Мобилно меню

За благодатната сила на свещеника

  • Добромир
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
10 Юли 2003 19:49 #460 by Добромир
Една от основните характеристики на Църквата е непрекъснатостта на апостолското приемство. Каква е гаранцията за тази непрекъснатост, като се имат предвид множеството разцепления в Църквата през изминалите две хилядолетия ? Как бихме могли да "видим" дали даден свещеник притежава благодатна сила, за да извършва своята служба - нали не бихме могли да изследваме цялата 2000-годишна верига от ръкополагания, стигаща до него ?

В Стария завет Бог е дал сравнително лесен начин за разпознаване на истинските Негови пратеници от самозваните:

Втор. 18: 20-22
20. Който пък пророк се осмели да говори от Мое име, каквото не съм му заповядал да говори, и който говори от име на други богове, такъв пророк да бъде погубен.
21. Но ще кажеш в сърцето си: как ще узнаем думите, които Господ не е говорил?
22. Ето как ще узнаете: ако пророкът говори от името на Господа, и думите му се не сбъднат и не изпълнят, то Господ не е говорил тия думи, а ги е говорил пророкът по своя дързост - и не бой се от него.


Това указание има ли аналог в Новия завет ? С други думи, съществува ли някакъв външен признак, по който да бъде разпознавана благодатта ?

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
10 Юли 2003 20:23 #461 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Съборността
Освен апостолското приемство, втората важна характеристика на църковния клир е съборното признание. В историята на Църквата има много случаи на неправилно от канонична гледна точка ръкополагане на епископи, например. След като един такъв епископ обаче бъде допуснат до съслужение с епископите на другите поместни православни църкви и след като неговата благодат не се отрича от сестрите-църкви, няма защо да се смущаваме. Ето защо, не бива да забравяме и съборния принцип, без който бихме изпаднали в безнадеждна казуистика, като изследваме цялата двехиладигодишна история на ръкополаганията до него. Това е абсурдно и смешно.

Относно цитата, който си дал. Той се отнася до нещо съвсем друго. Пророците в Стария Завет много често са се заблуждавали и са заблуждавали народа си, като са мислели, че всяка изречена от тях дума е като изречена от Бога. Там е работата, че пророческият дар се проявява на моменти, това са моментите, в които Бог съобщава волята Си. В останалото време пророкът е най-обикновен човек, да, праведен, но изреченото от него си е изречено от него, а не от Бога. Ето защо, Бог предупреждава чрез Моисей народа си да внимава, а също и пророците: да не се превъзнасят.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
10 Юли 2003 21:37 #463 by Smilen
Hvashtam se za dumite na Nokola.
Po tozi nachin na praktika subornijat prinzip ne obezsmislja li priemstvoto?
I oshte, tova, koeto kazvash za prorocheskija dar, vazhi li i za blagodatta v novozavetno vreme. Ako go priemem, ne izliza li che svetzi vsushnost njama - blagodatta ot vreme na vreme se izliva vurhu vseki hristjanin. Narochno postavjam vuprosite taka kazuistichno...

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Visitor
  • Visitor
05 Авг 2004 19:37 #2522 by Vasco
Replied by Vasco on topic За благодатта

Hvashtam se za dumite na Nokola.
Po tozi nachin na praktika subornijat prinzip ne obezsmislja li priemstvoto?
I oshte, tova, koeto kazvash za prorocheskija dar, vazhi li i za blagodatta v novozavetno vreme. Ako go priemem, ne izliza li che svetzi vsushnost njama - blagodatta ot vreme na vreme se izliva vurhu vseki hristjanin. Narochno postavjam vuprosite taka kazuistichno...


Въпросът за благодатта е един от най-важните в православното вероучение. Накратко казано съборният принцип не обезмисля благодатта, защото решенията на съборите са плод на тази благодат.
Както знаем благодатта се дава от Светия Дух. Иисус Христос казва на своите ученици:
"А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил."[Йоан 14:26]
Христос не е можал да каже на учениците си всичко, защото те още не били приели Светия Дух. "Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе." (Йоан 16:12] Когато те приели Светия Дух, приели благодатта в сърцата си, Той ги научил на истините на вярата.
Ап. Павел казва: "защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина" [Ефес 5:9]
По-късно на апостолския събор, където се разгледал въпросът за обрязването на езичниците, апостолите пишат послание, в което казват: "Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно." (Деян 15:28]
Всички останали събори след това се провеждат на този принцип - угодно бе на Светаго Духа и нам . Това показва, че гласът на събора е глас на Светия Дух, глас Божи. Така че след като съборния глас е постановил, че на дадени йереи им се признава духовния сан, значи че те имат благодат дадена им от Светия Дух да свещенодействат. Защото благодатта се дава от Бога не по нашите заслуги, макар че и те са нужни, но и по Божие домостроителство.
Вярно, имало е събори на еретици, които също са подписвани с: "угодно бе на Светаго Духа и нам". Но самият факт, че после Църквата пак съборно е отхвърлила постановленията на тези събори, свидетелства, че те не са истинни т. е. Светия Дух не е бил с тях.
Има да кажа още няколко неща, но малко по-късно.

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Visitor
  • Visitor
05 Авг 2004 20:48 #2523 by Vasco
Replied by Vasco on topic Малко да продължа.
Като казах, че благодатта се дава и по Божие домостроителство, искам да допълня: Затова едни получават един благодатен дар, а други - друг.
Исках да разгледам тук едни противоречия и въпроси, които възникват понякога, но днес съм уморен и затова ще се спра само на следния проблем:
Защо в посланията си ап. Павел казва, че епископът може да е женен, а после това е отменено? "Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена." [1Тим 3:2]
Последният събор, който се произнася, че епископът не трябва да бъде женен е Пето-шестия - Трулския събор, (692 г.) с правила 12 и 48. (Има и други правила на по-ранни събори по този въпрос.) Това е решено със съборно решение т. е. по Божия воля, в съизволение със Светия Дух. Затова е прието от Църквата. Ако не беше по Божия воля, щеше да бъде отменено на някой по-следващ събор. Да обърна внимание, че решенията на еретическите събори са били отменяни на събори, които се състоят не много след тях - най-много около 30 години. Това става, защото Бог промишлява за Църквата. Принципът е, "ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят." [Йоан 15:6] Затова еретическите заблуждения не могат да траят дълго.
(Само да подчертая, че изискването за епископа е той да не е женен, а не да е монах. Т. е. епископът може и да не е монах. Но в практиката обикновено епископи стават монасите.)

Please Вход to join the conversation.