Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: За наказанието

За наказанието 08 Сеп 2004 21:32 #2933

  • borisdd
  • borisdd's Avatar
Здравейте! :)
Въпросът ми може би не е точно за този форум, но все пак мисля, че има връзка.
Днес прочетох, че Турция обмисля да приеме закон, според който изневярата ще се наказва със затвор. Европейският съюз се противопоставил на подобно действие.
Какво мислите вие по въпроса? И изобщо кои от наказанията в Стария завет (някои от които доста сурови!) Православната църква приема?
The administrator has disabled public write access.

Re: За наказанието 17 Ное 2004 19:58 #4018

  • Фенерски
  • Фенерски's Avatar
Църквата наказва чрез налагането на епитимия. Различни ограничения в църковния живот, определяни от свещеника. Аз смятам, че на много свещеници днес им липсва точно строгост при налагането на наказания...
За друго наказание не знам, но и това е достатъчно...
The administrator has disabled public write access.

Здравей те ! 17 Ное 2004 20:43 #4019

  • Авиатар
  • Авиатар's Avatar
Съгласен съм теб Фенерски.Искам само до изесня какво е епитимия то е духовно наказание, което изповедника налага на каещия се при тайнството Изповед.Степента на наказанието е съобразно духовното състояние на каещия( искрено ли се покаива или съжелява)Такива са поклони , допълнителен пост и др., а за тежки грехове лишаване от причастие.Всички те се прилагат като изправителни срества с цел излекуване на душата от духовните болести. Искам да ви попитам какви епитими да наложим на тези които живеят заедно с години наред само с граждански брак а някои нямат и такъв.
The administrator has disabled public write access.

Re: За наказанието 17 Ное 2004 22:00 #4022

  • Фенерски
  • Фенерски's Avatar
Сам го казваш - за да бъде християнинът наказан с епитимия, трябва да го поиска първо... Тоест да осъзнае, че е сгрешил.
The administrator has disabled public write access.

Re: За наказанието 18 Ное 2004 09:22 #4026

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Фенерски wrote:
Църквата наказва чрез налагането на епитимия.

Все пак епитимията не е ли по-скоро лечебно средство, а не наказание. Защото наказанието предполага изкупване вината, на греха, а ние знаем, че Христос е Изкупителят, а не ние.
The administrator has disabled public write access.

Re: За наказанието 18 Ное 2004 09:47 #4028

  • Levskar
  • Levskar's Avatar
Когато върши грехове човек сам наказва себе си. Със смут в душата си, усещане за празнота в сърцето, безмисленост на съществуването, униние, отчаяние, страх от бъдещето, усещане за приближаващ провал.
Църквата лекува от това. Но и от човека си зависи. Има лесен път - виждаш къде си сгрешил и сам решаваш да се промениш - Църквата ти помага. Има и труден път - виждаш си грешката, но не искаш да се промениш. В този случай Църквата може да ти помогне само чрез подтикване към промяна - едно от средствата за което е епитимията. Духовно опитни свещеници налагат понякога строги епитимии, но винаги с разсъдителност, защото епитимията трябва да е подтик към промяна, а не самоцелно наказание. Грешките могат да бъдат опасни.
На човека, който не вижда грешките си няма как да се помогне - остава си със смута и празнотата в сърцето дотогава, докато осъзнае откъде идва това. На такъв може да се даде съвет, но нататъка всичко си зависи от него. Ще отвори ли на Tози, Kойто казва: "Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако някой Ми отвори, ще вляза и ще вечерям с него, и той с Мене" (цитирам по памет от книгата Откровение).
The administrator has disabled public write access.

епитимии -по канона,по лична преценка и икономия,или и двете 18 Ное 2004 13:32 #4030

  • legion
  • legion's Avatar
  • Offline
  • User is blocked
  • Posts: 383
Smilen wrote:
Фенерски wrote:
Църквата наказва чрез налагането на епитимия.
Все пак епитимията не е ли по-скоро лечебно средство, а не наказание.
За мен лишаването от причастие за известно време не е лечебно средство, а си е баш наказание. Друг е въпросът, че това наказание може и е желателно да изиграе ролята на лечебно средство, както говори и св. ап. Павел в двата случая където изтъква предаването на някого на сатаната.Авиатар wrote:
Искам да ви попитам какви епитими да наложим на тези които живеят заедно с години наред само с граждански брак а някои нямат и такъв.
Ако живеещите заедно без никакъв брак го изповядат и го съзнават като грях, който прави Христовите части в тях части на блудник/ца, тогава защо епитимията не бъде да се оженят и венчаят? По какъв друг начин биха принесли дела, достойни за покаянието си? Какво можем да очакваме, ако тръгнем такива хора да ги спираме от причастие? Могат ли да осъзнаят по-дълбоко греха си? Не биха ли се озлобили срещу онези, дето са ги кръстили, а не са ги научили какво е блудството? Можем ли да очакваме лечебен ефект от лишаването от причастие? Това не са риторични въпроси - наистина нямам представа дали може да се говори общо...

Колкото до хората само с граждански брак, те май не вършат някакъв грях, просто се лишават от допълнителния живот в тайнството на църквата. Е, ако изповядат, че това ги мъчи и им тежи, ми да се венчаят. Но трява да са наясно, че това няма да им реши проблемите, по-скоро ще ги направи способни да забележат действителните проблеми и ще получат нови сили за справяне с тях. Ако разбира се, венчанието е съпроводено с участие в цялостния евхаристиен живот на църквата.
The administrator has disabled public write access.

Re: За наказанието 18 Ное 2004 17:48 #4046

  • Levskar
  • Levskar's Avatar
Съжителството без брак или само с граждански брак, когато това е съпроводено с разбирателство и любов между партньорите е достойно за уважение, но само отнесено към хора, които са извън Църквата. Когато някой е член на Църквата, изповядва се и дори дръзва да се причащава с Тялото и Кръвта Христови, без да има съзнанието, че върши нещо нередно - такова поведение не бива да се насърчава. Напротив, живеещите по този начин всячески трябва да бъдат насърчавани да пристъпят към църковен брак. Разбира се, едва ли е необходимо да се преминава веднага към епитимия. Струва ми се, че един добронамерен съвет от страна на свещеника може да се окаже достатъчен. А ако някой злостно, поради безотговорност и след многократни добронамерени подкани откаже да се венчае и продължава да си живее като животните - такъв без колебание трябва да бъде отклоняван от св. причастие, според мен. Защото освен да пази недостойния от приемане на св. причастие, което може да му е за осъждане, свещеника трябва да пази и св. причастие да не бъде приемано от недостойни.
Като споделям тези разсъждения имам предвид главно младите хора и тези от средното поколение, при които подобно съжителство, ако са членове на Църквата, е признак на безотговорност. Към хората от по-старото поколение би трябвало да има по-мек критерий, според мен. Става въпрос за хора, които са сключили граждански брак, навремето когато за сключването на църковен такъв е имало пречки или пък тогава не са били вярващи. Трябва да се има предвид, че сключването на църковен брак от такива (50-60 годишни) хора неизбежно ще бъде свързано с подигравки към тях. Не мисля, че е необходимо такива хора да бъдат принуждавани да пристъпват към църковен брак, който няма да им донесе толкова радост, колкото притеснение. Още повече, когато тези хора вече са отгледали децата си, а и излизат от възрастта на сексуалното общуване, т.е. освещаващата брака благодат не им е толкова необходима вече. Въпреки това, аз лично бих адмирирал всячески хора, които встъпят в църковен брак и в напреднала възраст.
The administrator has disabled public write access.

Re: За наказанието 18 Ное 2004 18:16 #4049

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
Levskar wrote:
Към хората от по-старото поколение би трябвало да има по-мек критерий, според мен. Не мисля, че е необходимо такива хора да бъдат принуждавани да пристъпват към църковен брак, който няма да им донесе толкова радост, колкото притеснение. Още повече, когато тези хора вече са отгледали децата си, а и излизат от възрастта на сексуалното общуване, т.е. освещаващата брака благодат не им е толкова необходима вече. Въпреки това, аз лично бих адмирирал всячески хора, които встъпят в църковен брак и в напреднала възраст.

Извинявай, Левскар, но последното, което казваш е направо абсурдно. Като 'е ли бракът само с цел освещаване на сексуалното общение. Пък и никой не може да каже каква е възрастта, над която спира сексуалното общуване. Ами ако то въобще не спре, докато са живи двамата съпрузи?! Това е строго индивидуално, все пак :)
The administrator has disabled public write access.

Re: За наказанието 18 Ное 2004 18:30 #4050

  • Levskar
  • Levskar's Avatar
Smilen wrote:
Извинявай, Левскар, но последното, което казваш е направо абсурдно. Като 'е ли бракът само с цел освещаване на сексуалното общение. Пък и никой не може да каже каква е възрастта, над която спира сексуалното общуване. Ами ако то въобще не спре, докато са живи двамата съпрузи?! Това е строго индивидуално, все пак :)

Съгласен съм, разбира се :D .
Разбира се, че е по-добре и възрастните членове на Църквата да сключват църковен брак. Акцента на това, което казах е, че това не винаги е толкова лесно, свързано е с притеснение за хората и затова отношението към такива хора от страна на свещеника трябва да е по-внимателно.
Но аз съм предубеден по този въпрос, защото моите родители също имат само граждански брак. С брат ми неведнъж сме обсъждали дали има някакъв начин да ги "измамим" да сключат и църковен. Винаги стигаме до извода, че това изглежда няма как да стане, и дори поставянето пряко на този въпрос пред тях е някак си неетично.
The administrator has disabled public write access.

Re: За наказанието 19 Ное 2004 09:16 #4053

  • Smilen
  • Smilen's Avatar
След като двама души се допускат до св. Причастие, това че нямат църковен брак не би трябвало да е никакъв проблем. Нали смисълът на бракосъчетанието е участие в тайнството на Църквата.
The administrator has disabled public write access.

Re: За наказанието 19 Сеп 2005 20:05 #8472

  • konstantin
  • konstantin's Avatar
Levskar wrote:
А ако някой злостно, поради безотговорност и след многократни добронамерени подкани откаже да се венчае и продължава да си живее като животните - такъв без колебание трябва да бъде отклоняван от св. причастие, според мен. Защото освен да пази недостойния от приемане на св. причастие, което може да му е за осъждане, свещеника трябва да пази и св. причастие да не бъде приемано от недостойни.

Извинете че подхващам стара тема :)

- тъй като църковният брак е въведен сравнително късно - кой брак са признавали в ранната църква? Кога там един брак се е признавал за валиден?
- ако вярваща жена има съпруг атеист, какво трябва да прави? Да се лишава ли от причастие, или да го напусне?

В никакъв случай не омаловажавам тайнството брак. След като е прието от църквата, то явно е необходимост за християнското семейство. Мислите ли обаче че липсата му е основание за осъждане?

поздрави
The administrator has disabled public write access.

Re: За наказанието 19 Сеп 2005 20:34 #8473

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
konstantin wrote:
- тъй като църковният брак е въведен сравнително късно - кой брак са признавали в ранната църква? Кога там един брак се е признавал за валиден?

За валиден се е признавал бракът според гражданското законодателство.
konstantin wrote:
- ако вярваща жена има съпруг атеист, какво трябва да прави? Да се лишава ли от причастие, или да го напусне?

По този въпрос ап. Павел се изказва недвусмислено в 1Кор. 7 гл.: в никакъв случай никой не бива да напуска никого, защото не се знае кога и как заради вярващия мъж или заради вярващата жена невярващият няма да стане вярващ. Децата на такъв брак се считат за свети, защото вярващият мъж освещава невярващата жена, както и вярващата жена - невярващия мъж.
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]