За чудесата около нас

Чудеса се случват постоянно около нас, с нас - самият живот е чудо Божие.
Искам да ви разкажа за едно чудо, което се случи съвсем наскоро с една моя приятелка и да споделя с вас нейната и моя радост. Моята приятелка много обича иконите а и самата тя има дарбата да рисува. Един ден тя решава че може би призванието и е да рисува икони и започва да събира пари за да се запише на курс по иконопис. Страшно е ентусиазирана. Скоро обаче разбира, че освен парите за курса, които впрочем тя не може да си позволи да отдели,и трябват бои, грундове, дъски, четки и тн. неща, които също са страшно скъпи и не са по нейните възможности. Минава много време ,идеята и не се реализира и тя вече започва да си мисли, че не е за тази работа, че може би не е това призванието и, и затова не може да събере достатъчно пари. Решава обаче запоследно да опита да направи нещо - отива в криптата на руската църква "Св.Николай" (в София) и написва писмо да архимандрид Серафим (Соболев) с което моли ако е волята Божия да стане така, че тя да има възможност да рисува икони. Взема вътрешно решение, че ако тази молитва не и бъде изпълнена тя ще престане да желае това.
(Архиепископ Серафим е починал на 13 II 1950 г.- стар стил - и от тогава гробницата му е непресъхващ извор на чудеса. Още приживе владика Серафим е казвал на многото си духовни чеда да не тъгуват за него, когато си отиде от този свят, защото той и отвъд ще чува техните молби и ще им помага. Насърчил ги да му "пишат писма" и да ги оставят на гроба му, след което той ще откликва на споделените в тях болки и радости. И наистина, от тогава до днес Владика Серафим получава всеки ден десетки и стотици писма от хиляди, които просят и получават молитвеното му застъпничество пред Св. Троица.)
След няколко дни тя е на работа, фирменото ръководство решава по случай нова година да раздаде на всички работници подаръци. Викат моята приятелка, за учудване на всички, на нея и връчват по различен подарък отколкото на другите - тя поглежда в големия плик и занемява - вътре е всичко необходимо за рисуването на икони - дъски, четки, грундове, бои, палитра (от най-хубавите, от най-качествените). Моята приятелка е във възторг, благодарността и няма граници. Никой от фирмата не е знаел, че тя иска да рисува икони - пред очите и става чудо, молитвата и е изпълнена.
Слава Богу за всичко.

макар че материалите не са чак толкоз скъпи, особено за учене!

Една кутия с боички - темперни 6 броя е 3 лева, напълно достатъчни боички за начало

Второ, съвсем спокоино може да рисува върху шперплат за начало, който е някакави стотинки, да речем около 50 ст една дъска в размер 20/30 см, ще добавя че дъска - не лоша от магазин, за рисуване на икони в същия размер е около 7 лева.

Грунда също не е кой знае какво, съвсем спокойно може да използва С200 което е около 1,60 лв, ако реши да сложи малко винервайс става около 2,00 лв. грунда. А за шперплата се използва даже и латекс (незнам цена, не съм полазвала). Иначе реалната цена на грунда, който е от цинквайс, винервайс и туткал или желатин е около 3 лв.

После включваме и едно платно евентуално - левче.

Значи общо с най-добрия случай 14 лева, забравих и 2-3 четки, има много хубави китайски или виетнамски, които също са по левче и нещо, някаква позлата (може и полиграфско фолио, което също е стотинки) добавяме и лак за накарая, а бе общо взето макс около 20 лева. Но това не е за всяка икона. За всяка икона ти трябва само дъска. Другите материали ти стигат за няколко икони. А най-тънко може да мине за около 13-тина лева, ако не взема дъска, а си вземе шперплат или може да си намери от някъде стара дъска от нещо )

Зори, извинявай, че се отнасям с известно недоверие към една подробност в твоя разказ - че от фирмата не са знаели за желанието на твоята приятелка. Мисля, че ако не бяха знаели, нямаше да направят такъв подарък. (Естествено, те може да не са знаели за нейната молба към владика Серафим, нито за взетото от нея решение.) Затова питам: сигурна ли си за тази подробност?

Всъщност, аз съм съгласен, че е станало чудо. Не знам кой как ги разбира чудесата, но за мене няма нужда чудото да е нещо свръхестествено. Чудесата, както и "обикновените" неща, са дело на един и същи Промисъл, затова често почеркът им е сходен. Повечето чудеса изглеждат обикновени (дори невзрачни) на външен вид. От друга страна, много "обикновени" неща всъщност са чудеса (ти самата си започнала темата с подобна мисъл).

Затова аз бих разказаната от тебе случка за чудо, дори ако ръководството на фирмата беше знаело за желанието на твоята приятелка. Но тъкмо поради това няма нужда да "подсилваме" чудото (да стане "още по-чудно").

Дано не помислиш, че ви подозирам в лъжа. Просто мисля, че човек в такива ситуации не е склонен да изследва кое как се е получило. На ваше място бих попитал човека, който е избирал подаръците, какво го е накарало да направи точно този избор.

Здравей,
те наистина не са знаели за нейното желание, но са знаели, че обича иконите и че вкъщи има много икони. Това е.
Поздрави!

Мисля, но в това не съм сигурна, трябва да питам,че са знаели. че обича и може да рисува хубаво.
Бог с вас.

Няма никакво значение дали са знаели или не. Свръхестествеността, необяснимостта не са отличителна характеристика на чудото. Необясними неща няма - всичко, което се случва в нашия свят има някакво обяснение.
Случилото се е чудо, защото някакъв факт от действителността докосва най-съкровения копнеж на това момиче. От друга страна, като имаме предвид, че всичко, което се случва, е Божи промисъл или Божие допущение - едно от двете - става ясно, че Бог окуражава момичето да не се отказва от мечтите си, да продължи да се бори за тях. Именно с това си значение за момичето, това "обикновено" събитие се превръща в чудо.
Но, разбира се, многото съвпадения - че е била изненадана, че е коледен подарък - способстват осъзнаването на събитието като Божие откровение за личността. Ако ги нямаше тези "съвпадения" тя може би нямаше да възприеме събетието като личностно откровение и съответно като чудо.