TOPIC: за календарната реформа

Сега ще премина към по-ново време. Ще Ви обърна внимание върху най-авторитетната /след св.Писание/ книга, на наша почва - това е православния катехизис върху, който на времето провеждаха приемните изпити за Духовната Академия известен на всички ни под името "Нашата вяра" издание на Св. Синод, където на стр. 285 /в изданието от 1991 г./ пише следното: "Юлианският календар е приет от християнската Църква и до сега е в употреба от нея " / Ако вникнем в написаното, като че Св. Синод сам признава, че като е приел новия стил се е отделил от Христовата Църква/ По нататък пише, че на Първия Вселенски Събор е взето решение християнската Пасха да не се празнува в същия ден с еврейската и продължава : "Тъй като според Григорианският календар това решение на Първи Вселенски Събор не може да се спази, и понеже, от друга страна той би внесъл объркване в църковния богослужебен устав за празнуване на подвижните християнски празници, ТОЙ И ДО СЕГА НЕ Е ПРИЕТ ОТ ПРАВОСЛАВНТА ЦРКВА /тоест, приет е само от Синод, който не е член на Православната Църква??? бел. моя/ ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИЕТ ДО ТОГАВА, ДОКАТО НЕ БЪДЕ ОТМЕНЕН ОТ НОВ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР, ако това се окаже оправдано и наложително" /навсякъде курсива е мой/ Това е уважаеми г-н Каравълчев, на това ни учеха в Духовната Академия когато ме приеха, а още бях студент през юли 1968г., когато уволниха Архим. Сергий "ПО НЕПРИГОДНОСТ" , а Архим. Серафим пенсионираха

Моите почитания г-н Амон! И по мое време 1986 г., в Духовната академия много се държеше на тази хубава книга. Но това беше изискване на приема - предполагам си спомняте. В онези години, когато всякаква религиозна литература се забраняваше, това беше светъл лъч, който въвеждаше и деца и възрастни в притвора на богословието. Но съгласете се, богословието няма само притвор! И то е подобно на храма, с централен и странични кораби, геникони и Светая Светих. Какъв е смисъла от постъпването в Духовно училище, ако оставаме в притвора?
Амон wrote: Ще си позволя специално за вас (аз съм твърдо против пейсването на големи текстове във форума) да пейсна каноните на Първия Вселенски събор. Прегледайте ги внимателно и ми кажете, на кой точно канон се позовава написаното в книгата "Нашата вяра":

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ПЪРВИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Правило 1
Който през време на боледуване е бил лишен от детеродните си органи от лекари или е
бил скопен от варвари, да остане в клира; но ако някой, бидейки здрав, сам се е скопил,
макар и да се е числил в клира, нека бъде изключен и занапред никой такъв да не се
произвежда. Но, както е очевидно, това се отнася за ония, които преднамерено постъпват
по такъв начин и които дръзват сами себе си да скопяват, така, напротив, правилото
допуска в клира такива, които са скопени от варвари или от господарите си, стига да
бъдат признати достойни в други отношения.

Правило 2
Понеже, било поради нужда или по други човешки подбуди, много неща са станали (в
църквата), въпреки църковното правило, така че хора, които отскоро са преминали във
вярата от езичество и за късо време са били оглашавани в нея, набързо са били
презвитери - за това намерено е за добре да се признае, занапред нищо подобно да не
става, тъй като и за оглашаването е потребно време и след кръщението е нужно по-дълго
изпитание. Апостолското послание е ясно, като казва: „Да не е новопокръстен, за да не се
възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола (1 Тим.3:6) А ако с течение на времето се
открие у някого някакъв душевен грях и се докаже от двама или трима свидетели, такъв
трябва бъде изключен от клира. А който постъпи въпреки това правило, сам себе си ще
подхвърли на опасност да бъде изключен от клира като такъв, който дръзва да се противи
на Великия събор.

Правило 3
Великият събор без изключение забранява на епископ, презвитер, дякон или кой и да бил
от клира да държи в къщата си съжителстваща жена, освен майка, сестра, леля или
такива лица, които са свободни от всяко подозрение.

Правило 4
Епископ трябва да се поставя изобщо от всички епископи в окръга. Ако това е неудобно,
било поради належаща нужда или поради далечен път, тогава поне трима да се съберат в
едно място, като отсъстващите изявят писмено съгласието си и тогава да се извършва
Ръкоположението. Утвърждаването на всички тия действия във всеки окръг принадлежи
на митрополита.

Правило 5
По отношение на тия, които епископите всеки в епархията си са отлъчили от общение -
били те от клира или миряни, трябва да важи правилото, с което се постановява:
отлъчени от едни да се не приемат от други 1 . Нужно е обаче да се изследва да не би да са
били отлъчени поради малодушие, разпра или поради някакво подобно неудоволствие на
епископа. И за да може да се извърши надлежно изследване, намери се за добре във
всеки окръг два пъти в годината да стават събори, за да могат всички епископи от окръга,
събрани заедно, да изследват тия недоразумения и по такъв начин ония, които се окажат
действително несправедливи спрямо епископа си, основателно да бъдат признати от
всички, че са недостойни за общение дотогава, докато съборът на епископите не
произнесе за тях някое по-снизходително решение. А съборите да стават - единият преди
Четиридесетницата, за да може след прекратяване на неудоволствията да се принесе чист
дар на Бога, а другият - около есента.

Правило 6
Да останат в сила древните обичаи, които са приети в Египет, Ливия и Пентапол, именно
Александрийският епископ да има власт над всички тия места, понеже и Римският епископ
има свои в това отношение обичаи. Така също и в Антиохия и в други окръзи да се пазят
предимствата на известни църкви. Нека се знае изобщо, че ако някой е бил поставен без
съгласието на митрополита за епископ, великият събор определя такъв да не е вече
епископ. А когато при общ от всички избор, произведен редовно и според църковното
правило, двама или трима, поради навик да спорят, почнат да се противят на това, тогава
нека важи мнението на болшинството от избиращите.

Правило 7
Понеже се е утвърдил вече обичай и древно предание да се почита епископът, който е в
Елия, за това нека и занапред му се отдава тази почит със запазване на митрополията и
признатите й права.

Правило 8
Относно ония, които се присъединяват към Светата вселенска и апостолска църква и
които някога наричали себе си чисти 1 , светият и велик събор постановява: след
възлагане ръка върху им да остават в клира. Преди това обаче те трябва да удостоверят
писмено, че ще следват догмите на Вселенската и апостолска църква, т. е., че ще бъдат в
църковно общение както с второбрачни, така и с отпаднали през време на гоненията,
относно които е установено и време за покаяние и е определен срок за опрощение.
Изобщо те във всичко трябва да следват догмите на вселенската църква. За това там,
където в села или в градове всички клирици се окажат само от тях, да си останат в същия
чин. Ако ли там, където има епископ от Вселенската църква, някои от тях се присъединят
към църквата, ясно е, че епископското достойнство трябва да принадлежи на епископа от
православна църква; а оня, който се е именувал епископ у така наречените чисти, ще има
презвитерска чест, освен ако местният епископ намери за добре да допусне и той да има
участие в честта на това име (на епископ). Ако епископът не позволи това, тогава нека му
се намери място на хорепископ или на презвитер, за да се види, че той е в клира; но не
бива в един град да има двама епископи.

Правило 9
Ако някои без изпитание са ръкоположени за презвитери или макар при изпитание и да са
изповядали греховете си, след тази им изповед са се намерили люде, които, въпреки
правилата, са възложили върху им ръце, такива правилото не допуска до
свещенослужение, защото светата вселенска църква изисква без друго непорочност (1
Тим. 3: 2).

Правило 10
Ако някои отпаднали са били ръкоположени в свещенство по незнание или и със знанието
на тия, които са ги ръкоположили, това не отслабва силата на църковното правило,
понеже такива, след като се узнае истината, се низвергват от свещен чин.

Правило 11
Относно отстъпили от вярата не по принуда или по причина на отнемане на имот, или
поради опасност или нещо подобно, както това се случи във време на Ликиниевото
мъченичество, съборът реши да им се оказва милост, макар да не заслужават
човеколюбие. И така, ония, които искрено се покаят, нека три години бъдат между
слушащите писанието, като верни, седем години да припадат в църква, искайки прошка, и
две години да участват с народа в молитвите, без да се причастяват със светите тайни.

Правило 12
Ония, които, призовани от благодатта към изповядване на вярата, са показали пръв порив
на ревност, като са захвърлили знаците на военната служба, а отпосле, като псета, които
се връщат на бълвотината си, са употребявали и сребро и с помощта на дарове са били
възстановени на военна служба, такива десет години да припадат в църква, след като три
години слушат писанието в притвора. Впрочем във всички такива случаи да се взима в
съображение разположението и начина на покаянието. Ония, които със страх, сълзи,
търпение или с благотворителност показват, че действително, а не само външно, са се
обърнали (към вярата), такива, като изпълнят определеното време за слушане, могат да
бъдат приети в молитвено общение, а епископът може дори и още по-снизходително да
постъпи с тях. Онези пък, които равнодушно са понесли грехопадението си и само едно
външно влизане в църква считат достатъчно за изправлението си, такива да издържат
изпяло определено време за покаяние.

Правило 13
Относно такива, които се намират при свършека на живота си, нека се пази и сега
древният закон и правило, а именно - умиращ да не се лишава от последното и най-
необходимо напътствие. Ако пък намиращ се в края на живота си и удостоен с причастие
пак остане между живите, такъв да се приема между тия, на които е позволено да
участват само в молитва. Изобщо, който и да бил умиращ, който желае да се причасти,
нека бъде удостоен със светите дарове след като бъде надлежно изпитан.

Правило 14
Относно оглашени и отпаднали (от вярата), светият и велик събор постанови: три години
да са между слушащите писанието, а след това да се молят заедно с оглашените.

Правило 15
Поради многото смущения и безредия е определено съвършено да се унищожи обичаят,
съществуващ в някои места, въпреки апостолските правила, нито епископ, нито
презвитер, нито дякон да не преминава от един град в друг. Ако някой и след това
определение на светия велик събор предприеме нещо подобно или допусне да се направи
с него такова нещо, тогава разпореждането да бъде съвършено недействително и
виновният да се върне в църквата, за която е ръкоположен като епископ, презвитер или
дякон.

Правило 16
Презвитери, дякони или друг някой от броящите се в клира, които, нямайки пред очи
страх Божий и не знаейки църковното правило1, безразсъдно напускат църквата си, по
никакъв начин не трябва да се приемат в друга църква и трябва всякак да се принудят да
се връщат на местата си, или ако упорстват, нека бъдат вън от общение. Също така, ако
някой (епископ) дръзне да привлече принадлежащ към ведомството на друг епископ и го
ръкоположи за своя църква без съгласието на епископа, когото е напуснал причисленият
в клира, Ръкоположението да бъде недействително.

Правило 17
Понеже мнозина от причислените към клира, увлечени от жажда за богатство и
лихварство, забравят Божественото писание, което казва: парите си да не даваш под
лихва (Пс. 14: 5) и като дават в заем, искат стотен прираст, светият и велик събор
постанови да се низвергва от клира и да бъде вън от църковния чин такъв, който след
това определение почне да взима лихва върху дадено в заем или да върши същото под
друг вид, или да се ползва от половината на лихвата, или пък измисля нещо друго заради
срамна печалба.

Правило 18
На светия и велик събор стана известно, че в някои места и градове дякони преподавали
на презвитери евхаристия, въпреки че нито чрез правила, нито чрез обичай е предадено,
ония, които нямат власт да принасят тялото Христово, да го преподават на ония, които Го
възнасят. Също така стана известно, че някои дякони, дори и преди епископи, приемат
евхаристия. Всичко това трябва да престане и дякони да не излизат вън от рамките си,
като помнят, че те са служители на епископа и са по-долу от презвитерите, че трябва да
приемат евхаристия по реда си след презвитерите, било когато тя им се дава от епископ
или от презвитер. На дякони не е позволено дори и да сядат между презвитерите, защото
и то е против правилата и реда. Ако ли някой и след това определение не се покори, нека
бъде лишен от дяконство.

Правило 19
Относно ония, които от павлиянска ерес се връщат във вселенската църква, определяме
всички те без разлика отново да бъдат покръствани. Онези от тях, които преди са били в
клира, ако се окажат безпорочни и безукорни, след като бъдат покръстени, отново да се
ръкополагат от епископ на православната църква. А ако след изпитанието се окажат
неспособни за свещенство, нека се низвергват от свещенически чин. По същия начин да
се постъпва и с дякониси, както и с всички причислени към клира. Казаното обаче се
отнася за дякониси, които по облекло само се приемат за такива, понеже те нямат
никакво ръкоположение, така че могат да се броят като миряни.

Правило 20
Понеже някои коленичат в неделен ден и в дни на Петдесетница, то за да има еднаквост
във всичко и във всички епархии, светият събор постанови в поменатите дни стоешком да
се възнасят молитви към Бога.

Ще си позволя да насоча вниманието ви, към тогавашното становище на Св.Синод написано в нашата вяра: Юлианският календар не може да бъде сменен "докато не бъде отменен от нов Вселенски Събор ако това се окаже оправдано и наложително" Та ще повторя поставяйки по друг начин въпроса си, понеже беше изтрит : Какво беше толкова наложително и оправдано, че спешно бе сменен календара? Какви са най-големите недостатъци на Юлианския календар, че се наложи без да се изчака Вселенско решение спешно да се смени календара? Останалите въпроси няма да повтарям за да не дразня модератора /досещам се какво го разтревожи/. Ще моля да не ми приписвате твърдения уважаеми съфорумци каквито никъде не съм писал, тъкмо обратното прочетете, че изрично съм написал вече, че календарният въпрос не е нито догматически нито съществува някакъв канон във Вселенските и Поместни Събори на тази тема, така че ако модератора е безпристрастен може да предупреди участниците да не ме обвиняват в несъществуващи грехове...

Амон wrote: Бихте ли се обосновали? В смисъл, кое прави Юлианския календар толкова значим, че да може да бъде сменен само от Вселенски събор? Кой Вселенски събор въвежда или утвърждава този календар? Отговорът на тези въпроси, ще отговори и на останалата част на запитването ви! Всяка една автокефална църква може и има право да определя сама нещата от своя вътрешен живот, които не са догматически или канонично обвързани? Дори и на Всеправославния събор в Москва 1948 г., на който се взима решение РПЦ да остане по стар стил, това право на всяка автокефална църква е ясно подчертано! Ако не сте съгласен, моля ви точно и ясно - какво е нарушила БПЦ с въвеждането на новия стил

Аз Ви цитирам не мое, а на Св.Синод на БПЦ официално написано мнение и то в единствения катехизис, а Вие на поставените два въпроса ми отговаряте с купчина ваши такива. Да считам ли, че не можете да отговорите на зададените от мен въпроси и използвате приьом за да се измъкнете? Предлагам първо да отговорите на моите два въпроса, а след това, ако още държите ще ви отговоря с удоволствие, но съм убеден, че сте честен човек и двамата искаме да водим коректен диспут. Иначе останалото е "от лукаваго".

Амон wrote: Твърдите, че някаква книга, минала през 1-2 редактора на Синоално издателство е официална позиция на БПЦ, а решението на Св. Синод за смяна на календара, потвърдено миналата година от най-висшия форум на Църквата ни не е! Само аз ли се затруднявам да проумея логиката Ви?

Амон wrote: Напротив, вие сте нечестен и постъпвате лукаво. Книгата на архим. Серафим нито е катехизис, нито е единствен. Официалното мнение на Синода не се публикува в книжките на о. Серафим, а в официалните издания на Св. Синод. Дайте ми официален текст за да коментирам. Такива хвърчащи съчинения без повод и контекст, какво да коментирам. Самото твърдение е глупаво и не вярвам това да е документ на Синода, предвид хората, които тогава го съставляват (Св.Синод). Докажете противното! И ми прави впечатление, че досега винаги пропускате да отговаряте и на моите въпроси, а държите да се съобразявам с вашите, защо?

Мисля, че нивото на дискусията слезе много ниско. Излиза, че основен аргумент в полза на стария стил е книжката "Нашата вяра", с която децата кандидатстват за Семинарията. Да оставим децата тогава да изяснят този въпрос. Защо ни е да се мъчим да търсим еклезиологични и догматически аргументи.

Освен това, струва ми се, че Амон се опитва да подмени темата. А тя не е обосноваността или необосноваността на решенията на Св. Синод на БПЦ, за и против действията на конкретни архиереи от близкото минало. Ако не се лъжа, основният въпрос е дали смяната на календара е отстъпление от вярата, водещо до лишаване от Божията благодат.

Амон, както мен, така вероятно и повечето четящи тази дискусия, не ни интересува кой владика на кого искал да направи мръсно по онова време и дали Синодът ни е бил адекватен, решавайки да смени календара. Отговорът на този въпрос е ирелевантен. Станалото, станало. Сигурно не е трябвало да става. Не сме сменили ние календара, нито Венци, за да искате от нас сметка за това. Въпросът е сега, бидейки в такава ситуация, дали имаме някакъв проблем с причастността си към единното Тяло Христово - Църквата или наистина сме отпаднали, както много старостистилни формации твърдят.

И моля, темата е за календара, именно за календара. Досега видяхме само един общ цитат от св. Викентий, който визира ересите, и някакви частни богословски мнения на архим. Серафим Алексиев.

С една дума, молбата ми е първо да докажете, че смяната на календара е ерес, пък после вече прилагайте цитати от св. Викентий.

Антонов wrote: Значимоста на въпроса Ви ме задължава да Ви отговоря с предимство: Сам Господ Иисус Христос при беседата си с Никодима ни разкрива същността на учението на Православната Църква за благодата на Светия Дух : "Дух, идеже хощет, дышет" /Вятърът духа , дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива". С тези знаменателни думипГоспод обяснява на Никодима, че както е непостижимо откъде идна и накъде отива вятъра, така непостижимо е и присъствието на Св.Дух занашите ограничени човешки умове. Ако вникнем в смисъла на тази притча следва че: 1 Господ Иисус Христос, казвайки за вятъра ни учи, че Дух Светий има пълна свобода на движение .Човек не е способен да промени посоката на вятъра "Вятърът духа дето иска" 2. Даже и да се опитваме да го ограничим /или отречем/ действието на Дух Светий, е осезаемо макар и косвено. Даже да затворим всички врати и прозорци вятърът духа и през най-малките процепи, а също и чуваме воя на вятъра. "..и гласа му чуваш," и още писано е "Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии" /Пър.Кор. 2;10/
3. За човека е напълно непостижимо точно в кой момент и на кое място ще слезе или престане да пребъдва Дух Светий Затова Псалмопевецът пише: "Твоите съдби са велика бездна"/Псал35;7/За непостижимоста му св. ап. Павел казва: "Божието никойне знае, освен Божия Дух" /Простете налага се да прекъсна/

В духа на казаното до тук ще продължа: 4. Много важно условие е, че Дух Светий слиза или идва като ДАР, А НЕ КАТО УСЛОВИЕ ЗА НЯКАКВИ ЛИЧНИ КАЧЕСТВА Никой не може да каже този е добродетелен, пости прави по 300 поклона и отговаря на всички условия, - следователно Дух Светий трябва да слезе върху му. Също и обратното; -този не отговаря на еди какво си условие и поради тази причина Дух Светий не може да го посети. В тълкуванието на думите : "всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно КАКТО СИ ИСКА" /Пър. Кор.12;11/ св.Иоан Златоуст казва: "И не само утешава, но и загражда устата на противника с думите "като разпределя всекиму поотделно както си иска", защото като утешаваме, трябва да вразумяваме, както той /ап.Павел/ постъпва в посланието си до Римляните когато казва; " ами ти....кой си, та спориш с Бога?"/Рим. 9;20/.....От друго място можеш да видиш, че Той /Св. Дух/ не е от тези, чрез които се действа, но сам дествува: "понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкият дух? ....тъй и Божието никой не знае, освен Божият Дух"...Затова и казва, че "Дух Светий знае Божиите тайни също така, както човешката душа - своите тайни." В заключение св. Иоан Златоуст пак там пише: "НЕКА ДА НЕ ИЗИСКВАМЕ ОТЧЕТ ОТ СВЕТИЯ ДУХ" /Св. Иоан Златоуст, Творения.....София, 1938 г. год.5-та, кн.1и2 стр. 268-269/ Това е становището на Църквата и Св. Отци, а онези които изпадат в безумна гордост и прелест и в безумието си казват: "тези са безблагодатни и ли онези" Трябва добре да си помислят дали не вършат единствения непростим грях ХУЛАТА СРЕЩУ ДУХА СВЕТАГО.
Същината на нашия разискван проблем е друга /вече няколко пъти казах, че това не е нито догматически нито канонически нито въпрос на вярата/ тука по-подхождат думите на апостола, че ВСИЧКО МИ Е ПОЗВОЛЕНО, НО НЕ ВСИЧКО ПОЛЕЗНО. Аз дълбоко се съмнявам в ползата от въвеждането на новия поправен календар и ще моля да не издребняваме, а да ми отговорите на един единствен въпрос: КАКВИ ПРЕИМУЩЕСТВА ВИЖДАТЕ БРАТЯ В ХРИСТА ОТ ТАЗИ ПРОМЯНА?

Амон wrote:
Истински преимущества, т.е. духовни, и аз не виждам. Всичко, което сте написали в горните два постинга, е напълно вярно и го споделям на 100%. Единствената полза от смяната на календара вероятно е чисто прагматичната, а именно че на хората не се налага да смятат допълнително заради изместването спрямо гражданския календар. Не се налага и преиздаване на богослужебните книги като минея с променени дати. Ако празнуваме Рождество на 7-ми януари, трябва да гледаме минея за декември, което е неудобно и объркващо и т.н. От друга страна и чисто политически нещата стават по-сложни, а обстановката по онова време е била достатъчно сложна и напрегната от политическа гледна точка. И така, тъй като е било невъзможно църквата да влияе върху решенията на светската държава и тъй като календарът не е проблем от догматично естество, съобразяването на църквата с държавата в този конкретен въпрос не е форма на никакво отстъпление. Вероятно така са разсъждавали и инициаторите на тази промяна. Струва ми се, че архиереите, които някога са взели решението за смяната на календара, ако биха знаели в каква съблазън и камък за препъване ще се превърне това, едва ли сега биха го направили.

Накратко казано, смяната на календара може би не е била най-далновидната постъпка на нашите архиереи, особено сега погледнато, от позицията на времето, но категорично не приемам обвиненията, че това е вид отстъпление от светоотеческото предание и отпадане от църквата, заслужаващо анатема и отделяне!

Привет отново,

Доколкото знам аналогична смяна на юлианския със смесения календар в Румъния, Гърция и в други патриаршии е била извършена около 30-40 години(началото на ХХ век) преди смяната в България. Нови, алтернативни и старостилни разколи и синоди се формират навсякъде, където се случва такава промяна, с изключение може би на Константинопол. Като че ли наистина нашите архиереи не са подходили по най-разумния начин като са пропуснали да отчетат последиците в тези патриаршии, особено в съседна Гърция.

И аз се питам след като въвеждането на смесения календар води до отпадането на мнозина от Църквата(т.е. тези, които си създават свои истинни синоди, изпадайки в разкол), оправдано ли е то?

Може ли да се направи аналог с някаква друга реформа в миналото, довела до разколи, противоречия и отпадане от Църквата на мнозина дотогава верни християни?

Как изобщо трябва да постъпваме с нещо в Църквата, което ни съблазнява, вместо да ни дава мир?

o'style wrote: Погледнете първо дали е патица, за да отклони вниманието Ви от истинските проблеми в Църквата. Ако видите истинските проблеми, няма да се съблазнявате от фалшивите. Нито пък истината е способна да Ви съблазни.

След като нещо Ви съблазнява, значи в него има фалш.Истината не съблазнява, защото нищо, което води към Бог не съблазнява. Откъдето и започнахме: тъй нареченият календарен проблем е пълно фалшименто. Вероятно менте, направено в Китай.

Искренно се радвам, че стигнахме до единодушие : каквито и да са предимствата на тази промяна /макар, че аз такива въобще не виждам/ факта, че като резултат се внесе смут и разделение в Църквата и стана причина хора да я напуснат е достатъчен да стигнем до заключение, че думите в Евангелието, че добрият Пастир полага душата Си за овцете и е готов за всяка една да пожертва душата си но да я спаси, както казва апостола, е напълно достатъчен да заключим, че ПРОМЯНАТА СЕ ОКАЗА ПАГУБНА. Не завиждам на нашите Архиереи, защото ще дават отчет за всяка погубена душа от стадото им на Страшния Съд. Аз никого не осъждам, моля прошка ако някого съм обидил неволно, но ще продължа да пътувам по 80 километра всякога, когато се причестявам с Христовите тайни, за да не измъчвам съвестта си.

Аз пък твърдо вярвам, че един истински пастир трябва да е готов и убива вълците, не само да бяга от тях със стадото си

Добрият пастир трябва да изостави цялото си стадо за една конкретна овца, но винаги предполагате, че тази овца трябва да сте Вие конкретно, а не някой друг! Пътувате 80 километра, за да сте чисти със съвестта си, прекрасно, само дето в тази Ваша съвест няма и искрица любов, защото очевидно във Вас има и гордост, която ви подтиква да се разграничавате. Нямате канонична причиня, сам го признахте! Остана само гордостта Ви и презрението Ви към тези, обикновените християни, опитващи се да водят нормален живот!

Овца, която сама иска да се погуби и добрият пастир не може да спаси.

Колко хубаво го е казал апостолът:

„От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас."( 1 Йоан. 2:19)

И смяната на календара въобще не може да бъде оправдание за отпадналите в разколи и ереси. В момента са точно 88 православните разколи! Старостилни разколи станаха и в Сърбия и в Грузия и в Русия -само там са 30-40! Но човек реши ли да си търси оправдание, за да гъделичка егото си извело го извън Църквата - пътечки много
Амон wrote: Ще ни бъде търсена сметка и за това, кой, с какво е измъчвал съвестта си! И може да се окаже, че 80 те километра всяка седмица са нищо, пред това, че във вярата не сме израсли и на синапово зърно

n_antonov wrote: Че това да не е маловажен проблем? Църквата се е доближила до света по въпрос, който нито е каноничен, нито е отстъпление от вярата. Ликвидирала е едно абсолютно излишно раздвоение за църковно вярващите хора! Изключително важен жест! Църквата се старае да бъде по-близо до обикновените хора, а не само до ангелите!

Точно в "света" е проблемът на основната част от старостилците - те са съсипали целия си личен живот, преследвайки химери и сега смятат, че светът им е виновен. Стъпили от маргиналната си позиция мразят света, смяната на календара е компромис със "светското". Те съвсем правилно тълкуват смяната на календара, просто вече не са способни да погледнат на опитите за някаква симфония с обществото като нещо положително. За тях това е предателство!

Естествено, че трябва да се смени календарът и това е само една първа и плаха крачка, трябва да се направят още много крачки в същата посока, и то с твърдост. Много неща могат да се променят в положителна посока, без да се изпада в секуларизъм, много добри и забравени традиции могат да се преоткрият. Другата алтернатива е да кажем - "хайде да зарязваме това обречено общество и всички веднага в пустинята...". Политиците добре се грижат, така че скоро ще имаме достатъчно пустиня, където да ходим!

o'style wrote: За Никоновата реформа в РПЦ чували ли сте? Римската и Картагенската църкви - Новациан! За разкола на св. Теолипт? За Виктор Римски и малоазийските църкви... Но както вече цитирах св. ап. Йоан Богослов, ако верните дотогава започнат да отпадат, редно е да се замислим, доколко и в какво са били верни! Щом един календар, за който и г-н Амон се съгласи, че си е чисто сантиментално-емоционален проблем, може да ни извади от Църквата Изглежда сме били верни не на Христа и Църквата, а на собствените си представи за тях

Браво г-н К., откога е излязла Сръбската Православна Църква от Църквата? Това само Ваше мнение ли е? Като ме обявихте за расколник понеже съм преминал към СПЦ, не прибързвате ли с присъдата си? Аз Ви предлагам да оставите на Друг да ме осъди, но щом настоявате, - давайте!

Амон wrote: Не сте единственият, който с удоволствие би ходил да се черкува в Сърбия, уверявам Ви! Това многократно е писано и коментир форума ни. Най-малкото защото в Сърбия хората се причастяват.

Календарите в случая нямаше нищо общо и ми е странно, как за Вас може да има. Превръщането на календарните различия в първостепенен проблем си е болест и не виждам, защо за тази болест трябва да се мълчи или говори меко.

Освен това,позволете ми да отбележа една разлика - сърбинът се черкува в Сърбия, но би се черкувал и в България, без да чувства съвестта си обременена. Излиза, че станахме по-сърби от сърбите?

Амон wrote:
Г-не, нямам пророчески дарби! Няма как да съм знаел, че сте преминали към СПЦ, а и СПЦ не е разколническа църква Написаното от мен в постинга, който визирате е обобщение и не може да се отнася конкретно за вас.

Амон wrote:
По-спокойно с емоциите, моля! Не си спомням някъде да сте писали къде точно се причастявате, за да очаквате, че останалите участници в дискусията вече знаят. Похвално е, че жадувате за Христос и сте готов да пропътувате 80 км. всеки път, за да се приобщавате с Него, но ако причината за тази "екскурзия" е календарът, това е вече жалко.

^ Защото ако ходите до Сърбия, за да не се причастявате с "отстъпници", няма никаква логика. БПЦ и СПЦ са в евхаристийно общение и който се причастява в СПЦ е все едно, че се е причастил в БПЦ, Еладска архиеопископия, Румъния, Русия и т.н. Няма разлика.

Може би Амон ще бъде с още по-спокойна съвест, ако започне директно да се причастява само тук:

https://dveri.bg/content/view/10653/33/

Вярно, ще увеличи километража, но според разбирането си, ще скъси дистанцията до спасението.

Възлюбени братя в Христа,
Припомнете си, че започнах да пиша тук припомняйки ви думите на ап. Павла в посланието му до Римляни 14 гл. Моля прочетете си го пак защото словото Божие знаете, а на дело противното вършите. Ако аз съм немощен и различавам празниците един от друг, а вие силни, то не умря ли Христос за всички ни? Или само вие сте чеда Божи? Ако бяхте такива нямаше да се надпреварвате да сипете подигравки и презрение върху ми вече втори ден.
Моля още веднъж прочетете и запомнете: "НЕ ПОГУБВАЙ СЪС СВОЕТО ЯСТИЕ ОНОГОВА, ЗА КОГОТО ХРИСТОС УМРЯ. /Рим.14:15/..."И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание"

@ Амон - доколкото си спомням Вие започнахте с една тирада относно новокалендарците, с които се оказва, че всъщност сте в евхаристийно общение. Не си спомням за конфликт м/у съвременните православни църкви на тема календар в последните години. Вие такъв ли се опитвате да създадете? Освен това, не мисля че е уместно да се цитира Свещеното Писание за щяло и нещяло, както и извън контекста.
Ако съм Ви обидил с нещо лично - моля извинявайте!

Здравейте, amon, струва ми се, че предварително сте настроен, че с вас ще се постъпи несправедливо. Може би това е несъзнателно поставяне в позицията на нападнат, но то е характерно за всички старостилци, които познавам. Те всички чувстват себе си мъченици, преследвани, подигравани и дори, когато не е така, винаги намират повод да се почувстват пак в свои води. Защото в същото време да си гонен е и много романтично и героично... Като казвам старостилци, имам предвид не просто християните, които служат по стария стил, но тези, които считат календара за догмат. Затова в Сърбия християните не са старостилци, тъй като те не идентифицират християнската си идентичност с календара. Но и в Сърбия има старостилци и това са разколници, които са се отделили от Сръбската църква и не се причастяват с останалите християни, тъй като ги обвиняват, че не вярват в спасителната роля на календара и т.н. Това имаха предвид някои от събеседниците ви, като говореха за разколници в Сърбия. Повечето неосъзнати старостилци като вас не са запознати с това и разделят християните на старостилци и новостилци, независимо дали става дума за канонична Църква (като в Сърбия и Русия) или за разколници-старостилци, каквито има във всички канонични Църкви.

За плодовете на календарната реформа може да се говори много. Не съм съгласна, че единственият плод бил разделянето на Църквите в празниците им и съблазняването на много хора, които са напуснали Църквата. Но като задаваме въпроса за плодовете, нека го насочим към старостилците. Какви плодове дава у тях, у хората, които разделят християните на новокалендарци и старокалендарци, борят се за "връщането на календара", "спасяват се по правилния календар"? Ами искам да ви кажа, че това което виждам не е никак в тяхна полза. Виждам обособяване в сектантски групи, които в един момент дори могат да напуснат Църквата, както стана в Княжево. Други плодове са враждебност, надменност, нервност, самомнение, лицемерие в същото време някаква инфантилност, която само в началото може да ти заприлича на детска наивност. И да не ми издигат като свой образец на подражание архиеп. Серафим - един вид, ние може и да сме такива (ама за пред вас го казваме, иначе сме си много по-благочестиви), но ето вижте какъв плод е дал животът на "старостилеца" архиеп. Серафим. Архиеп. Серафим обаче никога не е бил "старостилец", позицията му за промяната на календара не го е накарала да разделя християните на "старостилци" и "новостилци", календарът за него не е бил идеологията, в която днес са го превърнали старостилците. Жалко, че няма да го разберете... Идеологията, която сте прегърнали, ви е по-скъпа от истината и ви дава по-голяма утеха и сигурност.

Златина wrote: Многоуважаема Златина, не мога да допусна, че без да прочетете какво съм писал, се обръщате към мен и започвате да си декламирате /макар и не на място/ това което си знаете. Недоумявам, че ако сте пък прочели какво пиша, как не сте разбрали повтореното от мен вече за четвърти път, че календарният въпрос не е догматически, нито канонически, нито въпрос на вярата. Понеже от хилядолетия вече е знайно, че някои въпреки, че имат уши и очи по трудно асимилират някои неща, ще се опитам да бъда по разбран и ясен по друг начин: Имало един Господар, който поверил едно от стадата си с овце на пастир, който дълги години /много столетия/ съвестно свирел на кавала си една мелодия и овцете си пасяли доволно и честито. Докато не дошла в главата на пастира идеята да започне друга мелодия на кавала си, но какво станало - овцете се разпръснали и една част от тях не понесла мелодията и хукнала по баира. А пастира си продължавал новата мелодия без да се вълнува за загубата на няколко "глупави овце", докато не дошъл Господаря и поискал сметка от пастира си ......Досещаш ли се драга Златина какво е последвало??? За мен лично смяната на календара е толква "фатална" колкото ако утре Св. Синод излезе с Окръжно и нареди всички свещенници да носят вече само жълти калимавки и червени раса.....Дано вече съм пределно ясен......

Може да не съм ви разбрала. Обаче как се съчетава тази притча с желанието ви да се причастявате в старостилна църква и да пътувате толкова дълго?

За какво се измъчва съвестта ви, като единственият ви проблем е, че страдате за разпиляното Христово стадо?

А иначе за притчата ви... Овцете нямат право да са глупави и ако заради една мелодия оставят Пастиря, значи никога не са го познавали, а са познавали само някакви "мелодии". В това е трагедията на старостилието. Много точно картинно я определихте.

"Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми" (Йоан 10:27)

Многоуважаема Златина,
Ще си позволя пак образно да се изразя: Ако майка ми постъпи недобре, например хване в двора си кокошката на съседкта и я сготви. Аз няма да се задоволя с това да кажа неодобрявам какво си направила и после да седна и да се наям хубаво с крадената кокошка. Бих предпочел да отида до съседката и да кажа моля те дай ми кора хляб....Тоест именно за това пиша,че съвеста ми не ми позволява след като неодобрявам нещо,- да участвувам на практика, макар че самият календар никого няма да спаси. Ето, предстои свикването на Велик Събор на Православната Църква, ако се вземе там решение /независимо какво ще е/ за мен въпросът е окончателно изчерпан. А за сега когато съм убеден, че нещо не е полезно аз няма да се задоволя само да кажа не е добре и после да се правя на расеян, а щом не го одобрявам и на дело няма да участвам в това дело. Същевременно се старая никого като личност да не осъждам за каквото и да е било, защото съзнавам, че съм много по лош от всички.