Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: За о.Ал.Шмеман

За о.Ал.Шмеман 17 Фев 2004 15:56 #985

  • zori
  • zori's Avatar
Здравейте,
има ли нещо, което да противоричи на православното учение в творчеството на о.Ал. Шмеман. Засега от него съм чела някой поучения за определени празници-за Сретение Господне и за Великия пост, които всеки може да намери в сайта Православието. И в интерес на истината много ми харесва стилът и начина на тълкуване на събитията - за срещата на св.Симеон Богоприемец, за възкресението на Лазар и др. Има ли нещо в което той да се отклонил от православното учение и може ли да бъде обвинен в ерес подобно на прот. Мен.
http://www.pravoslavieto.com/calendar/n ... zarova.htm
http://www.pravoslavieto.com/calendar/n ... enieto.htm
http://www.pravoslavieto.com/molitvoslo ... hmeman.htm
http://www.pravoslavieto.com/calendar/f ... spodne.htm
Основа на моят въпрос е едно изказване на Prokimen:
"Колкото и да са пропагандирани за полезни, съвременните модернисти Мен и Шмеман са по-скоро опасни."
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Ca ... apsed&sb=5
Благодаря ви!
Поздрави!
The administrator has disabled public write access.

Re: За о.Ал.Шмеман 18 Фев 2004 22:17 #992

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
Всеки може да бъде обвинен в ерес, включително светите отци. Да, замърсяването на вярата ни е опасно, но опсани са и тези "поборници за чистота", които маргинализират църквата ни. Тези, които често умишлено провокирани от враговете на Църквата (а съзнателни врагове на Църквата за съжаление наистина съществуват) правят вярата ни за посмешище пред обществото. Тези същите, които преди 5 години в двора на една Екатеринбургска семинария устроиха аутодафе на книгите на о. Александър Мен и о. Александър Шмеман. После някой твърдеше - било провокация на епископа, който си имаше сериозни проблеми с паството. Уви, не мисля, че е било провокация на епископа. Сектантският манталитет наистина съществува, защото съществува и човешката гордост/горделивост. Сектантството е една от най-ужасните изяви на горделивостта. Ако наистина сте поглеждали вече "Лествица" и "Добротолюбие" знаете, колко е опасна човешката гордост.

Ако друг път имате колебания спрямо някой от големите богослови на Църквата ни, без да сте богослов, мога да Ви посоча един много лесен критерий по който да се ориентирате. Той ни е даден лично от Господ. Разпознавайте ги по плодовете.
по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Матей 7:17

О. Александър Мен и о. Шмеман са привлекли към нашата вяра с книгите си, проповедите си и на-вече с живота си стотици хиляди (съвсем буквално) православни християни. Българските разколници и сектанти *отблъснаха* хиляди.

Ако съм успял да Ви убедя поне малко, бързам веднага да Ви предупредя - не мисля, че би следвало да водите каквто и да е спор с Прокимен, освен ако нямате благословението на духовния си отец. Причините изложих в предишното си съобщение.
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

Re: За о.Ал.Шмеман 19 Фев 2004 09:04 #993

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Лично за мен книгата на о. Шмеман "От вода и дух" (литургично изследване на светото тайнство кръщение) е едно от нещата, които ме привлякоха в Църквата. Това беше и първият ми досег с православното богословие. Пред мен тогава се разкри един непознат дотогава свят и един неподозиран начин на живот.
От друга страна, признавам, че книгата му "Великият пост" малко ме обърка. Смутиха ме две неща:
1. Той настоява, че изповедник и духовен наставник са две съвсем различни неща и изразява несъгласие с отъждествяването на тези понятие в наши дни. Обърках се, защото си дадох сметка, че изповедта в нашата Църква всъщност не е истинска изповед, а си е духовно наставничество. Това предизвика смут у мен.
2. Той твърди, че в ранната Църква литургията на преждеосвещените дарове се е отсружвала вечерта, така че евхаристийният пост в дните сряда и петък от Великия пост е продължавал цял ден. Според него сегашната практика в Православната църква вечернята през Великия пост да се служи сутринта е плод на човекоугодничество и е пълен абсурд.

Като цяло Шмеман е радетел за литургично възраждане в Църквата. Но може би има значение в чии ръце ще попаднат неговите идеи...
The administrator has disabled public write access.

Re: За о.Ал.Шмеман 19 Фев 2004 12:49 #996

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
Съгласен съм с Вас, че прекалено често чуваме гласове "да го правим като първите християни", това понякога се усеща и в книгите на Шмеман. Чувал съм мнения, че това не винаги е добре - възможно е ако една традиция е останала назад в история на Църквата, да си има и основателни причини за това. От друга страна, отец Питър Гилкуист, за който сигурно знаете, че е довел цели протестантски общности с над 10 000 пасоми в православната църква (описано е в книгата "Да станеш православен") също изтъква, че именно разговорите с о. Шмеман и неговото прямо благоговение към евангелскиите истини са се оказали ключов фактор за преобръщането им.

Мисля си, че би било много добре да бъдем като първите християни поне в едно отношение - когато четем тежките думи на Христос за "кваса фарисейски", да си даваме сметка, че те са отправени не към някакво конкретно течение в юдейството, което скоро след това е престанало да съществува - не, те звучат и сега - отправени са към всички нас. И днес трябва да се стараме да бъдем като митаря, а не като фарисея. Прочетете само тези силни думи от Евангелието от Матея. Как изобщо някой може да си помисли, че това предупреждение не е и към нас - сякаш е написано днес?

[23:19] Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?
[23:20] И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;
[23:21] и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;
[23:22] и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.
[23:23] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
[23:24] Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
[23:25] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.
[23:26] Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.
[23:27] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;
[23:28] тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие

Силни думи, силни! Прекалено голяма сълбазън е, улисани в тънки богословски диспути да забравим за евангелските истини. Това е голяма грешка - и в тази клопка често попадат представители на всички деноминации на християнството.

Знаете, че по въпроси като "как да се изповядваме" и "как да се причастяваме", поместните църкви и различните богословски школи дават различни отговори в подробностите, някои от различията дори могат да шокират по-неопитните във вярата. Знаете ли, например, че почти навсякъде в Сърбия тайнството изповед не се свързва с тайнството "причастие" толкова директно, колкото в България. Енориашите се причастяват по-често, отколкото се изповядват, като през седмицата спазват единствено постите, установени от Църквата - сряда и петък, плюс деня преди причастието. Ако желаете вярвайте, но това е факт. Знаете ли също така например, че в Америка има *православни* християни в канонично общение с Православната църква (Антиохийската), които са *западен* обряд (по същия начин, както има католици източен обряд, които наричеме униати). Част от тези православни християни служат една литургия, която много прилича на англиканската - използват вариант на англиканската книга "общи молитви", която е адаптирана в началото на 20 век от Свети Тихон (същият руски мъченик, който става патриарх на Русия в едни от най-трудните за нея времена). Даже някои я наричат "литургия на св. Тихон".

В Православната църква съществува едно истинско богатство от поместни традиции. От друга страна, между нас няма догматически разлики, изповядваме същия Бог, пием от една и съща чаша. Можем да използваме думите на св. Августин "единство в многообразието".

По въпросите, които са Ви смутили мога да кажа следното:

1. Естествено, че изповедта и духовното наставничество са различни неща. Изповедта е не само духовно наставничество, но е и тайнство. Духовното наставничество може да се осъщяствява от християнин с духовен опит, от монах или старец, който не е свещеник - когато посещаваме манастир и разговяряме с монасите, това също е духовно наставничество. Когато посещаваме курс по катехизис в църква и това е духовно наставничество. В Православната църква съществува не само "духовно старчество", но дори и "духовно майчинство", но жени свещеници няма и не е имало - следователно не можете да ограничавате духовното наставничество до тайнството изповед.

Относно духовното отчество, мога да Ви посоча един трактат, който ми изглежда интересен (за съжаление още не съм го чел целия): http://cv.dir.bg/23-yyyy/duhovniat_otez.htm

2. За Преждеосвещената литургия не мога да кажа нищо, но за щастие знам кого да питам - нашият приятел дякон Иван Иванов. Когато се видя с него, ще Ви кажа как стоят нещата наистина.
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

Re: За о.Ал.Шмеман 06 Мар 2004 17:12 #1075

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
Константин Спиров wrote:
2. За Преждеосвещената литургия не мога да кажа нищо, но за щастие знам кого да питам - нашият приятел дякон Иван Иванов. Когато се видя с него, ще Ви кажа как стоят нещата наистина.
Питах дякон Иван, оказа се вярно. Доколкото разбрах, Литургията на преждеосвещените дарове исторически започва във вековете, където голяма част от монасите са живяли в изолирани скитове и в постните дни е трябвало да стоят в килиите си. Отиването на църква се е правило обикновено само в неделя, защото това е било свързано с пътуване (понякога дълго), контакти с останалите събратя, което е било неподходящо в дните на пост. След Литургия за вземали със себе си от храма осветена просфора. Причастната молитва е била след вечерното последование, което са извършвали в килиите си предишния ден. Дано да съм преразказал думите на отец дякона точно.
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]