Мобилно меню

Кой какво е загубил

  • beznik
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
12 Ян 2009 10:03 #24464 by beznik
Кой какво е загубил was created by beznik
Започвам да пиша тези редове без да съм сигурен дали случилото се заслужава да му обърнем внимание в отделна тема или не. Какво толкова е станало? Някакъв монах бил свалил расото си и се завърнал в света. Чудо голямо - ще каже някой. Нито ще е първи нито последен, а още повече, че никой не го е вързал и той има избор.
Нямаше да си правя труда да тракам по клавиатурата рано сутрин ако едно изречение във въпросният материал не ми направи толкова голямо впечатление, че чак ме втрещи.
Ето какво казва дядо Гавриил по адрес на йеромонах Панкратий - " Имах му пълно доверие в манастира толкова години. Невероятно много му вярвах. Знаех, че няма духовен живот, но го смятах за честен."
"Знаех, че няма духовен живот, но......... "
Първата част на това изречение сякаш е без значение, а е важно "Но-то" или по-почно това което следва да се изпише след него на мястото на многоточието. Може да го завършим със - "смятах го за честен", " смятах го за верен" или "смятах го за симпатичен". Въпрос на предпочитания.
Може ли личните качества на един монах да заменят липсата на духовност? Според нашите владици - може, дори е препоръчително. Казвам владици защото не само дядо Гавриил допуска на служение в епархията си хора лишени от духовен живот, било то като "компромис" оправдаващ кадровата криза в БПЦ или по някакви си други причини които на нас обикновените миряни не ни се полага да знаем.
Е, за какво става дума и можем ли да виним мтрополитите, че не изискват, след като и те самите са преминали през същите утъпкани пътеки, а някой от тях дори не са и помирисвали манастир.
Преди години един друг митрополит беше заявил в прав текст на кандидат монах, че на Църквата не са и необходими книжовници, а администратори. Този цинизъм отдавна е претворен в практика. Ако се загледаме и започнем да смятаме ще се окаже, че от 100-120 монаси 30 са владици или иначе казано всеки трети или четвърти калугер е с митра. Като прибавим и архимандритските офикии които напоследък също се раздават на кило като бонбони, ще получим още една значителна част млади кариеристи в раса които дебнат в "изчаквателна позиция" своят час за административно израстване. Друга част е съставена от авнтюристи и пишман-бизнесмени като "грешния Панкратий" или от хора непригодни, отхвърлени от обществото и намерили "пристан" зад манастирските двери, но не духовен такъв, а състоящ се в три пъти дневно топла манастирска гозба и подслон. В крайна сметка остават много малко тези които са наясно къде са и защо са там.
Тогава най-добре ще е да се въведе специалност в УНСС "Църковен мениджмънт" и от там да се набират игумени и епископи.
В материала също така се казва, че монах напускащ манастира загубва душата си. Това наистина е жалко, но нашите пастири трябва да излязат от порочния кръг около имоти, власт и материални облаги и да се съсредоточат в основната им задача - да спомагат за спасение душите на вярващите.
Нека владиците да си припомнят апостолската препоръка и да не възлагат ръце прибързано (1 Тим. 5:22). Тогава може би няма да има подпалени от пияни игумени манастири и няма да броим кой какво е загубил.

Please Вход to join the conversation.

  • poklonnik
  • Visitor
  • Visitor
12 Ян 2009 17:05 #24466 by poklonnik
Replied by poklonnik on topic Re: Кой какво е загубил
Прав си.
Но... от калпаво брашно не можеш да замесиш свестно тесто. И от калпаво тесто не можеш да направиш хубав хляб.
Каквито сме ние самите, такива са ни и монасите, такива са ни и владиците. Все пак те от нас произлизат.

Please Вход to join the conversation.

  • Zlatkov
  • Visitor
  • Visitor
24 Ян 2009 17:23 #24572 by Zlatkov
Replied by Zlatkov on topic Re: Кой какво е загубил
Тези думи на дядо Гавриил също много ме озадачиха. Не искам да осъждам дядо Гавриил, по-скоро обяснението е в огромната липса на желаещи да се замонашат, но и да водят духовен живот.
Въобще положението е трагично, но пак казвам - не мога да съдя никого. Аз самия предпочетох по-лекия път - да се оженя, а не да стана монах.

Please Вход to join the conversation.