- Posts: 2255
- Thank you received: 39
Стареца Захария в Казанлък
- ЛИЯ
- Topic Author
- Visitor
-
[url:29jbv5w4]www.monitor....0&eid=1429[/url]
Авторът Петър Марчев е споменал и дискусията за о. Петър в ДВЕРИ.
Тъй като темата е за стареца Захария специално искам да отбележа неговото разбиране за причастяването:
"- В България има традиция да се приема причастие само 4 пъти в годината. Как стои този въпрос в другите православни страни?
- Това е наистина голям въпрос. Той занимава сърцата и умовете на много православни християни в различни страни и най-вече в изминалия ХХ век. Моето мнение е, че нито честото причестяване, нито рядкото причестяване е това, което ще ни доведе по-близо до Бога. Не честотата, а начинът, по който се причестяваме със Светите тайни Христови, е важен. Свети Симеон Богослов казва, че който всеки ден плаче със сълзи и се моли пред Бога, той може и всеки ден да се причестява. А човек, който не се моли, няма покаяние и сълзи - дори да се причестява веднъж на година, на Великден, пак нищо не е сторил. Аз вярвам, че е добре човек да се причестява по-често, но има някои условия. Трябва да се научим на покаяние и да се причестяваме с пълно смирение. И в покаянието ни на първо място стои изповедта, защото срамът, който изпитваме по време на изповед, е онова нещо, което привлича Божията благодат. Срамът и преодоляването му. Както Христос е изпитал и понесъл срама на кръста и разпятието заради нашето спасение, също така и ние понасяме срам заради това, че искаме да се примирим с него. Той приема това като жертва от наша страна към Него. И не само това, той даже ни почита с такава чест - да отвори сърцата ни, за да получим Неговата благодат. Т.е. не е само честото причестяване, което искаме да възстановим в нашата Църква, а и искреното покаяние, и искрената изповед. Името на нашия Бог е Утешител. Но Светото Причастие не е нещо магическо. Силата на благодатта, която получаваме при Светото Причастие е такава, каквато е и нашата подготовка, когато пристъпваме към него.
Please Вход to join the conversation.
- sandi
- Visitor
-
Статия във в-к "Монитор":
[url:2c8k3nm2]www.monitor....0&eid=1429[/url]
Авторът Петър Марчев е споменал и дискусията за о. Петър в ДВЕРИ.
Тъй като темата е за стареца Захария специално искам да отбележа неговото разбиране за причастяването:
"- В България има традиция да се приема причастие само 4 пъти в годината. Как стои този въпрос в другите православни страни?
- Това е наистина голям въпрос. Той занимава сърцата и умовете на много православни християни в различни страни и най-вече в изминалия ХХ век. Моето мнение е, че нито честото причестяване, нито рядкото причестяване е това, което ще ни доведе по-близо до Бога. Не честотата, а начинът, по който се причестяваме със Светите тайни Христови, е важен. Свети Симеон Богослов казва, че който всеки ден плаче със сълзи и се моли пред Бога, той може и всеки ден да се причестява. А човек, който не се моли, няма покаяние и сълзи - дори да се причестява веднъж на година, на Великден, пак нищо не е сторил. Аз вярвам, че е добре човек да се причестява по-често, но има някои условия. Трябва да се научим на покаяние и да се причестяваме с пълно смирение. И в покаянието ни на първо място стои изповедта, защото срамът, който изпитваме по време на изповед, е онова нещо, което привлича Божията благодат. Срамът и преодоляването му. Както Христос е изпитал и понесъл срама на кръста и разпятието заради нашето спасение, също така и ние понасяме срам заради това, че искаме да се примирим с него. Той приема това като жертва от наша страна към Него. И не само това, той даже ни почита с такава чест - да отвори сърцата ни, за да получим Неговата благодат. Т.е. не е само честото причестяване, което искаме да възстановим в нашата Църква, а и искреното покаяние, и искрената изповед. Името на нашия Бог е Утешител. Но Светото Причастие не е нещо магическо. Силата на благодатта, която получаваме при Светото Причастие е такава, каквато е и нашата подготовка, когато пристъпваме към него.
Защо пък ''това разбирание'' ще да е на стареца Захария !? :shock:
Аз не виждам нищо кардинално в него . Та това си е ''стандартното'' разбиране в Православието !

Той, стареца, само го потвърждава !
.
Please Вход to join the conversation.
- ЛИЯ
- Topic Author
- Visitor
-
1. В българската църковна действителност на много места свещенодействащите прибират Чашата, ако не е постен период и миряните не се допускат до причастие. А свещениците се причастяват.
Има свещенодействащи, които не подхождат с нужната подготовка за причастие и ние разпознаваме необрязаните им сърца. Ставаме свидетели на Христовите думи: "Когато слепец слепеца води и двамата падат в ямата".
А както казва стареца Захариас: "Когато се пристъпва с покаяние и плач към причастието правим в сърцето по-голямо място за Божията благодат."
Независимо дали е постен период или не, всеки който се е подготвил според наставленията на изповедника си, трябва да може да взима причастие.
2. В Православния свят има т. нар. "новобогослови", които съветват всички присъстващи в храма на всяка литургия вкупом да взимат причастие, защото това бил смисълът на Св. Литургия.
Затова цитирах стареца, за да отгранича "магическото" от стандартното православно разбиране.

Please Вход to join the conversation.
- n_antonov
- Visitor
-
2. В Православния свят има т. нар. "новобогослови", които съветват всички присъстващи в храма на всяка литургия вкупом да взимат причастие, защото това бил смисълът на Св. Литургия.
Къде ги тия "новобогослови" (в кавички!), кой измисли тази абсурден "термин" и на базата на какъв критерий се определя кой е "нов" или "стар" и кой - "богослов"? С една дума, докога ще пишем глупости по форумите за хора, които не познаваме, по въпроси, които не разбираме!?
Please Вход to join the conversation.
- ira
- Visitor
-
[qu
Къде ги тия "новобогослови" (в кавички!), ?
В главите на "иванниколовци", "серафимроузовци", "рафаелкарелинци", "ахримандритсерафимовци" и др.
Ето, например, какво пише в книгата (феновете на тоя талибанин я наричат "творение") на Раф.Карелин "Християнство и модернизъм": "Времената на социални и политически сътресения, световни катаклизми и катастрофи винаги са били време на въставане на света срещу Църквата. Неговите признаци са такива: засилват се "либералните" течения, повдига се въпросът за необходимост от изменяне на Църковния устав, преминаване към нов календар, превеждане на службите от богослужебния на съвременните езици. Следващият етап е отричането института на монашеството в Църквата, опити за въвеждане на женен епископат."
Значи, искането на Лия за превеждане на богослужението на новобългарски я прави, според Раф.карелин, хем "либерал-модернистка", хем "новобогослов"

Please Вход to join the conversation.
Затова цитирах стареца, за да отгранича "магическото" от стандартното православно разбиране.А какво да ни каже: "защо не давате на хората да се причастяват, варвари такива! Църква, която дава на "миряните" да се причастяват няколко пъти в годината заслужава миряните и да ходят на черква няколко пъти в годината". Очевидно, че не би могъл да го каже, защото е гост в България с благословението на Негово Светейшество и етикета не го позволява. Но за да разбереш цялата част от истината, можеш да го питаш *как се причастяват неговите духовни чеда*.
Новобогослови... брей че термин. Сигурно идва от Св. Симеон Нови Богослов. Има богослови е не-богослови, но терминологията сама по себе си не прави използващия я богослов, по-скоро термините се превръщат в етикети.
"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd
Please Вход to join the conversation.
- Златина
- Visitor
-
Please Вход to join the conversation.
- sandi
- Visitor
-
Подчертах разбирането на стареца Захариас за причастието по две причини:
1. В българската църковна действителност на много места свещенодействащите прибират Чашата, ако не е постен период и миряните не се допускат до причастие. А свещениците се причастяват.
Аз поне не съм чул и видял свещеници, заради тая причина, да ''не допускат'' миряни до причастия ! Виждал съм свещеници да увещават миряните към по често причащаване, ...и отказа на миряните да го правят !!!
Има свещенодействащи, които не подхождат с нужната подготовка за причастие и ние разпознаваме необрязаните им сърца. Ставаме свидетели на Христовите думи: "Когато слепец слепеца води и двамата падат в ямата".
Има ! Някой от тях, даже са епископи !!!

А както казва стареца Захариас: "Когато се пристъпва с покаяние и плач към причастието правим в сърцето по-голямо място за Божията благодат."
Независимо дали е постен период или не, всеки който се е подготвил според наставленията на изповедника си, трябва да може да взима причастие.
Това го ''казва'' Светото Православие, стареца Захария само го потвърждава !
2. В Православния свят има т. нар. "новобогослови", които съветват всички присъстващи в храма на всяка литургия вкупом да взимат причастие, защото това бил смисълът на Св. Литургия.
То, в Православния свят има и богослови, които се опитват да ни убедят, че и некръстен може да се причасти, ако в душата си се е кръстил !
Затова цитирах стареца, за да отгранича "магическото" от стандартното православно разбиране.
А аз само исках да уточня !
.
Please Вход to join the conversation.
- sandi
- Visitor
-
То, в Православния свят има и богослови, които се опитват да ни убедят, че и некръстен може да се причасти, ако в душата си се е кръстил !Това сериозно ли, или го казвате в преносен смисъл за по-голям драматизъм. Доста дивотии съм чувал от нашите богослови, но чак това е твърде много.
.
Иначе... аз знам за случай за един млад човек, не си спомням, дали беше кръстен, но който влиза за първи път в храма, хваща го едно такова умило настроение, нищо не знае и не разбира, но спонтанно хуква след другите и се причастява. Разбира се е и закусвал!
Ако Бог беше някаква безлична природна стихия, сигурно щеше да падне светкавица и да го повали! Но вместо за младия човек, това е лъчът светлинка, който го вкарва в Църквата - нещо истинско, което му дава сили да преобърне живота си.
Истински случай, разказван ми от свещеник. Още едно доказателство, че Бог не е бюрократ, какъвто се опитват много често да ни го изкарат. И че естествената религиозност на хората никога не трябва да бъде подценявана. Ако това нещо твърдят "новобогословите" (които и да са те), така вече напълно съм съгласен с тях.
...Това сериозно ли, или го казвате в преносен смисъл за по-голям драматизъм. Доста дивотии съм чувал от нашите богослови, но чак това е твърде много.
Името на ''богослова'' е Мариян Стоядинов . Твърдението е ''произнесено'' от неговите уста в аулата на Великотърновския университет през 2002г., пред студентите . Присъства и сегашния декан на факулета, Димитър Попмаринов Киров, който, при кавгата-спор се опитваше да преиначи думите на големия ''богослов'' Стоядинов.
.
Please Вход to join the conversation.
- М.Стоядинов
- Visitor
-
Името на ''богослова'' е Мариян Стоядинов . Твърдението е ''произнесено'' от неговите уста в аулата на Великотърновския университет през 2002г., пред студентите . Присъства и сегашния декан на факулета, Димитър Попмаринов Киров, който, при кавгата-спор се опитваше да преиначи думите на големия ''богослов'' Стоядинов.
.
Първо, чест и почитания на всички - и на екипа, и на пишещите, и на четящите, от които бях и аз до скоро. Сега пиша по един смешно нелеп повод. Става дума за горното твърдение. С две думи: пълни глупости! Димитър Попмаринов Киров, когото попитах днес дали във Факултета е имало изобщо подобна история, също се изрази с две думи: "пълна дивотия". Посъветва ме, да не си губя времето с глупости. Аз го правя обаче не заради себе си, нито заради тези, които ме познават, а заради всички останали. Считам, че лицето "sandi", или Слави Славов (както се представи в един друг форум), или както изобщо се казва, им дължи извинение. Защото лъже.
В горното твърдение са верни само имената. Фактите:
1) Формално. Нито съм изнасял лекция в аулата на споменатия университет, нито пък съм участвал или бил свидетел на каквато и да било кавга по подобен повод. 2002 беше годината на моята специализация в Солунския Аристотелев университет. Попитах колеги от Факултета - Свилен Тутеков, и Димитър Попмаринов - дали някой е изнасял лекция в Търново с такива твърдения. И двамата реагираха еднозначно. Абсурд!
2) Съдържателно: Нито вярвам, нито съм писал, нито съм говорил, нито съм мислил дори глупост като горната. Ако някой твърди подобно нещо, първо би трябвало да има работа с мен. Ако ми е студент ще му пиша Слаб (2). Ако не ми е студент ще искам да ми даде аргументи в подкрепа на подобно твърдение: библейски, светоотечески, литургични. Аз самият (за мой срам) не съм чувал подобна теза, така че ще ми е любопитно да прочета каквато и да било обосновка.
3) Каня лицето "sandi" във Факултета, за да се запознаем, да се срещне с колегията, с Декана и с който друг иска от хората, с които работим. Така ще види лице в лице тези, с чиито имена е злоупотребил, неволно, ще ми се да вярвам!
И накрая, стягам си куфарите за Валенсия, но като се върна в началото на септември, ако е рекъл Господ, ще се включа. Замислили сме ден на отворените врати в Православния богословски факултет (втората половина на септември), така че всеки да се чувства поканен отсега - да посети лекции, да се срещне с преподаватели и студенти, да разгледа библиотеката и ателиетата на иконописците. Когато колегите уточнят датата, ще я обявим.
Поздрави и хубаво лято на всички!
Please Вход to join the conversation.