Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: Християните - преди и сега

Християните - преди и сега 01 Май 2003 12:20 #360

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
“Християните се обичат един другиго.

Те никога не пропускат да помогнат на вдовиците; те избавят сираците от онези, които биха им причинили болка. Ако някой притежава нещо, той го предоставя щедро на другия, който няма нищо. Ако видят странник, те го водят в дома си и са щастливи, сякаш той им е истински брат.

Те се смятат за братя не в обикновения смисъл на думата, а – братя в Светия Дух. И, ако чуят, че някой от тях е в затвора или е преследван заради изповядване на вярата в техния Спасител, всички се грижат за него. Ако един от тях е беден, а храната не достига за всички, тогава те постят няколко дни, за да съберат храна за гладния.

Наистина това е нов вид човек. В тях има нещо божествено.”

Из доклад на езичника Аристид до император Адриан /117-138 г./, който е търсел оправдание за намерението си да забрани християнството

ИЗТОЧНИК: http://www.stmichaelsgeneva.org/Come%20and%20See.htm
The administrator has disabled public write access.

Re: Християните - преди и сега 09 Юни 2003 22:41 #410

  • Добромир
  • Добромир's Avatar
Смилене, благодаря ти за хубавата тема. На повечето хора са им приятни детските спомени, а ето че ти си извадил наяве един спомен от детството на християнството.
Май е много често срещано оплакването, че съвременните християни значително отстъпват в морално отношение на ранните християни. Ако такова мнение се изказваше в първо лице единствено число, сигурно бих го приел като смирено признание на собствените недостатъци. Но то по-често се изказва с местоимението "ние", което подозирам, че означава "другите". Затова не искам да се съглася. Напротив, познавам хора, твърде достойни за уважение; от повечето от тях съм се учил. Не искам да ги сравнявам с първите християни, тогава условията са били едни, сега са други. Но така или иначе, надеждата си остава - за мен лично е цяло щастие, че имам морални примери, на които да се опра (признавам, че често съм имал нужда от такава опора).
Между другото, възниква следният въпрос: отначало християнството е трябвало да се утвърждава въпреки съпротивата и дори откритата враждебност на държавата. Днес това не е проблем, дори обратното - в много страни християнската религия е официална или поне традиционна (там където държавата е отделена от църквата). Тогава с какво се бори съвременното християнство в социален аспект (нямам предвид личния аспект, защото тук отговорът е ясен и един и същ за всики епохи) ? Не че е задължително да търсим противодействие, тъкмо обратното; но наистина ли християнството е победило или това е само илюзия (и то не безопасна). Накратко, кой е съвремнният голям проблем за християнството (в социално отношение) или такъв няма ?
The administrator has disabled public write access.

Re: Християните - преди и сега 10 Юни 2003 19:32 #414

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Не знам дали християнството има нужда от спасяване. Във всеки случай, ако остане на тикива като мен да го спасяват – смятай, че е загинало. Всъщност ние имаме нужда от спасяване. Трябва да се опазим най-вече от тази завладяваща всичко карнавалност, обхванала днешния свят. Ако й се подадем, рискуваме да загубим усет за светостта, за болката на ближния, за греха, за благодатта.
Нещо лично: Срещнах вчера една моя съученичка, която учи в чужбина. Тя ми каза: “работя, няма как иначе. Нали знаеш “no money, no fun”. Това може да се преведе като: “Без пари купонът няма да върви”. Страшно е, ако се подведем по този днешен уклон към лековатост, ако се заразим от истеричния смях на бесовете.
Питал съм се защо, когато искам да направя добро на някого, най-често нищо не излиза. И тъжната ми равносметка е: защото го правя от предвзетост, а не заради осъзнатата потребност да служа на ближния си като на Господ. Доброто ми е маска, поза, а не жертва.Така че, мисля си, преди да почнем да мислим за благотворителност, трябва първо да се осъзнаем като благодарящи и служещи същества.
Защо ли в древността християните са живеели винаги заедно – за да оцелеят, но може би и за да се възпитат взаимно в онова сериозно, трезво и благоговейно отношение към всичко съществуващо, което струи от благодатта на Христовата Църква. Какво трябва да правим ние: да заживеем на групи в отделни селища-комуни? Може би просто трябва да се пазим от всякакви сборища на нечестие /в т.ч. и виртуални/, които заслепяват духовните ни очи, и да се учим от наставниците, които Бог ни е дал, включително и в този гостоприемен форум /тук наистина имаме примери, достойни за подражание/.

PS Например, преди 9 септември в България не е било необичайно да срещнеш някого на улицата, и, като разбереш, че няма къде да нощува, да го приютиш в дома си. Не че сега хората са по-лоши, но просто нямаме усет да разпознаем чуждото страдание. Страхуваме се, че, ако помогнем ще станем за смях, ще унижим другия; с една дума страх ни е да служим на ближния си. Само за себе си говоря...
The administrator has disabled public write access.

Трансплантацията 22 Авг 2003 11:17 #517

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Има предели на човешко изпитание, на човешко страдание и вътрешна борба, пред които всякакво говорене звучи като кощунство. За онова, за което не бива да се говори, трябва просто да се мълчи...Мълчанието е най-естествената реакция, когато в един и същи момент умират двама души - едно момче на 17 години, изпаднало в мозъчна смърт след тежка катастрофа, и едно момиче на 25 с тежка сърдечна малформация. Когато родителите на тези хора и медицински екипи от няколко болници полагат усилия за нещо потресаващо благородно и крайно абсурудно - от тази двойна смърт да произлезе живот...

Но, дори и когато мълчи, човек си задава въпроси...

Не знам защо, но аз лично въобще не се съмнявах, че чудото ще стане, че момичето ще оживее. Когато тази сутрин разбрах, че тя е мъртва /Бог да ги прости, и двамата!/, у мен възникна въпросът дали е имало смисъл в този опит за справяне със смъртта? Не по принцип дали има смисъл от трансплантацията, а дали е имало смисъл в конкретния случай?...Дали някой от близките се е обърнал в този тежък момент към Бога, дали е усетил Неговото присъствие? Или Неговото отсъствие?...

Попитах се още: случайно ли е това, че семейството на момчето живее в Германия? В чий манталитет са вписва по-цялостно съгласието да дариш органите на мъртвото си дете, за да живее някой друг- на българина или на немеца? Или тук става въпрос за човешки избор, който има много по-дълбоки основания? Знаели ли са родителите кой и какъв е реципиентът? Припомням, че момичето е от ромски произход. Това е презряният етнос, това са белязаните хора, с които никой не иска да има нищо общо... Питам се още, не е ли чудо самата постъпка на близките и решимостта на лекарските екипи?...

Няколко факта:
България е на едно от последните места в света по донорство. Унас в момента има около 752 души, чакащи само за бъбречна трансплантация;
Обществените нагласи са твърде противоречиви: 70% от българите са съгласни да дарят органите си, а 75 % държат непременно да бъдат питани за това. От друга страна, 64% от хората застават зад принципа за несъгласие по презумпция;
Според действащото законодателство, се приема, че всеки изпаднал, в мозъчна смърт, по презупция е съгласен да дари органите си. От етични съображения обаче лекарите винаги искат съгласието на близките. В огромния брой от случаите близките отказват;
Макар да се смята, че мозъчната смърт е необратим процес, има лекари, който не са на това мнение;
Освен всичко друго, трансплантацията е и бизнес. Има и черен пазар на органи. Между лекарите има съперничество кой да извършва трансплантации, защото сумите, които се получават за подобни операции, са огромни...

Случаят с момчето и момичето, както и изложените факти, изискват християнски отговор, нашият отговор...

PS Един лекар, наш съвременник, беше казал: "Вместо да почитаме някой светец, който е достигнал високо личностно съвършенство, не е ли по-добре да почитаме Луи Пастьор и други учени като него. Създадените от тях ваксини са дарили живот на хиляди хора..." Това твърдение също изисква християнски отговор...
The administrator has disabled public write access.

Re: Християните - преди и сега 22 Авг 2003 12:29 #518

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Бог да ги прости!

Вчера бях дежурен на новини и цял ден следях развитието на операцията с информация от първа ръка. Сега рзбрах, че жената е починала, след работа нямах възможност вече да следя събитията, бях много зает с други неща. Както и да е... Тъкмо бях доволен, че най-сетне се занимавам с нещо смислено в тия новини, а не с оставката на Велчев например...
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]