Мобилно меню

Welcome, Guest
Username: Password:

TOPIC: Покаянието "на" БПЦ

Покаянието "на" БПЦ 01 Юни 2010 11:58 #28725

  • Ани Василева
  • Ани Василева's Avatar
Не съм съгласна със материала "Бизнес отношения или Църква":

https://dveri.bg/content/view/11485/62/ :

"В основата на разкола стои гордостта, достигнала патологични мащаби. Гордостта и разкаянието са несъвместими величини. А покаянието е единственият верен и безопасен начин за преодоляването на разкола. В противен случай, единствената разлика на подобно „решение” е, че доскорошните врагове на Църквата се оказват вътре в църковната ограда, вместо отвън, както са били досега."
По принцип изказването е вярно, разбира се, но защо го насочваме само към "разколниците"? Горди и неразкаяни са само те.
Как веднъж не чух от страна на официалната Църква да признаят и една малка своя си грешка, която да е допринесла и тя за появата на разкола?
Не оправдавам "алтернативния" Синод, но сега, стигнали до решение (и то вътрешно оспорено) да се помирят с БПЦ, то пак ги оплюваме и няма едно браво, няма едно: и ние сгрешихме...

Ето това не ми мирише на истинска БПЦ, а къде ли е тя - вън ли, вътре ли или къде?
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 01 Юни 2010 13:21 #28726

  • vladikov
  • vladikov's Avatar
Ани Василева wrote:
Как веднъж не чух от страна на официалната Църква да признаят и една малка своя си грешка, която да е допринесла и тя за появата на разкола?
Не оправдавам "алтернативния" Синод, но сега, стигнали до решение (и то вътрешно оспорено) да се помирят с БПЦ, то пак ги оплюваме и няма едно браво, няма едно: и ние сгрешихме...
Странно искане, първата стъпка в покаянието да направи каноничната Църква. Така възниква въпроса кой кого приема в църковно общение. Всеки акт на църковен сепаратизъм си е отговорност на "алтернативните", а въплъщението на Тялото Христово в каноничната БПЦ е отговорност на отговорните за това.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 01 Юни 2010 15:16 #28727

  • Златина
  • Златина's Avatar
Здравейте, "единството" на Църквата не е самоцел. Както виждате в статията си казвам, че от разколниците е илюзорно да се очаква покаяние, но поне съзнание, че са били в разкол - задължително. Такова съзнание няма. Това е безспорният факт. Приемането на такива хора като епископи в Църквата означава един неканоничен разколник автоматично да стане каноничен разколник. Виждаме плодовете на много места - най-яркият пример е поведението на митрополит Галактион. Ако се гледа повърхностно на нещата - да, тогава единството е самоцел и само по себе си благо. Църквата обаче никога не е учила християните да се стремят към "единство" на всяка цена. Напротив, в Св. Писание се казва: Излязоха от нас, за да се види, че не бяха наши.

"Браво" за какво?! Че напускат потъващия кораб с надеждата да се изстрелят в нови висини на църковната кариера? Това не е дори желание за помирение, а сметкаджийство.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 01 Юни 2010 15:45 #28728

  • Ани Василева
  • Ани Василева's Avatar
Здравейте Златина, аз по принцип ви разбирам, не смятам и аз, че единението е нужно на всяка цена, просто и със съжаление смятам, че официалната Църква не е по-чиста в позицията си спрямо разкола.
Разколниците не се имат за такива - логично е, но и БПЦ призна ли, че има някакъв проблем, та да се стигне до този разкол? Всички действат по много лошата и вече остаряла бизнес-практика на заровената щраусова глава в пясъка. Дано отмине бурята, английски "аристократизъм"!
Е, на мен и в повечето развити страни е така, не ми допада кризата да се премълчава, за да не се унижи страната, да не се изгуби позиция. Нечестен политически подход е.
В света на бизнеса се вижда, че резултат дава обратният подход: веднага да се признае грешката, да се извини, да се търси общо решение и да се дават компенсации. Това спасява имиджа.

А ние тук си говорим за сътрудничили си с ДС властимащи в БПЦ, но кой нещо официално ще коментира?... Никой!
Затова, не ще е лошо и БПЦ да се поучи от добрите практики в бизнеса. А и изобщо от сферата на етиката.

Аз дълбоко уважавам тези духовници, които по време на комунизма са правили даже и болезнени компромиси със съвестта си, само и само да могат да запазят Църквата като действаща, тези хора сигурно са направили това от любов към Нея, но разбирам и пределно добре другата позиция на отвратените от комунизма и от сътрудичащите си с властта църковници.
В Германия имаше много избягали от комунизма стари българи - от аристокрацията така да се каже, които не можеха да приемат "червената" църква и се черкуваха в алтернативната, където съм и кръстена аз. Това бяха много достойни хора.

Мисълта ми беше не БПЦ да прави първата крачка към помирението, а да даде и своя дял в този смирен диалог.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 01 Юни 2010 18:43 #28729

  • В. Каравълчев
  • В. Каравълчев's Avatar
Ани Василева wrote:
Разколниците не се имат за такива - логично е, но и БПЦ призна ли, че има някакъв проблем, та да се стигне до този разкол?
Ани, а вие имате ли въобще предства за истинските причини за разкола? :wink: И кое ви кара да мислите, че броя на доносниците и ченгетата сред разколниците е по-малък от този в БПЦ? Много лесно сте манипулируеми, не мислите ли? Това, че един кадър на ДС си е лепнал етикета антикомунист прави ли го дисидент? Точно това направиха разколниците, при това с активната помощ на ДС и по този начин заграбиха милиарди от църквата. Вярно, някоя друга троха остана и за хората около Инокентий, ама трохите свършиха, а ДС антикомунистите им обърнаха гръб и ...
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 01 Юни 2010 22:27 #28731

  • Златина
  • Златина's Avatar
Ани, и на нас в по-малко развитите соц. страни също не ни харесва "кризата да се премълчава". :) Не сте само вие в развития Запад с изострено чувство за социална справедливост... Но тук става дума за нещо друго - освен чисто човешки взаимоотношения, въпросът с разкола има и сакраментално измерение, мистично да го наречем. Разколниците не се връщат в "църквата на Максим и неговия синод", а в Христовата църква, която са напуснали. Влизането или връщането в Църквата става винаги чрез публична изповед на вярата. Това е нещо различно от личната изповед, която всеки - бил той в "синода на Максим" или редови мирянин дължи пред Бога. Остатъците от разколниците днес не искат да се върнат в Църквата по богоустановения път. Но дори и крайната икономия в случая ми се струва нецелесъобразна - и обясних защо. Защото дори да няма покаяние, то поне съзнание за връщане в Църквата е абсолютно необходимия минимум. Иначе, мисля, че бедите за Църквата ще станат още по-големи от тези, които предизвиква един разкол. Разбирам, че сте водени от чувство за справедливост и т.н., но и вие мислите за Църквата и разколите с терминологията, приложима за една светска организация. И ако за вас това е разбираемо, то за духовници, претендиращи да станат епископи на Църквата, е абсолютно недопустимо. И тук няма никакво значение кой друг какви грехове имал и дали се е каел за тях или не.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 02 Юни 2010 10:04 #28732

  • n_antonov
  • n_antonov's Avatar
Разколничеството е състояние на духа или по-скоро болест на духа, която е почти нелечима. По-трудно се лекува от алкохолизма или наркоманията. Единственото лечение е Христос. "Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре", казва Св. Писание. Без това условие няма какво да си правим илюзии, че нещо се е променило или може да се промени. Независимо дали си го приел вътре в общността или не, разколникът е винаги "вън", той се разграничава от другите, не е от тях и не е с тях. Временните конюнктурни условия може да го поставят в ситуацията да се представя "вътре", но той пак ще си остане "вън" и при първа възможност ще се върне отново към естественото си състояние. Ще гледа с презрение на другите, на официалната йерархия и ще я почита само външно. Това е голяма лъжа на т. нар. приемане на разколниците обратно в Църквата без истинското покаяние. Това беше по-скоро политически жест, по икономия, за да не се задълбочава и разраства допълнително кризата, а не за да се реши истинският проблем. Като казвам "разколници", говоря за върхушката, за организаторите на разкола, а не за редовите свещеници, много от които наистина искрено се покаяха и сега са за пример пред всички като хора с ясно църковно съзнание. Познавам такива и знам какво казвам.

Много е наивно да се смята, че разколът цели изчистване на Църквата от елементите на агентурното минало. Едни агенти се изправиха срещу други агенти. Еднакво имащи проблем с разбирането и приемането на основни еклезиологични истини и най-вече с истината за Христос като Събитието на Църквата.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 02 Юни 2010 16:06 #28733

  • draganbachev
  • draganbachev's Avatar
Четох отвореното писмо от епископ Иоан Богослов Охридски. Беше се самоназовал преди време Иоан Богослов, но вероятно някой му е казал навреме, че в Църквата само трима души са наречени "Богослов", а именно: св. апостол и евангелист Иоан Богослов, св. Григорий Богослов и преп. Симеон Нови Богослов. Те имат големи заслуги, да можем да си представим, доколкото е възможно истината за Св. Троица: Бог е Дух, а не идол, Който може да се мести тук и там.

Има една подробност, известна най-вече на хората работещи в БПЦ, но предполагам, вече не е тайна и в цялата държава. Когато се пише писмо до Св. Синод - молба, доклад за свършена работа и мн. други, всичко се адресира до Председателя на Св. Синод, тоест Патриарха. Точно установеното обръщение, изискуемо от канцеларията на Синода, е: До Негово Светейшество Българския патриарх Максим, Председател на Св. Синод. Това се написва, после следва от кого е съответната преписка и длъжност, и накрая, преди да последва изложението й (на преписката), следва обръщението "Ваше Светейшество". И следва въпроса, по който се пише.

Епископ Иоан Богослов Охридски не е адресирал писмото си така, както е посочено тук по-горе и писмото просто няма да бъде заведено в деловодството, защото Патриархът дава само ход на писма, адресирани до него. Именно гордостта е пречка този епископ да се обърне към Светейшия съгласно изискуемия ред. Именно там го стяга чепика, както казват пожаргонному: обърне ли се с Ваше Светейшество, значи го признава за духовен и административен ръководител в БПЦ. А Патриархът за такива като епископ Йоан Богослов Охридски не е Патриарх и Митрополит, а отец, тоест обикновен духовник.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 02 Юни 2010 17:39 #28734

  • Ани Василева
  • Ани Василева's Avatar
Не съм твърдяла, че целта на разкола е била да се изчисти агентурното минало на Църквата - нито съм толкова запозната, нито някой със сигурност знае истинските мотиви. А и еднакви ли са били те при всички от върхушката?

Напълно приемам, че голяма част от тях са били също бивши кадри на ДС. Говоря за това как миряни (част от тях) са възприемали разкола. Това е много важно.

Добрите редови свещеници се покаяха искрено и се върнаха в чистата Църквата, в която няма бивши агенти, нали!

Как се чувстват те сега? Замисляме ли се? Не е ли малко срамно да се иска такава почит, покаяние и признание (титлата!!!!) без да се даде пример за покаяние, за разчистване и на собсвения двор?

Това ми е въпросът? Не е ли това по-важно за чистотата на БПЦ, отколкото това дали ще приеме един привидно разкаял се грешник?
Защото този грешник е още "вън", но агентите неразкаяни открай време си останаха вътре!

Това ли ни е църковното съзнание и къде сме по този пораграф в сакраменталното измерение?
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 02 Юни 2010 21:13 #28736

  • Златина
  • Златина's Avatar
Добрите редови свещеници се покаяха искрено и се върнаха в чистата Църквата, в която няма бивши агенти, нали!

Ани, в този ти въпрос има два проблема. Първо, Църквата е чиста не защото в нея няма агенти или грешници, а защото в нея живее Светия Дух, който освещава всеки покаял се грешник и го съединява с Христос. Извън Църквата това няма как да се случи. Ти разбираш Църквата като общност от хора, които ако са чисти в преобладаващата си част и Църквата им е чиста, а ако не се каят - и Църквата им не струва. По тази логика Църквата става излишна, защото има и много будисти и атеисти, които са си много чисти и съвестни хора и без Христос.
Второ, ако проблемът на Църквата бяха агентите... да сме цъфнали и вързали досега. Това е най-малкият проблем и не бива да се раздухва като определящ състоянието на Църквата.
Не е ли това по-важно за чистотата на БПЦ, отколкото това дали ще приеме един привидно разкаял се грешник?
Защото този грешник е още "вън", но агентите неразкаяни открай време си останаха вътре!

Това сега си е твое тълкувание. Кой е казал, че не бива да се приема в Църквата, макар и "привидно разкаял се грешник"? Но не бива да се приема като епископ! Да се приеме такъв, какъвто е бил преди да излезе в разкол. Защото един епископ има вече голяма власт в Църквата и определя духовния живот на много хора. Благодарим, нямаме нужда от такива пастири... :x

И накрая ще повторя отново - преодоляването на един разкол не е сдобряване на две скарани деца, всяко от които разбира се е виновно за караницата и трябва да си поеме вината. Разколникът е съгрешил пред Христос и към Него трябва да се върне, а не към някоя управленска организация, била тя чиста или не.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 02 Юни 2010 21:55 #28738

  • Атила
  • Атила's Avatar
Хубаво е, че кавалерствате във форума, но ми се струва, че въпросчетата на Ани не само, че не са в десетката, но и издават една незряла представа за Църквата!

Цитатът от 1 Кор., който сте сложили в червено, визира юдеохристияните от Коринт, които празнуват Пасха като Песах и трябва да се приема буквално :wink:

Относно митроносния левскар, предполагам знаете, че дойде триумфално в църквата от разкола - по бързата процедура. Преди това си беше подготвил терена в Ст. Загора докато там управляваше (Бог да го прости) дядо Панкратий - един от най-червените митрополити, който беше пръв разколник заедно с другия най-червен каубой в БПЦ - митрополит Калиник. Ако сте забравили, те първи излязоха в разкол и после се върнаха тихичко, а с тях се намърдаха и левскари, цесекари и т.н.
Така че статията си е точно в десятката и показва до какво води приемането в Църквата на неразкаяли се и дори формално разкаяли се висши клирици! Баш ченгетата започнаха да викат дръжте ченгетата и се опитаха да си осигурят чисто минало и светло бъдеще на герои чрез разкола. Това го говоря като свидетел на събитията, а развитите държави въобще не ми пречеха да виждам бялото в бяло и черното в черно :wink:
The administrator has disabled public write access.

Re: към Атила 03 Юни 2010 09:03 #28748

  • Атила
  • Атила's Avatar
Яхавит wrote:
А въпросният в червено е завършващ... Имам усещането, че някои в този форум просто нямат цели Библии...
Май моята Библия е по-голяма от твоята :D wink:
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 03 Юни 2010 11:12 #28750

  • Ани Василева
  • Ани Василева's Avatar
Златина wrote:
Ти разбираш Църквата като общност от хора, които ако са чисти в преобладаващата си част и Църквата им е чиста, а ако не се каят - и Църквата им не струва.
Не, не я разбирам вече така Църквата. Точно затова и не ме плаши дали ще приеме грешници или не. Ние не сме ли грешници?

Моето наблюдение е, че има много свещеници в Църквата, които нямат нито излъчване, нито поведение, нито слово на истински духовници, но пак приемам тайнства и т.н. от тях. Това го преболедувах. :)

Подразни ме двойния морал - към наште си - едни изисквания, а към лошите разколници - други. Не искам нищо да раздухвам.

Снизходителност към разкола едва ли проявявам, тъй като изцяло подкрепях и се радвах дори на насилствената акция срещу тях по време на по-предишното управление! :)

Мен ме вълнува нашия си морал, защото след време все ще се отворят всички досиета и тогава ще разчитаме на това, че хората вече няма да си и спомнят за тези личности, но и доверието в Църквата ще е също в дълбокото подсъзнателно.

На заден план ми е и грижата за приемането на "самозвани" епископи. Не защитавам тази теза, точно защото за жалост и истинските ни официални пастири не винаги са личности, на които се възхищавам.

Та, какво излезе Атила, Църквата е пълна с черно-червени каубои, та затова нека да ги предпазим от по-голямо опетняване?

Ловът на вещици ми е крайно чужд, точно затова и по аналогичност много се чудех дали е добра идея амнистията на лошите капитали - идея, която се обсъждаше преди години (защото, ако се затвореха след осъждане всички нечисти предприятия, повече от половината българска икономика щеше да замре).

Та точно по тази причина и не съдя владиците ни, нито за пасивността им, нито за това , че не се решават да заемат позиция относна компромисното минало на църквата, нито за това, че не могат да се разграничат от "бездарните" си колеги. Те нямат право да съдят ближния си, явно.

Тази Църква, в която аз вярвам, приема разкаялия се и без да го приеме някоя друга организация и обнадеждаващото е, че облагородява и избистря и чветни каубои малко по малко по чуден начин отвътре.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 03 Юни 2010 11:34 #28752

  • Атила
  • Атила's Avatar
Ани Василева wrote:
Тази Църква, в която аз вярвам, приема разкаялия се и без да го приеме някоя друга организация и обнадеждаващото е, че облагородява и избистря и чветни каубои малко по малко по чуден начин отвътре.
Виждате ли, че автора на статията и вие говорите на един и същи език? Църквата приема разкаялите се :!: Къде видяхте разкаяние в писмото на Йоан Богослов Охридски? И е хубаво да имате предвид, че Църквата не е организация, не е и институция макар напоследък доста да се институционализира.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 03 Юни 2010 14:46 #28755

  • Златина
  • Златина's Avatar
Тази Църква, в която аз вярвам, приема разкаялия се и без да го приеме някоя друга организация и обнадеждаващото е, че облагородява и избистря и чветни каубои малко по малко по чуден начин отвътре

Именно. Обаче оттук следва, че бившият игумен на Роженския манастир Йоан трябва да се приеме в Църквата, но не като епископ, за какъвто Църквата не го е избирала. Пък като се избистри по чуден начин отвътре, тогава може и да го признае за такъв. Но ти твърдиш, че Църквата е длъжна да приеме всеки, който е станал епископ в разкол именно като епископ, нищо че е каубой, защото имало и други каубои. Това мнение не съответства на църковното учение и практика и е криво разбрано благородство.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 03 Юни 2010 15:15 #28756

  • Ани Василева
  • Ани Василева's Avatar
Не, не, Златина, не го твърдя това, съгласна съм с теб! Всъщност сме на много сходни позиции. Вие просто искате да се предотврати ново зло, съгласна съм. Нека всичко върви към по-добро!
С уважение :)
Ани
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 07 Юни 2010 22:01 #28773

  • Атила
  • Атила's Avatar
Яхавит wrote:
И как така ти е по-голяма Библията?
... Та какво, в крайна сметка, означава все пак еортазомен?

Ами, не знам точно как е по-голяма, но гледам има Библии дето заемат 1-2 МВ на компютъра, а моята няколко ГБ, затова реших... :D wink: В този смисъл думите "нито със стар квас" могат да имат както алегорично, така и буквално значение. Тоест, "малкото квас заквасва цялото..." ако съда, в който се меси тестото не е почистен добре и е останал стар квас, той ще закваси цялото тесто.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 12 Юни 2010 05:21 #28781

  • ЛюбимеЦ 12+1
  • ЛюбимеЦ 12+1's Avatar
Атила wrote:
тоест той говори за празника Пасха буквално
Tц.. :mrgreen:
Изобщо не говори за обичая да се яде печено агне,невтасали корички,хрян,и дегустация на вино. :D

Говори за Христос ,за искреност, и за истина в общуването.
Еортазомен да бъде празнуван перманентно чрез нашето поведение :!: към нас самите и към околните.

Златина
трябва да се приеме в Църквата, но не като епископ, за какъвто Църквата не го е избирала
Практиката показва че лица(не само в БПЦ,а доколкото съм запознат така е по света, и във всички деноминации) имащи някакъв "сан" обикновенно когато преминат в друга вероизповед запазват "сана" си.
Това в случая обаче не ни помага да извиним ситуацията, защото брат Джон според мен е феноменално тъп,брутално арогантен, и самовлюбен нарцис, а такива си имаме достатъчно.
Ако приемаме някой със "сан" който църквата не му е дала, то поне да се касае за ценни като личности хора.
В случая обаче се говори за пари, за много пари, пари които трябва да бъдат опазени, и явно цената която трябва да се плати е приемането на подобни екземпляри.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 12 Юни 2010 11:41 #28782

  • bore
  • bore's Avatar
ЛюбимеЦ 12+1 wrote:
В случая обаче се говори за пари, за много пари, пари които трябва да бъдат опазени, и явно цената която трябва да се плати е приемането на подобни екземпляри.

"Целта оправдава средствата." И много православни по някакъв начин се съгласяват с тази мисъл. Защото било "за доброто на църквата". Да, ама за доброто й като земна бюрократична институция, а даже и това не е сигурно! Защото "спасявайки" много пари, се губят много потенциални пасоми. А когато в в храмовете е пълно с народ, синода няма да остане гладен, вЕрвайте ми! Да, ама има едни по-лесни начини за запазване на материалното благополучие и няма защо да се пОтиме да проповядваме... Пък в крайна сметка, нали това е целта - да са сити владиците и племенниците им!
Сега някой ще ме призове за "уважение към служението им" - да добре, ама когато това служение се носи недостойно, трябва ли да се радвам? Или да блея одобрително: "Щом Господ така е допуснал...." Добре, Той е допуснал и да има всякакви престъпления, глад, болести и природни бедствия. И с тях ли да не се борим? Сега ще питате защо сравнявам нашите архиереи с природно бедствие. Ами защото съм добронамерен. Природното бедствие е неразумна стихия! Поне засега се надявам, че не знаят какво вършат, което обаче не означава, че трябва да ги оставим да продължават с безобразията!
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 12 Юни 2010 12:17 #28784

  • Snejana
  • Snejana's Avatar
ЛюбимеЦ 12+1 wrote:
....Ако приемаме някой със "сан" който църквата не му е дала, то поне да се касае за ценни като личности хора.
....
Моят въпрос е следния:
А след като се приема за епископ ,такъв който Църквата не е избирала за епископ , то какво се случва с апостолската приемственост в православната църква тогава ?
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 13 Юни 2010 20:13 #28786

  • Андрея
  • Андрея's Avatar
Преди две година, дядо Йосиф публикува едно покайно писмо. http://www.pravoslavie.bg/ Документи/Прощавай,-български-народе!
Много ме озадачи, защото не ми звучеше покайно! Разбунтувах се в себе си и се ядосах на дядо Йосиф, но след това, започнах мисля, че в БПЦ ни липсва покайно съзнание. Нали с дядото сме част от Едно и Също Тяло, участваме в едно и също Предание!
Проблема при епископите се предава и на нас. Липсва ни и Ехаристийно( Църковно) съзнание, но нали то трябва да се проповядва от пастирите ни? Както скачен съд сме!Как да има покаяни в БПЦ, като за съжаление Евхаристията не е Центъра на живота на повечето членове на БПЦ, а и не се и проповядва.Ако пастирът не пропоявядва Евхаристията, не правили себе си - център?
Как да се каем без Христос? Ако се стремя да съм член от Христовото тяло и имам възможност да съм част от едно от Евхаристийните събрания, знаейки, вкусил и разбрал – колко Благ е Бог . Предполагам – ще имам истинско покаяние, не само аз, но мойте братя и сестри също! И ако( да не дава Бог) отпадна от Христовото тяло и разбера, какво съм изгубил - ще съм готов на всичко, за да се върна и да бъда приет. Ще мога да се откажа от сан и няма да ме притеснява хорското мнение, само и само пак да съм част от Христа.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 14 Юни 2010 19:41 #28788

  • Андрея
  • Андрея's Avatar
Може да се посочи като пример от най- новата ни исторя, покаянието и връщането в Църквата на Йосиф Исихаст и стареца Ефрем от Аризона. Те се връщат от старокалендарен разкол и не само това, но в момента старецът Ефрем е в манастир служещ по новия стил( последното много ме впечатли; един старокалендарец се е преборил със себе си), а Йосиф Исихаст се очаква да бъде канонизиран....
Има още много добри примери за завръщане в Църквата.

Може би пропуснато покаяние на/в БПЦ ще ни тежи докато не бъде пренесено.
:) wink: за сега) не късно.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 08 Авг 2010 00:46 #29067

  • o'style
  • o'style's Avatar
Здравейте, искам да споделя тревогите си относно бездействието на БПЦ. Не знам дали е уместно точно тук да пиша по този въпрос, но все пак..

Става въпрос за Валентин Тодоров. Той е свещеник от Фотиевата църква... Именно от Двери разбрах преди известно време, че въпросният се е свързал с клирици от БПЦ и е пожелал да стане част от нея като свещеник, а не просто мирянин. Неясен отговор от Св.Синод на БПЦ относно това какво трябва да прави той, за да стане каноничен свещеник в рамките на БПЦ получава едва след 4 месеца. Не съм съвсем наясно с цялата история и защо е пожелал да смени юрисдикцията си, но разбрах от сайта на Фотиевата църква, че той се е покаял и се е върнал в лоното на БСПЦ. Защо? Бездействието и нехайството на нашия Синод ли го е върнало там в разкола, други ли са причините, не знам. Но цялата тази история ме навежда на мисълта, че за съществуването на този разкол вина имат и висшите клирици от БПЦ. Просто ми стана кофти, защото ми се струваше, че той можеше да повлече мнозина след себе си, а сега след като се връща пак там статуквото сякаш се затвърждава. Какво мислите вие?
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 19 Сеп 2010 19:11 #29248

  • valdegar
  • valdegar's Avatar
В чужбина се чуват много лоши неща за ...
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 19 Сеп 2010 22:20 #29252

  • forerunner
  • forerunner's Avatar
valdegar, добре дошъл във форума, но тук не е мястото, където се задават подобни въпроси. Премахването на твоето питане не е цензура, а просто логична модераторска намеса. Забележката ми е приятелска и се прави, понеже си нов потребител. Поздрави, о. Стоян.
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 20 Сеп 2010 11:33 #29255

  • Kosio
  • Kosio's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 2255
  • Thank you received: 39
valdegar wrote:
В чужбина се чуват много лоши неща за ...
Уважаем(а) valdegar. Не знам какво се случва в чужбина, но съобщението Ви е написано от пловдивския доставчик cooolbox.bg (IP 78.130.205.229). Не знам защо, но се сетих за мошеническите сайтове, свързани с бившия журналист Георги Календеров, които разкрихме преди около година (може би, защото за по-малко от 5 минути след появата на Вашето мнение, и преди модераторите да имат техническо време да го прочетат изтрият, препечатка от тази публикация се появи в друг сайт, хостнат от superhosting.net, доставчик на повечето от измамнически страници-капани: <!-- l <a class="postlink-local" href="forum.logos-...it=chudesa">viewtopic.php?f=33&t=2256&hilit=chudesa<!-- l ). Глупавият Ви опит за инсинуация единсвено ни напомня, че се бяхме зарекли да дълбаем по-дълбоко в мрежата от мошенически сайтове, но бяхме поотложили задачата поради липса на време. Сега е един добър повод да направим "reboot" на проекта. Благодарим за reminder-а. Ще се чуваме отново на страниците на сайта, също така и чрез няколко държавни институции, които смятаме да сигнализираме, ако се окаже, че измамамите не са прекратени.
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 12 Ное 2011 11:19 #32079

  • Ани Василева
  • Ани Василева's Avatar
Относно проведената на 10 ноември конференция в БФ за връзкатана БПЦ с ДС:

https://dveri.bg/content/view/14109/62/

Да, хареса ми изказването, че публичното разкаяние не може да се изисква, не може и да се очаква задължително, не живеем във времената на публичните изповеди от ранното християнство. Не, че не са благотворни, но кой може сам да го направи, да почнем от себе си.
Без изобщо да съм компетентна и запозната ми прави впечатление присъствието на г-н Желев на тази конференция, той можеше също да се изпокрие както висшия клир. Това е доста показателно, защото всеки сам си знае какво му е, какви точно мотиви е имал за дадени свои действия и доколко се е покаял.

Самото провеждане на тази кръгла маса е голям напредък и е много важно да продължи отварянето на досиетата и да се оповести все пак кой от духовенството ни е сътрудничил.

Не за да се заклейми, а за да се изчисти пътя ни напред, защото сега с "авторитета" на позициите си хора си позволяват да оформят мненията ни и вижданията ни по верови!!!
въпроси без да е ясно кой изобщо е този авторитет. Говорим за ниско интелектуално ниво на монаси в Света гора или тук или на клирици!!! Ами кой оформя следващите клирици, които от християнско благочестие и послушание не смеят не само да противоречат на своите висшестоящи, но и им подражават в порядки, изказвания светоглед!!!!!!

Къде отиваме, кой ни е пастирът!!!!!!!
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 12 Ное 2011 16:08 #32080

  • Anima_Mea
  • Anima_Mea's Avatar
По повод проведената конференция в БФ на СУ на 10.11.2011 год.:
След като прочетох изнесеното от Златина Иванова, се сетих за една характеристика на роба (роб не като юридически статут, а като състояние на духа) - раболепен към силните, безпощаден към падналите. Г-н доцента по канонично право дори за прокурор не става, защото по дефиниция, прокурора е страна в един процес, чиято цел е възстановяване на справедливостта. Отмъстителността, безпощадността и насладата от падението на "обвиняемия" не знам дали влизат в това възстановяване на справдливостта. Какво остава за хора считащи себе си за християни?
Мерзка работа....
The administrator has disabled public write access.

Re: Покаянието "на" БПЦ 10 Фев 2013 15:47 #33140

  • Ани Василева
  • Ани Василева's Avatar
Мили приятели от Двери!

Гледайки вчеращното интервю с Негово Високопреосвещенство митрополит Йосиф, си спомних за това покаяние, за което писах някога.

Сега мога да кажа, че съм удовлетворена. Това е Моята Църквата, която не само приемам, и преди я приемах, не само уважавам, но и с която се отъждествявам с гордост. Това на мен ми е достатъчно. Не само, защото един истински духовник застава пред камера и казва: покайвам се, простете ми! Може и други да се покайват в себе си и без показността.

Но ми трябваше показността, за да чуя: приемам вина, и аз не направих достатъчно, за да бъде тази Църква действена, да стига до хората! Трябваше ми грижата, огъня в очите, треперещия глас на един с цялото си сърце свързан с Днес и Тук епископ! Трябваше ми! От такъв човек по-голямо очистване не ми трябва. И Патриарх да стане, ще е за мен благодатно и заслужено и чисто и на мястото си.

Това не отменя нуждата от последвали комисии, но темата за миналото на владиците ни трябва да се издигне на една друга плоскост, на една нова висота. Защото това са Нашите Владици, и слава на Бога, се намери един от тях, който да очисти името им. И дано Бог заради Един праведен от тях, пощади всички ни и ни даде най-добрия и чист нов Патриарх!

А този нов Патриарх, както каза митрополит Йосиф, ще трябва да има най-важното за българите днес качество - Обединител - и гласът му ще е гласът на всички 14, на всички клирици и миряни. Утопия ли?

Не за любящата душа, не за Бог, Който стига до всяко сърце и където Той докосне, не ще остане ни страх от дела, ни предразсъдъци, ни злопаметност. Само добрият помисъл с пламенна сила, за която всичко е възможно.
Last Edit: 10 Фев 2013 15:58 by .
The administrator has disabled public write access.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]