Мобилно меню

Порнографията като социален феномен

More
11 Ян 2005 23:14 #4562 by Kosio

Чакакйте, чакайте - къде видяхте в текста нападки срещу програмистите. За съвсем друго говори човекът.

Че по Интернет много по-бързо и ефикасно се разпространява порнографията, това е факт - за това не е виновна технологията, естествено. Порнографията е социален феномен, който е много приспособим към новите медии.

Различни времена - различни съблазни. Че е така, така е. Че разващава - да. Но порното поне не изисква сериозно отношение към себе си. Развращава чрез иронията, а не чрез чувствата - разяжда отвън, а не отвътре. Днес всичко ни е повърхностно - включително съблазните. А, виж, класическата литература може да те разяде и отвътре. Многото философстване, оказва се - също.

Знам, че пак се отклонявам, но се сетих за една моя добра приятелка, ожени се миналата година за философ, а сега вече чака да стане една година от брака и да се разведат по взаимно съгласие. Малко след брака момичето усеща, че нещо не е наред, любимият се държи хладно, не се прибира в къщи, скитосва с приятели. Мисли си че проблемът е в нея, не се отнася както трябва с мъжа си, не му дава свобода, не е секси, не го слуша, не се смирява достатъчно... в един момент в отчаянието си ходи дори да й четат Василиеви молитви. Най-накрая се оказа, че мъжът й и кръшкал през цялото време. Асистент по философия - ум царува и т.н.

Та се замислих, че понякога там, където са красиви нещата може да има много повече зло... и предателство. При порното по дефиниция нещата са грозни и зрителят на порно филм много добре знае че гледа нещо гадно. Знае че се принизява - в това даже има привлекателност. Много по-ужасно е, когато нещата са красиви, когато се извисяваш... за да накараш този до теб да се почувства мъничък и да го смажеш по-лесно. Когато любимият изоставя любимата си защото "така е по-добре и за двама ни. Всъщност, аз защото много те обичам, но искам да намеря своя път в живот си". Ох прекрасно, прелестно, направо да се разплачеш от умиление.

Има едно единствено нещо по-лошо от бразилски сериал - да участваш в бразилски сериал.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
12 Ян 2005 10:36 #4566 by Smilen
Косьо, естествено, че е така. Нищо, което съществува, не е зло само по себе си, защото то има съществуването си от Бога. Зло-то се получава, когато ние предпочетем по-малкото благо пред Всеблагия Бог, творението пред Твореца.

А порнографията е социален феномен, който е навсякъде около нас - в рекламите,в медиите, в политиката, в киното, в музиката, в изобразителното изкуство, в модата, в козметиката, дори на килимчето на мишката, която в момента ползвам, е е отпечатана порнографска снимка. В неделя водих разговор с една моя позната - богослов - за порнографията и тя каза нещо много интересно. В порнографията, казва тя, е отразена една идеология, която принизява жената - именно жената. Според нея порнографията по дефиниция е антиженска - не в политически, а в религиозен смисъл.

Интересно е, също, че в ориенталския тип общества, каквото е българското, порнографията е много явна. Преди време имах възможност да посетя Мадрид. В тази столица хората ми се видяха някак странни и старомодни - няма ги предизвикателните къси поли, мъжете с тесни дънки са рядкост, няма ги порнографските билбордове. Имах чувството, че съм се върнал 50-60 г. назад във времето. Не че там няма порнография, но просто е скрита. А тук в България на всяка крачка можеш да видиш късопола жена или гола снимка. Нашата преводачка сподели с мен, че испанците в България особено се стряскат, като попаднат в български ресторант и видят предизвикателно облечените сервитьорки. Забелязах, че техните сервитьорки са с поли до земята.

Вероятно това в Испания е просто лицемерие. Но все пак не мислите ли, че, преди нашето правителство да предприема толкова строги мерки срещу пушачите, би било добре да се приеме някаква наредба, която напълно да забрани билбордовете с разсъблечени мъже и жени. Нека само си помислим, какво става с детските очи и сърца при вида на тези билбордове. А като християни, знаем, че тялото е призвано към святост; затова всяко негово показване, по начин, целящ да предизвика низки страсти, е недопустим.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
12 Ян 2005 11:18 #4567 by n_antonov
Хайде да не отиваме в неуместни крайности и да не закачаме чак късополите жени. В тая смачкана страна имаме поне щастието да се радваме на хубави жени. Иначе за порнографията по билбордовете, медиите и сергиите няма какво да спорим. Това е проблем, към който държавата трябва да подходи далеч по-твърдо и безкомпромисно отколкото към тютюнопушенето.

Please Вход to join the conversation.

More
12 Ян 2005 11:20 #4568 by Kosio
За антиженският елемент на порнографията не се бях замислял, но вероятно е така. От друга страна, обаче (това може да се провери лесно и в Интернет статистиките), потребители на порно индустрията са поравно мъже и жени. Изненадващо, но факт. Наскоро гледах един документален филм за пристрастяванията, където имаше дълъг пасаж, отделен на пристрастяването към порнографията - показваха различни мъже и жени, които разказваха за страданието си. Оказва се, че този вид пристрастяване може да бъде стане дори патология, болест на тялото подобна на химическата зависимост - някои от тези хора ги лекуват дори и медикаментозно.

От чисто естетическа гледна точка разликата между порнографията и еротиката е, че порнографията изглежда отблъскваща (един средностатистически човек никога не би участвал в порно филм), а еротиката напротив - привлекателна е - ако гледаш добре направен еротичен филм, в теб наистина пламва съблазън - приятни асоциации, с удоволствие би се "превъплътил" в някой от георите. В този аспект ми се струва, че еротиката следва да бъде определена като по-опасна - именно тя е навсякъде - в рекламните послания, по билбордовете. По същият начин леката дрога е не по-малко опасна от твърдата - същият пласьор, който първо доставя малко марихуана (тревичка, ганджа) за децата, след това ги пита "не искаш ли да опиташ нещо по-истинско". И така леката "безвредна" дрога всъщност е част от процеса на "зарибяването".

В това "нашествие" на еротиката около нас, обаче има и един оптимистичен аспект. Да се противопоставиш на това, напълно съзнателно - вече има някакъв антиконформистки елемент, привлекателен за младите хора. По същият начин както противоположното - сексуалната революция 60-те години е бил един спонтанен бунт срещу пуританизма - външното благочестие, така популярно в консервативна Америка. Ала сега, днес, в 21 век, ако трябва да се бунтуваме срещу нещо - срещу какво да се бунтуваме? Сега е модерно и напълно социално приемливо да си оскотял. Значи не е повод за бунт - как да бунтуваш, ако забрани няма? Но ако вярваш в любовта - ако вярваш, че сексът е наистина ценен, когато е част от нещо по-голямо - и когато не е част от по-голямото, със всеки сексуален акт ти "изяждаш" от любовта си, отслабваш я, вместо да придобиваш - губиш - това вече е антиконформизъм и повод за бунт. Имаш вярата в любовта, имаш нещо ценно, което да защитаваш - можеш да събереш сили и да се противопоставиш. В това отношение трябва да сме благодарни на "сексуалната революция" - дава ни възможност да осъзнаем вътрешно какво имаме - а не просто да се държим благочестиво, защото обществото изисква това от нас.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
12 Ян 2005 12:10 #4571 by Smilen

Хайде да не отиваме в неуместни крайности и да не закачаме чак късополите жени. В тая смачкана страна имаме поне щастието да се радваме на хубави жени.


Как неуместни крайности? Достоевски казва, че човек може да се влюби във всичко - в човешки крак, в един стол дори. Това не е ли порнография.
Все пак женската красота е нещо много интимно и аз лично не се смятам достоен да гледам прелестите на жени, които не познавам.
А страната ни не е смачкана (държавата - може, но страната - не) - напротив, тя е неземно красива. Но от толкова прелести около нас не ни остава време да съзрем красотата на природата.

Нещо лично ще споделя. Знаете, че аз съм от един малък град в България - Провадия. Малък е, но не патриархален. През 70-те години в България е хитът на късите поли. Провадия, естествено не прави изключение. Жените се надпреварвали с възможно по-малко плат да ушият една пола. Тези години съвпадат с младостта на моята майка. Тя никога не е носила къси поли. Не съм я питал специално защо не е носила. Не е искала, не е носила - нейно право. Знаете обаче, че обществото в малките градове не спи. Всички момичета ходат с къси поли, а майка ми - не. Тази работа не може да се остави току-така. Стига се дотам, че започват да спират майката на майка ми по улиците и да я питат: "Това момиче, болно ли е или има някакъв скрит дефект, който не иска да показва. Как може така. Много старомодно се носи". Според мен това е порнография, в действие. Е, тук е много трудно да си некомформист.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
12 Ян 2005 12:35 #4572 by n_antonov

Хайде да не отиваме в неуместни крайности и да не закачаме чак късополите жени. В тая смачкана страна имаме поне щастието да се радваме на хубави жени.


Как неуместни крайности? Достоевски казва, че човек може да се влюби във всичко - в човешки крак, в един стол дори. Това не е ли порнография.


Накратко - не, не е. Впрочем, не е нужно да си гениален писател, за да кажеш това. Любовта не търпи обективацията, така че проблемът изобщо не е в това дали се влюбваш в нечии прелести. Въпросът е изобщо дали се влюбваш.

Ако ни болят очите, когато гледаме към слънцето, не ни е виновно то и не можем да искаме да залезе, само за да се чувстваме конфортно, самозалъгвайки се, че очите ни са здрави. Всички образи се раждат и съществуват в главата ни, а не идват отвън. Те излизат оттам. През сетивата ни не влиза нищо нечисто. Нечистото се ражда вътре в нас, ние го раждаме и то излиза от нас, т.е. от сърцето ни, от ума.

Нека всеки си търси решаването на проблемите в премахването на причините, а не на синдромите. Иначе късите поли са част от съвременната ни култура. Всяка култура и всяко поколение си има своите "къси поли", всяка забрана се компенсира. Обикновено компенсацията е много по-изискана, много по-интелигентно решена и много по-трудна за разпознаване и очертаване.

Въпросът тук е много по-широкообхватен и е свръзан въобще със заболяването на нашите сетива.

А страната ни не е смачкана (държавата - може, но страната - не) - напротив, тя е неземно красива. Но от толкова прелести около нас не ни остава време да съзрем красотата на природата.


Неземната красота на природата няма нищо общо. Точно страната ни е смачкана. А каквато страната, такава и държавата. Това обаче е offtopic и затова смятам да не го засягам повече тук.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
12 Ян 2005 14:32 #4575 by Smilen
Точно така - порнографията е заболяване на сетивата, на очите.
Само че това заболяване може да се провокира и се провокира от външни фактори. Аз мога да развия подобно заболяване, когато някой ми натрапва полуразголената си плът, когато ми я навира в очите. Това е дразненщото и за мен е доста обидно. А пък то си и личи кога човек носи тесни дънки или къса пола, за да съблазнява и кога не.

Не съм защитник и на дългите поли, които някои т.нар. православин носят, за да изтъкнат собственото си смирение.
Но като цяло гледката по улиците на повечето български градове е ненормална - виждаме една разюздана плът; като че ли съществуването на всички тези хора е изнесено навън, на повърхвонстта, а не е насочено навътре към дълбините на сърцето. Това е порнография, просто защото е лъжа - лъжовен образ възприет от лъжовни очи.

Порнографските образи са винаги полуразголени. Просто защото голого тяло само себе си не е съблазнително - то по-скоро свидетелства за човешката уязвимост, за недъгавостта на пола. Голото тяло е по-скоро гнусно, отвратително, защото е знак за болестното състояние на човека, за човешката недъгавост. Не случайно една от първите последици от грехопадението е съзирането на голотата. Очевидно тази говота не е прекрасна гледка. Порнографията обаче не ни показва тази голота, която не е съблазнителна, а е по-скоро страшна - подобно на смъртта. Тя ни показва нещата наполовина - полуразголена, напудрена плът. Това е още едно доказателство, че порнографията по своята същност представлява лъжа - лъжовен образ, възприет от лъжовни очи.

А влюбеността и любовта просто нямат нищо общо една с друга. Ние ежедневно се влбювнаме във и разлюбваме всякакви неща. Още по-лошото е, че непрекъснато се влюбваме и разлюбваме себе си. И даже, аз твърдя, че порнографията произтича не толкова от влюбеност в някакви мъжки или женски прелести, а преди всичко от себевлюбеност, която някои наричат нарцисизъм, а други автоеротизъм. Какво общо има тук любовта? Любовта значи саможертва, а не самовлюбеност, пристрастеност към себе си?

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
14 Ян 2005 17:30 #4582 by Smilen
Порнография винаги е имало и ще има. Наистина проблемът е в лекуването на сетивата. Само че е твърде трудно да бъдат лекувани сетивата, когато става дума за греховни навици, които вече се възприемат именно като елемент на културата, превърнати са в стил на живот lifestyle).

Факт е, че порнографията е важен елемент от съвременната култура. Например, да погледнем само смеховата култура. Ето днес, преди да вляза в този Интернет клуб, се разделих с мои познати, които са далеч от порнографията като стил на живот - сигурен съм в това. Казах им, че отивам в Интернет-клуб, а те ми казаха: "Стига бе, още е много рано за порносайтове". Аз отговорих: "Никога не е рано за порносайтове". И едва сега си дадох сметка, че някак неволно съм станал част от един дискурс. Без да разбера и без да осъзная, чрез мен и чрез тях е започнала да говори една култура - културата на порнографията.
Питам се каква е връзката между пoрнoграфията като заболяване на сетивата, и порнографията като култура, която говори чрез теб. Тук особеното е, че дори и в шегите, дори и в иронията културата не спира да говори чрез теб. от тази гледна точка културата е много лукава. Всъщност това не е нищо друго, освен култура на идолопоклонството. Много е трудно човек да намери границата между своето вътрешно заболявани и заболяването на културата.

Затова си мисля, че не е лошо всеки да си набележи неща, с които никога не бива да се шегува, а също и неща, за които си налага да мълчи. Но това е само предположение.

В този пример ясно личи и нещо друго - мощната способност на новите медии в Интернет да мултиплицират злото, в частност порнографията. Наистина Интернет дава възможност за консумиране на порнография в мащаби, които допреди неговата поява бяха немислими.

Please Вход to join the conversation.

  • ЛИЯ
  • Visitor
  • Visitor
16 Ян 2005 18:06 #4587 by ЛИЯ
Replied by ЛИЯ on topic ...
По повод порнографията Смилен написа:

като че ли съществуването на всички тези хора е изнесено навън, на повърхвонстта, а не е насочено навътре към дълбините на сърцето.

Точно така е, Смилене. Ако кръста е символ на двата житейски плана на човешкия живот - земен и небесен, то Фиксирането в Ниските страсти винаги е свидетелство за повърхностно мислене и ниско ниво на духа.

Някога моделиерът Пако Рабан беше казал: Дрехите са облекло на духа. Предполагам сте виждали момичетата по околовръстното. Очаквате ли от тях да са вглъбени в себе си?! Или да са въцърковени?! Не ги осъждам. Иска ми се да припомня притчата за единайсетия час.

[20:9] И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
[20:10] А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
[20:11] и като получиха, зароптаха против стопанина
[20:12] и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
[20:13] А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
[20:14] Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
[20:15] нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
[20:16] Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.


Нека по-малко да осъждаме другите, а повече да се вглеждаме във себе си, за да се сподобим да бъдем от избраните. Защото не Бог ни е изоставил, а ние сме го изоставили и благословен е оня, който живее под сянката на Божиите заповеди.

Please Вход to join the conversation.