Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: Ревността, която убива

Ревността, която убива 11 Фев 2011 00:58 #30168

  • o'style
  • o'style's Avatar
Здравейте,

Много се чудих дали да повдигам тази тема, но какво пък ... Ревността е проблем, от който страдат и мъже, и жени. Тази ревност, за която искам да поговорим, е ревността, която убива, която разрушава, която погледната отстрани е породена от бесовско влияние и страсти. Преди време си мислех, че ако човек обича някого няма как да не го ревнува. Може и да е така. Може ревността да е като солта - в малки количества имаме нужда от нея всеки ден, но в големи уврежда здравето на човека. И не искам да обсъждаме твърдения от сорта: "и да ревнуваш, и да не ревнуваш, ако е решил/а да изневери, ходи го/я спри"; "ревността е губене на време"; "ревността е признак на слабост" и т.н. Сигурно тези твърдения са верни, но хората са различни и ако за един човек подобни изреченийца помагат, то за други ревността се появява от нищото и по всяко време. Именно втория тип хора искам да коментираме. Как може да се помогне в такъв случай? Какво да прави човек, който ревнува половинката си дори от 5-минутен престой в магазина или казване на едно "здрасти, как си" на улицата с някой познат. Как може да се премахне оня червей, който сякаш никога не спи и винаги е гладен и човърка ли, човърка сигурността у ревнуващия? Или поне да бъде приспан за определено време, да се засити гладът му за по-дълго, че дори да бъде унищожен? Как с Божията помощ може да се помогне на такъв човек, ревнуващ дори от вятъра? Човек, който осъзнава разрушителните последици от ревността си, но не успява да я контролира и ако не изкарва гнева си върху половинката си, то го излива вътрешно в себе си, измъчвайки се от нищото и причинявайки си ужасни главоболия и депресии? В този форум участват немалко хора със значителен християнски съпружески опит. Някои от тях сигурно никога не са изпитвали това, което описвам и въпреки това няма как да не са се сблъсквали с ревността ...

Как с Божията помощ да притъпим или трансформираме тази убийствена ревност (несигурност, страх, съмнение, липса на вяра у другия!)?
The administrator has disabled public write access.

Re: Ревността, която убива 11 Фев 2011 07:26 #30169

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • ЛюбимеЦ 12+1's Avatar
Oтговора на въпроса е "никак", не се лекува.
Нормално е мъничко да се ревнувате, значи се обичате, значи другия има стойност.
Болезнената ревност обаче си е болест, тя е безпричинна най-често,но ако има причина, по-добре е да се разделиш с човека.

Нормално е понякога да станат грешки,ако хората са нормални, здрави, и добре сложени, то понякога ставаме обект на обожание.
Колкото и "християнски" да се държим, все пак понякога се случва да кривнем от пътя.
Затова по-добре да не се гоним със постоянния ни партьор, защото може и да се хванем в крачка, а тогава обясненията са по-тягосни, и по-болят.

п.п. със Божията помощ,и със помоща на времето,настъпват деформации във фигурите,причините за ревност стават все по-малко,накрая може и съвсем да изчезнат.
Но,докато си млад и хубав, приеми че от ревноста полза няма, и да ревнуваш и да не ревнуваш, ако другия иска да кривне не може да бъде спрян, затова съзнателно си наложи да не изпитваш такива чувства.
The administrator has disabled public write access.

Re: Ревността, която убива 11 Фев 2011 11:34 #30171

  • vladikov
  • vladikov's Avatar
Здравейте, интересна тема.
o'style, за по пълното и разбиране на темата, е добре да се започне от ревността в различните и конотации, впоследствие да се види тази която "убива".
Бог не веднъж в Стария Завет е наречен Ревнив, Ревнител (Второзаконие: 4:24, 5:9, 6:15 и др.). Тази ревност е проява на отговорността Му към Своя народ, защото тя има за цел спасението и обожението на народа. Но тази Божия ревност е споделена, народът е наясно че неговия Бог е ревнител. И това се вижда когато Бог казва на Мойсеи:[33:5] Изход, Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя Но Мойсей отказва да има Бог не-ревнител и казва: [33:15] Изход, Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;
Така че ако отношението и отговорността, са скрити зад ревността това е добре. Но може ревността да означава и липса на доверие: Ревнуваш другия защото му нямаш вяра. И тази липса на вяра в тези случаи се опитва да се замени с доказателства. С кой е говорил, кога и т. н. А това не носи спокойствие, липсата на доверие, а си е направо неверие в другия.
Мислите на ЛюбимеЦ 12+1, някак не ги приемам: Докато сме млади кой както иска да си живее живота, и да не се ревнуваме много-много, защото като остареем няма да имаме причини за ревност.
Нима няма да ценим човека до себе си? Ревността си е някакъв вид изпитание, ние трябва да я насочим в правилната посока.
The administrator has disabled public write access.

Re: Ревността, която убива 12 Фев 2011 10:16 #30176

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • ЛюбимеЦ 12+1's Avatar
vladikov, може ли да кажа една истина(тя е за дамите, но аз добавям че важи и за нас мъжете),и то изказана от компетентен по въпроса източник.
Питат Радио Ереван:
-Кои жени са най-верни:блондинките,брюнетките,или червенокосите?
Радиото отговаря без замисляне:
-Сивокосите.

п.п.братле,това което казах е че от ревноста полза няма, интелектуално трябва да се осъзнае, и да се измъчваме не може да спрем половинката,ако е решила да направи нещо,вероятно ще го направи.
Затова, трябва да се радваме на това което имаме, а другото... е гонене на вятър.
Ако много явно се пренебрегват чувствата на другия,то по-добре е раздяла, комедията е по-добре да приключи,отколкото да мъчи човек.
The administrator has disabled public write access.

Re: Ревността, която убива 12 Фев 2011 10:59 #30178

  • vladikov
  • vladikov's Avatar
ЛюбимеЦ 12+1, този компетентен :) източник само потвърди заключението от предишния ми постинг.
Мисля си, че е едно и също, да ревнуваш другия, на когото нямаш доверие, или да не го ревнуваш защото не те интересува какво е решил и какво ще направи, тоест пак му нямаш доверие.
Доверието, вярата не може да се компенсира с нищо. И ревността между половинките е нормална, ако тя е ревност по цялото, от което те са половинки. Но ако половинките се оцялостят сами по себе си, и всеки индивидуално решава какво ще прави, то тогава ревността няма място, защото на какво основание моята цялост ще ревнува другата цялост?
The administrator has disabled public write access.

Re: Ревността, която убива 12 Фев 2011 11:04 #30180

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • ЛюбимеЦ 12+1's Avatar
vladikov wrote:
И ревността между половинките е нормална
Точно това казах,ако е нормална ревност е нормална ! :)
С това започнах,всичко друго е по повод болезнената ревност,която е проблем.
The administrator has disabled public write access.

Re: Ревността, която убива 12 Фев 2011 11:12 #30182

  • vladikov
  • vladikov's Avatar
Добре! :)
The administrator has disabled public write access.

Re: Ревността, която убива 13 Фев 2014 14:33 #36394

  • dona070566
  • dona070566's Avatar
Нажежена тишина



Мълчание ...
в което оправдание лъжовно се е вкоренило;

Мълчание ...
срам и свян от кощунството към любовта с която сме дарени;

Мълчание ...
параван за грешките на идола, към който сме се приравнили;

Мълчание ...
от страх да не загубим присвоения, когото лъжем;

Мълчание ...
сковаващото отчуждение на двама;

Мълчание ...
... и бягство от съществуваща реалност.

... Завръщане – за да се лъжем мълчаливо.

Крещящо мълчаливо отчаяние
от неспособността да се обичаме ...
The administrator has disabled public write access.

Re: Ревността, която убива 13 Фев 2014 15:12 #36395

  • sedalen
  • sedalen's Avatar
Ревността е егоизъм.
Любовта е свобода.
Е, може ли любовта да съжителства с егоизма? :kiss:
The administrator has disabled public write access.

Ревността, която убива 16 Фев 2014 12:26 #36419

  • iwan
  • iwan's Avatar
Можем да разгледаме болезнената ревност като състояние на патологична страст. Да видим в нея желанието да притежаваш изцяло друг човек, което е практически невъзможно, а и безполезно. И както при останалите страсти лечението е едно - опит да бъде заменен или поне придружен напъна на страстта с мисъл за Бога и молитва под някаква форма. Относно Божествената ревност: тя е съвършена, както и Любовта Му. При Него желанието да те притежава изцяло е логично и естествено, просто защото си Негово творение, а и това е най-доброто за теб.
The administrator has disabled public write access.

Ревността, която убива 16 Фев 2014 14:40 #36420

  • dona070566
  • dona070566's Avatar
Притча за Любовта и Раздялата

В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
- Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.

Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...

Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
- Ще дойда при тях по-късно...

Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...

Автор - неизвестен
The administrator has disabled public write access.

Re: Ревността, която убива 03 Мар 2014 07:02 #36610

  • ivan61
  • ivan61's Avatar
"...Болезнената ревност обаче си е болест, тя е безпричинна най-често..."
Разбирам ,че "безпричинна най-често" значи избухва без повод или почти без повод .
Но след като е болест /което е 100% вярно за мен/ то за нейното отключваме/проявяване/ трябва да има причина т.е. повод.
Или както казва народът "Няма пушък без огън"
Лошото за мен е че резултатът от проявяването на тази болест е по- трагичен за околните отколкото за болния.
Като говорим за "болезнената "ревност се знае ,че "ревност не се лекува".
Да се молим за горките болни и още повече за по-горките потърпевши.
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]