Мобилно меню

Как ще живеят децата ни в този материален и грозен свят??

  • адди
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
06 Апр 2009 14:51 #25097 by адди
Здравейте,
тази мисъл не ми дава мира от едно известно време. Имаме си едно момиченце и бихме желали да имаме още едно детенце. Но ... като гледам в какво лъскаво отвън и загнило отвътре общество живеем, се чудя има ли смисъл. Как ще живеем и възпитаваме децата си в Правата вяра, когато отвсякъде сме заобиколени от мизерия, разврат, убийства, наркотици, продажници и т.н. Как когато материалното е издигнато в култ, а смисъла на живота се състои в това да излъжеш и измамиш другарчето.... За някакви нищо и никакви 20 години цялата ни ценностна система се срина и изравни със земята. Как да науча детето си да се държи прилично, да уважава хората, да прави добро, да не обижда, да не се стреми към печалбарство, когато то само обратното вижда в реалния свят извън дома?? Как спокойно да родиш дете и да го хвърлиш в този зверилник, в който се е превърнал животът ни??
Винаги съм била оптимист и сам вярвала в доброто начало и в това, че накрая доброто побеждава, но последно време нещо съм разколебана. Просто не виждам изход от тунела. Знам, че все още се намират хора, които биха могли да ми служат за пример със своя праведен живот, но те са просто единици. Просто обществото ни не желае да се промени, спускаме се със страшна сила по надолнището и даже не се замисляме къде отиваме.
Споделям тези свои тревоги с вас, с надеждата да успеете да ме убедите в противното и да успея да си върна надеждата, че този етап от живота ни рано или късно ще отмине и ще дойде следващия по-добър. Вярвам, че Бог е с нас, просто ние сме си затворили очите и се стремим да не го виждаме, но той е с нас и трябва само една стъпка да направим към промяната и той ще ни даде силен тласък напред, само че все пак инициативата трябва да излезе от нас!

Please Вход to join the conversation.

  • Zlatkov
  • Visitor
  • Visitor
06 Апр 2009 15:48 #25098 by Zlatkov
А нима по времето на земния живот на Господ Иисус Христос и по времето на първите християни нравите са били по-добри, хората по-малка страстни. Нима не е имало разврат, алчност, убийства, войни и пр.
Единственото ни упование е на Бога, без Него не можем да вършим нищо.
Да не се заблуждаваме, че всички ще станем праведници и светии с едно махване на вълшебната пръчица. Очистването от страстите е дълъг и продължителен процес, трещ десетилетия.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
06 Апр 2009 17:41 #25099 by n_antonov
Адди, един прост съвет от мен. Гледай по-малко телевизия. Тогава светът ще започне да ти изглежда по-добър и по-интересен. Не само светът, но и целият живот даже. И това няма да е илюзия. Светът е такъв, какъвто си го направим.

Иначе Златков е прав. Ако четете Библията, ще видите, че нещата никога не са били розови. Дори и сред първите християни (справка - посланията на ап. Павел до Коринтяни).

Please Вход to join the conversation.

More
06 Апр 2009 20:41 #25100 by Kosio

Как да науча детето си да се държи прилично, да уважава хората, да прави добро, да не обижда, да не се стреми към печалбарство, когато то само обратното вижда в реалния свят извън дома?? Как спокойно да родиш дете и да го хвърлиш в този зверилник, в който се е превърнал животът ни??

Даваме им шанс, нищо повече. Всичко си зависи от тях самите. Но ако поне в семейството можем да им покажем малко любов и хармония (а и вяра), те със сигурност ще могат да се захванат за нещо (ако искат).

Обърнете диалемата с хастара навън - погледнете нещата през очите на бъдещото си дете. Светът в който живеем е страшен и грозен... Все пак Вие съжалявате ли, че сте се родили? Аз например - определено не съжалявам и съм крайно благодарен на родителите си, че са ме дарили с живот. Въпреки, че обикновено ми е доста трудно (както и на повечето хора), имал съм и доста "яки моменти", за които определено не съжалявам.

Освен това животът от една страна е дар от родителите ни, но от друга - и от Бог. Всеки попада на време и място, където може да намери промисъл за себе си.

Вижте това (нашето #2 - бебката ми на 2 месеца) - понякога и на мен ми се плаче, че сме я шитнали в тази действителност, но се успокоявам с размислите по-горе. Пък и е доста релаксиращо като я погледам малко повече :)


"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
06 Апр 2009 23:42 #25101 by Smilen
Раждането на дете е доброволен акт. В този смисъл, след като човек има съмнения, то не е нужно да прибързва. За детенцето Ви обаче сигурно ще е по-добре да не е самичко, а да има братче или сестриче. Трябва да си отворим добре очите и да видим, че Божията благодат не е престанала да прославя човешкия живот, както и животa на всяка твар. Тъкмо децата са най-голямото доказателство, че мъртвостта не е всесилна. Не е вярно, че навсякъде има само продажност. Този хамлетовска покруса пред повредеността на света е далеч от обективната преценка. А с мизерията също не бива да преиграваме. Ако направим една груба историческа ретроспекция, опирайки се на авторитета на историк като Вера Мутафчиева, ще заключим, че животът в България никога не е бил толкова благоустроен и охолен, както е сега. Който не вярва, нека само се поинтересува за детската смъртност по тези земи преди един век.

Самият живот, без оглед на епохата и е много красив, изключително богат на смисли, в т.ч. такива, които човекът му придава. Отгде да знаем, може би най-вече поради собствена слепота ние
виждаме в света преимуществено грозното и уродливото. По човешки преценяваме и по човешки познаваме. Поради грозотата в нас заразяваме света с разруха. Може би нашите деца да имат по-чисти сетива и да ни помогнат да отворим нашите.

Не е вярно, че ценностната ни система се е срутила в последните 20 г. Това клише повтарят онези, които преди 60 години направиха доста успешен опит да видят сметката на всяка ценностна система. Може би в последните 20 г. сме поучили възможност малко по-цялостно да разберем какъв лукав род сме, да се видим в целия си позор на европейци и да се отвратим от себе си. Това не е безполезен опит за безкористно търсещия. Този опит трябва да ни вдъхва вяра и надежда че в бъдеще човекът може да покаже и друго лице, че може дори да украсява този свят. Не е нужно непременно да се представяме пред децата си като нравствено съвършени, каквито не сме. Нужно е обаче да сме честни с тях, за да могат те да развият сетива за правдиво възприемане на живота. Така можем да се надяваме, че тяхното израстване ще покрие нашата немощ. Може би те няма да се гордеят с нас, но доста е, ако не ни презират. А нам остава в техните очи, от които ни гледа Сам Христос, да намерим прошка и да видим образа на вечния живот.

Децата са радост, но и разпъваща болка. Не бива да има илюзии в това отношение. В децата си човек вижда живо окровение на Бога, Който е Любов, те преобразяват живота ни, правят го вълнуващ, цялостен, вълшебен. От тях обаче идват и едни най-жестоките удари. От една страна, когато детето страда несправедливо или поради вроден телесен или душевен недъг, страда и родителят му, и то многократно повече. От друга страна, когато детето стане блудник, злодей, а това се случва често, ако му липсва характер или автентично лице, тогава родителят е близо до адските мъки. За да се предпазим от последното, е нужно във възпитението на детето да изберем по-малката злина. По-добре е да насочваме децата си в пътя на добродетелта, ако и този път да им носи теготи в този живот, отколкото да подкрепяме у тях стремежа за съобразяване с този век: последното рано или късно се обръща като жестоко обвинение към самите нас. Може те да ни се виждат слаби и немощни, за да бъдат кръстносци, в някои случаи може да ни изглеждат по-слаби от нас самите. Не бива да пренебрегваме целебното средство, наречено молитва. Бог е особено внимателен към молитвите на ридителите, които просят Неговата помощ за светлите и опасни начинания на своите деца. Страшно е това изпитание, дума да няма, но то прилича на родилните болки, които бързо се сменят с радост от това, че си отгледал и възпитал не само нов човеши индивид, но и нов Човек. А разбереш ли, че си си убил човешкото и Божието у детето си, че си го подтикнал да стане храна за всепоглъщата паст на светската мъртвост - това е повод за скърб, която едва ли може да се утеши, понеже осъзнаването идва по правило тогава, когато вече нищо не може да се направи. Това е скръбта на Йордан Герака от повестта "Гераците" на Елин Пелин, който кълне синовете си с думите: "Избийте се кучета! По-добре да не се бяхте пръквали", това е и гористта на един горчиво омъдрен турчин, който възкликнал пред моя прадядо: "Ние не буюктисахме (отгледахме) деца, а душмани (врагове)".

Не бива да си мислим, че неувереността в смислеността на раждането на деца е нещо специално само за сегашното време. Напротив, аз принадлежа също към поколение, което беше отписано, още преди да е видяло Божия свят. Смятаха, че ако не загинем от атомна война, чернобилската радиация със сигурност ще ни ликвидира. Обаче Бог ни съхрани и даже ни Се откри чрез дивни Откровения, повярва в нас: всъщност Той и досега май единствен вярва в нас. Ние обаче не Му повярвахме. Това трябва да кажем открито на нашите деца - че сме неверни, непостоянни и лукави. Затова униваме пред света, развалата му ни плаши, вместо да ни вдъхновява за битки. И тъй, като бъдем честни със своите децата и им осигурим, доколкото е възможно, пълноценно детство, нека ги учим на трудолюбие, нека им внушаваме, че смисълът на живота е не в релаксацията, а във всекидневното усилие. Усилие, не за да направим света рай, а за го предазим да се превърне невъзвратимо в ад, както учи архиепископът на Атина Йероним.

Моята баба казва: "Който плаче за деца, няма ум". Така е, умът сам по себе си подсказва, че раждането на деца крие повече рискове, нежели изгледи за добър край. Безумието на вярата обаче в случая е по-мъдро, защото Промисълът Божи неизменно води хората към Богопознание. Затова има многобройни доказателства.

С всяко новородено дете този свят се приближава към своето осъждане и към своето спасение.

Please Вход to join the conversation.

  • Ksenia
  • Visitor
  • Visitor
07 Апр 2009 13:35 #25102 by Ksenia

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
07 Апр 2009 20:25 #25104 by Smilen

Wow! :D D D D


Виж, Никола и Косьо са се доказало като татковци. Но аз не съм татко. Поне засега :) Моите възгледи са по-скоро теоретични, споделям какво съм дочул оттук-оттам.

Please Вход to join the conversation.

  • адди
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
16 Апр 2009 13:40 #25176 by адди
За съжаление не мога да се съглася, че негледането на телевизия е решение. Животът извън дома реално съществува и ние не можем да живеем в къщи като в инкубатор. Т.е. ние възрастните можем, защото ние сме вече изградени личности, повечето от нас могат да преценят ситуациите, защото сме зрели хора, но децата все още нямат изграден мироглед и ще им бъде много трудно да преценят "за" и "против" случващото се около тях. Когато станат на 7 години те ще се сблъскат с действителността в цялата й сила и разнообразие. Мога само да си представя какъв шок би могло да предизвика това в малките им главички.
Вярно е, че никога не сма живяли в идеална среда с идеални човешки взаимоотношения, но си мисля, че никога хората не са били толкова безотговорни и цинични във взаимоотношенията си. Живеем ден за ден, без да се замисляме за утре и че това което правим днес ще се върне с много го-голяма сила при нас в утрешния ден.
Все още има надежда, защото срещам хора, достойни за уважение и само се моля на Господ да ни помогне на всички да се вразумим и де спрем този устремен бях по пътя към лукавия, за да можем поне да имаме основание да погледнем децата си в очите.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
16 Апр 2009 19:43 #25180 by n_antonov

За съжаление не мога да се съглася, че негледането на телевизия е решение. Животът извън дома реално съществува и ние не можем да живеем в къщи като в инкубатор. Т.е. ние възрастните можем, защото ние сме вече изградени личности, повечето от нас могат да преценят ситуациите, защото сме зрели хора, но децата все още нямат изграден мироглед и ще им бъде много трудно да преценят "за" и "против" случващото се около тях. Когато станат на 7 години те ще се сблъскат с действителността в цялата й сила и разнообразие. Мога само да си представя какъв шок би могло да предизвика това в малките им главички.


Ако растат в семейство, нормално семейство със здрава емоционална среда, няма да им стане нищо на малките главички. Иначе отдавна не бих използвал подобен израз по адрес на дъщеря си например. От математическите задачи, които решава, дори да я бутнеш насън, ми се изправя косата и ми идва да избягам с крясъци от стаята й, а житейските препятствия, с които се бори и се справя, по нищо не отстъпват на тези на родителите й. В някои отношения децата ни са мнго по-здрави от нас, така че първо е добре да внимаваме да не им пренесем вирусите си.

Иначе, не бих разчитал много на изградения ни мироглед на възрастни, а и колкото по-малко присаждаме нашия и без това изоснови дефектен мироглед, толкова по-добре за тях. Това не е толкова проста тема. В 90% вече изграденият ни мироглед вече е за боклука. Точно затова църквата изисква от всеки встъпващ в нея първо да умре, а думата покаяние означава преди всичко обръщане на ума (ако щете, с главата надолу).

Please Вход to join the conversation.

More
16 Апр 2009 20:59 #25181 by Kosio

За съжаление не мога да се съглася, че негледането на телевизия е решение

В никакъв случай не е решение, но... някой път направете малък малък експеримент. В продължение на една седмица винаги организирайте нещата така, че да вечеряте заедно цялото семейство и телевизорът да е изключен по същото време. Пробвайте, ще ви хареса и ще искате още, гарантирам!

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

More
16 Апр 2009 21:13 #25182 by Kosio

В някои отношения децата ни са мнго по-здрави от нас, така че първо е добре да внимаваме да не им пренесем вирусите си.

Това си зависи от самите нас - ако вместо самите ние да преодолеем вирусите тръгнем да им инсталираме анти-вирусни програми, със сигурност ще ги пренесем. От друга неща, могат да попитят и нещо хубаво, примерно ако усетят любов, няма да вярват на празни приказки и оригиналничене, че любов не съществува. Ако пък любовта е здрава и кротка, може да не ги хване и лигавата романтиката от холивудските филми и чалгата. Грижовността също се попива. Гражданската култура... Вкусът към добрата литература, музика...

Любопитен е въпросът, задължително ли е децата да странат и останат вярващи, ако в семейството им цари здрав духовен живот . В детските години е нормално. Но след това - в никакъв случай, отново изборът си е техен, но ако са имали възможност да се докоснат до нещо, няма да го изоставят толкова лесно. Отделен е въпросът, че ако обичаш родителите си, винаги ще уважаваш дълбоко и възгледите им за живота (дори да не ги приемаш).

Точно затова църквата изисква от всеки встъпващ в нея първо да умре, а думата покаяние означава преди всичко обръщане на ума (ако щете, с главата надолу).

... все пак става въпрос да умре за света. Училището и семейната среда ще са различни, с различни послания. Криза винаги има (освен за възпитаниците на ДДЮ), но детето в семейство с вярващи хора ще може да я предоле по-истински. Затова не трябва да бъдем и нихилистично настроени към това, което сме постигнали в нашата "домашна църква". Може да се окаже, че то не е никак малко. Освен тоова е с "кръв" и миене на чинии извоювано!

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
16 Апр 2009 23:05 #25183 by Smilen

В 90% вече изграденият ни мироглед вече е за боклука. Точно затова църквата изисква от всеки встъпващ в нея първо да умре, а думата покаяние означава преди всичко обръщане на ума (ако щете, с главата надолу).


Абе ние да преобърнем начина, по който гледаме на себе си. Това е преди всичко покаянието. Пък за мирогледа, не знам дали е толкова за изхвърляне. Това други ще съдят. Във всеки случай всеки е човек на своето време и ние не можем да надскочим времето си. Но възпитанието не се свежда до пренасяне на мироглед, а до безкористна обич и съответствие между думи и дела. Иначе всеки си има свой път и свои върхове за изкачване.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
17 Апр 2009 09:39 #25186 by n_antonov

В 90% вече изграденият ни мироглед вече е за боклука. Точно затова църквата изисква от всеки встъпващ в нея първо да умре, а думата покаяние означава преди всичко обръщане на ума (ако щете, с главата надолу).


Абе ние да преобърнем начина, по който гледаме на себе си. Това е преди всичко покаянието.


Именно, де. Аз нещо друго ли казах?

Please Вход to join the conversation.

  • bozman
  • Visitor
  • Visitor
25 Дек 2009 11:55 #26996 by bozman

Здравейте,
тази мисъл не ми дава мира от едно известно време. Имаме си едно момиченце и бихме желали да имаме още едно детенце. Но ... като гледам в какво лъскаво отвън и загнило отвътре общество живеем, се чудя има ли смисъл.

--- Ами смени си обществото Ади, някой да те е вързал в българско ? Аз съм от десетина години в Испания и съм си върл националист. Скапана държава обаче като България няма в Европа. За един месец миналата година ми скъсаха нервите като почнеш от полицаи по улиците, рекетьори в кметствата, обирници от фирми енергоносители и т.н. Ще ти кажа, може и да ти е чудно и непонятно, но като излязох през Хърватска и Словения и . . . .се почуствах у дома. Ако бях малко по на ти с религията бих се заклел, че Балканите са прокълнато място. Сега ако някой ми рекне нещо против България, може да отнесе някой ритник, но да се връщам там . . .само ако ме вържат и ме закарат насила. Ако имаш и капка мисъл за дъщеря си - дърпай навън докато си млада. В този момент Канада и Норвегия са добри възможности. Винаги ще можеш да се върнеш когато поискаш, само първото излизане е трудно, страшно, неясно - такива сме си българите, домошари.

Честита Коледа !

Please Вход to join the conversation.

  • В. Каравълчев
  • Visitor
  • Visitor
25 Дек 2009 17:20 #27002 by В. Каравълчев

Скапана държава обаче като България няма в Европа.

Зависи, какво разбирате под Европа? Ако за вас това е само Западна и Централна Европа - сте на 90% прав. Но България не е най-източната част на Европа! А в най-източната част на Европа нещата са страшни и там има държави, които са десетки пъти по-скапани съгласно критерия ви за скапаност. А Испания е хубаво място, дори и само заради Реал Мадрид и Фернандо Алонсо :wink:

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
26 Дек 2009 18:55 #27005 by n_antonov

А Испания е хубаво място, дори и само заради Реал Мадрид и Фернандо Алонсо :wink:


Също и заради Фернандо Торес, Рейна и Рафа Бенитес, които учат англичаните на футбол (доскоро там беше и Шаби Алонсо) ;)

Please Вход to join the conversation.

  • В. Каравълчев
  • Visitor
  • Visitor
27 Дек 2009 16:55 #27006 by В. Каравълчев
Без коментар:

Шейх Мансур предложи 1 милиард евро за Реал Мадрид

corner.dir.b...id=5610063

Please Вход to join the conversation.