Мобилно меню

За християнското отношение към самоубийците

  • Servant_of_God
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2004 17:36 #3539 by Servant_of_God
Здравейте!

Ще бъда кратък.Значи едно момче от моето училище вчера се е самоубило.Днес в училището бяхме в траур.Значи,първо по инициатива на други ученици бяха закупени свещи за молитва,но това че парите бяха дадени за свещи се разбра едва по-късно,та аз първом бях дал пари.После имаше някаква молитва за това дете.Аз самият не присъствах-доколкото знам,Църквата ни учи да не се молим за самоубийците.Разбрах от някои присъствали хора(молитвата бе по време на голямото междучасие),че са палили свещи в училищния двор и че свещеник не е присъствал на нея.Това е що се отнася до днес.Утре няма да има учебни занятия,тъй като ще бъде погребението на това момче от 9 часа.Не знам със сигурност дали присъствието там е задължително.
Накратко-правилно ли съм постъпил досега и какво да правя утре?

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2004 17:50 #3540 by Smilen
Вярно е, че самоубийството е тежък грях, може би най-тежкият. Бъди сигурен в едно: искрената молитва, която извира от чисто сърце, независимо за кого се отнася, в никакъв случай не може да бъде грях.
Това че има практика самоубиицйти да не се опяват, съвсем не означава, че нямаме право да се молим за тях. Ние знаем, че Бог безкррайно справедлив и безкрайно милостив. Той може да прости всеки грях. Ако допуснем обратното, означава да се съгласим, че Бог е ограничен, т.е., че не е всесилен да прощава. Това е чиста проба богохулство.
Лично аз не виждам нищо лошо да се молиш за това момче. Напротив, това е добро. В такива случаи трябва да се молим и за близките: на тях вероятно им е много трудно сега.
Дали да присъстваш или не на погребението трябва да решиш сам. В никакъв случай не се страхувай, че ще сториш грях, ако присъстваш. Ако смяташ, че погребението ще те стресира, недей да ходиш. Ако обаче чувстваш потребност да се простиш с момчето, да изразиш скръбта си, съпричастието си към неговото нещастие и към нещастието на близките му, бъди там.

Please Вход to join the conversation.

  • Servant_of_God
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2004 18:02 #3541 by Servant_of_God
Значи тук положението е по-сложно.Аз това момче дори не го познавам,но не знам дали е задължително за всички ученици от гимназията да са там.Все пак,утре точно заради това погребение няма да се учи.В случай,че е задължително,да ходя ли?
И още нещо-позволих си в определени моменти днес да нарека пред други хора това момче "глупак".Доколкото знам,това е осъждане и е тежък грях.Ето,аз сега съжалявам за това,но какво да направя,та да ми се прости този грях?

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2004 18:14 #3542 by Levskar
Църквата е забранила обществените молитви за самоубийци, за да подчертае тежестта на греха на самоубийството. Това е и един вид предупреждение, което е насочено към членовете на Църквата: ако извършиш самоубийство, Църквата няма да се моли за участта ти след смъртта ти. За човека, който е член на Църквата и разбира тежестта на подобна санкция - това наистина може да бъде един вид "спирачка" да посегне на себе си. Друг е въпросът, че на невярващия му е все едно дали Църквата ще се моли за него или не.
Личната молитва за самоубийци обаче не е забранена, напротив. Кой знае - може пък такава молитва да помогне за подобряване на участта на самоубиеца там където е сега.
А паленето на свещи в училищния двор не е обществена църковна молитва - затова не се притеснявай. Както и евентуалното ти присъствие на погребението няма да бъде участие в такава молитва - най-малкото защото там няма да има чинопоследование, извършвано от свещеник. Няма никаква причина от църковен характер да не можеш да присъстваш на погребението.

Please Вход to join the conversation.

  • Levskar
  • Visitor
  • Visitor
28 Окт 2004 18:26 #3543 by Levskar

И още нещо-позволих си в определени моменти днес да нарека пред други хора това момче "глупак".Доколкото знам,това е осъждане и е тежък грях.Ето,аз сега съжалявам за това,но какво да направя,та да ми се прости този грях?


Ето, ти вече съжаляваш. И друго кой знае какво не се изисква, а и не можеш да направиш.
Освен това, постъпката на момчето наистина е глупава и мнението ти си е съвсем правилно. И "грехът" ти не е толкова осъждане, колкото евентуално неспазване на добър тон - в такива моменти трябва просто да се подбират подходящите думи, за да не се разстрои излишно някой.
Така че не изпадай в паника - нищо чак толкова страшно не си направил.

Please Вход to join the conversation.

More
29 Окт 2004 10:59 #3551 by legion
Не всички, които се самоубиват, го правят от глупост, от суета, от наранено достойнство и чест, ритуално или от мъка. Голям брой от самоубийствата или опитите за тях са следствие от определени психиатрични заболявания като клинична депресия, някои от видовете шизофрения, а също и от органични психози.

В случая едва ли става дума за клинична депресия, понеже в юношеска възраст почти не се среща при мъже, но съвсем спокойно може да е следствие от другите две заболявания/състояния.

Дори да е сигурно, че въпросното момче не е злоупотребявало със субстанции и че не е било болно от някоя болест с нарушена обмяна на веществата, което би изключило органичната психоза като причина, остава нещо, което никак не е за подценяване.

Шизофренията най-общо (защото става дума да група от заболявания) започва предимно в началото на двайсетте +/- няколко години. Често за незапознатите и невнимателни в леките индивидуални промени, които загатват за началото на такова заболяване, първата проява на шизофренията може да е опит за самоубийство.

За конкретният случай, разбира се, трябва да се произнесе специалист, но би могло да се каже, че ако е налице някое от горните заболявания/състояния, тогава убийството по-скоро се извършва от болестта, а не от болния. Интересен пример за нещо подобно имаме и в Новия Завет, където бащата на потърпевшото момче споделя: "... и много пъти го хвърля в огън или във вода, за да го погуби..."

Т.е. бащата е наясно, че ако бе настъпила смърт, той нямаше да гледа на сина си като самоубиец. В конкретния текст става дума най-вероятно за един от видовете епилепсия, която днес се води за неврологично заболяване, но границата между психиатричните и неврологичните болести е доста размита.

Колкото до погребението, според мен ще е само от полза за вас да идете. Близостта със смърта и с умрели влияе повече за добро и за приближаване към Господа, отколкото за лошо или отдалечаване. Всички имаме нужда да ни се напомня как сме смъртни.

Please Вход to join the conversation.

  • zori
  • Visitor
  • Visitor
29 Окт 2004 16:06 #3609 by zori
Здравей,
в моя "Православен молитвеник" на издателство "Витезда" има и молитва за самоубийци написана от йеросхимонах Леонид (Лев)Оптински, 1841г. Можеш ако ти самият не намираш подходящи думи да се помолиш с нея:

"Потърси , Господи, погиналата душа на (името) и, ако е възможно, помилвай я! Неизследими са Твоите съдби! Не ми вменявай в грях тази моя молитва! Нека бъде Твоята света воля!"

Поздрави!

Please Вход to join the conversation.