Мобилно меню

Православно-мюсюлмански диалог в Родопите

  • ЛИЯ
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
31 Дек 2006 11:26 #16145 by ЛИЯ
Откривам тази тема, за да поместя интервюто с отец Боян Съръев, взето от РЕЛИГИЯ.БГ, за да не потъне в архивите.

Снощи гледах по ТВ обръщението на Главния мюфтия Мустафа Хаджи по случай празника им Курбан Байрам. Отекнаха в мен думите за милосърдието, които трябва да проявим към близките си, съседите си, да помогнем на нуждаещ се, независимо от етнос и религия. Това ми прозвуча много християнски, но за съжаление не го чувам често от нашите свещеници.

Всеки православен християнин да проявява достатъчно усърдие, за да оделотвори своята вяра, защото на Страшния Христов Съд Бог ще иска от нас да му покажем нашата вяра според нашите дела. Новогодишно интервю с отец Боян Саръев


- Отче Бояне, с какви чувства изпращате старата и посрещате Новата година?

Може би не бива да се доверяваме на чувствата си, защото те винаги могат да ни подведат и излъжат. Затова предпочитам да използвам разума си и да се осланям на обективния анализ за това каква беше изминалата Господня година и каква ще бъде следващата.
За съжаление, и изминалата година не беше най- добрата за БПЦ. Св. Синод и старците му, както и една немалка част от православния клир се задоволиха през цялата година само с освещаване на офиси и благопожелания по празниците. А българският народ продължава да стои вън и встрани от Църквата си. Няма кой да го катехизира и просвети в Православната вяра и традиция. Искрено се надявам, че през следващата Господня година светите старци от Синода ще излязат от полутъмните и мрачни храмове и ще тръгнат сред народа и да благовестят Словото Божие, така че наистина Православната Църква да стане народна, а народът православен.

- От 1 януари 2007-ма вече официално сме членове на ЕС. Какво означава в православен план присъединяването ни към ЕС?

Не зная дали присъединяването ни към Евросъюза е повод за радост или скръб, защото и пътят за ада е постлан с добри намерения; дали, прекрачвайки границите на ЕС, не прекрачваме границите на собственото си православно самоунищожение. Там изкушенията ще бъдат изключително много и големи и това ще изисква изключителна внимателност и бдителност от наша страна, за да не попаднем в многото капани, които ще ни бъдат заложени по този път.

- Основателни ли са страховете на някои, че Православието в атеистична Европа ще бъде принудено да заеме място в музея на религиите?

Това дали Православието ще бъде процъфтяваща и благоденстваща религия, или ще се превърне в музеен експонат в новите европейски условия, не зависи от европейците, а от нас, православните. Или по-точно зависи от Синодите на православните Църкви. Ако те държат будно православното съзнание на народа, изискват от него активен религиозен живот и традиции, сами показват високи нравствени християнски добродетели и правят така, че християнството да заблести с пълната си сила и красота, не само че няма да се превърнем в музеен експонат, но можем и мнозина европейци от католически и протестантски произход да обърнем в Православието.

- За други пък Европа е християнски клуб. Какъв е Вашият коментар?

Европа окончателно се раздели с християнството като Европейският съюз отхвърли от своята конституция християнската ценностна система, с което Европа се обяви за нехристиянска. Така че напразни са надеждите ни, че ЕС е християнски клуб. Там отдавна няма дух на християнство или каквато и да е друга религия. Там има само преплитане на груби материални интереси на различни държави, където по-силните експлоатират по- слабите.

- През 2006-та година станахме свидетели на религиозни проблеми – карикатурите на мюсюлманския пророк Мохамед, книгата и филмът “Шифърът на Леонардо”, мястото на Косово на Балканите... В началото на 2007-ма година двете основни религии, които имат най-много последователи в Европа, са християнството и исляма. Очаквате ли сблъсъци на верова основа?

За съжаление, Европа допуска неограничен брой емигранти, които идват от изток, за да използва евтината им работна ръка. Европейците обаче не си дават сметка, че сто процента от тази емиграция е мюсюлманска. Ислямът напористо и агресивно завладява нови територии на Запад и с насилие и на всяка цена налага своята религия и култура. Това нагнетява огромно напрежение и страх сред европейците и особено сред американския народ. Не е изключено един ден “джихад”-ът да възпламени световни конфликти и войни на религиозна основа.

- Как да съчетаем националната принадлежност с вярата в Христа?

В исторически план това вече е наложено преди векове. За да се съхрани българският народ от жестоката османска асимилация, той е наложил по един категоричен начин представите за Православието като “българска” вяра. А омразният нему, агресивен ислям, народът ни е определил като “турска” вяра. Макар че всички добре знаем, че нито Православието е българска вяра, нито ислямът - турска. Но за да оцелее, българинът се е бронирал с православна вяра и традиции и ги е превърнал в своя духовна същност, даже като своя втора природа. И днес дори, когато се каже българин, се сещаме за православен, а когато се каже българин, се сещаме за православен. Българинът вече генетически е закодиран да бъде православен и да живее на Балканите. Предателите и майкопродавците често обвиняват във филетизъм БПЦ, но в исторически план именно той е, който запази и съхрани българския народ през вековете, та до ден днешен.

- Вие сте емблема на Православието у нас и сте известен като “Родопският покръстител”. Какво означава за Вас този кръст?

Чувствам голяма болка от раздвоеността на българите- мохамедани между техният български произход и насила натрапената им мюсюлманска религия. Седемнадесет години обикалям Родопите и им проповядвам Православието, което ги извежда от това им състояние на раздвоеност. Мнозина от тях разбират неизбежната необходимост от това да се отрекат от исляма и да се върнат в Православната Църква, от която преди векове насила са били откъснати. Но мнозина стоят на кръстопът и не знаят кой път да хванат. Аз върша именно това, като им показвам Пътя на Истината.

- Чувствате ли се сам на Божията нива при покръстването на хора в Православието?

Много са хората, които желаят да се върнат в Православната вяра, разположени са на големи територии. Нямам физическата възможност да върша тази толкова тежка мисионерска работа. Там, където кръщавам и създавам нови християнски общини, нямаме необходимите свещеници, които да ги катехизират и обгрижват духовно. След мен идват еничарите и ги заставят отново да се върнат в исляма. Жътвата е голяма – жътварите са малко. Покойният вече митрополит Арсений не си мръдна малкия пръст да помогне с нещо в това тежко дело. Надявам се новият архиерей да има повече чувство на историчност и да запише името си със златни букви в българската история.

- Вие водите телевизионно предаване. Какво е да сте и телевизионен водещ?

Преди година време ръководството на телевизия “СКАТ” ми предложиха да водя религиозно предаване. Отначало се колебаех дали да приема поради прекомерната ми заетост, но после реших, че това е един невероятно добър шанс телевизионната трибуна да се използва за проповядване на християнството, и приех.

- Щастлив човек ли сте, отче?
И щастието, и нещастието са доста субективни понятия.

- От какво се страхувате?

Като немощен и слаб човек имам достатъчно основания от какво да се страхувам. Страхувам се от глад, потоп, огън, меч, нашествие на другородци, от Божие наказание. Но най-много се страхувам от себе си и от неизвестността.

- На фона на случилите се събития и знаменията, които Бог ни праща, как да се пазим от унинието – предтеча на отчаянието?

Като не губим никога надежда в Бога. Блажен е този, който се уповава на Господа, защото той никога няма да се посрами.

- Имаме ли силата и достойнството да бъдем православни не само на ум, но и на дела?

Ако вярата ни не е изразена в дела, тя е мъртва. Апостол Яков казва: “Както тялото е мъртво без душа, така и вярата е мъртва без дела”. Всеки православен християнин трябва да проявява достатъчно усърдие, за да оделотвори своята вяра, защото на Страшния Христов Съд Бог ще иска от нас да му покажем нашата вяра според нашите дела.

- Вярата в нашия Спасител ни дава радост и оптимизъм. Оптимист ли сте за бъдещето на България?

Да, оптимист съм защото мисля, че Бог има специален план за българския народ и за неговото оцеляване. Вярвам, че Бог съвсем скоро ще свали своето изпитание от нас и ще ни изведе на тучните пасбища на религиозното благочестие и материалното благополучие.

- В края на това новогодишно интервю, какво е Вашето благопожелание към нашите читатели?

Пожелавам на благочестивият български народ по-често да вдига молитвено очи към небето и да не се кахъри постоянно какво ще яде или какво ще пие, а първом да търси Царството Божие и Неговата Правда, а всичко останало ще му се придаде.


За много години и мирна, спорна и благодатна Нова 2007 година!

Please Вход to join the conversation.

  • Сабрина
  • Visitor
  • Visitor
08 Ное 2007 07:19 #20842 by Сабрина
Здравейте!
Ето още една информация по темата:

КОНФЕРЕНЦИЯ

Центърът за близкоизточни изследвания има честа да Ви покани на конференцията, която ще бъде проведена в град София от 7 до 9 ноември 2007 година под надслов „Междурелигиозният диалог – настояще и бъдеще”.

Програма на конференцията:


1. Първи ден (07.11.2007)

От 9.00 до 10.00 часа – официално откриване на конференцията

От 10.00 до 10.30 – почивка

От 10.30 до 14.30 (предвидена е кратка промеждутъчна почивка) – обсъждане на темата: „Междурелигиозният диалог – настоящо състояние, посоки на развитие, пречките и пътищата за преодоляването им”

2. Втори ден (08.11.2007)

От 9.30 до 14.30 (предвидени са две кратки промеждутъчни почивки) – обсъждане на темата: „Ролята на ислямските институции и неправителствени организации и сдружения в Европа за прекратяване на опитите за насаждане на омраза и враждебност както и участието им в разпространяването на принципите на мирното съжителстване и отхвърляне на насилието”

3. Трети ден (09.11.2007)

От 9.30 до 12.30 (предвидена е кратка промеждутъчна почивка) – обсъждане на темата: „Влиянието на регионалните конфликти върху мирното съжителстване на последователите на световните религии”

От 14.00 до 16.00 – обобщаване на направените заключения по време на конференцията и нейното закриване


Място на провеждане на конференцията – София, парк-хотел „Москва”, зала „Москва”

Почетен гост на конференцията е митрополит Аталлах Ханна - глава на митрополията в Севастия, официален говорител на православната църква в Йерусалим и свещените земи. Той също така е с намерение да води неделната служба в храма "Св.Александър Невски" на 11.11 т.г.

Please Вход to join the conversation.

  • Йоан Рилски
  • Visitor
  • Visitor
31 Май 2012 21:42 #32456 by Йоан Рилски

Откривам тази тема, за да поместя интервюто с отец Боян Съръев, взето от РЕЛИГИЯ.БГ, за да не потъне в архивите.

Снощи гледах по ТВ обръщението на Главния мюфтия Мустафа Хаджи по случай празника им Курбан Байрам. Отекнаха в мен думите за милосърдието, които трябва да проявим към близките си, съседите си, да помогнем на нуждаещ се, независимо от етнос и религия. Това ми прозвуча много християнски, но за съжаление не го чувам често от нашите свещеници.

///
Я да видим според Корана, какво се случва, когато изтекат месеците с възбраните /това са 4 месеца в годината/:

Сура 9, аят 5
5. А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат , сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.

Хайде да не говорим за милосърдие ...

Please Вход to join the conversation.