Поклонение

Здравейте!

Знаете ли нещо за лаврата в Почайув ( Почаев)? Защото се записах на поклонение там в ноември, а търся спокойствие, не все повече свирепи батюшки. Освен това братчето ми, което неотдавна стана православен, ще дойде с мене. Аз си мислех че той се е съгласил да иде на причастие защото му е писнало от мене и за да ми угоди. Но виждам, че това е насериозно което ме радва. А нашият батюшка организира поклонение и аз взех та се записах. И в моя си стил, взех та записах и брат си.

Предварително благодаря!

Здравей, Cemiramez, аз за съжаление все още не съм ходила в тази лавра, но и там, подобно на Киево-Печьорската, с просияли толкова много светии, че само тя е достатъчна да изгради една църква. Ти иди се срещни с тази святост, дай Боже срещата да се случи. Иначе като навсякъде сигурно има отвсичко. Например, Рилският манастир при нас е такова туристическо средище, че за мнозина това е препъни камък и предпочитат да отидат на някои по-спокойно място, за да усетят манастирската тишина. Обаче ако отиваш да се срещнеш със св. Иван Рилски, всичко друго наоколо изчезва и ще ти се стори като досадно бръмчене на муха, която махаш с ръка и прогонваш. За мен ходенето в Рилския манастир винаги е било малък духовен празник. Така, че и в по-голяма степен е и в тази православна светиня - Почаево. В Двери сме пускали един текст за един техен батюшка, който е починал неотдавна и който през целия си живот е свидетелствал, че православието е нещо различно от веруюто на батюшки-полковници. [url:2zbj022j]www.dveri.bg...10220/100/[/url]

Щуротии има навсякъде. Ето тук, в Дивеево, където е просиял св. Серафим Саровски www.dveri.bg...w/4812/33/ Или пък в Оптина www.dveri.bg.../10653/33/

Но на теб ти желая да се срещнеш с така необходимата на всички ни святост на Божиите приятели, която ни помага да зърнем Христос.

Здравейте!

Благодаря, Златина, за отговора!

Всъщност и аз не знам в кой по-точно Почайув ще ходим, че видях ( или може би зле съм видяла) в Украина има ги три, но казаха че това е лавра много близо след полската граница.

Да, аз търся спокойствие, предпочитам такова пълно, бих предпочела тих манастир без туристи. Както каза брат ми притеснението ми какви ще са условията "е, все пак на поклонение отиваме, трябва страдаме". Горкият, е взел насериозно по своему това негово (и мое) първо православно поклонение и ми каза още:"аз вече пети ден постя да се приготвя за поклонението" . Не искам да измествам центъра на темата, но се притеснявам. Не знам дали 'трябва да страдаме' когато искаме да се преобърнем във вярата и ако е така, като как да се разбира страданието. Аз мисля че не трябва да се чувстваме зле, защо пък да ни е все едно как ще спим, защо да не ни е комфортно ( имам предивд топло легло и течаща вода)? Ако аз искам да се преобръщам във вярата и изведнъж на пътя ми се изправят за прескачане всички неща които ме дразнят, аз се фрустрирам и именно по тази причина доста мислих преди да се запиша на поклонението.

Благодаря за пожеланията, но ако трябва да си каже честно, не бих била в състояние да прецизирам какво точно очаквам от това поклонение. Просто искам да ида. И много заисках да има как и моят брат да дойде. Припомни ми се образ от детството как го хващах за ръчичка и водех нанякъде, където уж само аз си знаех, а той ми доверяваше безгранично и именно това му доверие правеше, че аз наистина знаех накъде отиваме. Видя ми се незъвможно да се съгласи да дойде чак от София, но му написах ей така, като на шега, точно както когато бяхме малки и всичко беше възможно и очаквах да ми каже "ама то е много далече, ама трябва да си взема свободни дни, ама то ще бъде студено, ама аз нищо не разбирам...", а вместо това той каза "може това да е единствения ми шанс да ида в манастир при истински старци, да, идвам". Споделям това, защото много ме развълнува и все още не мога да повярвам.

Като се върна ще напиша, ако може, своите впечатления!

Сърдечни поздрави!

Чакаме отзивите ти за поклонението до Почаево.

Здравейте!

Върнахме се от поклонението. Преживям там няколко много добри неща и доста крайно лоши. Дори най-напред си мислех да напиша, че за съжаление оставям темата без коментар и че имам нужда от време за да преосмисля своето стоене в православието. Защото това което видях не беше православието, което аз мислех че би трябвало да бъде. За съжаление на всичко това свидетел беше и брат ми, едва що станал православен. Единият му коментар беше с чувство за хумор " аз до сега не знаех че трябва да мразя католиците, но това поклонение ме светна" и другият коментар вече с видимо съжаление "срам ме е, че съм православен".

А мене ме е срам от вас, че започвам разказа си с такива негативни неща, вместо с позитивни. Имам мужда от няколко дни да си събера мислите, да се дистанцирам от негативите, да ми опаднат емоциите, за да напиша нормален коментар. Просто не знам как да би реагирал някой от вас, ако го изгонят от храма само защото е българин. Или да му набиват в главата че жените трябва да ходят с поли и забрадки, че това е женско облекло, а грях е да се носи мъжко; че гледането на телевизия е грях, че ако посмееш да не си изповядваш и майчиното мляко, ще отговаряш за това на Страшния Съд пред самия Господ, който ще те съди ( разбирай - осъди).... Ако ти каже отецът - сто поклона ( няма шега, не се сегувам, нито преувеличавам, казвам ви факт) и ти не ги изпълниш, после трябва да го изповядваш, а не можеш да дискутираш със свещеник, защото "със свещеник НЕ СЕ дискутира, той е винаги прав, дори и да не е прав" - това са думите на владиката на Лвов. Имах честта лично да ме смачка като угарка владиката на Лвов. Аз се разплаках, а една жена от групата ни, ме изгони от стаята защото плача. Вие всички сте българи, които пишете тука, нали! Ето и аз съм българка на 100 % и полякиня на 100 %, защото не мога да си деля същността на проценти. Ако някои владика ви каже че "България е неблагодарна страна, а трябва да е благодарня на Русия заради освобождението, а ето тя се е поамериканчила..." как ще се почувствате? Аз се почувствах знаете ли как, като пленник когото изтезават. Защото пленникът е вързан и не може да се защити и аз така бях вързана и не можех да се защитя. Аз казах на владиката "Батюшка, доколкото знам, Русия не е искала безкористно да освободи България, а това е бил имперси интерес, искали са да я направят своя губерния, за това й войските са тръгнали към Константинопол, а са оставили Македония..." Владиката се развика "млъкни, край на разговора, мълчи, знам ги аз тия приказки, нищо ново не ми казваш...." и аз се разплаках. А една жена ми каза със стог глас "вън". Другите от групата "млъкни" , 'мълчи', 'край"! Почувствах се че в душата ми плюят! А аз не можех да се защитя, защото все пак исках да спазя някакво уважение към това, че някой носи титлата 'владика'.

Добре де, що за сталински методи!!! Един метод не става свят само защото се употребява в християнска доктрина. Имам чувството че такъв манталитет ражда и Сталин. Че не Сталин е причината, а проблемът е във 'вида' психологическа нагласа, народо-психолоия. Ето няма го вече Сталин, но неговите методи видях навсякъде - и в магазина, и на улицата, и в църквите масово, както сред свещеници, така и сред миряни. Какво е това 'със свещеник НЕ СЕ дискутира!" ?! "Свещеникът е прав, дори и когато не е прав" Ако думата свешеник се замени със Сталин.... или Путин
1) Няма да позволя на някой да ми крещи ( ако и той да е папа, патриарх, цар, президент) културата и и доброто възпитанието задължават всички!
2) Няма да позволя на някой ( ако и да е той папа, патриарх, цар, президент) да ми обижда и двете национални самосъзнания и да ме гони от църква, "защото сте поляци".
3) Няма да позволя да ми се вменява омраза към когото и било, аз съм човек който НЕ РАЗПОЗНАВА в ближния си враг и НЕ ИСКА да разпознава! Ближните ми НЕ СА ми врагове!
4) Няма да позволя да ми се вменява, че моите сънародници не са ми братя или ближни, само защото не сме единоверци и че мои братя и ближни са само моите единоверци, независимо че са ми чужди като всичко - манталитет, събда, мироглед, ценности. Казах вече, аз не мразя никого и не мразя човека-руснак, но един руснак който ми крещи че съм му неблагодарна като българка и че държавата Полша няма историческо право на съществува... съжалявам, но не искам да имам нищо общо с него! Аз никого не обиждам и уважавам правото на идентичност на хората, същото изисквам да се уважвава и у мене! Аз никого е кривдя, дори и да ме е обидил, няма да му направя кривда, но искам да ме остави на мира и всеки да си знае пътя, а не още да ме преследва и да ми вменява, че трява да мисля като него, иначе няма да се спася! Ами не ми е приятно да задълбочавам общуване с руснаци, просто те от един момент на общуването нататъка започват да прекаляват, според моите разбирания за уважение и етика! Тоталитарното мислене и мисленето от типа " на мене са ми длъжни" не ми е присъщо и не мога да толерирам такова мислене!
5) Няма да дам съгласие да ми се смени името, както ми накрещя един свещеник по време на изповед в Почаюв. "Как можеш с такова име да влизаш в храм, това не е християнско име! Смени го веднага! Никой свещеник няма да се моли за тебе! Никой свещеник няма да ти приема листчето с имената за молитва! Нямаш светец-покровител, никой не се моли за тебе!!
След такава изповед, аз чак се задушавах от плач и хълцах, но добре че храмът там е голям и не се набивах на очи. После жената с която спях в една стаям на другия ден ми каза " и как те допуснаха на причастие с такова име? Ако не си смениш името няма да се спасиш".....
Искам да отбележа, че аз много си харесвам името и няма да го сменя никога и че името не ми е като ник-а във форума, но че по принцип харесвам антични и нетипични имена! Всеки светец е станал такъв с името си, а после за започнали да дават имена на светци на хората. Нито едно руско име не ми харесва и то НЕ защото е руско, а защото не харесвам такова звучене, аз харесвам балтийски имена, имена на антични богове и герои [Агамемнон ми е най-любимото име за момче ], имена които звучат като песен на планинска река или шумолене на листа на гора ( е, според някои това е езическо и не може да харесвам такива неща ако искам да се спася...)...


Между другото Семирамес, ако не се лъжа, е от езика ладино и означава 'влюбена гълъбица'. А аз съм влюбена в живота .

Следва продължение!

Здравейте!
Защо не ме озадачава Вашият опит в тези северо-източни райони?
В близкото минало прочетох за един подобен случай: ПРАВОСЛАВНА монахиня е била изгонена от
църквата и не и е било разрешено да яде от трапезата Господна само защото е от Гърция - демек по новия календар, т.е. няма да се спаси.
Според мен сте сбъркала още в самият избор, в Гърция такова нещо няма да Ви се случи - подобно варварско поведение е характерно за ................ няма да се изказвам, почнал е поста.
Лек и спасителен пост Ви желая!

По съвет на приятел,преди около месец,ходих в манастира "Св.Архангел Михаил" на остров Тасос.Впечатлих се от възрастта на монахините - между 25-30 годишни/това ми каза местен човек/.За мен "люлката" на Православието си е Гърция,може би,защото собственото ми усещане за вярата е по-скоро исихастко.
Горещо препоръчвам !

Чудя се, как, по такъв агресивен начин може? да се преживява Православието? Задължително трябва да има някакъв противник, били католиците били протестантите. И Църквата по този начин на мислене се приема за някаква армия, и ето така забрадките и полите се явяват някакъв вид униформа, по която "нашите" са разпознаваеми. И ми се струва, че така вярата се формализира.
А знам че най-ценната добродетел за един манастир е, той да е гостоприемен. Монасите не знаят какъв е човекът който идва на полконение, но въпреки това трябва да виждат в него Божия образ.

Здравейте!

Не искам да деля православието на гръцко, сръбско, руско, американско , но изглежда това си става от самосебе си поради менталните особености на различните изповядващи го народи. И аз съм склонна както да разбера, така и да уважа това, но там където бях и там където бивам в нашата енория, няма такова нещо. Всичко трябва да е по руски ментален модел, а ако ли не 'няма да се спасиш'. Те разбира се, не го наричат така, нито, смея да твърдя, не го и разбират така като ментален модел, ментална разлика, народо-психология, но го наричат 'единствено правилно православие' и хайде - всички по една матрица. Едно е да четеш за това, друго е да го преживееш на собствена кожа. Аз съм човек впечатлителен и изпълнителен. Като ми се каже нещо гледам да го правя. Искам добро. Искам да ме уважават и обичат, а не да ме отхвърлят, обиждат, потъпкват. И за това толкова много се стресирах по време на поклонението. Като ме заклейми отецът по време на изповедта, аз не съм мислила тогава, че той може би не е наред. Аз се разревах като магаре и хълцах , и мислех че съм потъпкана и отхвърлена завинаги. Аз не съм мазохист. Не ми прави удоволствие да ме бичуват с думи. За това и след моята изповед казах на жената с която спяхме в една стая да не ходи при този отец, а тя с пламнал поглед каза, че точно при такъв иска да иде. После се запознах с една двойка украинци в църквата. Жената плачеше. После отиде на изповед при същия отец и слезе оттам още в по-лошо състояние. Едва ходеше. Седна на едно столче и се давеше от плач. Мъжът й я беше прегърнал, а аз се приближих до тях да предложа помощ. Мъжът ме отхвърли. Но аз полека-лека, с меки думи го убедих че съпреживявам с жена му и искам да я подкрепя, и той ме прие. Тогава една баба ни се скара, че 1) мъж и жена стоят прегърнати в храма, 2) че аз съм с лакирани нокти. Аз й казах да ни остави на мира и да се концентрира на своите грехове. Атмосферата беше задушаваща от толкова мъка и ненавист, сърцето ми се пукна и отидох да искам прошка от бабата. Много ми стана мъчно за нея. После дълго разговарях с онази плачещата жена, а мъжът й се трогна до такава степен, че ни покани ( мене и брат ми) на чай, а после настояха да останем в контакт и си разменихме координатите.

Та ми направи впечатление че и този мъж, както и жената с която спях в една стая, предпочитат потъпкващи и отричащи отци. Стана ми страшно. Споделихме си после с брат ми, че вероятно на тях им е добре да ги мачкат и тъпчат,вероятно имат нужда от авториатативен авторитет, НО НА МЕНЕ НЕ МИ Е ДОБРЕ ТАКА! По едно време хора от нашата група, главно жената с която спях в една стая, решиха че съм обсебена от демон. Че не може да искам или да не искам, понеже не съм се изчистила от страстите и греховете и не мога да различавам кое е доро и кое е лошо, за това батюшката като ми се скара, аз трябва със смирение да приема, а това че се обиждам и плача е поради гордост и е грях. Ами тя може и на онзи мъж жена му да плаче, че не е като мъжа си и не й идва да бъде, да се подложи като килим и да каже - хайде, батюшка, ходи по мене!

Следва продължение.

Следва продължение.

Cemiramez wrote:

..........................................

Ужас!
Това не са православни изказвания, а прояви на филетизъм и фантастика. Дотам докарват бляновете за трети Рим... Възмущението срещу тях е съвсем основателно и редно.

Много жалко, че така се е получило с поклонението. Дано преживените "няколко много добри неща" да се запомнят, а другите - да изветреят...

Cemiramez\n

Здравейте!

Не искам да деля православието на гръцко, сръбско, руско, американско ,

И аз не деля православието по националности, просто в тези райони които са били в състава на СССР нещата са зле в други измерения: измерението на пълна липса на култура и нормално човешко отношение - да изслушаш събеседника си и прочие, което рефлектира и върху духовното състояние.
Както е казал дякон Андрей Кураев, ако не се лъжа,: преди да станеш правосалвен, трябва да станеш нормален!
И много от тези мили хора, пораснали в СССР, които имат страшни липси ги компенсират чрез православието си, което
веднага ги изстрелва в патологията.

Между другото забелязах, че психологическия живот и ментални нагласи на човека много влияят върху духовния му живот. И обратното, но то си ми беше ясно от преди.

Наблюдавах жената с която бях в една стая. Да я наречем Дина. Дина е максималистка и перфексионистка. За Дина авторитет е само този който държи бич в ръката си и гледа свирепо, учи те по метода на наказанието и обиждането. От разговори и наблюдения в голяма степен предполагам че колкото повече човеколюбие има един отец, толкова по-малко е припознаван от Дина като авторитет, духовен баща и съответно автентичността на православието му е подлагана под въпрос. Когато Дина идва преди около десетина години в църквата на нашия град, попада на отец В. за когото бях писала и по-напред. Неговата мекота така я разочароват, че остава убедена, че не е заварила православна църква, а някакви еретици. Обаче след това идва в същата църква 'наш батюшка' и всичко вкарва в ред. С истинска радост тя ми каза как 'наш батюшка' изхвърлил столовете от църквата.

Дина се скарала на брат ми, че бил ял просфорка по обедно време, т.е. не сутринта на гладно. Той не е знаел. Но той не й се сърди, само ми каза, че много му е мъчно за нея.

На основата на това което разказах, искам да ви попитам - влизайки в православието не става ли дума за истинска промяна, а не за промяна на формата? Питам сериозно. Наистина съм объркана. Споделям само мои лични съждения на основата на мои наблюдения и мои убеждения. Значи ако ти си един диктатор по душа, само сменяш 'дрехата' обличайки се в православие. Е, преди Дина е била максималистка, сега е православна максималистка. Преди Дина е страдала от страсти, които са я владеели, като гледане на телевизия, лежене и четене на книжки, мързелувайки в леглото, а сега заменя само вида на страстта, но страстта която я владее, остава. Споделих това с брат ми и той каза, че много съм била искала, че това били много трудно и не става веднага, освен това, не всеки може да го разбере. Първо, ако това е така, не мисля, че искам много след като Божия Син се разпъна за нас. Второ, не го искам от никого аз лично и то пък веднага. Трето - това с разбирането на нещата също не е за всеки, но може и по интуиция за тия, които не са от разбиращите. Между другото 'наш батюшка' каза по време на проповед че не е добре да се стремим към разбиране и задаване на въпроси, към търсене на отговори и мислене по 'теми, които не са за вас', защото това е пагубно за душата....

Следва продължение.

Към razgovor:

Извинете, цитирали сте ме, но са се получили многоточиа, вероятно защото промених предпоследния си постинг. Извинете ме за това. Може би докато сте ме цитирали, не сте знаели че променям и сте се надявали наистина там излязат някакви думи. Опитайте отново.

Всъщност имах предвид целия първи постинг с впечатления - и заяжданията на руснаците на тема националност, и предложението за смяна на името, и принудата към мълчание, и т.н.... Просто не исках да натоварвам страницата с дълъг цитат и затова оставих многоточие.

Мисля си, че това капсулиране в собствената "правота" е заразна болест, разпространена, изглежда, навсякъде. Някои я наричат "хомодоксия" като противовес на "ортодоксия". А д-р Анна Маринова има една хубава статия за превишаването на правата от духовния отец - [url:1gg38ls7]infocultbg.o...&Itemid=38[/url].
Когато човек успее да се справи с шока и огорчението от такова поведение, според моята практика, идва изпитанието на цинизма - че повечето случаи са такива, че никаква положителна промяна не се очаква и че е по-добре да се зареже всичко... Но точно това не бива да се прави. Може би (поне при мен е така) в случаите, когато човек е безсилен да промени сам нещо, здравословното късогледство помага много. И знанието, че дори част от медицинския персонал в Болницата също да е болен и да не знае какви поразии върши, все пак упованието ни е Отец, прибежището ни е Син, а покров ни е Дух Светий...

vladikov wrote:

Чудя се, как, по такъв агресивен начин може? да се преживява Православието? Задължително трябва да има някакъв противник, били католиците били протестантите.

Cemiramez wrote:

Между другото 'наш батюшка' каза по време на проповед че не е добре да се стремим към разбиране и задаване на въпроси, към търсене на отговори и мислене по 'теми, които не са за вас', защото това е пагубно за душата...

Чета и въздишам.... Струва ми се, че изреченията от по-горе са горчивата есенция на темата, за съжаление ... един обобщен поглед върху "православието" днес, както го разбират изповядващите го съвременници. Къде е православието? В трудовете на византийските отци отпреди векове и само там?
Да се чуди човек каква е Божията воля за обичащите Го и желаещите да Го следват и живеят вярата си в наши дни... В коя църква да живеем и практикуваме вярата си? Защото въпросът не се отнася само лично до нас, но и до децата ни. Ти Cemiramez, а и всички с отношение по темата, бихте ли водили детето си в църква/енория с войнстващи лелки "тип Дина" и батюшка с менталност по сталински модел?

milipili wrote:

... и всички с отношение по темата, бихте ли водили детето си в църква/енория с войнстващи лелки "тип Дина" и батюшка с менталност по сталински модел?

Разбира се, щом Христос е сред нас.
Е, ако имам друга достъпна православна църква, бих имала избор. Често се сещам колко сме щастливи в София, че имаме толкова много действащи храмове...
Може ли "заради Илия да намразя свети Илия"? Нима характерът на ближните ми е определящ за това да бъда ли в храма или не? Бог ги търпи, и аз трябва да мога.
А и човек е възможно да промени някои неща в енорията си, макар и бавно, и с много усилия, може би именно затова е попаднал в тази конкретна енория...

milipili wrote:

Къде е православието? В трудовете на византийските отци отпреди векове и само там?

Православието не е прекратявало съществуването си. Църквата е също толкова жива и солидна, колкото и по времето на византийските отци. Достатъчно според мен е човек да я е видял (с вътрешните си очи) веднъж, за да има увереността в нея до края на живота си.

milipili, такава е ситуацията, но въпреки това не трябва да слагаме Православието в кавички. Защото то е било преди нас, и ще бъде и след нас. Без съмнение има енории и манастири в които се живее автентичен църковен живот.
За това в коя Църква да се чудим да живеем, сигурно нямате предвид Римо-католическа, Протестанска или Православна, защото отговорът е ясен. А за коя енория, аз се насочвам към такава която не е тоталитарна и свещеникът няма специална благодат(което е много рядък случай) сравмение с останалите християни, а така наречения Евхаристиен туризъм е друго възможно решение.
Но самата природа на Църквата-Тялото Христово, не е тоталитарна, а напротив. А където има тоталитаризъм това показва че там не са запознати с Бого-Словието, Смисъла, Логоса на Църквата.

Здравейте!

Аз нямам избор, както много пъти съм казвала. Обаче пък имам избор колко пъти да ходя и ходя, когато си искам. Канят ме по някакви си техни събрания, интеграции, настояват, звънят ми, но на мене не ми е приятно. Едно е да ходиш с тях на църква, друго е да се сприятеляваш, ами не мога да се сприятелявам с хора, с които нямам една обща дума. Малко е като в секта в тази енория. Това с леко нахалното преследване, питане, настояване...
Не знам дали бих си водила детето там. В момента нямам деца, защото не искам. Не знам как да го кажа, но нали всеки е свободен да избира, ами аз в момента съм в период в който си изграждам живота, преосмислям си ценностите, купувам си жилище, стабилизирам си фирмата, приятно ми е да се събирам с приятелите си, да чета книги, да пътувам. Не тъгувам нито за мъж, нито за деца. Всяко нещо с времето си.

Ако обаче бих имала дете, наистина бих се замислила сериозно дали да го водя в тази енория, още повече пък да го оставям на неделно училище при 'наш батюшка'. Първо защото той няма да ми кръсти детето така както аз искам и ще настоява да ми пиша някакво християнско ( разбирай - руско ) име в акта за църковно кръщение. После, аз, поне сега така мисля, няма да имам нищо против детето ми да посещава лекциите по религия в полското училище, които са водени от католически свещеник. Трето, абсолютно не бих била съгласна такъв човек като 'наш батюшка' да ми изповядва детето!

А що се касае до останалото - съгласна съм с razgovor. Едновременно с това разбирам терзанията на milipili.

Нали споменах и преди в тази тема - по време на това поклонение ми се случиха и добри неща. Никога не знаеш откъде ще ти дойде помощ. Мене много ме дразнеше на Украина становището на хората (повечето) "на мене са ми длъжни'. Ние пътувахме с наш нает автобус с точно изчислени места за сядане, обаче все ни спираха по пътя разни поклонници да ги возим. Много ме дразнеха с това. Качваха се като фурии в атобуса, на шофьорът му се плачеше и извинете ме, но те май никак не уважават водата и сапуна ... Та, веднъж качихме две безсъби бабки и аз много се ядосах, но си стисках зъби. Пътувахме от Почаюв до изворчето на Света Анна. Там, много отдавна, както сами казват, се обявила Света Анна и от мястото избликнала лековита вода. Водата имаше тепмература 5 градуса. На това място е женски манастир. Едната монахиня много хубаво ни разказа историята на обявението на Света Анна и за лековития извор. Това е като басейнче, но отделено със съблекални за жени и мъже, и съответно отделено малко заградено пространство в самата вода за мъже и жени. Купихме си рубашки и забрадки - изискване за да се къпем в изворчето за жени и само рубашки за мъже. Разделихме се с брат ми, всеки си отиде в своята съблекалня.
Наистина беше много студено. Аз се облякох и тръгнах към изворчето. Водата там беше 5 градуса. Натопих си краката и те ми се вцепениха от студ. Исках да се връщам, а ми беше толкова жал, че не съм се къпала, толкова яд ме беше на мене си. Прекръстих се, както ни каза преди това монахинята, казах си Отче Наш и "Света Анно, моли Бога за мене" и тръгнах да влизам, но започнах да пищя от студ. Освен това ми се плачеше от самосъжаление. "Давай, давай, не отказывайся, дедка!" - това беше едната от двете беззъби и мръсни баби, които бяхме качили в автобусчето. Аз бавно започнах да влизам във водата, а тя ме подкрепяше в думи. Натопих се цялата през главата. Издигнах се и плачех и треперех от студ. Тръгнах да излизам. Но тя ме подкрепяше :"Молодец! Еще разок! Еще разок! Давай, пусть бесы уходят!" Втори път се прекръстих, втори път молитва, втори път се натопих през главата, бабакта не спираше да ме подкрепя. Втори път изкочих и крещях от студ. Бабката успя да ме наклони и трети път... Като излязох третия път, отидох да се обличам, а все плачех. Обърнах се полуоблечена към нея на развален руски: "Майчице, ако не бяхте Вие, никога нямаше да успея, Вие ми помогнахте, Вие ме спасихте, благодаря Ви, Господ да Ви спаси!" А душата си умирах от страм за това, че в автобуса се бях възгордяла и я бях осъдила. Много после плаках и съжалявах, много ме беше срам.

milipili , това беше преживяване за църква.

Следва продължение.

Cemiramez wrote:

Здравейте!

Аз нямам избор, както много пъти съм казвала.

Cemiramez, във Вашия случай, явно чудо трябва да стане, но самата Църква се изгражда върху чудо-Христовото Възкресение, така че не се знае.

"Милост искам,не жертва!"
Тези руски фанатизирани "бабки"са далеч от тези думи!

Здравейте Cemiramez,разбирам огорчението Ви.Аз (казвам се Димитър Петров) самият също така често изпадам в подобно огорчение предвид нашата църковна действителност,но си спомням,че "портите адови "няма да надделеят над Църквата.

Относно епископа на Лвов и неговото поведение спомнете си какво пише в Евангелието-Христос беше предаден на смърт от първосвещеника също и думите на свети апостол Павел

ГЛАВА 23.

1. Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.
2. А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.
3. Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.
4. А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5. Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш".

Щом самият Господ и Бог е бил онеправдан от този,който е бил призван да му служи,колко повече ние,нали за нас е обещанието,че ще бъдем в този свят така,както Той е бил.

Мнозина от нас биха Ви завидели за вашите "батюшки" и тяхното казармено държание предвид нашите владици,които залитат по тамплиерски ,архонтски и всякакви такива подобни изпълнения.
Проблеми има навсякъде.Само Посланието на св.ап.Павел до Коринтяните да прочетете ,че те, проблемите са с Църквата и в Църквата още от самото начало.И така трябва да бъде,нали Църквата е събрание на грешници.

Накрая ми позволете да споделя с Вас една мисъл на св.Максим Изповедник.
[quoteКогато сме обидени от някого или унижавани да се предпазим от гневни мисли за да не предизвикат те раздразнителни чувства и така да ни отсекат от любовта и да ни поставят в областта на омразата][/quote] (свободен превод)
Дерзайте!
С пожелание за лек и спасителен Рождественски пост.

Здравейте!

Благодаря за мненията и обясненията, които давате.

Може би сгреших че започнах тази тема по време на поста. Съжалявам че в огорчението си не взех това пред вид, изобщо не помислих че моментът може да не е подходящ. Разбира се че се старая да не осъждам и ако осъдя все пак, давам си сметка и съжалявам. По-трудно е с огорчението, което първо се появява и последно си тръгва, дори по-трудно отколкото с гнева. Убеждението че си отхвърлен, осъден, потъпкан.

Вчера имаша акатист на Св. Богородица в православната енория и бях там. Проблемите ми се разрешиха от само себе си. Батюшка разговаря след това с мене и ми каза че, тесните джински които нося, името което нося, лакираните нокти... спират Бога да дойде при мене, иначе не че той ме спира да идвам на църква. За участието в тайнствата и дума не стана. Каза ми също така, че ако не съм подготвена за изповед, да не пристъпвам, понеже той е длъжен да ми откаже опрощение. И каза, че изтриването на лака от ноктите ми е един от знаците че съм подготвена за изповед.
Името. Каза че ще пита по-умни от него ( цитирам), но че това е голям грях на родителите ми да ми дадат нехристиянско име, че 'над твоето име не е пролята мъченическа кръв" ( запомнила съм го и го цитирам дословно, тъй като ми направи голямо впечатление). Значи трябва да си сменя името в документа за църковно кръщение и с новото име да пристъпвам към изповед и причастие, и да празнувам този светец, чието име се очаква да избера като мой патрон. Между другото в католическата църква има светица с моето име, но това не се признава от православната църква. "Все едно да се казващ прахосмукачка. Каква е разликата между прахосмукачка и твоето име - разлика има само в звука на буквите. "
Каза ми също така, че всичко това не е опит за отнемане или намаляване на свободата ми, а единствен път на спасението. Значи и жена му ходи с тесни дрехи, но нали е пола, а не джински, не дразни толкова окото може би.
"Това, което носиш вътре, се показва на вън" , т.е. ако сменя дрес кода би трябвало да означава, че автоматично се е променило това, което 'нося вътре".
Значи ако в неделя отида с пола, забрадка, без лак , ще е знак че съм готова да се спася, ще е знак и за Бога да се доближи до мене . Но аз не мога да направя нещо такова, защото не съм убедена, няма да го правя искрено, а в такъв случай категорично не мога да постъпя срещу убежденията си, ако и да ме съблазнават с опрощаване на греховете и спасение. Как ще пристъпя към причастието, знаейки че съм излъгала свещеника, за да ме остави на мира. Ще идвам по един начин на църква, а по друг ще се държа и изглеждам извън църквата. Разломът в мене, а не вътрешната ми интеграция, ще се задълбочи. Както казах и в предишен постинг от тази тема ( но с друго думи), за мене дори в стремежа към постигане на най-святата цел, използването на всички средства не е оправдано от светостта на целта.

За сега при тези обстоятелства ще се въздържа от участието в литургиите и тайнствата на православната енория в нашия град.

Поздрави!

Ако не беше страшно,това което описваш..щеше да е смешно....

Аз,като възрастен човек,помня че баба ми пазеше в раклата си - дрехи "за черквата" и за нея и за дядо.Това бяха най - новите и хубавите дрехи,които не се обличаха по никакъв друг повод.Дядо беше черковния певец и всяка неделя,преди Светата Литургия,караше баба за сгрее вода и да се окъпе..След време,пак от него съм научил,че пред Лицето на Бога ,човек трябва да отива "телесно и духовно чист".Забележи !Не САМО духовно !И двете естества у човека са еднакво ценни - "Вие сте храм БОЖии и Духът Божии живее у вас!"Уважавайки себе си,ти уважаваш творението на Твореца.Ако лакът ти за нокти и красивата ти прическа са израз на твоето себеуважение,ти си уважила творението!
Чист човек си.Думите ти са торкова горчиви...Моли се в "малката си стаичка"!
р.р Под "забрадките"на рускините съм изпитал на собствен гръб,какво се крие.Няма да го споделям по време на пост...
Поздрави !Леки пости!

Cemiramez, този свещеник е някакъв титан на богословието. И да се чуди човек на светите отци, защо толкова векове са разкривали богословието, като всичко е било толкова ясно и за 5-10мин. този свещеник е разкрил всичко:Богословието, Божията икономия, Отношението на Бога и човека, и то не как да е, а радикално, окончателно. И ето тайнствата се формализират, и участието в тях е онтологично свързано с модата, името ни.. И резултатът от това е, че не се изисква някаква лична отговорност и отношение, а просто да се преформатираш според тези ясни правила.

Този модел обаче, някак не се вписва в Тайнствата на Църквата.

Cemiramez, понеже съм чела участията Ви във форума от самото начало, дълбоко съжалявам за това, което Ви се е случило.

Може би в такава ситуация аз бих направила някое от следните три неща - да потърся друга енория в близък град, където мога да ходя веднъж месечно или на друг период; да напиша неемоционално писмо до епархийския си митрополит (по никакъв начин не е редно да се предлага и настоява за смяна на името-идентичността, и т.н.) или ако мога да се обличам за църква по искания начин. Това последното обаче само и единствено ако, без да се разкъсвам от вътрешно съпротивление, чувствам вътрешна радост и готовност да приема всичко, макар да не е необходимо, за да бъда с Христос в Църквата. Като доброволен подвиг.

Някога бях изправена пред подобен избор. Избрах подобна на първата опция и за мен това беше правилното. Третото, понеже беше свързано с много сериозна принуда, а аз не бях/и още не съм готова, вероятно щеше да ми донесе психичен срив...

Дай Боже да се решат нещата при Вас по най-добрия начин!

Едно православно семейство с татуировки, пиърсинг и разнообразни стремежи - от втората до десетата минута:
[url:1csvl4d8]bnt.bg/bg/pr...emvri_2010[/url]