Поредната наглост

bore wrote:

Къде изчезна поста на @ Яхавит? да няма цензура бранеща фондация Покров?

Не съм запознат със случая, но по принцип няма, гарантирам! Желаещите да се защитят винаги могат да го направят спокойно във форума ни, няма нужда да се трие каквото и да е било.

Яхавит wrote:

... След няколко злополучни екшън, любовни, трилър и хорор филма, в които Яхавит участваше весело и самонадеяно, но накрая напускаше филма със свита и помръкнала душа

Ето това се казва равносметка!

Zlatkov wrote:

Ако имам пари и искам да ги даря на някой храм или манастир - ще им ги даря директно, а не чрез семейната фондация на Сивови.

С риск Боре да ме заподозре в смъртни грехове искам да кажа, че не виждам нищо нередно. Нормално е да дариш през субекта X за субекта Y, ако имаш по-голямо доверие на X и очакваш, че той ще контролира дали парите са отишли по предназначение. Искаш да помогнеш на Y, но знаеш, че това, от което има нужда да направи с парите ти е различно от това, което иска да направи с парите ти. В този момент оставяш X да се разправя вместо теб! Всичко е въпрос на доверие, ако имаш лично доверие на X, звучи смислено, ако нямаш - звучи нелепо.

Нещо повече, нормално е в такава ситуация X да си удържа регламентирано някакъв процент от средствата. А Покров в случая не го правят.

Нека критиките ни да са честни, все пак!

Zlatkov wrote:

Косьо не си чел целото изложение на П. С. Не се удържат ако напишеш изрично за кой храм или манастир ги даряваш. Никъде не се казва, че ако просто ги дариш парите на фондацията, без да уточнявам за кого са, няма да се удържа от тях.

Хайде сега, подбутваш ме да им влизам в ролята на апологет. Първо - това са само твои предположения. Второ - съвсем е естествено да има някакъв процент административни разходи, особено ако става дума за по-големи дарения, върху които трябва да се осъществява сериозен контрол. Ако нещата се вършат професионално, разбира се.

Трето - Покров е в тази сфера дълги години и каквито и възражения да сме имали към политиката им (или пък лични "трилъри", както се изрази Яхавит) не може да се отрече, че се стараят да работят професионално (според собствените си разбирания). Имат си собствено лице и това е добре. Въпреки кризата оцеляха. А издателството им "Омофор" е едно от двете свестни православни в България (другото е "Синтагма") и слава Богу, че още ги има.

Така че не виждам нищо неестествено, някой да иска да си партнира с тях, особено ако не е навътре в църковните среди, иска да направи нещо добро, но се страхува да не попадне плячка в ръцете на мошеници като поп Добри, Дионисий, Харалампий и т.н. (да не ги изброяваме). Не е задължително всяко дарение да е съпроводено с късане на нерви от страна на дарителя или пък хладно безразличие. Още веднъж - да си фондация-посредник, която контролира дарения много често е крайно неблагодарна работа и ако си дълги години в бранша, няма начин в крайна сметка всички да не те намразят, ако ще и светец да си.

Аз лично нямам вземане даване в Покров, едва ли ще имам в бъдеще, имал съм си и своите разочарования, най-вече свързани с тяхното агресивно поведение в определени моменти. Но е истина, че най-често се разочароваме, когато си правим кумири, което и най-вече личен проблем на разочарования. Така че призовавам - нека не прекаляваме!

P.S. За да не прекалявам и с умереността, нека кажа нещо по-екстремистко за завършек. Доколкото до излишния посредник, сещам се за БЧК. Защо да се занимаваме с "Покров", те едва оцеляват, а БЧК цъфтят от здраве! Много жалко, че не дарих за Хаити през Американския ЧК, сега сигурно с моите пари някоя маса с мезета за Слави Бинев - онази PR новина в медиите просто беше отвратителна! Трябваше да се хвана на първото си усещане, което винаги имам за БЧК - как в тоталитарно време идваха със списъци да събират пари, за да могат след това да си правят командировките казионните им лидери!

bore wrote:

Струва ми се доста излишно усложнение. В крайна сметка всеки си решава как да прави дарения и на кого да има доверие. Аз има лично отношение към Покров, защото съм свидетел как си направиха реклама ужким грижейки се за сираци.

Това, че се правихме на големите "благотворители", вместо да си кажем - "стоп, проблемът е, че тези домове трябва да се закрият възможно най-бързо и целият свят трябва да разбере това" - всички ще си носим вината за това, вкл. ние-доброволците. От друга страна какво можеше да се направи - така щяхме да си съсипем отношенията с персонала и нямаше да има възможност да ходим там повече.

Всичко беше прекалено романтично и розово. Трябваше повече цинизъм и по-малко покровителствено отношение. Направихме точно две грешки:
1) Не акцентирахме върху "кривината" на институцията - толкова ни се искаше да се разберем с ръководството на дома, че не се замислихме - тези хора са основният враг на децата.
2) Покрай всичкото време, отделено за благочестиви църковни занимания и коледни картички пропуснахме две кратки и ясни урока:

А) Сексуално възпитание (секс и отговорност, за какво служи презервативът и как се поставя правилно, забременява ли се от "един път")
Б) Гражданско възпитание (как да се противопоставим на директорката на дома, която иска да направя криминален аборт в шестия месец, какво да правим, за да минимизираме възможността да ни изнасилят (хомосексуално възпитаниците на дома или хетеросексуално в угърчинската дискотека), кой точно е виновен за изнасилването - жертвата или насилника, как да постъпим и към коя институция да се обърнем, ако току що сме изнасилени).

Същата грешка, обаче я направиха много други организации и доброволци, нямащи нищо общо нито с "Покров", нито с БПЦ.

Нищо пък - с част от децата си останахме свързани, това поне никой не може да отрече, че е смислено.

bore wrote:

^ Това, дето засегнатата страна Ви писала знаете ли как ми звучи? Започва да ме хваща страх, честно. Аз не съм смел човек и повече няма да кажа нищо за Покров. И не само това, но и ще си взема думите назад.

Чак пък толкова - нали знаеш какво може да ти направи прави засегнатата страна, ще чуеш няколко въздишки от нея и толкова. Мъже сме, споко! Когато критикуваме някого, винаги директно или индиректно разговаряме с него.

Недостатъкът на email-а и форумната кореспонденция е, че не могат да предават истински тона на събеседника. Затова много често се случва, когато пишем едно съобщение в главата ни да е един тон, а събеседникът да го възприеме със съвсем друг.

Златков, отношенията между хората са си отношения, но определено книгите на Омофор са много добри и не е редно една уважаваща себе си църковна книжарница да не ги зарежда. Това... е с подтекст (изобщо не го подмятам случайно). )