Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: За личната отговорност и наследената вина

За личната отговорност и наследената вина 01 Юни 2003 02:45 #394

  • Фенерски
  • Фенерски's Avatar
Здравейте всички!
Не знам всъщност дали тази тема спада към този форум, но не можах да се ориентирам по-добре. :)
Въпросът, който ме вълнува, е свързан по-скоро с невъзможността ми да намеря достатъчно убедителни аргументи в разговорите си с различни хора, включително и мои близки. Често срещано е възклицанието "С какво е прегрешил този човек, че страда така!" за някой тежко болен или душевноболен човек, или "С какво е виновно детето, че се случва така!", когато някое дете пострада. Невярващият трудно може да бъде убеден в смисъла на страданието. Но има и хора, които искат да знаят отговора на въпроса: с какво е виновен именно този човек, защо точно той страда, а не някой друг, ако грях са извършили родителите му, защо трябва той да страда? Християнството казва, че неопростеният грях и вината на непокаялия се се унаследяват, че човек е отговорен не само за себе си, но и за децата си. Факт е, че цялото човечество носи в себе си първородния грях, но това не дава достатъчно ясен отговор - по каква точно логика неизвършилото грях дете страда заради прегрешенията на родителите си, защо лично то, като отделна личност и отделен човек няма шанса да започне "на чисто"?
Благодаря ви!
The administrator has disabled public write access.

Re: За личната отговорност и наследената вина 01 Юни 2003 08:17 #395

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Всъщност, християнството не учи, че грехът се онаследява. Онаследяват се последствията от него, а не вината, която си носи персонално само онзи, който е извършил самия грях. Така е и с първородния грях. Ние не носим вина за него, но носим последствията, главното от които е смъртта и самата склонност да грешим. Именно затова дойде Христос - за да възстанови човечеството, човешката природа, да й върне възможността да се богоуподобява, отново да възстанови достойнството на човека.
чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха (Рим. 5: 12)

Както се вижда, св. ап. Павел е дал вече съвсем ясен отговор на въпроса ти. Смущаващото в текста е само последното "в когото всички съгрешиха". Най-малкото, неясно е. В такъв момент ни се притичва на помощ гръцката граматика - изразът eph'ho всъщност се използва като сюъз и означава "понеже". Така смисълът вече си идва на мястото: "смъртта премина във всички люде чрез един човек, понеже всички съгрешиха". А какво ни пречи "понеже" да го заменим със "след като"? Струва си да се помисли.

Другаде апостолът доизяснява:
Както чрез престъплението на едного дойде осъждането на всички човеци, тъй и чрез правдата на едного дойде на всички човеци оправдание за живот (Рим. 4: 18)

Св. Писание не познава колективна вина. Човечеството не е виновно, ние не сме виновни, виновен е Адам за своя грях, но тъй като човечеството е своего рода единосъщно, макар и многоипостасно, след като моята природа и природата на Адам са едно и също, смъртта и склонността към грях стават присъщи и на мен и на всеки друг.

В контекста на разсъжденията за вината и изкуплението бързо можем да се подведем и да си представим отношенията между Бога и човека като юридическа казуистика. Това ще бъде груба грешка. Сякаш е трябвало Бог Сам да изкупи вината от човешката постъпка пред Самия Себе Си. Сякаш Бог е задължен пред някаква висша съдебна инстанция да се съобразява с неписан закон. Не, просто Христос трябваше да обожи човека заради самия човек и така чрез Него до склонността да грешим да се нареди възможността да са обожим.
The administrator has disabled public write access.

Re: За личната отговорност и наследената вина 01 Юни 2003 16:14 #396

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Здравей, Николай!

Нямам намерение нито да поправям, нито да допълвам Никола. Аз, както казва една участнчка във Форума, не мога да му стъпя на малкия пръст.
Но понеже задаваш въпроса за смисъла на страданието в Деня на детето и в Неделята на Слепия, искам да просто покажа, че и аз се вълнувам от тези въпроси.
Когато се роди едно дете, майка му и останалите близки питат: всичко наред ли му е; има ли си всичко: очи, уши, ръце, крака. Но дори е човек да си има всчико, все идва един ден, когато разбира, че душата му е болна, защото, както казва Никола, носи последствията на греха. Тогава възкликва заедно с Псалмопевеца: Боже, здраво място не остана върху ми! /неточен цитат/. Но какъв е смисълът на човешкото телесно и душевно страдание?

Пенчо Славейков има едно много интересно, но като внушения отвратително, стихотворение “Болният монах”. Този монах е нпълно парализиран, лежи на леглото си. Всичко, които идват при него, казват: “Боже, прибери по-скоро душата на клетника!” Той пък шепне: “Боже, не слушай думите на тези безумци! Нека, колкото може по-дълго да стоя току “в немощ и несръка”!”/само го преразказвам по памет/. Излиза, че смисълът на страданието е в каляването на духа – аз не мога да приема това. Не знам дали и Славейков го е вярвал истински.

В евангелското четиво днес се говори за един слепец:

1. И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3. Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5. Докле съм в света, светлина съм на света.
6. Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7. и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
/Ин. 9, 1-7/

Господ не дава отговор на въпроса за чии грехове страда слепият. Казва само “за да се яват делата Божии върху му”. Но как може Бог да иска да яви славата Си чрез човешкото страдание. Та Той може за миг да излекува всички човешки болки. И аз съм си мислил: “Боже, защо не съм такъв и такъв, защо не мога това и това. Защо трябва да полагам толкова усилия и да моля други да ми помагат? Защо просто не ми дадеш, каквото ми трябва?”

Според Стареца Паисий Бог много държи на човешкото достойнство. Той може всичко, но не иска ние да сме пасивни инструменти в Неговите ръце. Значи моите немощи и страданието на ближния ми е за това – да подражавам на Богочовека; да допринасям, според силите си, за проявлението на Божието милосърдие и Божията слава; да се усъвършенствам и да помагам на ближния си, без да го унижавам. “Аз трябва да върша делата на Тогова, Който ме е пратил...” А правя ли го?
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]