Не съм сигурен дали темата е подходяща за форума. Голяма е опасността, обсъждането да се превърне в осъждане и богословието да се смеси с политиката. Просто събитията са твърде "горещи" и е трудно да дадем спокойна оценка.
Например, още формулировката на въпроса е малко подвеждаща. "Насилственото изземане на имотите правилно ли е и няма ли да отблъсне хората от църквата?" Предполагам, че твоят познат се е изразил така и с това вече дава неявен отговор. Защото изземването със сигурност беше принудително (това е факт), но "насилствено" вече изразява отрицателна оценка. Сам виждаш колко е трудно дори да поставим въпроса, а как да продължим обсъждането?
Аз лично смятам, че тази мярка беше наложителна и оправдана. Не знам конкретни подробности, не мога да преценя всяко отделно действие на органите на реда, но като цяло нямаше друг изход. Мисля, че БПЦ действаше максимално търпеливо - до крайния възможен предел.
Действително има опасност, отделни хора да бъдат отблъснати от църквата. Ето защо, мисля, че е много важно църквата да не мълчи в този момент - тя трябва да говори, защото иначе хората може и да не разберат позицията й. Имам предвид онези хора, които "по навик" си ходят в енорийския храм (дори да е окупиран от разколници). За тях принудителните действия може и да изглеждат насилие: ами че свещеникът, когото познаваме от дълго време, е такъв добър човек, какво толкова искат от него? Едва ли има българин, който да не е чувал за разкола, но у повечето хора съществува някаква смътна представа, че това си е някакъв проблем на институцията - засяга "онези горе", ние няма какво толкова да му мислим. Или че щом става дума за имоти, значи е просто "борба за кокала". Поне такова е моето впечатление от няколко разговора.
Хората не познават каноните и е безсмислено да им се цитират разсъжденията на светите отци: онези, които могат да ги разберат, най-вероятно вече са ги разбрали. Онова, което трябва да се каже, е, че в този спор едната страна е права, а другата не е: едната страна е законен собственик, а другата е обсебила имота. Като че ли не са много простичките обяснения, например нещо такова: "Ако вие, като се приберете вечерта от работа, намерите гаража си зает от колата на комшията, няма ли да протестирате?" Така всеки ще разбере за какво става дума. Обаче обикновеният човек поставя спора за църковните имоти в съвсем друга категория: "ако ти получиш трета вила, за мене няма да остане пета яхта". И естествено решава, че този въпрос не го засяга. Не се шегувам, сериозно говоря, неразбирането е истински проблем.
