Мобилно меню

Становище на Св. Синод относно брака

  • Андрея
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
01 Юни 2009 16:17 #25510 by Андрея
Прав сте, отец Георги! Благодаря за забележката. За съжаление не се изразих правилно.

Ние/ Църквата/ , след като сме невнимателни и невзискателни към младоженците и допускаме тайнството брак да е формален ритуал, изпразваме от съдържание и спомагаме - семейсвото благословено от Църквата да се отдалечава от смисъла на брака.
Допускаме новите домашни църкви да не участват в Евхаристийния/Църковния/ живот.

И започвам да си задавам въпроса: защо се случва това и какъв е смисъла?

Please Вход to join the conversation.

  • о. Георги
  • Visitor
  • Visitor
01 Юни 2009 20:14 #25513 by о. Георги

Ние/ Църквата/ , след като сме невнимателни и невзискателни към младоженците и допускаме тайнството брак да е формален ритуал, изпразваме от съдържание и спомагаме - семейсвото благословено от Църквата да се отдалечава от смисъла на брака.Допускаме новите домашни църкви да не участват в Евхаристийния/Църковния/ живот.

И започвам да си задавам въпроса: защо се случва това и какъв е смисъла?

Но, забележете, че хората са се отдалечили от това, което наричаме "жив член на Църквата", (здрава и жива лозова пръчка) и това е причината те да гледат с пренебрежение на факта, че Сам Бог е скрепил и благословил единението им. Не е причината, че сякаш ние не сме ги брако-катехизирали, както виждаме, че правят католиците. Защото, забележете примерите, които ни дава Cemiramez. Това е възхитителна възможност да преценим - ето, при тях има всичко, за което ние сякаш бленуваме, но то пак е форма, изпразнена от съдържание, защото и при тях мнозинството живее "съвременно". Причината е, струва ми се, че ние, човеците, не можем да "въздигнем" богообщението на хората, ако те самите не желаят това, а и Сам Бог по Своя промисъл не ни ги доведе. Моля, прочетете пак впечатленията и примерите на Cemiramez, за да се убедите. Ние лесно намираме в себе си вина, че не правим достатъчно като Божии съ-работници, но понякога забравяме да си спомним, че "Бог прави да расте" вярата на пожелалите това. Ние лесно ще ги принудим да дойдат на формална изповед и на причастие, за да се оженят в храм. Но какво ще постигнем с това, след като ще сме формализирали и самото причащаване. Нека поне св. дарове да са обект на искрено желание, а не средство към "добри спомени и кадри от сватбата". Причащението все пак е ... за верните. ("За прошка на греховете и вечен живот") А верен може да стане всеки, но трабва да пожелае и се постарае да е просто верен и да няма други "бонуси" и стремежи.

Please Вход to join the conversation.

  • о. Георги
  • Visitor
  • Visitor
01 Юни 2009 20:39 #25514 by о. Георги

Взимането на църковен брак при нас е дълга, трудна и мъчителна работа :) . Трябва да имаш отпис от всички документи от твоята си енория ... После се започва едно ходене по предбрачен църковен курс. В зависимост от заетостта на двойките, курсът е съобразен - дълго във времето но по веднъж седмично по 2 аса, или интензивен (за бързащите) мисля че беше по цял уикенд. Не седят събота и неделя от сутрин до вечер, като на следдипломна квалификация в университет, но доста време отнема от уикенда. На този курс се 'преподава' какво ли не. Води се от свещеник и (но не задължително) сестра монахиня. Свещеник, който по принцип живее в целибат, обяснява 'рецепти' за успешен брак. Единствената препоръчвана антиконцепция (останалото е грях) е 'календарната'. Аз, която си правя почти сама финансовите анализи на фирмата, капитулирам пред алгоритма на 'календарната' метода. След 'курса' има беседа, не точно изпит в класическия смисъл на думата, след което по принцип се дава разрешение за църковен брак, 'готови са'. От недавна има наедно с този курс и курс с психолог. Вероятно има връзка между двата курса, понеже един кой колега се жени миналия юни и ми каза, че ' курсът с психолога го минахме бързо и преди църковния курс, понеже аз бързо разбрах какво очаква от нас и веднага 'влязох в образ'. Бързо получихме първото свидетелство че сме 'готови' и взехме интензивен църковен курс и понеже нямаме сили вече, решихме да вземем конкордат Готвим се от две години, но минималните срокове са половин година...."
"Томашу, като те слушам и не искам да се омъжвам..."- въздъхнах аз изморена от самото слушане.

...

При нас литургия трае 30-40-45 минути ... и винаги се дава причастие. На сватбата венчаещите се взимат причастие ако преди това са се изповядали и 'съжалили' за всичките си грехове, което означава че са 'съжалили' също и за 'греха си', че са живеели с другия човек преди венчанието. Всички 'съжаляват' много този грях по време на предвенчалната изповед, която е по отделно и която е известно време ( дни, до седмица, може и малко повече около) преди церемонията. За да се избегне грях, обещава се отделно живеене и подобни.

(следва много забавен разказ) А тук може да се види, че въпреки че венчанието е в литургията, това не прави събитието "събитие на енорията.

Когато казвам че при нас по време на погребение, венчание и когато и да е, има литургия с причастие, това не означава, че храмът е затворен за останалите. Но по принцип като има сватба и вътре са предимно гостите на сватбата. За тях има причастие, но ако негост е там, никой свещеник не би му отказал. Просто факт е че по принцип външни хора не влизат. А в Полша църквки много, ако в тази има литургия за сватба, на 20 метра от нея има друга църква, с литургия не сватбена.

А ако идеалът и стремежът ни е единството на енорийско ниво, в контекста на статията на Янарас, забележете как е при католиците

В католицизма литургия се прави всеки ден и всеки ден е с причастие, а в неделя по около 5 литургии на ден в дадена църква, в зависимост от посещаемостта. Ако църквата до мене е малка енория, ще има 3 литургии в неделя, но ако е в централната част на града, ще има и 5 и 6 литургии, започвайки от сутринта и завършвайки последната в 21:00 вечерта.

Съгласете се, че наличието на 3 до 6 литургии на ден, не свидетелства за нещо различно от така познатото и на нас отчуждение и индивидуализъм, с която теза започнах и аз своето участие в тази тема. Вижте и примерите при подготовката на децата и пр., за да се убедите, че не е достатъчно просто една добре смазана "църковна машина", а желаещи спасението и упование в Божията грижа.

(Моля нашата любезна събеседница Cemiramez да ми прости, че я цитирам избирателно и изобщо, ако случайно съм проявил балканска грубост с тази постъпка!)

Please Вход to join the conversation.

  • Андрея
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
02 Юни 2009 09:28 #25523 by Андрея
Не случайно Cemiramez се включи в този диалог, за да разберем за друга крайност. Но този пример не е причина на сме спокойни! Може само да извлечем полза. Казвате:

Ние лесно намираме в себе си вина, че не правим достатъчно като Божии съ-работници, но понякога забравяме да си спомним, че "Бог прави да расте" вярата на пожелалите това.

Нали сме едно Тяло, ако дясната ръка на човека направи нещо нередно, не е виновна само тя, а целият човек! Спомняте ли си стареца Зосима в "Братя Карамазови": Всеки е виновен за всичко".
Това не оправдава пасивноста на нашия епископат.
Посочете ми един от нашите епископи в БПЦ, който е истински проповедник и радетел за Евхаристийния живот? Защото от там на сетне, той ще се стреме подопечните му енории и манастири да са истински евхаристийни и молитвенни събрания, и тези събрания с епископа си ще са много по-внимателни и взискателни към оглашените, новокръстените, младоженците. Нали св.Игнатий Богоносец казва:" Където е епископа, там е евхаристията, където е евхаристията, там е Христос"/ извинете ме, ако цитатът не е точен/.
Отец Георги, за сега не съм убоденр че Становището на св.Синод звучи, като да е написано от Христови свидетели и продължители на апостолското проповед. :(

Please Вход to join the conversation.

  • Cemiramez
  • Visitor
  • Visitor
02 Юни 2009 12:40 #25524 by Cemiramez
Здравейте!

Благодаря за вниманието и интереса към написаното от мене!

Включих се за да покажа другата крайност, както забеляза Андрея, но не само за това. Исках да кажа и какво аз мисля и как аз виждам нещата. От това как е при вас на практика, разбирам четейки тука. Това което ще ви кажа няма да ви успокои, но при нас юрисдикцията и формализацията е много по-голяма и знаете ли какво. Вие поне знаете че не натам е пътат. Докато при нас малко кой допуска, че може и да не бъде така, че всъшност така не бива да бъде. Който допуска че така не бива, просто става и си заминава. Т.е. не ходи на църква, изповядва се само когато 'трябва' ( в мнение по-горе съм разказала кои са моментите в живота в които 'трябва') и съответно тогава се причастява. Не, не става лош човек. Не премества маргинесите в себе си за позволено и непозволено, редно и нередно. Просто ги съобразява повече със своята съвест отколкото с църковната юрисдикция. Който допуска че така не бива, като го питаш 'ще се видим ли на църква тази неделя?' и той ти шепне: 'непракикуващ съм, че тия нашите свещеници и епископи така ме дразнят'. Скандали стават за това кой свещеник има хеликоптер и какво прави в Бразилия със самолетен билет първа класа. Журналистката обаче от летището до Бразилия все след него ходеше и само неудобни въпроси му задаваше. Кой е бил таен агент на специалните служби по време на комунизма, а в кой манастир сестрите са подложени на сексуален тормоз. Казах го малко сякаш при нас е еждедневие, не не е. Просто като стане скандал и пресата гръмне и само с това се занимават, сякаш това ни е най-големият проблем и сякаш видиш ли всички духовници са такива, а така не е, просто пресата прекалява. Даже единият от епископите си подаде оставката веднага след като го избраха, понеже излезна материал че бил таен агент на комунистическата власт, а той си подаде оставкаат и даже не коментира....Та исках да кажа, че такива неща стават навсякъде по света и във всяка вяра, религия и вид общество.

Църквата у нас е подложена на ненужно понякога остра критика, но не заради това което проповядва, а заради това което на практика прави. Тук секс-скандалчик, там гей-скандалчик, афери с архиви и досиета, афери с това че държавата ги издържа, че църквата била имала много земи и свои си богатства, нека се издържа сама.... Но не съм видяла никой до сега, офциално да стане и да заяви ( може би не чак под такава форма, но все пак) - отец X, епископ Y проповядват явни глупости от олтара и сеят херезии. Това си го говорим аз и Бартек помежду нас си. Бартек ме успокоява, че половината папска академия заедно с преподавателите си го шепнат, но официалната версия е 'винаги съгласни с всички постулати на църквата', защото Бартек казва:" ако папата разбере, ще ни затвори академията, станали сме едно гнездо на еретици с папска благословия!" Какво наричат еретизъм? Това че не са съгласни с всички нововъведени догмати на своята църква. И аз не съм съгласна...

На къде отивам в постинга си ли? Натам да кажа, че всеки духовник е също човек и не е лишен от консеквенциите на така наречения 'първороден' грях. И че винаги и навсякъде така е било. Дали така ще бъде обаче зависи от нас, но не когато отказваме да ходим на църква. При нас с Бартек ( и други още) даже мотивите са по-сериозни, ние не акцептираме доктрината си в по-голямата част. Почти никой обаче не се трогва от това. Трогват се ако някой свещеник направи комплимент на младо момиче и са готови да го убият с камъни, обаче ако сее херезии всичко е ОК. "Добре де, какво ще стане ако спра да ходя на църква?" сме си го задавали този въпрос хиляди пъти. - Църквата ще продължи да съществува но без мене. Нямайки ме там вътре, не бъдейки част от тялото, аз не мога да вярвам вече че промяна е възможна. Аз никога не съм имала и няма да имам контрол, както казах и преди. Но аз имам влияние винаги докато сама не си отнема тази възможност. Влияние не в смисъл революция. Разбирам Андрея напълно, но не мога да се изразя. Споделям възгледите Ви и разбирам вътрешното Ви възмущение, както и естествения въпрос 'нима да оставим това така!?'. Аз мисля, че всяка истинска и дълбока промяна започва отвътре навън и отдолу нагоре. Най-напред от самия себе си. Разтърсва в самите недра, после става лавина, кояти не може да бъде спряна и овладяна. Никакви други начини не носят трайност и ефективност. Революцията действа на периферията, аз говоря за недрата. После идва примерът и после влиянието. Не, не съм наивна, знам много добре какво казвам, вярвам го, освен това идват примери от личния ми опит, ако Ви зазвучи смешно, просто не мога да се изразя. Например, ако сте кръстник или дружба на сватба на хора за които венчанието в църква е само мода и начин за правене на впечатление, помислете колко много Вие може да направите и да внесете от себе си. Казвате за домашните цървки, които са ОК, обаче за които не се грижи Църквата.... Ами ... те са й основата на Църквата, те трябва да се грижат за нея по-скоро. За малко да забравя за Бога, за упованието, вярата и надеждата. Ще даде толкова възможности да живеем вярата си на практика, да свидетелстваме и да имаме влияние, колкото даже не сме и очаквали.

Сърдечни поздрави!

Please Вход to join the conversation.

  • milipili
  • Visitor
  • Visitor
10 Окт 2009 10:18 #26472 by milipili

- едно от условията, човек може да се причасти на литургията е, да не е ял и пил нищо през този ден (за болни и деца има друг ред)

Позволете ми да ви попитам какви са основанията за това изискване? Питам от любопитството да науча нещо, а не от "любов към спорта".
Ще си позволя малко разсъждение по въпроса, а ако ми покажете, че не съм прав - ще се съглася :)
Какво друго може да попречи на Исус да слезе върху мене и да се причастя с Него, освен непокаян мой грях? Нима сутрешното кафе (без което категорично изнемогвам) или закуската ми (без която стомахът ми се бунтува и се чувствам ужасно) са непреодолимо препяствие за Бог, че да не може да ме съедини със Себе Си като приема Тялото и Кръвта Му? Не мисля...
Темата е от преди половин година, но се надявам да я забележите и да ми отговорите :D

Please Вход to join the conversation.

  • Златина
  • Visitor
  • Visitor
10 Окт 2009 11:46 #26474 by Златина
Основанията за това изискване са много сериозни. Възможността всяка неделя да отиваме на литургия в приятно и празнично настроение, да се причастяваме и после да се събираме с приятели и т.н. има ВИСОКА ЦЕНА. И тази цена е жертвата на Самия Бог на Кръста, което никак не е било празнично събитие и Му е струвало много. Също много е струвало на Неговата Майка, на учениците Му и на много други хора. Ние днес няма как механично да се отделим от онзи момент на кръстната смърт и да считаме - през дистанцията на вековете, че Бог е "длъжен" да влезе в душата и тялото ни, само защото сме кръстени и имаме някаква си своя представа за изпълнени християнски задължения. Ако целият ни живот не е причастен към жертвеността на онзи Бог, към жертвата на Бога - никакви формални условия няма да ни позволят да Му станем причастни в св. Евхаристия. Та в този ред на мисли, Христос е жертвал живота Си, а за нас се оказва крайно неприемливо да се пожертваме "бунта на стомаха си" и "лошото си настроение без сутрешното кафе", за да се съединим с Него?! Просто е абсурдно. Постът по принцип и сутрешният пост преди причастие е установен именно с тази цел - човек да види колко му е трудно да се лиши дори от нещо толкова минимално, пък има претенциите, че може да нарави далеч по-важни жертви заради Бога. Самоизмама...

Please Вход to join the conversation.

  • milipili
  • Visitor
  • Visitor
10 Окт 2009 16:17 #26478 by milipili
И разбирам и не съвсем...

... да считаме - през дистанцията на вековете, че Бог е "длъжен" да влезе в душата и тялото ни, само защото сме кръстени и имаме някаква си своя представа за изпълнени християнски задължения. Ако целият ни живот не е причастен към жертвеността на онзи Бог, към жертвата на Бога - никакви формални условия няма да ни позволят да Му станем причастни в св. Евхаристия. ...

Бог не е длъжен, Той иска да живее в душата и тялото ни, а от нас зависи да го поканим и пуснем. А това става с осъзнатата ни любов към Него, а не с формалните ни последования.

Постът по принцип и сутрешният пост преди причастие е установен именно с тази цел - човек да види колко му е трудно да се лиши дори от нещо толкова минимално, пък има претенциите, че може да нарави далеч по-важни жертви заради Бога.

Всъщност ... въздържанието от храна не е ли незначителната външна част на поста? Една формалност, като тези за които говорите по-горе. Същността му не е ли във особено въздържание от правене на зло и потушаване на личните ни страсти? Чак тогава неяденето и непиенето могат да са в помощ. Или грешно са ме учили?
Златина, благодаря ви за отговора, но моля за още малко разяснение.

Please Вход to join the conversation.

  • Златина
  • Visitor
  • Visitor
10 Окт 2009 18:02 #26481 by Златина
Бог може да иска и в същото време да не може да живее в нас. За да заживее в нас е необходимо нещо от наша страна. Това "нещо" не е липсата на големи грехове. Липсата на нещо все още не означава присъствие на противоположното. Така е и с греховете - въздържанието от някои грехове не означава, че автоматично сме придобили противоположните им добродетели. Христос не иска от нас да бъдем по-праведни и по-малко грешни, а иска от нас покаяние. За да позволим на покаянието да се роди в нас, защото то е дар от Бога, е необходимо жертвено състояние на духа ни. Тази жертвеност е именно онова носене на кръста, без която никой християнин не е християнин, а актьор в религиозна пиеска. Само, когато позволим в нас да се роди покаянието, може да говорим, че сме тръгнали по пътя на придобиването на добродетелите.

Поканата от наша страна може да е само вербална. Това не е достатъчно. Той очаква покана от нашето сърце. Често пъти то говори на различен език от нашите желания и воля. Трябва да се задълбочим малко в себе си и да осъзнаем, че съществува такава разлика. А любовта към Бога... Един монах след 15 години съзнателен и безукорен монашески живот отишъл при един съвременен старец и след като говорил с него за проблемите си, му казал: Знаеш ли каква е целта на монашеския ти живот? - Каква? - Да се научиш да обичаш Христос. - Ама аз вече 15 години живея заради Него... - Значи ти трябва още време, за да разбереш защо си станал монах, отговорил старецът.

Така че нашата любов към Бога също е декларативна, много повече емоционална, отколкото духовна и т.н. Пиша ви това, за да си дадем сметка, че сме съвсем в началото на пътя си към Христос - там, където трябва да се наведем и да вземем кръста си. И в началото, и в средата на пътя, и в края му сме призвани на жертваме нещо. Иначе няма как да се уподобим на Христос. Без кръст няма възкресение – така е било за Христос, така е и за нас.

Христос нарича лукави тези свои раби, които не са Му били верни в малкото, а претендират, че могат да Му бъдат верни в голямото. „Малкото” може да бъде именно жертването на „бунта на стомаха” и „доброто настроение” рано сутрин, за да приемем Христос. Той ще оцени именно нашата жертва, а не въздържанието от закуска. И колкото повече се „бунтува стомахът” някому и по-трудно му е било да се въздържи, толкова по-угодно Богу е въздържанието на такъв човек.

Въздържанието от храна не е незначителна част от поста – самият факт, че ви е толкова трудно да го направите, говори, че не е незначителна. Помислете – не можете да се лишите от нещо толкова незначително заради Бога, а мислите, че можете да вършите дела на любовта... Наистина в католицизма ролята на поста е сведена до минимум, може да се каже, че той вече е изчезнал от живота на вярващите, затова е естествено да мислите така. Вижте статията за християнския пост и аскеза тук.
www.dveri.bg...w/7773/39/
www.dveri.bg.../1898/149/

Please Вход to join the conversation.

  • milipili
  • Visitor
  • Visitor
10 Окт 2009 19:19 #26485 by milipili

Наистина в католицизма ролята на поста е сведена до минимум, може да се каже, че той вече е изчезнал от живота на вярващите, затова е естествено да мислите така.

Благодаря ви хубавото обяснение, но не мога да се съглася с горното изречение! Това не е така, поне не в енорията към която принадлежа. Това, че големият акцент в поста се поставя върху покайното настроение и въздържанието най-вече от грях и борба с пораждащите го страсти, не означава, че "в католицизма ролята на поста е сведена до минимум". Тъкмо обратното! А ролята на физическия пост е да подпомогне духовния, като отказът от храна или по вашите думи - верността в "малкото", да утвърди верността и в "голямото". В същото време да се избегне опасността за придържане само към външната част на поста - неяденето и да се неглижира същинската духовна част - покаянието и въздържанието от грехове.
Това го писах и по-горе, не можах да се сдържа да не го повторя и тук. Така ни учат нас - католиците в България, това чуваме от свещенника на проповед през постното време.
Много е трудно да се избяга от насложените клишета с обвинения "как е там при католиците". Някъде из форума четох призив на Никола по-скоро да се интересуваме как е действително, а не как сме чували, че е. :)

Please Вход to join the conversation.

  • В. Каравълчев
  • Visitor
  • Visitor
10 Окт 2009 20:37 #26487 by В. Каравълчев
Replied by В. Каравълчев on topic Re: Становище на Св. Синод относно брака

В същото време да се избегне опасността за придържане само към външната част на поста - неяденето и да се неглижира същинската духовна част - покаянието и въздържанието от грехове.

Когато на човек му трябват оправдания... А точно този пример е много показателен и води до това, че като неглижираме външната, напълно забравяме и за вътрешната - духовната! Но в римокатолическата църква са майстори на словесната еквилибристика - както казва народа ни: от десет кладенеца вода... :wink:

И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.
Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?
А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.
(Мат. 17:21)

Please Вход to join the conversation.

  • milipili
  • Visitor
  • Visitor
10 Окт 2009 23:13 #26489 by milipili

Но в римокатолическата църква са майстори на словесната еквилибристика ... :wink:
......
Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.[/b] (Мат. 17:21)

Именно, г-н Каравълчев! С молитва и чак на 2-ро място: с пост! Ех, майстори на "словесната еквилибристика"... :wink: Както каза един католически свещенник: "Как ли пък не, православни да признаят, че католици са в нещо прави" :lol:

Please Вход to join the conversation.

  • Cemiramez
  • Visitor
  • Visitor
11 Окт 2009 00:14 #26490 by Cemiramez

Please Вход to join the conversation.

  • Cemiramez
  • Visitor
  • Visitor
11 Окт 2009 02:02 #26492 by Cemiramez
Здравейте!

Активното участие на milipili ми дава повод и аз да се включвам по отворените от него теми. Единственото, което мога да кажа обаче, е онова от мене си (от моя опит, от мойто сърце) . Моля, това да се има пред вид.

Когато на 23.08. беше денят да се причастявам в православната църква, аз получих вечерта от свещеника email ( добре че го отворих все пак), в което ми казваше кратко, че от полунощ на съботата до причастиети на неделята се въздържаме от приемане на течности и храна. Не ми обясни защо и аз нямаше вече и как да го питам, твърде късно беше. Можех да го питам на другия ден, но за мене отговорът дойде в деня на самото причастие.

Аз, след като като разбрах че не мога да ям и пия, се възмутих най-напред, после се ядосах, после започнах да си самовнушавам, че 'няма да го слушам аз този свещеник' , че това са 'преживелици, символи', че 'ще пия пък поне едно кафе като се събудя!', после това стана на: 'ще пия пък поне една вода като се събудя!'... Отидох да спя аз и сънувах кошмари. Но не един сън с хронология, а малки парчета от сънища, като мини-серии на филмче под названието 'причастие' като как се наяждам сутринта преди причастие ( по принцип не ям сутрин); как се карам със свещеника преди причастие; как закъснявам за литургия и тичам към цървката по някакви странни лабиринти, чак накрая закъснявам и т.п. и т.п. но финала беше все един - аз не успявам да взема причастие. След всеки от тези мини-съшнища аз се събуждах, поглеждах на мобилния телефон колко е часът и отново запсивах за поредния мини-кошмар.

Най накрая се събудих сутринта, станах и по инерция ръката ми се понесе към минералната вода, но другата ми ръка й попречи :) . Да, смешно, даже сама се учудих на себе си, защото аз съм човек, който цял живот е пил и вода и съм ял храна преди причастие и наистина не разбирах защо сега не може.... не виждах нищо лошо, но все пак реших да се водя по правилата на храмът, в който бях избрала да отида, независимо от това, че не ги разбирах. Дори това не мога да обясня защо. Както и да е, успях да отида без да закъснея ( взех си такси, иначе закъснявах), успях да не ям и да не пия нищо, успях издържа до края на литургията ( нещо, от което сериозно се страхувах че няма да стане) и на най-сетне се дочаках това причастие, най-сетне.... Редицата започна да се събира нестройно, аз пристъпих с толкова ... вълнение и страх, че усещах само как трепереха колената ми. Мислех за това, което Андрея ми беше написал преди, за това, че в този ден аз ще бъда с Христос в горницата в Йерусалим ( Андрея, цитирах те, както те бях предупредила!) и от тази мисъл още повече се вълнувах. В момента, в който взех това причастие, погледнах и свещеника, онзи, с който само се бяхме карали по време на изповедта и спорили, с който не можем да се договорим и с който се измъчваме взаимно и до днес. Погледнах го и той беше толкова красив. От очите му сякаш изгряваше слънце и той самият сякаш светеше, аз дори се вгледах, свих очи, намръщих се, че не ми се вярваше това същия той ли е... После се обърнах и се оттеглих в най-отдалечения край на църквата, защото сълзите ми бяха започнали да текат, като да бяха кранове на чешма, а аз не можех да ги спра. Аз бях успяла да се причастя, въпреки всичко. Усещях, сякаш бях надвила нещо извън себе си и нещо в самата себе си.

Хората, които ме бяха видели после този ден, казаха че изглеждам малко като да съм вюбена, или като да имам температура - кой както обича :) 00 в поблизката църква. Мои сънародници, добри хора, верни, с будна съвест, с гаржданско съзнание, с ценности, вървяха бавно, доволни, усмихнати, изпълнили всичките си задължения в този ден, измили се, нахранали се, направили покупките, сготвили, подредили плана за седмицата, поразхоидили се с децата си, поспортували.... и така между другото, или съвсем накрая, в тази цялата редица нареден и Христос... Тогава разбрах защо не се прави нищо преди причастие.
Разбрах го с цялото си тяло, с цялото си същество и по-добре не мога да го обясня.

Благодаря за търпението.

Лека нощ!

Please Вход to join the conversation.

  • milipili
  • Visitor
  • Visitor
11 Окт 2009 11:53 #26493 by milipili

После се обърнах и се оттеглих в най-отдалечения край на църквата, защото сълзите ми бяха започнали да текат, като да бяха кранове на чешма, а аз не можех да ги спра. Аз бях успяла да се причастя, въпреки всичко.

Личният религиозен опит, четох някъде, "за съжаление" е именно личен, защото не действа за другите, когато им го разкажеш. Добит е лично и се отнася само до придобилия го. Излиза, че не съвсем :D 30 не мога да събудя - много й се спи. Когато я водя за ръчичка с мен да се причастявам, свещенника я докосва по челото и благославя. Тя ми казва, че й става много и особено хубаво, а аз й обяснявам, че е заради Св. Дух, Който я докосва тогава пред олтара. :D

Хайде да споделя още малко личен религиозен опит, пък вие, православни братя и сестри, ме разобличете и се посмейте за моя (католическа) сметка :wink:
Цели 16 години бях вегетарианец. Така постех всеки ден, през цялата година, строго. И когато идваше официално постното време, аз разлика не виждах поради постоянния си постен режим. Сигурно съм лош католик или много разсеян и непостоянен, а може би и най-вече - глупав. Чак през последните 1-2 години, когато зарязах вегетарианството (оказа се, че то по-скоро сериозно е навредило на здравето ми), започнах да вниквам и да преживявам духовната страна на поста, онази с покаянието и въздържанието от грях и потушаването на страстите. Сега вече не съм вегетарианец, а постя само 40-те дни на великия пост, но няблягам най-вече на духовната му страна. И преди Велик ден чувствам страхотно удовлетворение и радост. Каквито никога не усетих през време на строгия си 16-годишен постен режим. Какво искам да кажа? Ами, че външната страна на поста сама за себе си е само форма на диета. Не ползва нищо, освен тялото. Вътрешната е онази, която като се сложи на 1-во място е преобразяващата и удовлетворяващата.
Както казах - просто личен опит :)

Please Вход to join the conversation.

  • В. Каравълчев
  • Visitor
  • Visitor
11 Окт 2009 15:26 #26494 by В. Каравълчев
Replied by В. Каравълчев on topic Re: Становище на Св. Синод относно брака

Именно, г-н Каравълчев! С молитва и чак на 2-ро място: с пост! Ех, майстори на "словесната еквилибристика"...

Г-не, личи, че не сте много добър в словесната еквилибристика, затова, не се пробвайте :wink:
В гръцкия текст имаме точно: "ен просевхи ке нистиа"! Този словоред, както и арамейския стих изключват възможноста първо - второ, нито пък противопоставяне поста на молитвата :!: Хубаво ви е казал свещеника ви, когато католиците признаят честно, в какво са сгрешили, ще остане само това, в което са прави и то няма нужда нито да им бъде показвано, нито признавано от православните :roll:

Please Вход to join the conversation.

  • Мирон
  • Visitor
  • Visitor
11 Окт 2009 15:45 #26495 by Мирон

Именно, г-н Каравълчев! С молитва и чак на 2-ро място: с пост! Ех, майстори на "словесната еквилибристика"... :wink: Както каза един католически свещенник: "Как ли пък не, православни да признаят, че католици са в нещо прави" :lol:

Аргументите Ви са доста смешни. Погледнете още веднъж Мат. 17:21, щом сте толкова голям фен на конкретиката, дотам голям, че неусетно дописвате казаното. Какво четем в стих 21:
"21. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост."
Да видяхте някъде написано "първо молитва и чак на 2-ро място пост", както твърдите Вие? От едно и също място ли четем всички, или Вашето си е само Ваше? И откъде ви е на вас тая неизкоренима страст да пренаписвате вече писаното? Чета за католиците доста назад в историята, и Вие с Вашите пренаписвания в разговора тук изобщо не сте никакъв прецедент, а сте си чиста и автентична католическа традиция - "каквото не ни върши работа или не ни пасва на вкуса, да го пренапишем така, както според случая е удобно". После православните не ви били признавали - какво искате да ви признаят православните, еквилибристиките ли? Голямо геройство, няма що.

И - "свещеник" се пише с едно "н", поради "свещен". Ако "свещен" беше "свещенен", тогава туряйте двойно "н" в "свещеник". Ако не Ви се е случвало да го научите досега, питайте отеца си, ако е грамотен.

Please Вход to join the conversation.

  • Cemiramez
  • Visitor
  • Visitor
11 Окт 2009 15:56 #26496 by Cemiramez
Здравейте!

Не съм била гладна и жадна от полунощ. Това, че не съм консумирала, не означава че съм се измъчвала физически. Измъчах се, но не физически. Измъчваше се егото ми, така да го кажа и че по принцип сутрин не ям, точно пък онази сутрин ми се искаше да ям без обаче да изпитвам глад. Има разлика. Разказах го със съкращения в предишния си пост, именно за да не стават недоразумения, понеже има неща, които са необясними с думи и които не са на ниво 'умиление'. В такива моменти предпочитам да мълча.


milipili, нима тука някой от участващите в отворените от Тебе дискусии, Ти даде да усетиш, че католическата църква е 'презряна' ?!

В нещата които аз споделям, не говоря за усещания в смисъл на 'физическо' ниво. Опитвам се да говоря за неща, за които не умея и много съжалявам, че именно аз пък се взех да пиша толкова из Твоите теми. Аз не съм добра да обяснявам, аз мога да разказвам така както се разказват приказки, обаче после не мога да ги тълкувам, поне докато не говорим на един език. Нищо, което е само за една част от личността ни, не е добро. Както постът за тялото не може да бъде пост в истинския мисъл на думата, понеже човек не е само тяло. Стремим се към 'съединяване' на противоречията в нас, а не към задълбочаването им, за това и постът не е само пост от храна, нито правене на добри постъпки, нито пост от неща, които обичаме, независимо че не са храна. Когато ходех на реколекции, ни учеха, че разбира се, не се пости само от храна, че разбира се, това което слагаш в устата си е по-маловажното от онова, което от нея излиза. И в това аз не виждам и до днес нищо нередно. Но не е достатъчно, поне за мене. "Ако обичаш да пиеш кафе например - казваше ми свещеникът - старай се по време да поста да се лишаваш от него, или да го пиеш по-малко". Това с кафето е само пример, някои пък обичат да ядат месо, други бонбони, трети не умеят да се контролират и се карат с майките си и той това ни обясняваше именно, да обръщаме внимание на тези неща. И когато ни е трудно и много ни се иска, да мислим за жертвичката, която даваме на Исус. Тази мисъл определено 'помага'. Слагам думата в кавички, не защото 'не помага', а защото НЕ в 'помага' е целта, според мене. Аз не разбирам поста като лишаване изобщо, на каквото и да било ниво, нито като правене на жертвички и добри дела, нито като на внимаване върху себе си ( храна, мисли, думи, дела, религиозна настройка...). Аз разбирам поста като съвършена простота, като триумф на свободната ми воля.
Твърде е възможно в католизицма мистиката, която съм изучавала/са ме учили да е в посоката, в която искам да вървя. Но важно е как е облечен смисълът, същността. В един момент даже не думите са важни, които по външна форма често са идентични. Някои неща не се разбират никога от дистанция, изисква се да се потопиш в тях, па и тогава пак няма да ги разбереш напълно и всецяло, просто ще се задълбочаваш в тайната.
Няма настроение, има състояние. Там където ми свършва обаче настроението и започва състояние, думите ми, за съжаление и тях ги няма. За това за сега толкова от мене.

Скъпи събеседнико, аз много уважавам католическата църква, нима бих могла по друг начин. Аз имам толкова прекрасни мигове там, там започна да се кове характерът и личността ми, там са приятелите ми, там е това, което в мене беше посято, там е Полша. Нима мога да застана срещу себе си. Не знаеш и няма да разказвам колко ми беше трудно да взема решението и да извърша постъпката. Мислех си, освен че не съм добра католичка, мислех си още че съм предателка и родо-отстъпничка ( на православието в Полша му се казва, за съжаление, 'руската вяра', така както руснаците казват пък на католицизма - 'полската вяра'). Православната църква, поне в моя град, е на оплакано ниво що се касае до всичко онова, което знам, че е православие. "Как можа, сестра ми' - това са думи на брат ми - и после ми говориш за Христос, къде Го видя точно пък всред тия откачалници?!" Аз мълча, защото нямам думи, а след малко мълчание той добавя : "Нищо де, нали знаеш, че аз твинаги съм ти имал доверие, макар и да те не разбирам в случая изобщо, знам, че си постъпила правилно и не се безпокоя за тебе."
Нещо подобно ми каза и мама, но при нея беше повече примирение:" Ох, аз знам, че ти от малка правиш каквото решиш, но вече свикнах с това и не се е случвало да ме разочароваш, така че в случая просто ти вярвам на решението."
Дадо, най-добрият ми приятел:" Хахаха! Как е в руската църква, проповядват ли за Путин? Е нищо, де, не се сърди, бъди каквато си искаш и ходи където си искаш, макар че тайно се надявах да останеш в католическата църква, то нашето приятелство е независимо от такива неща. Освен това с някои неща от православието и аз съм съгласен с тебе."

Янек, друг мой приятел-колега, с когото бяхме на изложение през деня, а по нощите разнищвахме разликите между източно и западно християнство:" Дай знак когато ще ходиш следващия път, за да дойда с тебе, ако ме поканиш!"


И аз се радвам понеже е по-добре отколкото изобщо бих могла да се надявам. Нищо около мене всъщност не се промени що се касае за взаимоотношения и аз разбрах, че това в голяма степен зависи от мене. Каквото искаш такава те виждат.

Приятен ден си сърдечни поздрави!

Please Вход to join the conversation.

  • milipili
  • Visitor
  • Visitor
11 Окт 2009 16:51 #26497 by milipili
Господин Мирон, какъв свещен гняв се е разгорял във вашите думи... Браво! Разобличихте и заклеймихте и мен и кат. църква с острото си като кинжал перо :wink: Аз пък съм щастлив, че ви дадох възможност така добре да се изявите. Дано се чувствате доволен :)
И ... смирено ви моля, не бъдете така критичен към дребните правописни грешки които се случва да допускам. Просто живях доста години в англоезична страна и наследих от тях правилото, когато ударението е на последната сричка, съгласната да се удвоява...

milipili, нима тука някой от участващите в отворените от Тебе дискусии, Ти даде да усетиш, че католическата църква е 'презряна' ?!

@ Семирамез: Да и това е очевидно. И не разбирам защо пишеш "Тебе" и "Ти" с главно "Т", когато се отнася до мен. Така се пише когато се има предвид Бог, а аз съм обикновен грешник, което още повече усилва чувството на презрение и подигравка към "Мен" и "Моите теми"... :oops:
Довиждане!

Please Вход to join the conversation.

  • Мирон
  • Visitor
  • Visitor
11 Окт 2009 19:26 #26499 by Мирон

Господин Мирон, какъв свещен гняв се е разгорял във вашите думи... Браво! Разобличихте и заклеймихте и мен и кат. църква с острото си като кинжал перо :wink: Аз пък съм щастлив, че ви дадох възможност така добре да се изявите. Дано се чувствате доволен :)

Милипили, в поредната си роля, този път на "жертва".
Досегашните роли, на търсещ пояснение, помощ по труден въпрос или съвет, вече "не фърфят". Разсъхнаха се. Язък за усилията.
Вместо тях сега е на ред ролята на "кротка" папищашка овчица, страдаща под православния гнет.
А в отговор на всичките Ви странни "усмивки" ще Ви кажа само едно - лицемерието не е добродетел.

И какво по-точно наричате "заклеймяване"? Това, че нарекох аргументите Ви "смешни"? А не са ли?
И не Ви ли е поне малко неудобно да продължавате с това необяснимо враждебно отношение в тази подчертано приятелска дори и спрямо такива като Вас среда тук?

Please Вход to join the conversation.

  • Cemiramez
  • Visitor
  • Visitor
11 Окт 2009 20:08 #26501 by Cemiramez
Съжалявам, това е заради полския език. В него така се пише - Тебе, Ти, Вас, Вие, Пан, Пани, само мене се пише с малка буква. Не познавам хора които го правят обратното и за това исках по този начин да изрязя уважението си към тебе, milipili, но след като това те обижда и прави да се чувстваш че се подигравам, няма повече да го правя. Моля те за извинение. Моля те, не си тръгвай от форума! Дано да прочетеш това ми съобщение!

Когато публикувах днешното си от ранния следобед, не бях забелязала, че господин Мирон по-остро се обръща към тебе. Аз не подкрепям това.


Когато аз започнах да пиша тука и аз имах такава настройка като milipili. Да, това си е наш проблем в някаква степен, но от друга страна е повод да се замислят традиционно православните за отношението към католицизма. Не говоря за хората в този форум, които са ерудирани и толерантни, понеже разбират нещата в дълбочина. Говоря за всеобщото повърхностно отношение към католиците като към 'еретици', 'объркани', 'горките заблудени' ( това последното при най-добри намерения). Значи за другите християнски конфесии и и нехристиянски религии даже не ми се мисли. Имаше преди време тука мюсюлмани, към които въпреки явното им предизвикателно, пренебрежително, неуважително отношение, участниците във форума се отнасяха необяснимо за мене разбирателно и толерантно. Ако milipili си тръгне, ще си тръгне с убеждението и предразсъдъците, с което беше дошъл. Толкова ли не можа да се води диалог с него?! Аз не мога, то се вижда, макар да съм добронамерена.

Приятна вечер!

Please Вход to join the conversation.

  • Мирон
  • Visitor
  • Visitor
12 Окт 2009 07:51 #26504 by Мирон

Когато аз започнах да пиша тука и аз имах такава настройка като milipili. Да, това си е наш проблем в някаква степен, но от друга страна е повод да се замислят традиционно православните за отношението към католицизма.

Ето, как да не уважаваш един чист човек заради чистите му искрени думи?

Колкото до лично моето отношение ми другите - мисля за това буквално всеки ден, постоянно.
Съжалявам за "острия" си език, и ще се постарая повече да не се повтаря.

Please Вход to join the conversation.

  • Argirov
  • Visitor
  • Visitor
12 Окт 2009 09:40 #26505 by Argirov
Извинявай milipili, ако последващото с нещо те оскърби - извинявай. Много се колебаех дали да ти го напиша на лично съобщение или във форума, накрая се реших да го пусна във форума.

Личният религиозен опит, четох някъде, "за съжаление" е именно личен, защото не действа за другите, когато им го разкажеш. Добит е лично и се отнася само до придобилия го. Излиза, че не съвсем :D

Няма нужда от емотикони. Поне аз прекрасно те разбирам и без тях. Разбирам, че не вярваш как личният частен опит може да бъде съпреживян, споделен и разбран и от другите в църковната общност, именно защото са се събрали заедно доброволно в Христа. Частното не може да стане общо и за другия, и за различния точно когато няма общност. Много пъти съм виждал как сълзите от едни очи, потичат и от много други; как усмивката от едно лице, грейва и върху много други околни; как нечия лична радост кара и много други да се радват - за скръбта не говоря, там е по-лесно. Всичко това съм го виждал че става и ти вярвам, че ти не си го виждал и не си го почувствал - просто е въпрос на вяра. Ти избираш да вярваш или не - и в какво и как да вярваш.

Цели 16 години бях вегетарианец. Така постех всеки ден, през цялата година, строго. И когато идваше официално постното време, аз разлика не виждах поради постоянния си постен режим.

Ами точно за това има постни и блажни дни - за да се спазват и спавайки ги нашата несъвършена телесна природа по-лесно да забелязва разликите и да знае какво точно върши и защо го върши. Чети връзките, които дава Златина и много ще намериш - и за вредата от вегетарианството, когато се превръща в гордост от личния телесен подвиг, забравяйки предназначението му. Както казваме в една българска поговорка - "не се прави на по-католик от папата".

Чак през последните 1-2 години, когато зарязах вегетарианството (оказа се, че то по-скоро сериозно е навредило на здравето ми), започнах да вниквам и да преживявам духовната страна на поста, онази с покаянието и въздържанието от грях и потушаването на страстите. Сега вече не съм вегетарианец, а постя само 40-те дни на великия пост, но няблягам най-вече на духовната му страна. И преди Велик ден чувствам страхотно удовлетворение и радост. Каквито никога не усетих през време на строгия си 16-годишен постен режим. Какво искам да кажа? Ами, че външната страна на поста сама за себе си е само форма на диета. Не ползва нищо, освен тялото. Вътрешната е онази, която като се сложи на 1-во място е преобразяващата и удовлетворяващата.

Казваш че осъзнаването на поста като пост, те е довело до по-дълбоко разбиране на вярата. Защо изпускаш, че блаженето, те е довело до разбирането на разликата между пост и блажно и до другите последствия? Вгледай се в стъпките си и ги анализирай - вярата ще ти помогне да ги разбереш и подредиш правилно и последователно, непременно вярата.

Извинявай, ако с нещо прибързано съм те наскърбил дълбоко.

Аргиров

Please Вход to join the conversation.

  • milipili
  • Visitor
  • Visitor
12 Окт 2009 13:04 #26508 by milipili
Аргиров, благодаря ти за дето си направи труда да ми отговориш, но ... не за това говоря, за което ти пишеш.
Аз говоря за личното преживяване, съкровеното докосване на Бога до душата, онзи тих полъх на вятъра, който е за теб и само ти разбираш, че в него е Бог. Онази чудодейна превратност в обстоятелствата, чрез която Бог те предпазва от сигурно падане в грях... Всеки може да изреди за себе си дълъг или не толкова списък на интимните си срещи с Бог. И твоето разбиране не можеш да обясниш на друг така, че да го съпреживее, да добие смисъла, който има за теб. То е за теб, индивидуално, твой личен опит от общуването с Бог.
Ти говориш за колективно съпреживяване, което напълно проумявам, но то е нещо друго.
И предвид откровените неприязън и обиди които получих докато се опитвах всъчщност да получа помощ в пътя си към търсене на Истината, взимам единствено адекватното в този случай решение. Човешкото достойнство е дар от Бога и не може да се тъпче и мачка като парцала с който бършем пода.
Останете си щастливи в православието, братя!

Please Вход to join the conversation.

  • Мирон
  • Visitor
  • Visitor
12 Окт 2009 13:25 #26509 by Мирон

Човешкото достойнство е дар от Бога и не може да се тъпче и мачка като парцала с който бършем пода.

Дар от Бога?! Нима? Човешкото достойнство, всъщност, не е нищо повече от преценката (правилна или погрешна, няма значение) на всеки един от нас за мястото, което заема сред другите. Наистина ли мислите, че да оставите мястото си празно е "единствено" и "адекватно" решение? Би било прекрасно, ако преценката Ви не е наистина окончателна. Сега поне вече сте ясен и открит, и ще Ви бъде далеч по-лесно да разговаряте по каквито и да било въпроси. Cemiramez може да Ви е за пример.

Please Вход to join the conversation.

  • Ksenia
  • Visitor
  • Visitor
12 Окт 2009 14:08 #26510 by Ksenia
... бих желала модераторите да изтрият този ми постинг, който написах напразно. Извинявам се за спам-а.

Please Вход to join the conversation.

  • Cemiramez
  • Visitor
  • Visitor
27 Окт 2009 17:44 #26592 by Cemiramez
Здравейте!

Ksenia, не знам какво провокира решението Ви, но жалко за хубавия постинг. Четох го няколко пъти и се възхищавах колко точно са казани нещата за общението, и тъкмо днес исках да Ви цитирам, гледам - няма постигна! Аз не го намирам за спам, но волята да го махнете е Ваша. Съжалявам истински!

Поздрави!

Please Вход to join the conversation.