Свещениците в украинска епархия ще бъдат проверени за професионална пригодност

Read more...

Ех, да можеше подобно нещо да се организира и в БПЦ….! Ама не може: нито има кой да го организира, нито има кой да провежда подобни събеседвания за богословската подготвеност на нашите свещеници, нито пък самите свещеници ще се съгласят да бъдат изпитвани. А колко невежи в православното учение и практика свещеници имаме – само Бог знае. Но опитът ми подсказва, че не са малко. През 2010 г. се опитахме да провеждаме православни събеседвания със свещениците на една епархия (веднъж месечно във всяка една от деветте архиерейски наместничества на епархията, в продължение на половин година), и какво? Натъкнахме се на масов протест и негодувание срещу тази просветна инициатива, въпреки очевидните свидетелства по време на тези събеседвания, че поне половината от свещениците не само бяха позабравили редица важни доктринални положения на православието, но мнозина от тях никога не са ги знаели. Бе установено също така, че нерадението и нежеланието да се служи редовно и правилно според канона е немалък проблем за немалко свещеници.

Не че описваната тук система на изпитване на украинската православна църква е най-подходящата за проверка познанията на свещенослужителите, но ние дори и това не правим. Имах надеждата, че и в други епархии ще се организират редовни срещи между богослови и свещенослужители от цялата епархия, но си остана само тя, надеждата – все още никой митрополит не се решава на подобно нещо. А невежеството взема своите „жертви” – неправилно извършване на службите, привнасяне на мистицизъм и магия там, където не подобава да съществуват такива, механично изпълнение на службата при липса на пълно разбиране за нея, стремеж повече за външната страна отколкото за духовното, и т.н. Не че всички свещеници постъпват така – слава Богу, повечето свещенослужители на БПЦ усърдно служат на Бога, на Неговата Църква и на ближния. Но дори и онези 15 или 20 процента от свещениците (а може би този процент е по-висок) са достатъчни християнската практика да бъде злепоставена в очите на онези, които все още не са повярвали и които трябва да привлечем в Църквата.

г-н Кожухаров, защо мислите, че съгласието на свещениците, трябва да е условие за тази, да кажем, "проверка" на богословските им познания?

Ако епархийския митрополит( като и той сам вземе участие и бъде "проверен") назначи подобно изпитване, кой от свещениците няма да участвува?

Има явно готова програма в Запорожката епархия, значи може да се получи и приложи в БПЦ, какво като не е най-съвършенната...та нали и Евангелието ни учи, че който е верен в малкото, ще е верен и в многото....

Нека отначало проверката бъде по тази НЕ най-съвършенна програма, пък после като се състави съвършенната, пак може да се направи проверка.

г-н Кожухаров,

ето Ви линк да прочетете оригинала: hram.zp.ua/?p=53183

Отче, щом пиша, че свещениците в епархията, в която провеждахме просветна дейност сред тях, възнегодуваха, значи има значение дали те са съгласни да участват в подобни събрания или не. Нали е ясно, че тази просветна дейност се провеждаше след нареждане от страна на митрополита – за всяко събрание, всеки месец, за всяко едно от деветте архиерейски наместничества, митрополитът командироваше отец-протосингела и мен самия със специална заповед (която ни връчваше преди всяко пътуване), и всички свещеници бяха наясно какво изисква от тях митрополитът и Епархийският съвет. И въпреки това поради негодуванието и противопоставянето на инициативата, митрополитът можа да издържи на техния натиск само шест месеца – и накрая тази дейност бе преустановена.

Разбира се, няма нужда да вземаме някаква готова програма от някаква си епархия в Запорожието – у нас има достатъчно кадърни свещенослужители и богослови, които могат да съставят подобни или по-добри програми. Седем години (2002-2009) работих в Отдела за религиозно образование и катехизация на Московската патриаршия на Руската православна църква и познавах много добре почти всички образователни програми в РПЦ – разбра се, че не в програмите е толкова успехът, колкото в организацията и изпълнението им. Ще се види тепърва и в Запорожка епархия колко успешна ще бъде инициативата, но аз лично имам съмнения, че там ще има проблеми. Освен, разбира се (както в старо време), не се спуснат съответните нареждания „отгоре” и като под строй свещениците ще идват за изпит – известно е, че руснаците (или поне някои руснаци) имат голям опит в православно-военната дисциплина.

Отче, това не е работа на обикновени знатоци, па макар и професори. Схоластиката, която се идеализира в Севера, само доказва, че куцат с Православното разбиране за духовния живот. Свещеникът - духовникът - е от друго ниво и това требва да се разбере най-вече от Епископите. Професорите и преподавателите, могат да се произнасят по въпроса, докато човек е ученик, след това имат привилегията да се покланят и да искат благословия, ако верват в Бога. Ако нещо не е наред с верата, това могат да го прескочат, но за своя сметка.
п.п. Правилно свещениците са възнегодували срещу подобен род "просветна" сейност. Тя е с извън православен произход. Просвещението на Правослвавния духовник е с доказани ползи - чрез килийното образование. Подобна схоластика унищожава Христовия дух в Човека. Справка Рим и Протестанството. Изключваме съвременните йезуити.

Това са интересни разсъждения, despotis, и не бих се спирал на тях, ако не ми се струваше, че някъде нещо бъркате (разбира, това е лично мое мнение, като същевременно съм съгласен, че всеки трябва да има право да изкаже мнението си, и в тази връзка уважавам Вашето виждане по въпроса, но си позволявам да направя коментар по него).

Защо смятате, че свещениците правилно са възнегодували, след като просветната дейност е одобрена от Епархийския съвет и митрополитът възлага на протосингела и на преподавателя-богослов да я провеждат, като за тази дейност всички свещеници от епархията са уведомени много месеци, преди тя да начене? Как мислите, тези свещеници трябва ли да изпълняват решенията на Епархийския съвет и нареждането на митрополита или не? Ако не – тогава как виждате църковното устройство на една такава епархия, в която Епархийски съвет, митрополит и свещеници се намират в опозиция един към друг? Кое Ви кара да мислите, че описаната просветна дейност „е с извън православен произход” – свещеноначалието ли не е православно, митрополитът ли, протосингелът ли, богословът ли не са православни?

Какво искате да кажете с израза си, че „свещеникът – духовникът – е от друго ниво” – за какво ниво говорите, като почти една трета от свещениците на една епархия не могат правилно да извършват светата литургия, да не говорим за другите видове богослужение, особено утренята и някои от тайнствата, да речем светото кръщение и св. брак (които, между другото, се извършват от същите тези свещеници по най-различни начини), като повече свещеници четат (или пеят) от Октоиха и Минея, без да разбират какво се казва в текстовете, като една трета от тях не получават заплата и работят на редовна работа другаде, за да издържат семейството си, като немалко от тях нерадеят и не правят дори онова, което биха могли да направят, и т.н. и т.н. – мога да Ви дам и конкретни примери, които са фрапиращи, но се опасявам, че това ще Ви дойде в повече. И за какво „килийно образование” говорите, като пишете за „просвещението на Православния духовник”? Вие в 2014 година ли живеете или в друго време? Вярно е, че съществува килийно образование (и на места то се провежда твърде успешно), но Вие говорите за българските свещеници, които Ви описвам по-горе….

Професорите и преподавателите, виждате ли, имали, „привилегията да се покланят”: г-н despotis – поклонение подобава единствено на Бога, а не на епископ, митрополит или папа. Ако Вие се покланяте на Вашия епископ, значи сте задминали римокатолиците. А ако говорим за схоластика, то не трябва да се взираме в богословието и в преподавателите-богослови, достатъчно е да надникнем в немалко наши храмове и да видим какво правят някои наши епископи и свещеници, които вече повече от две и половина десетилетия нищо не промениха в църквите и в епархиите си, където цари пълен застой и дори пустота – ето това е схоластика: „правете, каквото ви казвам, и това е!”

Деспотис,
аз разбирам, че Схоластиката е душепагубна, но тука не става въпрос за схоластика и научаване на нещо, тука става въпрос за проверка на знанията на свещениците....какво знаят и какво не......по-скоро за самопроверка....

Вие занете, че нещо, което се прави без любов не носи плодове.....ако има любов и към знанието, то тогава това не пречи това знание да стане плодоприносящо....лошото е, че някои свещеници мразят да учат и се усъвъряенствуват.....каквото са научили в семинарията и давай да върви.....

Една проверка на знанията им ще ги направи по-уверени в мисионерското дело, в отстояване и проповядване учението на Православната църква, защото, колкото и да си духовен, ако не можеш едно адекватно изречение да формулираш никой няма да те взема на серйозно....

Не бъркайте духовността с богословската подготовка и не я заменяйте.....тука няма конфликт.....

Отец, мисионерската дейност на свещеника е от друго ниво, това е нужно да се разбере. Свещеникът произнася "Твоя от Твоих" и ще дойде некой да го разпитва за Христос, Който той познава и живее с Него, а другият е чел за Него, знае за Него дори колко косми е имал по Лицето Си, но не Го познава в Неговото свето-тайнствено Явление. Ако некой свещеник отиде на такова "схоластизиране", то той е поп и заслужава да бъде бит с тояги. Дренови тояги. Мисля, че не се познава Православието в неговата жизненост. Простено-прости!

Струва ми се, че в горната статия става въпрос за остатъчна форма на функционалност от същността на ЦК на КПСС.
Не на Църквата.

Деспотис,
пак ви казвам....търсите конфлик, там където го няма.

Това в Украина не е изпитване в школски тип, а САМОпроверка, какво знаят и какво не знаят, за да се донаучат или утвърдят в знаемото.

Свещеника не е шаман, за да произнася някакви формули и да преподава някакви сили....

Богопознанието е процес и до него трябва да се стигне, но когато този процес е на инстинктивно ниво и не е подкрепен със знание тога той е и НЕПРЕПОДАВАЕМ.....а ние в Църквата се обогатявме едни други....дано разбирате , какво искам да Ви кажа...

Аз не разбирам, защо наричате знанието Схоластика,нима св.Василий Велики, св.Григорий Нисский, Св. Симеон Нови Богослов, не са били изключително образовани и едва ли това е пречело на духовното им усъвършенстване или свещеническо служение....

Ако свещеника не може адекватно да обясни и анализира и разбираемо поднесе на паството си или на неверните Евангелския текст, по дадената му свише духовност и благодат !!!, то тогава кой ще се интересува, че той казвал Твоя от твоих......

Свещеникът не е езотерик, а помощник на епископа, който не може да е навсякъде в епархията, а както знаете епископът е носителя на Учението на Църквата, той единствен има учителна функция...за това е непремливо свещеник да проповядва в присъствието на епископ.

Когато го няма епископа обаче, свещеника поема тази учителна функция......


Вие мистифицирате свещеника....той просто е работник на епископа....и трябва да е подготвен да представи епископа си достойно и в общината и извън нея.

Напълно съм съгласен с архимандрит Йоан: богопознанието е процес и той включва в себе си познание, т.е. научаване на нещо, което човек не е знаел (в допълнение, разбира се, към духовния опит в познаването на Бога). Всеки свещенослужител трябва да се стреми към познание, включително знание за светските неща, не само за духовните. Защото той живее в света и преподава Божиите тайни на онези, които са в света, следователно трябва добре да ги познава. А сред тях има обикновени хора (включително бедни, с недъзи, болни и т.н.) и хора с различни професии – лекари, инженери, учители, дипломати и т.н. Свещеникът трябва да има познание за душата и на бедния и на богатия, и на неучения и на учения. Затова подкрепям казаното от архим. Йоан: свещеникът трябва да „може адекватно да обясни и анализира и разбираемо да поднесе на паството си… евангелският текст.”

И действително познанията му, както в духовната, така и в светската област, ще го направят по-уверен в мисионерското дело, защото Господ тъй заповядва на Своите мисионери: „Идете, научете всички народи…”, а как свещеникът ще ги научи, ако той сам не се е научил. Вярно е, че духовната висота на свещеника е от голямо значение (и тя действително може да му окаже неоценима помощ в мисионерството), но само тя не е достатъчна.

Конфликт не може да има, поради простата причина, че нема условия за него. Ще требва да браниме нашето родно Православие от подобни претенции на познанието. Отец, цитирали сте свети Симеон Нови Богослов, който през целия си живот се е борил срещу подобни административни представи за свещеника. Богопознанието е процес, но в неговата иерархична част е "живот в Христа" и е вече част от "теорията" - съзерцателната страна на Човека. Но! Искаш не искаш, започваш да възприемаш условията на средата, в която се подвизаваш.
п.п. Въпросът е решен още по времето на Йоан Кантакузин и съборът състоял се в Цариград, председателствуван или учавствувалият в него Св. Григорий Палама. Простено-прости.
Това със Епископа и учителските му функции, е така, но, така изказано води до късен елинизъм и изчезващият гностицизъм.

Despotis, за всекиго, който разбира от Православието, е ясно какво искате да кажете. И това, което казвате е истина – никой не го отрича. Православието трябва да се брани, то е живот в Христа, свещеникът трябва да е и духовник, а не само изпълнител на требите (т.е. да бъде „от друго ниво,” както Вие пишете), ползата от килийното образование може да бъде огромна, и т.н. – всичко това го знаем. Проблемът, който ми се струва възниква при Вас, е че тази идеализирана картина е преди всичко пожелание (т.е. желание да бъде така), отколкото реалност. Ясно е, че всеки православен трябва да се стреми към подобни идеали в църковния си живот (и е ясно, че има християни по света, които живеят такъв истински живот в Христа), но е повече от ясно, че където има недъзи, те трябва да се лекуват. Затова казвам, че щом един свещеник срича и не може две изречения да свърже правилно, да не говорим че не служи правилно и че като се връща вечер от 12-часов работен ден в корабостроителницата, където е основната му работа (тъй като митрополията не му плаща заплата), то в неделя той гледа да изкара криво-ляво службата, че после го чака друга работа – е, това вече не е свещеник, макар върху него и да е извършено тайнството свещенство (разбирайте ме правилно: по „форма” той е свещеник, защото тайнството е извършено над него, но по „съдържание” той стои далеч от онова, което Христос изисква от всеки Негов верен последовател). А щом от приблизително 200 свещеника в една епархия към 60 или повече свещеници не са достойни за званието (призванието) си, за каква духовност да говорим, за какво „ниво?” Затова пишем тук, че просвещение е необходимо, и навярно препитване също е необходимо, защото няма как иначе да се поддържа познанието за Православието – нужно е редовно самообразование и поучение. А да се образоваш не пречи на това, да бъдеш и духовник – едното не само не противоречи на другото, но те се допълват.

Цитирам една случка, която четох преди години, случила се некъде на Север. Един пустинник живял на един остров в Карелските езера мисля че беше. Прочул се сред верващите, които го спохождали за благословия. Изведнъж некой донесъл в Митрополията, че Пустинникът се моли по странен начин. Назначили комисия от учители и духовници, която да провери така да се каже "доноса". Отишли при пустинника и го попитали в какво верва и той казал: в Света Троица, в Църквата. Попитали го как се моли и той казал, че молитвата му е тая - "Три на мен, три на Света Троица, а на дявола нищо". Поучили го, по съвременен изказ - скастрили го", и го задължили да научи Иисусовата молитва. Повторили му я 100-200 пъти и с лодката си тръгнали. През това време пустиникът забравил думите на молитвата и се затичал, настигнал комисията на средата на езерото и ги попитал кои беха думите. Тези като го видели се изплашили, а единият от тех му казал да си се моли със старите думи и пустинникът вървешком се върнал обратно в килията си на острова.

Да, това е поучителен разказ и той още веднъж подчертава какво голямо значение има молитвата в живота на вярващия, независимо дали човек знае много молитви или няколко или дори една (както казва и свещеникът в този видеоклип). Самият свещеник казва за тримата, че те не са никакви светци: „прости са, но са набожни – ето това са те,” казва той. А едва когато ги вижда да ходят по вода, разбира как са постигнали святост: с едната молитва само. Наистина, има от какво да се поучим!

Разбира се, този разказ не омаловажава необходимостта от стремеж към придобиване на познания в областта на вярата, особено свещениците, защото те са „учители народни,” както се казва някъде. А не можеш да учиш другите, ако сам не си се научил. Духовният свещеник може да учи другите поради придобития духовен опит, но свещениците, които не радеят и които дори не искат да напредват в познанието на Бога, та да могат да учат енориашите си (и чийто духовен опит е приключил със семинарията или дори само с ръкоположението) са длъжни да се учат и да могат в проповедите си по време на службите да донесат Словото Божие до ума и сърцето еднакво и на учения и на неучения, и на бедния и на богатия, и на малкия и на големия.