конференцията Църква и медии

Навярно повечето от вас чуха за тази конференция. За по-любознателните на адрес

www.pokrov-f...org/pokrov ... rchive.htm

можете да видите няколко статии и материали по темата. освен тях, онзи ден излезе хубава статия от Илиана Сивова (sic!) във вестник Култура. ето я:

www.online.b...chirch.htm

поздрави

Здравейте,

Статиите наистина са хубави, но ако се спрем върху темата, ми се струва че реално има доста голямо разминаване между Църквата и медиите. Не виждам някакво нормално отношение на сътрудничество между тях. Журналистите търсят предимно сензационни материали, особено в печатните издания, а представителите на църквата не са винаги подготвени с актуални мнения...Като прибавим и ниския читателски и зрителски интерес (породен вероятно от слабо познаване на православието изобщо, което е пак наша вина), положението никак не е розово. Може и да греша - наистина напоследък рядко чета вестници и гледам телевизия, медийните ми наблюдения се ограничават все повече с интернет ...

В този смисъл ми е интересно Вашето мнение - с какви практически стъпки може да се развива и разширява присъствието на Църквата в медийните пространства ? Как извинете за израза, Църквата да стане по-популярна дори и сред младите хора, и да придобие по-голям авторитет?

( спомням си че преди време Ви питах във форума на dir.bg как практически може да се изгради православно сдружение и донякъде вървим по вашите съвети)

поздрави

konstantin wrote:

Журналистите търсят предимно сензационни материали, особено в печатните издания, а представителите на църквата не са винаги подготвени с актуални мнения...

Това принципно не е вярно. Може да важи за някои издания, но не може да се генеразилира за всички медии и за журналистите като цяло. Журналистите като всички професионалисти искат да си свършат работата качествено. Спецификата на тяхната работа обаче невинаги позволява да се изчаква неопределено време някой от сградата на Св. Синод да се събуди и да изрази реакция по даден актуален проблем на църковния живот.

Давам ви един пример. Събитията около отвоюването на имотите на църквата бяха отразени ужасно, те и самите събития си бяха грозни, но по новините се нагледахме и наслушахме на всевъзможни версии и неграмотни коментари от страна на репортерите. Църквата обаче, в лицето на висшата иерархия, излезе с писмено становище по ставащото с цяла седмица закъснение, та и повече. Това становище не свърши никаква работа, защото по това време тези събития не бяха актуални.

Нека сега ви опиша как работи един оперативен журналист, репортер. Дежури си той и научава, че някъде нещо се случва. Някакви се бият, дърпат се за брадите, има полиция, става екшън. Задължението на репортера е да отиде на мястото и да отрази събитието ВЕДНАГА, буквално за няколко мунити той трябва да има готовност да се включи пряко в ефир или в следваща новинарска емисия и да обясни какво става. Значи, за няколко минути той трябва данамери информация и не само да разкаже какво се случва, но и защо се случва. Не просто да преразкаже по картинка какво става, а да може да обясни какви са причините, довели до това.

В една стандартна ситуация, например авария в "Кремиковци", се действа така: имаш контактите на съответните институции, звъниш, търсиш началника на комбината, пожарната, полицията и търсиш от тях по-съществена информация. Евентуално, ако има ранени, държиш връзка с шефа на "Пирогов", интервюираш го, следиш им състоянието, въобще търсиш компетентните хора и хората, носещи отговорност за случилото се.

Кажете ми сега, какво ще се случи, ако аз се оитам да търся някого н сградата на Св. Синод, за да поискам обяснине за ставащото? Мога да ви кажа - да звъниш в тази сграда е като да подаваш радиосигнали към черна дупка и да очакваш нещо да се върне оттам. Е, да, но аз трябва имам информацията до минути и когато вляза в ефир да мога обясня. Какво да обясня? Каквото успея да интерпретирам със собствени думи, със собствено мнение. Тогава, разбира се, се раждат и глупостите, защото тези хора, които иначе като всеки искат да си свършат добре работата, няма откъде да получат никаква смислена информация за събитията. Старците се изпокриват и излизат със становище след седмица-две.

На следващия ден обаче това събитие вече не е актуално и много благодаря за становището, но когато го получихме, аз го сместих в края на бюлетина, тъй като по това време вече имаше други актуални и важни събития от деня, пред които това становище просто бледнееше.

Така че, друг път нашите синодални старци, ако решат да правят патардия и да инициират събития, които да имат широк обществен отглас, трябва предварително да са подготвени да говорят и да обясняват на часа, в момента на събитието, а не "след дъжд - качулка". Могат да сигурни, че ако го направят, журналистите ще са им благодарни.

Говоря за сериозните медии и сериозните журналисти, най-вече за новините, където и аз работя. А когато в новините имаш смислена информация, такава ще бъде и навсякъде другаде, защото вестниците на следващия ден ще почерят основното от новините. Пусни нещо смислено в БТА и може да сигурен, че ще бъде използвано навсякъде, няма да се налага репортерите сами да си интепретират нещата и да ръсят глупости.

Та така, медиите не са им виновни на нашите владици, че нямат работещ отдел "Вързки с обществеността" и са неспособни да застанат пред камера и микрофон тогава, когато трябва. А от тях не се иска нищо повече, освен да говорят добре, нищо повече.

А, разбира се че не е вярно за всички медии, особено за радиото, което си е винаги живо и актуално. Имам предвид вестници от рода на "24 часа" и "Труд", "Виж" и т.н. които редовно хвърлят бомби по страниците. Сигурно е пазарна политика. А от друга страна са най-четените вестници.

"Труд" и "24 часа" ще напишат днес това, което ние от радиото сме казали вчера по новините. Не визирам конкретно коментарните материали, колкото чисто информативните. Така че много е важно точно как ние ще успеем да отразим текущото събитие и доколко ще сме успели да си сътрудничим със засегнатите в ситуацията страни и институции.

Т.е. ако не ви предоставят необходимата информация, нататък веригата се къса. И какво може да се направи где ключ из квартиры где деньги стоят? Ако причината е в бавната реакция на Св. Синод, на това трудно може да се повлияе. От друга страна са рядкост(предполагам) журналисти, достатъчно запознати с църковните проблеми, които да направят грамотен коментар. Някакъв омагьосан кръг става.

Точно така: 1) веригата се къса и 2) получава се омагьосан кръг.

Не можем да искаме от журналистите да са компетентни по всичко. Да не си мислим, че отразяването на проблемите на здравеопазването е по-лесна задача от църковните въпроси. Нали не си мислите, че репортерите, които държат даден ресор, непременно имат съответното образование. Няма такова нещо, това е просто невъзможно. Задачата на журналиста е да добие известна обща култура и да осигурява връзката между обществеността и специалистите, а не самият той да бъде специалист. Съвпадането на ресора с образованието е желателно, но не е задължително и освен това не гарантира изобщо, че ще си вършиш добре работата, защото има много други фактори, които са от много по-решаващо значение.

От друга страна, самите институции се грижат да обучават журналистите, които работят с тях. Например, ако утре ми дадат да следя енергетиката, ще трябва да мина поредица от семинари към съответното министерство или агенция, в които да бъда въведен в този отрасъл. От това имам сметка не само аз, но и самата институция, защото така ще е сигурна, че утре няма да подходя некомпетентно по даден проблем, който я засяга.

Работата в една натоварена информационна медия не позволява журналистите да са компетентни по всичко. Тяхно задължение е да осигурят връзката с компетентните хора и да поискат тяхното мнение.

Оттук, сещайте се какво става, когато стане дума за църковни въпроси. Не може за всичко да се търси доц. И. Желев, който иначе е много отзивчив. Номерът е не само човекът да е компетентен, но и от неговото мнение все пак да зависи пряко развитието на дадените събития или пък да е отговорен за тях. Мнението на доц. Желев например може да бъде полезно като мнение на човек, запознат с вътрешния живот на църквата, но не той е организатор на акцията по прибирането на имотите, нали?

Въобще, работата на журналиста не е никак проста и не бива да си мислим, че всичко се свежда до платени и поръчкови занимания. Просто и да искат журналистите не могат да отразяват адекватно събитията в църковния живот, защото няма с кого да си сътрудничат.