За разкола и връщането на имотите.

Братя и сестри,
искате ли да обсъдим скорошните действия по връщане на заграбените от разколниците църковни имоти.
Поставям тази тема, защото наскоро чух от един познат, (силно вярващ човек и така да се каже - църковен активист), че насилственото изземане на тези имоти не било правилно и щяло да отблъсне хората от църквата.
Аз не споделям това мнение.
А вие какво мислите?

Не съм сигурен дали темата е подходяща за форума. Голяма е опасността, обсъждането да се превърне в осъждане и богословието да се смеси с политиката. Просто събитията са твърде "горещи" и е трудно да дадем спокойна оценка.

Например, още формулировката на въпроса е малко подвеждаща. "Насилственото изземане на имотите правилно ли е и няма ли да отблъсне хората от църквата?" Предполагам, че твоят познат се е изразил така и с това вече дава неявен отговор. Защото изземването със сигурност беше принудително (това е факт), но "насилствено" вече изразява отрицателна оценка. Сам виждаш колко е трудно дори да поставим въпроса, а как да продължим обсъждането?

Аз лично смятам, че тази мярка беше наложителна и оправдана. Не знам конкретни подробности, не мога да преценя всяко отделно действие на органите на реда, но като цяло нямаше друг изход. Мисля, че БПЦ действаше максимално търпеливо - до крайния възможен предел.

Действително има опасност, отделни хора да бъдат отблъснати от църквата. Ето защо, мисля, че е много важно църквата да не мълчи в този момент - тя трябва да говори, защото иначе хората може и да не разберат позицията й. Имам предвид онези хора, които "по навик" си ходят в енорийския храм (дори да е окупиран от разколници). За тях принудителните действия може и да изглеждат насилие: ами че свещеникът, когото познаваме от дълго време, е такъв добър човек, какво толкова искат от него? Едва ли има българин, който да не е чувал за разкола, но у повечето хора съществува някаква смътна представа, че това си е някакъв проблем на институцията - засяга "онези горе", ние няма какво толкова да му мислим. Или че щом става дума за имоти, значи е просто "борба за кокала". Поне такова е моето впечатление от няколко разговора.

Хората не познават каноните и е безсмислено да им се цитират разсъжденията на светите отци: онези, които могат да ги разберат, най-вероятно вече са ги разбрали. Онова, което трябва да се каже, е, че в този спор едната страна е права, а другата не е: едната страна е законен собственик, а другата е обсебила имота. Като че ли не са много простичките обяснения, например нещо такова: "Ако вие, като се приберете вечерта от работа, намерите гаража си зает от колата на комшията, няма ли да протестирате?" Така всеки ще разбере за какво става дума. Обаче обикновеният човек поставя спора за църковните имоти в съвсем друга категория: "ако ти получиш трета вила, за мене няма да остане пета яхта". И естествено решава, че този въпрос не го засяга. Не се шегувам, сериозно говоря, неразбирането е истински проблем.

Прав си, Добри, неразбирането наистина е много голямо. Именно неразбирането и липсата на каквато и да е интуиция за Църквата като Тяло Христово като че ли бяха причина в началото на 90-ти го дини на ХХ в. политическата власт да се намеси толова неадекватно в живота на Църквата. А въпросът за имотите изникна като едно следствие от тази фатална намеса, плод на неразбиране.

Много интересно и полезно би било да се изследва как се е отразило върху живота на Църквата рухването на тоталитарната система в други православни страни: Румъния, Сърбия. Все си мисля, че там разкол като този в БПЦ не би могъл да възникне - просто в тези страни обществото е много повече "в час" по отношение на това що е Църква. Разбира се, заслугата за това не е на някой друг, а преди всичко на епископите, предполагам. Да не забравяме, че известните богословски движения, които бележат литургичното възраждане в Сърбия, са инициирани от именно от сръбски епископи.

Хубаво е, наистина, че днес разколът е на път да се преодолее. Това че някои свещеници са недоволни е естествено и само по себе си не би трябвало да е чак такъв проблем. Проблемът е в неразбирането, което цари както в обществото, така и сред самоопределащите се като православни. На какво друго, освен на неразбиране, можем да отдадем факта, че днес много от новообърнатите към църквата хора се насочват към младостарци, към духовни наставници, които не само не биха им помогнали да израснат в Христа, но които много успешно биха могли да им разбият живота или да ги вкарат в психиатрия. Именно тези неща би трябвало да занимават онази част от обществото, която гравитира към Църквата: как да разпознаем проникновените и духоносни наставници, или, ако такива липсват, може ли да се направи нещо, в бъдеще да се появат. Този въпрос има пряко отношние към статута на манастирите, например, както и към ролята на средните и висшите духовни училища в тази насока. Лошо е, че тези и други подобни съществени въпроси остават на заден план, а православната общност се занимава с действията на полицията или с палатковите лагери на разколниците пред храмовете. И това отклоняване на внимането продължава вече 14 години.

Не знам въобще защо трябва да се коментира тази тема .Разкол вече няма и няма да има.

И аз не виждам смисъл да се коментира темата. Факт е, това че масово се е разпространило мнение за "насилственото връщане на имотите", факт е обаче и, че не се споменава никъде за НАСИЛСТВЕНОТО разграбване на същите тези имоти - с оръжие! (no comment)

Тъй като БПЦ е излязла с официално изявление по въпроса, коментирането на темата е безплодно тук от гледна точка на това, че нашите дискусии не решават абсолютно нищо от такъв спорен характер.

за това който го вълнува да прочете следните линкове:

[url:4qdcw0i8]synpress.bgl...htenie.htm[/url]

[url:4qdcw0i8]synpress.bgl...onkova.htm[/url]

С това смятам да заключа темата.