Мобилно меню

Етнофилетизмът и българския принос

  • Smilen
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
18 Дек 2009 14:07 #26954 by Smilen
Проблемът за българския етнофилетизъм, разбира се, не е от първостепенните грижи на днешния ден. Понастоящем Българската патриаршия е призната от всички православни катедри в политическите граници на държавата България. Тук оставям настрани проблемd с т.нар. задгранични епархии, който не е само български.
Интересът към драматичните събития от края на 19 . е породен, от една страна, от обстоятелството, че все още сред историците, в т.ч. и църковните историци, има разногласия относно мотивите на проведения през 1872 г. Църковен събор, който осъжда тази ерес, вземайки повод тъкмо от т.нар. Българска екзархия. Дали само и единствено църковни съображения диктуват решенията на събора или става дума за етническа пристрасност или може би за диоцезомания на архиепископа на Константинопол?

Мисля, че вече има достатъчна историческа дистанция, за да се даде една трезва и обективна оценка на тези събития. Трезвостта и обективността предполагат познаване на всички факти около този голям църковен скандал. На второ място, изисква се отказ от всякакви етно-национални пристрастия, които нямат място нито в църковно-историческата наука, нито в съвестта. Необходимо е обаче да се вземе под внимание и релативирането на концепта за нация, на което сме свидетели в нач. на 21 в. Така дори една хипотетична защитимост на понятието "национална църква" вече не е възможна, понеже характеристиката "национална" вече няма корелат в общественото съзнание. Генезисът на национализма е в протестантския немски романтизъм. Може да се спори дали по онова време в немски условия този идеология е имала реален корелат. Безспорно е обаче, че църковният етнофилетизм избуява, тъкмо когато идеологията на национализма пуска корени на Балканския полуостров. Дали обаче става дума просто за общобалкански феномен или има нещо специфично българско? Защо автокефалността на останалите балкански православни църкви не е обявена за еретична? Да не би пък да е налице някакво специално негативно отношение на Вселенската патриаршия към българската църква или може би към българския етнос? Но нали тенденцията към етнофилетизъм не е изконно българска, а е пренесена на българска почва по подражание на гръцката интелигенция и с участието на гръкоезичния църковен клир?

От друга страна, на всички обвинения в пристраност на съборното осъждане може да се възрази, като се посочи, че останалите автокефални балкански църкви стават такива след създаване на съответните държавни образувания, ако и този процес да не преминава без спорове с Цариградската патриаршия.
Така например новогръцката държава е създадена през 1830 г., а църковната автокефалия е обавена през 1833 г.
Същата последовотелност има и при румънската и сръбската църкви. В Българската църква нещата не се развиват по този начин. Незавимимостта на българската църква е обявена едностранно, като се търси съдествието на една светска и иноверна власт - Високата порта и султана. Не е трудно да се сетим, че Империята подкрепя независимостта не от любов към българите, а като следвайки древния принцип, според който всяко разделение сред управляваните, т.е. сред християнската рая "руммилилета", е добре дошло за управляващите. Обявената екзархия се явява дубликат на Константинополското църква в политическите граници на една и съща държава - Османската империя. Дори седалището на новата църковна структура е в главния град на Вселерската патриаршия - Цариград. Признаването на Екзархията от турското правителство се обявява от иделозите на т.нар. църковно-национална борба за признаване на българския етнос в неговите етнически граници. Тоест, става дума за етническа църква, която бива натоварена със задачата да катализира националното самоосъзнаване на българите. Дори след сформирането на българската държава през 1879 г. схизматичната Екзархия продължава да има претенции за юрисдикция върху територии, извън политическите граници да Царство България. Това става и под силния натиск на българските правителства, които имат интерес да поддържат църковната изолация на Екзархията - една канонична църковна юрисдикция по естествен начин би придобила международен авторитет и би била независима от светската държава. Дори седалището на схизматичната Екзархия до 1913 г. е в Цариград, т.е. извън политическите граници на държавата - това е църковен нонсенс. Отзвук от тогавашната ситуация е наличието до ден днешен на българска църковна общност в Цариград, която не е в диоцеза на старшия епископ на този град.

Ще се радвам да чуя аргументи за несъстоятелност на съборното решение от 1872 г. Вероятно някой би се наел да твърди, че етнофилетизмът не е ерес. Затова също ще са нужни аргументи. Когато защитаваме правото на нациите да си имат църкви обаче, трябва да внимаваме, защото при отмирането на нациите - процес, който се развива пред очите ни, има опасност църквите също да се окажат отживели и ненужни. А и не е ясно как може да има национални църкви, след като нациите диференцират хората по кръв и по отечество, а в Христос всички са от една кръв и имат едно небесно отечество.

Въпросната българска схизма е източник до ден днешен на недоверие към българската църковна юрисдикция. Като тежка последица от разпрата с Константинополската патриаршия се сочи отмирането на някога интензивния литургичен живот в градовете Поморие, Несебър и Созопол, само защото това са изконни митрополитски центрове в диоцеза на архиепископа на Цариград и той някога може да се сети да си ги поиска обратно. В сферата на църковната анекдотика е прословутото отвърляне на калимявките, понеже били "гръцки" атрибут.

Please Вход to join the conversation.

  • Anima_Mea
  • Visitor
  • Visitor
18 Дек 2009 20:39 #26955 by Anima_Mea
В сравнение с идеите на Раковски за бъдещето на "нашата народна църква", проблема с калимявките като "гръцки атрибут", е най-малкото. Няма спор, че не малка част от големите ни възрожденци и дейци на църковните борби, в политически и църковен план са нищо повече от хунвейбини. Църквата се превръща в средство за постигане на политически и всякакви други цели.
Но какво, според Вас, води до това?
Не защото съм българин, но считам, че перфектно издържаното осъждане на етнофилетизма, в същината си е дълбоко несправедливо. Не бива да се пропуска също така, че йерусалимския патриарх Кирил ІІ отказва да подпише акта на схизмата.
Възрожденският български национализъм е дефанзивен и по своята същност представлява антигързицъм.
Дълбоко вярващия и почтен Гавриил Кръстевич, стоящ далеч от истеричната националистическа вълна от ХІХ век, възмутен от бруталната и далеч от всякаква християнска нравственост "мегали идея", е дал своя принос в първоначалната борба на българите за повече справедливост, за да стане накрая жертва точно на това, срещу което се е борил.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
18 Дек 2009 23:08 #26956 by Smilen
Гаврил Кръстевич е много подходящ пример. Доколкото знам, той има участие в акцията, но до края на живота си се черкува в храм на Патриаршията. А някои обясняват това с факта, че жена му е гъркиня.

Константинополската патриаршия ли е стожерът на гърцизма?

Please Вход to join the conversation.

  • Anima_Mea
  • Visitor
  • Visitor
19 Дек 2009 22:53 #26967 by Anima_Mea


Константинополската патриаршия ли е стожерът на гърцизма?



Един от стожерите!
Примерно, четейки кореспонденцията на един почтен и доста умерен човек, като варненския митрополит Йоаким, в последствие двукратно патриарх, прави впечатления нееднократната констатация, че "елинизма в Одесос е сериозно застрашен"!
Какво да говорим за откровени българомразци като Хрисант Пловдивски, за когото българския език е "цигански" и да се служи на него е обида за "езика на Василия, Павла и Йоана"? Съвсем настрана оставям автора на "българин да не остане" - Германос Каравангелис - кириарх на Костур.
Сблъсъкът между българи и гърци е изцяло политически. Църквата е средството. Уви.

Един гръцки автор, който много ми допадна, Китромилидис, в сравнително честен анализ на балканския национализъм през ХІХ век, се опитва за опази репутацията на Патриаршията от националистическата истерия, но доводите му отнасящи се някъде след 40те - 50те години на ХІХ век, просто пресъхват.

Please Вход to join the conversation.

  • В. Каравълчев
  • Visitor
  • Visitor
20 Дек 2009 17:07 #26971 by В. Каравълчев
Replied by В. Каравълчев on topic Re: Етнофилетизмът и българския принос
Напълно подкрепям Анима. Подобно е положението с Аполония -Созопол и с почти цялото българско крайбрежие - на 100% на юг от Стара планина. Да не говорим за Мелник, Пловдив, Асеновград...

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
21 Дек 2009 14:55 #26974 by Smilen
E, ако говорим за Варна - там българският няма място, защото градът се българизира едва след Освобождението. Въобще черноморското крайбрежие етнически не е било българско никога преди това. Поначало българите не обичат да живят до морето. А иначе етнофилатизмът, естествено, идва от гръкоезичната интелигенция и просветеното с тази зловредна идея духовенство. Тук не става дума да предпочитаме гръцкия пред българския етнофилетизъм. Тази ерес е еднакво уродлива без оглед на етническата специфика. Важно е да се подчерате, че става дума за ерес.

И, разбира се, проблемът не е толкова в самия исторически прецедент. Църковните канони могат както да се спазват, така и да бъдат нарушавани. Проблемът е, че противоцърковният характер на случилото се днес се приема за нещо нормално, че дори и за норма. Печалното изключенинето днес триумфира като правило.

Като резултат имаме абревиатурата "БПЦ", която не знайно защо е в употреба и до днес, макар и да е против всякакви разбирания за църковност. Има една общност в Контстантинопол, която се нарича българска, но е извън диоцеза на Българската патнриаршия. Има руско подворие в София и българско подворие в Москва с неясен статут. В същото време има нежелание за построяване на храм на еладската архиепископия в София - очевидно става дума за нееднакъв подход. Липсва контрол от страна на вселенската църва върху т.нар. национални църкви. Както пише Шмеман в своита "Дневници" /ако тази книга някой ден се преведе на български, може би ще изригне Витоша/, налице е едно съзнание за изключителност, фаворизиране на юрисдкционно достъпния опит от Христос. Така много гръкоезични християни са убедени, че при тях по дефиниция службите са най-хубави. А много рускоезични смятат, че, като руснаци, те не бива да участват в гръкоезично богослужение. Започва едно състезаване кой повече енориаши има. Защитават се позиции от гледна точка на национални интереси или дори на "общественото мнение" в рамките на национално дефинираната юрисдикция. Започва борба за надмощие или настояване на паралелно действие в диаспората. Въобще - свидетели сме на противодествие на Христовата молитва: "да бъдат всички едно". Резултатът - игнориране на съществените богословски и църковни въпроси.

И вместо да се търси изход от тази ситуация, тя се величае и защитава с понятия като "демократизъм", "съборност", "плуразилъм". Естествено, проблемите няма как да се решат на глобално ниво, ако не се откажем от етнофилетизма на местно ниво. В този смисъл Българската патриаршия би могла да направи много и да даде добър пример. Но не го прави. Могат да се направят няколко неща:
1. Отказ от неканоничното наименование "БПЦ" и замяната му с единствено коректното: "Балгарска патриаршия".
2. Отмяна на скандалното изискване в Устава свещеносужителите да са български граждани.
3. Гарантиране на контрол и отчетност пред другите православни юрисдикции относно богослужението, мисионерската и пастирската дейност в диоцез България.

Please Вход to join the conversation.

  • Anima_Mea
  • Visitor
  • Visitor
21 Дек 2009 21:26 #26975 by Anima_Mea
За Варна - да. Само че езика, който се е говорил там до края на ХІХ и началото на ХХ век е бил турския, а не гръцкия. Гръцки са говорили владиката, неколцина свещеника и неколцина гръцки поданици. Останалите християни - основно на турски и по-малко на български. Колкото до варненските гърци интересни сведения ни дава Каниц, който се среща се местните "гърци" Абаджи Георгаки и Буюклю Стоян. Синът на Георгаки се казвал Желез, но след като се върнал от Атина, станал изведнъж Апостолаки. Синът на Стоян от Янчо пък станал Йоанис Стояну, а неговите синове вече си прикачили фамилното име Мистакидис.
На юг от Варна - в Бургас, както знаем, е роден Одисей Папаниколау. Това всъщност е митролопит Симеон Варненски и Преславски :D

Съгласен съм, че етнофилетизма е ерес, но не съм съгласен българите да бъдат единствените виновници за националистическата истерия през ХІХ век. Ригас е живял 50 години преди Раковски.

Знам, че в историята няма "ако, но ако Патриаршията, все пак, бе по-отстъпчива в началото, още 30-40те год. на ХІХ век, и бе позволила богослужението да се извършва на български, т.е. разбираем език, и нейните клирици не считаха, че това е гавра с "езика на Василия, Павла и Йоана", може би нямаше да се достигне до такъв градус на напрежение.

А това, че българите днес (преобладаващото мнозинство) считат Църквата за национален клуб, е факт - тъжен факт, но факт. И това е едно от следствията на църковните борби. Твърде малко са били Гаврил Кръстевичите и твърде много Драган Цанковците и Тодор Икономовците.

Please Вход to join the conversation.

  • Anima_Mea
  • Visitor
  • Visitor
21 Дек 2009 21:31 #26976 by Anima_Mea
За Варна - да. Само че езика, който се е говорил там до края на ХІХ и началото на ХХ век, е бил турския, а не гръцкия. Гръцки са говорили владиката, неколцина свещеника и неколцина гръцки поданици. Останалите християни - основно на турски и по-малко на български. Колкото до варненските гърци интересни сведения ни дава Каниц, който се среща се местните "гърци" Абаджи Георгаки и Буюклю Стоян. Синът на Георгаки се казвал Желез, но след като се върнал от Атина, станал изведнъж Апостолаки. Синът на Стоян от Янчо пък станал Йоанис Стояну, а неговите синове вече си прикачили фамилното име Мистакидис.
На юг от Варна - в Бургас, както знаем, е роден Одисей Папаниколау. Това всъщност е митролопит Симеон Варненски и Преславски :D

Съгласен съм, че етнофилетизма е ерес, но не съм съгласен българите да бъдат единствените виновници за националистическата истерия през ХІХ век. Ригас е живял 50 години преди Раковски.

Знам, че в историята няма "ако", но ако Патриаршията, все пак, бе по-отстъпчива в началото, още 30-40те год. на ХІХ век, и бе позволила богослужението да се извършва на български, т.е. разбираем език, и нейните клирици не считаха, че това е гавра с "езика на Василия, Павла и Йоана", може би нямаше да се достигне до такъв градус на напрежение.

А това, че българите днес (преобладаващото мнозинство) считат Църквата за национален клуб, е факт - тъжен факт, но факт. И това е едно от следствията на църковните борби. Твърде малко са били Гаврил Кръстевичите и твърде много Драган Цанковците и Тодор Икономовците.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
21 Дек 2009 23:13 #26977 by Smilen
Благодаря за сериозното отношение към темата и за интересната информация. Във Варна, разбира се, са преобладавали турците. Но центърът на града и до ден днешен се нарича "Гръцка махала". Иначе за дядо Симеон, не е изключено и българеене. Много от гърците днес също се чувстват българи, макар че има някои чисто физиономични особености, които няма как да се скрият.

Тук трябва да уточним, че самият термин "гърци" не е точен - това е всъщност една италианска ругатня към ромеите. Тук иде реч за хора, чийто майчин език е езикът на Платон. Връзката на тези хора с държавата Гърция е чисто сантиментална, но те не се вписват в проекта на гръцкия национализъм.

Все пак Архипелагът, който после ще стане днешната държава Гърция ражда не само Ригас, ражда и Маврокордатос. Последният е убит от австрийците, понеже пледира за общобалканска държава. Близо до него в идейно отношение е и йеродяконът Игнатий. В чисто политически план днес в рамките на ЕС сме близо, както никога досега до идеята му, поне що се отнася до Атина, София и Букурещ. Не съм чул някой да говори за сливане на трите напълно изкуствени държави или поне за икономически съюз на примера на Бенелюкс. А това е единственият възможен път за развити. Това са обаче въпроси извън темата.

Трябва да се види в кои епархии на какъв език се е служило. Предполагам, не във всички се е служело на гръцки. И да се попитаме имало ли е достатчно подготвени хора, които да служат на славянски. Иначе презрението към българите е налице и през византийско време, да си спомним само с какви обидни думи един голям богослов като Теофилакт Български говори за своето паство, пребиваването си при което приема като заточение. Но тези проблеми не водят автоматично до етнофилетизъм. Има друг фактор.

Please Вход to join the conversation.

  • Anima_Mea
  • Visitor
  • Visitor
21 Дек 2009 23:56 #26978 by Anima_Mea
Понеже съм се приготвил за лягане, ще бъда лаконичен: не знам какво разбирате под "българеене" в случая при митрополит Симеон? Все едно на мен да ми кажат, че се българея - ми българин съм си :D (съвсем скоро преиздадоха "Възраждане на българския народ - църковно-национални борби и постижения" на проф.Петър Ников, който е посветил труда си на своя многообичен чичо - дядо Симеон).

Това тук: "Тук иде реч за хора, чийто майчин език е езикът на Платон. Връзката на тези хора с държавата Гърция е чисто сантиментална, но те не се вписват в проекта на гръцкия национализъм". - не го разбрах. Може би трябва малко до уточните!

Иначе проекта на гръцкия национализъм, или т.нар. елинизъм, започва от Ригас и преминива през редица гръцки политически дейци и видни фанариоти. Неофитос Дукас (архимандрит или йеромонах, не помня точно) пише едно знаменателно писмо до патриарх Кирил VІ през 1815 год. Това писмо е нещо като предтеча на Йоанис Колетисовата "Мегали идея". Само кратък цитат: ... "никоя друга нация
не би могла да разшири границите на своя език в степента, в която ние можем; от една страна, чрез смесване с онези около нас в България, Влашко, Албания, Азия и навсякъде другаде, а, от друга страна, благодарение на изяществото и ползата от езика ни. Следователно, пред вид многото ни настоящи потребности, ако някой допусне, че би могло да съществува нещо, което повече да служи на нашите интереси или по-добре да допринася за престижа ни от разпространението на нашия език, то не бих приел този човек за здравомислещ."

П.Китромилиадис: "От кръста към флага". С., 1999, с. 146.

Please Вход to join the conversation.

  • Златина
  • Visitor
  • Visitor
22 Дек 2009 00:14 #26979 by Златина

Като резултат имаме абревиатурата "БПЦ", която не знайно защо е в употреба и до днес, макар и да е против всякакви разбирания за църковност. Има една общност в Контстантинопол, която се нарича българска, но е извън диоцеза на Българската патнриаршия. Има руско подворие в София и българско подворие в Москва с неясен статут. В същото време има нежелание за построяване на храм на еладската архиепископия в София - очевидно става дума за нееднакъв подход.


Мисля, че малко предпоставяш нещата. По какво съдиш за "нежелание за построяване на храм на еладската архиепископия в София"?

Българска православна църква наистина е неуместно. Но след като го съзнаваш, значи трябва да отнесем същото и към "Вселенската патриаршия". Такава патриаршия Византия не познава - патриаршията носи името на епископския град Константинопол. Както Йерусалимската патриаршия, Александрийската, Антиохийската, Римската. Епитетът "Вселенска" в наши дни точно кореспондира на "Руска православна църква", "Сръбска православна църква", "Българска", "Румънска" и т.н. Като настоява в официалните си документи да се легитимира именно като "Вселенска", Константинополската патриаршия всъщност противопоставя на "националния признак" - "вселенския" и по-точно не му противопоставя, а го надгражда, надхвърля го до една световна юрисдикция. Константинополската патриаршия целенасочено асоциира себе си първо с "Вселенски", докато това прозвище не е носило никакво юрисдикционно значение, а е плод на византийската помпозност и любов към хиперболите, от порядъка например на титлите на Александрийския папа "Тринадесети апостол" и "Съдия на вселената".

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
22 Дек 2009 00:44 #26980 by Smilen
@Anima_Mea
Не мога да коментирам посоченото. Все пак става дума за късни документи, а, доколкото знам, решаващ за съзравянето на гръцкия национализъм е XVIII в. Имах предвид, че българските гърци няма как да се впишат в държава със столица Атина, защото исторически те са били свързани с друга държава, с друга столица (Цариград), която е смъртен враг на античния елинизъм. А иначе е естествено гръцкият национализъм да стъпи върху езика, наистина гръцкият език е едно уникално културно явление - при него има действителен исторически континуитет. Българският съо стъпва върху езика, но по друг начин - чрез нормативизиране на новобългарски, различен от сръбския. Тоест, тук езиковата база е много по-тясна, защото славянският език не върши работа на българския национализъм. Съответно историческият континуитет е по-малък. Но затова пък има други аргументи - изложени са от монаха Паисий.

@Златина
За преченето имах предвид конкретен случай. Посолството на Гърция желае да закупи парцел, върху който да се изгради постоянно действащ храм. Ясно е, че подобно нещо би имало огромно положително значение за църковния живот в цялата софийска епархия. Комунистическата държава е съгласна да продаде земя на посолството не на пазарни зени в лева, а на някакви измислени завишени цени в долари. Гръцкият свещеник, който спорадично идва в София, по онова време е бил спиран на границата, та се е налагало кола от посолвстовото всеки път да го посреща. До ден днешен няма постоянен храм, а само по големи празници идва папа Яни от Солун.

Това че епитетът "вселенски" в днешно време кореспондира тъкмо на етнофилетистката идея за юрисдикцията, е много интересна теза. Не мога да се произнеса дали е вярна, но ми изглежда такава. Тя обяснява и много от проблемите в т.нар. междуправославен диалог. Хубаво би било да я развиеш по-подробно.

Що се отнася до Византия, не си съвсем права, че терминът е плод на празна помпозност. Както е известно, държава "Византия" има в главите на врагове на гръко-римската православна цивилизация. Въпросната ненавист я има не само при Петрарка, тя е жива до ден днешен в западните покрайнини на Европа. Тези, които не вярват, нека погледнат как светската западна наука изследва фигури като св. патр. Фотий Цариградски Велики и св. Григорий Палама. И докато гръко-римската православна цивилизация бива мразена смъртно, съществуването на неин славянски вариант изцяло се отрича. Така или иначе Източната Римска империя счита себе си за правоприемник и християнизиран продължител на Римската империя, на единствената световна империя под Слънцето. Това може да е фикция, защото ние знаем и за други поднебесени империи, обаче за средиземноморския свят и за народите, които впоследствие идват в него - славяни, германи, българи и т.н., то е очевидност. Така че Константинопол е в буквалния смисъл столица на света. Едва по-късно започва едно политическо еманципиране на папството, което е свързано с развитието на германския империализъм. Но въпросното еманципиране никога не бива признато от Константинополската църква. Архиепископът на Констнатнинопол в съвсем реален политически смисъл представлява християнския свята и в този смисъл е вселенски. При св. патриарх Фотий Цариградски Велики тази идея намира своя краен юрисдикционен израз поради догматико-каноническата разпра с Рим. Поради това Фотий е толктова мразен на Запад и до днес. Така че не става въпрос за празни думи, а за реалност. Въпросът е да видим какво от тази реалност можем да пренесем днес, като приемем че старши епископ на Хиристовата църквата е Константинополският патриарх. Последното, доколкото ми е известно, не се оспорва от никого. Въпросът е дали и как да се прилага юрисдикционното първенство на този старши епископ.

Отговорът на този въпрос, разбира се, трябва да отчете факта на изчезването на Ромейската империя. Обаче не може на юрисдикционните претенции на Цариград да се протиропоставя някакво съ-съществуване на национално идентифициращи се църкви. Последното също е анахронизъм, не по-малко абсурден от първия, понеже националната държава вече отмира, а конструктът "нация", впрочем много по-изкуствен и много по-краткотраен от империята, не е неприложим нито по отношение на диаспората, нито вече дори по отношение на т.нар. традиционни православни страни. Трябва да се даде традиционен отговор на една нова ситуация. А традиционният отговор е този на единството в Христа.

Please Вход to join the conversation.

  • Anima_Mea
  • Visitor
  • Visitor
14 Апр 2010 21:00 #28352 by Anima_Mea

Please Вход to join the conversation.