Стареца Захария в Казанлък

Статия във в-к "Монитор":

[url:29jbv5w4]www.monitor....0&eid=1429[/url]

Авторът Петър Марчев е споменал и дискусията за о. Петър в ДВЕРИ.

Тъй като темата е за стареца Захария специално искам да отбележа неговото разбиране за причастяването:

"- В България има традиция да се приема причастие само 4 пъти в годината. Как стои този въпрос в другите православни страни?

- Това е наистина голям въпрос. Той занимава сърцата и умовете на много православни християни в различни страни и най-вече в изминалия ХХ век. Моето мнение е, че нито честото причестяване, нито рядкото причестяване е това, което ще ни доведе по-близо до Бога. Не честотата, а начинът, по който се причестяваме със Светите тайни Христови, е важен. Свети Симеон Богослов казва, че който всеки ден плаче със сълзи и се моли пред Бога, той може и всеки ден да се причестява. А човек, който не се моли, няма покаяние и сълзи - дори да се причестява веднъж на година, на Великден, пак нищо не е сторил. Аз вярвам, че е добре човек да се причестява по-често, но има някои условия. Трябва да се научим на покаяние и да се причестяваме с пълно смирение. И в покаянието ни на първо място стои изповедта, защото срамът, който изпитваме по време на изповед, е онова нещо, което привлича Божията благодат. Срамът и преодоляването му. Както Христос е изпитал и понесъл срама на кръста и разпятието заради нашето спасение, също така и ние понасяме срам заради това, че искаме да се примирим с него. Той приема това като жертва от наша страна към Него. И не само това, той даже ни почита с такава чест - да отвори сърцата ни, за да получим Неговата благодат. Т.е. не е само честото причестяване, което искаме да възстановим в нашата Църква, а и искреното покаяние, и искрената изповед. Името на нашия Бог е Утешител. Но Светото Причастие не е нещо магическо. Силата на благодатта, която получаваме при Светото Причастие е такава, каквато е и нашата подготовка, когато пристъпваме към него.

ЛИЯ wrote:

Статия във в-к "Монитор":

[url:2c8k3nm2]www.monitor....0&eid=1429[/url]

Авторът Петър Марчев е споменал и дискусията за о. Петър в ДВЕРИ.

Тъй като темата е за стареца Захария специално искам да отбележа неговото разбиране за причастяването:

"- В България има традиция да се приема причастие само 4 пъти в годината. Как стои този въпрос в другите православни страни?

- Това е наистина голям въпрос. Той занимава сърцата и умовете на много православни християни в различни страни и най-вече в изминалия ХХ век. Моето мнение е, че нито честото причестяване, нито рядкото причестяване е това, което ще ни доведе по-близо до Бога. Не честотата, а начинът, по който се причестяваме със Светите тайни Христови, е важен. Свети Симеон Богослов казва, че който всеки ден плаче със сълзи и се моли пред Бога, той може и всеки ден да се причестява. А човек, който не се моли, няма покаяние и сълзи - дори да се причестява веднъж на година, на Великден, пак нищо не е сторил. Аз вярвам, че е добре човек да се причестява по-често, но има някои условия. Трябва да се научим на покаяние и да се причестяваме с пълно смирение. И в покаянието ни на първо място стои изповедта, защото срамът, който изпитваме по време на изповед, е онова нещо, което привлича Божията благодат. Срамът и преодоляването му. Както Христос е изпитал и понесъл срама на кръста и разпятието заради нашето спасение, също така и ние понасяме срам заради това, че искаме да се примирим с него. Той приема това като жертва от наша страна към Него. И не само това, той даже ни почита с такава чест - да отвори сърцата ни, за да получим Неговата благодат. Т.е. не е само честото причестяване, което искаме да възстановим в нашата Църква, а и искреното покаяние, и искрената изповед. Името на нашия Бог е Утешител. Но Светото Причастие не е нещо магическо. Силата на благодатта, която получаваме при Светото Причастие е такава, каквато е и нашата подготовка, когато пристъпваме към него.

Защо пък ''това разбирание'' ще да е на стареца Захария !? :shock:
Аз не виждам нищо кардинално в него . Та това си е ''стандартното'' разбиране в Православието !
Той, стареца, само го потвърждава !


.

Подчертах разбирането на стареца Захариас за причастието по две причини:

1. В българската църковна действителност на много места свещенодействащите прибират Чашата, ако не е постен период и миряните не се допускат до причастие. А свещениците се причастяват.

Има свещенодействащи, които не подхождат с нужната подготовка за причастие и ние разпознаваме необрязаните им сърца. Ставаме свидетели на Христовите думи: "Когато слепец слепеца води и двамата падат в ямата".

А както казва стареца Захариас: "Когато се пристъпва с покаяние и плач към причастието правим в сърцето по-голямо място за Божията благодат."

Независимо дали е постен период или не, всеки който се е подготвил според наставленията на изповедника си, трябва да може да взима причастие.

2. В Православния свят има т. нар. "новобогослови", които съветват всички присъстващи в храма на всяка литургия вкупом да взимат причастие, защото това бил смисълът на Св. Литургия.

Затова цитирах стареца, за да отгранича "магическото" от стандартното православно разбиране.

ЛИЯ wrote:

2. В Православния свят има т. нар. "новобогослови", които съветват всички присъстващи в храма на всяка литургия вкупом да взимат причастие, защото това бил смисълът на Св. Литургия.

Къде ги тия "новобогослови" (в кавички!), кой измисли тази абсурден "термин" и на базата на какъв критерий се определя кой е "нов" или "стар" и кой - "богослов"? С една дума, докога ще пишем глупости по форумите за хора, които не познаваме, по въпроси, които не разбираме!?

n_antonov wrote:

[qu

Къде ги тия "новобогослови" (в кавички!), ?

В главите на "иванниколовци", "серафимроузовци", "рафаелкарелинци", "ахримандритсерафимовци" и др.
Ето, например, какво пише в книгата (феновете на тоя талибанин я наричат "творение") на Раф.Карелин "Християнство и модернизъм": "Времената на социални и политически сътресения, световни катаклизми и катастрофи винаги са били време на въставане на света срещу Църквата. Неговите признаци са такива: засилват се "либералните" течения, повдига се въпросът за необходимост от изменяне на Църковния устав, преминаване към нов календар, превеждане на службите от богослужебния на съвременните езици. Следващият етап е отричането института на монашеството в Църквата, опити за въвеждане на женен епископат."


Значи, искането на Лия за превеждане на богослужението на новобългарски я прави, според Раф.карелин, хем "либерал-модернистка", хем "новобогослов"

Според мен в този разговор архим. Захариас казва, че главното тайнство на Църквата не е евхаристията, а покаянието. И че евхаристията също ни е дадена от Бога като средство за постигането на тази цел. Както много точно каза един път духовният ми отец: "Не може мъртви сърца да служат евхаристия". Не е ли целта на живота ни раждането на новия човек? Дори всяка неделя да се причастяваме и то с пълното съзнание за богословската значимост на тайнството, пак може да си останем духовно мъртви. Ако имаше магична обновителна сила причастяването, то целият ни клир сега трябваше да са живи светци. А подготовката, за която говори отец Захариас и която обвързва със силата на благодатта от св. причастие, не е постът, молитвите и изповедта, а покайното състояние на духа. То е много по-различно от умилното състояние, в което изпадаме след като сме прочели молитвите преди св. причастие и въобще целия "покаен ред" - не че е лошо, но е мимолетно, няма корени в душата ни и се дължи в голяма степен на емоциите ни. Някои се превръщат в истински ловци на това състояние и се стремят всячески да го наподобят, "преживеят" отново и т.н. Поне на мен много силно впечатление ми направиха думите на един светогорски старец (сега забравих името му и не ми се рови), който каза, че "ако нямате сълзи, не се причастявайте". Много крайно ми се видя и си чудех какви сълзи има предвид точно. После ми направи впечатление, че и св. Симеон Нови Богослов и той за тези сълзи преди св. причастие говори, и редица други. Сега и отец Захариас. Абсурд е всички те да имат предвид сълзи от религиозни сантименти - те са твърде евтини (макар и сладки и със своя роля), за да ги поставят на толкова високо място. Като условие за достойно причащаване. И стигнах до извода, че това са сълзите, които би проливал всеки, когато се окаже очи в очи със Спасителя в славата Му на Бог, Господ и Спасител. Това са сълзите от истинското себепознаване в светлината на Божията благодат. Когато видиш себе си такъв, какъвто те вижда Господ, тогава може да плачеш така и тогава разбираш тежестта на думите "С вяра и любов пристъпете"...

ЛИЯ wrote:

Подчертах разбирането на стареца Захариас за причастието по две причини:

1. В българската църковна действителност на много места свещенодействащите прибират Чашата, ако не е постен период и миряните не се допускат до причастие. А свещениците се причастяват.

Аз поне не съм чул и видял свещеници, заради тая причина, да ''не допускат'' миряни до причастия ! Виждал съм свещеници да увещават миряните към по често причащаване, ...и отказа на миряните да го правят !!!

Има свещенодействащи, които не подхождат с нужната подготовка за причастие и ние разпознаваме необрязаните им сърца. Ставаме свидетели на Христовите думи: "Когато слепец слепеца води и двамата падат в ямата".

Има ! Някой от тях, даже са епископи !!!

А както казва стареца Захариас: "Когато се пристъпва с покаяние и плач към причастието правим в сърцето по-голямо място за Божията благодат."

Независимо дали е постен период или не, всеки който се е подготвил според наставленията на изповедника си, трябва да може да взима причастие.

Това го ''казва'' Светото Православие, стареца Захария само го потвърждава !

2. В Православния свят има т. нар. "новобогослови", които съветват всички присъстващи в храма на всяка литургия вкупом да взимат причастие, защото това бил смисълът на Св. Литургия.

То, в Православния свят има и богослови, които се опитват да ни убедят, че и некръстен може да се причасти, ако в душата си се е кръстил !

Затова цитирах стареца, за да отгранича "магическото" от стандартното православно разбиране.

А аз само исках да уточня !


.

Kosio wrote:

sandi wrote:

То, в Православния свят има и богослови, които се опитват да ни убедят, че и некръстен може да се причасти, ако в душата си се е кръстил !
.

Това сериозно ли, или го казвате в преносен смисъл за по-голям драматизъм. Доста дивотии съм чувал от нашите богослови, но чак това е твърде много.


Иначе... аз знам за случай за един млад човек, не си спомням, дали беше кръстен, но който влиза за първи път в храма, хваща го едно такова умило настроение, нищо не знае и не разбира, но спонтанно хуква след другите и се причастява. Разбира се е и закусвал!

Ако Бог беше някаква безлична природна стихия, сигурно щеше да падне светкавица и да го повали! Но вместо за младия човек, това е лъчът светлинка, който го вкарва в Църквата - нещо истинско, което му дава сили да преобърне живота си.

Истински случай, разказван ми от свещеник. Още едно доказателство, че Бог не е бюрократ, какъвто се опитват много често да ни го изкарат. И че естествената религиозност на хората никога не трябва да бъде подценявана. Ако това нещо твърдят "новобогословите" (които и да са те), така вече напълно съм съгласен с тях.

...Това сериозно ли, или го казвате в преносен смисъл за по-голям драматизъм. Доста дивотии съм чувал от нашите богослови, но чак това е твърде много.

Името на ''богослова'' е Мариян Стоядинов . Твърдението е ''произнесено'' от неговите уста в аулата на Великотърновския университет през 2002г., пред студентите . Присъства и сегашния декан на факулета, Димитър Попмаринов Киров, който, при кавгата-спор се опитваше да преиначи думите на големия ''богослов'' Стоядинов.

.

sandi wrote:

Името на ''богослова'' е Мариян Стоядинов . Твърдението е ''произнесено'' от неговите уста в аулата на Великотърновския университет през 2002г., пред студентите . Присъства и сегашния декан на факулета, Димитър Попмаринов Киров, който, при кавгата-спор се опитваше да преиначи думите на големия ''богослов'' Стоядинов.
.

Първо, чест и почитания на всички - и на екипа, и на пишещите, и на четящите, от които бях и аз до скоро. Сега пиша по един смешно нелеп повод. Става дума за горното твърдение. С две думи: пълни глупости! Димитър Попмаринов Киров, когото попитах днес дали във Факултета е имало изобщо подобна история, също се изрази с две думи: "пълна дивотия". Посъветва ме, да не си губя времето с глупости. Аз го правя обаче не заради себе си, нито заради тези, които ме познават, а заради всички останали. Считам, че лицето "sandi", или Слави Славов (както се представи в един друг форум), или както изобщо се казва, им дължи извинение. Защото лъже.

В горното твърдение са верни само имената. Фактите:

1) Формално. Нито съм изнасял лекция в аулата на споменатия университет, нито пък съм участвал или бил свидетел на каквато и да било кавга по подобен повод. 2002 беше годината на моята специализация в Солунския Аристотелев университет. Попитах колеги от Факултета - Свилен Тутеков, и Димитър Попмаринов - дали някой е изнасял лекция в Търново с такива твърдения. И двамата реагираха еднозначно. Абсурд!

2) Съдържателно: Нито вярвам, нито съм писал, нито съм говорил, нито съм мислил дори глупост като горната. Ако някой твърди подобно нещо, първо би трябвало да има работа с мен. Ако ми е студент ще му пиша Слаб (2). Ако не ми е студент ще искам да ми даде аргументи в подкрепа на подобно твърдение: библейски, светоотечески, литургични. Аз самият (за мой срам) не съм чувал подобна теза, така че ще ми е любопитно да прочета каквато и да било обосновка.

3) Каня лицето "sandi" във Факултета, за да се запознаем, да се срещне с колегията, с Декана и с който друг иска от хората, с които работим. Така ще види лице в лице тези, с чиито имена е злоупотребил, неволно, ще ми се да вярвам!

И накрая, стягам си куфарите за Валенсия, но като се върна в началото на септември, ако е рекъл Господ, ще се включа. Замислили сме ден на отворените врати в Православния богословски факултет (втората половина на септември), така че всеки да се чувства поканен отсега - да посети лекции, да се срещне с преподаватели и студенти, да разгледа библиотеката и ателиетата на иконописците. Когато колегите уточнят датата, ще я обявим.

Поздрави и хубаво лято на всички!