Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:
  • Page:
  • 1
  • 2

TOPIC: За татуировките

Re: За татуировките 16 Ян 2011 16:22 #29825

  • Иво
  • Иво's Avatar
От изписаното дотук се натрапва една печална истина-много малка част от нашите свещенници са хора наистина благочестиви и достойни духовни водачи!
Cemiramez, нещата които разказваш за вашият свещенник, са меко казано отвратителни! Все пак, приемайки, че и той е човек, със своите слабости и грешки, няма ли да е добре, да седнете с него, и да поговорите по въпросите, които ви вълнуват.
В голямата си част, хората, които ходим на църква в нашата енория сме близки приятели, и се събираме много често със и без поводи. И на тези събирания сме почти винаги с нашите свещенници! Обсъждаме без срам всякакви теми, живеем с проблемите на другите и си помагаме винаги, когато някои има нужда от помощ. Аз дори съм се шегувал, че би било добре, ако можем да клонираме нашите духовни отци, за да могат да служат на повече хора, в повече църкви и енории :) .
Свещенниците трябва да осъзнават своята отговорност, и да се водят от една единствена подбуда-Любовта към човека и Бога! Всяка друга страст води след себе си волни или неволни злини :!:
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 16 Ян 2011 16:53 #29826

  • Иво
  • Иво's Avatar
Косе, доста се поразмислих за проблемите, които разискваме в тази тема, и за пореден път стигнах до извода, че прекалено много интерпретираме словото Божие. Нагласяме тези и догми в наш интерес, за да оправдаем греховете си. А Нашият Бог Иисус Христос дойде сред хората, въплати се в греховната човешка плът, за да ни даде.....СВОБОДА! Някъде бях чел, че едно чисто християнско общество би било много скучно, че без страстите, в които всекидневно ни въвлича дявола, ще заприличаме на стадо овце. Колко елементарно и скудоумно разсъждение!
Бог ни е дал толкова много красота на тази Земя, дал ни е музиката, уникалните земни флора и фауна, морета и планини, небе и звезди! Дал ни е прекрасни човешки тела, които трябва да бъдат любени! Дал ни е слух, зрение, чувство и мисъл, за да се радваме на тези дарове, и да Му благодарим! Какво ни лиспва, за да сме щастливи и благодарни Нему? Абсолютно нищо :oops: !
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 16 Ян 2011 21:32 #29831

  • Cemiramez
  • Cemiramez's Avatar
Иво wrote:
Cemiramez, нещата които разказваш за вашият свещенник, са меко казано отвратителни! Все пак, приемайки, че и той е човек, със своите слабости и грешки, няма ли да е добре, да седнете с него, и да поговорите по въпросите, които ви вълнуват.
:

Съжалявам, ако така звучи, опитвам да предавам ан форум проблемите които пряко ме засягат, както и моето 'да бъда или да не бъда ' в нашата енория по обективен и неемоционален начин. Ако не се получава, значи проблемът е в мене си. Разбира се че съм опитвала много пъти да седна да си поговоря със свещеника, а аз съм от хората, които много държат да си изясняват лично нещата преди да ги предадат на публичен форум. Но в този случай нямам успех, вероятно защото ми липсва смирение. Нашият свещеник не е човек, който ще изслуша моето мнение и моите аргументи. Той казва и край. Аз съм длъжна да се съглася с него. Освен това дори в обикновен разговор ми е трудно да го издържам. Той е краен, зле взъпитан, леко простее, невъздържан.

Освен това каква дискусия със свещеник,според него, какво си позволявам аз. Дори една енориашка, забеляза това, ми каза:" ама наш батюшка е много либерален (!!!) с тебе." В смисъл че изобщо се съгласява да подеме дискусия. А за да имам становище на човек който слуша и се съгласява, приема бездискусийно мението на свещеника си... ами липсва ми смирение. Опитвала съм и варианта да го слушам, да изпълнявам и да не дискутирам. Забелязвам че след време ставам много раздразнена, а особено извън църквата и даже агресивна. Значи това не е смирение, а някаква игра на смирение от моя страна.

Поздрави!
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 17 Ян 2011 08:53 #29833

  • Поля
  • Поля's Avatar
Като чета разговорите и се радвам, че все още са останали хора, които искрено да вярват. Добре да има с кой да поговориш, защото днес повечето хора не разбират или ти казват "не ме занимавай с глупости" (тук говоря за хора на моите години, 24 нагоре и надолу поколенията) Е то и родителите играят роля за това, но като гледам повечето "свещеници" не допринасят нещата да се подобряват.

Поздрав с тази песен.
http://www.youtube.com/watch?v=i_nKxphQ ... r_embedded

Случайно намерих и това.
http://www.youtube.com/watch?v=ojLia2AX ... r_embedded
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 21 Ян 2011 14:42 #29846

  • bore
  • bore's Avatar
От РПЦ се чуват странни мнения... Това не е православие, а съветски прочит на исляма. Какво говорите за татуировките - негово блаженство р. патриарх Кирил иска да ходим, едва ли не с униформи! Искрено се надявам статията да е силно преувеличена, но имам предчувствието, че надеждите ми ще бъдат попарени.
Като цяло ми се струва, че в РПЦ все по-често православието се свежда до официална държавна идеология и по този начин се отдалечава от същността си, коете е меко казано тревожно!

http://www.webcafe.bg/id_436386719_Prav ... _ruskinite
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 22 Ян 2011 17:20 #29849

  • legion
  • legion's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Posts: 383
Скъпа Cemiramez,
Брат ти е ужасèн съвсем разбираемо, защото нещата, които се пишат там и начинът, по който се пишат, са наистина ужасяващи... затова хич не се смущавай, че очернят авторитетите ти. Ако видя да изкарват погинал някой непознат за мене автор, аз по-скоро силно ще поискам да прочета повече от него. Преди години специално отидох при единия от тези свещеници - Божидар Главев, в село Горица, където служеше, с надеждата да науча от него за нещата в дотогавашния му живот на известен музикант, творец и бунтар (пък и отпреди това), които като светлинки са го водели към Христос, за да го помоля да сподели това и с читателите на Двери. Можеш ли да си представиш шока ми, когато той не спомена нищо нито за своята нагласа, стремежи, търсения, нито за протягането на Божията ръка към него. Единственото, за което говори, беше какво зло е рока и на колко погибелен път са всички, които творят и слушат рок... Сякаш беше минал от твърд рок на твърд лед. Първо не можах да повярвам, после се уплаших, честно ти казвам. За него и за онези, върху които би могъл да повлияе в това си състояние.

Не може така бързо забравяме пътя, който сме извървяли до проглеждането си в Бога. Не може така да заместваме неповторимото Божие озарение към всяка отделна личност с някакъв калъп, в който трябва да вместим всекиго, без дори да се опитаме да погледнем в душата му и да го опознаем поне малко. Още по-зле пък ако така постъпва един родител или духовник: не ме интересува какво знаеш, нито какво мислиш, какво можеш, какво обичаш, какво търсиш и какво искаш - важното е да те натикам в калъпа, който аз съм ти избрал. Това няма да е водач, а диктатор...

Така както го описваш, твоят свещеник никак не е по взаимоотношенията. Може би се държи така диктаторски, защото няма какво друго да покаже, а? Колко жалко, че има хора, на които това им харесва. Само че това не е енория в смисъл на Тяло Христово, кадето всеки от членовете споделя дарбите си за израстване на всички в любов, свобода и радост... От известно време и аз живея в друга държава и бях със същия проблем като теб - каде да ходя на църква. Първата, в която отидох, беше като че ли най-близката - на около 40 километра. За нещастие се оказа руска църква от същия тип. По снизхождение епископът ме причасти като му отговорих, че съм от България и единственото, което ми каза, беше че без изповед няма да има друго причастие. Поне някакъв повърхностен интерес да беше проявил към мен и вярата ми, но не. Сякаш изповедта е начинът да се запознаеш с някого... Повече не стъпих там, естествено. Сега пътувам повече от един час с кола до друга енория, но ми отне над шест месеца да я открия.

Колкото до книжките с въпроси за изповед, можеш да видиш мнението ни тук: [url:ij8lhyke]egoist.dveri...ew/120/29/[/url]. Определено го покажи и на брат си. Това е хумористичното издание на Двери, в което се опитваме да говорим за нещата и по друг начин. Надявам се да ви допада.
По-здрави!
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 23 Ян 2011 22:13 #29850

  • Cemiramez
  • Cemiramez's Avatar
Благодаря ти, Legion! За разбирането и за споделянето! Аз освен да хленча на форума, друго не внасям, но в такива моменти, когато някой ми отговяря, поне имам убеждението че не съм съвсем сама с този си проблем ( с енорията).

За съжаление, наблюдението ти е точно, свещеникът ни не си пада по взаимоотношенията така както аз или Вие ги разбираме. Опитвала съм се всячески, но не успявам да създам взаимоотношения с него. Когато се отварям пред него ( а повярвайте ми, чувствам се като изнасилвана, но си казвам, че трябва да пробвам и това, може пък да стане), той се прозява и ми казва:"Оххх, докато не се омъжиш, само с глупости ще ме занимаваш! Вземи се омъжи за някое вярващо православно момче...."
" Но, отче - казвам плахо аз, а усещането за изнасилване нараства - " няма да ми препоръчате някой от тази енория..."
"Аааа, много пък са ти големи изискванията! Вземи ми намали малко, че ще се събудиш един ден стара и самотна!"

Сменям темата.
Той: "Като започнеш да постиш сериозно, да правиш земни поклони, да си четеш редовно правилото, ще ти мине. Земните поклони много помагат, можеш да ги правиш и извън пост"
"Но..." - опитвам се да питам.
"Какво но! Ти все много знаеш, пък не умееш да се молиш! Нали съм ти казвал, кой е теологът - бабата, която пали свещ и се прекръства богобойно, или такива като тебе дето все много знаят"
" Но аз не знам много! А бих искала. "
" Това все да чоплиш и да питаш не е полезно, разбери! Не е добре да си задаваш много въпроси, за да не си изгубиш вярата!"

Друг път. Дошла съм много послушна при него. Седя мирно и тихо. Не смея да дишам. Искам да се изповядам.
"Оххх, какво пак си нагрешила?... И все пак днес няма да те изповядам. Ела след наколко дена, помисли си добре, направи си равносметка. Искам да видя че съжаляваш. Искам видими знаци. Махни тези тесни дънки. Изтрий този лак. За името вече сме говорили....."
Все още тая дълбоко огорчение и гняв дори като си спомня последния ни разговор със свещеника, когато той каза " няма значение какво означава името ти и че ти харесва! по същия начин родителите ти са могли да те кръстят 'прахосмукачка". по какво се различава 'прахосмукачка' от името ти, само по случайния подбор на букви. името ти е като прякор с който живееш в света, но за църквата трябва да имаш друго име с което да се изповядваш и причастяваш! "

Ще кажете, добре, ти ни цитираш какво казва свещеникът, но не казваш какво му споделяш самата ти. А споделям му това, което и пиша на форума. Питам , споделям опита си с него, изповядвам си греховете. Всеки път когато поставям проблеми свързани със смисъла на моя живот, той ми казва да се омъжа най-сетне, за да не мисля за глупости, че като ще имам мъж и деца, за тях ще мисля, а 'няма да философстваш"."Ето от това ти се взимат проблемите".

Не искам да осъждам хората, но срещам агресия или едва скривано презерение, когато пуша / не пуша в храма, пуша пред храма и не преди причастие :) /, когато имам прическа вместо забрадка... Забележките от енориаши за облеклото и поведението в храма. Има една женица, която е добронамерена но прекалява. Имам чувството че ме следи. Все идва при мене със забележки и въпроси - "след като отиваш на причастие, чете ли си правилото, а?", "Да знаеш че ако си неразположена, не можеш да идеш, нечиста жена не се допуска", "Като идваш на църква, изтрий си грима, това не е дискотека"

В най-близката енория е свещеник, който по нищо не се различва, освен по възраст. Знам, тъй като беше с нас на поклонение. Изобщо православната църква в Полша е традиционна руска православна църква. Почти всички енориаши в нашата енория казват, че би било идеално, ако църквата мине към стария стил. Всички празнуват по стария стил. Когато ходя на Преображение или Рождество, сме само аз и хорът!!!! И свещеникът.

Много съчувствам на жената на нашиа свещеник. Такава мила и добра женица, но си страда мълчаливо. Само когато си поговори човек с нея насаме и на спокойствие, макар че тя не говори директно, може да разбере положението й. Знам че тя слуша Кураев, когато е сама в къщи.

Сега за о. Божидар. Не знам го, не познавам го, освен по това, което пише. Мене ми става страшно да чета сайта му. Брат ми се обърква. А за това, което споделяш относно интервюто с него, напълно подкрепям мнението ти. Първо, че аз не виждам грях във вида музикален стил. А това за менталния маниер, за 'натикването в калъп' едновременно с пълната незаинтересованост от това, което 'натиквания в калъп' човек харесва, мисли, какъв опит има.... това всичко ми е много познато в нашата енория, характерно е едновременно за свещеника и за енориашите, с минимални изключения. Даже понякога енориашите услужливо носят информация на свещеника свързана с греховете на ближните им, разбира се в името на 'доброто' на ближните.
На неделно парти в енорията се подава кафе, чай, сладки - постни ( беше пост) и не знам защо не постни. Посягам към непостните и неволно вдигам очи. Срещам поглед на забрадено момиче на 21 години, което ако можеше, би ме убило с поглед. Ами и аз не се съвземам, а на глас питам за мляко към кафето....

Постът. Тесният път, който води към небето и широкият, който води към погибел. Кръстът. Или го носиш, или си намираш всякакви обяснения за да минеш през живота лекичко, усмихнато и с песен на уста, ноооо един ден и да съжаляваш, няма да ти помогне никой, един ден ще плачеш, няма да ти е толкова весело и усмихнато. Избирай - или плачеш сега и ти е тежко, но цяла вечност ще се радваш в рая, или сега си живееш и си пееш, но цяла вечност ще плачеш и скърцаш със зъби.
Става ми страшно, защото о. Божидар го чета, но мога и да него чета, но в нашата енория това е ежедневие. И ако искам да съм здрава психически просто трябва да не ходя. Но тогава се започват телефоните. "Ти защо не идваш? Аха.. Ама нали знаеш че извън църквата спасение няма! Е, голяма работа, казал ти бил свещеника! Той е за това, да казва, да обръща внимание, ама на хората никак не им харесва да слушат истината за себе си. Това да не ти е терапевт да ти казва това, което на тебе ти харесва. Ами ще мълчиш., ще наведеш глава, ще се смиряваш, както всички ние. Как мислиш че се спасява човек, в търпение, а жената в мълчание! Аха, за начина по който ти казал имаш пред вид! Ами и той е човек, сега , голяма работа, всички сме слаби и той е слаб като човек! За името.. Еееее, ама аз " още в началото ми направи впечатление, но хайде, рекох, да не ходя при батюшка да му обурна внимание, може, викам си, да не е моя работа. Но сега след като сам е дошъл до този извод, ,мога д ати кажа само че се радвам!..... Част от разговор между мене и една жена от енорията. Това ми прилича на ислям облечен само в християнски дрехи ...

Поздрави!
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 23 Ян 2011 22:51 #29851

  • bore
  • bore's Avatar
Cemiramez wrote:
Това ми прилича на ислям облечен само в християнски дрехи ...
Ислямът изисква да се прави всеки ден намаз по 5 пъти! Батюшката колко поклона и колко покайни канона на ден изисква? Нещо такова ли?
http://www.islamforbulgaria.com/islam/i ... namaz.html
В никакъв случай не искам да се подигравам с чужда религия, нейа не бъда разбиран направилно, но все пак батюшката настоява, че е православен. Изпрати му този линк, може да получи просветление и да приеме исляма. Явно натам го дърпа сърцето./както и патриарх Кирил междувпрочем, който иска въвеждане "Общероссийский дресс-код", вероятно включващ православна бурка.../
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 23 Ян 2011 23:18 #29852

  • Cemiramez
  • Cemiramez's Avatar
Bore, на тебе ти е смешно, но на мене ми се реве!

Това с поклоните го определя с всеки отделно. Само веднъж съм била свидетел как дава послушание на едно момче и то по пътя навръщане след поклонението. Изобщо не разбрах с какво момчето го ядоса така сило.

"Володя, отивай на последната седалка в автобуса! На последната казах! И без дискусии! "
"Ама- изглежда Володя имаше да казва нещо...
"И сто поклона за послушение таз вечер като се върнеш у вас! Това е защото все много знаеш!"

На мене ми беше казвал да заменя бойните изкуства с поклони, от което следва, че ако целта на поклоните е спорт, то трябва да ги направя повече от сто.

П.С. Относно "Църковен егоист", благодаря, изпратих го на брат ми, аз лично се смях със сълзи, но не от мъка, а просто от смях! Може би един ден ще плача за това...
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 23 Ян 2011 23:57 #29853

  • P.Vlahov
  • P.Vlahov's Avatar
Cemiramez, това с името наистина е прекалено. Доколкото си спомням, първите руски светци са св. Борис и св. Глеб, та името Борис е българско и езическо.

Аз лично предпочитем жените да са без грим и украшения, защото ги намирам за по-красиви такива, каквито са си, но не мисля, че трябва да сме от един калъп всички. Човек не може фалшиво да се кае, това е безсмислено. Не разбирам, защо руснаците всичко обръщат на казарма. Но може би са прави, че ще ви трябва търпение. Според мен, размишлявайте за наставленията, които ви дават, и там, където видите, че може да не сте права, се опитайте да приемете съвета, а там, където не се получава, просто не се получава.
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 24 Ян 2011 00:56 #29854

  • legion
  • legion's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Posts: 383
Никак не си сама, Cemiramez.
Теоретично, най-добрата енория би трябвало да е най-близката. Някога може и да е било така - когато всички в селото или градчето са били една общност, били са заедно в труд, в бедствия, във война и в радости. За тях е било не само естествено, но и въпрос на оцеляване, да споделят кой каквито дарби и способности има - и то без разделяне между църковния и извънцърковния си живот, защото такова разделение просто не е имало. В наши дни обаче такива енории няма. Затова според мен не е никакъв проблем човек да ходи на църква не където живее, а където става пълноценен член на Христовото тяло. За съжаление, животът на тази енория с батюшката прилича на партиен активистки клуб: като се започне от това да изпълняваш без да мислиш, доносниченето, намесата в чуждия живот, заплахите за изключване от партията (пардон, от царството небесно) и се стигне до униформата - това със забрадките е върхът на лицемерието. Да не говорим за поклоните и четенето на правилото - най-погрешната рецептология. Всякакви неща могат да се окажат полезни по съвета на някой, който има живи отношения с Бога, има опит, съкрушено сърце, познава те и те обича, без значение дали е духовник, мъж или жена. Универсалните рецепти с поклони и прочее обаче са демострация единствено на некадърност, липса на любов и налагане на партийна дисциплина.

Може ние да сме разглезени с наличието на други енории сравнително наблизо - аз поне сто пъти предпочитам пътуването си в двете посоки общо два часа и половина пред това да отида дори и само още веднъж в по-близката руска енория... А може пък Бог да има за теб някакви велики планове, след като толкова рано се сблъскваш с такива ужасни изпитания. В никакъв случай обаче недей да приемаш живота в тази енория за автентично православие, моля те.

Пушенето пък е последното нещо, за което щях да се безпокоя как ми се отразява на спасението. Да не говорим пък да се бъркам на някой пушач, който нито ми е в семейството, нито имам способностите да установя някакви истински взаимоотношения с него. Единствено от време на време разказвам вица защо докторите пушели толкова много :D

Много се радвам, че така ти е допаднал църковният егоист! Досега всеки първи април сме издавали по един брой с "материали" и понеже срокът и за тази година наближава, може с брат ти също да сътворите нещо и да го включим. Може и няколко :wink:

А това, дали си неразположена е друга огромна глупост. Трябва да ти намеря какво казва по въпроса св. Григорий (Велики) Двоеслов - същият, на чието име се води преждеосвещената литургия.
По-здрави!
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 24 Ян 2011 01:01 #29855

  • legion
  • legion's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Posts: 383
Cemiramez wrote:
Все още тая дълбоко огорчение и гняв дори като си спомня последния ни разговор със свещеника, когато той каза " няма значение какво означава името ти и че ти харесва! по същия начин родителите ти са могли да те кръстят 'прахосмукачка".
За името нарочно не отварям дума, че току виж тук ме подгонили и мен на тази тема :wink:
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 24 Ян 2011 14:26 #29856

  • Cemiramez
  • Cemiramez's Avatar
Исках да изтрия последните си два постинга от тази тема, тъй като нито казвам нещо ново, нито внасям нещо, освен злоба и самосъжаление. Проблемът ми не е от вчера, а от от самото начало на ставането ми православна, т.е. от понад една година.

Много мислех какво смислено нещо да кажа и за да прилюча да досаждам с хленченето си из форума...
Знаете ли има такова нещо като различни менталности. Аз преди само теоретично го признавах, но сега се убеждавам на собствен гръб всеки път когато ходя в църквата. Не съм нито толкова мъдра, нито толкова смирена на ден днешен, да създавам отношения с хора, енориаши, които имат диаметрално различна менталност и светоглед от мене. За мене това е мъка, разберете ме! Няма една обща основа, на която да се завърже нормален разговор, общуване, познанство за каквото настояват те. Не мисля, че трябва да се разглежда в категория оценка, но ето, аз съм човек който не допуска лесно до себе си и ми е крайно неприятно непознати хора, под претекста, че сме 'братя православни' да се завират във всички сфери на моя живот, по начин груб и невъзпитан. И да изискват от мене материална помощ, защото 'сме били едно семейство православно". Всеки си знае целите, възможностите и разходите. "Защо не вземеш на работа Володя или друг украинец?"
"Първо аз не съм давала обява за работа в енорията!!! Второ Володя още на първия ден ще се скара с другите работници на политически теми и защото ще им доказва колко православието е велико. И трето защото тази фирма е създадена да дава работа на поляци преди всичко."
"Ама ние трябва да се подкрепяме"
'Кои сме това 'ние'?! Ние сме Полша, а вие сте Русия. Вие не може да седите мирно. На вас все са ви длъжни и все са ви неблагодарници другите. "

P.Vlahov, мога да слушам някого само когато аз съм отишла при него с въпрос и молба за съвет/помощ.В противен случай ги пренебрегвам, или да взема да набия някого, поне да ми мине гнева и поне да има какво да изповядвам :) .
За имената дадох подобен пример на свещеника, но той каза:" Ама недей да сравняваш езическите времена със светлите времена. Тогава е били езичество, сега е християнска епоха, защо се връщаш към езичеството с тия имена и примери." И още " Ти изобщо не разбираш значението на думите, които употребяваш. Бъркаш понятия, в тебе е тъмнина. Каквото носиш вътре, са казали светите отци, се вижда и на вънка. Както и с тебе и името ти - каквато си ти такова е и името ти, тъмнина е в тебе! Говориш за ценности които не са християнски, а езически. Може и да си умна и начетена ( преди малко каза обратното), но това не е християнската мъдрост. Ти си като една езическа философка ( ех, че комплимент ми направи!)... " тук не се сдържах и се изсмях на висок глас всред църковната тишина, просто се изкисках!

Другото, което исках да Ви кажа, P.Vlahov, е това, че аз изглеждам прилично! Така съм възпитана. Момиче от добро семейство трябва да изглежда елегантно и с класа. В понятията които са ми впоени, 'класа' включва "шапка, ръкавички", образно казано, а не хиджаб, неугледно завита в ластик коса, жълти нокти, раздърпана дълга торбообразна пола... И не зависи нито от парите, нито от времето и работата. Аз спя средно по 4 часа на денонощие защото работя, но и падайки от умора няма да ида на църква с огризани нокти и немита коса. Никъде няма да ида така. Дали на църква или на работа, аз си имам впоен един модел за изглеждане и поведение, към който се продържам и това не е нищо екцентрично, ултрамодерно, неприлично или изискващо много време и пари. Защо трябва да се чувствам зле, за това че изглеждам добре, като аз се чувствам длъжна да изглеждам добре и усмихната. "Защо се украсяваш като елха, след като не искаш да се омъжваш?" - ме попита батюшка, а пък аз имах само дискретни обици на ушите. Т.е. не мога да съм свободна и да изглеждам добре ли? И двете - както изглеждането така и статуса ми са си мой личен избор и не искам почти всеки път това да става тема за дискусии между мен и свещеника или между мен и онази добродушно-нахалната женица...

Legion и аз предпочитам да пътувам по толкова, ако има къде.
Що се касае за "Църковен егоист' много благодаря за предложението, но на мене по-скоро ми е тъжно, отколкото смешно тъй като нещата докосват непосредствено мене.

Съжалявам ако ще ви разочаровам, но изглежда "пътят на спасението ми временно минава встрани от православната църква!"

Поздрави
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 25 Ян 2011 12:28 #29876

  • skitnik
  • skitnik's Avatar
И все пак за свещениците с любов:[url:1jqpqmeg]www.ruskline.../pro_kota/[/url]
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 25 Ян 2011 15:06 #29877

  • Андрея
  • Андрея's Avatar
skitnik wrote:
И все пак за свещениците с любов:[url:233tnvwb]www.ruskline.../pro_kota/[/url]
:D D D много смешно!
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 25 Ян 2011 20:02 #29884

  • Поля
  • Поля's Avatar
Забравих да попитам...ок татуировките не са част от религията ни а пиърсингите също ли спадат към това число?
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 25 Ян 2011 21:47 #29890

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Поля wrote:
Забравих да попитам...ок татуировките не са част от религията ни а пиърсингите също ли спадат към това число?

С риск да се повторя ще кажа само, че в грижите за красотата на тялото трябва да има мярка - "грижите за плътта не превръщайте в похоти" (Рим. 13: 14). Умението човек да прави нещата с мярка е белег на християнско съзнание. Няма рецепти, църквата не се "пъха" в леглото на хората, за да казва кое как е правилно да се прави, какво е разрешено и какво - не. Това се отнася и до татуировките, пиърсинга и други "атрибути" на съвременността и модата. 99% от нещата в човешкия свят имат езически (разбирай нецърковен) произход, но това никога не е било проблем, защото християните не живеят, за да отричат, а да претворяват и дават нов смисъл на всичко, съпътстващо живота им, с умереност, любов и разбиране към човека. Бог не гледа на лице.
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 25 Ян 2011 22:04 #29891

  • P.Vlahov
  • P.Vlahov's Avatar
Cemiramez, не ме разбирайте погрешно, сигурен съм, че изглеждате прилично :D Аз само споделих, че харесвам жени без грим и украшения, но това си е моя вкус, просто в днешно време няма много такива и си се оплаквам. Но точно в това е предизвикателството според мен - да обичаш или най-малкото да не отхвърляш и тези, които не са като теб, по външност или характер или мисъл или дори вяра. Е, аз всеки ден се провалям в това предизвикателство, признавам си, и не знам, дали някога изобщо ще успея, имало е само кратки мигове с някои хора, когато се е получавало.
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 25 Ян 2011 22:43 #29893

  • skitnik
  • skitnik's Avatar
И в България,не само в Русия или Полша има "изцепки"[url:b42ugqmn]www.pravosla...1%82%D0%B0[/url],но това не би трябвало да е повод за "бягаство".
Аз самият бих могъл да "свидетелствам" за такива,но аз съм в Православната църква заради Истината,зарди Христос,а не заради свещениците.
Апропо в епархията ни един свещеник не кръсти една българо-мюсолманка заради арабското(разбирай мюсолманското) и име,но тя не се "разсърди", просто продължи да се бори.
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 26 Ян 2011 01:08 #29894

  • Cemiramez
  • Cemiramez's Avatar
Прочетох статията.

Аз не се сърдя като малко дете, skitnik! Проблемът си е скандален. Изобщо не влизам в конфликти и тъй като не мога да акцептирам това което се случва, много подобно на описаното в подадената от Вас статия, просто си тръгвам. За какво да се боря?! За да ми се скарат и изгонят публично от единствената православна енория? Просто не ходя и съм спокойна. Може би ще Ви прозвучало скандало, но си ходя при о. Томаш и имам мир! Как да споделям нещо, с което дълбоко не съм съгласна, не акцептирам, не приемам като православие. За о. Томаш съм разказвала, но пак ще кажа с няколко думи. Нивото на 'средностатистическия' селски католически свещеник е горе-долу (по-често горе ) като на това на това на 'наш батюшка' с изключение на личното възпитание, което на 'наш батюшка' липсва.
О. Томаш е млад монах -доминиканин ( на една възраст сме) и е мой сърдечен приятел. За това и го наричам 'малък дядо' :) . Въпреки възрастта си, той има голям личен опит и ерудиция. Познава случайно монах от Атос, сближават се и вторият го кани в манастир там, като гост. О. Томаш прекарва там един месец според дисциплината на съответния манастир. ( Не помня името на манастира и името на монаха, но непременно ще питам малък дядо в неделя като се видим, за да не съм голословна). О. Томаш се причастява там също така.
Всеки вторник вечер, в енорията на манастира ,о. Томаш и още двама свещеници-единомишленици провеждат молитвени събрания за младежи, на които ходя. Всеки път има дълга проповед. Веднъж месечно е литургия. Събираме се до 200 човека. И откакто ходя, и не заради мене, о. Томаш няма да пропусне да каже нещо от и за православието, да го даде за пример, да си прави проповедите според Св. Григорий Нисийски и Паламас, та дори и според Шмеман... както няма да пропусне да каже, че 'ох, много съжалявам, че нямаме литургия като православната" Днес говори за иконата на Рубльов. Миналата година на празника Петдесятница имаше цялонощна молитва с литургия. Започна с православен акатист, но на полски език. Раздадоха текстовете на всички в църквата ( а тя беше препълнена) . Обясниха за какво става дума и започнаме... 40 мин.
На празника Нова година една приятелка ( която също ходи при о. Томаш и на молитвените събрания във вторник) организира парти у себе си. Бяхме всички 8 човека и о. Томаш. "Хай престанете да ядете най-после за да отправим литургия, де!" - нервничеше около 22 часа той :) . Пренесохме се в другата стая, а той носи хляб и червено вино. "Малък дядо.... да не би?!" - не вярвах на очите си. "Да, скъпа моя ( така си ме нарича той)".
Коленичихме 8 човека и литургията започна, по католически кратка, 40 мин. Но беше изключителна литургия и изключителна проповед. ''наближава полунощ и наближава нова година, нови надежди, планове, очаквания. Все чакаме на нещо изключително, нещо да се случи, да се сбъдне, знак, чудо, реализиран голям план, мечта, нещо да ни докосне и да ни се промени живота, и все по това време на годината имаме надежда, че в настъпващата годиан това ще се случи. Но ето аз ви казвам, скъпи мои, че нищо повече няма да ни се случи от тази литургия и това причастие. Всичко, което може да ни се случи става сега. Бог, който ни се дава в причастието...." И така нататъка... Всички се причастиха с червено вино... Аз стоях настрана и сълзите ми се събираха на очите. А той се усмихваше и чакаше. "Малък Дядо, а дали мога..." "Можеш, можеш, скъпа моя, когато аз отправям литургия, винаги можеш!" И аз пристъпих към чашата с червено вино.........
.........................................
Миналата неделя имахме си редовната среща. "Отче, нали знаеш, моите отношения с Господа са специфични, не мога да се моля!" А той се засмя с пълен глас. " Скъпа моя, в молитвата е важно какво Господ ти казва, а ти допускаш ли Го да каже нещо? Имаш ли среща с Него в молитвата? Застани в тишината и кани Господа да те посети, не трябва да правиш нищо, ние все мислим че като направим нещо и чудото ще стане, а всъщност Той прави да става. Моли се с Исусовата молитва, комбоскини нали имаш! Не бягай във времето напред, когато се молиш, застаи тук и сега, в перспектива не можеш да срещнеш Господа, той Е тук и сега, слушаш ли ме, не си върти ръкава! И не се концентрирай на греховете си, Господ може да те срещне и в греха ти, за Него важна е метаноя-та ти, а не греховете ти. ...." И така нататъка....

Не се оправдавам за постъпката си, нито си търся лесния път. Малък Дядо не ми е заместител. Не се и връщам към католицизъм. Не съм се отрекла от православието. Просто споделих ви в няколко постинга, защото ми е много тежко и нямам нищо за криене.

Поздрави!
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 26 Ян 2011 05:57 #29895

  • P.Vlahov
  • P.Vlahov's Avatar
По мое мнение, вътрешната честност е важна, Cemiramez, а от това, което пишете, изглежда, че вие държите на нея. Важното е, че сте човек, който търси. Господ ще намери, как да ви насочи.

На мен ми беше лесно. Един ден бях страшно натъжен от неочакваната смърт на бащата на една приятелка, лутах се цял ден, стигнах до кварталната църква, там течеше служба и още някак с влизането си разбрах, че това е същата Църква, която Господ е основал и в която Той Е, така че знам за себе си, къде трябва да бъда, въпреки ленността и небрежността си.

Но аз съм ужасен мързеливец и до ден днешен съм рядко в църквата, а ако не беше се случило това, още повече щях да съм за никъде. Намерих един цитат от св. Макарий Велики, който ми се струва прекрасен и някак може би подходящ за вас:
Търси и хлопай, това е началото, тази е вратата, през която се влиза. От тебе се иска да търсиш, а Господ няма да забрави Своите... Онзи, който проявява усърдие, е вече в общение с Бога.
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 28 Ян 2011 00:46 #29915

  • bore
  • bore's Avatar
o'style wrote:
Дори да е така, пуснах линка по друга причина. А именно къде е този съветски прочит на исляма? След като рускините са толкова "лесни", не проумявам какъв е този страх и възражения срещу РПЦ, тъй като явно тя няма толкова силно влияние върху руснаците.
Няма, но се опитва да има, което е тревожната тенденция. По този начин може само да бъдат отблъснати много хора. Моралът не се променя с дрехите и със забрани. Това е бягство от същността на проблемите, като е възможно да е и само отбиване на номер: "Ето църквата прави каквото трябва, но никой не слуша и не изпълнява. Ние си изпълнихме дълга към народа, какво искате повече от нас?" Също така едно такова становище: "външният им вид не е само тяхна лична работа" и "Не е лошо, че сега фирми, университети и училища въвеждат дрес-код. Добре би било да се измисли и общоруски дрес-код (за стриптийз баровете и публичните домове може и да не важи)" /Всеволод Чаплин/, затвърждава битуващото мнение, че църквата в официалните си изявления се занимава с глупости и иска да налага псевдоморал визирайки само външните му прояви. От там незапознатите с православието хора си правят погрешния извод, че то е ретроградна отживелица. Смятам, че казвам повече от очевидни неща!
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 28 Ян 2011 19:45 #29925

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • ЛюбимеЦ 12+1's Avatar
o'style wrote:
Нали църквата е тази, която трябва да съветва хората.
Точно така, трябва да съветва духовните ни търсения.
Съвети за външноста, за секса, за дрехите, и др., може да се дават само ако църквата първо ни научи на доброта, на любов към човека до нас, само тогава и то ако са решени тези първите две.
Църква която си играе на талибанство, определено не е Христовата църква.
Това са отбиване на номера и евтин полулизъм.
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 28 Ян 2011 20:50 #29927

  • Cemiramez
  • Cemiramez's Avatar
Моля Ви, o'style, не искам да влизам в непотребни дискусии. Аз казах за себе си и то в съвсем друго отношение що се касе до етически и естетически норми. Не бих искал да дискутирам по тази тема, тъй като аз си имам личен проблемв тази материя, който се е превърнал в комплекс и без да искам започвам да се държа предизвикателно, ироинично и агресивно, а после страдам от това. Много е трудно да общуваме с такъв багаж, още повече че общуването се извършва във виртуално просранство и без да се познаваме. Има голяма вероятност за непотребни недоразумения. Но ето, ще Ви кажа каквото мога, а когато се справя и с комплекса си, ще Ви кажа и всичко :) .

o'style, аз работя в мъжка бранжа, 99% от хората са мъже. Срещала съм какви ли не типове. Реагирала съм как ли не. Наложи се, по време на среща на три фирми, на едно изложение, да ударя с юмрук централно в лицето един партньор. Доста мъже съм била :) . Не съм феминистка. Но не съм и мигаща с дълги мигли крехка кокетка. Не съм се обличала и държала предизвикателно, както не го и правя сега. Но има мъже, които 'изнасилват' с очи. Мразя лепкавите им погледи, когато минавам сама между павилионите на изложение или между ТИР-овете на митницата. Научила съм се да минавам гордо и твърдо и така да се държа. Мразя и вечното подценяване на качествата ми като човек и специалист, понеже съм жена. Имам много смешни ( от перспективата на времето) истории, които няма да разказвам, тъй като съвсем ще заприлича форума на 'лафстайл списание".
От друга страна обаче съм живяла в лицемерието на общество, където жената бива натоварвана с вина. "Като не искате да ви изнасилват, не се обличайте така!" А КАК?! ДА СЕ ПОКРИЯ С ЧУВАЛ ЛИ, НО СЪМНЯВАМ СЕ ЧЕ И ТОВА ЩЕ ГИ СПРЕ! НЕ МОЖЕ ДА ИЗНАСИЛИШ НЯКОГО, А ПОСЛЕ ДА МУ ЛЕПНЕШ ЕТИКЕТА ЧЕ Е 'К...А' И СИ ГО ЗАСЛУЖАВА.

От трета страна всичко това да го има и в църквата ми идва малко в повече! Съжалявам че ще прозвучи самохвално, но този батюшка ако не е това, че ни е свещеник, никога нямаше да има възможост да обмени с мене две думи!!! Така че точно пък той да тръгне да ме учи, като и бегла представа няма за живота ми - за страданията ми, за опита ми, за трансформацията ми, за успехите и паденията ми.... Аз наистина не съм мазохистка!

Разберете ме, обикновено аз не гледам хората около мене, не ги обсъждам, не мисля нищо за тях, а още повече пък да ги осъждам. Обикновено не си мисля нищо лошо за никого, дори и фактите да говорят срещу него. Обикновено пробвам всичко, което е по силите ми, преди да се реша че с този и този не искам да имам взаимоотношения. И обикновено мисля, че това е моя вина, тъй като не умея да създам с дадения човек взаимоотношения. Но след като от известно време непрекъснато хленча на форума за енорията и батюшката, представете си до къде ми е дошло! Казах вече - много съм объркана! Изморена съм до смърт от тази ситуация! Освен това нося в сърцето си рани, които са подсолвани, а не лекувани почти винаги когато съм в тази енория и с този батюшка! И още нещо. Аз няма да се откажа, да знаете! Може временно да се дистанцирам, може временно пътят ми на спасението да заобикаля православната енория, но войната не съм я изгубила ( аз нямам изгубени войни ). За сега драматично преживявам но знам, че с времето ще стана по-мъдра, опитна и покорна , в резултат на което и драматизмът ще намалее, съответно и моментите на 'временно дистанциране' ще бъдат все по-кратки и редки - това също знам от опит и от много работа върху себе си.
Та като съм се открила съвсем, да спомена и още - православието, което 'наш батюшка', сайтът на о. Божидар и подобни представят не е православието, което сърцето ми е вкусило. Не го приемайте лично, но моля предварително да не ми казвате за 'очистване на сърцето от страсти и т.п', тази наука я знам както на теория, така и на практика. И колкото повече я изувавам на практика, толкова по-малко я споменавам на хората като теория. Та, това 'православие' сипе сол в раните ми, плюе в сърцето ми, подиграва се с ума ми. Но това не са показатели за истинност на принципа 'ами той пътят е тесен, кръстът е тежък". Нека който го казва да тръгне да го върви пътят, своя си път и да го носи кръстът, своя си кръст и тогава хем ще научи наистиан какво е това, хем ще престане да се занимава с греховете на другите. И това пак от личен опит го казвам.

Сърдечни поздрави!
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 15 Апр 2011 22:00 #30749

  • freedomordeath
  • freedomordeath's Avatar
И все пак- като човек, който се интересува и "разбира" от християнство, мога да кажа, че това е така- но само ако човек държи да следва канонично религията. А вярата (именно вярата, а не религията) е нещо малко по-различно..
И на нейния по-свободен фон, ако мога така да се изразя, нищо не пречи на един вярващ (и убеден!) християнин да има татуировки по тялото си- все пак времената се менят- хората изразяват по нови начини вярата, същността си.. Има много такива примери- на християни с татуировки. Не мисля, че това ги прави "грешници".. Само са прекрачили отвъд канона. А той е Закон- а това пък е присъщо по-скоро на юдаизма, на Стария завет, а в сърцето на самото християнство е свободата, изказана от Христос- свобода, според която има значение само какво е в сърцето ти, а не дали следваш (външно) канона..

Това е моето мнение по въпроса.
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 16 Апр 2011 08:55 #30750

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
freedomordeath wrote:
Само са прекрачили отвъд канона.
За кой Вселенски събор твърдите, че се е занимавал с татуировките?
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

Re: За татуировките 16 Апр 2011 11:36 #30751

  • Мирон
  • Мирон's Avatar
freedomordeath wrote:
... а в сърцето на самото християнство е свободата, изказана от Христос- свобода, според която има значение само какво е в сърцето ти, а не дали следваш (външно) канона..

Това е моето мнение по въпроса.
Здравейте. Много се извинявам, но това Вашето са си чисти глупости, окултистки глупости.
Почти като в шиизма сте нахълтал, и то в най-окултната му исмаилистка част, с нейното "захир" и "батин".
Няма абсолютно никаква свобода в псевдоинтелектуалското разделяне на душата (вътрешното, сърцето) от тялото (външното). Не че съм против да си татуирате каквото си щете, но поне не пишете глупости в стремежа си да обясните това свое напълно безсмислено занимание.
The administrator has disabled public write access.
  • Page:
  • 1
  • 2

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]