Наистина умна статия на Иво Инджев

Статията на Пламен Сивов не искам да коментирам, но статията на Иво Инджев, който иначе е отличен журналист, поне на мен ми се вижда повърхностна.
Два факта само:
1) Финансовият срив на Гърция в момента е предизвикан от фактори, които са свързани с фондовите борси. Фондовата борса не е явление на православната култура, а точно на протестантската.
2) Погрешно и наивно е да се смята, че днешна Гърция е някакъв оазис на православието. Първо, самата национална идея, е протестантска измишльотина. Последното за България важи още по силно - който не вярва да прочете Устава на т.нар. Екзархия. Така че всяка национално-ориентирана култура е заразена с протестантски дух. Освен това в гръцката църква има мощни и печални опити за озападняване, в т.ч. и за опротестанчване, чиито последици не са заличени. Тези опити започват от първия крал на новосъздадената гръцка държава. Този крал е католик от Бавария - поради това до дне днешен знамето на Гърция напомня това на Бавария. За "Сотир", "Зои" и пиетизма знаем всички. Също така е леко пресилено да се смята, че православието определя манталитета на управляващия елит в Гърция.

Това си е така:

"Истината е, че православните народи, харесва ли ни това или не, са пропуснали болезнената и кръвопускаща дори реформация, която ориентираните към производство и търговия европейски народи от централна и северна Европа изживяват болезнено още през 16- ти век. Тази вълна преобръща приоритетите на западните общества, накланяйки везните в полза на индивида, комуто държава служи – с монарх, или ( по- късно) без начело. Индивидът там има интерес от стабилност и държавност, но преди всичко се бори за собствените си права, върху които се крепи цялата успешна конструкция на ефективността в икономиката."

Бих добавила и принципното примирение на православните с всичко светско=зло, което явление обаче не е резултат на истинското православие, а на погрешни схващания и порядки в много православни църкви!

Не е решение да се засягаме от такива критики или да се нападаме комлексирано - решението е да си казваме истината в лицето, не от това ще загубим, а от прикриването и. Контранападения не ще оправят нашите проблеми.

Особено добър пример за изостанала православна империя е доревлюционна Русия. Може би и сегашна Русия.

Smilen wrote:

Погрешно и наивно е да се смята, че днешна Гърция е някакъв оазис на православието.

Да, оазис е на едно явно погрешно православие.

Smilen wrote:

Така че всяка национално-ориентирана култура е заразена с протестантски дух.

Това сега лошо ли е?

Smilen wrote:

Този крал е католик от Бавария - поради това до дне днешен знамето на Гърция напомня това на Бавария. За "Сотир", "Зои" и пиетизма знаем всички.

Проблеми със зоисти в Бавария не знам да имат. И проблемът не е явно само с управляващия елит в Гърция, а на цялото общество. Малко подобно е като финансовата криза в Америка - морален и регулаторен проблем, нищо, че е в протестанстка страна, а не православна този път.
Ето това показва, че няма какво да се комплексираме, а просто трябва да признаваме истините за себе си навреме! И да им противодействаме. Може би като американците.

Само допълвам два факта, който още да усложнят и без това сложната картина.
Византия, а в голяма степен тя е продукт на православната култура, не е развивала фондови борси, но е първата в света монетарна икономика. Това означава, че богатството на държвата се основава на паричния й баланс /тук влиза и салдото от външно-търговските операции/, а не на произвежданото в натура. Това е стъпка към преразпределението на абстрактни стойности, което е днешния фондов и валутен пазар.

Като недъг на съвременната протестантска култура се сочи, например от автори от ранга на Христос Янарас, потребителското общество. Внимателното вглеждане обаче показва, че едно от първите потребителски общество е тъкмо византийското. Това, от една страна заради развитието на търговията, от друга - заради липсата на потомствена съсловна йерархия и голяма социална мобилност.

От километри личи, че статията на Инджев е повърхностна. В днешно време, ако искаш да преуспавяш в бизнеса, отиваш и учиш бизнес. В епохата на интернет не е нужно дори да пътуваш хиляди километри. Това няма нищо общо с религиозната принадлежност. Вярно е, че най-добрите учебни заведения за това са на запад, най-добрите учебници са американските и най-добритне преподаватели - американци. Вярно е, че западният свят има изградена "култура на парите", а на нас такова мислене малко ни липсва и трябва да го култивираме наново. Става дума за предприемачество, финансова грамотност, способност да задвижваш другите да си вършат работа и да дават резултат. Това обаче не важи за масите и не е абсолютна констатация. Именно липсата на такава финансова грамотност сред потребителите е в основата на кредитната криза в САЩ. На какво ги е научил тогава протестантизмът? На нищо. Просто Инджев си служи с някакви клишета и общи представи, които изобщо не съответстват на действителността.

Ако искаш да бъдеш причастен на постиженията на цивилизацията, не е нужно да сменяш вярата си, нито да я намесваш. Дори смятам, че православното възпитание е от полза (най-вече заради това, че учи на трезвеност и самонаблюдение, предпазва от гордостта и егоизма, които са особено опасни изкушения у преуспяващите хора). Освен това, съвременната задача на мениджмънта е да помага на хората да отключат способностите си и да ги разгръщат в живота си (не само в работата), а нима в това православието няма с какво да им помогне? Това е много голяма тема, много по-голяма от темата от статията на Иво Инджев и затова няма да я разгръщам тук.

Разделителната линия според мен не се поставя от православието, а от комунизма, който е изкоренил тези предприемачески качества у нас (а сме ги имали) и просто трябва да ги научим и възпитаме наново. Нашите деца вече ще ги имат и всичко ще си дойде на мястото. А поколението на Иво Инджев е принесено в жертва на една друга религия, оттам идва и цялото му страдание, и въздишките по запада, който незнайно защо му се привижда като протестантизъм. Православието няма нищо общо.

Яхавит wrote:

И малко ме дразни обобщението "това ли ни даде Запада?" което риторично правиш...

Никъде не правя такова обобщение. Просто такова нещо е невъзможно да излезе от моите уста, нещо си се объркал. Освен това, смятам, че религия, философия и икономика са много съотносими и си заслужава да се работи сериозно върху тази проблематика.

Струва ми се, че написах ясно в предишния си постинг: "Дори смятам, че православното възпитание е от полза (най-вече заради това, че учи на трезвеност и самонаблюдение, предпазва от гордостта и егоизма, които са особено опасни изкушения у преуспяващите хора). Освен това, съвременната задача на мениджмънта е да помага на хората да отключат способностите си и да ги разгръщат в живота си (не само в работата), а нима в това православието няма с какво да им помогне? Това е много голяма тема, много по-голяма от темата от статията на Иво Инджев и затова няма да я разгръщам тук".

Не разбирам кое от тези изречения те накара да мислиш, че приемам другата крайност, за която пишеш и че отправям упреци към запада, с когото нямам никакви проблеми.

Нещо не сме се разбрали.

Яхавит wrote:

Смилене, Византия е мъртва, брат... Каквото и да са имали, са го имали в друг исторически контекст. нашите обществени науки са предопределени да следват засега други модели, възникнали другаде... А това, което казваш, е хубав аргумент против повърхностната теза, че православния светоглед бил същностно дуалистичен впрочем...

Смъртта на Византия като политческо тяло е констатирана от свидели, така че е безспорна. Институциите и култарата ни Византия обаче далеч не са мъртви. Това, че поради интелектуален мързел не ги забелязваме, не е проблем на византинизма, а на нас. Обществените науки, чието призвание е да обясняват обществените явления, е крайно време да обърнат внимание на този факт и да започнат да прилагат модели, които са адекватни на традиционно господстващия по нашия край манталитет. Впрочем тъкмо този манталитет, с неговате ниски и високи етажи, тъмни и светли страни, е базата, която ни удостоверява като европейци. Национализмите и модернизмите ни правята карикатура на европейското.

Прав е Никола, като казва, че комунизмът е отучил мнозина от някои основни очевидности на човешката култура и икономика. Но да не забравяме, че комунизмът в България и в цяла Европа се осъществи като модернизационен проект и че той брутално работИ тъкмо срещу някои базисни структури, крепящи византийския ментален модел:
1) приматът на частния живот;
2) персонализмът.

Светльо, тъкмо бях тръгнал към твоето интервю с Алфеев, обаче видях, че си сложил в блога си култовата сцена от филма "Усещане за жена", който една приятелка ми беше разказала. Поздравления и благодарност! Сцената е невероятно красива и е абсолютно визнатийска. Впрочем византийската култура има доста какво да каже относно изкуството на флирта. Жалко, че в момента у нас това изкуство е занемарено.

Smilen wrote:

Обществените науки, чието призвание е да обясняват обществените явления, е крайно време да обърнат внимание на този факт и да започнат да прилагат модели, които са адекватни на традиционно господстващия по нашия край манталитет. Впрочем тъкмо този манталитет, с неговате ниски и високи етажи, тъмни и светли страни, е базата, която ни удостоверява като европейци. Национализмите и модернизмите ни правята карикатура на европейското.

Може ли да го дефинираш с две изречения този манталитет.

Мисля си.
Какво е било виждането на българите за ролята на държавата в средновековна несекуларизирана България? Очаквали ли са тогава тя да ги защитава, осъзнавали ли са правата си?
Очаквали са го от царя си и затова, ако той като добър цар е отговарял на техните очаквания, са го обичали предано.
Отучването и отчуждаването на тези очаквания се дължи наистина на турското робство.

Бихме ли могли да си представим една България, незасегната от османско владичество, абсолютистични деспотични монархии и клир, съответно и от реформация.
Една България, която възприема техническите нововъведения на запада или участва в тях и която прегръща и извлича от собствената си християнско-богословска мисъл идеите за свобода, равни човешки права, социална справедливост, търговска почтеност наравно със запада или по-рано от него?

Една Бългрия без комунизъм и без куха церемониална православност.
С продължени традиции (рядко използвам тази дума с толкова много положителен заряд) на Преславската, Охридската, Търновската книжовна школа?

С държавници, които на Гергьовден правят поклонение до Света гора, носейки икона на свети Георги на ръце?

Можем ли просто да продължим въпреки миналото по предначертания от много свети хора път за България?

Защо да не можем? Кога са били обстоятелствата идеални?

Четох една много интересна статия в Църковен вестник за Балканското просвещение и Атонската книжовна традиция. Интересни са двете враждуващи течения в гръцката възрожденска мисъл:
– прозападната, елинистична, научна и антиклеpикална вълна (Адамандиос Кораис), отхвърляща наследството на Византия и
– от другата страна подкрепящите патристичната традиция на Византия и целящи едно православно Просвещение дейци ( св. Козма Етолийски), които наблягат на просветната, народностнопробуждаща функция на Църквата. Това е продължение на конфликта от последните векове на Византия, когато е стоял въпросът за за избор между традиционно-патристичното и „латинското” съзнание при дискусиите между исихастите и техните привърженици.

Най-интересното е движението на подкрепящите второто течение коливади от XVIII в. (св. Никодим Светогорец, св. Атанасий Пароски, Макарий Нотарас), които възкресяват исихазма (св. Григорий Палама, св. Симеон Нови Богослов) и подкрепят праваславното Просвещение и наднационалните му идеи. Те не отричат науката, а подразделят знанието на повече нива, като над научното знание поставят или противапоставят върховната мъдрост на патристическата исихастка мисъл. Високообразовани в класически и духовен план, те разгръщат огромна преводаческа, издателска и просветна дейност. Превеждат и проповядват на новогръцки и внасят оживление в богослужението и проповедта. Отчасти са принудени да се изселват от Света Гоpа заради конфликти с противниците си.

Това движение е доказателство за потенциала на Православието да предложи (тогава и днес) алтернатива на западната социално-философска мисъл (просветно-научна и политическа).

Яхавит wrote:

Мда-ам... А на мен една китайка, дето учеше българска филология или нещо подобно в София преди години какви работи ми показа с... клечки... Не е за разправяне... Почти се влюбих и реших да я посрещна с комплимент един ден: "Много си хубава днес - и в този момент ме досмеша - Да не си се къпала? - допълних". Такъв шамар ми отвъртя, че свитки ми излязоха... Та, мисля да е нещо синкретично. дай от Византия да е симфонията на Теодосий, а за другите неща може и да прежаля фундаментализма си и да е от Япония или Индия...

Това е, разбира се, много поучителен пример, но той е към раздела за изкуството на свалянето. А тук става дума за смисъла на самия флирт, който е културно зависим. Мога да разкажа следния случай за илюстрация: Студент от един стар морски балкански град идва в китен немски град на специализация. Попада на студентски купон. Започва флирт с местна студентка. След нейния въпрос "Ти испанец ли си?", разбира, че има безапелационен успех /Известно е, че средната германка от всичко чуждо най-много харесва Испания и испанското/. След като последователно отпадат Италия и Латинска Америка, студентката разбира горчивата за нея истина, че младежът е от Балканите. Явно обаче той се е бил представил толкова добре, че момичето великодушно махва с ръка и флиртът продължава. Продължава до момента, в който студентката открито, а аз добавям - безсрамно, предлага секс - нещо, което студентът не само не е целял, но, както той уверява, даже не си е и помислял /той има сериозна връзка в Родината си/. Реакцията му е да се извини, че има ранни лекции /той специализира в областта на медицината/ и да напусне купона. Ако тази история бъде разказана на немец, нещо което аз многократно съм експериментирал, има две реакции. Първата е: "това не може да е вярно". Втората реакция е: "каквото е търсил, талкова е получил". Изглежда в немските представи флиртът е еднозначно функционално ориентиран и цели установяване по възможно най-бърз начин на телесен контакт. Обратно, в представите на младежа изкуството на флирта е нуместно при толкова бързо и отчетливо заявена готовност. Според него, добавям аз, с жени, които се навиват за една вечер, не се флиртува въобще. Евентуално им се плащат пари. Ето това е за мен културно разминаване по отношение на флирта.... Това разминаване се явява контекст, в който се заема една или друга нравствена позиция.

Ани wrote:

Това движение е доказателство за потенциала на Православието да предложи (тогава и днес) алтернатива на западната социално-философска мисъл (просветно-научна и политическа).

Може да се създават алтернативи. Но, според мен, това не може да бъде самоцел, тоест - заради гъдела да сме различни. Културата е истинна и истинска, само когато е продукт на търсене на Истината и когато е надежден ориентир в реалността. Културата не може да е плод на романтични или носталгични блянове, на живот в имагинерни светове или на мисловни експерименти. В момента има три належащи цели в областта на културата в т. нар. традиционно православни страни на Балканите:
1. вникване в Западната култура - досега най-често е налице имитация на отделни, най-често твърде повърхностни и упадъчни, нейни феномени. Типичен пример е постмодернизмът, който у нас се практикува като отричане на всичко абсолютно.
2. културен дебат в рамките на балканската общност, който трябва да дефинира критерии и йерархия. Последното е важно, защото културата е йерархична по същността си;
3. световност - трябва да скъсаме със самолюбуването и да видим, че не ние сме център на света и че ние сме длъжнии на този свят, а той на нас нищо не ни дължи. За етно-наниоцанилзма тук въобще не говоря - с него трябва да се скъса веднъж и за винаги.

Къде е тук Църквата? Какво трябва да прави тя - проекти, семинари, инициативи, парацърковни организации, енорийски актизивъм. Да ни пази Бог! Църквата трябва да бъде Църква, т.е. да свидетелства за радостта от Царството Божие. Нищо повече тя не бива да прави. Ако тя осъзнато живее Цаството и свидетелства за радостта от Него, като страничен, но закономерен, ефект от нейния живот ще се породи и културно творчество.

Smilen wrote:

Културата не може да е плод на романтични или носталгични блянове, на живот в имагинерни светове или на мисловни експерименти.

Добре, че поне вярата в светиите не ми я вменяват за романтична, имагинерна и активистка, че не знам в кое друго религиозно общество трябваше да се приютя.

Къде е разликата между страничен закономерен ефект и естествената потребност на някой да прави "пионерски" проекти там, където други още не са проимали такова желание или възможност. (например в Гърция има към църквите дори чуждоезикови курсове - прекалено активистка инициатива ли е това?)

Като как се включват в понятието за Църква тези чуждоезикови курсове?

Самата Църква ли ги организира или е деятелност на някой енориаш и Църквата го подпомага?

Църквата може да заеме много място от социалният и културен живот,но дали това е нужно и няма ли да попречи на главното-спасението на нейните чеда?

skitnik wrote:

Като как се включват в понятието за Църква тези чуждоезикови курсове?

Самата Църква ли ги организира или е деятелност на някой енориаш и Църквата го подпомага?

Църквата може да заеме много място от социалният и културен живот,но дали това е нужно и няма ли да попречи на главното-спасението на нейните чеда?

Това е практика в църквата на св. Димитър в Солун, целта доколкото разбрах, е децата да прекарват повече време в църквата, да се създава наистина общностно усещане, да се черпи от благодатта на мястото и т.н. Предлагат най-различни курсове и други дейности.

“Кажете ми една просперираща православна държава. Бих искал да греша. Но гледам какво става. Трите най-бедни държави в ЕС са тъкмо трите православни Румъния, България и Гърция,”
pastir.org/n...mment-8392

.(откъс от” Свети Силуан Атонски”)
“Какво чудно има в това,че недуховният човек урежда житейските си дела по-добре от духовния.Той мисли за тези дела,а другият с ума си се старае да пребивава в Бога.Това и сред миряните често го има :.ловкият търговец се смее над учения човек за това, че нищо не разбира от стока,но това съвсем не означава,че търговецът е по-умен...”
Скоро след края на Първата световна война от 1914-1918 година........
- Как мислиш,отец Ф.,защо немците по-добре от руснаците могат да правят машини и други неща?
В отговор отец Ф.започнал отново да хвали немците като народ по-способен,по-умен и по-даровит в сравнение с нас,руснаците,които “за нищо не ставаме”.
На това отец Силуан отговорил:
-Мисля,че причината тук е съвсем друга,не че руснаците са неспособни. А защото според мене руските хора отдават първата си мисъл,първата си сила на Бога и малко мислят за земните неща;ако руският народ,подобно на другите народи,се обърне изцяло към земното и започне само с това да се занимава,той скоро би ги надминал,защото това е по-малко трудно.
Някои от присъстващите монаси ,които знаели ,че на света няма нищо по-трудно от молитвата,се съгласили с отец Силуан

---

Светител Николай Велимирович
Осем философски размисъла за православните Балкани
pravoslavie....iznad.html
Балканите са застрашени от гладна смърт поради многото бъбриви езици, които ги поставят в междинно положение. Или ще умрат от глад между Азия и Европа, или поне една от тези сили ще ги погълне като акула, ако те не се издигнат над тях. Над Изтока и Запада.
......
Трансцедентността е особеност на Изтока, натурализмът — на Запада. Източният човек седи с кръстосани нозе в размисъл за вечното, а западният е с нозе, убити от търчане по преходното. И кой от тях е по-близо до Христа? И двамата са еднакво отдалечени от Христа. Христос стои над Изтока и Запада.
Изтокът дотолкова се углъбява в мисли, че няма време за усилна дейност. Западът пък дотолкова е зает с дейности, че няма време за размисли. А тези две неща са у Господа Иисуса Христа и то в пълна и съвършена мяра, тъй че Той превъзхожда и Изтока, и Запада. Той стои над Изтока и Запада.
........
На многобожния Изток му е тежко да вярва в Човека. На материалистичния Запад му е трудно да вярва в Бога. Иисус представлява Човека, а Христос — Бога. Две природи — една Ипостас. Западът лесно приема Човека Иисус и Го туря в „Пантеона“ на своите велики личности. Изтокът лесно приема Бога Христа, но не усеща нужда от Човека Иисуса. Между това Спасителят на света е и Бог, и Човек. Следователно Иисус Христос стои над Изтока и Запада.
Изтокът се измъчва заради душата; Западът се измъчва заради тялото. Изтокът на вярва в земен рай. Западът не вярва в небесен рай.
Западът се бори за земята, за земни блага, намиращи се над земята и под земята. И оногова, който придобие земята или земни блага над земята и под земята, него той провъзгласява за велик човек.
.......
Православните народи са длъжни да стоят над тези две проклятия — и над източното, и над западното. Да не посмяват да се борят ни за духовен свят като оня на Изтока, ни за материален свят като тоя на Запад

Яхавит wrote:

За размисъл:

* * *

Прощай, немытая Россия,
Страна рабов, страна господ,
И вы, мундиры голубы,
И ты, им преданный народ.

Быть может, за стеной Кавказа
Сокроюсь от твоих пашей,
От их всевидящего глаза,
От их всеслышащих ушей.

1841 (Лермонтов)

Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить 28 ноября 1866. Федор Тютчев

vbox7.com/play:369e9ef4

Ф. М. Достоевский. Записки из подполья
И почему вы так твердо, так торжественно уверены, что только одно нормальное и положительное, — одним словом, только одно благоденствие человеку выгодно? Не ошибается ли разум-то в выгодах? Ведь, может быть, человек любит не одно благоденствие? Может быть, он ровно настолько же любит страдание? Может быть, страдание-то ему ровно настолько же и выгодно, как благоденствие? А человек иногда ужасно любит страдание, до страсти, и это факт. Тут уж и со всемирной историей справляться нечего; спросите себя самого, если только вы человек и хоть сколько-нибудь жили. Что же касается до моего личного мнения, то любить только одно благоденствие даже как-то и неприлично.

Snejana wrote:

Светител Николай Велимирович:
Православните народи са длъжни да стоят над тези две проклятия — и над източното, и над западното. Да не посмяват да се борят ни за духовен свят като оня на Изтока, ни за материален свят като тоя на Запад

Тук светителят има предвид православните да не се концентрират върху нито един от тези крайни варианти (проклятия!) сам по себе си.
Напротив, над тях ще стоят те, ако вземат доброто и от двете и ги приложат заедно правилно. Аскезата, молитвата на изтока и практичността и добрата грижа за материалното на западния човек.
В благословена симбиоза:

Св. Николай Велимирович от "Животът на св. Сава":

"Братята го (Св. Сава) познавали като най-строгия аскет, най-практичния игумен и най-щедрия събрат и се гордеели с него...
Те тримата (св. Симеон и синовете му св. Сава и Стефан) в пълно единство въздигали неуморно народа си както духовно, така и физически...
Сава им раздал книгите на сръбски език, които бил донесъл от Света Гора. Наредил им да ги преписват, размножават и използват във всеки манастир и всяка енорийска църква в епархиите си."

И по памет, че не го намирам:
"Той съчетавал по съвършен начин добродетелите на Изтока и Запада - мъдростта на Изтока и практичния ум на Запада."

Яхавит wrote:

Освен това в цитирания стих на Лермонотов лайтмотив е свободата (екзистенциален въпрос) а не благоденствието... Не мислиш ли, че е така?

.....Я ведь тут собственно не за страдание стою, да и не за благоденствие. Стою я... за свой каприз и за то, чтоб он был мне гарантирован, когда понадобится.(Записки из подполья)