Мобилно меню

За еретиците и сектите

  • blacksea_
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
10 Сеп 2004 12:40 #2956 by blacksea_
Страната ни преживява не само икономическа криза, но след дългите години на
войнстващ атеизъм се намира в не по-малко дълбока духовна криза. Единствено
възможния начин да се излезе от духовната безпросветност е да се помогне на
нашия народ и на младото поколение да направи правилния избор при търсене на
обект за своите религиозни потребности. Религиозният стремеж и нуждата от
задоволяване на религиозната потребност води нашите съвременници към търсене
на знания, мистика и духовни учители,които учат своите последователи на
всякакви упадъчни, безнравствени и псевдорелигиозни учения. Появиха се
различни наши и чужди мисионери от всевъзможни стари и нови секти и религии,
които разрушават психическото здраве на отделния човек. За тях важат и днес
думите на св. ап. Петър: "Имало е и лъжепророци между народа, както и между
вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от
Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна гибел."/2 Петр.
2:1/
Естествено е човек да търси пътя към Бога. Още когато Бог е сътворил човека,
Той е вложил в него религиозната потребност и стремеж към Бога. Често това
търсене поради незнание и неправилна вяра се насочва по погрешни пътища и
тази потребност се задоволява с най-различни суеверия: астрология,
хиромантия, ясновидство, съвременно идолопоклонство /създаване на различни
кумири като певци, авангардни рок и поп групи, киноартисти и др. подобни/.
Какво е вярата и по/точно религиозната вяра?
Материалните предмети и явления възприемаме с помощта на нашите сетива.
Духовния свят не може да бъде възприет със сетивата. Тук на помощ ни идва
вярата. Св. ап. Павел казва:"А вярата е жива представа на онова, за което се
надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда. "/Евр. 11:1/Вярата е твърда
убеденост в съществуването на Бога. Както с очите си виждаме материалния
свят, така с очите на вярата възприемаме Бога и духовния свят. Предмет на
религиозната вяра е невидимият, вечен, абсолютно съвършен и всеблаг Бог. За
познание на материалния свят и неговите закони ни служат различните науки и
натрупания опит на човека, към който постоянно се прибавя нов. В основата на
убедеността ни в съществуването на духовния свят и неговите закони е
религиозната вяра. Тя се основава на доверието ни към свидетелства за
различни религиозни истини. Религията това е връзката, отношенията между
Бога и човека. Стремежът на човека към Бога и отговорът на Бога на тези
стремежи - това е в основата на религията. Тя има в основата си, от една
страна стремежът на човешкия дух към Бога, а от друга - влиянието на Бога
върху човешкия дух. Човек участва в религията като усвоява религиозните
истини и ги прилага в живота си.
След сътворението на света и човека, първите хора Адам и Ева били настанени
от Бога да живеят в рая. След грехопадението те били изгонени, но Бог обещал
да изпрати Спасител, "когато се изпълни времето" /Гал. 4:4-5/. Този Спасител
и Изкупител от първородния грях е Иисус Христос, Синът Божи, едно от лицата
на Св. Троица. Със своето учение, страдания на кръста, смъртта Си,
възкресението и възнесението – с цялостното си дело и учение - ние сме
получили възможността следвайки христовото учение и спазвайки Неговите
заповеди да получим Царството Небесно и се спасим от задгробната участ на
грешниците.
Пазител на Христовото учение е Православната църква. Тя е основана от Иисус
Христос./Какво е Църква? - Основаното от Господ Иисус Христос за
възраждането чрез освещение на човека общество, в което чрез
едното/единното/ учение на вярата, чрез низвеждащите невидимата сила Божия
благодатни тайнства и чрез видимото, от апостолите водещо началото си
йерархическо свещенство, посредством невидимото действие на благодатта на
Св. Дух, под невидимото главенство на Самия Иисус Христос в душите на
вярващите в Него и самоотвержено изпълняващите заповедите Му се осъществява
бавно всеобщото невидимо Царство Божие./ Църквата не е механичен сбор.
Църквата има не човешки, а Божествен произход. Има основа в Божията воля,
откъдето идва благодат и където лежи градивния принцип.
Църквата е тяло Христово, на което глава е Иисус Христос, а всички останали
са части на това тяло. "Аз съм добрият пастир ... и ще бъде едно стадо и
един Пастир."/Иоан 10:14,16/
От тази една и единна Църква в 1054 г. отпада Римската епископия, която по
късно се нарича Римокатолическа църква.
По-късно от нея отпадат Мартин Лутер, Йохан Калвин и Улрих Цвингли заедно
със свои привърженици, като по този начин полагат основите на
протестантството.
Единствено вярна на автентичното учение на нашия Спасител Иисус Христос
остава Православната църква. Църквата се утвърждава и стои на тези основи,
които са положени от Самия й Създател - Иисус Христос, и мерило за нейната
истинност се явява степента на вярност към тези основи, а не външната
организация и броят на принадлежащите й членове.
Движението за откъсване на Църквата от папските приумици и от злоупотребите
на духовенството че се ограничило само в Германия. По същите причини, както
и в Германия от Лутер, в Цюрих започнало движение за църковни реформи,
оглавявано от Улрих Цвингли, но истинският вожд на реформацията в Швейцария
бил французинът Йохан Калвин. Във вероучението, учението за нравствеността,
Църквата и църковни обреди, Калвин отишъл много по-далече от Лутер. Главна
особеност на неговото учение се явява учението за безусловната
предопределеност, съгласно което Бог от вечност е предопределил едни хора за
спасение, а други за гибел.
Основополагащият за протестантите принцип - признаване авторитета само на
Св. Писание - е трябвало да доведе до възраждане и обновление на църковния
живот, а в действителност той е довел до отпадането на протестантството от
църковния опит, от самата Църква поставяйки на мястото на църковната
традиция, водеща началото си от Христа и Апостолите, на мястото на съборния
опит на Църквата – ПРОИЗВОЛА И СЛУЧАЙНОСТТА на личните преживявания на
тълкувателите на Свещеното Писание. Този принцип довежда протестантите до
загубване на обективност в християнството и до разделяне на вярващите.
В практиката си те са непоследователни: те са приели от Църквата "Канон на
свещените книги", приет от Църквата на основание на Църковното предание;
запазили са /на основание на Преданието/ изповядването на главните догмати
на християнството – за троичността на Бога и въплъщението на Сина Божи.
Отхвърляйки авторитета на древните Отци и Учители на Църквата, протестантите
утвърждават авторитета на Лутер, Калвин и произведенията им. Преданието е
отхвърлено и след това признато с промяна състава на изразителите/авторите/
на това Предание, уви, вече не Апостолско.
Именно верният "духовен инстинкт на Църквата" е изработил канона на
Писанието, В Писанието не можем да включим книгите на самите протестанти,
въпреки че и те говорят правилно за Христос. Не истинност, а святост
почувствала Църквата в каноничните книги.
Днес можем и да не обсъждаме надълго и нашироко как се размива разбирането
на Писанието извън традицията, която го коментира;примерът на стотиците
секти, заявяващи чистотата на своя "евангелизъм" и утвърждаващи напълно
противоположни неща, е вече пред очите ни. Протестантите ни уверяват, че
живеят точно според Писанието и ясно разбират Словото Божие. Но ако това е
така, не би имало десетки протестантски секти, налагащи своя евангелизъм и
проповядващи противоположни неща. Адвентистите отричат безсмъртието на
душата /а баптистите, позовавайки се също на Библията, го признават./
"Свидетелите на Йехова"/за разлика от адвентистите/ не смятат Христос за
Истинен Бог. Петдесетниците не признават за християни всички ония, които не
достигат състояние на екстаз заедно с тях...
Става въпрос за феномен, известен при всички религиозни традиции на света:
единството на текста се определя изключително от единството на традицията на
неговото тълкувание. Затова още в древността св. ИлариЙ Пиктавийски казва,
че:"Писанието не е в думите, а в разбирането"/До Константин Август. 2:9/ А в
наше време за същото напомня Хомяков: "Ти разбираш Писанието, доколкото
пазиш Преданието",
.....Изкуството на механичното преконструиране на текста е отдавна известно.
В епохата на късната античност се появява дори особен жанр "омироцентони":
различни автори вземали отделни редове от поемите на Омир и с тяхна помощ
съчинявали напълно неомировски сюжети. Да се изработи външно ефектно
съчинение от Библията също не е толкова трудно. Още св. Ириней сравнява
еретиците със създателите на омироцентони или с хора, които изработват куче
или лисица от късове мозайка, изобразяваща царя/Срещу ересите. 1-9-4 и
1-8-1/.
...Американският проповедник Джими Суогарт преразказвал по телевизията
притчата за безумния богаташ/Лук. 12:13-20/. Кулминацията на неговата
интерпретация изглеждала така: “Тогава Господ го потупал по рамото и му
казал;"Глупако, тази нощ ти ще умреш!” Когато човек чуе нещо такова, неволно
се замисля: дали американските протестанти живеят и учат"строго по
Евангелието", или четат Евангелието "строго по американски".
Америка, която навсякъде търси развлечения, е направила от религията на
Разпятието повод за "чувство на дълбоко удовлетворение": "Ти само си
признай, че дългът ти е вече платен, и си продължавай бизнеса, защото
мястото ти на небесата е вече приготвено!". Но има ли по-голяма подмяна от
това? И не е ли това даване вече не на частна, както беше при католиците, а
на тотална индулгенция за сметка на "заслугите на Христа"?
Подобни тълкуватели не възвестяват Евангелието. Те по-скоро свидетелстват за
собствената си нужда от такъв Бог, който би им осигурил евтино спасение. На
тях им е нужно такова разбиране на Кръста Господен, което да ги избавя от
носенето и на собствения им, човешки кръст.
...В собствено-църковен смисъл ереста е невярно учение, проповядвано от
името на Църквата. От него се различават извънцърковните
учения: с тях при нужда полемизира керигмата /керигма” — возвещение,
проповедь/, а не догматическото богословие.....
По какъвто и начин да възникват ересите, разграничават се три вида:
Първо, преки ереси: твърдения, които се намират в един контекст и изказващи
противоречащи на догмата съждения по даден въпрос /например да се каже, че
Христос не е възкръснал/.
Второ, "заблудени" ереси - когато по някакви причини дадено съждение, което
е само по себе си правилно или религиозно-безразлично
изпада от своя контекст и преминава в богословски контекст. Това става в
резултат на някаква контекстуална безпризорност. Да вземем например
печалноизвестния конфликт на богословите с астрономите в зората на Новото
време. Той възникна от пренасянето на физически съждения в метафизически
контекст /в името на справедливостта трябва кажем, че "първи започнаха" не
инквизиторите, а, астрономите, в лицето на Джордано Бруно, който използва
хелиоцентризма, за да пропагандира езическа религиозна система/.
И третия вид " "аритметичните ереси", които казват частично истината, но
войнствено отказват да видят нещо повече. За тях Честертън казва много
точно: всеки еретик прави елементарна аритметическа грешка: смята частта за
повече от цялото. И още:"Еретик е оня, който обича своята истина повече от
Истината. Той предпочита полуистината, до която е стигнал сам, пред
истината, до която са стигнали хората."
Ереста е ограничение, прекалено праволинейно въвеждане на една от
тоналностите, които в Църквата се съчетават в цялостна симфонии Ерес от този
вид се отхвърля от Църквата не на базата на това, което го има, а на това,
което го няма в нея, което не й достига, за да бъде православна. Към този
тип ереси принадлежи и протестантството. Ако попитаме баптиста с какво
неговата вяра се различава от православната – той не може да каже:"Ние имаме
ето това, а у православните то липсва" /ако става въпрос не за
недостатъците на църковния живот, а за същността на вероучението/. Напротив
той ще каже, че за разлика от православните при протестантите няма икони,
няма храмове, няма пости, няма кръщаване на деца, няма свещеници, няма
молитви за умрелите, няма почитане на светците, няма Литургия. Няма
Предание.
За такива хора Блез Паскал казва, че "тяхната грешка не е в това, че се
придържат към една измама, а че не следват друга истина". За сектанта истина
е само това, което му харесва.
...Ал. Павел определя езичеството като служене на творението вместо
на Твореца /Римл. 1:25/ Такова езичество е възможно и в православието. Св.
Григорий Богослов пише:"Безчовечното влиза при тях в обряда на
Богопочитанието". Това се отнася за езичниците. Но не е ли възниквало и у
нас понякога желание да кажем нещо подобно след общуване с прислужниците в
православния храм?
В историята на Църквата от апостолско време до наши дни са възникнали и
продължават да възникват движения, различни по броя на последователите си и
по интензивността на действията си. Общото между тях е, че всички възникват
на християнска основа. Разликата е в това кои от тях кои истини на вярата
изопачават и ги интерпретират по своему. В този смисъл може да се каже, че
едни са по-близо до учението на Църквата, други са по-далеч. Но едните и
другите не са в Църквата.
Секта се нарича обособена общност от вярващи, които отричат или изопачават
догматите на християнската вяра. Те не са някакво ново явление. Във всяка
историческа епоха, когато системата от морални ценности стане мъглява, а
обществените структури нестабилни, в хората се поражда несигурност и търсене
на опора и изход. За появата на всяка секта са налице едни или други от тези
причини. Погледнато библейски, причините от религиозен характер са: а/
неблагоразумна ревност за спасение /Римл. 10:2-3 – “Свидетелствам им, че те
имат ревност за Бога, ала не по разум. Защото без да разбират Божията правда
и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда”/
б/ горделивост и самонадеяност//"Ако някой мисли, че знае нещо, той
още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае."1 Кор. 8:2/ в/увлечения в
някоя лъжефилософия или лъженаука /"А това казвам, за да не би някой да ви
прелъсти с примамливи думи; - Гледайте,братя,да ви не увлече някой с
философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите
световни,а не според Христа." Кол. 2:4,8/ г/ човешки страсти и увлечения,
които водят до самообоготворяване/ /2Тим. 3:1-13,Иаков 1:3:19/ д/ дяволът -
главен виновник за появата на сектите/Иоан. 8:43-45;"защото някои вече се
повлякоха подир сатаната" - 1Тим. 5:15/
В периоди на такова състояние на обществото се появява някой, който дири
абсолютното и се превръща във водач към някакво примамливо бъдеще. След
такива водачи се намират групи хора, които сляпо тръгват след него, водени
от идеализъм или наивност, и разчитащи техния водач да реши проблемите им -
професионални, сантиментални,семейни.
В наши дни се появяват една след друга секти и разни лъжеучители, които
оплитат в мрежите си доверчиви и наивни хора и ги "посвещават" в измислени
религии и вери. Веднъж вербувани, последователите остават поради една главна
причина: те престават да разсъждават критично със собствените си глави. В
процеса на манипулация и систематично промиване на мозъците те попадат под
контрола на водача и са мамени, лъгани, манипулирани и най-жестоко
експлоатирани. Водачите на секти и лъжеучения обикновено търсят своето лично
възвеличаване, финансово благосъстояние и физически удоволствия.
В САЩ съществуват около 5 000 култа с различна численост – от 15-20 члена до
милиони. Повечето от тях се водят от самопровъзгласил се водач - с или без
месиански претенции - който обещава да даде специални знания в замяна на
пълно подчинение. За да се разбере същността на един култ трябва да си
отговорим на следните въпроси:
- Има ли фигура с абсолютна власт, която не е отговорна пред
никого? Водачите са непредсказуеми.
- Членовете длъжни ли са да се подчиняват безусловно на вода
- Информацията от външния свят само чрез водача ли постъпва?
- Насажда ли се нагласа "ние срещу тях"?
- Напусналите култа дали се заклеймяват и преследват?
- Начинът, по който водачът интерпретира /тълкува/ Библията води ли до
неговото възвеличаване, власт и контрол над останалите?
По-голямата част от сектите са на християнска основа и ползват като свещена
книга Библията, Сектите се делят на две главни групи: рационалистически и
мистически.
Рационалистически са тези секти, които по въпросите на вярата и спасението
и при тълкуването на Св. Писание се ръководят не от Свещ. Предание и
авторитетите на Църквата, а се водят от свободния човешки разум.
/протестантите/
Мистически секти са тия, които като отричат авторитета на Църквата за
източник на вероучението, смятат личното вътрешно озарение или екстаза, при
който те смятат, че получават откровение на Божията воля непосредствено от
Самия Бог чрез действието в тях на Св. Дух.
От ересите, сектите и разколите трябва да отличаваме религиозно-философските
течения. Те се приближават ту до единия, ту до другия от тези видове
религиозни заблуждения или не почитат авторитета на Църквата. У техните
последователи липсва църковна организация и религиозен култ. Такива са
толстоистите, теософите, спиритистите, окултистите и др.
Някои секти /и НРД (нови религиозни движения)/ оказват върху потенциалните
си последователи значителен натиск за присъединяване към
движението/сектата/.Натискът може да има позитивна форма – "бомбардиране с
любов", привързаност и обич, или негативна форма - манипулиране чрез
чувството на вина. Понякога се прилагат и двете тактики.
Някои от сектите не са съвсем честни относно това кои са те или каква степен
на отдаденост и/или пари се надяват да привлекат от своите членове. Някои
членове напускат сектата след като разберат, че някои вярвания и практики са
по-различни от това, което са си представяли и им е било представено в
началото. Други остават въпреки че са се присъединили след невярна
информация, поради факта, че са били подложени на допълнително влияние –
например формиране на силна емоционална привързаност към членове на
движението/сектата/ през времето прекарано в него благодарение на измамата.
Не всички движения са изцяло честни що се отнася до това кои са те, какви
точно са техните вярвания или в какви дейности участват. Новите
последователи могат да бъдат привлечени в някоя секта/движение без да са
наясно с практическото значение на някои от неговите догми. Може например да
се набляга много върху любовта или върху важността да се служи на Рога, без
да се уточни КАК се изразява тази любов или КАК се служи най-добре на Бога.

Please Вход to join the conversation.

  • An
  • Visitor
  • Visitor
13 Сеп 2004 17:59 #2976 by An
Привет blacksea_,

Интересно е това което си писал/а. Аз често се питам като гледам телеевангелисти и разни други гурута по телевизията как бих им отговорила от Православна гледна точка и честно казано се затруднявах поне до скоро. Причината е, че много често нещата, за които говорят са много смислени и даже в съгласие с Православието -- да обичаш ближния, да не обръщаш внимание на лошите мисли в главата си и т.н. И чак наскоро се сетих, че тези сектанти всъщност въобще не признават причастието, покаянието, прошката и се сетих, че може би и аз самата не сам осъзнавала колко са важни, та започнах да чета и да се замислям над тези три тайнства.

Та, за твоя постинг имам три кратки въпроса:

1. Какво имаш предвид като казваш, че толстоистите са сектанти. Предполагам, че имащ превид Толстой и неговите привърженици.

2. Как в на английски "омироцентони"?

3. Считаш ли психоанализата и психологията секти? Лично аз понякога съм твърдо уверена, че са и даже това щеше да е нова тема, но така и така тук вече темата за сектите е подхваната мисля, че не си струва нова тема да се поставя . . . поне не за сега.

Please Вход to join the conversation.