- Posts: 995
- Thank you received: 30
Не гледайте в петте лева на дядо поп
- Форумният робот
- Topic Author
- Offline
- Platinum Member
-
По повод статията: „За петте лева на попа”
След масираните кампании „Анти Мишев”, „Против Борис” и т. н., най-после се забелязва известно раздвижване и в по-долните пластове от църковната йерархия. Обнадеждващото е, че това се прави вече наяве и от свещеници. Вярно е, че няколко птички пролет не правят, но след затоплянето несъмнено ще долетят и останалите. Щом младите свещеници са казали веднъж „А”, време е и да продължат, като, разбира се, всичко да става по християнски с кротост и смирение. Да изкажеш по братски недъзите на своя събрат по вяра не е осъждане, а поучение за изправление. В светоотеческата литература ще намерим доста такива примери.
Проблемът в написаното не е само за петте лева на дядо поп. Нещата са изпуснати открай време и се предават от един свещенослужител на друг, навързани като брънките на синджир. Едни ще кажат: атеизмът е виновен, други – комунизмът, големите интелектуалци с големите приказки – руският стремеж към имперщина и влиянието му в Църквата ни и какво ли още не. Е, комунизмът си отиде, и какво – нещата верово вървят все по на зле. Не се съмнявам, че всеки владика иска достойни свещеници в епархията си, моли се за това, а те все не идват. Защото свещеникът не е работник като всеки друг от обществото ни. Свещениците сега са малцинство, а жетвата на Божията нива е голяма. Да се отгледа свещеник от мирянството е дълъг етап. Народът го е казал, макар и наивно: „Най-трудно се отглежда военен, поп и пуйче”.
Please Вход to join the conversation.
- kozhuharov
- Visitor
-
Съгласявам се и със спомените на автора за дядо Назарий, той и на мен бе духовен старец и изповедник, макар и само за няколко години, тъй като сетне се наложи да замина за Московската патриаршия. Действително – високо духовен и същевременно съвършено практичен по отношение на църковния живот! Трябва същевременно да кажа, че и сред неговите духовни чеда, които сетне станаха свещеници, има и такива, които поради една или друга причина, загърбиха онова, което старецът ги учеше (не искам да споменавам имена, но ако някой желае – мога да му пиша и да му разкажа поне за двама от тях). Загърбиха го, защото попаднаха на владици, които дотолкова безцеремонно се разпореждат с тях (и с техните семейства), че изглежда те нямат друг избор, освен или да търпят или да се опитват да отидат в друга епархия; а търпението понякога има граници (да не го бъркаме с духовното смирение).
И наистина, „по делата ще ги познаете” – това е вярно. Но освен по делата им, иска ни се да познаваме нашите свещеници и по вярата им. Което съответно изключва суеверията и наследените от миналото (или придобитите в настоящето) вредни църковни практики и вяра, стояща зад (или „оправдаваща”) тези практики. Затова си мисля, че трябва да гледаме и петте лева (когато има нужда) и църковния живот в енорията, който до голяма степен зависи от свещеника, и да гледаме самия свещеник – неговата вяра и неговите дела – както да гледаме и самите себе си.
Please Вход to join the conversation.