Мобилно меню

Гръцката криза и ние

  • Smilen
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
10 Мар 2010 22:34 #28008 by Smilen
Трябваше да се случи и наистина се случи. САЩ се намесиха с впечатляващ жест в гръцката криза, разрешавайки безвизов престой на гръцки граждани за период от 90 дни на своята територия. Но що за помощ е това? И що за криза е гръцката? И как тя засяга всекиго от нас?

Манталитетът на онези, които са си присвоили правото да бъдат изразители на общественото мнение в България, преди време беше характеризиран от големия наш политолог Иван Кръстев по следния начин: Ако утре светът изчезне, нашите медии ще се интересуват единствено от това колко българи са пострадали. Сходни са реакциите и по повод една най-тежките балкански кризи след последната Балканска война от 1999 г. Пита се как и дали България ще пострада от евентуално свиване на кридитното ветрило на гръцките банки, опериращи на българския пазар. Подобно страхове говорят за превес на страха над здравия разум и над елементарната икономическа логика. Защото банковата система на Гърция не се е разклатила, а е стабилна. В криза е не банковият, а бюджетният сектор. В криза са финансите на Гърция, но финансовите й институции засега са стабилни. Самият факт, че вътрешният дефицит не се прикрива чрез увеличение на паричната маса изключва опасността от неконтролирана инфлация, която би могла да обезцени активите на банките. Така че, не, по-скоро няма опасност за спестяванията в гръцките банки и за самите гръцки банки.

Всъщност гръцката криза е много опасна за България, но опасността е от съвсем друг характер. И това, че може да пострада българският износ, е пренебрежим риск. Разсъжденията обаче най-често спират до банковата система и спестяванията. Аргументът, с който се извинява ленивостта на анализаторите е, че, е излишно да се тревожим за гърците, понеже техният жизнен стандарт е много по-висок от този на българите. Подобно сравнение е, разбира се, напълно неоснователно, понеже се изключва основната отлика в развитието на България и Гърция през втората половина на 20 в. Гърция не преживя комунизъм и не стана колония на СССР. Преди катастрофата, сполетяла България през 1944, икономическото положение у нас съвсем закономерно е по-добро от това в Архипелага. Това не значи, че 20 в. бе благосклонен към гърците. Напротив гръцката история точно през този век знаеше да поставя изпитания, които често излизат извън границата на поносимото и мислимото от човека. Сещаме се за Смирненската катастрофа от 1922 и за Гражданската война.

Без фактора комунизъм /съветизъм/ и тръгвайки от едно много ниска икономическа база Гърция успя да постигне известно благосъстояние, което превъзхождаше многократно дефицитните тоталитарни икономики на страни като България и Румъния и беше по-добро от това на благоданстваща /според нашите представи/ Югославия. Причинте за подобен икономически напредък са три:
1) типичното балканско трудолюбие и скромност на населението, населяващо Архипелата - скромност, която някои пейоративно определят като "бедняшки балкански манталитет" или заклеймяват като "еснафщина";
2) помощта, която победителите във Втората световна война дължаха на Гърция заради нейната съпротива срещу фашизма /паралелите с мекушавата българска позиция по отношение на фашистка Германия и на комунистическия СССР не са приятни, но трябва да се направят/;
3) покровителството, което САЩ оказваха на Гърция като гранична страна между комунистическия лагер и свободния свят.

Според самите гърци тъкмо последното е решаващият фактор за икономическо благосъстояние. Фактор за благосъстояние, но и фактор за криза и разруха. Ясно е, че когато те използват като буфер меду два лагера, не мисля доброто ти. На икономически език това се нарича анклавно развитие. Наливаш пари в една икономика, подкрепяш определени сектори, но не създаваш условия за устойчиво развитие на съвкупната икономическа система. Подобно развитие, знае се, характеризира държавите-колонии. Всъщност плановата икономика в България имаше същия характер /България беше, а според някои анализатори все още е, съветска колония/, но в много по-крайна и непригодна форма от тази в Гърция. Израз на структурното дебалансиране стана обезлюдяването на огромни части от територията на Гърция, които захраниха западноевропейските и америнаската икономики с гастарбайтери. Работливият гръцки селянин - с майчин език гръцки, влашки, албански или български - изостави плодородната земя на своята родина и се отправи да строи постиндустриалното общество.Струпването на огромни маси население в няколкото урбанизирани анклава - Атина, Солун, Патра - от друга страна, доведе до криза на традиционните ценности и на семейството. Типичната родова структура на гръцкия град и село, която води началото си още от Античността и от която има следи и на територията на днешна България, се разпадна, което донесе враждебност и алиенация в гръцкото общество.

Рухването на традиционните стожери на иднетичността бе умело използвано от идеолози на различни крайна идеи. Може би не без основание се говори, че тези идеолози действаха в Гърция с подкрепата на онези, които покровителстваха страната. Имам предвид появата на крайни националистически и комунистически /леви/ политически движения, които формираха специфичен политически климат в Гърция. Също с намесата на съветници отвъд океана след падането на военните в страната бе конституирана твърде особена парламентарна система, която на практика изключва стабилно управление на една партия. Изглежда някой е бил заинтересован в Гърция да е налице комунистическо движение, за да бъдет управляващите елити, но и широките слоеве на обществото, заплашени от евентуална интервенция от страна на комунистическия лагер и да бъдат готови на отстъпки пред своите западни благодетели. Както добре знаем и от собственото си политическо всекидневие, в ситуация на външнополитическа безизходица политическата кариера се опорочава силно, понеже не предлага перпективи за реализиране на сериозни и обществено значими идеи. Ето защо на ръководни позиции застават слаби и комформистки настроени личности. Все пак, дори при тези неблагоприятни условия гръцкото общство успя да излъча и такива лидери, които, най-общо казано, поне не работеха против собствената си страната. Един от тези лидери безспорно е покойният Андреас Папандреу.

Не бива да се пропуска фактът, че Папандреу е възпитаник на Харвард и има известна професионална кариера в САЩ. Ще рече, наясно е с методите на управление в тази страна и с начините за влияние, които тя използва спрямо своите съюзници. Явно и там са били наясно, че той е наясно. И тук идва външно-политическото предизвикателство, според някои инсценирано отново от задокеанския покровител, и подпомогнато от войнствения по онова време СССР. Става дума, разбира се, за конфликта с Турция. Впечатлението за изконна вражда между гърци и турци е твърде едностранчиво. Извършители на геноцида в Смирна от 1922 г. са наистина османски турци, но негови мълчаливи вдъхновители са политици на тогава все още могъщата Великобритания, които не са имали никакъв интерес от присъствието на православно население в Мала Азия, което, на всичко отгоре, не е национално самоосъзнато. През 70-те години се полагат се усилия да бъде всят раздор между двата съюзника на САЩ на Балканите - Турция и Гърция. Куриозът е, че двете държави са и членки на НАТО, ще рече военни съюзници. Твърди се, че война между двете държави не се е случила само заради личните приятелски връзки /гърците умеят да създават и да съхняват приятелства/ на Папандреу с лица от висшите нива на американската външнополитическа администрация. Няма никакво съмнение, че евентуална война би била загубена от Гърция.

Този крехък баланс се нарушава през 1989 г., когато на Балканите тоталитарните комунстически системи рухват. Тогава Гърция губи стратегическото си положение на буфер. Престава активната намесата в нейната вътрешна политика. В страната обаче отсъстват икономчеиски и социални ресурси за развитие. Политическата класа е по балкански евтино продажна. Кризата ескалира до последните събития, когато Архипелагът е изправена пред фалит.

На фона на горните факти, съмнения и догадки жалването на някои немски политически фактори, че гърците били измамили ЕС, звучи лъжовно. Защото, ако и нивото на финансистите в Брюксел, да не е твърде високо, все пак те не са дотам некомпетентни, за да не знаят, че реалната задлъжнявост на Гърция е по-голяма от тази на хартия. Впрочем всеки грък знаеше, че икономиката на държавата му не е в цветущо състояние. И наистина как може да има икономическа стабилност в страна, която отстъства от световната търговия. Впрочем отношенията на Гърция с ЕС много приличат на отношението между България и ЕС. Както Гърция, така и България влязоха изцяло неподготвени в общността и без никакво намерение да спазват общите правила. Както Гъция, така и България бяха приети по политически причини въпреки дебалансираните си икономики. Както на Гърция, така и на България не се оказва реална икономическа помощ, понеже явно никой в Брюксел няма интерес от появата на икономически силна балканска държава. От подобна перспектива традиционно се палшат в Москва. Вашингтон, разбира се, също не е заинтересован.

В сегашния кризисен момент се появяви мярката на САЩ с безвизовия режим. Този жест не решава никакъв икономически проблем, така че можем да го определим като "по-скоро морален". Всъщност, ако изобщо може да се говори за морал в междудържавните отношения, въпросната мярка говори за липса на такъв. Облекчаването на визовия режим би ще довело в средносрочен план до известен емигрантски поток, който може би частично ще "охлади" социалното напрежение в Гърция. Ще се предизвика обаче допълнително обезлюдяване на провинцията и задълбочаване на структурния дисбаланс в дългосрочен план. В краткосрочен план може да се очаква известно повишваване на кредитния рейтинг на гръцката централна банка и на останалите банки /подобно повишение, както и предхождащото го понижение се дължат по-скоро на психологически, отколкото на икономически фактори/. Може би ще тръгне някакъв стабилизационен план, ще се налеят известни средства. Последното е най-оптимистичният вариант. Но дори и при него съществено структурно подобрение няма да настъпи, напротив - кризата ще се запази във времето. Ще се консервира състоянието на икономическа летаргия и възпроизводството на политическите елити ще продължи невъзпрепятствано.

Описаното ни би трябвало да ни звучи непознато. Въсщност това набюдаваме на целия Балкански полуостров. Кризите обаче винаги се случват "в една отделно взета" балканска страна, по израза на известен съветски диктатор. Отстъства солидарност, отсъстват общи усилия за общо справяне с проблемите. Ако подобни усилия биха били налице, неминуемо би започнала икономическа интеграция в рамките на Балканския полуостров. Може да се стигне дори до създавае на икономически съюз - поне между трите държави, които вече члунуват в ЕС. При подобен вариант би нараснал например броят на мостовете над р. Дунав в участъка по границата между България и Румъния. А гнаца между България и Гърция може би изобщо не би съществувала. За подобен проект обаче няма нито обществена нагласа, нито вътрешнополитическа воля, нито интерес сред водещите световни политически фактори.

Please Вход to join the conversation.

  • Ани Василева
  • Visitor
  • Visitor
08 Май 2010 08:53 #28516 by Ани Василева
Replied by Ани Василева on topic Re: Гръцката криза и ние

За подобен проект обаче няма нито обществена нагласа, нито вътрешнополитическа воля, нито интерес сред водещите световни политически фактори.


За интереса на световните политически фактори не бих коментирала така сигурно, защото така и така те помагат на Гърция сега, търпяли са една сравнително багоденстваща България от трийсетте години на миналия век и са заитересовани от стабилността на Евросъюза (самият той). Че има и други фактори сигурно е така, но смятам, че главният проблем е вътрешен. И е най-интересен от правславна гледна точка:

защо една толкова вярваща нация живее в светския си живот неморално - главоломна корупция, връзкарски непрофесионализъм и лъжливо предстаяне на икономически показатели? За последното не е виновна цялата нация, разбира се.

Интересното тук е защо гръцкото православие не успява да се отрази на дело в гърка?
А чак кризата, Дай Боже, ще ги опомни!
Аз имам някои предположения защо дадени порядки в църквата се отразяват по този начин в православното съзнание.

А за обществената нагласа на българите да си сътрудничат със съседите си, смятам, че наистина се повишава, но трябва още много!

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
08 Май 2010 14:11 #28522 by Smilen
Replied by Smilen on topic Re: Гръцката криза и ние
Не мисля, че в момента някой помага на Гърция. Кредиторите помагат на себе си и се пази стабилността на общата валута.

Не знам до колко гръцката нация е вярваща. Струва ми се пресилено подобно твърдение.

А на тема корупция, връзкарство и непрофесионализъм - България дава много широко поле за размисъл, та не се налага да ходим до Гърция.

Please Вход to join the conversation.

  • Ани Василева
  • Visitor
  • Visitor
08 Май 2010 16:30 #28526 by Ани Василева
Replied by Ани Василева on topic Re: Гръцката криза и ние

Не мисля, че в момента някой помага на Гърция. Кредиторите помагат на себе си и се пази стабилността на общата валута.

Не знам до колко гръцката нация е вярваща. Струва ми се пресилено подобно твърдение.

А на тема корупция, връзкарство и непрофесионализъм - България дава много широко поле за размисъл, та не се налага да ходим до Гърция.


Едва ли можем да очаквме друг вид помощ в днешното общество. Това като неутрално изказване.

Гръцката нация е вярвяща - въпросът е как я учат да бъде вярвяща.

Точно заради паралела с Бългрия е толкова интересна темата!

Please Вход to join the conversation.

  • Амон
  • Visitor
  • Visitor
08 Май 2010 16:38 #28527 by Амон
Replied by Амон on topic Re: Гръцката криза и ние
Наистина една сериозно преобладаваща част от православните гърци имат проблем със забелязаната от Ани Василева "двойственост" в моралните и християнски норми прилагани и изисквани вън и вътре в храма. Гръка щом излезе от храма веднага започва да търси "джаба" без ни най-малко да се замисли - грешно ли е това?

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
08 Май 2010 16:53 #28528 by Smilen
Replied by Smilen on topic Re: Гръцката криза и ние

Наистина една сериозно преобладаваща част от православните гърци имат проблем със забелязаната от Ани Василева "двойственост" в моралните и християнски норми прилагани и изисквани вън и вътре в храма. Гръка щом излезе от храма веднага започва да търси "джаба" без ни най-малко да се замисли - грешно ли е това?


Aз пък мисля, че това е общ проблем на всички нас, дето се пишем православни.

Please Вход to join the conversation.

  • Амон
  • Visitor
  • Visitor
08 Май 2010 18:38 #28529 by Амон
Replied by Амон on topic Re: Гръцката криза и ние
Напълно сте прав. Посевместно съществува това номинално православно християнство, което се изразява в едно неделно посещаване на храма, а у "по-ревностните" от нас и изчитане на утренните и вечерни молитви и даже понякога "въздържане в сряда и петък от блажна храна" което сме свикнали да наричаме "пост" - номинален и изопачен както всичко останало, изпразнено от дълбокото духовно съдържание на истинското християнство.

Please Вход to join the conversation.

  • Ани Василева
  • Visitor
  • Visitor
09 Май 2010 09:53 #28539 by Ани Василева
Replied by Ани Василева on topic Re: Гръцката криза и ние
Ами да се запитаме защо го няма това толкова силно у "западните" християни. Просто е да се каже защото не са вече толкова вярващи. Не обвинявам православието, мисля, че вината е в едно непредадено добре православие - в църквата се слушат само полуразбирами възгласи и насочването на християнството към реалния съвременен живот на идивида не се случва ли не се напътства. Или се напътства грешно.

Please Вход to join the conversation.