- Posts: 2255
- Thank you received: 39
Богословския факултет - за и против
- Vasco
- Topic Author
- Visitor
-
02 Авг 2004 21:34 #2467 by Vasco
Богословския факултет - за и против was created by Vasco
В темата за Църковен вестник, в едно мнение се казваше, че Църковен вестник и Богословския факултет са част от проблемите на църковния ни живот.
Искате ли да си поговорим за проблемите на факултета? Моля тези, които са го завършили и тези, които учат, да споделят мнение по този въпрос.
Искате ли да си поговорим за проблемите на факултета? Моля тези, които са го завършили и тези, които учат, да споделят мнение по този въпрос.
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
02 Авг 2004 22:48 #2468 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Богословския факултет - за и против
Тук освен учили, учещи и завършили има и преподаващи

Please Вход to join the conversation.
02 Авг 2004 23:15 #2469 by Kosio
Все пак, тъй цитираното от теб мнение forum.logos-....php?t=261 е моето и съм казал "А", ще трябва да кажа и "Б". Много те моля, имай предвид, че става въпрос за мое лично мнение, което НЕ АНГАЖИРА НИКОГО! Както знаеш аз не съм богослов, а програмист и от дълги години не съм в тъй наречените "академични среди", даже доста често си казвам "за щастие!".
Ще започна по-отдалече. Може би си забелязал, че сградата на БФ е една от най-красивите в София. Преди около 3 години, на една от външните стени внезапно се появи ужасна пукнатина. Проблемът е, че пукнатината не остана само в сградата.
Докато пишех, си мислех за един конкретен инцидент. Преди около половин година, се оказва, че един от асистентите в БФ при СУ е сектант - член на общността на име "Руска Автономна Църква", която развива учение за абсолютната безблагодатност на всички канонични православни църкви. Нещо повече - оказва се, че въпросният асистент вече е "свещеник" в тази църква, като преди това е прекръстил (повторил тайнството Св. Кръщение!!!) върху себе си, семейството си, след това с жена си са се венчали отново. Асистент по догматика!
Дотук добре - всеки е свободен да вярва в каквото си пожелае. Проблемът е, че преподавателите в БФ не успяват в продължение на *дълги месеци* да вземат категорично решение как да постъпят. Асистентът е *защитаван* от много от преподавателите, някои дори му се възхищават за "смелостта". За тях неговото присъствие в БФ е напълно нормално - спорове, караници, стига се дори до побоища! Най-накрая приемат единодушното решение да се допитат до Св. Синод за мнение (защитниците на въпросния сектант се надяват, че Св. Синод няма да отреагира). За тяхно учудване обаче, Св. Синод излиза с бърза и адекватна позиция. И то не за месеци, а само за няколко часа!
synpress.bgl...tualno.htm
Този пример е много показателен. Проблемът не е толкова в интригантството, противопоставянията - те много или малко съществуват във всяка академична общност - това е разбираемо, да го наречем "кухненски проблеми". Проблемът е, че "академичния живот" би следвало да бъде просто една възможност спокойно да се задълбочаваш в науката, а често не е.
Много от преподавателите там са посредствени (за щастие не всички!). Причините могат да бъдат много лесно обяснени, ако се проследи историята на тази институция назад във времето. Но проблемът остава - посредствеността не може да изчезне изведнъж. Посредствените преподаватели си избират посредствени асистенти от страх да не бъдат изместени.
Това е видимата страна на проблемите. По-страшно е, ако съществува и невидима. Защото все пак богословът не е само учен, но и християнин - той трябва да бъде едно с Църквата, да участва в Литургичния живот, да благовествува. Всеки богослов следва да бъде и християнин, така, както всеки друг християнин малко и много е длъжен да бъде богослов.
В трудни моменти Църквата може да има нужда от помощ, която само богословите могат да дадат. Нуждата да се спират и оборват сектантските учения, залитанията, нуждата да се откликва на наболелите проблеми на обществото. Богословието следва да е живо, да бъде част от живота Църквата. Притеснението ми е, прекалено често се случва проблеми в БПЦ, които буквално плачат за компетентен богословски отговор, изобщо да не не го получават!
Пример, за да го свържа с предишната дискусия - нездравите неща, които излязоха в Църковен вестник за иконите, нездравата трактовка на различни събития от миналото - не се намери никой "богослов" да отреагира! Между тях, самите "богослови" - "шушу мушу" и "хихихи", четат статиите в ЦВ ред по ред и *се смеят*. Как е възможно вярващ човек да се смее в такъв момент - едновременно да вижда, че от във официалния орган на БПЦ излизат статии, които ще съблазнят хиляди хора и от друга това да е смешно? Какво смешно има за теб ако си християнин, ако вярваш в Страшния съд? Какво смешно има ако по време на Страшния съд видиш едно по едно лицата на всичките (да кажем) 1642 души, които са се съблазнили (<i>"Мария слага лицето си в шепи", "Иван въздъхва и се свива", " Теодора казва "не мога" и навежда глава", "Докато Гергана се обръща към прозореца една издайническа сълза пада от окото й", "Петър захвърля вестника и ударя с юмрук по масата"</i>) и така още 1637 пъти, пак ли ще ти бъде толкова смешно??? Виждал съм с очите си няколко от тези лица! Какъв богослов си, ако се смееш? Ако в теб е останала поне капчица искреност и вяра не би следвало да се смееш. Нима БФ е едно място за "приятни срещи", нима е среда в която да правиш научна кариера, нима е.... НЕ Е! Богословието част от живота на църквата, от живота на всеки от нас...
Ето тази, вътрешна страна на проблемите ме притеснява повече, не толкова дали ще се появят големи български учени или не. Вътрешната страна засяга всеки от нас, а въшните проблеми са проблем на тези, които са в академичните среди.
Със сигурност трябва време, търпение и да се уповаваме на лечебното действие на благодатта и за да се оправят нещата. Заради "капчицата вяра и искреност", която има във всеки човек. Дори и БФ при СУ да не роди нов св. Василий Велики, ще е достатъчно, ако там нещата станат по-здрави.
Ще завърша с един руски виц, който много добре се съчетава с темата на разговора:
<i>
В церковь заходит молодой человек представительного вида. Бабушка, которая сидит у входа, робко спрашивает его:
– Сынок, а ты в Бога веруешь?
– Да Вы что, бабуля, я бакалавр богословия!
– А-а…
Следует минутная пауза и затем следующий вопрос:
– Сынок, а ты хоть Библию читаешь?
– Бабуля, я же сказал – я бог-ослов!
Бабушка, пытаясь понять, повторяет по слогам: бог - ослов.
– Ничего, сыночек, Бог и таких любит!
</i>
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
Replied by Kosio on topic Re: Богословския факултет - за и против
В темата за Църковен вестник, в едно мнение се казваше, че Църковен вестник и Богословския факултет са част от проблемите на църковния ни живот.А ако поговорим за тях, можем ли да ги решим?
Искате ли да си поговорим за проблемите на факултета? Моля тези, които са го завършили и тези, които учат, да споделят мнение по този въпрос.

Ще започна по-отдалече. Може би си забелязал, че сградата на БФ е една от най-красивите в София. Преди около 3 години, на една от външните стени внезапно се появи ужасна пукнатина. Проблемът е, че пукнатината не остана само в сградата.
Докато пишех, си мислех за един конкретен инцидент. Преди около половин година, се оказва, че един от асистентите в БФ при СУ е сектант - член на общността на име "Руска Автономна Църква", която развива учение за абсолютната безблагодатност на всички канонични православни църкви. Нещо повече - оказва се, че въпросният асистент вече е "свещеник" в тази църква, като преди това е прекръстил (повторил тайнството Св. Кръщение!!!) върху себе си, семейството си, след това с жена си са се венчали отново. Асистент по догматика!
Дотук добре - всеки е свободен да вярва в каквото си пожелае. Проблемът е, че преподавателите в БФ не успяват в продължение на *дълги месеци* да вземат категорично решение как да постъпят. Асистентът е *защитаван* от много от преподавателите, някои дори му се възхищават за "смелостта". За тях неговото присъствие в БФ е напълно нормално - спорове, караници, стига се дори до побоища! Най-накрая приемат единодушното решение да се допитат до Св. Синод за мнение (защитниците на въпросния сектант се надяват, че Св. Синод няма да отреагира). За тяхно учудване обаче, Св. Синод излиза с бърза и адекватна позиция. И то не за месеци, а само за няколко часа!
synpress.bgl...tualno.htm
Този пример е много показателен. Проблемът не е толкова в интригантството, противопоставянията - те много или малко съществуват във всяка академична общност - това е разбираемо, да го наречем "кухненски проблеми". Проблемът е, че "академичния живот" би следвало да бъде просто една възможност спокойно да се задълбочаваш в науката, а често не е.
Много от преподавателите там са посредствени (за щастие не всички!). Причините могат да бъдат много лесно обяснени, ако се проследи историята на тази институция назад във времето. Но проблемът остава - посредствеността не може да изчезне изведнъж. Посредствените преподаватели си избират посредствени асистенти от страх да не бъдат изместени.
Това е видимата страна на проблемите. По-страшно е, ако съществува и невидима. Защото все пак богословът не е само учен, но и християнин - той трябва да бъде едно с Църквата, да участва в Литургичния живот, да благовествува. Всеки богослов следва да бъде и християнин, така, както всеки друг християнин малко и много е длъжен да бъде богослов.
В трудни моменти Църквата може да има нужда от помощ, която само богословите могат да дадат. Нуждата да се спират и оборват сектантските учения, залитанията, нуждата да се откликва на наболелите проблеми на обществото. Богословието следва да е живо, да бъде част от живота Църквата. Притеснението ми е, прекалено често се случва проблеми в БПЦ, които буквално плачат за компетентен богословски отговор, изобщо да не не го получават!
Пример, за да го свържа с предишната дискусия - нездравите неща, които излязоха в Църковен вестник за иконите, нездравата трактовка на различни събития от миналото - не се намери никой "богослов" да отреагира! Между тях, самите "богослови" - "шушу мушу" и "хихихи", четат статиите в ЦВ ред по ред и *се смеят*. Как е възможно вярващ човек да се смее в такъв момент - едновременно да вижда, че от във официалния орган на БПЦ излизат статии, които ще съблазнят хиляди хора и от друга това да е смешно? Какво смешно има за теб ако си християнин, ако вярваш в Страшния съд? Какво смешно има ако по време на Страшния съд видиш едно по едно лицата на всичките (да кажем) 1642 души, които са се съблазнили (<i>"Мария слага лицето си в шепи", "Иван въздъхва и се свива", " Теодора казва "не мога" и навежда глава", "Докато Гергана се обръща към прозореца една издайническа сълза пада от окото й", "Петър захвърля вестника и ударя с юмрук по масата"</i>) и така още 1637 пъти, пак ли ще ти бъде толкова смешно??? Виждал съм с очите си няколко от тези лица! Какъв богослов си, ако се смееш? Ако в теб е останала поне капчица искреност и вяра не би следвало да се смееш. Нима БФ е едно място за "приятни срещи", нима е среда в която да правиш научна кариера, нима е.... НЕ Е! Богословието част от живота на църквата, от живота на всеки от нас...
Ето тази, вътрешна страна на проблемите ме притеснява повече, не толкова дали ще се появят големи български учени или не. Вътрешната страна засяга всеки от нас, а въшните проблеми са проблем на тези, които са в академичните среди.
Със сигурност трябва време, търпение и да се уповаваме на лечебното действие на благодатта и за да се оправят нещата. Заради "капчицата вяра и искреност", която има във всеки човек. Дори и БФ при СУ да не роди нов св. Василий Велики, ще е достатъчно, ако там нещата станат по-здрави.
Ще завърша с един руски виц, който много добре се съчетава с темата на разговора:
<i>
В церковь заходит молодой человек представительного вида. Бабушка, которая сидит у входа, робко спрашивает его:
– Сынок, а ты в Бога веруешь?
– Да Вы что, бабуля, я бакалавр богословия!
– А-а…
Следует минутная пауза и затем следующий вопрос:
– Сынок, а ты хоть Библию читаешь?
– Бабуля, я же сказал – я бог-ослов!
Бабушка, пытаясь понять, повторяет по слогам: бог - ослов.
– Ничего, сыночек, Бог и таких любит!
</i>
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
03 Авг 2004 08:46 #2472 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Богословския факултет - за и против
Към думите на Косьо не мога да не добавя и нещо, заради което много ме боли. От години насам вече Синодално издателство е бездействено. Издателската дейност на Св. Синод е оставена в ръцете на един зографски монах, когото нямам честта да познавам лично, но съдя по плодовете на неговата деятелност. А те са много горчиви. Познавам момичета, които много трудно се освободиха от неговото духовно наставничество, от които едната за да го направи, е преминала и през психотерапия (с една дума, раните й ще останат за цял живот, независимо че могат да бъдат до голяма степен потушени). Да оставим факта, че обект на неговия пастирски интерес са само момичета или жени със силна чувствителност, склонни към прекомерна суровост спрямо себе си.
Проблемът е, че този човек е впрегнал труда и способностите на тези млади хора, откъснал ги е от тяхното житейско призвание и експлоатира труда им по един недостоен начин - за жълти стотинки те превеждат от руски език - без да имат необходимия ценз - светоотеческа и съвременна духовна литература.
Излишно е да подчертавам, че за качество на тези преводи и дума не може да става, а и съм сигурен, че за голяма част от книгите те дори нямат правата да ги издават. Това освен всичко останало спъва и възможността същите книги да се издадат по законния начин, от оригиналния им език. Спъва го, защото кой издател ще се захване да издава книга, която вече е издадена, независимо че става дума за неверен и неточен превод не от оригинала. За мен тази издателска дейност е близо до криминално деяние.
Тук бих искал направо да призова всички, които търсят своя духовен наставник в България: търсете си здрава и сплотена църковна среда, в която любовта е на първо място и бягайте от младостарчеството.
Проблемът е, че този човек е впрегнал труда и способностите на тези млади хора, откъснал ги е от тяхното житейско призвание и експлоатира труда им по един недостоен начин - за жълти стотинки те превеждат от руски език - без да имат необходимия ценз - светоотеческа и съвременна духовна литература.
Излишно е да подчертавам, че за качество на тези преводи и дума не може да става, а и съм сигурен, че за голяма част от книгите те дори нямат правата да ги издават. Това освен всичко останало спъва и възможността същите книги да се издадат по законния начин, от оригиналния им език. Спъва го, защото кой издател ще се захване да издава книга, която вече е издадена, независимо че става дума за неверен и неточен превод не от оригинала. За мен тази издателска дейност е близо до криминално деяние.
Тук бих искал направо да призова всички, които търсят своя духовен наставник в България: търсете си здрава и сплотена църковна среда, в която любовта е на първо място и бягайте от младостарчеството.
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
03 Авг 2004 09:01 #2473 by n_antonov
Този инцидент следва да бъде обговорен много внимателно и с необходимата сериозност. Имам предвид не жълто-клюкарската част от проблема, свързан с личността на иерарсите, превърнали се в основатели на тази секта, бих искал да подготвя един подробен чисто богословски отговор на обвиненията им срещу църквата - обвинения, които имат преди всичко стойност на argumentum ad hominem и смятам, че не е трудно да се докаже. Поставих си тази цел, особено след като разбрах, че едни стари приятели, много приятно младо семейство медици, са станали също тяхна жертва. Просто ми стана наистина мъчно за тях. Мисля, че на съвестта на пастирите, които донесоха тази зараза в България, ще тежат много човешки души, много.
Replied by n_antonov on topic Re: Богословския факултет - за и против
Докато пишех, си мислех за един конкретен инцидент. Преди около половин година, се оказва, че един от асистентите в БФ при СУ е сектант - член на общността на име "Руска Автономна Църква", която развива учение за абсолютната безблагодатност на всички канонични православни църкви. Нещо повече - оказва се, че въпросният асистент вече е "свещеник" в тази църква, като преди това е прекръстил (повторил тайнството Св. Кръщение!!!) върху себе си, семейството си, след това с жена си са се венчали отново. Асистент по догматика!
Този инцидент следва да бъде обговорен много внимателно и с необходимата сериозност. Имам предвид не жълто-клюкарската част от проблема, свързан с личността на иерарсите, превърнали се в основатели на тази секта, бих искал да подготвя един подробен чисто богословски отговор на обвиненията им срещу църквата - обвинения, които имат преди всичко стойност на argumentum ad hominem и смятам, че не е трудно да се докаже. Поставих си тази цел, особено след като разбрах, че едни стари приятели, много приятно младо семейство медици, са станали също тяхна жертва. Просто ми стана наистина мъчно за тях. Мисля, че на съвестта на пастирите, които донесоха тази зараза в България, ще тежат много човешки души, много.
Please Вход to join the conversation.
- Smilen
- Visitor
-
03 Авг 2004 12:40 #2491 by Smilen
Replied by Smilen on topic Лично мнение
Позволявам си да споделя впечатленията си от българското богословие, култивирано понастоящем в Богословския факултет. Никого не ангажирам с тях и бих бил много щастлив да бъда опровеган. От друга страна, знам със сигурност, че има изключения, което е радващо. За съжаление обаче тези изключения за момента не променят пейзажа на българската богословска мисъл, поне от гледна точка на външния наблюдател.
Най-неприятното, което се наблюдава, е едно нездраво смесване на строго научния подход с изповядването на "чистата вяра". Това силно стеснява интелeктуалния кръгозор, води до задръстеност и инфантилизъм. Не се прави рзграничение между екзистенциалния избор - християнин - и професионалното призвание - изследовател. Естествено, двете са тясно свързани и взаимно обусловени, защото не може да си добър изследовател, ако поне малко не се опитваш да живееш вярата си, и обратно - да живееш в Христа предполага съвестно и обективно да изследваш текстовете на Църквата, Писанието, Преданието и всичко около тях. Кагато обаче чисто научната работа се превърне в своего рода компенсация на екзистенциалната неосъщественост като християнин, научността се изпарява, а духовността се извращава. Тогава ставаш несъстоятелен, смешен апологет, който вместо да защитава Православната традиция, всъщност я осмива.
Не искам да кажа, че богословите не трябва да бъдат апологети. Но си мисля, че да апологетстваш означава да свидетелстваш за собствения си опит от живота в Христа, като обличаш този опит в някакъв понятиен апарат, в някакви логически конструкции. А, за да стане това, ти трябва да имаш този опит, който по никакъв начин не зависи от това дали се занимаваш с наука, със застрахователна дейност или с градинарство. Ако трезво съзнава, че все още няма този опит в пълнота, и ако си дава сметка, че има още много и много да учи и да изследва, тогава богословът би бил честен, съвестен и продуктивен учен. Той би се освободил от непрекъснатото колебание да не направи погрешна стъпка, което произтича от несигурността на неговата житейска позиция. Напротив той би бил широко скроен и смел изследовател, каквито са например руските учени (богослови и хуманитаристи) Аверинцев, Живов, Хоружий.
За отбелязване е, че учени като споменатите по-горе, не се чувстват длъжни с нужда и без нужда да защитават Православната вяра - очевидно все още не се чувстват достойни за това. А ако все пак се решат да го правят, го правят по ненатрапчив и адекватен на действителността начин. Това е така, защото те се изживяват преди всичко като ученици - изследват, четат и пишат от време на време. А нашите богослови се страхуват да поемат предизвиталеството да изследват нещо непознато, страхуват се от свободата на изследването. Това не им пречи обаче понякога яростно да бранят Православието, при което има сериозна опасност да изпаднат в ерес, както е в описания по-горе от Косьо случай. Ако на такива остане да бранят Православната вяра...
За да бъдеш добър наставник, трябва дълго време преди това да си проявявал послушание, за да бъдет добър апологет на дадена традиция, трябва дълго време преди това да си я изучавал, да си се съотнасял с нея. Академичната среда по презумпция би трябвало да предлага най-благоприятни условия за това при условие, че е налице и праксисът, тоест, опитът да живееш тази традиция. Очевидно е обаче, че Богословският факултет понастоящем не може да предложи подобни условия. Явно отсъства и субективният елемент - праксисът, съотнасянето с традицията. Това е, според мен, причината за отсъствието на научност и извращаването на духовността.
С изложеното по-горе е свързан и още един сериозен проблем. Нашите богослови не са интересни. Те са маргинализирани, затворени, войнствени. И това не е защото хората не се интересуват от тях, а защото те просто няма какво да кажат на съвременните хора. Или нямат опита на вярата или не могат да го облекат в адекватна форма или, както изглежда, и двете. А какво полза от научната дейност, ако нямаш какво да споделиш с хората около теб или поне с хуманитарно изкушените от тях. Вярно е, че в българската хуманитаристика има много ярки изключения от тази тенденция, но за съжаление тези хора не преподават в Богословския факултет.
Най-неприятното, което се наблюдава, е едно нездраво смесване на строго научния подход с изповядването на "чистата вяра". Това силно стеснява интелeктуалния кръгозор, води до задръстеност и инфантилизъм. Не се прави рзграничение между екзистенциалния избор - християнин - и професионалното призвание - изследовател. Естествено, двете са тясно свързани и взаимно обусловени, защото не може да си добър изследовател, ако поне малко не се опитваш да живееш вярата си, и обратно - да живееш в Христа предполага съвестно и обективно да изследваш текстовете на Църквата, Писанието, Преданието и всичко около тях. Кагато обаче чисто научната работа се превърне в своего рода компенсация на екзистенциалната неосъщественост като християнин, научността се изпарява, а духовността се извращава. Тогава ставаш несъстоятелен, смешен апологет, който вместо да защитава Православната традиция, всъщност я осмива.
Не искам да кажа, че богословите не трябва да бъдат апологети. Но си мисля, че да апологетстваш означава да свидетелстваш за собствения си опит от живота в Христа, като обличаш този опит в някакъв понятиен апарат, в някакви логически конструкции. А, за да стане това, ти трябва да имаш този опит, който по никакъв начин не зависи от това дали се занимаваш с наука, със застрахователна дейност или с градинарство. Ако трезво съзнава, че все още няма този опит в пълнота, и ако си дава сметка, че има още много и много да учи и да изследва, тогава богословът би бил честен, съвестен и продуктивен учен. Той би се освободил от непрекъснатото колебание да не направи погрешна стъпка, което произтича от несигурността на неговата житейска позиция. Напротив той би бил широко скроен и смел изследовател, каквито са например руските учени (богослови и хуманитаристи) Аверинцев, Живов, Хоружий.
За отбелязване е, че учени като споменатите по-горе, не се чувстват длъжни с нужда и без нужда да защитават Православната вяра - очевидно все още не се чувстват достойни за това. А ако все пак се решат да го правят, го правят по ненатрапчив и адекватен на действителността начин. Това е така, защото те се изживяват преди всичко като ученици - изследват, четат и пишат от време на време. А нашите богослови се страхуват да поемат предизвиталеството да изследват нещо непознато, страхуват се от свободата на изследването. Това не им пречи обаче понякога яростно да бранят Православието, при което има сериозна опасност да изпаднат в ерес, както е в описания по-горе от Косьо случай. Ако на такива остане да бранят Православната вяра...
За да бъдеш добър наставник, трябва дълго време преди това да си проявявал послушание, за да бъдет добър апологет на дадена традиция, трябва дълго време преди това да си я изучавал, да си се съотнасял с нея. Академичната среда по презумпция би трябвало да предлага най-благоприятни условия за това при условие, че е налице и праксисът, тоест, опитът да живееш тази традиция. Очевидно е обаче, че Богословският факултет понастоящем не може да предложи подобни условия. Явно отсъства и субективният елемент - праксисът, съотнасянето с традицията. Това е, според мен, причината за отсъствието на научност и извращаването на духовността.
С изложеното по-горе е свързан и още един сериозен проблем. Нашите богослови не са интересни. Те са маргинализирани, затворени, войнствени. И това не е защото хората не се интересуват от тях, а защото те просто няма какво да кажат на съвременните хора. Или нямат опита на вярата или не могат да го облекат в адекватна форма или, както изглежда, и двете. А какво полза от научната дейност, ако нямаш какво да споделиш с хората около теб или поне с хуманитарно изкушените от тях. Вярно е, че в българската хуманитаристика има много ярки изключения от тази тенденция, но за съжаление тези хора не преподават в Богословския факултет.
Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
03 Авг 2004 13:40 #2494 by n_antonov
Replied by n_antonov on topic Re: Богословския факултет - за и против
След прецизното обобщение на Смилен сямтам да заключа темата, защото лесно може да прерасне в безплодно осъждане.
Васко, надявам се, вече ти става ясно, че в нашата църква има много сериозни, наши, вътрешни проблеми и вероятно вече разбираш защо сме донякъде индиферентни към ставащото в Македония например или към това колко голям храм строят римо-католиците в София.
Васко, надявам се, вече ти става ясно, че в нашата църква има много сериозни, наши, вътрешни проблеми и вероятно вече разбираш защо сме донякъде индиферентни към ставащото в Македония например или към това колко голям храм строят римо-католиците в София.
Please Вход to join the conversation.