Мобилно меню

Декември

  • Smilen
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
11 Дек 2008 22:04 #24178 by Smilen
Декември was created by Smilen
На Балканския полуостров времето през декември се определя главно от циклони, които се зараждат над Средиземно море, увличат топъл и влажен южен въздух и започват да се изкачват на североизток. Понеже идват от юг, те донасят време с южняшки темперамент - валежно и бурно, щедро разширяващо се към други страни. В своя устрем обаче те често се сблъскват със стена от студен и тежък въздух, с която континенталният антициклон открай време се обгражда, сякаш за да подсигури своята зимна летаргия. Средиземноморският циклон е лек и затова се движи устремно, като младеж, тръгнал подир поривите си. Сблъскали се в челно с въздушните сили на Севера, младите циклони освирепяват, устремът им става яростен, сълзите, които те проливат, замръзват, и то така, че дори сълзотворен газ на може да ги втечни. Тогава по нашите земи бушуват страшните декемврийски виелици, които засипват със сняг сгради и улици, чупят витрини и вдигат покриви. В миналото подобно време се е наричало "капан", днес се казва, че едно или друго населено място е блокиран и в обширни области се обявява извънредно положение.

Величествена е тази гигантомахия на стихиите, този сблъсък на огъня с леда, на южняшкия темперамент със северната улегналост, на екстаза с нарцисизма, на порива към свобода и любов с метафизичния хлад на егоизма. Но тази битка е и трагична, защото изходът е от нея е съдбовно предопределен - тя винаги завършва с възстановяване на статуквото. Циклоналният порив бива охладен и в крайна сметка удавен от антициклона, сълзите замръзват и съвсем пресъхват и над земята се настанява арктически студ. Това продължава дотогава, докато Югът не събере пак смелост да се опълчи сещу Севера. До следващия декември...

Прави впечатление, че сега, когато целият свят е обърнал поглед към Гръцкия декември, българските медии, които за добро или за зло формират общественото съзнание в България, не са особено заинтригувани. Дори в сериозни седмични издания за политика и култура все още не се е появил нито ред за случващото се. Липсва като че ли дори обикновеното любопитство какво ще стане утре и вдругиден.

Разбира се, обществените катаклизми, както впрочем и времето през декември, се прогнозират трудно. А и сигурни прогнози няма. Още Аристотел е изключил прогностиката от сферата на сигурното познание, понеже тя гради своите изводи въз основа на несигурни предпоставки. Един български писател писа скоро в своя Дневник на рождественския пост, че прогнозирането е доста глупаво занимание и че само просветените от Духа знаят точната прогноза.

Преди началото на протестите и преди да бъде извършено убийството, станало техен повод, в своята неделна проповед от 30 ноември (Андреевден) в град Патра, която архиепископът на Елада Йероним завява: "Кризата идва, когато преминем границите. Тя е един начин да излезем от нашия нарцисизъм и разклаща бетонирания ни "добър имидж". И продължава: "За Църквата корените й се губят в праотеческия грях. За държавата кризата е характерна за "новите гърци". Новогръцката ни идентичност се е изградила върху видимото и върху основния елемент на западния начин на живот, на когото подражаваме безрезервно. Трудността за нас е да намерим и проумеем причината за скандалите като симптом на по-широка болест. Наивно е да вярваме, че лошото и разложението ще бъдат прогонени само с това, че сме наказали определени нарушители. Това не освобождава никой от нас от личната му отговорност. Разложението и богатеенето не засяга само висшите кръгове, но и нас, когато търсим да получим нещо за чужда сметка. Ние също ставаме част от разложението, когато ежедневно онеправдаваме хората около нас" (проповедта бе публикувана на български в сайта "Двери на православието") . Не прогностично, богословски звучат тези думи, а то ще рече - и пророчески. От тях става ясно, че трагичното убийство на 15-годишния Алексис Григоропулос е само повод да се проявят обществени напрежения, които са генерирани с години. Не на някакви слепи сили се дължат тези напрежения, а на поквареността на личната воля, на греховния избор, който всеки от нас прави. Ако останем само при политическия избор и при проблемите на политическата система, напомня първойерархът, сме видели симптомите, но сме останали слепи за причините.

За онзи, който познава прогностично, но не и духовно, не е приемлива идеята, че личната поквареност може да зарази обществената система, да я обезсили, да я обезличи и обезобрази. Човекът на духовното познание обаче вижда, че от значение е не само кой какво извършва или не извършва в едно общество, от много по-голямо значение е намерението и начинът на действие. Затова и църковните мислители винаги внушават, че човешката енергия не е безлична и постоянна, тя винаги има форма, посока, сила; тя има почерк и лик. Действието не е константна величина, то е вектор. Освен че се инициира от личността, то отразява личностния статус - доколко личността е е способна да животвори. Поради това много добри каузи, много жизнеутвърждаващи начиания имат бедствени последици, докарват разрушение и мъртвост.

Едно е обаче да говорим отстранено за характеристиките на човешката енергия, друго е да имаме духовно зрение за нея. Само ако е налице второто, можем да проречем как ще се развие обществената буря. В свой коментар по повод кризата (отново публикуван в "Двери") Йероним пише: "Ако някой мисли, че сам може да се справи с тази криза и с големите проблеми, които идват - а тези, които идват, са много по-големи, - сам себе си лъже". Ако вярваме на тези думи, то тази криза е начало на по-големи скърби и на по-страшни катаклизми.

От позицията на външния наблюдател кризата носи надежда. Тя свидетелства, че стремежът към свобода, любов и истина е неугасим, и че той не се свежда само до сферата на емоционалността, а има реално, това ще рече метафизично, дйствие. Тя свидетелства също, че стената на егоизма се крепи на пясъчни основи и че не е неуязвима. Все от същата позиция обаче е ясно, че Гръцкият декември е съдбовно обречен. Не поради някаква историческа, еволюционна или сляпомагична зависимост, а поради факта, че без Бога човекът не може да измине пътя от доброто намерение до доброто изпълнение. От друга страна, именно във и чрез обречеността си, Гръцкият декември обнадеждава; той усилва вярата ни. След като все още на Балканите има хора, които са способни да се отвращават от забравата, от меркантилните ценности, от дебелеенето на ума и от охладняването на сърцето, значи тук има все още личности, които в някакъв момент могат да се отворят и за Божията благодат.

Няма да е честно обаче, ако останем само при общите наблюдения. Гръцкият декември трябва да ни служи като предупреждение и пример. Че кризата ще дойде и в България може да се прогнозира, ако не с пълна сигурност, то с голяма вероятност. Скоро в София бе пребит студент от втори курс и този петък неговите преподаватели и колеги от Медицинския университет, начело с ректора, излизат на протест. Вероятно вълната на протести ще се разширява и ще се усилва, ако срещне висока стена от студ и егоизъм.

Средиземноморските циклони обикновено се движат на североизток. Понякога те отслабват по пътя си, но друг път се усилват, според това как се държи въздухът, който срещат, топъл и пропусклив ли е той или е тежък и студен, пролетен ли е или зимен. Съпротивата ще обхване и българското общество и може би вече го обхваща. От нас зависи да се държим достойно, да не се поддаваме на неразумен южняшки ентусиазъм, но и да не оставаме нарцистично студени. Защото ако личностите са студени за любовта и истината, в обществото рано или късно се разразява буря, която нерядко е унищожителна.

Please Вход to join the conversation.