Живея в САЩ вече 8 години и колкото и чудно да звучи, станах православен вярващ именно тук. Това е и причината да познавам доста американци, достигнали до православието. Повод да ви пиша е статията, озаглавена „Българите в Чикаго може да изгубят църквата си”. Не живея в Чикаго, нито знам за проблемите там, но това, което ме накара да пиша, е, както се казва в статията, „постепенно едната от двете български православна църкви в Чикаго ще бъде асимилирана и американизирана”, като тук в американизирана се влага несъмнено негативен смисъл. За менe е страшно да държим църквите си затворени в етноса си, дори и когато те са далече от България, да правим от Църквата Христова етно-клуб и да забравяме напълно, че в Христа няма юдеин, нито елин, да мислим не как да достигнем до хората около себе си, а напротив, да ги изолираме и да не ги допускаме до себе си, да пропускаме възможността за благовестие.
Този страх, че ще изгубим нещо „наше” като Църква, е нездрав страх, нямащ общо с Христовото учение. Познавам болката на много американци, познали истината, които тропат и тропат на вратата на Църквата, била тя българска, гръцка, сръбска, руска или румънска, но срещат стена от етнофилетизъм до болка. Нима доскоро не роптаехме срещу руснаците за това, което правят в „руската” църква в София, как така сега сме от другата страна, лицемери ли сме или обичаме Христос и Неговия образ във всеки човек? Църквата проводник на етнически интереси ли е или Кораб, който спасява?