Мобилно меню

Църквата и националните ни борби

  • Vasco
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
20 Юли 2004 19:15 #2272 by Vasco
Срещал съм много мнения, че националните ни борби за църковна независимост са били голяма грешка. Че наложената ни схизма е била правилна. Че по време на схизмата БПЦ е била безблагодатна. И пр.
И така - прави ли са били Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски, Авксентий Велешки, екзарх Антим и всички други, които са взели участие в учредяването на Българската екзархия? Или са извършили "голям грях"?
В този контекс - ако делото им е било угодно на Бога, не трябва ли да бъдат канонизирани?

Please Вход to join the conversation.

More
20 Юли 2004 20:30 #2275 by Kosio

В този контекс - ако делото им е било угодно на Бога, не трябва ли да бъдат канонизирани?


Васко, канонизацията не е нещо, което извършва православната църква - тези, които са светии са такива, незвисимо дали ще ги канонизираме или не. Православната църква единствено признава факта, че един светец е светец, не го прави такъв. За тази цел, обаче, трябва да получи някакъв знак.

Пред Св. Синод има паметник на Иларион Макариополски. Лично поизчистих около него преди няколко седмици, когато чаках жена си да излезе от работата си. Но му отдадох това уважение, защото го смятам за достоен владика, а не за светец. И не съм този, който следва да знае дали той е такъв или не, ако е, то Бог непременно ще ни даде знак. И най-малкото някой следва да се "канонизира" по конюнктурни причини, както се опитаха да направят разколниците с Левски.

Не е задължително един човек да е светец, за да извършва богоугодни дела. И не би следвало да се смесват националните ни георои с църковните. Православието е наднационално. Пред Бога всички сме част от Божия народ.

А че подобно дело може да е богоугодно - естествено. Светите Седмочисленици са доказателство за този факт. Но повтарям и потретвам - смесването на православие с национанализъм е много опасен феномен, защото отваря широк път за навлизането на езичеството в църквата. Типичен пример е нацизма - във своите корени той има извратена до неузнаваемост сплав между езичество и християнство.

Можем да вземем пример от сръбската църква - по време на войната в Югославия тя беше най-отрезвяващия фактор в тяхното общество, държа се безупречно и никога не стана оръжие в ръцете на сръбските националисти.

П.С Известно ли ти е на иконата на Св. Димитър какъв по националност е онзи човек, който е пронизан от копието му? Все пак тази икона се продава в нашите църковни магазини. :-)

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
21 Юли 2004 10:09 #2279 by Vasco
Replied by Vasco on topic Пак не сте ме разбрали.
В последно време, постоянно чувам от разни църковници, че начинът ни на отделяне от Цариградската патриаршия бил голяма грешка. Това, според мен, е една много конформистка позиция с мнението на гърци, руснаци и сърби.
В учебника на Никодим Милаш по Църковно право много ясно си пише, че делението на епархиите следва политическото деление. И това е наложила се практика, обичай. Така нареченото обичайно право.
Като чете човек старите книги на наши автори ще види с каква нациоанална любов, с какъв патриотизъм говорят за учредяването на екзархията. И се възмущавам от нихилизма, който се е настанил сред някои наши събратя по този въпрос.

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
21 Юли 2004 10:14 #2280 by Vasco
А канонизацията е друг болен въпрос. И тук цари дълбока летаргия.
Косьо, ти нали се сещаш кой е последния канонизиран наш светец? Св. Софроний Врачански. След 1989 г. сърби, и руснаци канонизираха новомъченици. Само при нас тази тема се отминава с мълчание. Редно е да се създаде комисия към Св. Синод, която по надлежния ред да изследва фактите и да предложи кои новомъченици могат да бъдат канонизирани. А защо не и българските екзарси?

Please Вход to join the conversation.

  • Добромир
  • Visitor
  • Visitor
21 Юли 2004 11:57 #2281 by Добромир

В последно време, постоянно чувам от разни църковници, че начинът ни на отделяне от Цариградската патриаршия бил голяма грешка. Това, според мен, е една много конформистка позиция с мнението на гърци, руснаци и сърби.

Всъщност, във форума вече има тема "БПЦ между 1870 и 1953 г." (в "Църква и общество"). Михаил е сложил хипервръзка към една студия, където въпросът е разгледан доста подробно.

Моето мнение като че ли се доближава до твоето, но с някои уговорки. Съгласен съм, че "голяма грешка" е пресилено определение. За да бъде справедливо то, трябва да е имало "правилен начин" на отделяне и той да е бил (по онова време) съвсем ясен, очевиден. Ако такъв начин е имало, защо не са го видели? От зле разбрана българска гордост ли, от непокорство ли, от шо ли? Като съдя по съвременниците ни, българите май сме по-скоро твърде пасивни, все чакаме някой да дойде и да оправи положението. Едва ли за един век сме се променили толкова много. Предполагам, че и тогава отделянето е било взето като отчаяно решение: просто не е останал друг изход.

Но за разлика от тебе не изпитвам недоумение при срещането на мнения, подобни на цитираното от теб. Може да ти се вижда странно, но за мен те са "естествена реакция". Нормално е след залитане в едната посока да последва отдръпване и залитане в обратната. Много дълго време е трябвало да се борим за това признание и да се правим, че не ни боли. Но както не е вярно твърдението за "голямата грешка", така не е вярно и обратното твърдение - че извоюването на църковна автономия е само повод за радост и национална гордост. Да, това е безспорно успех, нашите искания са били справедливи, но много по-добре щеше да бъде, ако те бяха удовлетворени по друг, по-"мирен" начин. За съжаление, това не е зависело само от нас. Много бихме желали да не се беше налагало да прибягваме до такова отчаяно средство.

Няма защо да се притесняваш от "странни" мнения, дори когато принадлежат на църковници. В Православната църква няма непогрешими хора. А и събитията, за които говорим, са все пще много "пресни", за да можем да ги обмислим безпристрастно. Именно защото е лесно да изпаднем в пристрастие, предлагам да не обсъждаме повече тази тема или поне да го правим много внимателно.

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
21 Юли 2004 13:31 #2284 by Vasco
Видях я тази тема постфактум. Видях и книгата на Снегаров, коят Никола предложи. Хареса ми и като позиция по този въпрос.

Please Вход to join the conversation.

  • Zlatkov
  • Visitor
  • Visitor
30 Юли 2004 17:21 #2413 by Zlatkov

Можем да вземем пример от сръбската църква - по време на войната в Югославия тя беше най-отрезвяващия фактор в тяхното общество, държа се безупречно и никога не стана оръжие в ръцете на сръбските националисти.


Мисля, че информацията ти не е напълно вярна. За съжаление висшият клир на Сръбската църква е силно шовинистично настроен. Наистина патриарх Павле се обяви срещу войната в Босна, но това беше на по-късен етап. В началото сръбските клирици подкрепяха войната срещу "католическо" Хърватско. Самите хървати също гонеха православната църква в Хърватско, тъй като я свързваха със сръбството. Сръбският национализъм за голямо съжаление е свързан със сръбската православна църква. Така че Сръбската църква - общо-взето е лош пример за смесването на православие и национализъм.

П.С Известно ли ти е на иконата на Св. Димитър какъв по националност е онзи човек, който е пронизан от копието му? Все пак тази икона се продава в нашите църковни магазини. :-) )

Тази псевдо-икона е типичен пример за липсата на историческо съзнание и християнско мислене у нашия народ. Тя отразява един гръцки мит - българският Цар Калоян е обсадил Солун през 1205 г. и Св. Димитър е пробол цар Калоян.
За справка обаче, Покровителят на Солун св. Димитър е бил и личен покровител на българските царе от династията Асеневци, сред които е и Калоян. Освен това Солун не е бил византийски по това време, а е столица на Солунското херцогство на кръстоносците, завладели Византия.
Аргументите, че Калоян е бил жесток и варварин не издържат на критичното сравнение на историческите извори. Това го твърдят съвремените му гръцки автори, които са го мразели по оплитически причини. Много по-жестоки са били латинците - кръстоносци, плячкосали светините на Константинопол и разорили цяла Тракия.

Please Вход to join the conversation.

More
30 Юли 2004 17:39 #2414 by Kosio

Сръбският национализъм за голямо съжаление е свързан със сръбската православна църква. Така че Сръбската църква - общо-взето е лош пример за смесването на православие и национализъм.

Но има и добри примери и много се радвам, че съм имал възможността да се докосна до тях, когато бях в Сърбия преди две години. Както и да е - нека да затворим темата за сърбите.

П.С Известно ли ти е на иконата на Св. Димитър какъв по националност е онзи човек, който е пронизан от копието му? Все пак тази икона се продава в нашите църковни магазини. :-)

Тази псевдо-икона е типичен пример за липсата на историческо съзнание и християнско мислене у нашия народ. Тя отразява един гръцки мит - българският Цар Калоян е обсадил Солун през 1205 г. и

Всъщност това е основния проблем на историческите материали, просмукващи се в църковните издания според Златина. От една страна наистина има нужда да се направи христоцентричен поглед на българската история - и никой досега не го е правил добре. От друга страна, обаче, когато го правят посредствени хора, това неминуемо придобива антибългарско звучене - вече не е обективен прочит, а е историческия прочит на един грък и византиец. А византийската империя е породила неописуемо количество митове за самата себе си - и така, вместо да демитологизираме историята - внасяме нови митове. Вече сме го обсъждали, но имаше такива залитания в ЦВ и с цар Симеон - в един от броевете пишеше, че едва ли не бил св. Йоан Рилски, след няколко броя - другата крайност - че бил най-големия вероотстъпник. Делото на Асеновци и т.н.

Единственото, което постигаме с подобни крайни материали е, че отблъскваме хората от Църквата. Погрешната представа, че един обикновен историк (или още по-лошо - необразован църковен писател) може да погледне през очите на Бога безкрайно сложната световна история е опровергана в самото Св. Писание. Какво ще кажете например за повечето еврейски владетели, описани във Ветхия завет - те трудно ще могат да бъдат квалифицирани като 'добър' или 'лош', 'Божи човек' или 'вероотстъпник'.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Добромир
  • Visitor
  • Visitor
31 Юли 2004 10:20 #2418 by Добромир
Replied by Добромир on topic Еврейските царе
Леко лирично отклонение:

Какво ще кажете например за повечето еврейски владетели, описани във Ветхия завет - те трудно ще могат да бъдат квалифицирани като 'добър' или 'лош', 'Божи човек' или 'вероотстъпник'.

Може би доста повърхностно съм чел Стария завет, но като че ли не мога да се съглася с тебе, впечатлението ми е по-скоро обратно на твоето: доста "официално", почти схематично, хронистите разпределят царете на 'добри' и 'лоши'. Виж например следните текстове:

(4 Цар. 14:1-4):
1. Във втората година на Иоаса, син на израилския цар Иоахаза, се възцари Амасия, син на иудейския цар Иоас;
2. той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим. Майка му се казваше Иехоадан, от Иерусалим.
3. И вършеше той, каквото беше угодно пред очите на Господа, но не тъй, както неговият отец Давид; във всичко той постъпваше като баща си Иоаса.
4. Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.

(4 Цар. 14:23-24):
23. Израилският цар Иеровоам, син Иоасов, се възцари в Самария в петнайсетата година на иудейския цар Амасия, Иоасов син, царува четирийсет и една години,
24. и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше ни от един грях на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.

(4 Цар. 15:1-4):
1. Иудейският цар Азария, син Амасиев, се възцари в двайсет и седмата година на израилския цар Иеровоама;
2. той беше на шестнайсет години, когато се възцари, и петдесет и две години царува в Иерусалим. Майка му се казваше Иехолия, от Иерусалим.
3. Той вършеше, каквото беше угодно в очите на Господа, тъкмо както постъпваше баща му Амасия.
4. Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.

(4 Цар. 15:8-9):
8. Захария, син на Иеровоама, се възцари над Израиля в Самария в трийсет и осмата година на иудейския цар Азария и царува шест месеца.
9. Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, както правеха бащите му: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.

и т.н.

Няма как да не забележим, че Амасия, Азария и др. са 'добри', докато Иеровоам, Захария и др. са 'лоши'. Дори двамата царе, които са описани най-пълнокръвно - Саул и Давид - попадат в това деление. За Давид, независимо от някои грехове, съвсем определено може да се каже, че е 'добър'; Саул, независимо от някои положителни качества, е 'лош'. Оценката наистина е дадена схематично (с изключение на Давид и Саул): когато човек чете цитираните места, веднага се хвърля в очи паралелизмът - изреченията са почти еднакви, само имената на царете са различни.

Please Вход to join the conversation.

More
01 Авг 2004 07:07 #2427 by Kosio
Прав си, може би се изразих зле. Твоето "лиричното отклонение" ме предупреждава, че трябва да бъда по-внимателен с обобщенията :-)

И все пак - цар Соломон - можеш ли да му направиш еднозначна оценка? Боголюбив ли е бил или вероотстъпник? Или и двете по малко - както и във всеки от нас има по един боголюбец и един вероотстъпник.

Дори на самия еврейски народ не може да се направи оценка - добър ли е бил или лош. Във ветхозаветна история непрекъснато има борба и отстъпления, появявали са се пророците - имало и паднал народ когото да вразумятат. И това е "божият народ!" Евреите са разпнали Господа, евреи са били и първите християни!

Единствено исках да кажа, че човешката история е една една безкрайно сложна (както се изрази Златина) "канава" - и не само светските историци, но и църковните такива следва да се пазят от едномерни обобщения. Единствено Бог може да говори за своите промислителни планове.

Един пример - византийската империя. Според "църковния мислител", когото визирам, след падането на Константинопол ние сме "обезнаследени!". А дали наистина е така? Дали наистина тази империя е била това идеалично общество, за което е претендирала? Дали е била тази утопия, за която си е мечтал Платон? Естествено, че не е била! И това е много лесно може да се потвърди, не само от светските историци, дори от църковното предание. Св. Атанасий дълги години е прекарал в заточение по волята на ръководителите на тази прекрасна имерия, св. Йоан Златоуст директно казва за имератрицата "отново вилней Иродиана, главата Йоанова иска". Не е ли именно този "вълшебен" град Константинопол и мястото, където Св. Йоан Дамаскин е затварян и подлаган на мъчения, след като е изобличил иконоборството? Да не говорим колко пъти византийските имератори са се опитвали, по чисто политически причини да наложат уния на църквата!

Щом Византийската империя е паднала, значи е имала причини да падне. Част от тези причини могат и да са промислителни. "Обезнаследени"? Ами ако е обратното? Може би тази империя е трябвало да загине, за да оцелее Църквата, кой може да се нагърби да говори от името на Бога и да каже така ли е или не?

Затова не следва да се тюхкаме за загубения "световен ред", който всъщност никога не е съществувал. Всеки е пратен на земята в това време, където има полза от него. И църквата е запазена, не сме "обезнаследени".

Но ако попиташ гърците, ще доловиш в много от тях мечтата, че рано или късно ще се възроди "третата византийска империя". Руснаците споделят тази мечта, само че "вярват", че това ще се случи на тяхна територия. Този блян е лесно обясним, ако си грък или руснак. Но е необяснимо когато български "църковници" се запленяват от митовете на една отдавна загинала имерия, която е имала и своите добри и своите лоши страни.

А освен всичко вече установихме, с не чак толкова голяма изненада, че част от тези митове са откровено антибългарски.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
02 Авг 2004 21:04 #2463 by Vasco
Replied by Vasco on topic За историята.
За съжаление историята е една от науките, с които най-много се злоупотребява. Историческите извори са малко, а освен това не са много надеждни. Повечето древни летописци са писали по поръчение на някой владетел и текстът е дълбоко пристрастен към личността на владетелят. Често различни източници пишат различно за дадено събитие.
Историците от своя страна се мъчат да запълнят празнините в източниците със свои предположения, които не винаги са уместни. Често това се прави с цел на се защити някоя теория на даден историк. А понякога се прибягва до открита фалшификация, често с политически цели. За справка Република Македония.
За нас като православни християни, въпросът добър или лош е даден вледетел, трябва да е свързан с отношението му към Църквата и верността му към църковното учение. Щом Борис-Михаил І и Петър І са обявени за светии, значи са били добри царе и са угодили на Бога.
При Калоян нещата не стоят така, заради унията, макар че тя е била само политически ход и не е била приложена на практика в Църквата.
Друг така наречен "добър" цар Иван Асен ІІ е свалил партиарха, защото отказал да благослови третия му брак. (Почти същата история има и при византийския император Лъв Мъдри.)
Нека да не забравяме обаче, че историята е по Божи промисъл, който ние с нашите човешки сили не можем да разберем.

Please Вход to join the conversation.

More
02 Авг 2004 21:09 #2464 by Kosio
Replied by Kosio on topic Re: За историята.

Нека да не забравяме обаче, че историята е по Божи промисъл, който ние с нашите човешки сили не можем да разберем.

Промосъла за другите в историята не можем да намерим, но за себе си сме длъжни да търсим промисъла. Защото сме се родили в това време, в което е трябвало. Ето какво казва по този въпрос старецът Тадей Сръбски:
<i>
-- Днес времената са много трудни... Преди е можело да намериш някого, който да те ръководи правилно и да държи ръката ти в духовното начинание...

-- Не, това което казваш, не е вярно... Времената наистина са трудни, но за много християни това е само повод за избягване от техните задължения. Нито е случайно, нито е станало без Божия промисъл това, че сме се родили в тази епоха. Всички хора, от Адам и до последния човек, пребивават в утробата на Бога и в зависимост от времето биват създавани и се появяват на земята. Само Той знае кое е най-подходящото време за всяка душа и кога е най-подходящо да се яви тя в света. Бог преди да създаде една човешка душа и да я приведе към битие, внимателно изследва всички условия, които са й нужни, за да живее и да оцелее в този свят, но и какво е необходимо за нейното духовно развитие и съзряване, така че съвършена да влезе в Небесното царство. Това означава, че душите които имат нужда от абсолютна свобода, за да изявят своите харизми, не могат да съществуват в никое друго време освен в сегашното. Както и други души, които биха се объркали и замаяли от неограничената свобода, Бог се грижи да се родят и да живеят в затворени и консервативни общества, където ще им е по-лесно да оцелеят.
Трябва да се доверим на мъдростта и промисъла на Бога, а именно, че всяка душа, която се появява на земята, се ражда в най-подходящия за нея момент и всяко друго време би било непригодно за нея. Следователно трудните днешни времена са оправдание и опит за измъкване, а не са непреодолима трудност, а още повече не обричат душата, която копнее да се свърже със своя Бог.
Горните думи не отричат обективните трудности на епохата. Затова и аз, когато бях вече йеромонах, отворих вратата на килията си и започнах да приемам хората, които идваха при мен. Накрая разбрах, че трябва да отворя напълно сърцето си за всички тях. Кураж ми даваше фактът, че колкото давах, толкова и получавах от Бога. Човекът сам по себе си не е достатъчен дори и за малкото. Но когато взема от Бога, тогава може да предложи много и на мнозина, и да допринесе за дълбоки и определящи духовни преображения. Аз се опитвам да обърна хората към Бога най-вече чрез молитвата. Молитвата за всички тях е сърцето на духовния им живот.
</i>

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
02 Авг 2004 21:29 #2466 by Vasco
Replied by Vasco on topic Това е така.
Това е така за промисъла. Въпросът е за преценката и оценката на историческите факти. Нали можем да даваме оценка на събития и факти? Естествено в светлината на православното учение. Така ли е?
Примерно за сегашното управление - по моя преценка то е най-доброто в последните 14-15 години. Най-вече, заради отношението към Църквата. Единствено сегашните управляващи се помъчиха да решат проблема със заграбените църковни имоти.

Please Вход to join the conversation.

More
02 Авг 2004 23:15 #2470 by Kosio
Replied by Kosio on topic Re: Това е така.

Примерно за сегашното управление - по моя преценка то е най-доброто в последните 14-15 години. Най-вече, заради отношението към Църквата. Единствено сегашните управляващи се помъчиха да решат проблема със заграбените църковни имоти.

Не мисля, че имаме право да даваме каквато и да е оценка, най-малкото, защото не е минало достатъно време. Дано проблемите наистина да са решени, всички се надяваме на това... но! За да бъде направена историческа оценка на едно събитие, необходимо е да мине време. Това ще го каже всеки историк!

Ние сме част от тази епоха, от тези събития. Как очакваш да се извисим над тях и да ги погледнем обективно? А да прибързваме с оценката си и да и вменяваме "православно гледище" - това е недопустима самонадеяност!

Какво е това "православно гледище", приложено в областта на политиката - кой ни е дал правото да принизяваме църквата си до политически субект? Да не сме партия? Какви са тези "най-добри" правителства, да не сме футболни запалянковци, които винаги знаят кой отбор е най-добият.. Политиканът винаги има отговор по всички въпроси, но бедният духом осъзнава собствените си граници.

Нима можеш да сложиш ръка на сърцето си и да кажеш, че "аз съм сигурен, православното отношение по въпроса е", че прокуратурата на Филчев е добра, честна, принципна, всеотдайна (не гони собствените си интереси), не се е забъркала с криминалната власт? Чисто формално, проблемът бе решен не от изпълнителната власт - донякъде заслуга има законодателната, но преди всичко от прокуратурата. Ала не забравяй, горе-долу същите хора забъркаха проблемите преди 13 години. Тогава свещеници бяха гонени от църквите със заповеди на прокурори - сега ги връщат със заповеди на прокурори.

Православното учение е за човечеството и историята. То не е за СДС, ДСБ, НДСВ и БСП. За всеки има място в Божия храм. Политическите възгледи нямат значение! Другото е неуважение към човешката свобода, насилие.

BTW Държа да напомня, че това е и една от причините, поради които *в нашия форум не се толерират политически разговори* !!!

В РПЦ дори има специално синодално послание на тема. Ако един свещеник, по време на изповед каже на духовното си чедо "приеми такава и такава политическа позиция, гласувай за една или друга партия" жертвата на тази злоупотреба следва директно да се свърже с епископа, който от своя страна е длъжен да накаже свещеника. Много любопитен документ, ако ти е интересно, ще ти намеря и посоча текста.

"Hey you, dont help them to bury the light! Don't give in without a fight.”
Pink Floyd

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
02 Авг 2004 23:23 #2471 by n_antonov
От край време важи принципът, че политически слабите правителства се отнасят добре с църквата и обратното.

От политическа гледна точка, като журналист, който следи отвътре работата на настоящото правителство, мога с ръка на сърце да кажа, че по организираност, ред и координация то е на светлинни години от правителството на Иван Костов. Говоря само за ефективност, темпо и начин на работа, без оглед на политическата окраса. Това е чисто професионална, обективна оценка. Независимо че си имам политически пристрастия, когато седна на работното си място, те губят всякакво значение.

Иначе въпросът е много важен и слабо изследван - мястото на християнската съвест в политиката. За тази цел е много добре да се изследва политическата роля на светците в даден исторически момент. Взимам предвид св. Григорий Палама и неговото дело, което е много сложно. Духовните му съмишленици в един момент се оказват негови непримирими политически противници и обратно. Въобще, историята е сложно нещо. Но забележете колко векове са минали, а ние все още нямаме яснота по тази епоха, все още се чувстваме като слепци, когато ровим в изворите и нямаме еднозначен анализ на тези събития.

Затова, Косьо е прав, да не прибързваме. Църквата иначе се моли за успеха на всяко правителство, така и трябва да бъде.

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
05 Авг 2004 15:21 #2512 by Vasco

Не мисля, че имаме право да даваме каквато и да е оценка, най-малкото, защото не е минало достатъно време. Дано проблемите наистина да са решени, всички се надяваме на това... но! За да бъде направена историческа оценка на едно събитие, необходимо е да мине време.

Нима можеш да сложиш ръка на сърцето си и да кажеш, че "аз съм сигурен, православното отношение по въпроса е", че прокуратурата на Филчев е добра, честна, принципна, всеотдайна (не гони собствените си интереси), не се е забъркала с криминалната власт? Чисто формално, проблемът бе решен не от изпълнителната власт - донякъде заслуга има законодателната, но преди всичко от прокуратурата. Ала не забравяй, горе-долу същите хора забъркаха проблемите преди 13 години. Тогава свещеници бяха гонени от църквите със заповеди на прокурори - сега ги връщат със заповеди на прокурори.


Косьо, дори и животните имат право на преценка и оценка. Защо принизяваш толкова човекът, най-висшето Божие творение, та му отнемаш правото да мисли и да оценява. Нали затова Господ ни е дал свобода, да мислим и да избираме. Ако не можеш да прецениш, как ще избереш? Освен това, много свещеници са ми казали, че можем да даваме оценка и преценка на събията.
Едно нещо е добро, ако е добро за църквата. Лошо е, ако е лошо за Църквата.
Защо извращаваш думите ми за прокуратурата? Никъде не съм казал, че в прокуратурата са ангели и че всичките й действия са страхотни. Казах, че прокурорските действия за връщане на църковните имоти бяха едно добро дело. Сега остава и това да отречеш.
Вярно е, че преди прокурори участваха в узурпирането на имотите. Само че си спомни кой беше тогава главен прокурор - Иван Татарчев, който ядеше и пиеше с Карамански - известна фигура в подземния свят.
А колкото до това, че историята ще оценят историците, мисля че вече се произнесох по този въпрос. Всеки историк си тълкува и допълва историята, както му е угодно на него. Нали си спомняш колко изкривена история учихме при бай Тошко. А колко изкривена е и сега! Как ти се струва замяната на "турско робство" с "турско присъствие"? Политическа поръчка, както едно време.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
05 Авг 2004 15:37 #2513 by n_antonov

Как ти се струва замяната на "турско робство" с "турско присъствие"? Политическа поръчка, както едно време.


Никак не ми се струва така. Поинтересувай се в другите балкански страни как го наричат. Например, гърците му казват "османска власт, управление, владичество". За византийско робство пък изобщо и дума не може да става. Били сме част от най-влиятелната и най-развитата европейска държава. Все едно след 2007 г. да кажем, че се намираме под Европейско робство:) Цената за това влизане в ЕС мисля, че дори е по-висока от т.нар "византийско робство". Робоството е термин, който означава съвсем друго нещо и не бива да се спекулира.

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
05 Авг 2004 15:37 #2514 by Vasco

От край време важи принципът, че политически слабите правителства се отнасят добре с църквата и обратното.

От политическа гледна точка, като журналист, който следи отвътре работата на настоящото правителство, мога с ръка на сърце да кажа, че по организираност, ред и координация то е на светлинни години от правителството на Иван Костов. Говоря само за ефективност, темпо и начин на работа, без оглед на политическата окраса. Това е чисто професионална, обективна оценка.


Това за политически слабите правителства и Църквата не е точно така. Как мислиш св. княз Борис слаб владетел ли е бил? А св. императори Константин и Юстиниан? Така че това не е правило. Правителството на Виденов също беше слабо, но не се отнасяше добре с Църквата. Всъщност, външно оказваше подкрепа, но не положи никакви усилия да върне заграбените от разколници имоти. То имаше интерес от разделението на Църквата.
Съгласен съм, че управлението на царя не е така ефективно като това на Костов, макар че в сегашното правителство има много по-добри професионалисти от Костовите. Е, има и много издънки.
Но от това правителство се носи дъх на свобода, докато от костовото смърдеше на комунизъм. Но хайде да затворим политическите теми, защото мястото им не е тук.
Нека да се съсредоточим върху близката история! :!:

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
05 Авг 2004 15:53 #2515 by Vasco
Replied by Vasco on topic Робство, владичество...


Никак не ми се струва така. Поинтересувай се в другите балкански страни как го наричат. Например, гърците му казват "османска власт, управление, владичество". За византийско робство пък изобщо и дума не може да става. Били сме част от най-влиятелната и най-развитата европейска държава. Все едно след 2007 г. да кажем, че се намираме под Европейско робство:) Цената за това влизане в ЕС мисля, че дори е по-висока от т.нар "византийско робство". Робоството е термин, който означава съмсем друго нещо и не бива да се спекулира.


Османска власт и владичество звучи съвсем различно от османско присъствие. Вярно, че терминът "робство" не е точен, но той идва от борбите за национално освобождение. Виж Вазов, Ботев...
А като видиш и действията на турците по нашите земи, насилственото сменяне на вярата, кръвния данък и прочее - сякаш "робство" е по-близо до положението, в което сме били, отколкото "владичество".
Иначе съм съгласен да говорим за византийско владичество. Та Византия тогава е била най-цивилизованата държава в света.
А за Европейския съюз просто не искам да говоря. Имам много предубеждения и опасения от нашето бъдещо членство там.

Please Вход to join the conversation.

  • n_antonov
  • Visitor
  • Visitor
05 Авг 2004 16:16 #2516 by n_antonov
Тук съм съгласен: робство не в техническия смисъл на думата, а по-скоро като реторичен или поетичен похват.

Please Вход to join the conversation.

  • Smilen
  • Visitor
  • Visitor
05 Авг 2004 16:55 #2517 by Smilen
Всъщност при Ботев преиумеществено робството характеризира социалните проблеми и духовно-нравствените дилеми в контекста на сблъсъка индивид-колектив. В никакъв случай не може да се твърди, че тази метафора обозначава единствено политическата зависимост от Османската империя.

Що се отнася до забележката на Васко дали св. цар Борис, а защо да не добавим и св. цар Петър, са били слаби владетели, след като са подкрепяли Църквата. Не се наемам да давам отговор, но мисля, че тук трябва да направим разграничение между едноличната власт на владетеля и колективния характер на политическите решения в наши дни. Преодоляването на църковното разделение в наши дни се осъществи със закон, приет от народни представители от различни парламентарни групи. Дали всички те са били водени единствено от синовна загриженост за БПЦ? Вероятно, наред със загрижеността, са си казали думата и други интереси и съображения. Има разлика между слаб владетел и слаба политическа власт.

Please Вход to join the conversation.

  • Vasco
  • Topic Author
  • Visitor
  • Visitor
05 Авг 2004 18:00 #2518 by Vasco

Що се отнася до забележката на Васко дали св. цар Борис, а защо да не добавим и св. цар Петър, са били слаби владетели, след като са подкрепяли Църквата. Не се наемам да давам отговор, но мисля, че тук трябва да направим разграничение между едноличната власт на владетеля и колективния характер на политическите решения в наши дни. Преодоляването на църковното разделение в наши дни се осъществи със закон, приет от народни представители от различни парламентарни групи. Дали всички те са били водени единствено от синовна загриженост за БПЦ? Вероятно, наред със загрижеността, са си казали думата и други интереси и съображения. Има разлика между слаб владетел и слаба политическа власт.


Нека да не забравяме, че царете у нас често са обсъждали и вземали решения заедно с болярския съвет. В историята ни има доста преврати и насилствено свалени царе. Това показва, че царят е трябвало да балансира между интересите на болярите, за да се задържи на власт т. е. нещо като наченки на колективна власт.
А преди 9-ти септември също е имало силни и слаби демократични и не дотам демократични правителства, но нито едно от тях не е съдействало да бъде избран екзарх. Имали са интерес БПЦ да се управлява синодално, за да могат по-лесно да влияят върху нея.
А относно депутатите - сигурно са имали и други съображения. Важното е, че сториха добро на БПЦ.

Please Вход to join the conversation.