Вероучението-нравствен закон или път към Христос

Във статията www.dveri.bg...11905/172/ в Двери.бг, за започващата кампания, за въвеждане на вероучение, митр. Йоаникий я разснява, но аз в цялата статия не срещнах, нито веднъж думите-Литургия, Евхаристия, а нали все пак те са същината на Църквата. И ако вероучението не ги изразява, тогава ще учи на някаква друга вяра. А в статията се говори, че...Искаме утре в страната ни да има добри, морални и учтиви хора, които да обичат православната църква и България.
Но Христос е дошъл да ни направи морални и учтиви или да ни дари безсмъртие?
И статията продължава с... ... за да научи младото поколение на морал, да формира в него устойчиви етични норми на поведение, чувство да дълг, отговорност и коректност. И дума не става, че безсмъртието е някакъв проблем за нас, а статията продължава с твърдението че Христос ни е необходим за да изградим идеално общество, земен рай ...А неговият закон е свят и изисква почтеност и коректни отношения към хората – все неща, изграждащи идеалното общество.
Как ви се струва статията?
Само за сравнение www.pouke.or...topic=8279 www.dveri.bg.../11912/33/ няколко реда на същата тема, от един друг православен епископ- Игнатий Мидич.

Целта на вероучението е да ограмотят децата. Така най-сетне ще се сложи край на много суеверия и криви пътеки, както и ще бъдат предпазени от манипулации на тема вяра.
Ограмотяването е дълъг процес, едва ли ще се започне точно с думите "литургия" и "евхаристия". По-важно е да знаят Кой е Христос и защо вярваме в Него.

РРР wrote:

По-важно е да знаят Кой е Христос и защо вярваме в Него.

От статията, това което разбрах за Христос е, че (пак ще сложа горните цитати):
...Искаме утре в страната ни да има добри, морални и учтиви хора, които да обичат православната църква и България.
...за да научи младото поколение на морал, да формира в него устойчиви етични норми на поведение, чувство да дълг, отговорност и коректност
...А неговият закон е свят и изисква почтеност и коректни отношения към хората – все неща, изграждащи идеалното общество.
Морал, учтивост, етика и идеално общество? Тези лозунги са утопични. А Църквата не е утопия. И това ли е най-ценното, което може да ни дари Христос? Или според Вас, това е норнално?

Ами аз лично не виждам нищо смущаващо в тези думи. Ако човек има страх Божи, то е налице и морал, и добрина, и учтивост... и още редица добродетели. Но за да има страх Божи, трябва да има вяра. А за да има вяра, трябва да има ограмотяване. Това е.

И аз намирам аргументите за напълно неприемливи. Почти няма нещо, с което съм съгласен.

Например, основният аргумент за нравствено-възпитателната роля на вероучението е погрешен. Мисли се така: да наложим задължително вероучение, за да възпитаме християнска нравственост. А всъщност връзката е съвсем друга: личното желание за изучаване на вероучение може да култивира християнска нравственост.

Вероучението с нищо няма да помогне не заради самото вероучение, а заради вида, в който се представя у нас и заради нивото на преподаващите го. Дъщеря ми е вече голяма и няма за какво да я записвам на такова нещо в училище, но когато беше малка, направихме грешка да я запишем при това не на случайно място, където уж не се подбират случайни хора. Резултатът беше емоционален срив, защото не искаше да се изповядва при непознат свещеник и изобщо защото още не беше запозната с греховете, каквито все още не виждаше у себе си. Представяте ли си? Още не бяхме я въвели в "чудния" и "пъстър" свят на греховете? Възприе го така, все едно някой иска от нея нещо, което тя няма и ще я допусне до тайната в църквата, само ако го даде. Разбира се, учителката по вероучение изобщо не се беше допитала до родителите, преди да подложи детето ни на този тормоз и не ни беше предупредила, че предстои такъв съкровен момент. Моментално я отписахме от тази школа и повече никога не дръзнахме да и причиняваме такива травми.

Вероучението в тази форма е вредно и опасно за духовното и психическо здраве на децата ни. И знаете ли? Основна причина за всичко това беше изкушеното от орнитологията сливенско богословие на дядо ви Йоаникий, който бил написал в книжката си, че децата задължително трябва да се изповядват, след като навършат 7 години. Все едно много деца е отгледал, та знае! Кой знае от коя католическа книжка го е прочел това дядото, радетел за православие.

Нека си го кажем направо: ситуацията в България е болна. Няма нормален родител, който да повери детето си на болни хора. Единственото истинско вероучение може да се случи само в семейството. Затова, ако изобщо става дума за вероучение, силите може да бъдат фокусирани върху възрастните (например чрез неделни училища за родители). Само че държавата за липсата на такива няма с какво да ни е виновна, а и възрастните не се манипулират толкова лесно, колкото децата.

Заставам зад думите на Никола. Изцяло.

Точно така. И въобще проблемът за изучаване на православно вероучение по избор в училищата не е църковен проблем. Необходимо е светското общество да види такава потребност. Причината то да не я види е и в неадекватните църковни позиции по въпроса. А катехизацията от страна на църквата никой не е забранил, само дето такава почти не се извършва. В декларацията се прави опит на светското общество да се вменяват някакви задължения по отношение на православната църква. Това е неправилно. Може по конституция православието да е традиционна религия, но в момента православните християни сме малцинство. Не можем да налагаме на държавата задължително да популяризира религията на малцинството, и то по административен път. Няма как да стане, не е справедливо и ще доведе до по-нататъшно дистанциране на обществото от църквата.

Точно затова, че в прицърковните неделни училища е по възможно да се налагат под благовидна форма недокрай разбрани и фанатични практики(както и едно време преди социализма в часовете по вероучение, но едно време), е по-добре според мен да има вероучение в училищата, където с одобрена учебна програма и без задължително водене на изповед, ще се обяснявят на децата веровите истини от многото засега нереализирани по специалността си богослови. Това са все пак (поне доста от тези, които познавам) млади мислещи хора, които ще са в състояние да пречупят вярата и през живата си собствена мисъл и призма.

Другото е, че процентуално съвсем малко ако изобщо хора доброволно ще стават в неделя рано, за да водят децата си на неделно учелище (абсолютно нелогично е да се очаква това от невярващ човек), а мислейки/имайки се по традиция за православни (което пак е добре), ще склонят да запишат децата си в училище за часовете по православно вероучение и с годините ще има един по масов реален резултат.

Как да се очаква едно отдалечено от вярата общество само да изкаже призив да се верообучава?

Трябва да го има в училищата и защото това е единственото място, където все още се усеща от възрожденския дух на България. Всичко, което се учи там относно родолюбието ни, историята ни и нравственото изграждане на децата има за основа истинското християнство. Могат го гърци, румънци и сърби, защо ние не? Те не са ли светски държави?

Ще кажете - Църквата ни е в окаено състояние, и вероучението ще го рефлектира, но как ще преодолеем това окаено положение - с по-голям ресурс от хора и капитали , мисля аз.

Трябва българската интелигенция да се насочва по масово към богословието и служението, за да се обнови Църквата ни!!! А това ще стане като се заинтригуват от малки и им се предостави поле за реализация и за свободна мисъл!!!!

Затова точно тук в двери е хубаво да се чуват гласовете за това обучение и идеите как то да стане по един интелигентен начин.
И законът не е толкова сложно да се промени както в съседните ни страни, стига да има воля.

Г-н Владиков, не мисля, че на едно атеистично общество е целесъобразно да се разказва на първо място за тайнствата и за духовността в богословски смисъл. Нормално е да се започне от по-достъпни за тях понятия. А по принцип сте прав за смисъла на християнството.


Дай Боже успех на инициативата за въвеждане на вероучението.

Ани wrote:

Г-н Владиков, не мисля, че на едно атеистично общество е целесъобразно да се разказва на първо място за тайнствата и за духовността в богословски смисъл. Нормално е да се започне от по-достъпни за тях понятия. А по принцип сте прав за смисъла на християнството.

Ани Василева, за да е целесъобразно вероучението, то трябва да води към целта. Тук въпросът е каква е целта. Дали Тя е Христос, или това, да станем по добри, по морални граждани на България. Двете неща могат и да съвпаднат, а и, България е традиционно христианска страна, но трябва да се различава причината от следствието. А самото вероучение е Божи дар, а не резултат на нашите дела. защото християнството е Богооткровенно и инициативата във вероучението е на Бога, а не наша. А ако инициативата е наша, то това вече е някакъв идол, наше постижение, и ако целтта не е Христос, то този път ще е за някаква друга цел.
Но, както чета в интервюто на митр. Николай www.dveri.bg...11991/172/
църквата няма проблем с вероучението, това е проблем на държавата. така че това очевидно е държавен въпрос.

Защо ги делите нещата с или. Инициативата перманентно идва от Бог, но без нашето участие не става. Разбира се, че целта е Христос, затова е и конфесионалното обучение, но убеждаването на обществото минава през познати за него понятия, иначе как?

Колко е хубаво, че цар Борис I не е чакал обществото да си поиска християнството по демократичен начин както сега очаква министър Игнатов, а просто е действал и то със силна ръка. Какво ли щеше да стане с България, ако бе бил по-колеблив.

Все пак отидох на шествието. Направих го, първо защото смятам, че е необходимо да се насърчават гражданските инициативи на Българската Патриаршия. Второ, защото се появиха по-отговорни изказвания от страна на представители на църковната йерархия. В тях вече не се обвързваха религиозна и етнонационална принадлежност и не се отправяха толкова кресливи заклинания за морално преобразяване на обществото. В общия хор от неадекватни мнения се прокрадна и една смислената позиция, според която иде реч не за църковен въпрос, а за проблем на светското общество и на светската образователна система.

Проследих дискусията, инициирана от в-к "Капитал". Прави впечатление, че и привърженици, и противници на конфесионалното вероучение изхождат от две погрешни предпоставки.

1. Голяма част от участниците в дискусията говорят за "образование, за да...". Като че ли човешкият стремеж към истинно знание не е самоцелен, а за него са необходими специални оправдания. Споделям позицията на Аристотел и на св. Гeоргий Схолар, патриарх на Константинопол, според която човекът по природа се стреми към истинно знание; следователно за този стремеж не са необходими нито стимули от типа "награда-наказание", нито оправдания. Мнозина обаче търсят подобни оправдания и ги откриват в добре познатата концепция за колективното образование, наследена от индустриалното общество и развита до крайно гротескна форма по време на тоталитарната комунистическа система. Масовото образование, така гласи постулатът, следва да формира индивиди с определени качества, с определени полезни знания и умения. В случая на индустриалното общество полезността се определя от изискванията на трудовия пазар, а в тоталитарния вариант тя е свързана с формиране на определен светоглед. Моралистите настояват: да въведем вероучение, за да бъдат децата научени да спазват определени нравствени норми. Либералстващите възразяват: тъй като религията е дело лично и частно, тя няма място в общественото училище, понеже нейното преподаване лишава децата от разумен избор и ги разделя.

Пропуска се един важен ценностен аспект на образованието, които е с по-голяма историческа давност от Новото време и от Индустриалната революция. В своя класически средновековен вариант, тоест според парадигмалния за европейската култура модел, образованието е ориентирано към уникалната човешка личност. Образованието, преди да бъде масово, преди да бъда подготовка за машината на пазара или за машината на тоталитарната държава, е школа за изграждане на зрели личности. Доколкото религиозният избор е от съществено значение за личностната идентичност, е важно училището да напомни на ученика, че върху него тежи отговорността за подобен избор. Че неговото извършване предопределя начина, по който той мисли и гради себе си, в т.ч. и като част от обществото. Тук трябва дебело да се подчертае, че позиция от типа "аз не се интересувам от религията" не атеистична, а е плод на незрелост и леност. Защото истинският атеизъм е религиозно образован и се отличава с висока "екзистенциална температура" (Калин Янакиев). И още нещо - макар религиозният избор да е субективен, в европейския културен контекст са налице определени ориентири, чрез които той бива разумно легитимиран.

2. Това е следващият момент, който и либералстващите, и моралистите забравят. Европейската култура в своя генезис е строго рационална. Тя е култура на разума, на аргументацията, на спора, на дискурса. Рационалността е така основополагаща за световъзприемането на човека от Средиземноморския културен ареал, че е могла да се влее и в съседната на християнската ислямска религиозна традиция. Тук няма да се опитвам да посоча онзи вътрешноприсъщ елемент, онзи живец на християнската вяра, който изисква артикулиране, отстояване и валидиране на опита от Христовото домостроителство тъкмо с категориите на разума, доколкото това въобще е възможно. Полезно е да се напомни обаче, че за богословска наука, вписана в системата на останалите науки и простираща се в границите на природния човешки разум, говори още Аристотел, който се смята за основоположник на научността. Тоест, богословието, в някакъв смисъл, е измислено преди самото християнство. И църковните учени-апологети твърде рано се възползват от този факт, като посочват, че тъкмо християнството може да изпълни със съдържание заделената за богословски дискурс ниша в научната таксономия. Ето защо както западното, така и източното християнство, респ. католицизмът и православието, правят разлика между веровия праксис и неговото дискурсивно излагане, различават, тоест, вяра от богословие. Вярно е, че във Византия богословието е на първо място опит, вкусване от самоизглаголването на Бог Слово. Впрочем органичната връзка между двете е заложена в новозаветната идея за Евангелието като Блага вест, но и като нов и уникален модус на човешко съществуване, като Царство Божие. Не по-късно от четвърти век обаче кристализира едно по-тясно разбиране за богословието като наука. И тъкмо във Византия е налична мощна традиция на богословски праксис, осъществен като научен дискурс.

Тази особеност на европейската християнска култура обезсилва много от аргументите на поддръжници (моралисти) и противници (последователи на следкантиански научни традиции) на обучението по религия. Пада основният довод на противниците, според който конфесионалното изучаване на религия ще доведе до индоктриниране. Не, това не може да стане, тъй като в съответните традиции е налице норма на критично осмисляне на веровото съдържание. Разбира се, за да се стигне до последното, е необходимо цялостно познаване на фактологията на съответната религия, т.е. на нейното вероучение. Последното обаче не предполага индоктриниране. Моралистите обаче също ще бъдат разочаровани, понеже се прокарва ясна граница между информативно-дискурсивния аспект на вярата и нейното живо и действено реализиране. За православието последното е благодатен дар на Духа Свети, който се получава на недискурсивно познавателно равнище.

Ето така се очертава значимостта и неотменимостта на конфесионалното вероучение в европейската образователна система. Впрочем, никак не е случайно, че то съществува до ден днешен в европейски общества, чието отношение към християнската църква варира от безразличие до открита враждебност. В тези общества възгледът, че единствена цел на обществото е да гарантира съществуване на индивида и увеличаване на индивидуалното и колективно материално благосъстояние, все още не е норма. При ясно съзнание за културна традиция, подобна редукция на разбирането за социален живот няма как да се случи. Културната традиция, впрочем, не позволява и идеологизация на религиозното образование в регистрите на етнонационалната митология, както това се прави понастоящем в някои страни от бившия Съветски съюз.

Благодаря на Smilen за хубавия изчерпателен коментар.
Любопитно ми е образованието във Византия какво е представлявало,а не знам много за него?
Но това което се каза, че е насочено към личността, е най- силната му характеристика, и точно затова е имало неграмотни, малограмотни, грамотни и философи(съвсем условно разделение). Те не е трябвало задължително да минават през някаква образователна "машина", а сами по своя инициатива, с Божия помощ.са били каквито са.И затова тяхния статус е бил по ясен и открит. Докато сега всички минават през една образователна система която не е съвсем насочена към личността. А в началното и стредното образование съм забелязал в доста случаи че (пак поради липса на личностност?) образователната система е инициативната, за научаването на нужните знания. А не децата, на които вместо да се стимулира това тяхно желание за знания, им се натрапва някакъв учебен план,график и те проявяват творчески начини да заобиколят.Само си мисля за това.

Kosio wrote:

Ха! Много ми е любопитно, дайте един хубав и сценарий, в който някой действа с "твърда ръка" и в резултат всичко се нарежда както трябва. Примерно: депутатите гласуват поправки в закона, след това излиза наредба на образователното министерство, какво се случва след това?

След това се съставя и одобрява учебният план, донаписват учебниците и се набират учителите, които от есента на 2011 да почнат да преподават.

А междувременно излиза наредба от Светия Синод към всяка църква да открие и неделно училище за възрастни и за деца.

Също така, осъзнали, че в този си вид Светата Литургия не може да привлече младите хора, също така Светият Синод издава ново решение да се преведат всички богослужебни текстове на български език и да се възложи на богослови и духовници задачата да се осмислят и осъвременяват някои литургични текстове и практики.

Богословските университети да създадат нова българска книжовна школа по примера на първото и второто българско царство.

Възможно е последователността да е обратната, но според мен най-добре е да се случва паралелно.

Можеше и да се изчака да ги направим тези неща доброволно и спонтанно, но манталитетът ни е такъв, че най-добре действаме под натиск.

vladikov wrote:

Любопитно ми е образованието във Византия какво е представлявало,а не знам много за него?

Имам предвид въпроса Ви, но в момента нямам възможност за пълен и прецизен отговор. От друга страна, нямам на разположение цялата фактология по въпроса. Впрочем проблемът не е ясен докрай, тъй като за образователната програма във Византия може да се съди най-вече по косвени свидетелства. За висшето образование знаем повече. За средното също имамем податки. Но за началния етап - там неяснотите са много. Във всеки случай, във Византия образованието е преди всичко частно дело. Оттук идва и личностната му ориентация.

Следва продължение...

Аман от български вероучения, шествия и прочие ОФ или други общополезни действия!

Единственото полезно, до което доведе тази акция, са прекрасно поставените точки от Смилен по въпроса. И то не защото масовото мероприятие по някаккъв начин го е научило на тях или му ги е казало, а защото той си ги знае и без него, а пък то е само повод да ги сподели с нас незнаещите, та дано и културно-масовиците малко да одраскат о тях жадните си за индоктринация мозъци.

Въпреки че темата не е за НЛШ (помните ли какво означава това?), то тя все се върти около него. Всичко, което беше казано, изписано, изговорено, обсъждано, подлагано на преценка откъм добрата и откъм лошата страна, премислено и гръмогласно премълчано с широко затворени очи, вече беше осветявано през годините - стига да има кой да гледа светлината. Освен основополагащите тезиси на Смилен, всички останали се въртят много или малко около или покрай темата, без да засягат същината. Дори Венци възхвали БПЦ, че е фактор в обществото, двигател, който може да консолидира и управлява обществени настроения не по-лошо от която и да е политическа сила. С това тя даде ясен знак на всички отговорни фактори, че независимо от личните си възгледи те са длъжни да се съобразяват с нея поне на институционално ниво. Ама и това си бяха глупости на търкалета! Кой плаща масрафа, Венци, кой плаща масрафа? Който плаща, той е организаторът. Който плаща, той казва как да бие тъпанът и накрая той обира парсата. За тъпанджията остава само думкането с кияка, а за зурладжията - надуването на бузите и пукането на устните. Та кой плати "безплатния" превоз на масовката до София, така добре рекламиран и разгласен от "организаторите" ? Кой е истинският организатор на този перфектно изигран маскарад? Защото както преди 20 години всичко си имаше прекрасно написани сценарии и организация, предназначена да постигне определените и задължителни идеологически цели, така и сега всичко беше старателно предварително разчетено със срокове и отговорници , по моделите на поовехтелите и поотупани от праха, но все още непроядени от мишките усул-китапи, от които никой никога не си е и помислювал да се отказва и да ги унищожава, знаейки, че тяхното време ще дойде за негова полза. Е, времето дойде, дори с многозначителната дума НЛШ, така прекрасно напомняща ТопМекБанГеврекСнаб! Който знае и може да се смее - нека се смее...

В редиците на апологетите на първо място се нареди и комунистическото отроче Николайчо Пловдивски. Той каквито и дрехи да облече, както и да си смени козината, все ще личи, че възпитанието и културата му са идеологическо-комунистически. Колкото повече напъни прави да убеди нас и да лъже себе си, че това не е така, толкова повече истината става явна.

Смятах, че върхът на омерзението е достигнал у мен, когато верният син на Партията, членът на нейния челен отряд ДС, съсипникът, дето с наученото при комунизма е въвонял всичко, до което се е докоснал, учЕният Божидар Димитров собственокоремно се изтъпани в защита уж на Църквата. Той, дето преди двайсет години е работил с жар за нейните гонители, а може и сам да е бил активен гонител не само в мислите си, а и в някоя своя постъпка, макар и на битово ниво. И пак с превъзходен комунистическо-преходен цинизъм той ни заяви, че циркът ще продължи 7-8 месеца, за да има малко зрелища и после ще се направи, каквото трябва, според плановете на задкулисните управляващи. Само за справка - точно така започна "възродителният процес", с един митинг пред НДК, но това вече е интересно единствено на историците, а не и на българите, докарани до състояние на чалга-скотове.

И при тези низости си замълчах. Вече ги бях виждал, за да не ги разпознавам и да им се връзвам; надявах се, че все ще има кой да прочете точките на Смилен и те да му послужат за мерило, при преценяването на ставащото.

Новото падение, до което достигнаха нравите, и новите фойерверки, които изстреля обичният дядо Симеон , ме подтикнаха да напиша това. Сигурно така започвам да преосмислям за себе си и ставащото в БПЦ от година време насам.

Уводните и заключителни пасажи на неговото слово, са пропити с онази Христова вяра, която така ни е необходима и за която така разчитаме на него и на други да я дават на нас - немощните. Аргументацията му по средата обаче, макар и преминала през неговата бяла глава, носи своите белези на подадена отвън, която той трява да изрази със свои думи.

Хубаво са ти казали, мили дядо Симеоне, да споменеш за Румъния и другите централноевропейски нови демокрации, но те са разчитали и на твоята старческа немощ, та да не съобразиш, че обществените условия в онези страни са други и техните модели са неприложими у нас. Добре са разчитали на твоите способности и ти не си ги подвел, макар и несъзнателно, в постигнатото изопачаване на действителността - защото когато мериш дълбочината на океана с часовник, ще получиш грешно и изопачено псевдознание.

Добре си си спомнил от себе си, че така е било в твоето детство и младост, но нямаш очи да видиш, че сега не е твоето детство и младост, и не може нещата механично да се пренасят. Най-малкото тогава турците в България не бяха изживяли това, което изживяха в последните 30-40 години. За да се постигне твоят идеал за механично пренасяне на явленията, ще са необходими поне два пъти по толкова години, през които да узрее обществото за простото пренасяне на модела от младостта ти. Ето за това нямаш знания и на това са разчитали менторите и заповедниците на процеса - твоите и на другите като теб.

Като незначителна и безсмислена сълза в тази картина остава четенето на "Отче наш" всяка сутрин в гръцките училища. Защото ако искаш в България да има такъв деспотизъм върху малцинствата и другомислещите, както в Гърция, то аз не искам. Впрочем дали корените на този техен деспотизъм не се крият точно там, където се крият и корените на временния им икономически фалит, за който ще накарат да плаща цял свят? Такъв обществен егоист, скрит зад православна маска аз не искам да бъда и моля те - не ме карай да бъда.

Наводниците ти са ти казали да отбележиш, че другите религиозни общности у нас знаят какво правят, но не са ти казали и са разчитали да не се сетиш, - както и си го направил, любими дядо Симеоне, - че при тях и отделните членове, и управляващият човешки мозък знаят своите цели и единодушно работят за изпълнението им.

Ти, прелюбезнейший дадо Симеоне, си видял и искрено си убеден, че търсим само вината и то в един "омагьосан" - според теб - кръг от виновници, за действията на който пишеш:

Единственото, което досега се прави в обществото, е да се търси вината, като тя все се прехвърля на чужд гръб. За родителите вината е на държавата и училището; за учителите – тя е на семейството и държавата; за държавата – тя е на семейството и училището.

И пак кукловодите са разчитали на старческата немощ на вътрешните ти духовни очи, за да не се запиташ, а какво правеше и прави за това време БПЦ, нейният висш клир, твоите братя по служене, по чест и по отговорност. Какво правеха твоите другари, с които всеки път си хортувате поне на заседанията на светият ви синод или както там наричате клубът си по интереси и по месторабота? От твоя квази омагьосан кръг липсва БПЦ. За теб тя не е действащо лице според личните ти собствени думи, но надали можеш да осъзнаеш колко вярно е това въобще. Тя липсва във вида, в който ти я познаваш. Тя липсва и във вида в който българското общество я познава, а то я познава по стотиците постъпки на поставените за главенствуващи, чиито ежедневни действия довеждат до все по-голямото отдръпване на обществото от БПЦ. Единствените, които видимо не се отдръпват, са чалга-мутрите. Те постоянно са виждат около твоите събратя; те плащат вашия целокупен каяфет; те плащат НЛШ и какво ли още не, защото така им е наредено да плащат.

Тези неща не виждаш, драгинко-драги дядо Симеоне. Не виждаш, че процесите обслужват управата на държавата по един начин, жадната за зрелища маса по друг начин, вашите църковно-административни проблеми - какъвто е проблемът с празните семинарии или със свещеническото заплащане - по трети начин, мутренските проблеми по четвърти начин, проблемите на войнстващофундаменталния ислям по пети начин, проблемите на философстващонарцистичната Ентелегенция по шести начин и какви ли още не проблеми. Не виждаш, че всичкото това не е решаване на отделни частни проблеми, а игране по свирката на една задкулисна сила, която най-малко се интересува от благото на Църквата, а на първо място се интересува от съсипията на Църковната сграда, която Той издигна и ни даде за наше спасение преди толкова години. Тази потайна сега сила правеше същото открито и настървено за около половин век, а през последните десетилетия премина към завоалирани действия. Защо трябва сама да вади кестените от огъня, когато има достатъчно заблудени - по собствена воля или по нейна поръка - за съжаление и от управата на БПЦ, които да свършат тази работа вместо нея? Тези неща Църковно не вижда БПЦ и това е черният ужас, пред който сме изправени всички и лично аз.

Как няма да съм разлюляна тръстика, когато виждам, че пастирите са поразени и стадото се разпръсква? Не искам да бъда от разпръскващото се стадо, защото знам, че така ще загина. Възправете се пастири на БПЦ и ни поведете нас, вашите овци. Умощи се, предраги дядо Симеоне, и поведи мен и другите като мен по пътя на спасението. Излезте от процесите, довели до организирането на нарицателното НЛШ. Поведете ни Църковно към отвъдния живот. Сегашният път е широк път към ада и НЛШ е само едно камъче от неговия бордюр. Този път е постлан и с хиляди други дребни камъчета и добри намерения, но той не е Църковен. Обични дядо Симеоне, не постилай мантията си по този път, не поставяй короната си да ни свети като пътиводител, не ни карай с патерицата си да вървим по него.

Пътят на НЛШ не е Църковният път на христовото учение у нас. На нас ни трябват правоправящи пастири, грижещи се за повереното им стадо по Неговите поръки, а не този Свети Синод на БПЦ.

Такава ли беше цената, която ти поискаха да заплатиш, дядо Симеоне, за да останеш на служението си?
Такава ли беше цената, която им поиска Николайчо Пловдивски, за да си посипе главата с пепел?
Каква е цената, та вие - пастирите - да не ни вкарвате в Църковната кошара, а да ни оставяте на вълка и вълците?

Мъка ми е, обични и любими дядо, от лъжата и фалша на ставащото, които виждам и затова плача на твоите гърди и се надявам на твоята и общата молитва.

Аргиров

Ани wrote:

Колко е хубаво, че цар Борис I не е чакал обществото да си поиска християнството по демократичен начин както сега очаква министър Игнатов, а просто е действал и то със силна ръка. Какво ли щеше да стане с България, ако бе бил по-колеблив.

Уважаема госпожо, княз Борис I не е действал "със силна ръка" и не е налагал християнството със силата на оръжието, грешите. Отварял е храмове, отварял е школи, организирал е преписи и учители. Ако под "силна ръка" имате предвид потушаването на болярския бунт, при потушаването на този бунт той е действал като светски владетел срещу бунтовници, оспорили царската му власт.

Аргиров, как мислиш, защо голяма част от тези хора излязоха на шествието - защото някой плаща или защото шествието беше организирано от името на БПЦ?

Ех, Венци...

Разбира се, че обикновените хора са отишли, защото НЛШ е организирано от БПЦ. При това говоря за обикновените хора, които не са зависими по някакъв начин - ментално или материално - от административната управа на БПЦ. За тези хора говоря и не се интересувам те много ли са или малко в сравнение с броя на всички участващи. Когато писах предишното и тях ги имах предвид - колкото и малко да са те - и за тях бях споменал, за такива: "достатъчно заблудени - по собствена воля или по нейна поръка - за съжаление и от управата на БПЦ". Цялото действие не решава абсолютно нищо важно за тах или благото на Неговия народ. То може да реши много частни проблеми, някои от които съм изброил, но не може да направи революцията в съзнанието, за да се осъзнае и истината в точките на Смилен и те да станат живот. В сегашното състояние на нещата и развитие на процесите то единствено решава проблема на задкулисните кукловоди: да подчинят БПЦ и чрез нея съзнанието на хората, така че те да бъдат водени под строй където трябва, а не по собствена воля да отиват в Неговата Църква.

Предполагам, че си забелязал и нещо друго, но ще обърна специално внимание, за да няма съблазън у останалите. Навсякъде, където пиша, разграничавам Цръквата с всичките ѝ характеристики и действия, от административната управа и организация на нашата поместна църква в лицето на БПЦ. Българският патриарх и митрополитите са каноничните мои пастири, които ми помагат да стана част от Едното Тяло на Светата Католична и Апостолска Църква, но едновременно с това те поотделно и вкупом са административни управници, натоварени с обикновени човешки задължения и в тези си задължения се провалят напълно и без никакво съмнение. Тази немощност в обикновените дела дотолкова дава отражение на общото им мислене, че на отделни места като че ли оставя точки и върху обвивката на каноничната им дейност. Немощността дотолкова е дълбока, че основни познания за вярата и богословски тълкувания и напътствия за неща от общия живот получавам от вас - от теб, от Смилен, от Началника, от Ана (въпреки че тя се разсърди), от отец Предтеча, от Косьо и от другите създатели на този форум, - а не от моите пастири, на които се подчинявам духовно, а някои от тях обичам и чисто човешки. Такова разграничение правя винаги. От неговите позиции в духовен план НЛШ изпълнява някаква незначителна и странична роля, която можеше и да не бъде необходима, ако всичко беше както трябва. В управленски, административен и страничен за Църквата план, това разграничение ми дава да видя, че НЛШ решава много единични, частни по отношение на Църквата, свързани с отделен човек или група от хора, проблеми, обединителното звено между които е само стремежът за подчиняване на тази административна управа под властта на извънЦърковни, извънцърковни и дори извънобществени и неявни сили, които въобще никога не са си и помисляли, да се интересуват от духовното.

Аргиров

Аргиров, Църквата не е институция, но аз умишлено съм сложил на няколко пъти "на институционално ниво"! Това с цел да парирам въпросите, които ти повдигаш. Не става ли ясно?

Мирон wrote:

Отварял е храмове, отварял е школи, организирал е преписи и учители. Ако под "силна ръка" имате предвид потушаването на болярския бунт, при потушаването на този бунт той е действал като светски владетел срещу бунтовници, оспорили царската му власт.

Ами Мирон, то в днешно време явно ти е нужен много кураж и силна ръка като управляващ да направиш нещо правилно, което не е популярно като да отвориш "школа по вероучение"(в смисъл на въвеждане на вероучението). Чака се обществената поръчка, която цар Борис не чакаше. А действаше. Ето един проблем с иначе добре замислените права на човека.
Та, можем ли да сравняваме днешните управници с великите предци? Дано.

Да, Венци, забелязах твоя начин на употреба на думата "институционално" и точно затова подбрах цитат от теб, който да я включва.

Да, Венци, забелязах, че може би си имал намерение да парираш такива въпроси, като моите частни въпроси и точно затова ги поставих. Те пък водят до един друг по-общ въпрос, който също написах.

След тяхното поставяне, ти сам казваш, че точно такива въпроси предварително си искал да избегнеш от дискусията.

Аз няма да напиша тук другите въпроси, които са в моята глава, защото те са повече или по-малко бягане от основния въпрос.

Аргиров