Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:
  • Page:
  • 1
  • 2

TOPIC: По повод на един дебат

Re: По повод на един дебат 23 Фев 2005 15:13 #5146

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Полът е част от човешката природа, така че сексуалността си има своето място и то именно нормалната сексуалност, т.е. тази сексуалност, която съответства на изконното състояние на човека преди грехопадението. Там имаме един мъж и една жена, имаме две полови, сексуални същества, не безполови и безплътни ангели, а мъж и жена. Нямаме двама мъже или две жени.

Не се наемам да твърдя, че задачата на сексуалността от самото начало се е изчерпвала само с възпроизводството. Изобщо не смятам, че "плодете се и множете се" означава "бъдете заедно, само и само когато смятате да правите деца". "Плодете се и множете се" е призив, който има много по-дълбок и по-широк смисъл. Ако се схващаше като буквална заповед, то значи най-малкото монашеската аскеза е в пълно противоречие с него.

Не е правилно сексуалността да се отъждествява с греховността. Първото е част от природата, а второто е следствие от ущърб и повреда на природата, то е привнесено, добавено и не е част от нея. След като природата е повредена, не е трудно да се досетим, че от това е пострадала и сексуалността, която боледува в нас заедно с цялото ни същество.
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 23 Фев 2005 15:37 #5147

  • legion
  • legion's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Posts: 383
Именно - хомосексуализмът е поквара, порок, извращение на естествената сексуалност на човека, а не нещо "заложено" в самия човек. Тази естествена сексуалност сме я покварили и си я покваряваме ние и в извратения си вид тя ще продължи да си бъде мерзост пред лицето на Господа, независимо от това че големите международни класификации на болестите бяха променени под политически натиск и хомосексуализмът още преди около 10-на години беше изкаран от групата на психиатричните болести...
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 23 Фев 2005 15:50 #5148

  • Gergi
  • Gergi's Avatar
Някой да е гледал "Искрено и Безлично" сутринта, че аз го изпуснах, ако може да разакжете?
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 23 Фев 2005 16:43 #5150

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Разбира се, че хомосексуализмът е поквара, както всеки друг грях. Ситуацията отпреди грехопадението е съвсем различна. МНого добре знаем, че грехопадението поврежда цялата човешка природа, вкрючително и волята. Естествената воля на човека е да следва Божията воля. А гномическата воля е непостоянна. Ние се раждаме с гномическа воля, защото повредата от греха се унаследява. В този смесъл сме склонни да грешим по рождение. Неслучайно се казва, че няма човек, който да е живял и един миг и да не е грешил.

Вродена предразположеност е едно, а изборът е друго. Известно е, че не всеки е предразположен към алкохолизъм, както и, че не всеки, който е предразположен към алкохолизъм, непременно става алкохолик.

Като казвам, че предразположеността към греховност е вродена, съвсем не искам да оправдавам греха. Точно обратното. В България някои лицемерно смятат, че хомоскексуалността е едва ли не инвалидност. Всъщност не е така - тя е съзнателно реализиране на една страстност, предразположеността към която е присъща за някои по рождение. Проблемът е, че хомосексуалистите биват посочвани като едва ли не дефектни хора. По този начин те се демотивират от това да се борят със своя порок. Това не е случайно. Да се признае, че хомосексуализмът е грях, означава да се признае, че сексуалната похот по принцип е грях. Само че това не е изгодно на някои. Не рядко съм чувал следната теза: "Какво толкова, че Х имал безразборни сексуални връзки с жени. Значи поне е нормален мъж". Става дума за нравствен релативизъм, който е опасен.
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 23 Фев 2005 21:29 #5151

  • borisdd
  • borisdd's Avatar
Прочетох статията на съпругата на Косьо и съм съгласен с нея!
Но възниква един въпрос (който между другото касае много други и различни теми и до който така или иначе се стига): Така е, но ако не вярвам в Бог?
Впрочем, ако някой проследи повечето мнения в дискусията ще забележи именно това: "Абе я стига с това християнство! Живеем в 21 век! Що за глупости?!"
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 23 Фев 2005 21:50 #5152

  • Златина
  • Златина's Avatar
Като бяхме в Англия посещавахме семинар за Англиканската църква. Беше интересно - всеки път с външни лектори, отворен за всякакви хора и изповедания. Та едната тема беше естествено за хомосексуализма - лекторите бяха двама англикански епископи. Единият хомосексуалист, другият - традиционалист. Всеки си изказа последователно позицията, подкрепена обилно с цитати от Библията. Основният аргумент на хомосексуалиста беше, че става дума не за грях, а за морал на времето. И както днес никой не приема буквално думите на Христос за робите, както е надживяно неравноправието на жената, така и с хомосексуалните връзки... Сега аз ви го казвам грубо и насипно, но си нямате представа как си беше оплел кошницата... Е, щом и многобожието може да се изведе от Библията, то какво остава за хомосексуализма... :wink:

Гледах и реакциите в залата - най-навъсени бяха негрите, как си сдържаха думите не знам. Те по принцип нищо не сдържат, всичко си казват веднага... Патриархалните общества в Африка никак не могат да приемат такива тълкувания, затова и се отцепиха от Англиканската църква. А пък те са най-големите им епархии.
А европейците - колкото по-навътре бяха в богословието, толкова по-либерални позиции имаха. А обикновените християни им се чудеха на акъла...

Аз лично недоумявам следното: нека са хомосексуалисти, щом искат. Но защо им е необходимо оправданието на Библията за този избор. Нали е някаква книга с предрасъдици, за религиозни хора, ретроградни... Какъв зор, точно от там да получат карт бланш, дето се казва. И защо ги вбесява думата грях, след като не вярват, че такова нещо има в действителност. Напротив, на всяка цена държат да им се каже, че са праведни, безгрешни в този си избор. Гневът им, според мен, ги изобличава. Те знаят какво вършат.
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 23 Фев 2005 22:50 #5153

  • Златина
  • Златина's Avatar
А сега да се впуснем в по-дълбоките води. То ясно е, че един англиканин няма как да ни впечатли с доводите си, но току що пък ми изпратиха на мейла постинг от един гръцки форум, който следя и той се оказа за хомосексуализма. Превеждам отчасти и без коментар, защото не мога да коментирам. Но е поредното доказателство, че когато искаш да оправдаеш един грях, може да се родят дори исторически трудове...

Та става дума за това, как един православен хомосексуалист оправдава избора си с църковното предание. Както виждате сериозна работа.

Третият проблем се отнася за брака между хомосексуалисти и как Църквата се отнася към това. Вместо други отговори, ще приведа няколко пасажа от изключително интересната книга на Джон Позгуел "Бракове между мъже". Там се казва, че най-старият ръкопис на гръцки език на Евхологио, Молитвеник, е направен през осми век в Италия и между другите молитви там съдържа " благословия за съюз между мъже"! Обрядът за съединението на хомосексуалистите, който се описва в това Евхологио, се нарича молитва за побратимяване, без обаче да уточнява какво се разбира точно под думата брат, дали се има предвид само духовна връзка или се засяга и еротична такава. Кой обаче ще отрече, че гръцкият жаргон за хомосексуалистите - (аделфи, в превод сестра. аделофос - брат) няма своята основа именно в обрядите на побратимяването? Авторът на книгата описва този обряд по следния начин: молитви, свещи, поставяне на ръцете на двамата на евангелието, хващане на десните ръце, обличане на ръцете или покриване на главите с епитрахила на свещеника, литийно обикаляне, поставяне на венци, Господнята молитва, причастие, целувка и при определени случаи обикаляне около трапезата!
Евхологио от Синай от 12 век също включва изключително впечатляващите обреди за побратимяване на мъже. Тези обряди започнали чувствително да намаляват от 14 век, когато в Западната църква се наложило едно агресивно отношение към хомосексуализма, което започнало да се счита за един от най-тежките грехове.
Последования за свързване на хомосексуалисти се съдържат освен в посочените два текста и в много други гръцки и славянски ръкописи. В тях многократно се споменават връзки на светци като тази на свети Сергий и Вакх. ...

И така нататък. За мен си е чисто богохулство, но някой знае ли за какви обряди на побратимявания става дума? За съжаление постингът е нов и още никой не му е отговорил. В гръцкия форум приказката не върви така бързо, като у нас... :lol: Хората по цели дни си приготвят постингите, имам чувството...
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 23 Фев 2005 23:43 #5154

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
ZLATINA wrote:
В гръцкия форум приказката не върви така бързо, като у нас... :lol: Хората по цели дни си приготвят постингите, имам чувството...

Това е нормално. От тия жеги им тече по-бавно мисълта;)
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 24 Фев 2005 10:00 #5155

  • Ksenia
  • Ksenia's Avatar
Много ми допада, че ни разказваш всичко това (имам предвид и 2-та поста по-горе на ZLATINA). Предполагам и на другите.

ZLATINA :Аз лично недоумявам следното: нека са хомосексуалисти, щом искат. Но защо им е необходимо оправданието на Библията за този избор. Нали е някаква книга с предрасъдици, за религиозни хора, ретроградни... Какъв зор, точно от там да получат карт бланш, дето се казва.

Мисля си, че тъй като всеки, независимо колко е потъмнил образа Божий у себе си, Бог иска всички да се спасят и тревожи съвеста им, а те опитвайки се да се оправдаят и заглушат този вътрешен глас търсят "вина" и "потвърждение на вината" в естеството, което е създал Бог. (Дори света достига до там, че оспорва и чистотата на Христос! чак не мога да допиша - надявам се, че ме разбрахте.) Така от телесно блудство се преминава в богоборство, а дори и до хула. Мисля си, че след време този вътрешен глас, съвестта, млъква и те биват вече необезпокоявани до момент, който Бог сам избира в милостта Си, за да им напомни косвено или директно за тях и отношението му към Него.
Не напразно спин-а като заболяване е бич-лечебен за хомо-двойките- страданията от тази смърт да очистят до някъде човешкият облик от греха. Мисля си, че спин-ът е Божия зов към творението да дойде то в себе си и да се покае. A като се покае пред Бога, то вярвам твърдо, че Бог ще му дари Царството Небесно.
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 24 Фев 2005 11:04 #5158

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Това, което аз знам за обичая побратимяване, не е много. Става дума за обичай, които е наследен в нашата народна култура. Нямах представа, че има и специален църковен чин.

Ето за какво става дума. Случва се някой мъж да спаси живота на друг, да му помогне в някаква голяма беда. Или пък многократно двамата да си помагат един на друг. Между двамата възниква много интимно прияелство. Ако трябва да го обясним с представите на съвременния човек, можем да си представим ситуация, при която Х дарява костен мозък на У, без които У не може да живее. Или да си спомним случая с онези две момчета, които спасиха преди време една жена от глутница озверели кучета, които щяха да я разкъсат. В този случаи съответният човек като че ли живее втори живот, подарен му от неговия благодетел.

В такива случаи тази здрава връзка между двама души може да се "узакони" чрез обичая на кръвното побратимяване. Двамата разрязват с нож някоя от вените на ръцете си и символично сливат кръвта си, побратимяват се. Такъв ретуал е представен във филма "Вчера", разбира се пресемантизиран и префункционализиран.

Дали има препратка към някакви хомосексуални практики в това действие? Според мен решително не. Това че връзката е между мъже е свързано с това, че в патриархалното общество жените стоят по-често вкъщи, имат по-ограничен социален живот и по-рядко се излагат на опасности. Освен това, кръвното побратимяване въбще не изключвва някой от двамата да има или в последствие да създаде свое семеиство.

Не се очудвам, ако Църквата е благославяла това побратимяване. Става дума за една много човешка и благородна потребност да изразиш привързаността си и благодарността си към някого. Да се правят алюзии с хомосексуален брак е нелепо и смешно.
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 24 Фев 2005 11:54 #5161

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
Ksenia wrote:
Не напразно спин-а като заболяване е бич-лечебен за хомо-двойките- страданията от тази смърт да очистят до някъде човешкият облик от греха. Мисля си, че спин-ът е Божия зов към творението да дойде то в себе си и да се покае. A като се покае пред Бога, то вярвам твърдо, че Бог ще му дари Царството Небесно.
Не ми харесва изразът бич - лечебен. Лечебен - да, всяко страдание може да е лечебно. Но твърде много (милиони) невинни деца загиват от СПИН за да си играем така и да тълкуваме Божия промисъл своеволно.
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 24 Фев 2005 13:36 #5162

  • Ksenia
  • Ksenia's Avatar
Kosio wrote:
Не ми харесва изразът бич - лечебен. Лечебен - да, всяко страдание може да е лечебно. Но твърде много (милиони) невинни деца загиват от СПИН за да си играем така и да тълкуваме Божия промисъл своеволно.

Нямах предвид случаите на заразяване от СПИН, вследствие на небрежност в клиники и болници, или вследствие на това, че се раждат СПИН-болни деца от СПИН-болна родилка( която също може да е заразена невинно). Визирах единствено и само хомо-двойките. Е да, стряскаща е думата "бич", наистина. Така е. Много "наказателно" действа, когато я прочетеш; и дори немилостиво, наистина.

Твоята забележка за тълкование на Божия промисъл ми припомни един псалом/или другаде в Писанието - не помня/, в който Бог пита: къде беше ти, когато създавах земята ... /" ти" - отнесох към себе си/
и ми се струва, че не знам дали Господ въобще ще допусне някой да тълкува Неговия Промисъл.( още повече пък мен :) )

Но, не си играя по сериозни въпроси.
Никога.
И твърдо вярвам, че има у Бога спасение за душата на покаял се хомосексуалист, та дори и покаянието да е следствие от страданието СПИН.
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 25 Фев 2005 13:56 #5177

  • Ksenia
  • Ksenia's Avatar
към Kosio:

Много съм ти благодарна, че търсейки точния стих, ми се наложи да прочета цялата гл.38 от Книга на Йов.

Спокоен уикенд. :)
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 25 Фев 2005 14:26 #5178

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
Това е любимия ми текст във Ветхия завет - глави 38-41 по-точно :)
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 25 Фев 2005 16:13 #5180

  • Ksenia
  • Ksenia's Avatar
Всъщност - дочетох до край Книга на Йов... :)
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 05 Мар 2005 14:29 #5217

  • borisdd
  • borisdd's Avatar
Smilen wrote:
Все пак хетеросексуалната страст може да бъде известен стимул за поява на любов, доколкото телата на мъжа и жената са РАЗЛИЧНИ. Тоест, чрез тялото на моята жена, аз мога да се насоча към познаване на нейната личност. Разбира се, това трябва да се обясни по-надълго, но като принцип мисля, че е вярно. Общуването с тялото може да ме насочи към личността на моята жена, която обичам и искам да обичам.
Аз, мога да обичам или да искам да обичам някой мъж и в същото време да изпитвам страст към неговото тяло. Но въпросът е дали тази страст може да бъде по някакъв начин полезна за задълбочаване на любовта. Няма как, защото моето тяло е еднакво с неговото. Общувайки с тялото му, аз все едно общувам със собственото си тяло; просто вкусвам от нещо, което познавам, което е мое. Така че няма шанст тази страст да бъде трансформирана в любов.

Тъй като моята позната от "Червената къща" (която организира дебата) има философско образование и обича надълго и нашироко да дискутира подобни теми, когато си говорехме по тази тема и аз й цитирах твоето мнение (с което съм съгласен!), тя отговори "А защо само различието на телата да поражда опознаване (и съответно оттам до обич)?"
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 06 Мар 2005 17:57 #5221

  • Добромир
  • Добромир's Avatar
borisdd wrote:
когато обсъждахме след това аз изразих мнението, че ако не си вярващ не би имал мотиви срещу осиновяването на деца от хомосексуални двойки!
Мисля, че възраженията срещу хомосексуализма произтичат не само от вярата. Всъщност, истинското възражение е само едно: хомосексуализмът е нещо неестествено. Като не позволява осиновяването на деца от такива "семейства", държавата се опитва да предпази децата от опасността. Забрани от този род в никакъв случай не са дискриминация, нито наказание - не повече от други подобни разпоредби, например забраната за сключване на брак от лица, болни от болест, която е опасна за другия съпруг или за поколението. Изобщо, българското законодателство е постигнало доста добър баланс в тази област. От една страна, законът третира хомосексуализма като извращение (а той е точно това) и се опитва да предпази останалите. От друга страна, държавата не се намесва в личния живот на човека повече, отколкото е нужно: хомосексуализмът отдавна е декриминализиран и в този смисъл за хомосексуалистите няма никакви пречки. При това положение мисля, че няма нужда нито от "затягане" на закона, нито от неговото либерализиране. Но в последно време като че ли тенденцията е към либерализиране. Във Франция вече разрешиха браковете между хомосексуалисти. Вероятно и у нас ще има натиск в тази посока. Считам, че не трябва да се поддаваме. Българското законодателство в тази област няма нужда от промени.

Друг е въпросът с общественото отношение към хомосексуализма. Това отношение е съвсем първосигнално - много рядко съм чувал сериозни разговори по тази тема. В повечето случаи се стига само до разказване на вицове, а най-често разговорът свършва с неудобно мълчание. Както при всяка тема табу. А проблемът не може да бъде решен по този начин. Затова приветствам нарушаването на табуто, т.е. откритото обсъждане на този въпрос, включително на страниците на "Светилник".
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 06 Мар 2005 18:25 #5222

  • Добромир
  • Добромир's Avatar
Към Смилен: по въпроса за различието на телата и връзката му с любовта
Smilen wrote:
Все пак хетеросексуалната страст може да бъде известен стимул за поява на любов, доколкото телата на мъжа и жената са РАЗЛИЧНИ... Така че няма шанст тази страст (хомосексуалната) да бъде трансформирана в любов.

Тези разсъждения не ми изглеждат особено убедителни. Подобна "анатомия" на страстта би могла да доведе до що-годе верни изводи само ако напълно познаваме "състава" на съответната страст. Тъй като очевидно сме много далече от такова познание, то всеки опит за някаква рационална дефиниция звучи "схоластически" (= "неубедително", поне за мен :) )

Не мисля, че има двама души с еднакви тела. Тялото на другия човек (бил той мъж или жена) може да бъде толкова различно от моето, колкото се различават и личностите ни. В този смисъл не виждам защо хомосексуалната страст да е по-неподходяща като средство да ни подтикне да опознаем другия човек.

Не съм съгласен също, че любовта по някакъв начин зависи "правопропорционално" от разликите между хората. Някой път обикваме хората, с които си приличаме, друг път - хора, които са много различни от нас. Така че правила от този вид няма. Всъщност, единственото, което можем да обичаме, е доброто - или поне надеждата за него.

В един по-дълбок смисъл твоето твърдение може и да е вярно. Има изследователи, които твърдят, че хомосексуалистът всъщност търси себе си. Тоест, хомосексуалната любов си е един вид самовлюбеност. Не мога да преценя дали е така, защото не съм специалист по психология. Ако това си имал предвид, може и да си прав, но то е все пак теоретичен проблем. Оттам до практическото приложение е доста далеко.
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 08 Мар 2005 14:53 #5264

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Относно различието на телата.

1. Връзката между различието и любовта.

Според мен, ако нямаше различие между нас, нямаше и да съществува любовта. Това важи и за отношенията ни с Бога - ако няма различие мезду Него и нас, не може да има и любов помежду ни. Тук не става дума за разлики в убеждения, разлики в мирогледа, характера и т.н. Тези неща в духовен план не са толкова важни, може би дори не са никак важни - и тяхното изчезване не накърнява смисъла на любовта. Има обаче едни други различия, много дълбоки и винаги актуални, чието изчезване е знак не за любов, а за поглъщане, уеднаквяване. В любовта има неразрешим парадокс - тя хем предполага съединяване, сливане, хем, от друга страна изисква да уважаваме, да поччитаме Другия, като Някой, Който е неповторим и е вечно съюествуващ.

2. Защо са толкова важни различията, когато говорим за полово общуване?

Тези различия не са свързани просто с продължаването на рода, поне не при хората. Да си спомним, че в Битие 1 гл. Бог сътворява жената, защото за човека не е добре да бъде сам. Жената е сътворена като помощник на човека, а не като средство за размножаване. Иначе, ако беше обратното, справедливо бихме обвинили Бог в разточителство. Защо му е било да сътворчва цял човек, след като би могъл просто да направи една епруветка. В тази епруветка семето щеше да "втасва" по някакъв начин и по този начин щяха да се развъждат човеците.

Нима можем да се усъмним. че Бог е създал Адам и Ева за нещо друго, освен, за да пребъдват в любов.

3. Половите различия имат дълбинни личностни измерения.

Спомням си една пиеса от годините, когато по телевизията даваха телевизионен театър. Двама млади хора решавах екзистенциални проблеми, а също и някои битови, свързани с търсенето на квартира. В един момент мъжът каза: "Какво означава да си мъж?". Жената отговори: "Да си мъж значи да пикаеш прав." Очевидни битиеписателят не мйисли така: в Битие 2 гл. е казано, че човекът е сътворен като мъж и жена. Значи, мъжът и жената са две различни личности и разликата между тях е не някаква друга, а е именно тази, че са мъж и жена. Половите различия не са, следователно, някакви средства за размножаване, а те са предпоставка за съществуването на любовта в Едем.

4. Защо любовта е непременно свързана с различието?

Ами защото, око нямаше различие (между Бог и човек, между мъж и жена, между аз и ти, между Божествените ипостаси), щеше да има навсякъде едно безлично ЕДНО, едно НИЩО.
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 08 Мар 2005 15:04 #5265

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Днес прочетох нещо интересно от Клайв Стейпълс Луиз. Той казва, че хората не могат да осъзнаят, че сексуалният акт има трансцендентални измерения; че при един сексуален контакт се създава подобна трансцендентна връзка, без никакво значение дали участниците искат това и дали си дават сметка за него. Е, и при хомосексуалния акт се създава подобна връзка, но тя има нарцистичен характер. Защо? В Битие 2 гл. е казано, че двамата ще бъдат една плът. Ап. Павел в 1 Кор. казва, че, като се съединяваш с блудница, ти правиш членовете Христови членове на блудница. Очевидно между духовното и телесното свързване има зависимост. И дори се оказва, че става дума за едно и също нещо.

Тъй като тялото на другия мъж еднакво с моето, аз няма как да се слея с това тяло, следователно няма как да се създаде истинска любовна връзка. В случая с хомосексуализма към любовта се тръгва, като се изхожда от еднаквостта, а не от различието в дълбинен смисъл. Този път не може да доведе до любов.
The administrator has disabled public write access.

Re: По повод на един дебат 08 Мар 2005 16:18 #5273

  • РРР
  • РРР's Avatar
До Смилен

Интересна теория развиваш за различията и любовта. Донякъде съм склонна да се съглася, но и донякъде не. Споделям мнението на Добромир. Обикновено любовта започва като откриваме у другия сходни черти, интереси или навици. Различията идват едва после и започваме да си разсъждаваме, че противоположностите се привличали.
От гледна точка на различията, то няма човек, който да е еднакъв с друг - физически, душевно, както и да го погледнеш. Дори и близнаците се различават. Та... погледнато от този ъгъл теоретично, защо мъж да не обича мъж или жена - жена?
Ако вземем предвид предимно телесните различия на половете, то защо тогава аз обичам един индивид от другия пол повече, отколкото друг?
Защо дъщеря обича баща си повече от някой друг мъж? Или респективно син - майка си?
И в крайна сметка защо, каквото и да си говорим, в крайна сметка човек обича най-много себе си? Защото си е най-сходен... мисля аз. Оставяме настрана греховността.

Казваш: "Ами защото, ако нямаше различие (между Бог и човек, между мъж и жена, между аз и ти, между Божествените ипостаси), щеше да има навсякъде едно безлично ЕДНО, едно НИЩО."

Да, вярно е. Но мисля, че Бог не ни създаде различни, за да можем да се обичаме. Целта на любовта е точно обратната - да се обичаме въпреки различията.[/b]
The administrator has disabled public write access.
  • Page:
  • 1
  • 2

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]