Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: Много шум за нищо

Много шум за нищо 05 Юли 2014 23:59 #37685

DSCN4242С келяв да се бориш, беля да си сториш.

Радой Ралин

Преди не много време имах неблагоразумието да защитя в печата традиционния вид на брачната институция (вижте тук). Единственият безспорен ефект на усилията ми беше, че си спечелих име на „хомофоб” и „привърженик на националсоциалистическите идеали”. Сега ми беше предложено, вероятно в първото качество, да прокоментирам три събития: последния гей-парад, официалното становище на Св. Синод и един примерен отклик на това становище – статията „Църквата да помага, не да забранява” от Наталия Милчева (в-к „Стандарт”, 20.6.2014 г.). Трябва да призная, че това се оказа твърде затрудняваща задача. Не само поради разнородното значение на трите, а главно поради нежеланието ми да се включа в спонтанно образуващата се верига. Всяко от въпросните, да ги наречем събития, разбира се, може да се обсъжда поотделно. По-интригуваща обаче ми се стори съзнаваната или несъзнавана връзка между тях.

Поредният гей-парад вече трудно може да се нарече събитие. Още по-трудно е да се каже нещо ново за тази настойчиво повтаряна безсмислица. Никой, приемащ „половата си ориентация” за нещо естествено,не би се вдъхновил от идеята да направи от нея социално или политическо събитие. „Нетрадиционният” характер на самото сексуално влечение още по-малко може да обясни усилията то да бъде представено като нещо естествено.

Read more...
The administrator has disabled public write access.

Много шум за нищо 08 Юли 2014 08:17 #37686

  • ivan61
  • ivan61's Avatar
"... борбата на сексуалните малцинства всъщност става дума за нещо друго.....а само такава,в името на която винаги може да се води политическа борба, да се тревожи обществото с неочаквани искания, да се имитира социална значимост...."
По точно и ясно казано не съм го чел до сега.
"Право куме в очи"....
Точно за вас става въпрос "господа" -политици.
"...да се тревожи обществото с неочаквани искания, да се имитира социална значимост. ..."
Но не останаха и много опции за социалната /сексуална/толератност ......Да се легализира "съюз " /полов/ на част от обществото с домашните им любимци .........за каквито опити вече има информация .....и още една за която не искам да гоментирам.
А след това -На къде....господа политици?
The administrator has disabled public write access.

Много шум за нищо 08 Юли 2014 13:38 #37689

  • kozhuharov
  • kozhuharov's Avatar
Има много правота в думите на Шиндаров и с много от тях съм напълно съгласен. Развитата идея за „нищото” действително като че има реални социални измерения – както за обществото като цяло, така и за българската църква. И все пак, колкото и голяма доза истина да има в някои от конкретните положения на развитата идея за „Много шум за нищо,” струва ми се, че тя подменя реални неща и ги назовава „нищо,” докато в същото време те отразяват едно голямо „нещо” – това е промяната на съзнанието на хората (включително, разбира се, на християните).

В една дискусия никога няма място за обстойно осветляване на даден засегнат въпрос, така и тук едва ли ще бъде възможно да се изясни какво се има предвид под това „нещо” – съзнанието на хората – но все пак ще опитам с няколко реда да спомена онова, което ми се струва важно във връзка с горния материал. Човешкото съзнание (съ-знание, знание за околния свят и хората, станало достъпно до разсъдъка на индивида) винаги се е променяло в хода на човешката история: то зависи от характера на обкръжаващата среда и на човешките взаимоотношения (а също отношението на човека към Бога – за вярващите). Промяната на съзнанието обикновено е незабележимо за конкретното поколение – то става забележимо най-често през няколко поколения или през определена по-голяма епоха в развитието на конкретно общество, на група общества или на цялото човечество.

Няма съмнение също така във факта, че двете световни войни промениха съзнанието на хората по света и те наченаха „строителството” на свят, който вече да бъде свободен от войни и насилия. В някаква по-мъглява степен хората наченаха „строителството” на рая на земята – мястото, където да няма злини (убийства, войни, насилия, кражби, лъжа и измама, несправедливости и т.н.). След втората световна война западните демокрации „строяха” своите „общества на благоденствието” по-своему, комунистите пък в други страни – по-своему. Нито едните, нито другите успяха в това начинание, защото никой не бе постигнал съгласие по въпросите за това кое е зло и кое е добро, кое е справедливо и кое не, кое е красиво и кое е грозно – т.е. хората нямаха съгласие по въпросите на нравствеността и морала. След „падането” на желязната завеса към лутанията на западните демокрации се присъединиха и повечето страни от Източна Европа.

С началото на новото хилядолетие изследователите се видяха принудени да признаят, че съзнанието на хората по света се е променило в изключително голяма степен, преди всичко поради процесите на глобализация и усиления информационен натиск върху ума и сърцето на човеците по всички краища на земното кълбо. Нравствените ценности дори само на предходните пет-шест десетилетия бяха вече погазени, т.е. изоставени или потъпкани, и на съответното „празно” място се появиха „нови” ценности на живота, които смесиха нравственото с житейското: нравствено е онова, което прави живота ми по-добър. Като разбира се трудно някой можеше да определи какво означава „по-добър живот.”

Промененото съзнание на хората, включително на християните, вече позволява да се проповядват и съответно да се прилагат на практика (понякога – чрез силата на закона) принципи и норми на човешко поведение, които обществата считаха за безнравствени само допреди пет-шест десетилетия – по-малко от две поколения време. Различните теории за правата и свободите на хората, а също практическото им приложение, се създават в съответствие с „житейската нравственост” на вече промененото човешко съзнание. „Различието” и „търпимостта” вече не са само регулативи в социалния живот (както се твърди в статията) – те вече са принципи, чиято сила и чиито характеристики в редица държави са установени (т.е. наложени на хората) със закон. Обществото днес може да бъде „провокирано” (тревожено, шантажирано), защото то вече има друго съзнание – вземете обществото на 50-те години: то едва ли би могло да бъде „провокирано” по същия начин, по който днешните общества сами са възприели „провокациите.” Днешното съзнание на т.нар. „либерални” демокрации (западния свят и развитите страни предимно от северното полукълбо, включително Европа) позволява организацията на „шествие в защита на съвършено произволна безсмислица” и реакция срещу него или пък в негова защита, при което безсмислицата може да придобие смисъл.

Тази промяна в мисленето на хората позволява мнението на Църквата да се оцени като социално безпомощно (и то действително е такова, защото в повечето християнски държави днес Църквата е престанала да бъде социална институция). Тази промяна подсказва на обществото, че Църквата не може да критикува и да забранява (още повече, че и в някои нейни среди пороците също се ширят в немалка степен). Гей парадът за някои общества все още е нещо непривично и донякъде „антисоциално” (а за някои – греховно и развращаващо), но времето и промяната на съзнанието на хората ще го направят „привична” и „нормална” изява на човешките склонности и на човешкото поведение. Движението на България в посока на все по-тясно интегриране с европейското законодателство на ЕС ще направи приемането от нашето общество на гей парадите и на хомосексуалните „бракове” не само възможно, но и задължително за спазване. Приемането на тази „нова” нравственост може да се осъществи в рамките само на едно-две поколения. Дори и днес можем да забележим разликата в отношението към хомосексуалистите между по-възрастното поколение и младите хора; след тридесетина години днешните младенци ще имат съзнанието за „новата” нравственост и за „новия” обществен ред, който днес ние не можем да си представим.

Дълъг стана коментарът ми, но с тези няколко реда исках да изразя мнението си, че „нищото” в действителност е едно не малко „нещо,” което би трябвало да осъзнаем: ние сме се променили и съзнанието ни вече ни говори с друг глас, какъвто по-рано не е бил характерен за хората, включително за вярващите. Казаното по-горе се отнася преди всичко за обществените отношения в т.нар. християнски страни: в ислямския свят, в страните с други традиционни (в смисъл – не „осъвременени” под влияние на постмодернизма) религии и в държавите с други традиционни семейни устои на обществения ред отношението към „новите” нравствени ценности на западните либерални демокрации е съвършено друго (макар то да не изключва наличието на пресечни точки).
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]