Ще си позволя да отговоря с едно твърдо "не" на поставения въпрос. Христос не е бил нито в Индия, нито в която и да било друга страна, освен в Палестина.
Едно дете на 12 години трудно би предприело подобно пътуване през далечни и непознати земи, преминавайки безпрепятствено през териториите на няколко държави. Не съм и чувал за някакво голямо разпространение на будизма в Римската империя, та малкият Христос да си каже: "Колко Ми харесва това учение. Я да отскоча до Индия, та отблизо да се запозная с него."
Между будизма и християнството няма никакви прилики, за да се твърди това, че има някакви заемки от първия. Буда дори не се занимава с въпроса има ли Бог, камо ли Той да е и Отец. Деперсонализираният будизъм остро контрастира с персонализма на християнството, където човек е нравствено свободна личност стояща пред Бога.
В Евангелието според св. ап. Лука /4 :16-30/ се говори, че когато Иисус Христос се връща в Назарет и по обичая си влиза в синагогата, Му подават свитъка съдържащ книгата на пророк Исаия. Надали ортодоксалните евреи биха се доверили на непознат за тях човек, че и да му поверят четенето на откъс от Писанието. Когато Христос ги провокира като прочита мястото, в което се говори за бъдещия Месия и посочва Себе Си като изпълнение на това пророчество, присъстващите недоумяват и се питат: "Не е ли този синът на Йосиф?", т.е. откъде-накъде ще има дързостта да се обявява за изпълнение на пророчеството! Но всичко това показва, че те са Го познавали - нещо, което би било невъзможно ако е живял другаде.
И накрая...
Защо християнството не се мъчи да приобщи към себе си Буда, Мохамед, или Конфуций? И защо всички други религии и философски учения не могат без Иисус Христос? Дали ще се мъчат да Го привлекат към себе си, макар и с некоректни методи, или ще се борят против против Него, факт е , че Спасителят остава "камък за препъване на мнозина" и няма как да Го заобиколят. А това косвено говори за Неговата уникалност, магнетичност и божественост.
