Кой ще е (най-уместният) патриарх?

Всеки си има някакви симпатии, но защо не оставим малко място и за Божия промисъл? Всякакви подобни анкети разделят хората още веднъж изкуствено на лагери, защо е необходимо да толерираме това? Разбирам да бяхме избирателите на патриаршеския избирателен събор... но за добро или лошо не сме. Трябва по-скоро молитва и послушание, отколкото усещането, че избираме владици от каталог.

Ако сме реалистични и се основаваме на опита, основното качество, което трябва да има един владика в България е преди всичко да не вреди, повечето от тях това качество поне го имат.

Относно коментарите Ви за здравето на дядо Неофит, в Двери направихме тази грешка веднъж: позволихме коментари на нашите страници за здравето на дядо Амвросий. Историята показа, че не сме били прави, във всякакъв смисъл - дядото в момента си е жив и здрав и си се справя съвсем добре.

Рибар, много ме впечатли вчера написаното от една жена, смисълът на което беше, че последните дни (видите ли) враговете на Църквата се активизирали. Просто не мога да повярвам! При положение, че точно на хората извън Църквата им се искаше да чуят нещо позитивно и се зарадваха за хубавите неща, които се разкриха за патриарха като ето това: www.monitor....?id=361288 ...

След това какво стана: точно хора от Църквата заляха медиите с ужасни новини. Митрополит пуска компромати срещу други митрополити в сайта си, в официалния си сайт. Обявява публично пред цяла България, че спазвал мълчание, но всъщност това не е монашеско мълчание, а агресията на обидения горделивец. Всеки с малко усет за човешките отношения (дори последният атеист) разбира това и ни се смее. Миряни правят някакви фейсбук групи, в които се боричкат, прибавят към тях хора от периферията, които нямат имунитет към църковните дрязги и не знаят дори какво означава да се причастиш и изповядаш. През последните дни ние, църковните хора се проявихме като най-върлите врагове на Църквата... Когато Църквата разполага с "църковници"-активисти (и клирици и миряни), за какво й трябва изобщо да има външни врагове.

Лично и неангариращо мнение: този разговор никак не ми харесва. За да се проведе задълбочено, трябва да се посочват кусурите на един или друг владика, а (уверявам Ви) - няма владика без кусури. На поне това никак не ми е приятно: не защото не виждам кусурите им, а защото ги виждам твърде добре. Това не е църковният подход. Нека всеки от нас да си върши работата и поне за малко да се зарадва от нашата нищожност във всемира. Слава Богу, не отговаряме за всичко!

Ако бяхте прочели останалите ми съобщения, щяхте да разберете, че не идеализирам никого. Но искам да попитам всички, които участват в подписки и групи против един или друг митрополит и разни други виртуални активизми, давате ли си сметка, че и службата на ДС, и слугинажът, и комунизмът и горделивият фанатизъм са само някакви конкретни форми на злото. Давате ли си сметка, че злото има и много други форми? Сигурни ли сте, че останалите от вас няколко имена като "чисти" (защото вие искате да предопределите избора точно между тях) са хора, чиято душа познавате по-добре отколкото душата на бившите агенти на ДС или на злощастния дядо Николай?

Относно Pink Floyd и не само progressive rock-а, не виждам защо да не развиваме вкус към хубавата музика. Ето Ви нещо за четене dveri.bg/6fk8 Сега ако обичате, без повече лични нападки. За какво точно дойдохте на гости в нашия форум - да агитирате за дядо Гавриил или пък да си разкъсвате дрехите? Всъщност дядо Гавриил благословил ли Ви е да агитирате за него? Смятате ли, че му правите добра услуга? Защо каква музика харесвам толкова много Ви вълнува, а дали проявявате църковно отношение към проблемите - не?

Ядосвайте се и ме обиждайте колкото желаете, но това няма да промени факта, че по същият начин, по който сте предубеден към част от най-добрата нецърковна музика, правена някога в историята на човечеството (защото смело мога да кажа това за "Atom Heart Mother"), така сте предубеден и към част от митрополитите ни. Забележете какво точно Ви изкара от релси - фактът, че не хукнахме в един глас да плануваме как да направим един или друг владика патриарх.

Само едно не можах да проумея в логиката Ви и в логиката на други, постъпващи като Вас: 100% ли сте сигурни, че нищо не е скрито, толкова ли много вярвате на Комисията по досиета и многобройните правителства, които са стопанисвали тези архиви. Какво Ви кара да сте убедени, че тези от владиците ни, които нямат нищо или почти нищо в досието си, са някакъв принципно по-различен вид хора? Защо смятате, че те също нямат тайни, които да крият и грехове, за които да се каят? Само че тези, чиито досиета бяха в по-голямата си част разкрити, поне претръпнаха: и сега имат един страх по-малко. А тези, чиито досиета ги няма, но могат да се появят във всеки един момент? А ако наистина не са сътрудничели - чудесно, поздравления за правилния избор, но въпреки това те също носят белезите на тази епоха. Има и други видове белези. Цялата ни Църква носи тези белези и дори да си направим пластична операция - белезите ще си останат.

Вие можете ли да надникнете в тяхната душа - и на разобличените, и на "чистите"? Аз мога ли? Господ ли сме?

Смятате, че когато Ви говоря за Божия промисъл и за смирение приказвам празни приказки? Вие въобще вярвате ли в нещо (освен, че рокът е много лоша и разлагаща музика...)

Благодаря за квалификациите, но давате ли си сметка, че със своята изключителна теологическа подготовка току що казахте, че на земята съществуват човешки същества, които НЕ СА потенциални грешници!!!

Добре, оставих Ви да се изкажете докрай. Довиждане.

Къде в устава на БПЦ пише, че тези хора могат да бъдат изолирани, без преди това да бъдат осъдени по надлежния ред и да им се даде възможност да се защитят? Тук нещата не са по-дълбоки от медийните интервюта на г-н Николчев.

Тук има една по-интересна поставена тема. За "предопределянето" на избора. Моят въпрос е от кого точно този избор е *предопределен*. Защото това *предопределяне* на избора би било прекрасно, ако Бог ни е насочил към него, но в същото това време е ужасно зловещо, ако човеци са се опитвали да го *предопределят*. Защото (дори да действаме чрез безкомпромисна акривия), едва ли можете да поставите всичките разкрити 11 агенти под общ знаменател, случаят на всеки от тях е различен както е различна и неговата душа. Но някой тук се опитва да направи точно това. Следователно следвало би следвало да ни светне една жълта предупредителна лампичка.

Бог действа чрез нас единствено ако (поне малко) се смирим и започнем да се учим да изпитваме взаимна любов. Не можем да се обичаме, ако се разделяме в групи (чисти и нечисти), не можем да се обичаме, ако онези всичките са "те". Не можем да твърдим че се обичаме, ако не можем да проведем дори кратък разговор с някой, който е на противоположното мнение, без да започнем да го обиждаме и да излиза пяна от устата ни. Има ли подобен вид любов в групата "Искаме Гавриил за патриарх" или в петицията срещу всички останали митрополити, която почна да се развява вчера? Петицитята - ясно като я прочетеш, да погледнем сега групата. На пръв поглед: нещо супер-позитивно. Но погледнете в дълбочина и ще видите всичко: лепенето на етикети и осъждането - Гавриил е *единствения* възможен кандидат, защото другите са омаскарени. Не ни трябва дори да ги познаваме - те са такива и такива. Всички заедно, личностите нямат значение. А-то и Б-то на християнската ни вяра - също. Не можете да ме убедите, че по този начин правите това, което иска Бог.

skitnik wrote:

Цитат: да не забравяме също така, че патриархът не е вся и всьо, патриархът не е цар самодържец и митрополитите не са негови боляри.

Много, много важен момент. При положение, че правата на българския патриарх са толкова ограничени, нека привържениците на стратегията "да популяризираме нашия кандидат, като обявим всички останали за недостойни, да ги изобличим толкова гръмко, че да ни чуят и до Цариград" да се спрат за момент и да си помислят... Добре, да допуснем, че кампанията бъде успешна и "техният човек" (който и да е той) стане патриарх. Нима останалите митрополити няма да си спомнят след години за тази "предизборна кампания" и да го винят за нея, да изпитват недоверие. А бъдещият патриарх ще трябва да стои в една зала с тях, да работи с тях и да зависи от тях. Година след година.