Мобилно меню

Не гледайте в петте лева на дядо поп

More
18 Дек 2014 22:43 #38846 by Форумният робот

Две-лептыПо повод статията: „За петте лева на попа”

След масираните кампании „Анти Мишев”, „Против Борис” и т. н., най-после се забелязва известно раздвижване и в по-долните пластове от църковната йерархия. Обнадеждващото е, че това се прави вече наяве и от свещеници. Вярно е, че няколко птички пролет не правят, но след затоплянето несъмнено ще долетят и останалите. Щом младите свещеници са казали веднъж „А”, време е и да продължат, като, разбира се, всичко да става по християнски с кротост и смирение. Да изкажеш по братски недъзите на своя събрат по вяра не е осъждане, а поучение за изправление. В светоотеческата литература ще намерим доста такива примери. 

Проблемът в написаното не е само за петте лева на дядо поп. Нещата са изпуснати открай време и се предават от един свещенослужител на друг, навързани като брънките на синджир. Едни ще кажат: атеизмът е виновен, други – комунизмът, големите интелектуалци с големите приказки – руският стремеж към имперщина и влиянието му в Църквата ни и какво ли още не. Е, комунизмът си отиде, и какво – нещата верово вървят все по на зле. Не се съмнявам, че всеки  владика иска достойни свещеници в епархията си, моли се за това, а те все не идват. Защото свещеникът не е работник като всеки друг от обществото ни. Свещениците сега са малцинство, а жетвата на Божията нива е голяма. Да се отгледа свещеник от мирянството е дълъг етап. Народът го е казал, макар и наивно: „Най-трудно се отглежда военен, поп и пуйче”.

Read more...

Please Вход to join the conversation.

  • kozhuharov
  • Visitor
  • Visitor
19 Дек 2014 17:14 #38847 by kozhuharov
Съгласявам се с мненията на автора. Наистина, работата не е толкова в петте лева, навярно всеки може да ги извади и да ги даде на свещеника. Ако той ги заслужава. Т.е. ако се е помолил за онзи, който ще ги даде (извършил е молебен, водосвет, панихида и т.н.). Даването на пет лева за внасяне на дрехи в олтара не е оправдано, защото това се върши от суеверие, а свещеникът просто си прибира парите, без да е извършил някаква треба или да се е помолил за даващия (не че това е задължително, разбира се).

Съгласявам се и със спомените на автора за дядо Назарий, той и на мен бе духовен старец и изповедник, макар и само за няколко години, тъй като сетне се наложи да замина за Московската патриаршия. Действително – високо духовен и същевременно съвършено практичен по отношение на църковния живот! Трябва същевременно да кажа, че и сред неговите духовни чеда, които сетне станаха свещеници, има и такива, които поради една или друга причина, загърбиха онова, което старецът ги учеше (не искам да споменавам имена, но ако някой желае – мога да му пиша и да му разкажа поне за двама от тях). Загърбиха го, защото попаднаха на владици, които дотолкова безцеремонно се разпореждат с тях (и с техните семейства), че изглежда те нямат друг избор, освен или да търпят или да се опитват да отидат в друга епархия; а търпението понякога има граници (да не го бъркаме с духовното смирение).

И наистина, „по делата ще ги познаете” – това е вярно. Но освен по делата им, иска ни се да познаваме нашите свещеници и по вярата им. Което съответно изключва суеверията и наследените от миналото (или придобитите в настоящето) вредни църковни практики и вяра, стояща зад (или „оправдаваща”) тези практики. Затова си мисля, че трябва да гледаме и петте лева (когато има нужда) и църковния живот в енорията, който до голяма степен зависи от свещеника, и да гледаме самия свещеник – неговата вяра и неговите дела – както да гледаме и самите себе си.

Please Вход to join the conversation.