Мобилно меню

Dominus Michael princeps Bulgarius

  • bozman
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
22 Фев 2011 14:10 #30267 by bozman
Dominus Michael princeps Bulgarius was created by bozman
Dominus Michael princeps Bulgarius

Източници за Княз „Михаил-Борис І” и техните интерпретации по целесъобразност от изследователите


[size=150:3ipob4sa]І манипулация [/size]

От съч. на А. Библиотекар:
Написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис...". Термина "прежде Борис" никъде не е използван от А.Библиотекар ( на латински естествено). Той е изцяло измислица на Матвей Соколов.




[size=150:3ipob4sa]ІІ манипулация от посланието на Фотий.[/size]
„Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. ОТ заглавието ДО последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон с методите на Гьобелс – повтори сто пъти една лъжа и тя ще стане истина. Това буквално е изпълнено от Митрополита ( Гьобелсовият патент очевидно е късно явление и оригинала е на представителя на българската БПЦ) който на всяка страница горе, извън текста поставя рефрена: „До българския князъ Бориса”. Освен това в предговора (от който имам налице само последната 31 стр.) името „Борис” е повторено 4-5 пъти и нито веднъж името „Михаил”. Митрополита очевидно надминава числото 100, изказано от Гьобел двайсетина години по-късно. В предговора митрополит Симеон пояснява, че превода му е по „предложение”, а бележките към него по „подкана” от г-на В. Н. Златарски. Въпреки че машинацията с името на княз Михаил си тежи върху името на Митрополит Симеон, не можем да не подозираме, че зад тази документира измама стои Мошеника Златарски, като шеф на катедра. Тази измама пробължава да се репродуцира от днешната българска БПЦ : „В какво се състои работата на един княз Из посланието на св. Фотий до цар Борис-Михаил Покръстител” , „Той написал до българския цар Борис І обширно послание върху християнската вяра и живот.” и т.н.от сайта на Църквата. С други думи за неволна грешка не може да става и дума. Става дума да многогодишна дългосрочна и геополитическа ИЗМАМА.
Като цялостно заключение: Посланието на Фотий не визира Борис І.


[size=150:3ipob4sa]ІІI манипулация[/size]
Сведение за княз Михаил.

Тук нямаме подмяна на името „Михаил” с „Борис”, но го прилагаме, за сигурност, че няма да се намеси баданарката с червена боя, която да изрисува „Борис І” наместо „Михаил”.
В „Похвалното слово” на папа Климент е упоменат княз Михаил на стр. 8 от PDF формата
sites.google.../runiyisto ... a-clemente
е изписано името „княз Михаил” ( 7 ред от фототипната страница), както и уточнението, че ПРИ него (княз Михаил) е свикан Правоверен Събор.. Преди него, на предното изречение е упоменат „цри Деофиле” и ерес, против която очевидно е и последвалия в повествованието Събор. При това положение „цри Деофиле” очевидно е Източно Римския Император Теофил (829-842), чийто син е Михаил ІІІ ( 842 – 867), а събора е един от Поместните Константинополски Събори през 861 или 867г. Кой от двата Събора е упоменат е без значение за това разглеждане. Защото и при двата Събора, Споменатия Михаил ІІІ е Император и по никакъв начин не може да е упоменатия в „Похвалното слово” - „князъ Михаил”. През този период историята разполага само с две имена на владетели „Михаил”. Първият е Михаил ІІІ – Императора, вторият Князъ Михаил – владетеля на българите. Този „княз Михаил” от „Похвалното слово” напълно покрива представата за княз Михаил – българският владетел, докато в „Пространното житие на ККФ” очевидно под „цръ Михаил” е означен Михаил ІІІ.

И в този паметник нямаме прикачено име Борис към името на Княз Михаил.


[size=150:3ipob4sa]Четвърта манипулация за „Цар Борис”. [/size]

Балшенски надпис. Ето и цялата „истина” извлечена от надписа на каменната стела:виж файла и гръцкия му превод. стр. 14 от фототипното издание на проф. Йордан Иванов „Български старини из Македония”, 1931г. Тъй като това е една от Генералните измами в Българската история, ще я разгледаме ред по ред и буква по буква. За сверка читателя, може да погледне плочата. В този случай няма папагалското „казано е от някого, някъде, затова.” – цялата истина е пред очите ни: Гръцките фантазии, българските йм репити и нищо неподозиращата, бедна плоча. Ще вървим по номерацията на проф. Иванов и така: Първи ред. Това което е изписано на гръцки и български го НЯМА НА СТЕЛАТА. А това е свръхкатегоричния изказ - П О К Р Ъ С Т И, употребяван 100г. от българските папагалите. Втори ред. НЯМА ТАКЪВ НА СТЕЛАТА. И като резултат - другата фанариотска фантазия – архонт. Дали е било архонт, rex или фараон, може само да се гадае. За фанариотите обаче и архонт е задоволителна интерпретация. Превода на български е автоматичен и бърз – князъ. Има ли го този княз-архонт, няма ли го – не е интересно. Трети ред. Запазени са 5 графеми от този ред, като от последната е запазена една нищожна долна част, индикираща вероятна О, С, Е, омега, тита и т.н. като съдим по калиграфията на надписа. Предните четири обаче пределно ясно указват изписа АРИА. С горе предложените окончания е възможен прочита АРИАС, АРИАД, АРИАЕ и т.н. Фанариотския прочит предлага това да бъде комплектовано с 5 ГРАФЕМИ, след като пределно ясно се вижда от долните редове, че на мястото пред АРИА, не могат да се поберат повече от 4 графеми. За нуждите на мошеничеството, тук е нужно овцата на роди теле. И тя го ражда – тези 5 графеми βουλγ „трябва да са били там” на ВЪЗМОЖНОТО МЯСТО ЗА 4 графеми. Фанариота казва БоулгАРИА и наш Йордан е съгласен и преписва – „На България”. Нека тук на края на третият ред видим докъде стигнахме. Стигнахме до ОЧЕВИДНОТО за зрящите и мислещите, че от прословутите повтаряни цяло столетие „Покръсти се князът на България” имаме в наличност само една АРИА. Ето това е историческата наука в момента – приказки от Шарл Перо. Четвърти ред. БОРИСОМЕТО. Преведено „Борис преиме -”. Не възразяваме засега. Пети ред. НОМАСДЕИС.. Тези графеми θεισ обаче НЕ СА СЛОЖЕНИ НА МЯСТОТО СИ. Защо ?. След малко ще стане ясно. Шести ред. МИХАИЛСИН. Преведено : „Михаил (заедно) с.”


Ето къде е заедно, което изчезна от горният ред. Каква е целта ? Много прозаична и елементарна, както ще се убедите веднага. АКО „заедно” е там където трябва да бъде, то израза има формата : „Борис преименуван Михаил, с от Бога даденият му народ”. Т.е. Михаил е преименуван на Борис спрямо аориста. Къде отива тогава фанариотската трактовка за „българската кръщавка” ? – за отпадъци. Затова се прави следната операция на текста – заедно отива след „Михаил” и израза добива изцяло вид по фанариотски вкус: „Борис преименуван на Михаил, заедно с от Бога даденият му народ”. Ето след такива такива пластични операции и първолачески упражнения, на българите йм беше пробутан Троянския кон, „ Прекръстения Българският князъ Борис, преименуван Михаил, в г. 866”. Един троянски кон с телешка глава и маймунска опашка какъвто няма втори на света, но ние българите си го харесваме. Да не говорим чу нито княз има изписан, нито пък Михаил е титулован като император (василевс).

[size=150:3ipob4sa]Пета манипулация за Борис І.[/size]

Кратко житие на Св.Кл.Охридски от Димитрий Хоматиян ( ХІІІ в.).
по проф. Йордан Иванов Превеждам на новобългарски файла: „ Княза йм ( на българите – б.м.) Бориша отново битенската баня обнови и след това неговия син Михаил който се нарече пръв цар на българите и жития йм сътвори (Кл.Охридски –б.м.) по християнски обичай…” и т.н. - След това цар Михаил е упоменат още два пъти и Бориша нито веднъж. Тук имаме сведение, че Цар Михаил е син на Борис, като приемаме, че Бориша е Борис. Да имаме някакво сведение, че Борис е наречен Михаил – няма такова. Покръстване на Борис също няма, нито пък на Михаил. Сведения за покръстване от гръцка страна или от когото и да било – никакви.

[size=150:3ipob4sa]Шеста манипулация за Борис І [/size]

„О писменехъ” – Хилендарски препис – стр. 440 (Бълг..старини от Мак.) Упоменат е Борис . Няма сведения за „Михаил”, покръстван, преименуван и т.н. Късен паметник за да се правят върху него някакви по-сериозни изследвания.


[size=150:3ipob4sa]Седма манипулация за Борис І [/size]

„Зографска ист.”, Бълг. старини, LXXVI, стр. 634. Борис или Богарист е име дадено на брата на Крун (Крум) - Муртагон от римляните. Гърците го наричали Волгарис. Много интересно тук е сведението, че Кирил Филофос е написал на (за) българите книга на „своя” език, който е същият какъвто имат и живеещите „при” р. Дунав християни. Казано е също, че много българи са станали християни още по времето на Крум.


[size=150:3ipob4sa]Осма манипулация на Борис [/size]

"Манасиева хроника". Това сведение не е свързано пряко с Борис, но все пак касае покръстване. Снимката се намира тук : bg.wikipedia.org/wiki/ Манасиева_летопис Изписано е под снимката: Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис . . . . Надписа в този си вид, фигурира в почти всички издания на тази снимка. Доколко това е манипулативно съобщение целящо с изказа си да внуши, че има САМО ЕДНО ПОКРЪСТВАНЕ и никакво друго за дивите българи, е ясно от думата "покръстванеТО". На самата снимка е изписано съвсем друго и това изписване не се забелязва или ако се забележи от официозите-медиевисти, те си слагат червени очила, модел БАН. На снимката изписването е "ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИ". За хора чийто майчин език е българският веднага ще стане ясно за какво става въпрос. Само,че с това "покръстване" могат да възникнат много неудобни въпроси за българската фанариотщина, например "Е, добре покръстване, кое по ред", при което Ореола на Царя Кръстител Борис веднага ще угасне. Затова се набива в главите, че покръстването е ЕДНО и то е свързано с Св.Борис Кръстителя. Наистина има още една снимка с подобен текст, още по фрапиращ, "Кръщение на Борис Михаил" от преписа на Скилица съхраняващ се в Мадридския музей, но и там не е видно нито надпис "Борис" нито "Михаил". На снимката горе вляво има надпис "архонт" и никакъв друг. МОЖЕ такъв надпис да съществува в самият текст на преписа, но самата липса на този текст при оповестяването на такива важни документи ни кара да вярваме, че става въпрос отново за надпис като този от Балшенския камък, - някога е имало такъв на 30 см. над камъка, ама сега го няма, т.е. фантасмагории на духовни нищества. И така двете снимки (втората я нямам в "сейфа") не потвърждават надписите изписани под и за тях от българските официози. Обясненията под снимките са изцяло манипулативни.


[size=150:3ipob4sa]Девета манипулация за Борис [/size]

„Списък на българските архиепископи” Парижки списък. Гръцки ръкопис от ср. на ХІІІ в. Национална Библиотека Париж, 407 лист.
Във фототипното приложение което давам, ясно се вижда изписа uορισου, което би трябвало да се чете „ворису”, по аналогия от следващото го uασιλεωс „василеос”. Преведено от проф. Йордан Иванов: „ Климент . . . .бил натоварен от Бориса, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина и Тисипиатъ”- виж файла. В следващата точка 5 пише, че при Дамян, България бе почетена за автокефална. Тук възниква въпроса, Борис в предната точка(т.4 от файла) в качеството си на какъв се разпорежда с църковната разпоредба в България, ако тя не е автокефална ? Явно, че става въпрос за друга България. Къде е резиденцията на автокефална България ? Доростол. Една крепост в Мизия. Тази крепост няма нищо общо не само с прениите след VІІІ ВС. Събор, но и със самите места указани в т.4 КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА КЛИМЕНТ. Като финал: Приемайки че изписа uορισου (ворису - името в червеното каре) индикира Борис, то: 1. Борис е наречен „Император български” (βουλγαρ, така е изписано в текста -подчертаното със зелена линия), а не цар. Тук уточнението на Легатус „ но Βουλγαρων означава "на българите", "български"” не върши работа, защото според нас разликата между понятията „Император на българите” и „Български император” е от Земята до Марс. 2. Никъде не е указано, че този uορισου-Борис, някога е бил прекръстван или преименуван на Михаил. 3. Никъде не е казано, че Борис-βορισου е Покръстител Св.цар Борис. 4. Българската архиепископия в лицето на Архиепископ Методий, ръкоположен от Рим, е римска Архиепископия и няма нищо общо към ІХ в. с Константинополската архиепископия. Нейният глава е ръкоположен лично от Папапа в Рим и всички фанариотски претенции на гръцко покръстване са празни приказки от времето на османското владичество, когато фанариотите преправят всякакви паметници и което не могат да преправят – изгарят. Виждаме, че там докъдето не е стигнала фанариотската ръка под закрилата на Султана, първоизточниците дават съвсем други сведения. 5. Като цяло - няма никаква връзка в този паметник между имената Михаил и Борис нито, че единият е другият или обратно.

[size=150:3ipob4sa]
Дeсета манипулация за Борис [/size]

"Чивидалско евангелие" от V - VІв. Преписката добавена през ХІІІ - ІХв. „De Bolgaria qui primus venit in isto monasterio, nomen eius Sondoke et uxor eius Anna et pater eius Johannes et mater eius Maria et filius. . . Mihael et alius filius eius Vuelecneo (Velegnêvъ) et filia eius Bogomilla et alia Kalîa et tercia Mar(tha? et quarta) Elena et quinta Maria; et alia uxor eius Sogesclava (Soběslava). Et alius homo bonus Petrus. . . et Georgius.” C. L. Bethmann, Die Evangelienhandschrift zu Cividale, стр. 121, 122 „...От България, който пръв дойде в този манастир, името му е Сондоке и жена му Анна, и баща му Йоан, и майка му Мария, и синът му Михаил, и другия му син Велегнев, и дъщеря му Богомила, и другата Каля, и третата Марта, и четвъртата Елена, и петата Мария, и другата му съпруга Собеслава. И другия знатен мъж Петър... и Георги. Петър и жена му София..” Другата страница, за която не разполагаме с фотокопие: „ Hic sunt nomina de Bolgaria. Imprimis rex illorum Michahel et frater eius Dox et alius frater Gabriel, et uxor eius Maria et filius eius Rasáte (Хрьсата?) et alius Cabriel et tercius filius Simeon et quartus filius Jacob, et filia eius dei ancella Praxi (Eupraxia?) et alia filia eius Anna ”. І. Някои съображения по официалният превод от първа страница: 1. Всички имена от тази допълнително писана притурка към Чивидалското според първите й оповестители К. И. Иречек, Miklosich и С. L. Bethmann СА славянски и лангобардски имена. Без да търсим как се определи кои са славянски и кои лангобардски имена, което си е обект на друга тема, ние питаме ПО КАКВИ КРИТЕРИИ тези имена се приобщават към българското племе КАТО СЛАВЯНСКИ ИМЕНА, а не като ЛАНГОБАРДСКИ ? В приложените преводи такава селективност няма изложена и тя ЯВНО не се съдържа в текста, а Е допълнително ДОИЗЯСНЯВАНЕ почиващо върху съображения, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ТРЯБВА ДА СА СЛАВЯНИ, А НЕ ЛАНГОБАРДИ. Едно „доизясняване”, което е обект на столетна манипулативност по отношение на българското име от страна на Господстващите Исторически Школи. 2. Името „Сондоке” (синьо каре) , е очевидно „Сондике”, тъй като латинско „о” трудно може да се сбърка с „i”. 3. Името „Богомила” също е пределно ясновидно, че е изписано „Богумила”, като „u” е точно по маниера на изписване на „ужицата”, което е характерно за латински манускрипти от ІХ – Х в. и по-късни. Една тема която разгледахме в материала „Кирил или Курил”. Този изпис „Богумила” е абсолютно доказателство, че името на богомилите не идва от някакъв митичен поп Богомил измислен за удобство на фанариотската историография, който „открил и разпространил” богомилството в потайна доба, а идва от сложното понятийно име „Мили на Бога”, „Богу Мили” („кому?” са мили последователите на учението - Богу, като явно се визира, че те не са „мили” на официалната попщина, а единствено на Бога). Няма да търсим тук КОЙ е Бога. 4. Същото У от Богумила (в жълтото каре) виждаме изписано и в името на Петрус (зеленото каре), като при „Богумила” много ясно се забелязва къде е свършил изписа на латинското У, тъй като калиграфа е задържал перото и се е получила точка върху листа. При изписа на Петрус, мастилото се е свършило някъде около „долна мъртва точка” и достигайки мястото на точката от „Богумила” без изписана дъгичка, той е топнал в мастилницата и е изписал дясната дъга на У-то отгоре-надолу. Движения абсолютно съответстващи на законите при изписа при европейските графеми – „отляво-надясто” и „отгоре –надолу – нагоре”. Нека прочетем какво казва един от динозаврите на Виенската школа, чийто несвестно мнение и до днес се разпространява от българската папагалска историография и е основно четиво за манипулиране на общественото съзнание: К. И. Иречек: „ .. . При тия преговори дипломати на княз Борис били болярите Петър, Сондоке и Зергобулас. През едно пътуване за Рим в 869 г. в Аквилея те вписали имената на своя княз и на цялото му семейство, своите имена и на своите семейства в един стар латински ръкопис на едно евангелие от V или VI в., който много се ценял, понеже се предполагало, че евангелието от св. Марко било собствен автограф на евангелиста. Тоя едва недавна открит списък принадлежи към любопитните паметници на старобългарската история. [16] През 870 г. те и тримата били на събора в Цариград….” 1. С израза „При тия преговори” Иречек визира изпратените от българския владетел Михаил легати при папското наместничество в Рим. В НИТО ЕДИН ПЪРВОИЗТОЧНИК не е указано името Борис, като изпращач на тази делегация. Иречек обаче играе в отбора, който трябва да пласира ХАН БОРИС, като току що дошъл от Азия и водещ азиатски диваци, на които трябва да се даде насока от Виенската и Московската Високопоставени Школи. И ето тук си оправдава заплатата подсигурена от чичо му Шафарик. ХАН Борис – Покръстителя ! 2. „..През едно пътуване за Рим в 869 г. в Аквилея те вписали имената на своя княз и на цялото му семейство, своите имена и на своите семейства в един стар латински ръкопис на едно евангелие от V или VI в…” – казва Иречек. Никъде обаче не е упоменато, че тези допълнения са вписани от външни хора, минали и заминали през манастира. Дори напротив – указано е че това Евангелие се е смятало ( и се смята) за лично написано от Св.Марко и е от V –VІв. Приемането като предположение, че вписването в него на личности, които са една обикновена делегация, от десетките шарещи попски делегации, мисии и т.н. из Европа по това време е просто шокиращо. Това е все едно някоя от десетките български делегациите до Гърция да мине ей така през Зографския манастир и да получи разрешение да се впише под Паисиевата история, след купон в Атина, за да се увековечи. Лично на нас ни се струва, че това може да бъде мнение само на дълбоко депресирана личност, от рода на тези, които пръскат с шпрейове всяка чиста стена, за да добие известност. 3. Наречения Сондоке, като за пратеник на измисленият цар Борис е шокиращо и от гледна точка на самата фактология на надписа. Сондоке има две жени и едната му дъщеря се казва Богомила! Т.е. Сондоке, високопоставеният пратеник е ТОЧНО ОТ ОНЕЗИ ЛИЧНОСТИ, заради които „Борис І ослепил сина си” и избил десетки болярски родове. И като свършил всички тези „богоугодни работи” изпраща човека с богомилски разбирания Сондоке многоженеца за свой представител при папата в Рим ! Чудесий Иречекски ! 4. Името Vuelecneo (Вуелекнео, Велекно) се превежда със завъртяното Велегнев, след като нито С може да се прочетене на латински като Г, нито ЕО, като В. За това, че пределно ясно се вижда, че първата буква не е V а L, и е изписано Лекнео… 5. Иречек открива, че „През 870 г. те и тримата били на събора в Цариград….”, като под „тримата” разбира Сондоке, Петър и Зегкобулас. факта, че „от тримата” в текста присъства само Сондоке (петровците са двама, а „зеркобулас” очевидно не е лично име, а титла), никак не притеснява Иречека. Това не притеснява и българските официози. 6. Като десерт на целият „прочит”, преди началните думи „От Болгариа” има още поне 5, 6 думи на горният ред, като поне 5 от тях могат да се разчетат, защото са с различима калиграфия и могат да се разчетат само с ултравиолетово фенерче.. Явно те не се вписват с предложения по-долу превод и за „забравени” от откривателите на преписката към Чивидалкото Евангелие, „където било описано семейството на цар Борис”. ІІ. Съображения по официалният превод от втора страница: 1. На първо място е изписан „ Кралят на илирийците Михаил”. 2. Същият този Михаил, който владееше ТИДЕ през 870г., и по името на чийто бойци-българи, Илирия се нарече България. 3. Ето този „Крал на Илирийците”, беше наречен „Крал на българите” във същото това време – 860 – 870г., пренията след VІІІ ВС. Събор. 4. Ето този Михаил е спрягян всячески и всякакси да бъде „ Св. Борис І Покръстителят” на диваците дошли от Азия. Това са наличните сведения за Борис І внесени в Чивидалското Евангелие през VIII и IX в. т.е. в упоменатото Евангелие от V –VІ в. Както можаха да се убедят четящите, име Борис и репитите му липсват в графемите на Евангелието, а съществуват само в умосакатите мозъци на Азиатските радетели на българщината..


[size=150:3ipob4sa]Единадесета манипулация за Борис [/size]
Латински надпис от Преслав.

И тук подобно на другиге фалшификати, „потвърждаващи документално” присъствието на Борис в паметниците, сведението е изцяло измукано от захаросаните пръсти на Иван Дуйчев. Първи сведения за надписа дава Карел Шкорпил в „Окопы и землянные укрепления Болгарии.- ИРАИК, Х, 1905”. Няма да се спираме върху подробности по този паметник само ще припомник откъде тръгват фантастиките по неговото датиране. Първи дава сигнал (както може и да се очаква) Всеволод Николаев, който твърди, че паметника е от средата на ІХ в. както виждате такава датировка няма на паметника. „Видният” български историк Дуйчев окрилен от пътя посочен му от братските напътствия на панславистката школовка, допълва, че "паметника се „отнася към “десетата година” от понтификата на папа Николай І и е извършен “в присъствието на княза на българите Борис със целия негов клир и народ”. Д.Дечев, Бешелиев и Карел Шкорпил никога не до такива фриволни крайности. Ето и принадените украшения на Иван Дуйчев. 1. Към PONT от първи ред решава, че продълженето е IFICATUS NICOLAE PAPAE I (а) 2. Към ВЕАТА от втори ред допълва E MEMORIAE ANNO X IN NOMINE(б) 3. Към OFFERENTI на пети ред прибавя REGE BULGARORUM BORIS(в) 4. Към SUPLICAN на четвърти прибавя TER CONCECRATA EST (г) 5. Към CUM SUO SOM на шести ред MO CLERO ET POPULO(д) И кодовите думи които трябва да се повтаврят от папагалщината са готови: „По времето на папа Николай(а) през Хв.(б) бе покръстен(г) Българският цар Борис (в) с целият си народ (д) ”. Както виждате няма никаква връзка на тази плоча не само с Борис, ( тя няма връзка изобщо не с българското име, тя е извън всякакви квалификации за етностно и народностно виждане), и сме свидетели на поредната свинщина сътворена от български учен в гонене на азиатско-панславистки дивиденти. И червената папагалщина нямайки и понятие какво пише на плочата, започва да повтаря измислиците на Иван Дуйчев и който не ги скандира, не е учен и съответно е извън науката. Който ги скандира Е "учен" и не е нужно да чете какво пише на плочата, след като ТЯ Е ПРОЧЕТЕНА вече от "видният български историк Иван Дуйчев" нито пък "да се занимава с глупави спорове" както се изрази моят приятел Легатус.

[size=150:3ipob4sa]Дванадесета манипулация за Борис [/size]
„Второ житие на Наум”, препис от ХVІв."Български старини...", стр. 311


В това сведение нямаме нито гръцкия първообраз ( от какъвто счита, че е направен преписа, Йордан Иванов на стр.311 в „Бълг.старини…”) нито фотокопие на първоизточника. Разполагаме само с преписа на Иванов, който пък е от преписа на Йорданъ Х. Константинов, който го предава на П.Средковичъ. „Срв. Средкович, Исторjа српског народа”, І, 303. Откъде е преписвал Проф. Иванов не става ясно, но виждаме (в приложеният файл от „Български старини от Македония”) че той отново изписва Борис, като Бориша. Дали е имал пред очите си гръцкият изпис βορισιν (ворисин) може само да се гадае, но, че постфикса „ин” и до ден днешен е в употреба за обозначаване на именна, родова принадлежност (Иванин, Пенкин и т.н.) в българският език и не е такъв, нито е бил в гръцкият и латинският е извън съмнение. В старобългарският нямаме нито „ин” за принадлежност, нито”ов”, и второто име е точна индикация на имено на бащата (или дядото) – Иван Асен (нито Асенин, нито Асениша), Иван Срацимир (нито Срацимирин, нито Срацимириша) и т.н. От тази законова подредба следва, че βορισιν е името на дядото (в древността се е считало, че дядото има повече права над внука, отколкото бащата, една тема върху която няма да се разпростираме тук), а то е казано от Зографа в неговата история „Муртагон, наричан от латините Борис”. Така, че да се твърди, че при име Михаил Борис, Борис е „старо” име, а Михаил „ново” е все едно да твърдим, че името Шишман е дадено на Иван при кръщението, а името Асен на Иван Асен ІІ също при кръщението. Очевидната нелепост е приложима САМО при Михаил Борис, за да се прокара една безумна панславистко-азиатска идея. Тук не може да не направи впечатление, както при другите два документа приложени от проф. Йордан Иванов по повод името „Борис”, че името Борис стои на втора позиция и никога на първа. Според сакатата теория на фанариотската историография, то ИМЕННО Борис би трябвало да се приеме на име дадено от някого си, защото в източниците (само два)се казва Михаил Ворисин. Досегашните дванадесет сведения дават индикация САМО за едно име МИХАИЛ и два за второ последвало първото - βορισιν –Ворисин. В това житие също се твърди, че Наум сътворява храм на Архангел Михаил с „богатством и повелениемъ благочестиваго цара блъгарского Михаила Бориша и сына его Симеона цара тогда текуще лето 6413 – 905” - г.от Христа. Както е известно Борис І (доколкото го има в първоизточниците като "цар" , а досега ГО НЯМА) е цар до 889г., т.е. ДО 6 г. по-рано. Като заключение за този паметник: 1. Имаме изписан Михаил Бориша ( или βορισιν –ворисин) за който се предполага, че е БорисІ. 2. Имаме разминаване с годините на царстване на Михаил Борис. Според паметника Михаил Борис е владетел през 905 г., а това е втората година от царуването на Симеон и Борис І по това време е монах. Твърде странно е по разбиранията от ХVІ в монах да се нарече цар, пък било то и бивш. 3. В среднобългарският език винаги се у потребява титлата „цръ”, а тук виждаме, че тя е изписана на новобългарски език „цара” – царя. Това противоречи на твърдението на Й. Иванов, че това житие е по-достоверно и „издава среднобългарска подложка” от първото житие на Св.наум. 4. Тук е второто изписване на Бориша (βορισιν –ворисин) което датира от ХVІв. По ранното изписване беше при Хоматиан от началото на ХІІІ. 5. Сведения за покръстване – няма. 6. За преименуване от Михаил на Борис или обратно – също.
7. Сведения за каквато и да е връзка на Михаил като внедрител на християнството или „Цар-Кръстител” – също.


[size=150:3ipob4sa]Тринадесето сведение на Михаил-Борис.[/size]
Part. gr. 126, col. 176 et. 208

„ Тимотей, Комазий, Етимазий, Евсевий е Теодор напуснаха Никея {след синода в 325г. (Първи Никейски Събор - б.м.)} и се върнаха в отечеството си в Солун. След това напуснаха и Солун и отидоха в Тибериопул, който се намираше на север от Солун. Тимотей станал епископ на Тибериопул. Тези светии, които отдавна били умрели, се появили по времето на българския цар Михаил на мястото, където били погребани и правели чудеса. Щом това стигнало до ушите на българския цар Михаил, той заповядал да йм се издигне храм в Брегалнишката епископия и там да се поставят мощите йм. С тази работа бил натоварен благородният българин Таридина, Твърдина. За този божи храм бе определено отделно духовенство, което бе обучено да слави Бога, да служи винаги (само) на български.”
стр. 114, „Кроватова България”.
Превод д-р Г. Ценов.

1. Име „Борис” липсва в източника.
2. Цар Михаил през ІХ в. владее териториите Илирия и Македония, където е Тибериопул, като се разпорежда в тях – строи църква.
3. Солун и Тибериопул ( а под това се подразбира, че това се отнася и за Илирия, и Македония) са християнски поселения още от времето на Първия Никейски Събор – 325г.


[size=150:3ipob4sa]Четиринадесето сведение за Михаил-Борис[/size]
Карел Шкорпил


Печатът е от олово (моливдовул). Диаметърът му е три сантиметра, дебелината четири милиметра и теглото 27 грама. Съхранението на печата е много добро с изключение на малката повреда от удара с копачка. Печатът е пробит надлъж с една дупка, имаща диаметър 0,004х0,002 и 0,003х0,002м.; през нея била прекарана нишката, която е свързвала печата с грамота или с акт. Върху лицето на печата се намира бюста на Михаил - Борис, със сияние (нимб) около главата му. Ръцете са вдигнати върху гърдите за молитва (Orans). На главата се забелязва коса(?) или гугла(?). Лицето на бюста е продълговато с мустачки(?) и брадичка(?). Около бюста има два зърнести кръгове и между тях гръцки надпис, който се почва с кръстче. Надписът гласи: "Богородице помози (на твоя раб) Михаил, княз на България". Задната страна на печата има бюст на Исус Христос с дълга коса (която се спуща върху рамената), мустаци, брада и кръстовидно сияние. С дясната ръка той благославя, а в лявата държи евангелие. Между два зърнести кръга се намира следният надпис, който се почва също с кръстче: "Господи помози (на твоя раб) Михаил, княз на България".
Карел Шкорпил
Тази археологическа находка отново се приписва на Борис І, въпреки, че изрично е записано „Михаил”. Заразната папагалщина не е пощадила никого, дори такъв честен човек като Шкорпил.

Извод:
Имаме автентичен надпис „Михаил”, който отново се чете "Борис". Защо и поради какви причини – вече не мога дори да гадая.



[size=150:3ipob4sa]Петнадесето сведение за Михаил-Борис[/size]



„…87. Начало на българските царе: [На] Бориса, първия бъл¬гарски цар, наречен в светото кръщение Михаил, който приве¬де българския род към богоразумие чрез светото кръщение, вечна памет. [На] неговия син Симеон и неговия внук светия цар Петър, на Пленимир, Борис, Роман, Самуил, Радомир Гав¬рил, Владимир, Владислав древни български царе, които със земното царство наследиха и небесното, вечна памет. На древната българска царица Мария вечна памет….”
Борилов Синодикт
ALD

За първи път е споменат Борис (Бориса), като Първи български цар. Освен това е упоменото, че името Михаил му е дадено след кръщение. Какво имаме като фактология в това 15 сведение за Михаил-Борис:
1. Първи български цар наречен Борис, наречен в Свето кръщение – Михаил. Не е уточнено кога е това кръщение, нито от кого е. Т.е. липсва упоменато гръцко покръстване над Първият български цар, нито уточнение, кога е кръстен, като дете или като цар.
2. Липсва първоизточник или фототипно издание за сверка на обърканите сведения за Бориловия Синодикт.

Ще приложа какво пише ALD, по този случай:

Запазен е в два преписа известни днес като Палаузов и Дринов по имената на откривателите на ръкописите. Понастоящем и двата ръкописа се пазят в НБ”Кирил и Методий” – София. За съжаление и от двата ръкописа липсват страници и дори от взаимното им допълване не може да се възстанови пълният текст на синодика.
Палаузовият препис е бил съставен в края на ХІV-началото на ХVв. От него обаче липсват няколко страници, включително и началната със заглавието. Според Николай Палаузов ръкописът е бил открит в Търново, но Григорович (Очерки путешествия по европейской Турции. 1877) разказва, че като му е бил показан в Габрово му е било обяснено, че е принадлежал преди това на духовник от Севлиево.
Дриновият препис е съставен преди 1614г. , тъй като в най-старата от летописните бележи в него се казва: „През 7122 (1614г.), месец юли,12 ден: да се знае, че придойде река Осъм и стори зло”, като цифрите са означени с букви . В сборника се съдържа поучения на иподякон Дамаскин Студит, който е живял в края на ХV-началото на ХVІв., тъй че сборника е съставен след началото на ХVІв.
През 1211г.по нареждане на цар Борил е бил преведен на български език византийския синодик от 843г. В края на ХІV-началото на ХVв. в него са били добавени анатеми срещу еретици и поменик на българските владетели, боляри, патриарси, митрополити и епископи. Тъй като в Синодика са упоменати като починали цар Иван Шишман и патриарх Евтимий, то може да се предположи, че редакцията е направена наскоро след периода 1395-1404г.
Издания: Временникъ императорскаго москавскаго общества исторiи и древностей россiйских, кн. 21, 1855г., стр.1-27, Палаузов „Синодикъ Царя Бориса по рукописи ХІV века”; ЖМНП, ССХХХVІІІ, април, 1885г., Дринов, Новый церковнославянскiй памятникъ съ упоминанiем о славянскихъ первоучителяхъ” – само откъси, стр. 176-205; „Известия Рускаго арх. дружество, 2,1897г., М. Г. Попруженско, „Синодикъ царя Бориса”, в края, стр. 1-82; М.Г. Попруженко, „Синодик царя Борила”,С, 1928; „Из старата българска книжнина”, т.ІІ, Ив. Дуйчев,С., 1944г., ХИБ, т.2, В. Гюзелев, П. Петров,стр. 182-183, стр. 296-296, стр. 312-313, стр. 340-344, стр.384-385; Сборник „Държава и Църква през XIII в.”, 1999г., съст. Славика Радомир, Емил Димитров.
В сиво съм поставил някои мои бележки. Тъй като не е поставен целият запазен текст на синодика със сиво са дадени и кратки сведения за пропуснатите откъси в настоящото издание. В червено са текстовете, които в ръкописа са изписани с киновар. Поредността е по посочените страници в публикацията в ИРАД от Попруженко, а номерацията е по ХИБ т.1 и 2 – без скоби е по Палаузовия препис, а в квадратни скоби по Дриновия.

ALD

Казва се, че Синодикта е писан в нач. на ХІІ в., редактиран през ХІV в. и двата преписа са от ХV и ХVІ в. Изследване, кои текстове са основата на преписа от ХІІ в. и кои са добавените, явно не е правено. И не е правено защото се изисква някакво разбиране на старобългарските текстове, и тази нелека и квалитетна работа е „пропусната” да се извърши от квалитетните специалисти. Не мога да не спомена Попруженко, който веднъж пише „Синодик царя Бориса” и едва след 33г. изписва „Синодикт царя Борила”. Виждаме каква е чудовищната работоспособност на Попруженко – по една преведена коректно буква на 33г.! Наистина зашеметяващо темпо на работа.

3.Тъй като липсва разпечатка на самият паметник ( поне в нет пространството го няма, а до български библиотеки нямам достъп) уточнение, кои текстове от кога са внесени в преписа, не става ясно името на цар Борис дали е внесено в паметника през ХІІ в. или през ХІV – ХVІ в. ALD представя надолу няколко автори които са работили по проблемите на Бориловия Синодикт, но такова разграничаване и класифициране на този по същество сборен текст на периоди едва ли е правено.

4.Тук е коректно да направим една констатация: Това 15 по ред сведение известно в преписи от ХV –ХVІ в. е първото и единственото, в което се появява „Цар Бориса”.

5. Също е указано в текста, че българският народ е приведен към „благоразумие” чрез кръщението, а не, че е приведен в православна християнска вяра, чрез кръщение. Т.е. българският народ е индикиран точно в „състояние на вяра”, която не е била православна, но не е указана и като езическа, а беше споменато на VІІІ Вс. Събор за наличието и на българи езичници. За нас това е потвърждение за наличието на „особеното българско битие”, сведенията за които не са загубени през ХVІ в.

6. Никак не е маловажно, че преписите които са в наличност от оригиналният Бориловият Синодикт (а дали са от него не е ясно) са писани когато по българските земи се шири безнаказано гръцката фанариотщина под закрилата на Султанската чалма. Това е много сериозно основание, върху което тук не можем да се разпростираме, но което не може да се пренебрегне, когато се изследват източниците за Михаил – Борис. За тази отчасти политическа оценка ни говори израза „древни български царе, които със земното царство наследиха и небесното, вечна памет.”. Това е твърде изкривено разбиране за апостолското разбиране за „Царството небесно”. Според Първоапостолите само бедните и низшите ще наследят Божието Небесно царство, а царете – никога.. Явно тук имаме вече елитарното разбиране на християнството и това елитарно разбиране по никакъв начин не е християнството от ІХ в., а префасонирано според модерните изисквания на ХVІ в. за нуждите на Църковната и Султанска Институции. И т.н. и т.н.[/color]

[size=150:3ipob4sa]Шестнадесето сведение на Михаил – Борис.[/size]
По принцип това са две сведения, но тъй като сведението
на Порфирогенит е реплика на сведението на Зонара, ги пускам заедно.

І. Зонара

По моя молба - нестилизиран (буквален) превод от Красимира Скординова – Георгиева с приложени различни етимологични значения на думите :

Защото (когато, че) господстващият (господарят – управляващият) на Хърватия отначало (поначало) командвана, (управлявана, оглавена) от царя на ираклийското царство, раб (лакей) застанал (стоящ), подчинен на царя на ромеите, и никога на господстващия над България подчинен, (покорен, отстранен, захвърлен). Но даже не и българинът заплаши към в

Please Вход to join the conversation.