Мобилно меню

Покана за мнение(я)

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
29 Ное 2004 18:53 #4157 by ЛюбимеЦ 12+1
Покана за мнение(я) was created by ЛюбимеЦ 12+1
Започвам да водя една нова може би за някои практика.Практиката Мисионерство.Доскоро водех диалог(на неформални начала) с представители на всички християнски общности във града ни.От "днес" започвам и дейсност която е благословена.С това което искам да кажа че ще ми е приятно и полезно да науча и(за) други с такава мисловна насоченост.Това е може би(според мен) най-трудната дейност.Да се осмисли какво точно ни казва човека до нас,какво го кара да е неправославен,атеист,или псевдоправославен.Да се съзре зад потока от речта му,има ли надежда за него да се поучи и да му бъде полезен и спасителен опита на църквата.Споделете ми всичко което мислите..за това.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
29 Ное 2004 19:51 #4158 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Покана за мнение(я)
Здравей,

Може би е най-добре все пак да ни разкажеш по-подробно точно с какво си заел, защото така ще можеш да подсетиш и останалите с какво биха могли да се включат в тази дискусия.

Please Вход to join the conversation.

More
29 Ное 2004 20:09 #4159 by legion
Еха, благословия за мисионерска дейност - това е сериозна работа! Определено има нужда от такава и сред другите християни, а не само сред невярващите. За мен всички са призвани да носят светлина, но активното мисионерстване в инославни среди трябва да е силно съобразено с това дали става пред много хора или пред отделни - от гледна точка на подхода разбира се.

Пред мнозина трябва да се каже нещо на хем достъпен за тях език, хем без да се бяга от православните формулировки, защото има риск приемащите Православието, да приемат всъщност една ограничена или изкривена от протестантските понятия и разбирания представа за него. Погрешно заучените неща се отучват твърде трудно и мъчително.

В лични разговори с по 1 човек подходът ми се струва, че трябва да е според човека. На някои им действа стимулиращо просто едно размърдване на мисленето, на други - разяснение по погрешно разбиране върху Библията за някоя тяхна теория или практика, на трети - разяснение върху някоя православна теория или практика, на четвърти - насърчение в правилността на убежденията им плюс малко православна пълнота. В контактите си с отделни хора аз лично предпочитам да насаждам въпроси, вместо да давам отговори. Но приказките, без да опознаем донякъде човекът отсреща ми се струват по-скоро като опит за измиване на ръцете - казваме си казваницата и все едно сме си изпълнили задължението.

Освен това ми се струва, че търпението и претърпяването трябва да станат сред основните добродетели на мисионера. На някого може да са му нужни само няколко месеца в близост до православен, за да се обърне; за друг това може да трае с години - 10-20 кой знае... А форсираните опити да избутаме някого оттатък чертата по-скоро биха имали успех само при малцина, а болшинството биха според мен се окопали още повече в техните си убеждения.

Има и искрено търсещи хора - които четейки си Библията са решили да търсят не правотата на собствените си тълкувания, а нещо по-дълбоко от обясненията на пастора. Какво рамо можем да им предложим на тях? Може би личното си свидетелство - немалко от нас са били неудовлетворени от личните си тълкувания върху Словото и от тези на бивши наши пастори.

Има и хора не с богословски, а с лични проблеми. Мисля, че не бива да ги тормозим с приказки от рода на "в правилната вяра ще намериш правилното разрешение на проблема". Щото Бог може да има нещо друго предвид с личния проблем на конкретния човек. Може този проблем да е изпитание за нас - дали ще проявим желание да утешим безутешния, да подкрепим отчаяния, да съчувстваме на скърбящия, да посетим изолирания и пр... Мисля си, че мисионерът трябва да се научи да обича на дело хората не само въпреки проблемите и убежденията им, а и със техните убеждения и във техните проблеми. мисля си, че ако мисионерът успее да засвидетелства любовта си и как на него може да се разчите, все ще дойде ред и на мисионерската част. А междувременно ще са спечелени няколко ключа към душата на съответния човек.

Какво да правим пред открито враждебни хора като Божидар или Ники? Знам ли... Со кротце, со благо и со манечко кютек (богословски от писанията на ранните отци). Бих предпочел не аз а те да правят говоренето, пък аз с разпитване да ги насочвам извън водите на установения им богословски комфорт - там където си нямат готови антикатолически аргументи, а ранните отци говорят против тях. Бих предпочел да стоя на плоскостта на теоретичното богословие и да избягвам болни за нашата българска църква теми. Бих се молил да не се поддавам на провокации и неколкократно да премислям какво казвам и дали мога да го подкрепя с някакви източници. Бих похвалвал похвалната част от практиките им.

Колкото до разликите в половете, нямам представа дали личните качества могат да носят някакъв допълнителен фактор при мисионерстване сред представители на противоположния пол - какви са рисковете, доколко може да се обвърже човек и пр. такива...

Всичко това са предимно размисли...

Please Вход to join the conversation.

  • Златина
  • Visitor
  • Visitor
29 Ное 2004 21:16 #4160 by Златина
Replied by Златина on topic Re: Покана за мнение(я)
Здравей,

важно е какво разбираме под мисионерство - това е твърде широко понятие, за да каже някой с една дума, че е мисионер. В широк план всеки християнин е мисионер, независимо дали си го е поставил за цел или не.
У всеки вярващ, още повече новообърнат, естествено блика стремеж да споделя вярата си, да открива това, което самият той е открил, и на другите. Въпросът е обаче какво е "открил" самият желаещ да мисионерства първо за себе си и дали може да сме сигурни, че нашият прочит на православието в този момент от духовното ни развитие е истинен и отразява опита на Църквата (нарочно не използвам думата учение, защото всяко учение може да бъде изложено в писмен вид. А това на Църквата - не). И така често неофитът-мисионер представя едно съвсем непривлекателно учение, сглобено от безразборно и на един дъх четени книги (при това не много), за учението на Христос. И вместо да прославим, се оказва, че сме оклеветили Христа. Този набеден и често дори карикатурен образ на Христос много хора ще носят в душите си за дълго време. Сигурно всеки има в спомените си от своите първи години в Църквата подобни случаи, от които сега се срамува и горещо моли Бога да заличи следите от "мисионерстването" ни от сърцата на близките ни хора.
Истинският мисионер е такъв по призвание. Имам предвид вече мисионер в тесния смисъл на думата. Бог ще вложи в сърцето му повик към това, но едва след като се е уверил, че този човек е достатъчно зрял, за да може да се остави свободно десницата Му да го води, без да се обременява от "своето си разбиране по този или друг въпрос". Последното, което прави истинският мисионер, тоест който има призвание от Бога, е да започне да спори с хората, че вярата им е крива и че той има правия вариант в една книжка в джоба си. Той просто се вслушва в Божия глас при всяка среща с нов човек - какво иска да му каже Той сега с тази среща, от какво се нуждае човекът до него точно сега, в този момент. Това съвсем не е задължително да е нещо, свързано с вярата, но ако е в Божият план дори една светска постъпка, условно казано, може след време да даде плод и да разчисти в сърцето му място за някои въпроси, на които Бог лека-полека ще започне да дава отговор.
Мисионерът е търпелив. Той не иска да види плода на дейността си. Даже той изобщо не го интересува. Защото е прозрял, че не човек, а Бог обръща хората към себе си и кога ще направи това е единствено Бог решава.
Мисионерът уважава всички хора и тяхната вяра искрено, а не по тактически съображения.
Мисионерът никога не дава отговори на въпроси, които не са му зададени. Тоест не води монолог, пък бил той и блестящо построен от апологетична гледна точка. Защото е разбрал, че всеки човек има собствен път, по който го води Господ и този път е скрит от очите на външните хора.
В идеялния вариант, който наистина принася плод, мисионерът благовести със сърцето си. Човешките сърца излъчват духовни вълни и у нас са вложени рецептори за тях. Но естествено тук става дума вече за хора, придобили Светия Дух. Мен най-силно ме впечатли монахиня Гавриила, гръцка монахиня, мисионерка в Индия и Западна Европа, починала преди десетина години... Тя точно така е благовестяла, със сърцето си. И точно тя дълбоко скърби, че толкова малко православни откриват в мисионерството своето призвание и това служение е занемарено в нашата Църква.
И затова ми е интересно като разбера, че в България е възможно да получиш благословия за мисионер. Затова е хубаво наистина, както каза и Никола, да споделиш повече за начинанието си.
С поздрави

Please Вход to join the conversation.

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
30 Ное 2004 17:40 #4170 by ЛюбимеЦ 12+1
Replied by ЛюбимеЦ 12+1 on topic Re: Покана за мнение(я)
Направи ми особенно добро впечатление постинга ти.Благодаря за старанието..има неща които надявам се да можем и в бъдеще да си споделяме.Колкото до "тормозенето" на хора с различни проблеми..Ти пейсвам част от едно писмо от една вярваща баптиска(по народност белоруска):" Мужчины, которые пытаются за мной ухаживать,
в основном неверующие. Они знакомятся со мной в различных
местах, видят на концертах, в результате замечают только
внешнее и думают, что влюбились. Но они не принимают
отношений мужчины и женщины с точки зрения Библии, у нас
разные цели, и такие отношения обречены на провал. Это
очень тяжело. А в церкви с братьями во Христе у меня
чаще всего складываются отношения как между сотрудниками,
или я чувствую, что они меня просто боятся, хотя, конечно,
зря. Иногда я просто не знаю, что делать, в чём моя ошибка.
Может, ты знаешь, а?".Oт него надявам се разбираш че мисията за въцърковяване изисква и пастирски умения по всички теми от живота.Не само "сухо" богословие...А колкото до конкретния въпрос,надявам се успях да отговоря :) ) така че да намери полза..

Please Вход to join the conversation.

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
02 Дек 2004 22:50 #4216 by ЛюбимеЦ 12+1
Replied by ЛюбимеЦ 12+1 on topic Re: Една хубава мисъл
Светиите вярват в спасението на целия свят,с изключение на самите себе си-много ми хареса..

Please Вход to join the conversation.

More
04 Дек 2004 13:09 #4240 by legion
Привет,
повечето от тези неща и аз почнах преди десетина години да ги разправям. Колкото до другостта, приемането и пълноценното общуване - мисля че има доста за изясняване и обсъждане. Моето по-горе бяха предимно нахвърляни размисли, колкото да се установи някаква насока на обсъждане.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
04 Дек 2004 14:55 #4243 by Smilen
Replied by Smilen on topic Re: Покана за мнение(я)
Хубаво е, че около нас има примери на истинско християнско мисионерство - имам предвид мисията на групи варненски свещеници и бивши наркомани сред учениците във Варна

Please Вход to join the conversation.

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
13 Дек 2004 19:25 #4322 by ЛюбимеЦ 12+1
Replied by ЛюбимеЦ 12+1 on topic Питане
ZLATINA,искаш ли да ми разкажеш за Грузия..Много ми е интересно.Ако искаш..напиши ми.Ще си разменим @дресите..

Please Вход to join the conversation.

  • Златина
  • Visitor
  • Visitor
14 Дек 2004 11:48 #4325 by Златина
Replied by Златина on topic Re: Покана за мнение(я)
Здравей, какво точно те интересува за Грузия? Нямам нищо против да говорим за това и във форума. Ние сега се прибрахме за празниците и интернета ще ми е по-достъпен.

Please Вход to join the conversation.

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
16 Дек 2004 07:53 #4346 by ЛюбимеЦ 12+1
Replied by ЛюбимеЦ 12+1 on topic Ок
Като начало,да ви пожелая весели празници на теб, съпруга и децата.Разкажи ми първо:какво точно учихте в Британия.Каква е методологията която мошеш да препоръчаш.

Please Вход to join the conversation.

  • Златина
  • Visitor
  • Visitor
16 Дек 2004 16:11 #4350 by Златина
Replied by Златина on topic Re: Покана за мнение(я)
Благодаря ти за пожеланията. Програмата в мисионерския колеж бе много интересна като предмети, но много лошо изпълнена като съдържание. Въпреки, че колежът е асоцииран към Бирмингамския унивесритет, нивото на преподавателите не беше високо. Програмата бе разделена на три основни части - Богословски предмети (главно изучаване на Евангелието), Интеркултурен обмен и практически предмети като църковен мениджмънт, изготвяне на проекти, обучение на църковни лидери.
За мен бе интересно да се запозная със съвременното състояние на англиканското богословие - даже много ми беше интересно, ту смешно, ту тъжно. От православна гледна точка всичко изглеждаше повече от наивно и повърхностно, но това нито можехме да обясним на хората, нито пък трябваше. Интересни ми бяха отношението им към Символите на вярата (те имат много), духовните им практики и начина, по който изучават евангелието. Нищо от това не е пригодно за православното мисионерство. Пиши ако те интересува нещо по-конкретно. По-успешни бяха предметите за адаптиране към чужди култури и като че най-полезни бяха практическите, поне за мен.
Не бих казала, че има някаква конкретна методика - тяхната методика е "направи всичко интересно и привлекателно, и ако може - ново" и тъй като нямат нашия духовен опит, съответно не могат да поставят разумни граници и често се получават смешни неща.
В личен план за мен имаха голяма стойност запознанствата с останалите хора в колежа. Ако съм извлекла нещо полезно за себе си и работата си в Грузия, то е чрез тях, а не от учебния процес.

Please Вход to join the conversation.

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
16 Дек 2004 20:47 #4353 by ЛюбимеЦ 12+1
Replied by ЛюбимеЦ 12+1 on topic Re: Покана за мнение(я)
Само за завършили ли е този курс.От къде мога да получа инфо.Сегашното състояние на държавната църква на Британия,лично как го определяш по категориите:експанзия,капсулация

Please Вход to join the conversation.

  • Златина
  • Visitor
  • Visitor
17 Дек 2004 12:00 #4359 by Златина
Replied by Златина on topic Re: Покана за мнение(я)
Колежът вече е закрит или по-точно сега тече последният му семестър. Причините са финансови, както и недоброто качество на обучението. Не мисля, че един православен може да извлече лична полза за мисионерска дейност от протестантски образци - техният модел просто не работи сред православни. Естествено, добри идеи може да извлечеш от всичко и отвсякъде, но не стават за механично прехвърляне в нашите условия.
Състоянието на англиканската църква е като на всички западни църкви - върви към вливане в петдесятническото движение. Опитват се така да излязат от кризата, която и при тях е много сериозна. Все пак там т.нар. висша църква има още много поддръжници главно сред по-възрастните, които не искат да скачат като на концерт по време на служба. Богослужението им прилича на католическото. Големи части главно от африканските им епархии са пред отделяне, ако не са се и отделили вече, заради приемането на хомосексуализма като християнско поведение. В голям разцвет са т.нар. домашни църкви, които формално не са се отделили от англиканската, но реално нямат нищо общо с нея. Това са група хора, отделили се от някоя енория и започнали да се събират в частни домове, където се молят и четат евангелието. Задължително завършват с "откровение". Откровението им се дава след медитация върху някой текст от евангелието, а под медитация разбират не просто размишление, а мислено въстановяване в картини и образи на съответния текст. По този начин искат да предизвикат у себе си съответните емоции, които според тях са вълнували и участниците в евангелските събития. Това им е католическо наследство от така хуления иезуитски орден - тази молитвена практика, да визуализират евангелски събития, молитвени образи и т.н. при тях е разработена в система. Това е краеъгълният камък на всички или почти всички протестантски духовни практики. Както знаеш, визуализацията е абсолютно недопустима за православната духовност и ти гарантира изпадането в прелест.
Та след такава медитация върху евангелския текст си внушават или не, че получават мислен отговор на своите емоционални вълнения, който те много ценят, размишляват върху него и си записват в дневници. Всеки добър християнин си води дневник, за да може да открива Божията воля за себе си в ежедневието си. Прилича на нещо като решаване на кръстословица.
Може още много да се говори. Духовната храна, която предлага Църквата на вярващите там е без съмение гнила, но това не важи и за самите вярващи. Колкото по-малко са заквасени, разбирай въвлечени в системата, толкова по-православни са сърцата им. Това поне са моите впечатления. Например, ние бяхме единствените православни в колежа за два семестъра. Не сме им натрапвали вярата си, нито сме се опитвали да ги направим православни. За православните си възгледи сме говорели, когато ни попитат и по време на семинари, когато възникват различни спорове. И въпреки деликатното ни поведение и съвсем не яркото ни духовно присъствие, на края на курса две семейства дойдоха и ни казаха: тръгваме си оттук по-православни. За всички непредубедени към православието, а такива са повечето западни християни (за разлика от местните протестанти), православното учение притежаваше дълбочина, която ги изненадваше, привличаше ги, струваше им се близка.

Please Вход to join the conversation.