Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: Кръщението и човешката греховност

Кръщението и човешката греховност 04 Сеп 2003 09:51 #529

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
В проповед, изнесена в една от столичните катедрали, беше казано, че човек е грешен от момента, в който се роди, най-малкото защото носи първородния грях. С това се обясняваше необходимостта винаги да молим Бог за прошка.
1. С първородния грях ли е обременен човек или с последиците от него?
2. В какво се изразява действието на кръщелния екзорцизъм:
а) премахва вината за първородния грях;
б) премахва вината за извършените преди Кръщенинето грехове;
в) премахва последиците от първородния грях;
г) премахва склонността към грях;
д) "отваря очите за греховете", които сме извършили и вършим;
е) предпазва ни от изкушения;
ж) дава ни сили да се борим със склонността към грях;
По какъв начин се променя отношението човек-грях след Кръщението в онтологичен и екзистенциален аспект?
The administrator has disabled public write access.

Re: Кръщението и човешката греховност 01 Окт 2003 11:03 #589

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
На конкретните въпроси - с конкретни отговори:

<b>1. С първородния грях ли е обременен човек или с последиците от него? </b>

С последиците от него - т.е. със смъртта и склонността към греха.

<b>2. В какво се изразява действието на кръщелния екзорцизъм? </b>

Освобождаваш се от личните грехове, които си извършил досега, но не и от последиците от първородния грях. Те все още тежат върху нас, а с кръщението влизаме в Църквата, където можем да се освободим и от тях, като постигнем обожение.

<b>По какъв начин се променя отношението човек-грях след Кръщението в онтологичен и екзистенциален аспект?</b>

Така, дотук с православния катехизис:)

И преди и след кръщението за човека грехът е смърт, той води като резултат смъртта, тлението, ущърбването на човешката природа, ако щеш - грехът е донесъл болестите в човешката природа (духовна и телесна), но той никога не е бил вроден в човека, той е привнесен. Злото е липса. Там е работата, че ако преди кръщението грехът е бил непознат враг, то в Църквата ние разбираме ясно и категорично две неща: 1) грехът не е част от нас, той е чуждо тяло, 2) следователно той винаги може да бъде изтръгнат от нас с помощта на Божията сила, която ни се дава в тайнството на Евхаристията - участието в Божествеността и въобще в цялостното следване на Христа.

В този смисъл, проблемът с греха не е изобщо юридически, няма казуистика. Проблемът е точно онтологически и засяга основите на човешкото съществуване, което е заплашено и разклатено от бездната на небитието, на нищото, на отчаянието и безискодността, както и на унинието. А това униние можем да преодолеем само по един начин - като се облечем и приготвим за пира, на който ни е поканил Царят на царете.

Църквата, погледната отвън, обективирано, екстериоризирано, неправилно се схваща като социален институт. Тя е преди всичко пир (symposium), събрание. Къде? Около Евхаристийната трапеза, на която сме поканени всички да се напоим и нахраним с Безсмъртие.

Друг е въпросът дали се отзоваваме на поканата или винаги намираме угодни извинения: "Не съм достоен", "Много съм грешен", "Аз съм едно нищожество"...
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]