Митр. Кирил vs o. Любомир

Toku-sto prochetoh statijata na Kalin Janakiew vuv vruzka s konflikta vuv Varnenska eparhija ( www.mediapoo...bulgaria/2 ... 03bg.shtml ). Az lichno moga da kaza samo edno: dano glasowe kato tozi otzvuchavat v prostranstwoto vse po-chesto; neka susto taka da se umnozawat, za da se osuznae nakraj jasno, che Tsurkwata e suzdadena za mirjanite i na mirjanite se pada otgowornostta da gradiat i krepiat zdrawetno na ziwota w neja.

Минос,
току-що прочетох статията на уважавания доц. Калин Янакиев. Варна е един дълбоко провинциален град /най-вече в духовно отношение/ и наистина събраните 4500 подписа са нещо феноменално. Аз не познавам лично о. Любомир. Но той отслужваше водосвета на 15 септември в гимназията, която съм завършил. И съм забелязал у него особена дарба да привлича младите хора - самият той не е млад.
Всъщност написаното от доц. Янакиев поставя три сериозни въпроса:
- къде е бил досега архиреят, пастирът? Защо досега не се е погрижил за своето чедо, заблудено в масонството?
- защо епископатът не е отговорил на твърденията, че някои епископи са масони. Такива обвинения бяха многократно отправяни към конкретни лица в предаването по БНТ "Гласове" на Явор Дачков;
- какво са виновни християните от храм "Св. пр. Илия", че да им бъде пращан провинен свещеник. Нали свещеникът по устав се избира от миряните.
Но има нещо друго. От гледна точка на социологията обществените нагласи във Варна са представителни за страната. Това се видя няколко пъти на изборите. Може би е добър знак това, че християните от повинциална Варна вече осъзнават, че са част от църквата, че всъщност тя е техен дом. И затова е нормално да са загрижени за уюта в този дом.
Дай Боже да е така!

Бих искал да коригирам малко извода на Minos относно това за какво или по-точно за кого е създадена църквата. Всъщност, думата миряни не е коректна. Тя означава "хора от света". По-правилната е "лаици", което ще рече "хора от народа (Божи)". Та, така, ето какво казва св. Амвросий Медолански за това върху кого е основана църквата, тълкувайки третия творчески ден, в който земята беше положена върху водите:

Това е църквата, която бе основана върху морета (бел. м., super maria - в лат. maria и името на Божията Майка се произнася по един и същи начин, с което св. Амвросий, като майстор на алегорията много деликатно иска да подскаже още нещо) и бе приготвена върху вълните. Върху вас, прочее, бе основана и приготвена, които подобно на вълни от чист извор в света се сляхте в нея и за които е речено: Издигнаха се вълните, Господи, издигнаха се вълните в своя глас от гласа на множество води.

И така, църквата е основана върху нас, върху нашата вяра, върху Божия народ, в който влизамие както ние, така и клириците. Благодатта в нея обаче се излива по иерархичен път. Достатъчно е да разлистим "За Божествената иерархия" на св. Дионисий Ареопагит - анонимния писател, който за всички колоси на богословието като св. Максим Изповедник, св. Григорий Палама и пр. е безспорен източник и авторитет. Бих могъл да се аргументирам много обстойно, но времето ме пришпорва в момента. Ако държите, по-късно ще продължа.

Принципите на демократизма не подхождат много на църковното устройство. Затова няма да се съглася с изводите на Калин, още по-малко с твърдението, че църквата е създадена заради миряните. Първо, да помним, че в богословието термин миряни всъщност няма. Колкото и странно да изглежда

Как така благодатта се излива по йерархичен път? Това наистина не го разбирам. Дали даденият духовник преподава благодатта или той е посредник? Доколкото знам и двете твърдения не са верни.
От друга страна, какво трябва да се каже за нетварната светлина. При нейното получаване няма йерархия.
И още нещо - в Новия завет някъде се казва, че Светият Дух "духа" накъдето Си иска. Тоест, Той не осенява всички, а само избраните съсъди.
Просто ми е трудно да вместя всичко това в някаква единна представа.

Дух Свети, т.е. Божията благодат, наречена метонимично така, се излива над апостолите на Петдесетница. До днес тя се предава по иерархичен път чрез тайнствата (1 Кор. 4: 1-2, 2 Кор 6: 4). Става дума за благодатта, която пребивава в нас чрез Църквата, а не за онази благодат, която достига до всяка твар и благодарение на която светът се крепи на здрави основи. Говоря за благодатта, силата и енергията, която освен че е нетварна, т.е. несътворена, действа в човека и го прави да се богоуподобява.

Ето тази благодат се излива в Църквата по иерархичен път, а иерей, който отпадне от единството на Църквата, се превръща в самозванец и губи способността да съобщава благодатта, което право пък е получил чрез тайнството свещенство и е бил ръкоположен от епископа. Не е невъзможно, нито теоритечно, нито практически да отпаднеш от благодатта, ако престанеш да признаваш църковната иерархия (Гал. 5: 4-7, Евр. 5: 4).

Много клирици, преминали към различни разколнически групировки, си мислят, че веднъж като са ръкоположени, могат да обърнат гръб на иерархията и на епископа, и да си правят каквото искат: да се ежат, да прелитат самочинно от енория в енория, от община в община, а благодатта им, дадена от епископа, когото са заплюли, ще си върви с тях. Изглежда обаче не е така. Благодатта е с теб, докато си в Църквата.

Не разбирам защо намесваш тук нетварната светлина. Божията благодат е нетварна, защото е от Бога, а всичко, което идва от Бога, Който е несътворен, също е несътворено.

Значи под йерархия се разбира апостолското приемство, а не административната подчиненост. Поправи ме, ако греша: благодатта ви се предава като възможност за богоуподобяване чрез апостолското приемство, но това кой доколко ще се богоуподоби зависи не от административната йерархия, а от личните усилия на всеки християнин.
Намесвам нетварната светлина, защото този специфичен дар на Св. Дух не се дава чрез някакво специално тайнство - с него може да се сдобие всеки християнин, както и с различни други дарби. Но аз сега се сещам, че тези дарби са всъщност елементи от благодатта, която се дава при Кръщението. А Кръщението се извършва от йерей - освен при форс мажорни обстоятелства /има там някакви изключения/. Така че тук пак се проявява диалектиката: апостолско приемство - лични усилия.
Ако това е погрешно, кажи, моля ти се, как е.
За това дали свщеникът се избира от енориашите си или не - не знам, този въпрос не е още "лъжица за моята уста". Но нали все пак ти сам избираш изповедника си. И него наричаш "отец".

Mozete da go prochetete na tozi adres: www.mediapoo...bulgaria/2 ... 03bg.shtml

I posle da go komentirate tuk, razbira se!

Zdraveite na vsichki,
sled sedmichnata pochivka koiato si dadoh ot Dir foruma se chuvstvam prekrasno i s palni sili moga da se vkljucha v diskusiata. Izglejda malcina sa tezi, na koito Dir foruma se otraziava dobre ili vaobshte ne se otraziava. Kakto i da e. Prochetoh vnimatelno pismoto na o.Ljubomir. Za men lichno, morala i pravoslavieto na tozi otec sa mnogo, mnogo samnitelni. Iskam da obarna vnimanie na niakolko pasaja ot intervjuto mu, koeto iavno sablazniava mnozina. No kato kriterij za kazanoto ot men iskam da izpolzvam dumite na edin obichan ot mnozina balgarski duhovnik. Kogato sam imal samnenie za neshto, toi vinagi mi e zadaval vaprosa: "Moje li ot edin izvor da teche sladka i gorchiva voda?
Eto niakoj ot pasajite, koito mi napraviha osobenno silno vpechatlenie:
"От тях разбрах, че масонството било нещо много страшно, антицърковно и античовешко. Започвам да си мисля в кое време живеят тия хора - в ХХI век, или в Средновековието."
Znachi oteca si misli, che masonstvoto ne e anticarkovno i vseki, koito pak ne e saglasen s tova ima SREDNOVEKOVNO MISLENE. Toest, krajno vreme e carkvata da si promeni otnoshenieto kam masonite, koito shte se okaje che sa edva li ne naj-carkovnite i mili hora na sveta.

"Обвиняват ме доста общо и в нарушаване на канони, които те сами не познават, защото, ако гледат сериозно на тия канони, писани в различно време, в различни култури, по различни конкретни поводи преди 1000 и повече години, никой няма да остане в Църквата и първо трябва да я напуснат тия, които упрекват другите, че не ги пазят."
Seriozno obvinenie, no oteca edva li si dava smetka kato go izpolzva kakvo ima predvid. Izvan standartnoto plagiatsvane na edna komcepcia za tova koga, zashto i kak sa sazdadeni pravilata na Carkvata, edno negovo zadalbochavane v problema bi go dovelo do sastoianieto, v koeto obviniava "DRUGITE".
"В забързаното ни време тях ги радват безкрайно дългите и неразбираеми богослужения, тежкото и монотонно византийско пеене, изпълнявано най-често по ужасен начин, ритуали, вършени, без да се вникне в смисъла и съдържанието им, с механично мърморене, натруфени проповеди, изпразнени от всякакво съдържание. Китките босилек и всякакви други са по-важни от живото слово и искрената молитва."
Struva mi se, che tuk oteca si pozvoliava da otide po-dalech, otkolkoto edin pravoslaven moje da si pozvoli, no kakto kazah, samniavam se mnogo v pravoslavieto mu. Kakvo triabva da napravim? Da si izrejem bogoslujenieto i tajnstvata? Ne sam bil na slujba vodena ot nego, no edva li se razlichava mnogo ot tazi v ostanalite hramove. I nakraia moje bi tova, s koeto triabvashe da zapochna, a imenno, che vsichko napisano ot oteca e:TE, TJAH, TOI. Da pazi Gospod ot takova samochuvstvie i nepogreshimost.
"Ненаучното и небогословското мислене, представено като "църковно", откъсва още повече нормално мислещите съвременни хора от Църквата."
Tozi chovek e zavarshil bogoslovie? I kato takav govori za NENAUCHNOTO, predstaveno kato CARKOVNO? Da ne govorim, che za da bade edno mislene carkovno, to ne e zadaljitelno da bade bogoslovsko po smisala, kojto oteca vlaga v nego.
"Вместо всеки ден да се учат на вяра в храмовете, християните усърдно се помазват с осветено олио срещу дарение за свещеника"
Vseki pravoslaven, oshte poveche sveshtenik triabva da znae, che ednoto ne protivorechi na drugoto. Ako otecsa ne znae, Kalvin i Cvingli zapochvat tochno ot tam, reviziata na tajnstvata i praktikite v carkvata. A inache terminologiata na oteca e strogo BOGOSLOVSKA, imam predvid izraza: OSVETENO OLIO.
"В същото време протестантските деноминации събират стотици, и то предимно млади хора, строят великолепни църковни салони, вършат сериозна благотворителност и не се занимават с вътрешни скандали".
Bogoslovskata podgotovka na oteca otnovo e na SUPER NIVO, samo che se chudia dali vaobshte "bogoslovieto mu" ima i chastica pravoslavnost. Ostaviam na vas da komentirate dumite "VELIKOLEPNI CARKOVNI SALONI". Redno e i niakoj da zapita oteca, otkoga carkvata se prevarna ot CARKVA v blagotvoritelna organizacia? Ili otnovo se opitva da ni ubedi v tova, che masonstvo i carkovnost ne si protivorechat?
"Само във Варна за последните 10 г. са построени поне 10 такива сгради пред очите ни, а пред тях нашите храмове и нашата църковна деятелност са направо чиста самодейност."
??? Naistina nedoumiavam kak moje da pishe takiva gluposti tozi otec. Nedoumiavam i kakvo iska da kaje s tova, ako niakoj moje da mi go raztalkuva, shte mu bada naistina blagodaren. Samo da napomnia, che tova, koeto se stroj u nas e finansirano ot chujbina inache ne vijdam kak 100 choveka, povecheto ot koito otishli tam zaradi "shtedrite" podaiania na pastora i priblijenite mu,biha sabrali pari dori za otoplenieto na SALONA.

Za men cialoto pisanie na oteca e izpalneno s vzaimno izkljuchvashti se tvardenia. Celta spored men e da pokaje v iasen vid, che AZ sam presledvania, AZ sam pravia, Az sam istinskia, vsichki ostanali okolo men sa lajci, licemeri i SREDNOVEKOVNI....
S pozdrav Venci

Аз нямам нито богословска, нито църковна компетентност да коментирам, но ми прави впечатление желанието на отеца да очерни варненските енории без забележим синовен сантимент. Що се отнася до протестанските "църковни салони", чувал съм, че там вярващите в никакъв случай не са по-задълбочени от православните. Просто са по-дисциплинирани. Пък и лъскавината и надутостта на тези сгради не ме привлича. Никога не съм видял просяци пред протестанските храмове, а пред православните винаги има - това едва ли е случайно.

Венци добре напомня: Църквата не е благотворителна организация, нито пък е просветителска. Църквата е лечебница, тя трябва да лекува - нали Христос на земята прави точно това - изцелява болните.

Но просвета е нужна, защото в един варненски храм стои следният надпис:
За Св. Кръщение: 2 кърпи, олио, китка здравец с червен конец.
Дори не се споменава нещо за кръстник. Това е нелепо. И ако с тези атрибути аз утре отида, много лесно ще ме направят християнин...

Нямам какво да добавя към коментара на Венци. Доста тъжно

Niama da bade chestno ot moia strana, ako ostavia postinga si bez komentar. V konstataciite, koito pravi oteca za sastoianieto na BPC ima po princip i dosta verni neshta, no povtariam, samo po princip, po faktologia. Izvodite, koito se vadiat ot tezi konstatacii, kakto veche pisah sa dosta manipulativni, imashti kato parvoiztochnik ne zagrijenost za Carkvata, a istinskoto veroju na tozi otec. Stranno zashto v prodaljenie na desetiletia, toi si e rabotil tiho i krotko, bez da obrashta vnimanie na SREDNOVEKOVIETO okolo nego i v momenta, kogato mitropolita mu go vadi ot toploto i ujutno gnezdo, skacha kato starshel i se opitva da jili, hvarliaiki porednata porcia pomia varhu BPC. Kato mu beshe tolkova budna sveshtenicheskata savest, zashto ne go napravi po-rano? Nepochten i nechistoplaten v postapkite si e spored men oteca. Tova ne oznachava, che mitropolitat mu e prav... Drugo mnogo smushtavashto v misleneto na tozi otec e boraveneto s chisto svetski i politicheski klisheta, koito pak ukazvat na negovata ideologicheska prinadlejnost. Viziram otnovo upotrebenata ot nego duma SREDNOVEKOVIE. Srednovekovieto ima negativna ukrasa v terminologiata na opredeln krag hora, izpoviadvashti opredelena ideologia, tuk ne slagam tezi, koito chesto kato papagali povtariat klisheta bez da razbirat smisalat im. Ne znaia kolko razbira oteca ot srednovekovie i sam siguren, che ako go zapitam koga zapochva srednovekovieto, niama da moje da otgovori, no... Eh, ako imashe vazmojnost naistina carkvata ni da se varne vav srednovekovieto, samo ako mojeshe, ami tova e bil edin ot naj-svetlite carkovni periodi. Problema e, che cheli i nedocheli bogoslovi kato tozi otec, ne mogat da napraviat elementarna razlika mejdu zapadno i iztochno srednovekovie, no paradirat s intelekt. Ili pak, moje bi toi mnogo dobre znae kakvo govori? Zashtoto za MASONITE SREDNOVEKOVIETO e mrachen period, v koito te ne mogat da razprostraniavat svobodno gibelnoto si uchenie. Zatova i govoriat za MRACHNOTO SREDNOVEKOVIE, na koeto ILJUMINATITE slagat kraj. Epohjata na PROSVESHTENIETO, sreshtu mrakobesieto na SREDNOVEKOVIETO, tarjestvoto na RAZUMA nad zablujdeniata na RELIGIATA. Tochno za tova govori o.Ljubomir, Zlati pravilno mi kaza sled kato prochete niakolko ot propovedite mu publikuvani v saita na POKROV, che tozi chovek e inteligenten, no ne carkoven i ot propovedite mu laha ne ljubov i zagrijenost za blijnia, a studenata svetlina na prosveshtenieto. :shock:

A puk na men mi izglezda, che o. Liubomir prosto se opitva da si vursi rabotata i che tova e prodiktuvano ot dalech po-pravoslavni podbudi, otkolkoto dejstwijata na mitropolit Kiril. Kakwo, shte otrechem li duhovnija uspeh na otetsa vuv Varna? Zastupnichestwoto na enoriashite, bezprecedenten fakt v zivota na dneshnata BPC?

Zdravei Minos,
mislia, che spomenah niakade, che tuk ne obsajdame deistviata na miropolita. Ako diado Kiril si varsheshe rabotata, tozi otec niamashe da bade otdavna tam. Ako pak Sv.Sinod si varshehse rabotata, oteca niamashe da se opravdava s tova, che i mitr.Galaktion i t.n. sa chlenove na Rotary i drugi masonski organizacii. Sramno e naistina, che Carkvata ni tarpi takava podigravka s hirotoniata, s koeto se huli Sv.Duh. No ako iskate za tova otvorete druga tema. V tazi stava vapros konkretno za o.Ljubomir. Ami poneje stana veche mesec se rovia v delata mu i se setih, koi e oteca i kade sluji. Ami negoviat hram e edin ot naj-hubavite v stranata. Zaslugata e po-skoro na Ministerstvoto na kulturata, kam koito e bil hramat kato muzej, predi da bade varnat otnovo na BPC. Prekrasen hram...ne otricham, che i otecat iavno dobre go podarja. Problemat e, che malcina shte badat sveshtenicite...koito s leka raka shte se otkajat ot tozi hram, ot prihodite na tozi hram, ot mestopolojenieto na tozi hram...abe vaobshte ot vsichkite predimstva, koito tozi hram im dava.
Indirektno (chrez e-mailove, chatove, forumi i t.n.) imah vazmojnost da pogovoria s dosta ot enoriarshite v tozi hram. Podkrepiat go, viarno e, no samite te sa tolkova obarkani v poziciata si i v pravoslavieto si ako shtesh, che edva li mogat da ti dadat adekvatno obiasnenie za tova koeto praviat. Ne otricham, che naistina go obichat i sa privarzani kam nego...tova obache ne oznachava, che tova koeto propoviadva i pishe e pravoslavno. Ne sam saglasen, che podkrepata ot enoriarshite moje da se iztalkuva kato neshto poveche ot...podkrepa, kakto i che v nashi dni tova iavlenie e vse po-chesto nabljudavano. Predi okolo dva meseca cialo edno selo se vdigna da zashtiti sveshtenika si ot posegatelstvata na ep.Nikolaj. V drugo sofiisko selo enoriarshite napraviha sashtoto. Hubavo e, che budnata savest e vse po-chesto sreshtana i tia proporcionalno shte se uvelichava s broia na otstapleniata. Zatova neka otnovo kaja, za da ne bada nepravilno razbran. V tozi konkreten sluchai, otecat e pravq zashtoto otstraniavaneto mu e podbudeno ne ot niakavi verovi saobrajenia (zashto li povecheto ot mitropolitite si zatvariat ochite za tiah?), a ot chisto lichen sblasak mejdu nakarnenata gordost na episkopa i tazi na sveshtenika. Tejko na pravoslavnite, koito imat za uchiteli hora kato tezi bezhaberni kam viarvashtite, no umelo izpolzvashti gi za svoite egoistichni celi. Lichno men me e sram ot licemerieto i na dvamata, no osobeno ot tova na oteca, koito s neumestnite si iziavlenia, populistki obvinenia, pro-masonski lozungi i diletantsko povedenie iziade napalno "nebesnata si nagrada".
S pozdrav Venci

Минос, не познавам въпросния отец, но от опита си като журналист и от личните му думи в интервюта и участия в ефира не съм останал с добри впечатления. Не е коретно да говорим изобщо за духовен успех. Духовният успех или напредък (англ. success, идва от лат. successus - напредване) е личен и засяга всеки от нас, вътре в нас, но за него не можем да съдим като трети лица и то на базата на външни качества.

Да оставим личността на отеца, отговорността си е негова, митрополитът е в правото си. По-важното е да разберем защо хората са се вкопчили в личността на един свещеник така, сякаш без него църквата е загубена. Това е тъжно, църквата не е клирът и клирът не е църквата. Нима животът на една енория зависи изцяло от присъствието на един човек там? Сега явно е така, но не трябва да е така. Всичко идва от това, че в България енорийският живот беше убит. Малките пориви, които говорят за неговото съживяване, се преекспонират и абсолютизират. Това, че един свещеник не се занимава само с требичарство, не е белег за неговата безусловна православност. Това първо влиза в неговите елементарни задължения като пастир. Задължения, които в повечето случаи не се изпълняват, и затова изпълняването им се схваща отстрани едва ли не като революция.

Не знам какво е положението във Варна, знам, че там има доста добри свещеници, млади и енергични, с някои от тях дори сме съученици. Сигурен съм, че не спят. В София не е рядкост да видиш енория със съвестни и старателни свещеници, образовани и интелигентни. По селата знаем какво е - трагедия! Не мога да не съм благодарен на Бога, че в енорията ни има работещ храм, с четирима прекрасни и съвестни свещеници, с които можеш спокойно да отвориш сърцето си, да се повеселиш дори на маса, да споделиш мъката си или радостта си.

Думите на въпросния о. Любомир обаче го издават. По-добре да не се беше обаждал в ефира, да не беше давал интервюта по вестниците. Медийният ореол около личността му щеше да свърши по-добра работа от онова, което говори. У него първо липсва грамотно разбиране за църквата като пир, като събрание около Евхаристийна трапеза, като Пасха. Възгледите на отеца за мисията на църквата са чисто протестантски, просвещенски. Конотацията, в която облича средновековието, издава тоталното му непознаване на тази епоха. Какво да говорим?

Тъжно е, че хората са се вкопчили в него, а не виждат силата в себе си, не се уповават на Бога, а на човек, било то и свещеник.

Другото лице на о. Любомир Попов

Досега всички варненски медии не успяха, или не искаха да отразят достоверно всичко случващо се с появата на църковния разкол. Тази едностранност в позицията им стана неудобна и за самите тях и затова към края смекчиха тона в публикациите си. Аз като очевидец на повечето събития бих искал да напиша за всичко случило се. Първо искам да кажа че, станалото е срам за всички вярващи и жестока плесница за православната вяра. Но за всичко това съвсем не са виновни само владиката и свещениците( несъмнено и те носят вината си). Тъй наречената “окупация”на храма беше наистина най-крайната мярка. За черните знамена и камбаните на всеки кръгъл час може да се поспори, но единствения начин да се попречи на о. Любомир да продължава своето беззаконно пребиваване в храм ”Св. Атанасий” бе именно този. За съжаление за незапознатите с вярата хора това бе един цирк, но истинските християни с болка следяха всяко случващо се събитие. Зад фасадата на добър оратор, ерудиран и високо интелигентен човек (какъвто несъмнено бе о.Любомир) се оказа че, се крие човек подвластен на една голяма страст, която за съжаление се оказа пагубна за него. Неконтролируемата гордост на гореспоменатия свещеник го тласна към извършване на дела и постъпки стигнали до съзнателна подигравка с православната вяра. Дълбоко засегнат от заповедта за преместване от храм ”Св. Атанасий” в по малкия храм “Св. пророк Илия” вместо да се смири, той започна да се чуди как да настрои енориашите си срещу владиката и останалите свещеници, които не го подкрепиха. Не се посрами да извади болничен лист за 3 месеца (всички видяха в какво бодро състояние ходеше по съдилища и правеше венчавки и кръщенета и служеше литургии). Остави десетина женички да мръзнат със запалени свещи пред митрополията в най-големия студ, без нито веднъж да дойде при тях, или да ги посъветва да не стоят там заради тяхното здраве. Когато видя че, ревизията в храма е невъзможна, отново прибягна до измама. Имайки солиден гръб зад себе си (адвоката Борислав Ралчев) той премина към синода на лъже-митрополит Инокентий със задна дата от един месец – 24 март. За това обаче енориашите му научиха след месец към края на април. С това свое деяние о.Любомир принизи вярата до разменна монета – гордостта която го беше заслепила не му даде да осъзнае какво е направил. Въздигна себе си като свещеник на пиедестал, а останалите такива прати в калта. Използува влиянието си в медиите и с много платени публикации раздуха повече скандала, отлично осъзнавайки че така внася разделение между вярващите и настройва хората срещу самата православна вяра. Но върха бяха постъпките му след “окупацията”. Присъствах лично, когато той нарече един свещеник “тъп” пред всички, а малко по късно каза че, не виждал нищо лошо в това че, членувал в Ротъри клуб. Лъжите му за пияните попове и водката с която те непрестанно се наливали, най-безцеремонно коментира като “грешно разбиране от страна на медиите”, но на предложението да публикува опровержение замълча. Безспорно най-големият панаир бе в неделя – извършването на псевдо-литургия от о.Любомир на пейките пред храма (без антимис, пропускайки евхаристийния канон, пеейки нецърковни песни по време на тъй-наречената литургия). И разбира се по-негово повикване бяха дошли представители от всички по големи медии, които излъчиха интервю само с него. Вместо да посъветва своите енориаши да отидат в други храмове (защото не свещеника, а службата е важна) той направи този цирк, принуждавайки хора от другите храмове да дойдат на молебена отслужен от свещениците в двора на храма. Това негово действие беше отново с користна цел. Докато другите християни бяха на литургии в енориите си, о.Любомир трябваше да се представи като единственият свещеник зад когото застават миряните. И наистина в печата следващия ден се появиха публикации, че той е бил подкрепен “от няколко стотици хора”, “над двеста миряни”, а всъщност там бяха не повече от петдесетина негови привърженици. Всъщност защо пиша това? Най-малкото което искам е да се пораждат негативни емоции. Но от друга страна не можем “да завираме глава като щраусите в земята”. Макар и да не е правилно, понякога се налага да покажеш публично черната страна на някой човек, за да може да се спасят мнозина от погибел. И накрая ще завърша с това че, този конфликт се разрасна от личностен между двама човека (владика и свещеник), до веров. А с вярата средно положение няма, както казва Христос - “Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява“ (Мат.12-30).

Явор Георгиев