Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: Православие и традиции

Православие и традиции 06 Дек 2002 18:13 #47

  • venstar
  • venstar's Avatar
Използвам думата "православие" в смисъл на правилно разбиране и служене на Бог. В този контекст всички християни (а защо не и друховерци), които са отраснали в някаква религиозна общност и са възпитани в догмите й не се ли смятат за православни? За тях всичко друго е ерес (секта). Познавам много хора, които могат с пълна искреност и увереност да защитават учението, което са приели, и да посочват множество доказателства, че едно или друго (различно от тяхното) учение/изповедание е против това, което четат в Библията. Тези всички "заблудени" в ада ли ще отидат? Да не забравяме, че и извън нашето родно православие има много религиозни училища, където са се трудили и се трудят много светли умове на човечеството и християнската вяра.

Ако въпросът беше толкова елементарен и Бог стои само зад едно учение, сигурно досега то да се беше наложило като единствено правилното.

Всеки се опира на нещо, което приема за аксиоматично. Можем ли да приемем Библията за основа на нашето разбиране на християнската вяра (нали все пак тя е Словото Божие)? Ако не, то кое тогава е отправната точка за едно чисто сърце в пътя към Бога?

Благодаря

Венелин
The administrator has disabled public write access.

очудване 08 Дек 2002 08:14 #54

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
Казваш че православието е единствения начин за служене пред Бог.
Аз като сам протестант, какво да правя?
The administrator has disabled public write access.

Кой ще се спаси? 08 Дек 2002 12:52 #55

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Това е въпросът, който вълнува всеки християнин. Кой ще се спаси? Само кръстеният православен? Ами тези, които никога не са чували за Христос? Те в ада ли ще отидат? Или пък онези, които просто са възпитани и раснали в друга среда - примерно католическа или протестантска? Нима са виновни, че православното слово не е стигало до тях?

Истината е, че ние не знаем как Бог съди за хората. Знаем със сигурност, че няма общ знаменател, за всеки Бог отсъжда по собствените му духовни качества. 10-те Божии заповеди са запечатани в сърцето на всеки човек и в този смисъл сред езичниците също има вярващи: "Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий,... мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом" (Деян. 1: 1 - 2). Този Корнилий тогава е бил езичник. Как така благочестив тогава, пък и богобоязлив? Ей така, по естествен начин. За благочестието на езичниците Бог съди по това доколко слушат гласа на съвестта си, естествения християнски закон в сърцата им, на тях Той говори другояче. Те обаче нямат Бога така, както могат да го имат онези, които са чули и приели Евангелието. Затова апостолът казва: "Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?" (Рим. 10: 14).

Друга е отговорността на тези, които обаче са чули за Христос, запознали са се с Неговия закон, но въпреки това не са Го приели. Те са, да го кажем, по друга алинея. Те знаят добре, че "един е Господ, една е вярата, едно е кръщението" (Ефес. 4: 5), но въпреки това твърдят, че пътищата са много, и едните и другите вярваме в Христос, какво ни пречи? За тези, които знаят, че вярата е една и пътят е един, няма извинение, ако не поемат по него, а продължат да упорстват и да отстояват лъжливата си свобода.

И дали истинското учение, ако беше истинско, щеше да се наложи? Едва ли. На Бог не му трябват кукли на конци, индивиди, принудени да вярват в Него, защото Той по някакъв начин атрактивно е показал Себе Си. Трябват Му свободни личности, които свободно са Го приели. Даже и това не е вярно. На Него не Му трябва нищо, Той ни трябва на нас. Нима Христос не можеше да призове един легион ангели, които да Го свалят от Кръста? И тогава със сигурност всички хора щяха вкупом да Го приемат и да повярват в Него. Защото е показал силата си. Но това щеше да е насилствено приемане на Онзи, Който доброволно прие да стане човек, да пострада и да умие нашия грях.
The administrator has disabled public write access.

Re: Православие и традиции 09 Дек 2002 10:42 #58

  • venstar
  • venstar's Avatar
Благодаря,

Това е и моето лично мнение, но покрай толкова много хора, които претендират, че единствени знаят истината и че всички други са заблудени и ще гният в ада, ми е малко трудно да защитавам с логични доводи, че Бог е единствено този, който може да съди.

Това води до следващия проблем. Каква е нашата роля в делото на благовестието? Докъде се разпростира поправлението и поучението и откъде започва нарушаването на личната свобода на другия? Длъжен ли съм да обръщам внимание на хората, които вършат грях и да ги призовавам да се покаят и поправят? Не рискувам ли да ги закоравя и по този начин вместо да изпиша вежди да извадя очи?

А ако става дума за собствените ни родители? В Словото се казва да не порицаваме възрастни хора. Забелязал съм, че подобно нещо е свързано в повечето случаи със силен емоционален отпор и негодувание, и почти никога с изслушване и размишление.

Благодаря и нека Божията благословия да е с вас,
Венелин
The administrator has disabled public write access.

Светлината ни пред човеците 09 Дек 2002 16:04 #61

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Здравей, Венелине!

Извинявай, че се намесвам, но въпросите, които поставяш ме вълнуват силно.

Доколкото познавам Православието, никой истински православен не може и не бива да смята, че едва ли не е абониран за истината. Нещо повече – християнинът /т.е. православният/ би се опитал да дири правота в думите на своя опонент, а богохулството на еретика и неверника да приеме като свой личен грях, като своя отговорност.

Докъде стига поучението и откъде започва личната свобода? Не знам. Може би бихме намерили границата, когато започнем, по думите на Юстин Попович, във всеки човек да виждаме един малък Бог. Или, както казва Св. Силуан Атонски /мисля, че той беше/ да изпитваме жал дори към бесовете.

Но как да стане това например по отношение на нашите родители? Моят баща казва: “Аз съм християнин, но не вярвам в Бог и не принадлежа на Църквата?”Ти какво би отговорил на това? Аз мога да само да се изсмея, но съзнавам, че точно това не бива да правя. Вината ми в случая е, че не мога да преодолея гордостта си, самопревъзнасянето и човешки / и убедително/ да обясня за какво става дума. С най-близките си ние обикновено вадим очи, изписвайки вежди. Ти какво мислиш?

Длъжни ли сме да реагираме на чуждите грехове? Разбира се, но без да осъждаме. Скоро гледах по телевизията как в Бургас жителите на един квартал протестират срещу строежа на някакъв протестантски храм. Те казваха: как може доброволно да си дадем вярата? Те имат основание за опасение, но не е ли по-добре, вместо да протестират, да построят православен храм в този жилищен комплекс и да заведат децата си в него. Ако това бе станало преди 10 г., може би въобще не би се стигнало до строежа на сектански молитвен дом. Лесно е да казваме против какво сме: трудно е да даваме личен пример. Чрез личния пример светлината ни ще блесне пред човеците и те ще прославят нашия Небесен Отец!

Благодаря и аз за хубавото пожелание! Радвам се, че участваш във Форума!

Бог да е с всички нас!
The administrator has disabled public write access.

Re: Православие и традиции 09 Дек 2002 17:26 #62

  • venstar
  • venstar's Avatar
Привет, Смилене,

Благодаря ти за хубавия отговор.

Как става всъщност това да отговориш на нечий грях без осъждане? Освен това, със или без осъждане, много хора не биха приели да им се каже, че грешат. Особено родителите (ми).

Венелин
The administrator has disabled public write access.

Добротворството 12 Дек 2002 19:12 #63

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Здравей!
Забавих се с отговора, защото много се чудех какво точно да ти пиша. Казах си: как можеш да му даваш съвети при положение, че не си кръстен и самият ти не си се справил с проблемите, за които говори той.
След това обаче прочетох нещо от Първото послание на Св. ап. Петър, което,мисля, ще е от полза и за двама ни:
“Защото такава е волята Божия – с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци, като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии” / I Петър 2: 15-16/;
“ Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо; но, ако пострада като християнин, да не се срамува, а да прославя Бога за такава участ.” / I Петър 4 : 15-16/;
“ И тъй, ония, които страдат по волята на Бога, нека предадат Нему, като на верен създател, душите си, правейки добро.” / I Петър 4: 19/
Само да не си помислиш, че с това искам да те поучавам! Опазил ме Бог! Аз самият не съм изпълнил нищо от цитираното.
Бъди здрав!
The administrator has disabled public write access.

Re: Православие и традиции 13 Дек 2002 09:48 #64

  • venstar
  • venstar's Avatar
Привет, Смилене,

Благодаря ти отново. Знам, че няма готови отговори на подобни въпроси и определена рецепта за справяне с такива проблеми, но ти си напълно прав за нагласата, с която трябва подхождаме.

Бог да ни дава мъдрост, сила, смирение и най-вече любов.

Венелин
The administrator has disabled public write access.

За благовестието 14 Дек 2002 12:17 #65

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
По отношение на начина, по който можем да благовестим, Смилен е дал много точен отговор. Нямам какво да добавя. Ние никога не можем да знаем кога благовестим и кога - не. Разбира се, че един жест на внимание, една искрена дума или поглед могат да се окажат много по силен аргумент от изброяването на библейски цитати, позоваването на авторитети. Наша задача е да благовестим с живота си. Много тежка задача, бих казал, непосилна, поне за мен. Много по-лесно ми е да се въоръжа с философията, историята, Св. Писание и Отците... Ако обаче Христос не се е настанил в сърцето ми, по-добре да не се показвам, по-добре да си мълча.
The administrator has disabled public write access.

Re: Православие и традиции 08 Ян 2003 02:41 #100

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
Относно спасението на нас православните, не съм убеден че ще се спасим само заради това че сме кръстени. Някои родители кръщават децата си от суеверие, защото детето боледувало. Други кръстени са православни само на пищните трапези по именни дни, а православността на по-голямата част кръстени е да отидат да запалят свещ по празниците. Св. евангелист Матей повествува за онзи младеж, който запитал: "Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?" Отговорът на Спасителя е кратък и ясен: " ОПАЗИ ЗАПОВЕДИТЕ" (Мат. 19: 16-17 и нататък). Позволявам си да посъветвам като четиво: 1) "Слово о спасении и о христианском совершенстве" Свети Игнатий Брянчанинов, Аскетические опиты II;
2) "Православное учение о спасении"ь Патриарх Сергий Страгородский.
И двата материала, както и много други можете да намерите на: http://beseda.mscom.ru
The administrator has disabled public write access.

Re: Православие и традиции 10 Юли 2003 20:34 #462

  • Добромир
  • Добромир's Avatar
Въпросът за спасението е може би най-трудният в религията и несъмнено е най-важният. Признавам, че не мога да кажа конкретно кой ще се спаси (изглежда, такъв отговор не е по силите на никой човек), но бих искал да коментирам в един по-тесен аспект:
1) достатъчно ли е да се кръстим, за да бъдем спасени ?
2) необходимо ли е да се кръстим, за да бъдем спасени ?

Първият въпрос е сравнително ясен. Отговорът е даден от Исус така:
Мат. 7:21
21. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.

Много по-деликатен е вторият въпрос. Наистина, ако и без кръщение можем да се спасим, тогава защо изобщо се кръщаваме ? Някои автори се позовават на думите на Христос:
Марк. 16:16
16. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.

При това, те не обръщат внимание на това, че тези думи, ако бъдат приети буквално, влизат в противоречие с предишните Му думи. Следователно, те се нуждаят от подходящо тълкуване и за щастие Спасителят ги е разтълкувал (вж. беседата с Никодим):
Йоан 3:16-21
16. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
17. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
18. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.
19. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.
20. Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
21. А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.

Явно е, че Бог осъжда само тези некръстени, които са отхвърлили Христа от омраза към доброто. Така принципът "който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" заема едно подчинено положение, всъщност той е следствие от другия, основния принцип - че тези, които вършат добри дела, ще се спасят, а тези, които вършат зло, ще погинат. Струва ми се, че всяко тълкуване извън тази връзка е подвеждащо.
От посланията на ап. Павел се вижда, че и той е застъпвал подобно становище; във всеки случай той говори за това, че "законът е написан в сърцата" на езичниците (неточен цитат), с което указва за вътрешния съдник - съвестта.

Наистина, считате ли за справедливо да погине един добър човек например защото до него не е достигнало благовестието за Христа ? Съвместимо ли е това с Божията милост и справедливост ? Нима Бог е безсилен да спаси такъв човек ? Не мисля.

Някъде в третата книга на Ездра Бог казва, че "няма да има скръб за тяхната (на нечестивите) погибел, както ще има радост за онези, които ще се спасят". Ясно е, че осъдени ще бъдат само тези, които са напълно недостойни за всяка милост. Никой няма да погине "за малко" или по някоя формална причина, а защото изцяло се е отдал на смъртта, т.е. на греха.

Срещал съм и мнение, че който твърди, че човек може да се спаси без кръщение, отхвърля Христос. Ала това не е съвсем точно. Несъмнено, добрите хора заслужават да бъдат спасени; а когато човек е обикнал доброто, той вече не е чужд на Христа. Всъщност, ние изобщо не бихме могли да помислим за доброто без подкрепата на Бога. Това означава също, че спасение без Христос е невъзможно. А който отхвърля добрия човек като недостоен за спасение поради някоя формална причина, изопачава критерия, по който Бог съди.

След всичко казано, защо все пак се кръщаваме ? Просто защото кръщението не е излишно. Чрез него ставаме "близки на Бога". Естествено, спасението не е сигурно дори за покръстените, но то е много по-вероятно, просто защото те са много по-близо до Спасителя.
The administrator has disabled public write access.

Допълнение 12 Юли 2003 17:21 #464

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Съгласен съм с казаното от Добромир, но искам да допълня нещо, което смятам за важно. Трудно е да се каже в кой случай спесението е “по-вероятно” – преди кръщението или след кръщението. В случая се сравняват несравними неща. Това е все едно да попитаме кое е по-вероятно: да се научиш да събираш и изваждаш неправилни дроби в пети клас или да се научиш да смяташ с логаритми в десети клас. Аз лично усвоих по-лесно второто, макар че сега на ръка не мога да се справя и с първотоJ
Всъщност кръщението е ново раждане, от него започва съвсем нов живот. При него се възстановява първоначалния образ на човека и личността получава възможност да се богоуподобява. Това последното е невъзможно за езичниците. И всъщност в християнския живот спасението не е юридическо оправдание за греховете, а е богоуподобяване на една свободна личност...Освен това Христос казва – ако не бях ви говорил, нямаше да имате грях...Така че срещата с Бога при Кръщението поставя съвсем нови отговорности...И още – греховете, които човек извършва след Кръщението, имат по-опасни последици – те са хула към Светия Дух.
Безспорно кръщението дава благодат, но тя може да се прояви само ако личността сътрудничи на тази благодат /синергия/. Езичникът следва написания в сърцето му нравствен закон, а новопокръстеният е изправен пред неизвесност – той е предоставил целия си живот и самия себе си на Христос. Но не са редки случаите, когато хората не се доверяват на водачеството на Спасителя, създават си други богове и кумири...
Както посочва о. Йоан Маендорф самото спасение е неразбираемо за човека. Спасение означава преди всичко общение с Бога, при което човек “сам свободно и лично ще намери мястото си в новото творение”. Кръщението е нещо като предварително изпълнение на бъдещото Възкресение. Но това е изпълнение в границите на падналия свят, където властва лукавият. Така че Кръщението поставя личността в граничната зона между доброто и злото – този фронт минава и през най-дълбоките пластове на човешката душа. Вярно е, че християнският живот е празник, тържество, пир, но той също е и доброволно разпятие – аз си мисля, че тъкмо тази разкъсаност е дълбокият смисъл на призива на Христос “всеки да понесе кръста си”.
В заключение: може да се окаже, че спасението след кръщението всъщност е по-трудно. Вярно е обаче и обратното: ако пребъдваме в Божията любов ние не бива да се отчайваме, защото любовта може всичко, на всичко се надява и никога не отпада....

Но не смятам мнението си за 100% правилно, може и да ме опровергаете;)
The administrator has disabled public write access.

Re: Православие и традиции 14 Юли 2003 19:47 #471

  • Добромир
  • Добромир's Avatar
Здравей, Смилене

Благодаря за допълнението. Наистина, аз не разгледах подробно въпроса какво ни дава кръщението, а той е важен, така че моят предишен постинг наистина е непълен в известен смисъл.

Може ли да те поправя малко ? Става дума за твърдението ти, че след кръщението извършените грехове представлявали хула срещу Духа. Мисля, че това не отговаря на истината. Всъщност, във форума вече беше разискван въпросът за това какво е "хула срещу Духа": Никола го тълкува най-общо в смисъл на "живот в неверие". Нека разгледаме по-конкретно контекста, в който са казани тези думи:
Мат.12:22-33
22. Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.
23. И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов?
24. А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.
25. Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.
26. И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?
27. И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
28. Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.
29. Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.
30. Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31. Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;
32. и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
33. Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.

Тъй като чудото, извършено от Исус, само по себе си не съдържа нищо, достойно за укор, то хулата на фарисеите ("Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.") може да бъде обяснена само с тяхната омраза към Христа. Става дума не за неспособност, а за нежелание да проумеят това, което е станало пред очите им. Първото (неспособността) би било "дума против Сина Човечески". Второто обаче е тъкмо "хула против Духа".

Чувал съм хора да казват: "Нека Бог се яви тук пред нас и извърши някое чудо, и аз ще повярвам в Него." Но тъкмо това е направил Исус! И ако фарисеите не бяха могли да го познаят като Бог поради човешката му природа, което все още е извинимо поради тяхната човешка ограниченост ("дума против Сина Човечески"), то след като са видели чудото, не остава място за извинение.

Така че "хула против Духа" е хулата против явната (по-точно, явената) божественост.

В този смисъл и без да е кръстен, човек може да похули Духа (такъв е бил случаят с фарисеите). Обратно, един грях сам по себе си не е "хула против Духа" само затова, че е бил извършен след кръщението. Нали и покръстените грешат (вкл. неволно) ? Или ти смяташ, че и неволните грехове са непростими (щом ги е извършил покръстен) ?

(Между другото, и аз бях доста затруднен от израза "хула против Духа". Макар че горното тълкуване ми изглежда правилно, все пак не съм сигурен дали то е съвсем точно. Основната причина е в това, че Никола го схваща в по-широк смисъл. Затова го моля да коментира моето тълкуване.)
The administrator has disabled public write access.

Re: Православие и традиции 14 Юли 2003 20:39 #472

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Във въпросното ми тълкувание бях приложил цитат от св. ап. Павел (1 Тим. 1: 13), който струва ми се изяснява защо фарисейската хула е всъщност хула на неверници и се отнася пряко до Сина Човечески. Самият ап. Павел признава, че извършвал този грях поради неверие и това е причинита да му се прости.

Това ми дава основание да мисля, че хулата против Светия Дух е непростима именно защото всеки отделен човешки грях, особено извършеният в неверие, може да бъде простен - за това Бог е дал покаянието, но един цял живот, преминал като хула против Бога, не може да бъде простен, защото това е живот, в който отсъства покаянието.
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]