, означава според нея СВДЕТЕЛСТВО за съкровищата на православието пред католиците.


Преплетоха се много разговори, та вече трудно се разбираме кой какво е казал. Поне аз разменям мнения с Косьо, Портос, вече с теб (Смилен) и индиректно с Михаела (която пък индиректно се изказва чрез Хана) :D .
За литургично общение или не стана въпрос между нас с Портос, не в първото мнение. А защо не съм съгласен с позиция като в първото мнение, вече обясних, в моето първо мнение по темата (а и в следващите). Надявам се, че все пак някой успя да ми проследи мисълта :D .

Някой каза, че политиката на Католическата църква била твърде подмолна.


Аз :D .

Може и да е така. Но смятате ли, че адекватен отговор на една подмолна политика са срещите, на които се говорят сладки приказки за живота, пие се ракия и се пеят тропари? Аз никак не съм убеден, че това е правилниата реакция на една подмолна политика.


Това е нормален отговор на подмолна политика (без пеенето на тропари с еретици, разбира се :D като видиш, че някога работата става напечена, върви към конфликт и т.н., казваш: "много бързам, имам спешна работа, приятно ми беше да се видим, чао", взимаш си шапката и си заминаваш :D . Практиката показва, че такова поведение работи безотказно.

Някой беш казал, че, ако една църква не мисионерства в други църкви, другите църкви ще мисионерстват в нея.


Мисионерства се сред хора. Ако мисионерство сред църкви има смисъл (в което се съмнявам) - това може да има успех евентуално само сред някои малки протестантски общности. Ако някой си мисли, че ще направи православна Римокатолическата църква - дълбоко се заблуждава. Това е мощна организация, с добре подготвени в манипулацията и преследването на своите си цели хора и структури, с мощни финанси, и ясни цели в "диалога", скрити зад красиви фрази.

Съвсем не можах да разбера паралела между св. Франциск и схоластиката. За каква схоластика при Фанциск става дума, след като той не е и помирисвал университет?


Никой не е правил такъв паралел. Портос твърди, че мистицизмът на "свети" Франциск ЗАЕДНО С крайната схоластика са две неща, които "сковават и задръстват множество искрени умове, които истински търсят Бога и Волята Му". Нещо, което аз изцяло споделям.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
05 Сеп 2005 19:21 #8194 by n_antonov
Левскар, като гледам как генерализиращо се изказваш за една огромна и разнообразна общност като римо-католическото християнство, оставам с впечатление, че дълго време си живял в тази общност и си я изследвал. Да не се окаже само, че не познаваш нито един католик и всичко, което знаеш за тях, е само от книгите и филмите по телевизията.

Кажи ми колко католици познаваш, колко време си общувал с тях и познаваш ли изобщо такива? За общността да не говорим, защото едно е да говориш на базата на познанството ти с един-двама католици, друго е да познаваш общността им. В случай, че не познаваш такива и нямаш опит от досег с живи католици и католически общности, за какво си приказваме тогава тук?

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
05 Сеп 2005 19:38 #8197 by Levskar

Кажи ми колко католици познаваш, колко време си общувал с тях и познаваш ли изобщо такива? За общността да не говорим, защото едно е да говориш на базата на познанството ти с един-двама католици, друго е да познаваш общността им. В случай, че не познаваш такива и нямаш опит от досег с живи католици и католически общности, за какво си приказваме тогава тук?


Колко вуду-магьосници трябва да познавам, за да се изкажа евентуално за вуду-магията?
Виждал съм (и съм споделял и тук във форума, и в други форуми) конкретни ситуации, свързани с конкретни "висши" католици. А в това, че много чета и се интересувам от католически организации, методите им на работа и прочие, кое му е лошото?
Ако нещо от написаното от мен, не приемаш - оспори го, покажи къде греша и т.н. Може наистина наистина да греша, и да се коригирам, но много се съмнявам. Този въпрос ми е любим и доста съм преценявал нещата :D .

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
05 Сеп 2005 19:52 #8198 by n_antonov
А, интересувай си се, няма да ти преча:) Мен пък този въпрос изобщо не ме интересува, но като видях как се изказваш, реших, че трябва да си много запознат. А то какво било? Ти само си се интересувал:)

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
05 Сеп 2005 20:09 #8200 by Levskar

А, интересувай си се, няма да ти преча:) Мен пък този въпрос изобщо не ме интересува, но като видях как се изказваш, реших, че трябва да си много запознат. А то какво било? Ти само си се интересувал:)


В интерес на истината съм и запознат с някои работи. Например, кой висш католически представител оставил 100 000 долара, непосредствено след посещението на папата в една сграда, недалеч от храма "Св. Александър Невски", кой владика ги е взел и т.н. А ако ти кажа и източника на информацията, може да ти падне шапката.
Но в Стария Завет се казва, че само глупака бърза да се изкаже, а умния човек затаява работата (по памет цитирам).
Някой път, ако се видим на живо, може и да ти разкажа тази и други историйки и с конкретните имена. Не бих я разказвал тук и без имена, но гледам, че има опасност разговора да тръгне в посока на замерване с дребнави закачки, вместо с аргументи по темата.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
05 Сеп 2005 20:15 #8201 by n_antonov
Левскар, наистина ли смяташ, че ще ми падне шапката от такива неща? Аз затова шапка не нося, защото много преди да съм видял католици, съм се нагледал на такива православни, че и косата ти ще падне, не само шапката. Знаеш добре, че действителността на ниво висш клир и на ниво обикновени вярващи може да бъде коренно различна и даже направо противоположна.

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
05 Сеп 2005 20:23 #8202 by Levskar

Знаеш добре, че действителността на ниво висш клир и на ниво обикновени вярващи може да бъде коренно различна и даже направо противоположна.


Аз съм СЪГЛАСЕН с това. Нещо повече, ако си дадеш труда да прегледаш отново мненията ми по темата - ще се убедиш, че и ДИРЕКТНО съм го казал. Така че подобна реплика към мен е излишна.

За да не ти създавам излишен труд, ето, например, един цитат (от разговора ми с Косьо):

И това не е само у нас. Поинтересувай се от ситуацията в Украйна, например, за да видиш как братята католици стигнаха и до убийства и насилствено превземане на православни храмове (за това обвинявам директно висшия католически клир, не искрения католик от Мексико или Испания).

Please Вход to join the conversation.

More
07 Сеп 2005 17:27 #8233 by legion

За да не ти създавам излишен труд, ето, например, един цитат (от разговора ми с Косьо):
...

И това не е само у нас. Поинтересувай се от ситуацията в Украйна, например, за да видиш как братята католици стигнаха и до убийства и насилствено превземане на православни храмове (за това обвинявам директно висшия католически клир, не искрения католик от Мексико или Испания).

Обвинявам? :roll:
Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада.ап. Павел

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
07 Сеп 2005 17:40 #8234 by Levskar
(EDIT: махам наистина не най-подходящия пример), но....

Легион, не това е искал да каже ап. Павел, което ти, привеждайки този цитат.

Смисълът, който влага Павел е: "не бързай да осъдиш грешника", а не: "не протестирай срещу престъпления"

Please Вход to join the conversation.

More
07 Сеп 2005 17:58 #8237 by legion
Изключително неподходящ пример.

Освен това наистина ли не правите разлика между "обвинявам" и "протестирам"?

Please Вход to join the conversation.

  • дервиш
  • Visitor
  • Visitor
08 Сеп 2005 11:10 #8249 by дервиш
Ще ми е интересно да разбера нещо повече за тези термини на християнския мистицизъм "истихазъм и стагматизацията".

Please Вход to join the conversation.

  • borisdd
  • Visitor
  • Visitor
08 Сеп 2005 11:46 #8250 by borisdd
Съветвам те да пуснеш тема с тези въпроси в "Духовна практика".
Иначе ето тук можеш да прочетеш накратко: www.pravosla...echnik.htm

Please Вход to join the conversation.

  • дервиш
  • Visitor
  • Visitor
10 Сеп 2005 21:29 #8314 by дервиш
Последното не можах да го намеря в речника.

Please Вход to join the conversation.

More
11 Сеп 2005 07:36 #8321 by hanna

Ще ми е интересно да разбера нещо повече за тези термини на християнския мистицизъм "истихазъм и стагматизацията".


Исихазмът е начин на живот който започва с постоянната молитва. Препоръчвам ти първо да прочетеш две--три аскетични книги и тогава да четеш за исихазма. А сигматите са раните на Христос на ръцете, нозете, в ребрата и следите от трънния венец на челото, които рани реално получават някои мистици и които рани отгоре на всичкото кървят отвреме на време. Последният стигматик за който се сещам е падре Пио, живял в началото на миналия век. Но ако напишеш в търсачката на Google на български католицизъм ще видиш няколко сайта и там е написано за падре Пио, а и за най-известния стигматик - св. Франциск Асизки.

נר לרגלי דברך

Светило за нозете ми е Твоето слово /Пс. 119/118:105/

Please Вход to join the conversation.

  • дервиш
  • Visitor
  • Visitor
11 Сеп 2005 12:45 #8326 by дервиш
Това което написа в общи линии ми е ясно, тъй като до голяма степен е характерно и за нащите суфии мистици, но при тях причиняването на подобн вид болка е от самите тях си. Това характерно ли е и за сигматите или раните са си ги придобивали по някакъв естествен начин?

Please Вход to join the conversation.

More
12 Сеп 2005 08:39 #8345 by hanna
Replied by hanna on topic естествен начин
Според католиците, където по-често се среща стигматизацията, има естествен и свръхестествен начин на получаване на стигматите. Св. Франциск например ги е получил свръхестествено, не докато се е концентрирал в страданията на Спасителя на кръста, а изведнъж е имал едно видение на едно същество, подобно на ангел с крила, което било разпнато на кръст и страдало. След това погледнал ръцете си и нозете си и видял стигматите.

נר לרגלי דברך

Светило за нозете ми е Твоето слово /Пс. 119/118:105/

Please Вход to join the conversation.

  • дервиш
  • Visitor
  • Visitor
12 Сеп 2005 10:53 #8350 by дервиш
Е не че немога да си го обясня за себеси, това ти го знаеш много по-добре от останалите, но все пак аз се възхищавам на тези хорица за тяхната им привързаност към Иса и за това им желание. По този случай искам да спомена и за една жена от Добричко където съм бил на стаж ми разправяше как един ден се е молила на Аллах да види Одвъдния свят с Ада и Рая и като видаля жената в съня си Ада за малко щяла и да си замине.

Please Вход to join the conversation.