Мобилно меню

Игрите

  • zori
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
23 Окт 2003 23:54 #674 by zori
Игрите was created by zori
Какво е отношението на православната църква към игрите.
Кое е грешно и къде е границата. Мен специално ме интересува да разбера какво е отношението на православието към шаха и таблата, към които съм особено привързана, и които според мен спадат към така наречените "интелигентни " игри. И въобще предполагам, че има най-различни типове игри, към които отношението е различно.
Сега напоследък навлязаха компютърните екшън игри, към които лично моето отношение е крайно негативно, защото плодовете са видимо отрицателни, промиващи мозъка и водещи до затъпяване.
Бог да ви благослови.

Please Вход to join the conversation.

  • Добромир
  • Visitor
  • Visitor
24 Окт 2003 22:22 #675 by Добромир
Replied by Добромир on topic Re: Игрите
Здравей, Зори
Не съм сигурен дали знам официалното мнение на Църквата по повдигнатия от тебе въпрос. Затова всичко по-нататък е мое лично мнение, с което не ангажирам никого (освен себе си).
Доколкото ми е известно, християнството винаги е порицавало хазарта. Но тъй като в твоя въпрос става дума за нехазартните игри, ще прескоча темата за хазарта.
Останал съм с впечатлението, че Църквата не гледа с добро око дори и на нехазартните игри (отново подчертавам, че това е лично впечатление). Основното възражение е, че играта е "нещо несериозно" - Бог ни е дал времето не за да го губим.
Ясно е, че играта съдържа в себе си удоволствие. А християнството се отнася с доста подозрение към удоволствията. Не защото те сами по себе си са нещо лошо. А защото човек много лесно се пристрастява към тях.
Струва ми се, че подобно трябва да бъде и отношението ни към игрите. Те не са зло. Но пък и не можем да превръщаме живота в игра.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
25 Окт 2003 22:10 #676 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Игрите
Не знам дали Църквата се е изказвала в последните векове по темата за игрите. В древността, когато на мода са били конните надбягвания и прочее подобни зрелища, Църквата се е отнасяла резервирано към тях предимно заради обвързаността им към езическата обредност.

В съвременността няма категорично изразена рефлексия срещу това, освен срещу хазарта, който както подчерта Добри, не е може да бъде приет от християнска гледна точка. Има много основания за това. Най-вече, защото при хазарта печалбата на един се равнява на многото загуби на мнозина.

Не знам дали таблата може да се счита за хазартна игра. Всъщност, всичко опира до пристрастяването. Аз също обичам шаха, едно време дори щях да ставам шахматист. Проблемът при шаха е от друго естество. Той обсебва психиката. Това не е просто игра, а нещо средно между изкуство, наука и спорт. Има огромна заробваща сила към личността. Може да те докара до състояние на пълно умопомрачение, ако му се отдадеш изцяло.

От друга страна, ако не му се отдадеш изцяло, оставаш един посредствен изграч, но не не и шахматист. Трябва да намериш баланса, да не загубиш личността си и едновременно с това да се възползваш от качествата, които шахматът изгражда у човека. А те не са никак малко:) Досещаш се какво имам предвид - самообладание, съобразителност, способност да разгадаваш мисълта на противника (в една друга ситуация това може да е твоят приятел и ти да се опитваш да му помогнеш, като се опитваш да откриеш истинския проблем, който го измъчва)...

Щастливм съм, че вместо да стана шахматист, благодарение на шахмата се сближих по един непредвидим начин с жената, която понастоящем е моя съпруга:) Не станах шахматист, но научих много от това изкуство-наука-спорт и винаги ще му бъда признателен. Въпреки това, не изпитвам нуждата да се изявявам чрез него, защото виждам, че не е мое призвание.

Както казва св. ап. Павел, грижите за плътта, т.е. за себе си, да не превръщаме в похот. От тази гледна точка, всеки спорт може да ни бъде от полза да израстем, да се самоопознаем, но не виждам смисъл в това да се себезоказваме или саможертваме в него. Струва ми се, че има далеч по-смислени неща от това. Освен ако не е нашето призвание:)

Please Вход to join the conversation.

  • zori
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
27 Окт 2003 14:42 #681 by zori
Replied by zori on topic Re: Игрите
Благодаря на Никола и Добромир за компетентните отговори. В общи линии започват да ми се изясняват нещата. Когато се отнася до плътта, всичко опира до това дали ти си страстно привързан към нещото, ако не си, а само задоволяваш естествени потребности или както в случая с игрите развиваш полезни за околните качества, то не си прескочил границата и си все още в рамките на позволеното.
Ако греша поправете ме.
Бог с вас.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
27 Окт 2003 15:23 #682 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Игрите
Според мен, няма обща формула на духовния напредък. Много би ни се искало да знаем мерките и теглилките на духовния живот до максимална точност и с лекота да отсичаме по всеки проблем. Всъщност, на мен лично не би ми се искало, защото тогава всъщност бягаме от свободата си, т.е. от отговорността, да творим себе си според Божията воля.

Отново ще припомня св. ап. Павел, който съветва християните да не напускат попрището си. Ако си военен, остани военен, ако си спортист, остани си такъв. Няма професия, още по-малко пък спорт, която да не изисква всеотдайност и много старание. Това, че си се отдал на един спорт, зрелищна игра като футбола, или интелектуална като шахмата, не те прави по дефиниция по-малко християнин и не ти отрязва по никакъв начин пътя към спасението. Така стоят нещата, в случай, че дадената игра е твое призвание, посветил си й изцяло времето си, храниш се от нея и т.н.

Ако говорим за игрите като обикновено забавление, водещо от отмора и разсейване от битовите и житеските грижи, не виждам с какво са по-лоши от гледането на телевизия, например. Напротив, не само не са по-лоши, но дори са много много по-полезни. Без да водят до излишно пристрастяване и откъсване от реалността. Тогава вече стават вредни, няма спор.

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Visitor
  • Visitor
05 Авг 2004 18:53 #2521 by Vasco
Replied by Vasco on topic Re: Игрите

Проблемът при шаха е от друго естество. Той обсебва психиката. Това не е просто игра, а нещо средно между изкуство, наука и спорт. Има огромна заробваща сила към личността. Може да те докара до състояние на пълно умопомрачение, ако му се отдадеш изцяло.


Същото, дори в много по-голяма степен, се отнася за компютърните игри. Така те обсебват, че просто те превръщат в друг човек. Самата игра като че ли влиза в теб. Загнездва се в душата ти и сякаш се мъчи да я превземе. Особено, ако ти е интересна и ти постоянно се питаш: "Кое е най-доброто решение в ситуация, в която се намира моя герой? Мога ли да изиграя това положение по още по-добър начин?" И пр., и пр.
Наскоро четох, че при хора, които често играят компютърни игри, се наблюдават и психични отклонения. Да не говорим, че най-популярните игри като "Дябло", "Уоркрафт" и др. са пълни с насилие.
Въобще, не е много полезно човек да се задържа пред компютърна игра.

Please Вход to join the conversation.

  • Добромир
  • Visitor
  • Visitor
06 Авг 2004 09:24 #2527 by Добромир
Replied by Добромир on topic Компютърните игри
Здравей, Васко.

Мисля, че дори за компютърните игри трябва да запазим същото умерено отношение. Те не могат да бъдат разглеждани "под един знаменател". Вярно е, че "хипнотизиращата" сила на компютъра е доста голяма. Но той взима тази сила от нас - той не може да ни овладее освен ако не му позволим. Казвам това не за да те опровергая, а за да предотвратя залитане в другата посока: съществува едно нездраво отношение към компютрите като към "дяволско изобретение", а това отношение с нищо не е по-добро от пристрастяването.

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Visitor
  • Visitor
09 Авг 2004 15:51 #2548 by Vasco
Replied by Vasco on topic Re: Компютърните игри

Здравей, Васко.

Мисля, че дори за компютърните игри трябва да запазим същото умерено отношение. Те не могат да бъдат разглеждани "под един знаменател". Вярно е, че "хипнотизиращата" сила на компютъра е доста голяма. Но той взима тази сила от нас - той не може да ни овладее освен ако не му позволим. Казвам това не за да те опровергая, а за да предотвратя залитане в другата посока: съществува едно нездраво отношение към компютрите като към "дяволско изобретение", а това отношение с нищо не е по-добро от пристрастяването.


Компютрите са оръдия на труда. Както всяко оръдие на труда, те могат да се използват и за добро и за лошо.
Въпросът е за компютърните игри. Някои от тях са направо обсебващи. Нека да не забравяме, че те са комерсиален продукт. Като такъв тяхната цел е да те заинтригуват и увлекат, за да си го купиш. Една от основните цели на тези игри да спечелят пари за издателите си. И то независимо с какви средства.
Ако човек прекалено много се увлече по тях, рискува да замени настоящата действителност с друга виртуална действителност, виртуална басня. А в тази виртуална "геймова" действителност няма място за Бога.
Явно е дошло времето, за което св. ап Павел говори: "Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат." (2Тим 4:3-4)

Please Вход to join the conversation.

  • _Кирил_
  • Visitor
  • Visitor
09 Авг 2004 23:56 #2559 by _Кирил_
Replied by _Кирил_ on topic Re: Игрите
С риск да прозвуча банално, мисля че всяко безобидно удоволствие си остава такова стига да се прилага с мярка. Играта на карти, шах, табла, компютърни игри и п.р. стимулира логическата мисъл и може да окаже положително влияние върху общото състояние на човека стига да не се стига до вманиячаване.

Струва ми се, че момента, в който игрите започнат да изместват важни житейски отговорности и спасителни занятия (отговорности към семейството, обществото и вярата) вече можем да говорим за вреда и зависимост. Да не забравяме, че нашия зложелател използва всяка възможност да отлкони мисълта и желанията ни от правилна в грешна посока. Ако не може да ни принуди да извършим нещо неправедно, то тогава задължително се опитва да обременява мисълта ни с възможно по-земни и сутени неща, защото всяка минутка пропиляна в суетност е минутка по-малко за молитва, добри дела и спасителна размисъл.

Господ ни е казал, че в човешкото сърце има място само за един господар. Не може да сме отдадени с хъс на две разнородни или противоположни каузи - на преходното и земното, и същевременно с това на небесното. Ако един човек се отдаде на някаква игра с хъс и непоклатима решимост да я овладее, то тогава в сърцето му не остава място за другата, истинската и спаситлена хъс. Ако мисълта му постоянно се препъва в безплодни неща, той не ще има сили и желание да потърси нещо друго, по-възвишено. Защото за да се привърже към земното, човек неминуемо трябва да се отлъчи от духовното. Разбира се, не е възможно за нас обикновените хора напълно да се откажем от дребните земни дела (като безобидната игра на карти или шах например), а ми се иска да вярвам, че и Господ не го изисква.

Иначе смятам, че всяко човешко изобретение, когато е създадено да бъде в помощ на човека, само по себе си не е лошо и е дори достойно за уважение. Не виждам как компютъра или, както твърдят други, телевизора могат да имат нещо общо със злите сили. Всичко опира до това какво приложение намират дадените изобретения.

Please Вход to join the conversation.