Мобилно меню

КАКВО Е НУЖНО ЗА ДА ПРОМЕНИМ НАШИЯ СВЯТ?

  • Li
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
26 Окт 2004 23:55 #3498 by Li
КАК ДА ОБЪРНЕМ ОЧИТЕ И СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА ОБРАТНО В НЕГО? ЗА ДА ОПОЗНАЕ ПЪРВО СЕБЕ СИ И БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ.
КАК ДА СПРЕМ ПРОЦЕСА НА ДУХОВЕН РАЗПАД ОТ МАТЕРИАЛИЗМА КОЙТО ВПРИМЧВА СЪЗНАНИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК В КАПАНА НА СУЕТИТЕ? ПОЧТИ ВСЯКО НЕЩО КОЕТО НИ ОБГРАЖДА НАПОСЛЕДЪК Е ПРОПИТО ОТ АГРЕСИЯ.
НИМА ТОВА НЕ Е ЛИЦЕТО НА САМИЯ АНТИХРИСТ?

МАЙКА ТЕРЕЗА НИ ОСТВИ ЖИВ ПРИМЕРА СИ. И НЕ САМО ТЯ, НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ЖИВОТА НИ СТАВА ВСЕ ПО-БЕЗДУШЕН И ПРАГМАТИЧЕН.
А НЕ Е ЛИ ДОСТАТЪЧНА САМО ЛЮБОВТА НИ И ДУШЕГРИЖИЕТО? ЯВНО - НЕ! ТОПЯТ СЕ В МРАКА...
:idea: :?: :roll:

Л.

Please Вход to join the conversation.

  • Margy
  • Visitor
  • Visitor
20 Ное 2004 14:02 #4066 by Margy
Здравей, Ли,
попаднах на въпроса ти точно в момент, когато се опитах да дам съвет на приятелка, за да промени живота си към по-добро. Чесно, това, което постигнах е да я ядосам до такава степен, че да не иска да и говоря повече. А аз наистина се стремях да бъда колкото е възможно по-деликатна, защото се опасявах, че това което трябва да и кажа, ще я вбеси...
От една малка книжка за Светогорските монаси си спомням, че без думи, а с молитва в сърцето е начинът по-който да промениш човека до себе си. И то пак не ти ще го промениш, а всичко с Божия помощ. Примера, който даваме ние на близките ни, с начина ни на живот, с проявленията на любовта ни към тях - това ще ги промени, това ще смекчи сърцето им. Но трябва много търпение, защото хубавите неща не стават бързо.
Нека ние сами обърнем своите очи към самите себе си, нека живеем като истински християни, нека първо поправим себе си. Тогава с Божията благословия - и мнозина около нас ще се поправят.

Please Вход to join the conversation.

  • borisdd
  • Visitor
  • Visitor
20 Ное 2004 23:07 #4068 by borisdd

Примера, който даваме ние на близките ни, с начина ни на живот, с проявленията на любовта ни към тях - това ще ги промени, това ще смекчи сърцето им. Но трябва много търпение, защото хубавите неща не стават бързо.
Нека ние сами обърнем своите очи към самите себе си, нека живеем като истински християни, нека първо поправим себе си. Тогава с Божията благословия - и мнозина около нас ще се поправят.

Напълно съм съгласен!

Поздрави :)

Please Вход to join the conversation.

  • Li
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
21 Ное 2004 09:41 #4069 by Li

Здравей, Ли,
попаднах на въпроса ти точно в момент, когато се опитах да дам съвет на приятелка, за да промени живота си към по-добро. Чесно, това, което постигнах е да я ядосам до такава степен, че да не иска да и говоря повече. А аз наистина се стремях да бъда колкото е възможно по-деликатна, защото се опасявах, че това което трябва да и кажа, ще я вбеси...
От една малка книжка за Светогорските монаси си спомням, че без думи, а с молитва в сърцето е начинът по-който да промениш човека до себе си. И то пак не ти ще го промениш, а всичко с Божия помощ. Примера, който даваме ние на близките ни, с начина ни на живот, с проявленията на любовта ни към тях - това ще ги промени, това ще смекчи сърцето им. Но трябва много търпение, защото хубавите неща не стават бързо.
Нека ние сами обърнем своите очи към самите себе си, нека живеем като истински християни, нека първо поправим себе си. Тогава с Божията благословия - и мнозина около нас ще се поправят.



Напълно права си, мила.
Може би наистина това е единствения ефективен начин да помогнем на ближните си. С човешката си същност едва ли можем да бъдем особенно ценни за другите освен с личния си пример, ако сме способни да постигнем действително такава чистота.
Йоана Златоуст е успявал да обърне много хора към правата вяра, но той както и Светите отци са хора посветили живота си на Бога. Това прави словата им боговдъхновени и благословени.
За съжаление в днешно време почти няма СВЕТИ хора които да могат истински да помогнат на обществото ни в устременото духовно падение на което сме се отдали. С груби думи: Църквите са празни (и малобройни), а кръчмите - пълни (и навсякъде). Хората се очуждават и забравят етичните норми, младежта се отдава на пороци отрано и спира духовното си израстване. Това се наблюдава във всички области на социалния ни живот. Най-съкровените и ценни духовни качества на човека дадени му изначално от нашия създател биват птъпквани и низвергнати.
Това е една тъжна приказка, която може би има някакъв шанс да бъде променена, но как?
Дано да си права, че с молитвата пълна с вяра бихме могли да извършим и това чудо!
Дано има сред нас такива люде, дето са способни да продължат апостолските повели и делото Христово...!
Бог да бди над вас!
Лидия

Please Вход to join the conversation.