Богородичен псалтир

За тези, които обичат да четат псалтир излезе Богородичният псалтир,издателство на Зограф.

Благодаря на издателите за прекрасният молитвеник, за който мислих, че се е загубил като текст на църковно-славянски, по който език е и направения превод!

Благодаря на издателството и за труда им и им пожелавам Божията подкрепа в делото им, както и застъпничеството на Света Богородица.

Доколкото ми е известно този псалтир се е ползвал на Атон, особено в Хилендарския манастир, където както знаете игумен няма - т.е. там е игуменка самата Света Богородица, както тя самата е казала, и там братята искат благословение за послушанията си от Св. Богородица, чрез поклон пред нейна икона наречена Троеручица.

Псалтирът струва 6.50 лв - през Великият пост е добро покайно четиво, макар че в този период по традиция за домашна употреба се е препоръчвал Псалтира на св.Ефрем Сирин.

Ето началото:
"Дойдете да се поклоним на нашата Царица Богородица.
Дойдете да се поклоним на Дева Мария нашата Царица Богородица.
Дойдете да се поклоним и паднем пред самата Дева Мария, нашата Царица Богородица."


а за останалото: - който се интересува...

Ksenia wrote:

За тези, които обичат да четат


в Хилендарския манастир, където както знаете игумен няма - т.е. там е игуменка самата Света Богородица, както тя самата е казала, и там братята искат благословение за послушанията си от Св. а...

чакай, чакай....а братът на нашия Паисий къде е бил игумен?

Фактите са следните, и ми е много приятно аз да съм първата за да ти ги разкажа; благодаря за удоволствието, защото това ми е една от любимите случки на Атон.

Та, умрял игуменът на братството на Хилендар, изтекла заупокойната 40-десятницата и братята трябвало да си изберат игумен. Започнали кавги, дрязги, неразбирателства,... минавали дни и седмици и не можели единодушно да изберат свой игумен. Загубили душевният си мир, занемарили ежедневното богусложение, настъпил хаос... Братът, който временно след смъртта на игумена изпълнявал тази длъжност до 40-ден от смъртта на игумена, много скърбял от бъркотията и накрая събрал братството, като ги помолил при създалите се обстоятелства да оставят обичайните си молитви и да четат вместо сутрешно и вечерно правило: акатист на Св.Богородица пред нейната икона наречена Троеручица,( и която е известната икона, на която Св.Богородица е с три ръце в чест на това, че по молитвите на св.Йоан Дамаскин Св.Богородица възстановила отрязаната китка на св. Йоан ). Нека самата тя, Св.Богородица, която както се знае е Игуменка на цялата Света Гора Атон, да избере кой от братята е достоен да стане пастир на братството.
От дълго време на несъгласие по между си, само по този въпрос били единодушни: да четат акатиста на Св.Богородица Троеручица.
Започнали да го четат. Минало време. Веднъж, когато братът, който предложил така да се молят, по време на четене на акатиста, Св. Богородица му се явила и му казала, че тъй като е недоволна от това, че между тях няма разбирателство отсега нататък тя ще е игуменка на манастира и всека сутрин да взимат от нея благословение за послушанието си като правят поклон и молитва пред нейната икона Троеручица, а вечер на повечерието да искат благословение пак по този начин и никога да не избират повече игумен в м-ра.
Та оттогава до сега това е непроменено в този манастир, независимо дали е сръбски или български.

Исторически времето ми е неизвестно, защото съм скарана с датите - не ги помня.
Някой друг може да допълни моя разказ. Ще се радвам да науча още нещо, ако има.
От български монах, подвизавал се на Хилендар е останал този акатист, който преди години ми подариха за благословение. Та този монах, когото не познавам, но се е казвал Никола, тогава казвал, че в негово време, когато братството нещо се изпокарвали пак - спирали всякакво богослужение и правила, и ден и нощ, когато им се отвори време за молитва, си четяли този акатист.

Да се надяваме, че и съвременното братство на Хилендар е останало вярно на Св. Богородица.

Ето тази прекрасна икона тук:
[url:17ecgrhp]pravoslavie....me=178.jpg[/url]

Тя има копие и в България, в Троянския манастир и е също чудотворна икона, виж тук:
[url:17ecgrhp]troyan-monas...s/2_s.jpeg[/url]
Та това са фактите.

Здравей Ксения,

Имам голяма мола към теб. понеже за пръв път чувам за Псалтир на св. Богородица би ли постнала малко по-голяма част от него за да се ориентирам. Началото нещо ме смущава защото е пряка заемка от дойдете да се поклоним и да паднем пред Христос. Наистина почитанието на св. Богородица е предречено в Евангелието, но аз не мога да се съглася с служби в памет на честния пояс на св. Богородица където се казва: "Радвай се пречестни поясе на св. Дева /цитирам по смисъл/"!

Права си за "заемката".
Когато видях за пръв път на хартия собственоръчно написаното някога от този монах, както го наричаш ти поклонение – заемка, и аз се смутих по същите причини, но по-късно, виж и ти в полунощницата: там има подобна заемка: “Достойно ест” на Св. Богородица – “Достойно ест “ на Св. Троица.

Жалко, че не знам наизуст “Достойно ест “ на Св. Троица за да ти го цитирам и веднага да се види абсолютната заемка в този случай.
Нали помним, че ангел е донесъл "Достойно ест" за Св.Богородица в BG-келията, която се нарича така - "Достойно ест" и иконата така се казва "Достойно ест"...


По това време чух и за псалтира на Св. Богородица, но монахът имал само един екземпляр и не го оставил, пък и бил на църковно- славянски – написал им на ръка началото на четене на Богородичния псалтир и заръчал на тези хора поне така да започват молитвите си към Небесната Царица - с три начални поклона с упоменатите думи – заемки, както се изразяваш. На това семейство този монах е бил духовен наставник и той ги е посещавал веднъж годишно. Виждала съм негова снимка.

Още нещо – както знаеш в седмичният кръг се четат седмичните канони, а в молитвеника, съкратено са дадени само молитвите за всеки ден от седмицата; обаче на Атон, и то от този манастир, този монах беше оставил напечатани седмични молитви към Св. Богородица само.

Ако те смущава, не е беда ако не приемаш Богородичния псалтир: всичко в което има неверие не ни ползва. Обаче не бива да сме предубедени и с болното да орязваме и здравото. Нищо не е винаги само черно, или само бяло - по-често е смес и нюанс
На Атон почитанието към Св.Богородица е много благоговейно по традиция. Спомни си ст.Йосиф Исихаст как я нарича в молитвите си: "Сладка моя майчице! Помогни ми, научи ме как да се спася..."

За мен пък, да имам този псалтир е като благословение.
Благодаря на братята от Зограф за него.

А колкото до Поясът на Св. Богородица - в Гръцката Църква се дава като благословение парче пояс докоснат до Поясът( или дреха?) на Св. Богородица за измолване на детенце в бездетни семейства. / всъщност изтъкан пояс, приличащ на повой - надявам се си виждала едно време с какъв пояс-повой са повивали бебетата/. Ако не се лъжа от Ватопед също се дава за благословение на бездетни семейства.

Ех, Ани - тези малки поясчета-благословение са помогнали на много бездетни семейства и в Гърция и в България - по молитвите на Света Богородица...

UPD:
Ани, под полуношница, трябва да се разбира неделната полунощница.
Виж за Достойно ест към Св.Троица тук
[url:nrmhwmd5]www.liturgy....lov/32.gif[/url]

май пише че се слави Бог-Слово, а не Троицата

enravota wrote:

май пише че се слави Бог-Слово, а не Троицата

Да, прав си Точно така. Слави се Бог-Слово - едната Ипостас на св.Троица.

Това не променя съшността на дискутираните заемките.

Ksenia wrote:

Права си за "заемката".
, виж и ти в полунощницата: там има подобна заемка: “Достойно ест” на Св. Богородица – “Достойно ест “ на Св. Троица.

Жалко, че не знам наизуст “Достойно ест “ на Св. Троица за да ти го цитирам и веднага да се види абсолютната заемка в този случай.
Нали помним, че ангел е донесъл "Достойно ест" за Св.Богородица в BG-келията, която се нарича така - "Достойно ест" и иконата така се казва "Достойно ест"...


.

по древна източна традиция разните такива неща си нямат специално име-заглавие и затова за такова се ползват първите две думи, като Берешит, или Шир хаширим, или други такива. Древните православни песни не правят изключение, ми се струва, и затова тук не става дума за една песен посветена според случая на Троицата или на Богородица, но за три различни песни.
Три, защото ти сама, Ксения, даде за пример третата песен от неделната полунощница, а за Троицата текста е следният: "Достойно и праведно е, да се покланяме на Отеца, Сина и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна" прославящо, Бог, изречение с очевидно догматично съдържание
А, донесеното от ангел, според преданието, изречение за Богородица е следното: " Достойно е наистина, да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог."

Поздрави!!!

Ksenia wrote:

Ех, Ани - тези малки поясчета-благословение са помогнали на много бездетни семейства и в Гърция и в България - по молитвите на Света Богородица...

Здравей Ксения,

Аз, преди да приема нещо съм скептична и едва след като получа достатъчно основания, че нещото е добро го приемам. Какво да се прави - Тома неверни съм си /дай Боже да придобия и вярата на ап. Тома след явяването на Спасителя. Не че Спасителят трябва да ми се яви защото възкресението Му е факт, но да ме сподоби с Томината вяра след като му се яви/. Та затова те моля да ми цитираш някои неща от този Псалтир. Аз лично много обичам и почитам св. Богородица и тя много ми е помагала и ми помага, но не мога да се съглася с акатисти към самата /еди коя си/ икона на св. Богородица. Или пък със служба отправена не към нея, а към нейния пояс. Такива неща за мен стоят опасно близко до идолопоклонството. Пресветата Дева може да се радва и се радва /ангелският поздрав/, но никоя нейна икона не може да се радва /Радвай се /еди коя си/ иконо на Божията майка/ защото иконата е свето изображение /дори чудотворно понякога/ но не е мурти - т. е. въплъщение на Богородица или на този, който е изобразен на нея.

Здравейте!
Темата стана доста интересна лично за мен и тъй като е съвсем логично, че икона или друг предмет (дори осветен) не може да се радва, понеже не е личност, в този ред на мисли искам да попитам какво смятате за следната молитва (присъстваща във всеки православен молитвеник който съм виждал)

Mолитва към честния Кръст
Целуни своя кръст, прекръсти с него себе си от глава до нозе, леглото си и цялата си стая, като казваш следната молитва:

Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му
и да бягат от лицето Му, които Го мразят.
Както се дим разнася да изчезнат,
както восък от пламък огнен се топи —
тъй и бесовете да загинат от лицето на ония, които обичат Бога
и се осеняват с кръстното знамение, и с веселие казват:
Радвай се, пречестни и животворящ Кръсте Господен,
който прогонваш бесовете със силата на разпнатия на тебе Господ наш Иисус Христос,
Който слезе в ада, унищожи силата на дявола
и ни дарува тебе, Своя честен Кръст, за прогонване на всеки враг и противник.

О, пречестни и животворящ Кръсте Господен!
Помагай ми със света Дева Богородица и с всички светии во веки. Амин!

Огради ме, Господи, със силата на честния и животворящ Твой Кръст
и ме запази от всяко зло. Амин!

Тук в средата на молитвата има обръщение *към самия кръст* и отново призив за това един предмет да се радва. Не се ли доближава и това твърде опасно към идолопоклонството?

В моята домашната библиотека, имам книга "Отрада и Утешение".
Това е молитви, акафисти, канони и Псалтир към Богородица.
Искам да кажа, че съм не в възторг от Богородичната Псалтир.
Разбирам, че това е молитвената практика, че за хора това е напълно възможно, правило.
Но за мен, Богородчната Псалтир има, като произведението, оттенък на изкуственост, защото хвалите в адрес на Господ, изменени в отношение към Богородица. Виждам препис тук. Виждам подобието, виждам несамостоятелност на това произведение.
Затова, моята душа не разположена към това частта на книга.
От друга страна, молитвите, акафистите и каноните доставят удоволствие.

Особено, молитвите на преп. Нил Сорски за всеки ден на седмица.
Това е реално произведението на покаяние, любов и хвала в адрес на Богородица!

Ivailo wrote:

Тук в средата на молитвата има обръщение *към самия кръст* и отново призив за това един предмет да се радва. Не се ли доближава и това твърде опасно към идолопоклонството?

Нет, това е оборотът на реч.

Пример: ирмосът на девета песен от Пасхален канон.

"Светися, светися, новый Иерусалиме, слава бо Господня на тебе возсия. Ликуй ныне и веселися, Сионе. Ты же, Чистая, красуйся, Богородице, о востании Рождества Твоего"

"Ликуй ныне и веселися, Сионе" - това е обръщението към иерусалимски храма! Към храмът на Соломон.

Оборотът на реч. Оборотът на поезия и песен.

Илия правилно отбелязва, че в обръщенията към Св. Кръст става дума за обрат на речта, реторична фигура. Нищо повече. Все пак, това е поетичен текст. Не се опитвайте да го четете като юридически кодекс. Примерът с "ликуй нине и веселися, Сионе" е съвсем точен.

n_antonov wrote:

Примерът с "ликуй нине и веселися, Сионе" е съвсем точен.

На Сион, както знаем, се е намирал храмът, построен от Соломон и от Зоровавел, а там се е извършвало богослужение, но "Сион" може да се разбира Църквата. След като под "Сион" може и се разбира Църквата, то тя като състояща се от Бога, ангелите и праведните може да се радва, а кръста е свят защото на него се е разпнал Христос и той сам по себе си не може да се радва.

Тъкмо се ококорих и видях, че Ани е писала. Аз винаги съм мислел, че в случая става дума за Църквата.

Ани, дедо попе, знам много добре как се тълкува Сион като реалия. Не става дума за това, за реалията, а за принципа на знаково пораждане, за метафорите и другите фигури на мисълта и ораторската реч като съвсем нормален похват в богослужебната поезия, а защо не и в библейския текст.

Идеята ми е да не изпадаме в буквализъм, подобен на протестантския, който е толкова последователен, че е изхвърлил всички символи и образи (предметни и словесни) от живота на християните под заплаха от изпадане в идолопоклонсство.

n_antonov wrote:

Ани, дедо попе, знам много добре как се тълкува Сион като реалия.

Здравей брате,

Много добре зная, че ти това го знаеш ! Не съм си и помилсяла да те подценявам. Това изяснение не го писах за теб, а само ако случайно някой от форума ни не го знае.

n_antonov wrote:

Идеята ми е да не изпадаме в буквализъм, подобен на протестантския, който е толкова последователен, че е изхвърлил всички символи и образи (предметни и словесни) от живота на християните под заплаха от изпадане в идолопоклонсство.

Моята идея е, че особено в Русия се стига дотам, че да има акатист на "самата икона" - било то Владимирска, Казанска и каква ли още не. А това е много близо до идолопоклонство в ушите на съвременния човек. Защото не се радва самата икона, а този или тази, който/която е изобразена на нея. Брате, "обикновените" хора, които нито знаят какво е туй стилни фигури и византийско риторстване като нас, приемат тези "радвай се, честни кресте Господен" съвсем буквално! Познавах такива хора сред старостилните среди... Не може в акатиста на св. Богородица да се казва, /а можеш да си го отвориш и да видиш, че в последния икос точно това се казва/ че ние й пеем: "Алилуия!". Св. Богородица не е богиня и не може да й се пее "алилуия". Още по-неграмотно съставен е акатистcът на св. Ангелски сили, където се твърди, че Ангел Господен не е Иисус Христос /което е светоотеческото мнение/, а се казва, че това било архангел Михаил?!?

По този въпрос Архимандрит Киприан Керн в книгата си "Евхаристията" е написал едно много интересно изречение: "...и заместват истината със съмнителни по произход и съдържание акатисти и молебни канони."