Мобилно меню

Алфа курс

  • Argirov
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
05 Ное 2009 11:54 #26681 by Argirov
Алфа курс was created by Argirov
Желая да предложа за обсъждане една тема, коато напоследък често се появява в обществото и особено в прицърковните среди и привържениците на различни вероизповедания. Това са Алфа курсовете за запознаване с основите на вярата. По темата имаше няколко публикации в Двери
www.dveri.bg...view/2910/
www.dveri.bg...w/3005/33/
www.dveri.bg...w/9972/29/
Появяваха се съобщения по радиото за начални сбирки на Алфа курс (май бяха в района на Ректората). В едно телевизионно телевизионно предаване се появи православно участие по темата
www.hristiya....php?n=214
което й отдели 10 минути (след мултипликационното въведение).
Има интернет страници на организатори в България. От тях може да се разбере, че сега в средата на есента е времето за започване на такива курсове в различни градове на България. Та и аз да кажа някои въпроси, които изникнаха у мен при случайното ми сблъскване с Алфа по мрежата.

В началото да коментирам, че движението е възникнало в края на 70-те години в енория на англиканската църква и развитие получава след 1990г, когато за него "поема отговорността" пастор Н.Гамбъл, бивш адвокат. То пък какво ли добро може да излезе от един адвокат?!? Пък и как ли адвокат "поема отговорност"?

Основното за Алфа е, че претендира да запознава с основите на различните християнски вероизповедания по единна методология. Православни, католици, протестанти, англикани и т.н. и т.н. - всички имат разлика във вярата, но начинът на преподаване на верите им е един и същ. Какво пък? Може и да е вярно. Все пак се преподава вяра до вяра, а не до технология на металите. Въпреки че още при самото преподаване на основите на която и да е вяра се акцентира и се извеждат на първо място и в необходимия ред онези неща, които най-добре я характеризират и които най-правилно и последователно разкриват същността й. Така че дори подредбата на излагане на темите е важна, но хората решили да направят някаква обща поредица на занятията и да карат така. Какво пък, може и да успеят.

Ако не друго, общото и единното преподаване на "християнствата" ще даде възможност на атеиста да изучи първо едната вяра, после да мине през втората, да се отбие при третата и т.н., докато намери подходящата за себе си. При това те се преподават по единна методология и той много лесно може да сравни как е предадена например трета тема "Защо е умрял Исус?" (не открих в мрежата формулировки "Защо е умрял Иисус Христос?" или "Защо е бил разпънат Иисус Христос?", но няма сега да търсим чисто православната формулировка на въпроса, я) при едните, при другите и т.н. След като всичко е подредено като във витрина на хранителен магазин е много лесно да сравниш и да кажеш това взимам, а това го оставям; това ще напазарувам, а другото ще го оставя за по-низшите и недосетливите от мен. Какво пък, добър начин за предавене на вяра е, за да не трябва да си мориш душата и да влизаш в терзания и разпътици, за да не трябва да се бориш за вярата в себе си, а просто да я вземеш и да я сложиш в душевния си джоб.

И за да е по-непосредствен и пряк контактът с новопрохождащите, всички от Алфа по света използват за обратна връзка въпроса "Ако Бог съществува, какво би Го попитал?". Така де, какво ти е най-любопитно и какво искаш да разбереш най-много – какво би го попитал, ако съществува. Щото дали съществува или не съществува няма да се занимаваме. Сега ще се занимаваме само с това, което е на рафта в магазина и може да се пипне – да речем отговора на трета тема според едната религия, според другата религия и т.н. Ама ако все пак си поиграем като децата - "на мама и на татко" например, - какво би попитал в тази игра за възрастни ти? Къде най-много изпитваш душевен сърбеж и искаш да се почешеш? Това кажи, това е важното за Алфа. Да, усвояването на религията с Алфа курса е така просто и лесно, като детска игра. И въпросите се задават със същата лекота и непринуденост, най-вече ако Той съществува. Пък ако не получим подходящо опакован отговор с любимата ни червена панделка или ако въобще се окаже на някакав етап, че не съществува и не иска да отговаря, какво толкова, ще отидем на другата витрина в магазина - там освен червени панделки има и по една жълто-зелена лепенка върху всеки продукт, яко.

В темите на курса има и такава "Как да се изпълня със Светия Дух?". Формулировката на тези тема ме озадачи твърде много. Въобще не ми звучи така, както аз си мисля, че знам православието. Рових се, търсих, четох, но как да се изпълня със Свети Дух в православен контекст не срещнах.

Самата формулировка "Как да се изпълня..." в нечия глава, предполага автоматично и въпроса "Как да се изпразня...". Щом мога съзнателно да поискам да се изпълня, то мога съзнателно да поискам и да не се изпълня, мога да поискам съзнателно и да се изпразня от това, с което по една или друга причина вече съм се бил изпълнил. Това означава за мен тази формулировка и такива неправославни мисли предизвиква тя у мен. А у тези, които разчитат на нея да се запознаят с вярата? Какво добро ще им донесе тя, преди да им е донесла вярата?

"Как да се изпълня..." предполага и един много лесен отговор: ръцете горе; вдясно, вляво с по две приплясквания; Алилуя! Простичко е, приятно е. Няма да четеш дебелите книги на светиите, няма да размишляваш, няма да чувстваш, няма да изпитваш чувствата си, себе си и другите. Плащаш си за курса (за всичко на този свят се плаща, дори когато не се говори за плащане) и получаваш готовата рецепта "Как да се изпълня...". Можеш да си избереш от няколкото различни, която най ти харесва. Като усетиш в даден момент, че си се изпразнил, позагубил си малко нещо от изпълването, то повтаряш рецептата (нали си си платил за нея) и отново си изпълнен. А пък можеш и да редуваш рецептите: веднъж на англиканите, веднъж на протестантите - така шарено да е, весело да е. (А пък дали ще ни е тъжно После, сега няма да му мислим.)

Няма и намек в тази формулировка, че Духът се дава и после трябва цял живот да чистиш вътрешната си къща, за да може Той да живее там. Във всичките въпроси няма и намек за съществуването на греха – защо трябва да си разваляме хубавия живот с мисли за него. Няма въпроси за греха, защото няма грях. Защото не можеш с приказки за греха да привлечеш нови последователи. Защото не можеш да продаваш развалена стока, а грехът хем е развален, хем непременно разваля и най-добрата стока. Има зло в един от въпросите, но то не е грях. То е външно зло за нас, натрапено ни е отвън и срещу него трябва да се “съпротивляваме”, както е точната формулировка в разписанието на темите. По подразбирането на въпроса злото не живее вътре в нас и не ние го подхранваме в себе си. Ние се съпротивляваме срещу него, защото то е “непобедимо” и “необходимо” външно зло – сигурно обясняват и съответни техники за тази “съпротива”, която винаги предполага едно повече или по-малко пасивно поведение. Еднократно изграждане на крепостни стени, които ни пазят може би, а не ние сами да действаме за опазването и почистването си. Няма я активността, действеността във вътрешната доживотна борба с греха в нас. Най-малкото такива най-лесни отговори предпола формулирането на въпроса и използването на по-пасивното “съпротива”, вместо по-активното “борба” или нещо подобно. Нали никой не пита нещо, за да каже после “ама аз грешно попитах”?!

Затова пък има две други теми, поставени една до друга, на чието въздействие доста се разчита, щом са поставени в такава близост: “Бог изцелява ли днес?”, “Ами църквата?”. Най-трудното в този материален свят е здравето – нали си знаем просташката максима: живот и здраве да е, останалото е с пари. Само живот и здраве не можем да си купим. Та няма ли в този Алфа да ни дадат нещо за здравето, дето не можем да си го купим с пари? И за какво ни е църква, след като ни го дават в Алфа, а не в църква? Ще ходим, колкото пъти ни кажат на литургия, ще палим свещи за колкото пари ни кажат (или накаква друга по-явна или по-скрита магийка ще струваме), ама ще си знаем, че пътят към доброто ни го е открил Алфа (и бивш адвокат Гамбъл), а не църквата в нейната историческа и надвремева пълнота.

Такива неправославни разсъждения предизвикват у мен самите формулировки на въпросите по този метод на “преподаване”. А какво ли пък несравнимо удоволствие ще е да науча Алфа отговорите?

Какво правят тук православните, нашите православни? Защо те вървят по този път, който за мен изглежда крив още при прокарването му? Според мен има две прости причини:

Първо – има глад за вяра в обществото и в човека. Сега е време да се ловят души. Дайте да използваме каквито и да са такъми, само да се хващат. Който по-дълги такъми и по-добро чепаре има – той ще лови.

Второ – в БПЦ на български език липсва кратък катехизически курс. Има някакви кратки въпросници при изповед, но някой беше казал, че при четенето им се изчервява от учудване, че съществуват такива неща, каквито пише в тях.

Големите неща се учат в Семинарията и в Богословския, ама те са големи, създадени са за големите, а не за обикновените; пък и лесно се забравят между “Многая лета” и “Вечная память”. А простичкото, лесното, подреденото, удобното липсва. Може и въобще да не съществува в проста форма, защото тогава и следването на самото православие би било проста работа. Ами ето затова да взимаме чуждото просто. Пък какво има зад това просто да не разсъждаваме.

Аргиров

Please Вход to join the conversation.