Идеята е, че нито Ерм, нито неговата господарка виждат проблем от християнска гледна точка в това.
Ако някой вижда проблем в това, проблемът си е негов
Разбира се, че Ерм няма къде да ходи. Първоначално е бил продаден като роб и въпросната жена е била негов собственик. Очевидно е била красива и с благороден характер, което обяснява факта, че в последствие го е освободила. А това, че човекът си е падал по нея, си е съвсем нормално изкушение, от което няма нужда да правим слон. Мъж като всеки друг.
Изглежда тогава, когато Ерм е започнал да получава видения, тази жена отдавна се е била преселила на онзи свят (по това време е имал семейство, имал е нива и т.н., явно бил е свободен вече). Имал е силно развито съзнание за греховността си и си е спомнил как я бил пожелал. Да не се бърка с жената, която се идентифицира с Църквата в следващите видения и първоначално му се явява като старица, а в последствие се подмладява (с "подмладяването" на неговия дух).
Много ми харесва мястото, където жената го укорява да престане да се моли за греховете си, ами да вземе да се помоли малко и за праведност
Много е невярно клишето, че тази книга е израз на някакъв нездрав мистицъзъм и затова се помдминава повърхностно в богословските училища. Всъщност, това е едно съчинение, което издава простота, може би наивизъм, и много здрав, "стъпил на земята" християнски дух.
А относно конкретната забележка на ап. Павел жените в църква да не поучават - тя се и такава, каквато е.
Просто трябва да се спазва