Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:
  • Page:
  • 1
  • 2

TOPIC: Пишете!

Пишете! 30 Ное 2002 15:12 #35

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Здравейте!

Понеже самият аз не съм кръстен, помолих автора на този сайт да създадем рубрика, в която под негово ръководство да обсъждаме въпроси, свързани с подготовката на всеки от нас за църковния живот. До голяма степен подготовката за християнския живот е подготовка за Светото тайнство Кръщение. Защото по думите на о. Александър Шмеман / “От вода и дух”/ Кръщението не е просто заличаване на първородния грях и предаване на благодатта в юридическото значение на тези понятия. С езика на Църквата той го определя като: Тайнство на възраждането, повторно сътворение, лична Пасха и лична Петдесетница, приобщаване към лаоса /народа Божи/, епифания /явление/ на Царството Божие. Това не е просто красив обред, а преломен момент в живота на човека, наситен с драматизма на скъсването с езическото и животинското и с радостта от Новото раждане.
Освен всичко друго Кръщението е и умиране и като всяко умиране то носи болка. Изглежда че това е закон на самия живот – не може да има изцеление без страдание, както не може да бъде спестена болезнената манипулация с бормашината преди пломбирането на болния зъб. И, ако преди да отидем на зъболекар, често изпадаме в смут и гледаме някак да отложим часа, колко повече това се отнася за часа на нашето Ново раждане. Затова изпитваме нужда някой да ни доведе до кръщелния купел и да стане наш възприемник /кръстник/, т.е. гарант /поръчител/. Духовното поръчителство предполага грижа, убеждение, съвет, от време на време смъмряне – с една дума бащинска любов.
Ето защо съществен проблем, за решаването на който ще търсим помощ и от автора на този сайт, е как да си изберем кръстник. А, ако е угодно Богу, и, ако не е твърде нахално от наша страна, вероятно той би станал “в благоприятно време” възприемник на някои от нас.
Така че, пишете! Тук всеки е добре дошъл!
The administrator has disabled public write access.

когато си кръстен, но се чувстваш езичник 06 Дек 2002 20:16 #48

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
Това е един мой личен проблем - не знам с кого да се посъветвам. Въпреки Кръщението аз почти не се чувствам част от Православната Църква, не ходя на неделната служба, не постя, не се причастявам, не чествам празниците и не съм убедена, че изповядвам вярата такава, каквато е. Абсолютно никога не съм се изповядвала и не знам как става това. Прочетох някъде, че мирянин, който няколко поредни недели не присъствал на Литургия и който една година не се е причастявал вече не принадлежи на Църквата. Вярно ли е това? И изобщо не знам какво да правя, как и къде мога да се изповядам и в какъв храм да ходя, когато самата ни църква не е единна. Свещениците в най-близката църква са от "другия синод"; какво означава това и проблем ли е, щом богослужението е същото?
Ужасно съм объркана, моля ви за няканъв съвет!
The administrator has disabled public write access.

Сериозни въпроси 07 Дек 2002 17:46 #51

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Въпросите, които поставяте засягат всъщност най-важното - практическата страна на вярата. Православието е преди всичко живот, действие, процес на самоусъвършенстане, а не няква абстрактна теория или красива ритуалност.
Всъщност именно праксисът е онова, което ме е възспирало досега да приема Св. Кръщение. При Кръщението човек получава благодатните дарове на Св. Дух. Но тези дарове могат да се прояват, само доколкото водим християнски живот. За това се иска много смелост и трезвост. По този път човек неминуемо ще срещне упреци и присмех от своя кръг от познати. Аз например имам сериозни проблеми с родителите си в това отношение и бих бил благодарен, ако получа от Вас съвет как да преодолея тези трудности.
Все пак не мисля, че, ако пропусне човек няколко литургии, е вън от Църквата. Преп. Мария Египетска цели 17 г. в пустинята не е виждала свещеник. Сигурно има и други подобни примери.
Всъщност в България има само една Православна българска църква. Знам, че има решение на Върховния съд в противен смисъл, но то не може по никакъв начин да наруши каноничното единство на Едната Света Вселенска Съборна и Апостолска Църква, неделима част от която е и Българската православна царква. Никола може да Ви каже кои храмове в София не са отпаднали от църковното единство.
Аз все пак мога да давам само лаически отговори. Ако имате желание, по поставените от Вас въпроси ще открием отделни рубрики във Форум "Да станеш православен". Там с Вас можем да получаваме компетентни отговори от автора на този сайт.
Благодаря Ви за постинга! Пишете отново!
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 08 Ян 2003 01:41 #98

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
Четох с особено внимание споделеното от SMILEN. Две мнения по въпроса за подготовката за Свето Кръщение не може да има. Жалко, че Родната ни Православна Църква е занемарила този си свещен дълг да катехизира или изисква елементарен минимум подготовка от кандидатите за това Тайнство. В дадения частен случай дръзвам да Ви посъветвам да се кръстите, защото дългото отлагане, колкото и благочестиво да изглежда, може да се окаже и изкушение. Настоятелно Ви препоръчвам да не бързате с творенията на отец Александър Мен, които не са безопасни. Творенията (не само Отечника) на свети Игнатий Брянчанинов са прекрасно ръководство за духовен живот.
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 08 Ян 2003 01:59 #99

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
Колкото до въпроса за изповедта на Гост, ако никога досега не сте се изповядвали, то проблемът не е толкова храмът, колкото да намерите духоносен и опитен свещеник. Тайнството Покаяние или Изповед е от особена важност, особено първата изповед, която несъмнено ще остави следи за целия Ви живот. Ето защо молитвено пожелавам Бог да Ви изпрати подходящ духовник, защото всеки детайл в духовният живот е от значение.
The administrator has disabled public write access.

Трябва ми смелост 11 Ян 2003 19:12 #110

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Благодаря Ви за мъдрите съвети!
За разлика от опреацията с бормашината, Св. Кръщение ще ме промени за цял живот - не външно /предполагам/, а вътрешно, духовно. Но съществото ми се страхува именно от тази промяна. Казах го и на Никола - трябва ми смелост.
В предложинието си за Интернет-горница /много ми хареса този израз/ казвате, че съм осенен от Св. Дух. Това не е вярно - позволявам си да не се съглася с Вас. Активността ми във Форума е свързана с това, че чувствам необходимост от напътствие. А иначе аз съм много грешен човек, който не е пребивавал в нито един от трите основни модуса на християнски живот - молитва, пост, покаяние. Вината ми е огромна, защото съм чувствал невероятна потребност от тези три "лекарства" и въпреки това не съм ги практикувал. През последните 10 г. аз водя двойнствен живот - един вътрешен, духовен, който от време на време едва забележимо припламва, и друг външен / противен и за мен самия/, от който, уви, нямам сили да се измъкна. Затова вместо да придобивам добродетели, аз непрекъснато развивам нови пороци - личността ми се изкривява...
Но Бог в своята милост не ме изостави, а ме срещна с Никола, който е изключителен и удивителен човек - бих казал човек в християнския смисъл на думата. С търпение, снизхождение, всеотдайност и скромност, като неговите до този момент просто не бях се срещал! Благодаря му, че ми вдъхва смелост!
Нямам думи да изразя благодарността си, че отделяте време за нашия Форум. Специално в "Да станеш православен" имаме нужда главно от духовно напътствие.
Искам да ви попитам: доколко християнин с жива и съзнателна вяра, който не е духовник, може да бъде духовен ръководител? Защото, повтарям, моето участие във Форума не е мотивирано от това да изказвам мнения, а преди всичко - да търся напътствие, съвет.
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 12 Ян 2003 17:57 #115

  • Anonymous
  • Anonymous's Avatar
Благочестив християнин може да ръководи, споделяйки от познанията и благочестивия си духовен опит. Нали това е и задължението на възприемниците при Св. Тайнство Кръщение.
Молитвено прося щото Бог да укрепи смелостта Ви да приемете най-сетне това Тайнство за Великден, според практиката на Древната Църква. Не се надявайте само на собствените си усилия в духовното Ви усъвършенствуване, а смирено дайте простор на Божията благодат. Кръщението ще Ви даде възможност да пристъпвате и укрепвате душевните си сили в Светото Причастие, както и Изповедта. "Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот" (Иоан 6:53).
The administrator has disabled public write access.

Otnovo za putia kum hrama 23 Фев 2003 14:26 #224

  • Minos
  • Minos's Avatar
Suvsem naskoro pregledah postingite v tozi forum i mi se priiska da se prisuedinja s vuprosi. I taka:

Purvo, dokolkoto znaja, naistina ima takuv kanon, spored kojto nepriemaneto na sv. Prichastie za dulug period ot vreme avtomaticho izkliuchva ot Tsurkvata. No kakvo postanoviava kanonut za tozi, kojto zelae da se prisuednini otnovo sled edin tolkowa produlzitelen period na vuzdurzanie?

Vtoro, kak sledva da postupim, ako prosto se okazem nesposobni da namerim podhodjastija duhowen nastawnik? Nima bih mogul da se izpovjadam pred sweshtenik, kojto mi izglezda "podozritelen" v duhowno otnosenie? Ta samata mi izpowed togawa shte se prevurne w edna gordeliwa, licemerna luza!

Ochakvam suveti.
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 23 Фев 2003 15:44 #225

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
По начало, "отлъчване от Църквата" означава лишаване от право за взимане на Св. Причастие. Т. е. невзимането на причастие си е отлъчване, еквивалентни са. Следователно участието в Евхаристията е differentia specifica (отличителен признак, видово отличие) за православния християнин. Като не участваме реално в Евхаристията, ние без вина се самоотлъчваме. Единственият начин да се справим с този проблем е, разбира се, да започнем да се причастаяваме.

Отиваме на следващата тема - намирането на изповедник. Хубаво е да си имаш изповедник, когото да чувстваш близък като човек. Но не забравяй, че греховете ни измива, все пак, Сам Бог. Когато раната е голяма и пораженията над духовния организъм се разрастват лавинообразно, по-добре е да се изповядаш при първия срещнат свещеник - добър или лош, отколкото да губиш време и сили, търсейки подходящ според мнението си свещеник, на когото да се довериш.

В този вид избирателност също може да се крие своеобразна съблазън. Днес мнозина си мислят, че като се изповядват при някой известен с благочестието си духовник, особено ако е монах, те по подразбиране придобиват неговите качества и започват да съдят за околните от позицията на духовни наставници, дори си позволяват да се съмняват в благочестието на онези, които просто ходят при енорийския свещеник и не претендират, че имат амбиции да завладяват върховете на благочестието.

Познавам хора, които знаейки за качествата например на един дядо Назарий като изповедник, са втурват след тълпата поклонници към манастира, като очакват да им се обърне специално внимание, да се върнат оттам окрилени и вдъхновени. Оказва се обаче, че заради множеството от желаещи да се изповядат за тях не остава време, изповедта преминава бързо и без знак, че духовникът проявява лична загриженост към тяхната особа. Изповедта обаче си е изповед, а греховете прощава Бог, не изповедникът. Такава изповед можеш да получиш в първия храм, при първия свещеник, когото видят очите ти. Ако се поогледаш наоколо, можеш с изненада да установиш, че не е необходимо да биеш път до Кокаляне, за да намериш внимание и разбиране от страна на духовника, от когото ти имаш такава нужда. Може би, енорийският ти свещеник е не по-малко достоен за тази мисия.

Ще продължа по-късно, защото сега съм зает с... новини:)
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 24 Фев 2003 11:34 #226

  • Златина
  • Златина's Avatar
За всичко си трябва разсъдителност. За съжаление много малко са свещениците у нас, които могат да бъдат добри изповедници. Вярно е, че греховете опрощава Бог, но свещеникът упражнява духовно ръководство - духовен или недуховен човек, съвестен или формалист, но го упражнява. И как ще те ръководи? Вероятността да те обърка е много голяма. Аз лично съм свидетел на такова развитие с най-близките ми хора. След смъртта на изповедника ни, майка ми и сестра ми след няколко безуспешни опита при различни свещеници, вече отказват да ходят на изповед, съответно и причастие не вземат. Знаят, че греховете опрощава Бог, но в изповедта човек разкрива най-съкровените тайни на сърцето си, той е толкова уязвим в този момент - и точно тогава свещеникът може да реши да прояви я неуместна богословска компетентност, я в повечето случаи - пълна неангажираност и липса на причастност към човека. След като е наложил епитимия от една година лишаване от причастие, на въпроса на плачещото момиче дали ще се моли за нея, той отговаря "ще видим"... "Ако искаш може да отидеш при друг и той ще ти разреши". Пилат Понтийски. Майка ми пък я изгониха, от известен с активността си столичен храм, защото се бе объркала като се прекръствала. Ерудирият съвестен свещеник, при когото искала евентуално да се изповяда, я изгонил с думите: "Излез от църквата и като се научиш как да се кръстиш, тогава ще дойдеш"!!! Беше смазана. И ако човек, който е от по-дълго време в църквата, може да преглътне, макар и със свито сърце, болшинството от хората нямат тази "устойчивост" (за добро или лошо). Но истина е, че в това си търсене не сме сами. Бог е длъжен да се съобразява с даденостите, с които живеем и в които се спасяваме, затова и ако сме настоятелни в търсенето си и наистина имаме потребност ще ни посочи духовник. Първата си изповед направих "на сляпо", при първия срещнат свещеник. Той вече почина, но за себе си и досега не съм намерила по-добър. Така че Господ има грижа за всичко, стига да се оставим на насочва стъпките ни.
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 25 Фев 2003 17:11 #233

  • Златина
  • Златина's Avatar
Навремето бях попаднала на следния случай в една от книгите за стареца Паисий. Историята много ме впечатли и ме накара да се замисля за същността на изповедта, покаянието, духовното ръководство. Ето и простичката история:
"Старецът Паисий бил много впечатлен от дълбокото покаяние на един поклонник, който минал през килията му. Той бил добър християнин, изповядвал се редовно, причастявал се, стараел се да пази съвестта си свободна. Покаянието настъпило в душата му внезапно - човекът се любувал на красотата на едно дърво..."
Предадох случката със свои думи, но смисълът си остава: този човек, от чието покаяние старецът бил впечатлен, е бил д ъ л г и години съвестен християнин. Той се е изповядвал и без съмнение в изповедта си се е каял за греховете си. Тогава как така след толкова години настъпило Покаянието? На гръцки думата покаяние има много дълбок смисъл и основното й значение е "обръщане на ума", "преобразяване на ума" - в този смисъл това състояние, Покаянието, е дар от Бога и то настъпва еднократно. Не че преди това или след това човек не може да се кае за греховете си, но онова "преобразяване на ума", когато поглеждаш на целия свят и на себе си с нови очи, е дар от Бога и при повечето хора са нужни дълги години духовно съзряване и смиряване, за да се удостоят от Бога с него. Има, разбира се и избрани души, които Бог удостоява с него още в началото на техния път, защото е прозрял в сърцата им - като например старецът Порфирий в наши дни. Затова има и много аскети, които в края на земния си път плечели, че още не са се покаяли за греховете си...
А въпросът с историческото развитие на изповедта е много интересен и поне аз не съм попадала още на изследване по тази тема. Чела съм спорадични неща у различни гръцки богослови, но все още цялата картина ми се губи. Сигурното е, че в този си вид, в който се практикува в момента, изповедтае претърпяла силно влияние на схоластическото западно богословие. Затова споменава и Христос Янарас в интервюто си за сп. "Християнство и култура". Не искам никого да смущавам с това - някой да не си помисли, че поради това тайнството на изповедта е "недействено" или "по-малко действено" - това е несериозно. Но със сигурност в настоящата си практика сме изгубили църковното отношение към изповедта и това е само в наш ущърб - дотолкова, доколкото нямаме критерии да съдим за развитието на духовния си живот. Току-виж сме си повярвали, че с редовната изповед сме изправили пътищата на Бога у себе си.
Освен това и до днес в Православните църкви, но не и в нашата, вярващите често имат изповедник, при когото се изповядват, и духовен наставник, който ги ръководи и който много често не е духовник, а просто монах. Българската църква за голямо съжаление не познава явлението на духовното старчество - и това си е цяла тема за размисъл.
The administrator has disabled public write access.

Za izpowednika 25 Фев 2003 19:29 #234

  • Minos
  • Minos's Avatar
Zlatina, prava si, che dobrijat izpowednik e bogatstwo, koeto edin vid samo, providencheski, ni otkriwa. Nikola, i s teb sum suglasen, che edin "samootluchen" ot Tsurkvata trjabva chas po-skoro da se zavurne obratno, bez da se dvoumi dali e nastupil momentyt, koj e podhodjastijat izpowednik i t.n. V kraja na kraistata, blagodatta, kojato priemame, e ot Boga.

Mojat problem e, kakto napisah v predishnija posting, lichnoto nedowerie kum izpowednika. Zad tova ne vinagi se krijat koj-znae kolko dulboki prichini. Ami moze bi namiram, che mu lipswa pokajanie, che propowedite mu sa glupawi, che e reduciral misijata si do trebicharstwo. Sami razbirate kolko delikatni ste stanat nestata, ako resha da vkliucha tezi nesta v izpowedta si. A zhelaja li naistina da se izpowqdam, trqbva da gi vkliucha.

Situacijata puk, v koiato se namiram, e dosta... ogranichavasta: v Budapesta, kudeto ziveja ot izwestno vreme, ima samo edin bulgarski hram, v koito nikak ne se chuvstvam komfortno. Ednovremenno s tova jasno suznavam, che ako cjalata nasha vjara zaviseshe ot haraktera na tozi i tozi sweshtenik w tozi i tozi hram, to tja stese da bude suetna i sljapa. I kolkoto poveche mi se vurtjat v glavata tezi vurprosi, tolkowa po-burzo teche vremeto: az vse si ostavam izvun hrama. Izpitanie i izkushenie ednovremenno.

Ako tova provokira u vas novi misli, spodeljajte, ste buda blagodaren!
The administrator has disabled public write access.

Покаяние различно от изповед?! 25 Фев 2003 21:34 #236

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Златина, би ли развила малко по-подробно /когато имаш време, разбира се/, твърдението, че покаянието е различно от изповедта. Виж аз как разбрах твоето изказване:
- ти казваш, че покаянието настъпва еднократно, но понякога то изисква дълъг процес на смиряване. Във всеки случай според теб то е дар от Бога. Пример в това отношение не е ли преподобна Мария Египетска, която се е кръстила, причастила /май не се е изповядала - не съм сигурен, но сега не ми се рови "Жития на светците"/ и след това цели 17 години в пустинята не е виждала свещеник. Бог по чудесен начин й праща свещеник, за да може тя преди смъртта си да се причасти със Светите Тайни. Може би това е знак от Него, че покаянието наистина е настъпило.

Но сега въпросът ми е изповедта част ли е от процеса на покаяние или не? Преп. Мария Египетска 17 години със сигурност не се е изповядвала?!

И още, /аз не съм присъствал на изповед/ изповедта не е ли все пак разговор с Бога, но и със свещеника. Разговор, а не просто изреждане на греховете. Но, ако видиш, че свещеникът по някакви причини не те разбира, не се отнася с нужната сериозност към това, което му казваш, този разговор не може да се осъществи. И, ако същият този свещеник ти даде някакъв съвет, ти длъжен ли си да го изпълниш или можеш да си кажеш:"Все пак той не ми е духовен наставник, не съм длъжен да слушам всяка негова дума". Естествено въпросът е и към Никола.

Към Минос: Съчувствам ти, защото разбирам положението ти. И си мисля, колко сме облагодотелствани в големите градове на България, в които имаме богат избор от храмове, които да посещаваме и от изповедници. Все пак май първата изповед най-трудна. При мен това е въпрос на стеснителност, която трябва да преодолея. Затова особено се страхувам от присмех или неразбиране от страна на свещеника.
The administrator has disabled public write access.

Zabravih za naj-vaznoto! 25 Фев 2003 22:35 #237

  • Minos
  • Minos's Avatar
Nikola, naistina mi se izpluzna naj-vaznoto. Hubavo objasnjavas tova s "otluchvaneto" kato "zabrana za sv. Prichastie", respektivno "samootluchvaneto" kato "samozabrana", no v naj-dobrija sluchaj vuprosyt se svezda do hubavite aporii ot sorta na "pleshivetsyt" ili "zurnoto". Koga tochno? Kogato se vuzdurzame ot sv. Prichastie mezdu Rozdestwo i Wuzkresenie, nie wse pak ne se samootluchvame. Zatova kazah, che sum chuval za vuprosnija kanon s otluchvaneto sled period na edna godina vuzdurzanie ot priemane na sv. Tajni. Ta, kakto se polaga, da popitam kak sledva da se vuzvurne greshnikut v Tsurkwata. Da, kanonite izglezdat formalna rabota, no krasotata im e tochno w towa, ce mogat da ni dadat otgowor na tezi (wazni) wuprosi...
The administrator has disabled public write access.

Църквата е за грешниците 01 Мар 2003 16:46 #258

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Църквата е за грешниците, нали така? Какво има да се възвръщаш? Още повече, че след като си поставен в безизходна ситуация и не можеш да избираш, приеми този свещеник като свой изповедник. Аз съм може би последният човек, от който можеш да взимаш пример за това как се постъпва при това положение. Може би за мен или за такива като мен важат думите на Христос "слушайте ги какво ви говорят, но не ги гледайте какво вършат". Въпреки това, послушай ме. Не се лишавай от Христос заради колебанията си.
The administrator has disabled public write access.

... 30 Юни 2005 15:46 #7181

  • Георги
  • Георги's Avatar
Здравейте! От Велико Търново съм, студент първа година. Поради ред причини не съм кръщаван и не съм възпитан в духа на християнското семейство. Поради други причини живях и порастнах като момче на "обетованата земя". Скоро свършват изпитите ми. Уморен съм от хаоса, който несъзнателно създават хората. Искам да се отдам на себе си и на природата за месец-два. А може би и да преосмисля социалната си позиция и приоритети. Искам да попитам има ли манастир, в който временно мога да получа подслон и храна срещу труда си? И трябва ли задължително да съм кръщаван и вярващ за да стане това? Предварително ви благодаря за отговора.
The administrator has disabled public write access.

Re: ... 30 Юни 2005 16:26 #7182

  • Ksenia
  • Ksenia's Avatar
Георги wrote:
Здравейте! От Велико Търново съм,... Уморен съм от хаоса, който несъзнателно създават хората. Искам да се отдам на себе си и на природата за месец-два. А може би и да преосмисля социалната си позиция и приоритети. Искам да попитам има ли манастир, в който временно мога да получа подслон и храна срещу труда си? .

Здравейте.
Заинтригувахте ме с избора си на място / някой манастир/ за "отдаването" Ви на природата и на себе си. :)
Не бих искала да изнасям лекция, и то на студент в сесия :) ) Съжалявам, че Ви разочаровах...
Ако, обаче, не труд срещу храна/нощувка, а нещо друго, в известна степен неосъзнато и от самия Вас, Ви кара да търсите православен манастир, то по-добре е, да направите т.н. поклонение до Рилския манастир. Там може да се помолите на св. Иван Рилски, небесният покровител на България да Ви помогне да намерите себе си.
Пожелавам Ви го от сърце.
The administrator has disabled public write access.

Re: ... 30 Юни 2005 17:00 #7183

  • РРР
  • РРР's Avatar
Георги, мисля, че доста манастири биха се зарадвали на помощта ти. Просто е нужно да отидеш и да попиташ игумена.

Ако искаш да отидеш именно в манастир и да се потрудиш, направи го! Естествено това не те ангажира нито с кръщение, още по-малко с монашество. Всеки има своята лична среща с Бога. Може твоята да е там. А изборът ... винаги е само твой! :)
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 30 Юни 2005 21:03 #7191

  • Gergi
  • Gergi's Avatar
Можеш да опиташ в Хаджи-Димовския манастир, той е мъжки и имат нужда от помощници, някъде към Гоце Делчев се намира, но повече подробности не мога сега да кажа.
The administrator has disabled public write access.

За уединението 30 Юни 2005 23:07 #7193

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
Георги wrote:
Поради ред причини не съм кръщаван и не съм възпитан в духа на християнското семейство. Поради други причини живях и порастнах като момче на "обетованата земя". Уморен съм от хаоса, който несъзнателно създават хората. Искам да се отдам на себе си и на природата за месец-два. А може би и да преосмисля социалната си позиция и приоритети. Искам да попитам има ли манастир, в който временно мога да получа подслон и храна срещу труда си? И трябва ли задължително да съм кръщаван и вярващ за да стане това? Предварително ви благодаря за отговора.

Георги, радвам се на споделеното от теб. Ще използвам трибуната тук, за да изкажа едно мое отдавнашно мнение по повод уединението.

Поради ред причини и аз не бях кръстена и възпитавана в православно семейство. В търсенето на Бога минах през будизма. Правеше ми впечатление, че в будистките манастири се отива свободно за уединение за седмица, месец, два, колкото ти позволява времето.

Много пъти бях посещавала манастири в България, но Божия промисъл ме отведе, в присъствието на част от компанията от този сайт, в точното време на точния манастир. Чрез присъствието на литургията на един епископ Бог ме въведе в Църквата.

Ако вътрешно чувстваш потребността да се уединиш в манастир, за да разбереш себе си и света, да осмислиш ценностната си система, то моя съвет е:

В Православието всеки духовен подвиг трябва да става в благословия. След като си във Велико Търново, потърси митрополията и благословението на митрополит Григорий. Той би трябвало да знае кой манастир какви нужди има и да те насочи към игумена му. Ако не те насочи, възползвай се от информацията, която Герги ти е дала.

Освен работа, в манастира има и богослужения, и послушания. Игуменът ще ти обясни манастирския устав и реда в манастира. Пий вода от извора, най-добре. :)
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 30 Юни 2005 23:24 #7194

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Лия, няма нужда Георги да притеснява митрополит Григорий. Около В. Търново има десетки прекрасни манастири начело с Преображенския. Нека се поразходи, да поразпита...
The administrator has disabled public write access.

:)) 30 Юни 2005 23:42 #7195

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
Да, Никола, съгласна съм. Докато пишех постинга си, си спомних разказа на една моя приятелка, която имаше проблеми със сина си - тиийейджър - и беше отишла за една седмица в мъжки манастир около Велико Търново. Утре ще й звънна, за да я питам в кой точно.
The administrator has disabled public write access.

За уединението 02 Юли 2005 12:06 #7208

  • ЛИЯ
  • ЛИЯ's Avatar
Преображенския манастир

:)
The administrator has disabled public write access.

благодаря ви 02 Юли 2005 15:45 #7209

  • Георги
  • Георги's Avatar
Благодаря на всички за отговорите на въпроса ми и за разбирането. Според Пирандело човешкото незнание е като малък лъч светлина в мрака. И колкото и да са наброй тези светлинки, те са нищожно много в сравнение с безграничната, бездънна тъма на незнанието. Всеки ден започвам да се плаша от своето невежство все повече и повече. Дори имам чувството, че този страх се превръща в панически. В някаква фобия. В материалната реалност на града, в който живея се сблъсквам с нови и нови трудности. Трудности свързвани с осъзнаването на обективната реалност и нейното отражение в съзнанието ми. Лутането продължава. Желанията, емоциите, представите на околните сякаш искат да ме въвлекат в ежедневие, което не е присъщо за мен, в реалност която чувствам чужда! Материалистът ми казва: Амбицирай се, спри да мислиш и намери правилното решение. Скептикът ми казва: Винаги има по-правилно решение. Нихилистът: Правилно решение няма, каквото и да направиш всичко се свежда до нагон и изходът е един и същ! И на тримата представата им за Абсолют е различна! И тримата еднакво добре ме разконцентрират и объркват. Всеки от тях се опита да ме убеди в собствената си истина, но нито един от тях не опита да ме окуражи. Нито един от тях не свърза истината с хората! Не знам какви въпроси да задам. Не знам дори изобщо искам ли да задавам въпроси. Около Търново наистина има много манастири. Утре ми е последния изпит, след това ще се разходя да поразпитам. Благодаря ви отново.
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 04 Юли 2005 09:56 #7213

  • Росица
  • Росица's Avatar
Щом вече усещаш изискванията на реалността, "неприсъщи" за потребностите ти-значи имаш шанс да откриеш истинските ценноси.
Успех! :D
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 20 Сеп 2005 23:18 #8500

  • nevg
  • nevg's Avatar
Струва ми се че започвам да разбирам какво означава "блаженни бедните духом ..."
И в други теми забелязах, че свещенниците се критикуват (да не кажа хулят), биват сравнявани, оценявани, категоризирани и т.н.
Признавам, че не съм "духовно извисен", и че съм абсолютно невеж, но ми се струва малко странно отците да бъдат съдени от нас (особено от мен недостойния).
Избират се като булка или още по-лошо като Човекът, който ще сефтоса дълбоко ранимата ми душица.
Звучи грубо, но точно така ми изглежда възвишените и многословни обяснения.

Свещенниците са хората и като такива са различни.
Един може да поема повече чужди грехове друг не толкова.
И на мен ми се случвало едно и също провинеие да бъде посрещнато с блага усмивка и успокоение от един отец и със забележка от друг, но мисля, че не трябва да се сърдим, обиждаме, а още по-малко да се отричаме от Тайнствата само защото свещенника най-вероятно справедливо ни е укорил.
В моя случай забележката на свещенника се оказа много полезна защото макар и подтиснат и засрамен се вслушах в думите му и започнах да подготвям дъщеря си как да се държи в църква и каква благодат е св. Причастие.
Оказа се, че 2 годишно дете разбира достатъчно добре като му се отделя време и му се говори.

Вероятно е хубаво човек да има и изповедник и наставник, но не винаги е възможно. Не само в София има христяни.
Има много села без поп или с поп който обикаля няколко села, а не всички манастири са действащи (някои дори са превърнати в мотели с кръчми).

Както се каза и по-горе не трябва да се отлага прекалено дълго Кръщението заради избор и подготовка (едва ли някой е напълно готов)
Първите проповеди приемах със съмнение и ги осмислях чак след няколко дни.
The administrator has disabled public write access.

Re: Za izpowednika 24 Сеп 2007 16:20 #20346

  • PiF
  • PiF's Avatar
Minos wrote:
Situacijata puk, v koiato se namiram, e dosta... ogranichavasta: v Budapesta, kudeto ziveja ot izwestno vreme, ima samo edin bulgarski hram, v koito nikak ne se chuvstvam komfortno. Ednovremenno s tova jasno suznavam, che ako cjalata nasha vjara zaviseshe ot haraktera na tozi i tozi sweshtenik w tozi i tozi hram, to tja stese da bude suetna i sljapa. I kolkoto poveche mi se vurtjat v glavata tezi vurprosi, tolkowa po-burzo teche vremeto: az vse si ostavam izvun hrama. Izpitanie i izkushenie ednovremenno.

Ako tova provokira u vas novi misli, spodeljajte, ste buda blagodaren!

Ами и аз имам същия проблем с българската църква в Монреал (за съжаление има и чувам за много подобни проблеми с български храмове в чужбина....), но това не значи , че трябва да седим извън църквата. За себе си намерих решение - посещавам храм на Православната църква на Северна Америка където службата се извършва на френски език, който чудесно разбирам. Мисля си, че ако не се чустваме комфортно в някоя българска църква в чужбина не сме длъжни да ходим там само заради етническата принадлежност. Както е написал Никола по-нагоре, трябва да си търсим добър духовен отец, независимо от произхода или държавата..

Иначе има курсове по катехизисация в църквата Покров Богородичен зад хотел Родина а и има неделни очилища в много църкви,
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 18 Ян 2008 21:06 #21625

  • Костадин Гълъбов
  • Костадин Гълъбов's Avatar
Привет! Ето как стоят нещата при мен. Кръстен съм. Като дете по време на лятната ваканция баба ми редовно ме водеше на църква. В големия град, а и с течение на времето това се промени. Образователната ни система допълнително внесе смут. Увличах се по "демократизма", по "национализма", даже за малко бях и социалист. Не ми е лесно да направя тези признания, но темата е "Пишете", та и аз се раздрасках. Никога обаче не забравих времето в храма, срещите ми с духовниците...
Сега се старая да се "върна" назад, за съжаление знанията не са на нивото, на което бих искал. Но съм се заел това да се промени. Чувствам, че за да бъда истински православен християнин ( а не само да се зова така ), трябва да се ограмотя достатъчно. Защото, ако искам да ми се даде, трябва аз да дам първо. Затова и не се причистявам и въобще праксисът ми е под всякаква критика. Някак си не се чувствам достоен за Тайнствата. Положителното е, че имам искрено желание това да се промени...
Та така....
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 19 Ян 2008 21:17 #21652

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Здравей, Костадине!
Наистина бабите са велики служители на Божия промисъл.
Но защо трябва да се връщаш назад? Напротив, дерзай!

Спомените ще си пазим, но ще полагаме усилия, за да придобием опит, съответстващ на израстването ни като хора. Така ще можем да израстваме и в Христос, което трябва да бъде целта ни.
The administrator has disabled public write access.

Re: Пишете! 19 Ян 2008 21:49 #21656

  • Костадин Гълъбов
  • Костадин Гълъбов's Avatar
Здравей, Смилене! Може да не съм се изразил максимално точно. Назад в смисъл като стремеж да се отърва от всякакви заблуди, които буквално ни заливат отвсякъде и малко по-малко измесват смисъла на живота ни. Това имах предвид, а за мен това не е толкова лесно.
The administrator has disabled public write access.
  • Page:
  • 1
  • 2

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]