Богословския факултет - за и против

Vasco wrote:

В темата за Църковен вестник, в едно мнение се казваше, че Църковен вестник и Богословския факултет са част от проблемите на църковния ни живот.
Искате ли да си поговорим за проблемите на факултета? Моля тези, които са го завършили и тези, които учат, да споделят мнение по този въпрос.

А ако поговорим за тях, можем ли да ги решим? Все пак, тъй цитираното от теб мнение forum.logos-....php?t=261 е моето и съм казал "А", ще трябва да кажа и "Б". Много те моля, имай предвид, че става въпрос за мое лично мнение, което НЕ АНГАЖИРА НИКОГО! Както знаеш аз не съм богослов, а програмист и от дълги години не съм в тъй наречените "академични среди", даже доста често си казвам "за щастие!".

Ще започна по-отдалече. Може би си забелязал, че сградата на БФ е една от най-красивите в София. Преди около 3 години, на една от външните стени внезапно се появи ужасна пукнатина. Проблемът е, че пукнатината не остана само в сградата.

Докато пишех, си мислех за един конкретен инцидент. Преди около половин година, се оказва, че един от асистентите в БФ при СУ е сектант - член на общността на име "Руска Автономна Църква", която развива учение за абсолютната безблагодатност на всички канонични православни църкви. Нещо повече - оказва се, че въпросният асистент вече е "свещеник" в тази църква, като преди това е прекръстил (повторил тайнството Св. Кръщение!!!) върху себе си, семейството си, след това с жена си са се венчали отново. Асистент по догматика!

Дотук добре - всеки е свободен да вярва в каквото си пожелае. Проблемът е, че преподавателите в БФ не успяват в продължение на *дълги месеци* да вземат категорично решение как да постъпят. Асистентът е *защитаван* от много от преподавателите, някои дори му се възхищават за "смелостта". За тях неговото присъствие в БФ е напълно нормално - спорове, караници, стига се дори до побоища! Най-накрая приемат единодушното решение да се допитат до Св. Синод за мнение (защитниците на въпросния сектант се надяват, че Св. Синод няма да отреагира). За тяхно учудване обаче, Св. Синод излиза с бърза и адекватна позиция. И то не за месеци, а само за няколко часа!

synpress.bgl...tualno.htm

Този пример е много показателен. Проблемът не е толкова в интригантството, противопоставянията - те много или малко съществуват във всяка академична общност - това е разбираемо, да го наречем "кухненски проблеми". Проблемът е, че "академичния живот" би следвало да бъде просто една възможност спокойно да се задълбочаваш в науката, а често не е.

Много от преподавателите там са посредствени (за щастие не всички!). Причините могат да бъдат много лесно обяснени, ако се проследи историята на тази институция назад във времето. Но проблемът остава - посредствеността не може да изчезне изведнъж. Посредствените преподаватели си избират посредствени асистенти от страх да не бъдат изместени.

Това е видимата страна на проблемите. По-страшно е, ако съществува и невидима. Защото все пак богословът не е само учен, но и християнин - той трябва да бъде едно с Църквата, да участва в Литургичния живот, да благовествува. Всеки богослов следва да бъде и християнин, така, както всеки друг християнин малко и много е длъжен да бъде богослов.

В трудни моменти Църквата може да има нужда от помощ, която само богословите могат да дадат. Нуждата да се спират и оборват сектантските учения, залитанията, нуждата да се откликва на наболелите проблеми на обществото. Богословието следва да е живо, да бъде част от живота Църквата. Притеснението ми е, прекалено често се случва проблеми в БПЦ, които буквално плачат за компетентен богословски отговор, изобщо да не не го получават!

Пример, за да го свържа с предишната дискусия - нездравите неща, които излязоха в Църковен вестник за иконите, нездравата трактовка на различни събития от миналото - не се намери никой "богослов" да отреагира! Между тях, самите "богослови" - "шушу мушу" и "хихихи", четат статиите в ЦВ ред по ред и *се смеят*. Как е възможно вярващ човек да се смее в такъв момент - едновременно да вижда, че от във официалния орган на БПЦ излизат статии, които ще съблазнят хиляди хора и от друга това да е смешно? Какво смешно има за теб ако си християнин, ако вярваш в Страшния съд? Какво смешно има ако по време на Страшния съд видиш едно по едно лицата на всичките (да кажем) 1642 души, които са се съблазнили (<i>"Мария слага лицето си в шепи", "Иван въздъхва и се свива", " Теодора казва "не мога" и навежда глава", "Докато Гергана се обръща към прозореца една издайническа сълза пада от окото й", "Петър захвърля вестника и ударя с юмрук по масата"</i>) и така още 1637 пъти, пак ли ще ти бъде толкова смешно??? Виждал съм с очите си няколко от тези лица! Какъв богослов си, ако се смееш? Ако в теб е останала поне капчица искреност и вяра не би следвало да се смееш. Нима БФ е едно място за "приятни срещи", нима е среда в която да правиш научна кариера, нима е.... НЕ Е! Богословието част от живота на църквата, от живота на всеки от нас...

Ето тази, вътрешна страна на проблемите ме притеснява повече, не толкова дали ще се появят големи български учени или не. Вътрешната страна засяга всеки от нас, а въшните проблеми са проблем на тези, които са в академичните среди.

Със сигурност трябва време, търпение и да се уповаваме на лечебното действие на благодатта и за да се оправят нещата. Заради "капчицата вяра и искреност", която има във всеки човек. Дори и БФ при СУ да не роди нов св. Василий Велики, ще е достатъчно, ако там нещата станат по-здрави.

Ще завърша с един руски виц, който много добре се съчетава с темата на разговора:
<i>
В церковь заходит молодой человек представительного вида. Бабушка, которая сидит у входа, робко спрашивает его:
– Сынок, а ты в Бога веруешь?
– Да Вы что, бабуля, я бакалавр богословия!
– А-а…
Следует минутная пауза и затем следующий вопрос:
– Сынок, а ты хоть Библию читаешь?
– Бабуля, я же сказал – я бог-ослов!
Бабушка, пытаясь понять, повторяет по слогам: бог - ослов.
– Ничего, сыночек, Бог и таких любит!
</i>