Мобилно меню

книга срещу митр. Антоний Сурожки

  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
12 Окт 2004 11:27 #3206 by
Зографският манастир е издал книга с текстове на архим. Рафаил (карелин) с няколко подбрани негови статии. две от тях (от общо десетина) са критика срещу богословието на митр. Антоний Блум (Сурожки) и прот. Александър Мен. книгата има подзаглавие "Как повяхва православният цвят на икуменическия клон" или нещо подобно.

Трудно ми е да дам еднозначна оценка на книгата. Като издатели на Ал. Мен и митр. Антоний е разбираемо, че високо ценим и обичаме тези автори. От друга страна, текстовете на архимандрита в никакъв случай не се вписват (с изключение на подзаглавието на книгата :-) ) в общото русло на анти-икуменическата литература, издавана у нас. макар и вътрешно да въставах срещу много от аргументите, които използва, общата атмосфера на книгата е по-скоро осмислената и дълбоко преживяна убеденост на един искрен и духовно чувствителен човек, отколкото класическите злобни квалификации, на които съм се нагледал и наслушал. извън тези два критично адресирани текста, в книгата има и части, които не са персонално ориентирани към никого - и в тях архим. Рафаил е особено убедителен.

като цяло, бих ви препоръчал книгата - понеже знам, че повечето от форумците имат вече изграден навик да се отнасят трезво към това, което четат и трудно биха се поддали на изкушението да заклеймят или превъзнесат някой автор осланяйки се единствено на външни авторитети.

поздрави
пламен

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
12 Окт 2004 11:34 #3207 by n_antonov
Истината е, че ако не беше първосигналното оплюване на икуменизма, което заля православния свят и което ни отвращава включително и от интернет-форумите, щеше да ни остане време и за една задълбочена и осмислена критика, за каквато говориш.

Please Вход to join the conversation.

  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
12 Окт 2004 12:04 #3208 by
Replied by on topic за книгата
всъщност, Кольо, книгата не е толкова за/срещу икуменизма. хубавото на книгата е, че разглежда икуменизма като частно проявление на нещо много по-голямо и сериозно. там, където авторът разсъждава (на моменти все пак тенденциозно, според мен) за психологизма на митр. Антоний, има много добри попадения за молитвената му нагласа. той има проблем именно с нея; икуменизма като че ли е по-периферно явление.

поздрави пак
пламен

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
12 Окт 2004 12:24 #3210 by n_antonov
Ясно, но и аз нямах предвид да се разсъждава изцяло в посока "за" или "против". Именно затова употребих думата критика, което означава преди всичко отсъждане, преценка, осмисляне.

Please Вход to join the conversation.

More
12 Окт 2004 12:36 #3212 by Kosio

като цяло, бих ви препоръчал книгата - понеже знам, че повечето от форумците имат вече изграден навик да се отнасят трезво към това, което четат и трудно биха се поддали на изкушението да заклеймят или превъзнесат някой автор осланяйки се единствено на външни авторитети.
поздрави
пламен


Същият този архимандрит обвинява и дякон Кураев и проф. Осипов в "новомодернизъм", "икуменизъм" и прочие. Имайки предвид, че Кураев е автор на една от най-аргументираните критики срещу икуменизма - на за арх. Рафаил явно това не е достатъчно - трябва и да сме крайни.

Доколкото знам, за о. Рафаил са свойствени категорични съждения и не съвсем честна полемика. Интерпретацията (особено недобросъвестната) на чужди мисли за мен е ужасна и крайно нередна практика. Всъщност... мисля, че това е и първичния проблем - автори като арх. Рафаил изискват и от останалите православни да общуват в такъв отблъскващ опонента стил. А ако нямаме любов един към друг, как хората ще разберат, че сме християни?

Дякон Андрей Кураев и А. И. Осипов са окуражавани лично от патриарх Алексий за тяхната, цитирам "изключително трудна, изключително полезна и безкористна мисионерско-просветителска дейност". След това отнякъде изниква един гуру и обвинява в прав текст тези хора, че са еретици. Не мога да ти кажа каква е причината - дали се касае за вътрешни борби в РПЦ или просто за ревност, но фактът е факт.

Пламене, позволи ми да ти кажа нещо лично. Струва ми се, че нормалните хора, които водят полемика често са прекалено меки и прекалено добросъвестни с опонента си - дори когато той е нечестен и краен. Това не е зле, стига да не се люшкаме безволево - защото често това си е отстъпление от това, в което вярваме.

Аз например тази книга на арх. Рафаил няма да я прочета - няма да си губя времето с нея и то умишлено - тя самата може да е много добре написана, но начинът, по който се използва е достатъчно красноречив - красноречив е и личният пример на автора. Защо трябва да пия цяла кофа морска вода, за да разбера, че морето е солено - достатъчни са ми и няколко капки. Ако видя че една храна може да ме отрови и не е безопасна за стомаха ми - по-добре да не я хапвам. Просто не мога да разбера, защо ти трябва да се тровиш.

За завършек - ето нещо за арх. Рафаил, издедено в Църковения вестник на РПЦ: www.tserkov....ng/?ID=683

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
12 Окт 2004 14:29 #3217 by n_antonov
Ама това ли бил прословутият архим. Рафаил? Съжалявам, но от известно време насам съм изтървал нишката на тези неща и ми е трудно да я реконструирам вече.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
14 Окт 2004 08:48 #3243 by n_antonov
Доколкото виждам, дискусията между двамата се движи на плоскостта има ли благодат извън църквата и ако има каква е тя. Въобще, има ли спасение извън църквата. Това е много труден, бих казал, неразрешим богословски въпрос. Архим. Рафаил настоява, че спасение извън църквата няма, дякон Кураев твърди, че по-скоро не можем да знаем, като се аргументира с неясните и противоречиво разрешени или неразерешени богословски проблеми в църковната история (има много примери в историята, които показват, че дори по важни богословски въпроси нищо не се знае с еднозначна сигурност). Разбира се, това е съвсем опростен синтез, иначе дискусията е много по-интересна и изпълнена с доста любопитни примери.

Струва ми се, че и в нашия форум сме дискутирали как Бог спасява, кого спасява и спасява ли извън църквата; има ли благодат и звън църквата, която да спасява. Че има благодат извън църквата, това можем да знаем със сигурност, защото съгласно учението на св. Отци цялото творение е причастно по различен начин и в различна степен към едната нетварна Божествена енергия. Дори и бездушните предмети са причастни на тази енергия, доколкото притежават битие, а битието е Божествена енергия. Друг е въпросът, че светиите и християните, които се опитват да възрастват в доброто, стават причастни по друг начин, в много по-голяма степен и дори придобиват способността от причастни да стават и причастяващи (светиите). Т.е. да твърдим, че извън църквата няма каквато и да било благодат, е неправилно.

Колкото и да съм си блъскал ума върху въпроса за спасението на хората извън църквата и дали Бог съди за тях по различни критерии отколкото тези, които са в църквата, винаги в главата ми са се изправяли почти равносилни аргументи "за" и "против". В резултат на това се убедих, че не е по силите ни да проумеем Божието спасение нито можем да схванем докрай тайнствената синергия между свободната човешка воля, която преп. Макарий обича да нарича самовластна, и непостижимата Божия воля, но можем да сме сигурни само в едно: Бог спасява по непонятен за човека, но справедлив начин. И в друго можем да сме сигурни: спасението идва само по Божия милост (думата за милост и благодат в Новия завет е една и съща - charis), а не по заслуги.

Относно темата за икуменизма.

Въздържам се да коментирам еднозначно изказванията на Зизиулас, защото не бях тям и не съм сигурен нито в поставянето им в правилния контекст, нито в превода. Що се отнася до самия икуменизъм обаче, убедил съм се, че колкото хора има на този свят, толкова икуменизми (като латинската сентенция "quot capita, tot sententiae"). Всеки си представя икуменизма по различен начин и когато види другия да го споделя или да го отхвърля, се нахвърля срещу него, без да си дава сметка дали онзи говори за същия икуменизъм или има нещо съвсем друго предвид. Понякога - и по-често - зад плоско скалъпената критика на икуменизма виждаме по-скоро страх от другостта, отколкото зряла и трезва богословска аргументация. Страхът обаче е психологически феномен.

Истината е, че когато човек се чувства одързостен от силата на вярата и от любовта към Христа, другостта не може да го уплаши и нищо не може да му попречи да свидетелства пред другите автентичността на духовния си опит. Ако апостолите страняха от другите и ако Павел не беш приел да бъде "апостол на езичниците", какво ли би се случило с християнската проповед. Както обикновено, най-силният и безспорен пример за това какви трябва да бъдем в отношението си към другите и другостта отново е Св. Писание.

Всичко това тук са утринни свободни разсъждения, които не си правя труда аргументирам богословски. Просто споделям някои впечатления от скромен опит, нищо повече.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
14 Окт 2004 09:35 #3249 by n_antonov
В заключение.

За мен най-трезвата и полезна критика на икуменизма е пълното му обезоръжаване с помощта на вярата и любовта в Христа. Страхът от другостта няма място в дискусията за икуменизма. Това явление е по-скоро в компетенцията на специалисти психолози и психотерапевти.

Please Вход to join the conversation.

More
14 Окт 2004 11:44 #3251 by legion
По спасението извън църквата аз обикновено се ограничавам със следното:

Спасение има и в Православната църква, но за православните няма спасение извън нея.

Please Вход to join the conversation.

More
14 Окт 2004 11:47 #3252 by Kosio

. Понякога - и по-често - зад плоско скалъпената критика на икуменизма виждаме по-скоро страх от другостта, отколкото зряла и трезва богословска аргументация. Страхът обаче е психологически феномен.

Много добре казано, Никола. Винаги съм се чудил защо се ужасявам от критиките срещу икуменизма, въпреки че никога не съм симпатизирал на икуменизма. Точно това е причината - страхът от другостта, който често съм забелязвал в нашите събратя. Не мисля, обаче, че той е само психологически проблем - той има и еклезиологично измерение. Църквата ни е съборна, между нас следва да има литургия, общение, любов, а не страх и подозрителност. Тук не говорим за отношението ни към тези, извън църквата - ако ние не можем да се научим да обичаме дори събратята си, как ще обичаме враговете си...

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

More
14 Окт 2004 11:54 #3253 by Kosio

Спасение има и в Православната църква, но за православните няма спасение извън нея.

От нас се иска повече, по този въпрос никой не спори.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.